Росица Георгиева

Ренета Николова

В сградата на община Стара Загора се проведе седемнадесетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието се състоя на 29 септември и бе организирано от Областното представителство (ОП) на КСБ в Стара Загора и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на срещите.

Местната администрация беше представена от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, зам.-кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ Мартин Паскалев и главния архитект на общината арх. Николай Василев. Домакин на срещата от страна на Камарата беше инж. Пламен Михалев, председател на ОП Стара Загора. В нея участваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, както и членове на Областния съвет и Контролния съвет на ОП на КСБ.

Събитието откри инж. Михалев, който благодари на ръководството на община Стара Загора, че се е отзовало на поканата за среща. „Тя е седемнадесетата, която КСБ и в. „Строител“ организират с местните власти. Очакваме да чуем и обсъдим визията за развитието на общината, както и проектите, които предстои да се реализират“, заяви председателят на ОП на КСБ - Стара Загора.

Кметът Живко Тодоров приветства участниците в срещата и благодари на КСБ и Областното представителство в Стара Загора за успешната съвместна дейност. Той призова строителният бранш и местната власт да обединят усилията си и съвместно да работят за развитието на общината и постигането на цели от взаимен интерес.

В своето изказване  председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев посочи като обща значима и за общините, и за бранша цел приемането на промените в Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Председателят на ОП на КСБ - Стара Загора, инж. Пламен Михалев подчерта, че през 2025 г. инвестиционната програма на общината е в сериозен размер. „Работата на строителите е тя да бъде изпълнена успешно. Затова искаме да чуем визията за развитието на проектите, както и какво да очакваме да стартира като изпълнение. Бих искал да обсъдим и възможностите повече от обектите да се реализират от местни фирми, които познават особеностите на региона и бранша“, каза инж. Михалев. Той добави, че същността на срещите между Областните представителства на КСБ и общините е да се чуят проблемите по места, да бъдат дискутирани и да се работи за тяхното разрешаване.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров заяви, че общината разчита на няколко източника на финансиране – собствен ресурс, европейски и държавни средства. Той припомни, че Стара Загора е сред районите, които получават допълнително финансиране по европрограми от Фонда за справедлив преход, което се насочва предимно към инфраструктурни проекти.

Той добави, че Стара Загора като всички местни власти разчита на финансиране от Инвестиционната програма за общински проекти. „Но там има проблеми с разплащанията, тъй като държавата няма достатъчно средства, за да покрие сумите, които местните власти разходват при изпълнението на проектите“, коментира кметът. Тодоров подчерта, че

забавянето на плащанията по Инвестиционната програма създава трудности както за строителите, така и за общините.

По отношение на усвояването на европейски средства кметът обяви, че предстои стартирането на доста проекти на територията на Стара Загора. Един от тях е изграждането на ново детско отделение в двора на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД. „Това е голям обект, по който предстои да стартираме строителството. Също с европейски средства ще се направи продължение на бул. „Георги Байданов“. За него трябва да преминем през обявяване на Подробния устройствен план, след което ще подпишем договор с Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“. След това ще можем да пристъпим към обявяване на процедури за избор на изпълнители. Булевардът ще бъде продължен до пътя за Старозагорски минерални бани, като проектът включва и изграждане на кръгово кръстовище“, разказа Живко Тодоров.

Той подчерта, че сред предстоящите обекти е ремонтът на част от бул. „Славянски“. „В сферата на пътната инфраструктура предвиждаме и цялостна рехабилитация на кв. „Зора“. Там ще се работи по обновяване на улиците, тротоарите и междублоковите пространства. Същите дейности ще се извършват и в кв. „Градински“, който беше разкопан при реализиране на водния цикъл на Стара Загора“, допълни той.

Тодоров информира, че ръководството на общината е провело среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с финансирането на изброените обекти по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. „Проблемът, върху който искам да акцентирам и се надявам той чрез в. „Строител“ да достигне до съответните държавни институции, е свързан с дейността на Агенцията по обществените поръчки (АОП). При осъществявания от тях предварителен контрол на обявените процедури има забавяне. То може да отнеме до 3-4 и повече месеца, което от своя страна създава затруднения за стартирането на проектите. Друг сериозен проблем, който се отразява и на Вас, и на нас, е обжалването на обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Тези процедури също отнемат доста време. Трябва да стане ясно, че от момента на подготвяне на една поръчка до реалното започване на дейностите може да мине и 1 година. Несериозно е държавни органи да работят така, че да създават проблеми и на възложителите, и на изпълнителите“, беше категоричен той.

Живко Тодоров подчерта, че

от началото на подготовката на един проект до стартиране на реалните строителни дейности има промяна и в цените.

„През съответния период може да има инфлация, да са поскъпнали материалите. Когато се стигне до класиране на участниците в даден търг, условията са различни. Това са основните проблеми и пред Вас, и пред нас“, подчерта кметът на Стара Загора.

Той обърна внимание, че затруднения поражда и Законът за обществените поръчки (ЗОП). „Като че ли този закон не създава условия за честно състезание сред компаниите. За да бъде всичко коректно, то трябва да се направи някакъв списък с фирми, които изпълняват съвестно обществени поръчки, както и такъв с компании, които са провалили търгове. Така ще се избегне участието на втория тип фирми в обществените поръчки и няма да се създават проблеми. Според мен това подкопава конкурентоспособността в държавата“, коментира той.

Тодоров подчерта, че местната администрация работи усилено да се провеждат отделни търгове за всеки от обектите, които ще се изпълняват, за да може да бъдат избирани различни изпълнители. „Така се опитваме да създаваме конкуренция. Защото ако се окрупняват обектите, възникват различни проблеми“, изтъкна кметът на Стара Загора.

Той отчете, че към момента няма съществени затруднения с изпълнението на различните проекти в общината, с изключение на забавените плащания от страна на държавата.

„Искам да Ви призова да положим усилия, всеки чрез своите възможности, за създаването на по-мащабна, може би 10-годишна програма за саниране на панелните блокове. Убеден съм, че голяма част от тези обекти са в предаварийно състояние, особено терасите им, фугите. В програмата трябва да участва държавата и да е така структурирана, че да не може всяко правителство, което дойде на власт, да променя правилата и условията за кандидатстване“, каза Живко Тодоров. Той обясни, че жителите на града продължават да търсят информация от местната власт за санирането. „Според мен всяка година трябва да се осигуряват достатъчно средства за енергийно обновяване. 1 млрд. лв. на година за тази дейност е малко. Програмата не само ще удължи живота на тези панелни сгради, но и ще направи градовете ни по-красиви“, заяви Тодоров и даде за пример факта, че в много държави на Балканите вече е извършено саниране на панелките.

Другият въпрос, на който обърна внимание Живко Тодоров, беше свързан с въвеждането на такси за използване на магистралите и даде като добър пример Сърбия. „Не може с винетки да поддържаме пътната мрежа, а държавата няма как да осигури допълнителен ресурс. Всички искаме да ползваме хубави пътища, но никой не иска да плаща за това“, подчерта той.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев постави акцент върху необходимостта

да се отдели специално внимание на планирането на различните обекти в страната.

По думите му е важно да се направят и поредица от програми – за саниране, за развитието на ВиК инфраструктурата и др. „В тази връзка искам да кажа, че в момента вървят разискванията по отношение на промяната на Методиката за индексацията на строителните договори. Апелирам и общините да подкрепите предлаганите промени в Методиката. Трябва да има ясни правила, по които да се определи ръстът на цените, защото когато възникне проблем, той се връща в общините като възложители. Тогава Вие предприемате различни стъпки, за да може да платите допълнително възникналите разходи на строителите и те да могат да си завършват обектите“, посочи инж. Терзиев.

Той постави фокус и върху темата за застраховките в строителството. „Практиката в Европа е насочена към това да се правят застраховки. Когато и възложителят, и застрахователят следят за изпълнението, тогава обектите се реализират по-качествено, по-бързо и по-добре. Да, цената ще е по-висока, но това ще доведе до повишаване на качеството на строителния продукт“, изтъкна инж. Илиян Терзиев.

Той запозна ръководството на община Стара Загора с дейността на КСБ, свързана с

въвеждането на договорите на FIDIC и с направения превод на български език на Зелената книга

от Българското общество по строително право с финансовата подкрепа на КСБ. „Това са договорите, по които работи всяка европейска институция, която оперира в България. В книгите на FIDIC са разписани правила и отговорности и за възложителите, и за изпълнителите, като рискът е справедливо разпределен между двете страни“, коментира председателят на УС на КСБ.

Инж. Терзиев информира и за дейността на КСБ, насочена към преодоляване на недостига на кадри в сектор „Строителство“. Той обясни, че Камарата е направила приложение, достъпно през сайта на организацията, в което се представят възможностите за внос на работна ръка от трети страни. „Важно е да има хора, които да ръководят тези работници. Затова КСБ обяви 2025 г. за Година на строителния техник. Ние провеждаме обучения за такива кадри. Предстои през ноември да участваме в трудова борса във Франкфурт за българи, работещи в Германия. На нея КСБ ще представи възможностите, които предлага строителният бранш у нас“, сподели той.

Председателят на УС на КСБ обърна внимание на начините, по които местните власти могат да влияят на качеството на работа на проектантите и на отговорността им. „Когато работим с еднакви параметри, нещата ще се получават. Ако получаваме добри чертежи, с детайли – тогава всичко ще бъде наред. Строителят трябва само да изпълнява проектите, а не да ги коригира или тълкува“, бе категоричен инж. Илиян Терзиев.

По повод темата за липсата на кадри инж. Пламен Михалев коментира, че според статистиката недостигът за България е в рамките на 300 хил. души, а очакванията са в следващите години тази бройка да се увеличи до 500 хил. души. „Отрасъл „Строителство“ е сред най-засегнатите. Проблемът е, че младите кадри не проявяват достатъчен интерес към нашата професия“, подчерта инж. Михалев. Той даде думата и на прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Тя благодари на кмета Тодоров и на председателя на ОП Стара Загора инж. Михалев за възможността да се проведе седемнадесетата среща на КСБ с местните власти, както и на председателя на УС на КСБ инж. Терзиев за включването и активното му участие в тях. „Тези събития се радват на много голям интерес, защото се коментират важните за бранша теми. Вестник „Строител“ предоставя платформата за дебат и обсъждане на актуалните проблеми, които са на дневен ред пред строителите по места, а при срещите на Камарата с институциите те биват поставяни пред съответните отговорни институции-министерства, агенции, организации“, подчерта Николова.

Тя коментира и промените в Методиката за индексация. Николова заяви, че е получена широка подкрепа за предлаганите изменения, включително от всички браншови организации в сектор „Строителство“, както и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, Асоциацията на консултантските дружества в инфраструктурното строителство и др.

„Предлаганите промени дават възможност за индексиране и на консултантските услуги, проектирането и надзора, добави Николова. „Очакваме промените в постановлението да бъдат одобрени и от НС, което ще допринесе за завършването на голям брой инвестиционни проекти“, коментира прокуристът и гл. редактор на в. „Строител“.

Тя се обърна към кмета на Стара Загора общината

да използва възможностите, които дава вестник „Строител“.

„По време на последното заседание на УС беше връчена грамота на 8000-ната фирма, вписана в Централния професионален регистър на строителя. Тоест 8 хил. компании получават в. „Строител“. Отделно изданието се разпространява във всички общини, агенции, министерства, Народното събрание, европейски институции. Разчитайте на в. „Строител“ за всичко, което смятате, че трябва да достигне до строителния сектор. Ние сме насреща 24 часа 7 дни в седмицата, за да бъдем полезни на целия бранш, но и на общините и на институциите, свързани със строителството“, каза Николова в заключение.

В края на срещата инж. Пламен Михалев коментира темата за сроковете за приемане на Акт 15 и Акт 16 на един обект. „Има обекти, които са с Акт 15 и с години чакат приемане с Акт 16. Ако даден обект се ползва, той се амортизира, а гаранционните срокове текат едва след приемане с Акт 16. Друга болна тема за нас продължава да е сивият сектор. Това е нещо, върху което трябва да работим заедно“, каза още той.

На финала община Стара Загора и КСБ препотвърдиха, че ще поддържат доброто си сътрудничество и ще работят заедно по въпроси от взаимен интерес, както и че съвместните им срещи ще продължат занапред.