Г-н Илиев, разширяването на столичното метро към район „Слатина” ли е голямата строителна тема за Вас?

„Слатина” е един от най-динамичните и натоварени софийски райони по отношение на трафика. Тук задръстванията са ежедневие, а има и голям човекопоток. Разширяването на Софийското метро е изключително важен проект за района. Той е ключов за цялостната концепция за развитието ни, защото без него би се наложило преосмисляне на плановете за регулиране на движението, новите паркинги, развитието на ключови не само за нас, но и за цяла София големи проекти, като парка на БАН и комплекс „Червено знаме” - въобще градската свързаност като цяло…

Бързото и щадящо околната среда придвижвне в рамките на столицата е от изключително значение както за чистотата на въздуха, така и за облекчаване на градската среда от огромното количество автомобили. Наличието на подземна железница ще осигури бързо и удобно придвижване на жителите до всички части на мегаполиса. Именно поради тази причина разговарях с премиера Кирил Петков за държавно финансиране и получих уверението му, че такова ще бъде осигурено. Надявам се процедурата по избор на изпълнител да се движи в темпо и в края на годината да имаме ясна визия за строежа.

Освен кварталите „Христо Смирненски“, „Гео Милев“, „Редута“, „Яворов“, „Христо Ботев“, районът включва и летище София, което е стратегически обект.

Да, той е от значение за националната сигурност и поради тази причина е със специален статут. А освен това и изключително атрактивен за инвестиции. Като районна администрация получаваме сигнали, свързани с летището, които координираме с неговото ръководство.

Аз лично много харесвам парка около летището и смятам, че той е чудесно място за организиране на концерти и големи спортни събития. Взимайки повод от предишната тема, там има спирка на метрото и комплексът може да се превърне в място за отдих на много софиянци. Въпросът със сигурността обаче винаги е ключов и всички планове за дейности там трябва да бъдат съобразени с това.

Как гледате на идеята заедно с близката „Арена Армеец” спортният комплекс „Червено знаме“ да стане един от символите на района?

Принципал на държавното дружество „Сердика спортни имоти” АД, в чийто капитал са включени терените на комплекса с плувните басейни, хотела, залите по гимнастика, борба и волейбол, е Министерството на младежта и спорта (ММС). Да, те се намират на територията на район „Слатина“, но разпореждането със собствеността им се извършва от дружеството собственик чрез разрешение от страна на принципала и със съгласието на Министерския съвет.

В този смисъл ролята на районния кмет е на домакин, който да съдейства с каквото може, като аз лично имам късмета да бъда в положителна и градивна комуникация с ММС, в резултат на която се надявам идеите ми да бъдат взети предвид. Със служебния министър на спорта в края на октомври препотвърдихме, че терените на комплекса ще бъдат използвани само и единствено за изграждане на спортна инфраструктура. Предпроектното проучване на ведомството и параметрите за строителството са съобразени с устройствения план на Столичната община (СО), съгласно който зоната е отредена за спорт и атракции с градоустройствени показатели плътност - 25%, коефициент на интензивност на застрояването - 0,5%, озеленяване - 40%. Прогнозната стойност за изграждането на спортния комплекс възлиза на над 120 млн. евро.

За мен този проект е много важен, защото е част от цялостната ни стратегия за развитие. Не бих искал да го виждам отделен от концепцията за Зеления ринг, който ще минава покрай него, нито за преосмислянето на парка на БАН с 8-вековното неолитно селище, също в непосредствена близост.

Всички тези обекти са свързани и носят потенциал районът да бъде нещо уникално не само за София, но и за Европа – съчетание от древност, модерност и практичност на много малка територия, която е лесно достъпна по различни начини, просторна, приятна, зелена и интересна.

Ако продължим темата с факта за наличието на стадион „Академик”, зала „Фестивална” и студентските общежития в близост, концепцията за спортно градче в район „Слатина” е повече от удачна за София?

Действително концепцията за спортно градче, в което по естествен начин да се вплитат състезания и социални функции, е най-смислена от моя гледна точка и като районен кмет, и като гражданин. Това също е и формата, която ще даде тласък на международните форуми от висок ранг в София.

Районът е идеалното място – лесно достъпен заради добрата пътна инфраструктура и наличието на разнообразен градски транспорт, който тепърва още ще се разнообразява, много паркове, сравнително равният терен и вече изградените в миналото съоръжения, които вървят със своята специализирана инфраструктура. Да, на много места тя трябва напълно да се подмени и това изисква средства, но поне е мислена при самото строителство на тези съоръжения.

Тук бих искал да повторя и визията си за начина, по който трябва да започнем да гледаме на градската среда с променения от пандемията начин на живот на всички ни. Все повече хора са на ненормирано работно време, имат възможност да работят в парковете, да спортуват през нощта или в часове, които преди се приемаха за слаби. Сега това не е така – градската среда се ползва денонощно и тя трябва да отразява тези променени нужди на софиянци. Това важи с особена сила за спортните обекти, които трябва да са достъпни и налични по всяко време.

Когато завършихме ремонта на втората отсечка на ул. „Коперник”, от бул. „Шипченски проход” до ул. „Гео Милев”, оставихме улицата една седмица затворена за коли, за да могат хората да я използват за спорт и отдих. Откликът беше повече от ентусиазиран. Това се превърна в една от най-живите точки на района. Смятам да направя същото и със следващата отсечка, а обмислям през лятото избрани улици да могат да се затварят за кратко по този начин, за да бъдат на разположение на гражданите – да се разхождат свободно с децата си, без да се страхуват от преминаващи автомобили, да карат велосипеди, тротинетки и кънки, да се събират и да общуват.

Как вървят ремонтите на образователната инфраструктура?

Смятам, че поддръжката на сградния фонд и дворовете на училища и детски градини трябва да бъде отделно перо в бюджета на СО, а не част от делегирания на училищата, защото той е крайно недостатъчен и непрекъснато поставя директорите пред избор дали и кога да предприемат ремонтни дейности.

През последната година ние правим подобрения на топлата връзка със съблекалните и козирката на 31-во СУЧЕМ „Иван Вазов”, защото физкултурният салон беше започнал практически да се отделя от нея. Ремонтирахме ВиК инсталациите на 148-о и 157‑о училище. Стараем се да поддържаме всички сгради в добро състояние, но проблемите в много от случаите вече са конструктивни и е необходима намеса на по-високо ниво.

В кв. „Христо Ботев“ рязко се усеща липсата на спортни терени. Именно поради тази причина стартирахме изграждане на комплексна площадка в двора на училището, която да включва две игрища и комбинирани уреди за фитнес - както за по-малки деца, така и за тийнейджъри.

Въпросът с отварянето на дворовете за граждани е много належащ. Аз като кмет и гражданин искам тези територии да се използват от гражданите, защото съм баща, а и обичам да спортувам. Това обаче трябва да се направи разумно и с мисъл. Моята идея е да се отваря в определени диапазони от деня и през уикендите, като винаги трябва да има и охрана, за която училищата да имат бюджет.

Около стадион „Академик”, който искате да развивате като обществена зона, има както общински, така и частни имоти, как ще процедирате?

Районът около стадион „Академик“ попада в устройствена зона за спорт и атракции. В момента в направление „Архитектура и градоустройство“ се работи по подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията с оглед бъдещо целесъобразно използване на тези терени. Идеята ми тук е следната: общинските имоти в рамките на парк „Гео Милев“, където попада и територията пред стадион „Академик“, да бъдат комасирани, а частните да бъдат изнесени в отделна полоса, така че да не се смесват с общинските и да не се накъсва целостта на парка. Това ще позволи разширението му на изток, което сме обещали на гражданите и те го очакват с нетърпение.

Също така съм убеден, че частните имоти в рамките на парковете трябва да имат възможност за промяна на предназначението само за дейности, свързани с непосредствената им близост до паркове, а именно за спорт, включително спортни зали, и забавления на гражданите. Собствениците до момента са много благоразположени към този подход и вярвам, че ще имаме успех.

Това би следвало да бъде подходът и към всички останали паркове в София, където се смесват частни и общински имоти, стига да не става дума за обекти от национален интерес, които аз като кмет искрено вярвам, че трябва да бъдат изкупени от общината срещу съответните компенсации.

Как се грижите за чистотата на въздуха? Факт е, че в района има много еднофамилни къщи, които се отопляват на замърсяващи въздуха системи.

Къщите на село Слатина продължават да са част от пейзажа на кв. „Редута” и кв. „Гео Милев”. Това от една страна е чаровно и придава особен дух на района ни. В същото време обаче тези стари здания действително не разполагат с необходимите съвременни отоплителни системи.

Столичната община има програма за подмяна на стари отоплителни уреди с нови по-екологични, но ние не можем да принудим гражданите да се възползват от нея. До момента има подписани 280 договора за подмяна на печките на твърдо гориво с други източници на отопление. Участваме и в програмата за поставяне на филтри в комините. Към днешна дата имаме почти 100% одобрение на кандидатите.

Най-новата ни придобивка като общинска администрация в сътрудничество с Националния доверителен Екофонд е закупуването на два нови товарни електромобила, които ще се използват за поддържане на зелените площи и околоблоковите пространства на нашата територия. В същото време обаче работим активно за това да превърнем „Слатина” в един от най-екологичните столични райони. Есента направихме едно голямо залесяване заедно с Гората.бг на обширен участък в кв. „Христо Смирненски”, в останалата част също работим интензивно, като за тази година сме предвидили увеличение на състава, който се грижи за това.

Архитектите ни работят за облагородяване на общински терени, малки и големи, които да бъдат зелени площи, красиви, с планетариуми, екологични инсталации, дървета. Проектите за засаждане на растения и сукуленти по покривите на спирките също са много интересни за нас, както и т.нар. вертикални градини.

Зеленият ринг, който е любимият ми проект, е една огромна стъпка в положителната посока. Искрено вярвам, че така, както сме го измислили, наистина за хората ще бъде много по-лесно, логично и приятно да се придвижват с велосипед или пеша, отколкото с автомобили. За съжаление проблемът с чистотата на въздуха не е локален само за района, а е валиден за цялата територия на столицата.

Имахте идея за строителство на многоетажен паркинг?

Паркингът, който най-скоро предстои да се построи, е този на пазар „Ситняково“ зад Румънското посолство. Той е на четири етажа, комплексен и иновативен. Покривът му представлява футболно игрище, има предвиден най-съвременен велопаркинг, като единият етаж може да се превърне и в зала за събития, а фасадата му е покрита с вертикални градини. Вярвам, че наличието на такова съоръжение на толкова ключово и натоварено място за района, което също така ще е в непосредствена близост до бъдещата спирка на метрото, чувствително ще облекчи трафика в тази точка на София, който е много сериозен. Също така ще ни помогне с урегулирането на паркирането около 31-во СУЧЕМ „Иван Вазов“, което в момента е проблематично. Друг проект за многоетажен паркинг е до зала „Универсиада“, но той все още е в развитие.

Непрекъснато търсим решения с местата за автомобили, понякога и нестандартни. Един голям имот, отреден за църква на ул. „Велчо Атанасов“ срещу читалището, предложих да бъде развит като платен паркинг. Това, от една страна, много ще облекчи положението в този район, а от друга - Църквата ще може да събере пари за изграждане на нов храм. Но направих и допитване до гражданите.

Аз самият все още не съм взел окончателно решение в полза на зелената зона и съм решен да се съобразя с желанието на хората. Моята визия за жилищните квартали на София вече съм я споделял нееднократно – трябва да има денонощна платена зона, като за притежателите на първа кола да бъде безплатна, а за втората – много по-скъпа, за да могат гражданите да вземат наистина съзнателно решение дали да придобиват повече от един автомобил. Трябва да има възможност за винетно паркиране и за бизнесите, които в нашия район са много, както и да може да се прави регистрация за винетен стикер по настоящ, а не само по постоянен адрес.

Стар надпис в черквата, посветена на Св. Мина, посочва имената на слатинските майстори-строители: Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил, Никола. Продължава ли традицията тук да има видни строители?

Район „Слатина” е място като никое друго. Тук съм роден и отраснал. Тук са родени и растат и четирите ми деца. Обикалял съм много по света, но в нито един момент не съм искал да живея другаде. Всеки ден откривам нещо ново. Неолитното селище на 8000 години, много находки от което успях да разгледам едва миналата година, направо разтърси представите ми за мястото, на което живеем. Бях искрено впечатлен и мисля непрекъснато как да го превърнем в един от най-атрактивните туристически обекти на София, да направим негов макет, който да е достъпен за деца и ученици, да направим детски площадки, в които съоръженията да са във формата на фигурките от древността. Това е нещо толкова уникално и ценно, че няма как да не го отворим за хората.

В същото време кварталите на района са в широкия център на столицата, много динамични, натоварени, бих казал, пълни с живот. Тук са предимно млади хора със семейства, но има и много IT специалисти, включително от други страни, чуждестранни студенти заради ИЧС, много бизнес. Това е място, в което непрекъснато има движение, с усещане за столица – заради летящите коли по „Цариградско шосе”, високите сгради. Но пък тук са и някои от най-романтичните и приятни места за отдих и свободно време.

Тук се чувствам европеец и космополит, имам вярата, че всичко е възможно. Хората са активни, много образовани, силно ангажирани. Затова им се отчитам всеки ден и се опитвам да работя с тях във всичките си начинания. Което е и благодат, и предизвикателство, и отговорност. И точно тази комбинация ме кара да приемам работата си като призвание.