КСБ

Финалът на юбилейното 10-о издание на „Аз мога да строя – Delecto” събра 14 отбора от 10 строителни гимназии

Вестник „Строител“ връчи отличия за най-добри презентационни умения

14 отбора от 10 професионални гимназии по строителство, архитектура и геодезия от страната и чужбина се съревноваваха в националния финал на инициативата „Аз мога да строя - Delecto”. Пловдив бе домакин на събитието, което се проведе на 28 април в Епископската базилика на Филипопол. То бе организирано от Камарата на строителите в България (КСБ), ОП на КСБ – Пловдив, и BG Алтернатива. Създател и двигател на инициативата е Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив. Вестник „Строител“ е официален медиен партньор на „Аз мога да строя - Delecto“.

В началото на събитието бе представена идеята на инициативата, а именно да показва колко силна може да бъде връзката между поколенията, когато е изградена с уважение и надежда. Организаторите подчертаха, че „Аз мога да строя – Delecto” събира на едно място, ученици, студенти и утвърдени специалисти, за да създаде истинска среда на сътрудничество, в която младите специалисти да имат възможност да се докоснат реално до професията, да задават въпроси, да търсят решения и да откриват себе си.

През тази година тематични конкурси на инициативата се проведоха в София и Варна, където участваха отбори от 15 професионални гимназии по строителство и архитектура от цяла България. За първи път в „Аз мога да строя – Delecto” се включиха и чуждестранни ученици от гимназията „Хенри Годие-Брезка“ в Сан-Жан дьо Бре, Франция.

Журито, което оцени представените проекти, бе с председател доц. д-р инж. Илиана Стойнова, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, и членове - проф. д-р инж. Радан Иванов от Българската академия на науките и бивш ректор на ВСУ „Любен Каравелов“, доц. д-р арх. Гичка Кутова - Каменова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Венцислав Дончев, член на ИБ и УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – Велико Търново, Владислав Кънчев, член на УС на Камарата на строителите в България, инж. Радостина Богданова, председател на Регионалната колегия (РК) на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в Пловдив, арх. Чавдар Тенев, председател на РК на Камарата на архитектите в България в Пловдив, арх. Нина Толева, зам.-директор на общинския институт „Старинен Пловдив“, инж. Хакъ Сакъбов, зам.-кмет на община Пловдив с ресор „Строителство, инвестиции и общинска собственост“, и Яна Иванова, ученик от СГСАГ „Христо Ботев“ – София.

Сред официалните гости на събитието бяха членовете на УС на КСБ инж. Красимир Костадинов, инж. Георги Спиридонов и инж. Пламен Михалев, Капка Асенова – вр.и.д. изп. директор на Камарата на строителите в България и финансов директор на КСБ, прокуристът и главен редактор на вестник „Строител“ Ренета Николова, Мартина Кръстева, прокурист на „Строителна квалификация“ ЕАД.

Капка Асенова връчи на Пламен Иванов поздравителен адрес от името на инж. Любомир Качамаков, председател на УС на КСБ, и поздрави журито и участниците във финала на „Аз мога да строя – Delecto”.

„От името на УС на КСБ и от свое име имам удоволствието да отправя нашите най-сърдечни поздравления по повод провеждането на финала на 10-ото юбилейно издание на инициативата „Аз мога да строя – Delecto”. Изразявам моите и на ръководството на Камарата адмирации към инициатора и организатора на конкурса Пламен Иванов. Благодарение на неговата инициативност преди 17 години стартира „Аз мога да строя“. С последователност, професионализъм и ангажираност от негова страна конкурсът се разви като „Аз мога да строя – Delecto“ и днес имаме удоволствието на отбележим 10-ото му издание вече и с международно участие“, се посочва в адреса на инж. Любомир Качамаков.

„През изминалия период Камарата на строителите в България неотлъчно подкрепя инициативата и всички мероприятия, които я съпътстват. Използвам случая да благодаря специално на уважаемото жури, което със състава си от изключителни професионалисти с безспорен авторитет и обществено признание издига нивото на конкурса и показва важната връзка между образованието и бизнеса. В условията на динамично развиваща се строителна индустрия инициативата „Аз мога да строя“ има особена стойност за КСБ, тъй като подпомага изграждането на подготвени, мотивирани и отговорни бъдещи специалисти. Тя се утвърди като значима платформа за насърчаване на младите хора да прилагат своите знания и умения в сферата на строителството, стимулира креативността и професионалната ориентация на учениците. В тази връзка бих искал да поздравя и всички отбори и участници в състезанието“, заявява още той.

„Скъпи млади колеги, поздравявам Ви за смелостта, желанието, креативността и избора на професионална реализация! Пожелавам Ви успех и знайте, че строителните фирми Ви очакват в своите екипи! Убеден съм, че „Аз мога да строя – Delecto“ ще продължи да вдъхновява и да създава нови възможности за младите хора“, завършва инж. Качамаков.

Пламен Иванов посочи, че

само със знанията и уменията от учебния процес не може да се постигнат желаните успехи.

„Ние искаме да Ви предадем нашите знания, но от този момент нататък трябва да знаете, че е важно да имате свой път като поколение. Бъдете граждани на света, но не забравяйте родното място и училище – наследете уважението, благодарността и щедростта, които ни правят достойни хора и уважавани строители“, се обърна той към участниците.

На финала на „Аз мога да строя – Delecto” в Пловдив се съревноваваха отборите на „Строим история“ от ГСАГД „Кольо Фичето“ – Ямбол, „Асеневци“ от ПГДС „Цар Иван Асен II” – Хасково, „АрхиТийм“ и „Обелиск“ от ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ – Пловдив, „Майсторите на луди идеи“ от ПГСА – Пазарджик, „Млади богати проектанти“, Modern family и „Праматарския пакт“ от СГСАГ „Христо Ботев“ – София, „Инженеринг старс“ и School girls от ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна, „Модерните таланти“ от ПГСАГ „Ангел Попов“ – Велико Търново, „Сима Студио“ от ПГТС „Арх. Йордан Миланов“ – Перник, The Seven Builders от СПГСГ „Арх. Георги Козаров“ – Сливен, и „Кафетерия „Годие-Брезка“ от гимназия „Хенри Годие-Брезка“ в Сан-Жан дьо Бре, Франция.

В рамките на конкурса участниците представиха своите разработки в категориите „Опазване на архитектурното наследство“, „Сграда тип „павилион“, бунгало“, „Съвременна модерна къща“ и „Споделено пространство“.

Преди да обявят резултатите,

членовете на журито споделиха мнението си за работата на отборите и презентираните проекти.

„Впечатлена съм – това е думата, с която искам да поздравя организаторите. Пожелавам им да продължат да провеждат това прекрасно събитие, в което участват толкова мотивирани, амбициозни и напредничави в своето мислене млади хора“, каза доц. Гичка Кутова - Каменова и добави, че след като се е запознала с материалите, които учениците са подготвили за своите проекти, е убедена, че строителният бранш има бъдеще в тяхно лице. Доц. Кутова - Каменова се обърна и към участниците и ги призова да увлекат с техния ентусиазъм и всички свои съученици и приятели, защото „секторът има нужда от тях“.

„Представителите на университетите виждаме във Ваше лице нашите бъдещи студенти. Безкрайно съм щастлива, че съм ректор на висше учебно заведение, което за 15-а година е на първо място в рейтинговата система в направление архитектура, строителство и геодезия. Това се дължи и на факта, че млади хора като Вас идват да учат при нас. Поздравления за уникалните идеи, които демонстрирахте. Наистина горещо се надявам, че организаторите ще продължат тази прекрасна традиция“, посочи ректорът на УАСГ.

Доц. Кутова - Каменова отбеляза, че е много впечатлена от мястото, на което се провежда финалът на конкурса. Тя пожела на община Пловдив да реализира още такива стойностни проекти в Епископската базилика на Филипопол, с които да издига авторитета на града и на България на високо международно ниво.

„Поздравявам тези, които ще бъдат номинирани и наградени, но и всички останали, защото куражът да участвате в това предизвикателство доказва, че Вие го можете. Смятам, че догодина ще има много повече млади хора, които ще бъдат увлечени от Вашия ентусиазъм. Дерзайте, бъдете себе си, творете, не се спирайте пред нищо. Ние, преподавателите, винаги ще Ви подкрепяме и мотивираме“, завърши доц. Гичка Кутова - Каменова.

Председателят на журито доц. Илиана Стойнова също сподели впечатленията си от представените проекти, като изтъкна, че са на изключително високо ниво. „Уважаеми бъдещи колеги, обръщам се така към Вас, защото съм убедена, че голяма част от Вас ще изберат да продължат образованието си във ВСУ „Любен Каравелов“. Важно е, че сте си избрали много хубава професия. Поздравявам Вашите преподаватели за всичко, на което са Ви научили, и Вас, че сте събрали куража и смелостта да покажете знанията си, защото наистина се изискват такива, за да се изправите пред приятели, колеги, съученици“, каза тя и

благодари на организаторите, че за поредна година разширяват конкурса, като подчерта, че „Аз мога да строя – Delecto” вече излиза извън границите на страната,

и пожела чуждестранното участие да става все по-голямо. „За финал искам да честитя победата на тези, които ще бъдат обявени след малко, а на останалите ще кажа, че самият факт, че са стигнали дотук, е победа за тях“, посочи ректорът на ВСУ „Любен Каравелов“.

Проф. Радан Иванов разказа, че е имал шанса да е в състава на журито на конкурса преди 10 г. и сега може да оцени неговото развитие. „Забелязвам сериозен напредък. Виждам, че учениците са напълно в крак със съвременните тенденции и технологии, дори има и промяна на мисленето им. В проектите им има по-голяма разчупеност и свобода“, коментира той. „Благодарности на основния организатор на „Аз мога да строя – Delecto” Пламен Иванов. Нека да продължава да работи и занапред със същия ентусиазъм“, завърши проф. Иванов.

Пред участниците в инициативата говори и Яна Иванова, която благодари за поканата да бъде част от журито. „За мен бе истинско удоволствие да бъда сред доказани специалисти в бранша – инженери и архитекти. Всички ние видяхме страхотни проекти, много интересни концепции и нестандартни конструкции“, заяви тя. „В момента съм 11-и клас в СГСАГ „Христо Ботев“ и първо бях състезател в отбор, след това станах и водещ на състезанието в София, а на финала съм в журито. Това показва, че инициативата може много да помогне на младите хора да се развиват. Благодарна съм, че съм част от „Аз мога да строя – Delecto”. На моите връстници искам да кажа, че имат потенциал, защото всички представиха прекрасни проекти и се справиха чудесно“, подчерта Иванова.

Арх. Чавдар Тенев, коментира, че

нивото на конкурса се е вдигнало много през годините.

„Благодаря на Пламен Иванов, че разви инициативата и тя излезе не само от пределите на Пловдив, но и на България. Всички се надяваме „Аз мога да строя – Delecto” да продължи и да реализира все повече успехи. Пожелавам на участниците конкурсът да е началото на техния бъдещ творчески път“, арх. Тенев.

„Всички сте се справили страхотно. Вярвам, че сте усетили какво е да си проектант, макар и за кратко, и какво е да работиш денонощно, за да видиш идеята ти как придобива вид. Това е проектантската професия – не е трудно само когато сте ученици, а цял живот. Успех в бъдещото образование. Браншът Ви очаква“, обърна се към участниците инж. Радостина Богданова.

Арх. Нина Толева подчерта, че е много щастлива, че Пловдив е домакин на събитието, и то в партньорство с Камарата на строителите в България. „Безкрайно съм впечатлена от всичко, което видях днес, от старанието на младите хора, от отношението им към културното наследство, към градската среда, към социалните аспекти на всяка една от задачите. Можем само да си пожелаем да виждаме още и още такива хубави проекти и млади лица“, каза тя.

Венцислав Дончев отбеляза с удовлетворение повишеното ниво на конкурса и пожела инициативата да се развива още повече. „Бях приятно изненадан от проектите, в които имаше техника на изпълнение, детайли, количествени сметки, линейни графици – това, което превръща сухия проект от чертожната дъска и от екрана в сграда, която се обитава. Желая Ви не само да проектирате, но и много от Вас да станат строители и да изпълнявате идеите си на терен“, заяви Дончев.

Инж. Хакъ Сакъбов благодари за възможността да бъде част от журито. „Местната власт също има нужда от млади, упорити инженери и архитекти. Община Пловдив е с отворени врати към всички Вас, след като завършите“, подчерта той. Инж. Сакъбов обърна внимание, че голяма част от участниците са направили нужните предпроектни проучвания и с решенията си са се опитали да минимизират проблемите при експлоатацията.

За втора поредна година прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова връчи

награди за презентационни умения от изданието.

„За вестник „Строител“ е удоволствие да бъде за поредна година официален медиен партньор на инициативата „Аз мога да строя – Delecto”. Няма как да не отбележа сериозния напредък в сравнение с миналата година по отношение на проектите и на подготовката на участниците“, подчерта  Николова. „Бих искала да благодаря първо на господин Пламен Иванов, защото той е двигателят на тази инициатива и обединява младите хора, журито и партньорите около нея. Благодаря на прекрасното жури за професионализма и експертността при оценяването на проектите и най-вече на всички участници за желанието, смелостта и креативността при подготовката и представянето на проектите. Поздравявам специално гостите от Франция и техния ръководител и пожелавам тяхното участие да сложи началото на международното развитие на „Аз мога да строя“, посочи тя.

„Аз имам отговорната задача да връча за втора поредна година специалните награди на вестник „Строител“, с които да отличим презентационните умения на някои от участниците. Тази година те са за водещите на двата конкурса в София и Варна и на финала на инициативата в Пловдив. Връчваме ги на тези млади хора, които бяха презентатори, комуникатори, подкрепяха своите колеги, водиха успешно събитията и допринесоха за неповторимата им атмосфера. От вестник „Строител“ се радваме да отчетем техните усилия и да им пожелаем много нови успехи!“, каза още Николова.

Отличията взеха водещите на конкурсите в София и Варна, и на финала в Пловдив – Васил Спиридонов, Яна Иванова, Силвана Назърова, Виктория Димитрова, Андрея Андреева и Марина Йорданова.

Преди награждаването участниците изгледаха

видео с мотивиращата реч на Стив Джобс пред студентите от университета Станфорд.

„Взимам повод от речта на Стив Джобс за това, че трябва да останете полугладни. Защо полугладни - за да може да избирате качествено, а не какво да е“, обърна се към младите хора Пламен Иванов. „Бъдете граждани на света, но не забравяйте родното място и училище“, допълни той.


Пламен Иванов, председател на ОП на КСБ – Пловдив, инициатор на „Аз мога да строя – Delecto”: Предизвикателство е да започнем реализация на добрите идеи в конкурса

„Аз мога да строя – Delecto” може да премине и към висшите учебни заведения

Г-н Иванов, проведе се 10-ото юбилейно издание на инициативата „Аз мога да строя – Delecto”. Всъщност самата идея за нея се ражда преди 17 г. Как оценявате развитието ѝ до момента?

Оценявам я като откровена. Адаптивна и консервативна, същевременно непретенциозна и полезна. Симпатична с несъвършенства, с решаващата подкрепа на Камарата на строителите в България и доверието на учебните институции.

Как се промени конкурсът от създаването му до сега – както като формат, така и като въздействие върху учениците?

В началото беше само една моя идея, несъвършена, но с претенция за уникалност.

Започвайки през 2009 г. само в Пловдив със седем отбора, през този сезон за участие в инициативата интерес проявиха 16 професионални гимназии, като сформираха 46 отбора с над 200 участници. Една малка част от тях се отказаха, но пък други се включиха впоследствие. Днес „Аз мога да строя – Delecto“ е утвърдена и разпознаваема. Младите специалисти не възприемат инициативата само като състезание, а виждат професията отвътре и разбират какво означава отговорност към труда и към екипа.

Каква е основната мисия на инициативата днес и доколко тя се реализира на практика?

Мисията на „Аз мога да строя - Delecto“ е да „гради мостове“ между поколенията в бранша. Да даде на младите хора възможност за работилница с опитни специалисти. Да разберат, че професията се учи не в класната стая, а на терен, в екип и с отговорност. Тук предаваме опита си, включително собствените си грешки. Да се учат на колегиалност, уважение и постоянство. Строителството не е просто занаят, то е избор.

Кои са най-ценните умения, които участниците изграждат чрез конкурса?

Глад за знания, увереност в презентацията. Респект към опита на консултантите и професионализма. Екипност и колегиалност (различно от принципа на индивидуалната оценка в учебния процес). Строителството е колективен спорт от талантливи капитани.

Вие често подчертавате нуждата от по-силна връзка между образованието и бизнеса – как Delecto реално постига това?

По естествен и неформален начин. В работна среда, близка до реалната. Чрез мостовете на Колю Фичето. В такава инициатива се заличават границите от добронамерени участници без защитата от звания и титли, материални превъзходства, и в неформална обстановка.

Каква е ролята на менторите в подготовката на участниците?

Много различна. Те са от загрижени за бъдещето колеги до застарели скептици. От дразнещи до стимулиращи.

Забелязвате ли реален ефект върху професионалната ориентация на учениците след участие в конкурса?

Мисля, че да. В „Аз мога да строя – Delecto” те чупят илюзии, расте увереността им и приемат предизвикателства! Инициативата е истинска работилница по професионално ориентиране.

Какви са основните предизвикателства пред развитието на „Аз мога да строя – Delecto” в България?

За момента няма такива. Шегувам се, разбира се. Имам желание и идеи как „Аз мога да строя – Delecto” да премине и към висшите учебни заведения. Друго предизвикателство е да започнем реализация на добрите идеи в конкурса. Възможно е във Варна да се сложи началото. Това ще е много по-трайно и устойчиво продължение.

Каква е Вашата визия за бъдещето на Delecto?

Ще започна с мечтата да е визитна картичка на строителите в България, в ЕС. Да продължи и след моето идеализиране. Да е полезна и желана инициатива. Да има все повече поддръжници и да не се осакати от администрирането.

Как оценявате сътрудничеството с в. „Строител“, който е традиционен медиен партньор на събитието?

Засега като по-ограничено, но с голям потенциал. Такива нискобюджетни инициативи изискват много всеотдайни съмишленици. Чрез медията научаваме за мненията на участниците, което е много полезно. Колегията се запознава с тази инициатива.

Ако трябва да обобщите едно послание към младите хора, които се колебаят дали да поемат по пътя на строителството – какво бихте им казали?

Само ако Ви стиска и сте добри хора, поемете по нашия път. Ще Ви посрещнем, ще поработим заедно и ще Ви предадем бъдещето на Занаята.


За втора поредна година в. „Строител” връчи награди за презентационни умения от изданието

Васил Спиридонов

Яна Иванова

Силвана Назърова

Виктория Димитрова

Андрея Андреева

Марина Йорданова


Екип „Млади богати проектанти“ от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ спечели първото място на финала с проект за еднофамилна жилищна сграда. Втори бяха класирани „Модерните таланти“ от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ – Велико Търново.

Журито на конкурса отсъди и две трети места за „Инженеринг старс“ на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – Варна, и „Праматарския пакт“ на СГСАГ „Христо Ботев“.

 Отличени от инициативата бяха също екип „Асеневци“ на Професионалната гимназия по дървообработване и строителство „Цар Иван Асен II” – Хасково, и School girls на ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна.

Отличени от инициативата „Аз мога да строя - Delecto”


Доц. д-р инж. Илиана Стойнова, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“, председател на журито: Може да се помисли за привличане на участници от нашите съседни държави

Доц. Стойнова, какво е мнението Ви за проектите, които видяхте на конкурса тази година?

Проектите, които бяха представени тук в Пловдив, а и на тематичния конкурс в София, където също бях част от журито, са много хубави, качествени и интересни. Всички участници се представиха изключително добре.

 

Трудно ли беше за журито да избере най-добрите сред тях?

Да, честно казано, доста се затруднихме в решението си.

 

Какво според Вас е значението на подобни инициативи и как те помагат за привличането на младите хора към строителната професия?

Значението им е огромно, защото конкурси като „Аз мога да строя – Delecto” създават една завършена верига. Първо, учениците работят съвместно със своите преподаватели в училище. След това си партнират с мои колеги от ВСУ „Любен Каравелов“, а предполагам и с преподаватели от други висши учебни заведения. И не на последно място – те работят с професионалисти от практиката. Доколкото разбрах, участниците имат ментори от бранша. Това създава здрава връзка между средното образование, висшето образование и бизнеса като цяло – проектантските и строителните фирми.

Смятам, че инициативата е чудесна и ѝ пожелавам да продължи да се разраства. Виждаме, че тя вече има потенциал да излезе и извън границите на страната. Може да се помисли за привличане на участници от нашите съседни държави и да се установят трайни международни връзки.

 

Какво бихте казали на младите хора, които тепърва поемат по своя професионален път в тази сфера?

Пожелавам им да не се отказват и да продължат да се занимават с чудесната строителна професия. Казвала съм го и преди – аз много обичам своята професия и искрено приветствам всеки млад човек, който иска да се развива в нея. Участниците в „Аз мога да строя – Delecto” получават сериозна подкрепа от всички страни и това много ме радва, защото ще ги мотивира да се развиват в попрището, което са избрали.


Венцислав Дончев, член на ИБ и УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – Велико Търново, член на журито: Учениците са положили сериозни усилия и представиха стойностни и добре обмислени проекти

Г-н Дончев, как оценявате конкурса и проектите, които видяхте?

Интересното при представянето на участниците беше, че имаше и доста крайни, нетрадиционни решения. Например къщата, разположена върху колонада тип „кокили“, демонстрира впечатляваща фантазия в проектирането. В нея донякъде липсваше практичност, но идеята е именно да се провокира мисленето на младите хора и на по-късен етап те да създават проекти, които се отличават и носят новаторство. В този смисъл представената разработка заслужава похвала. Имаше и много други качествени проекти. Един от тях беше за споделено пространство, реализиран като павилион. Радвам се, че учениците са положили сериозни усилия и представиха стойностни и добре обмислени проекти.

 

Нивото на журито също беше много високо. Академичната и професионалната общност работиха в пълен синхрон. Все пак имаше ли някъде разминавания, за това че едните са повече в теорията, а другите повече в практиката?

Донякъде е логично всеки да има своята гледна точка. В случая сериозни преподаватели, ректори и бивши ректори на учебни заведения подхождат основно от академичната страна на проекта. Аз от своя страна разсъждавам по-скоро прагматично – кой проект е реалистично изпълним, каква би била неговата стойност и доколко е функционален в практиката. Затова е нормално да има известни разминавания в оценките. Въпреки това имаше проекти, около които журито се обедини – такива, в които личеше сериозно положен труд и сравнително ограничена външна намеса от консултанти. Имаше и разработки, при които беше видно, че помощта отвън е значителна. Това обаче не е целта на конкурса – да оценяваме консултантите, а не учениците.

 

Как виждате надграждането на „Аз мога да строя – Delecto”? Бъдещето? Накъде трябва да върви развитието на инициативата?

Надграждането може да върви в посока концепциите да достигат до реален технически проект и изпълнение. От наша гледна точка, тази на строителите, оценявам високо проектите, те не се изчерпват само с архитектурната идея, а имат потенциал. Пълнотата на разработката, включително количествено-стойностни сметки, финансова оценка, анализ на изпълнимостта, линейни графици и съпътстващи приложения, е съществено предимство. Именно тези елементи придават практическа стойност и правят един проект релевантен от гледна точка на строителния процес.


Владислав Кънчев, член на УС на КСБ, член на журито:  Конкурсът има потенциал да се превърне във форум за обмен на идеи, знания и умения на ученици от различни държави

Г-н Кънчев, бяхте член на журито на финала на конкурса „Аз мога да строя - Delecto“, какви са Вашите впечатления за проектите и за подготовката на участниците?

Изключително съм впечатлен от високото ниво на учениците, които все по-убедително доказват, че са бъдещи експерти. Те притежават стабилна теоретична основа, върху която могат уверено да надграждат знания във висшите учебни заведения, както и да развиват практическите си умения в строителния сектор.

Имате ли фаворит?

Трудно беше да се направи избор кои са най-добрите проекти. Според мен всички разработки имаха своите силни страни и високи достойнства. Впечатлен съм от комплексния подход към всяка тема и начина, по който участниците представиха своите идеи. В този смисъл за мен всички проекти бяха фаворити, но в крайна сметка журито взе своето общо решение.

Как виждате бъдещето на инициативата? Накъде трябва да се развива?

Инициативата „Аз мога да строя“ започна от Пловдив, но със своята прагматичност и креативност бързо се разви в цялата страна. Видяхме и първите стъпки към международно участие от Франция. Смятам, че конкурсът има потенциал да се превърне във форум за обмен на идеи, знания и умения на ученици от различни държави. Посоката на развитие е правилна. За мен е удоволствие и отговорност да бъда част от тази инициатива и съм готов да продължа своето участие в нея.


Инж. Красимир Костадинов, член на УС на КСБ: Форумът отлично изпълнява мисията си – да стимулира творческото мислене на младите хора

Инж. Костадинов, какви са Вашите впечатления от финала на „Аз мога да строя – Delecto“?

За първи път имам възможност да наблюдавам финал на конкурса отблизо. Трябва да отбележа, че организацията е на много високо ниво и форумът отлично изпълнява мисията си – да стимулира творческото мислене на младите хора и да ги провокира да създават по-добри и устойчиви проекти. Силната конкуренция в екипната работа е изключително позитивна, защото поставя участниците в среда, която максимално се доближава до реалните професионални предизвикателства.

Кои разработки Ви допаднаха най-много? Имахте ли си проект фаворит?

Видяхме много креативни и оригинални решения, особено по отношение на конструктивните подходи, но няколко проекта ясно се откроиха като фаворити. Този на пловдивския екип за скейтборд парка беше изключително оригинален като конструкция. Това е решение с висока степен на сложност – както в проектирането, така и в изпълнението. Разбира се, възниква въпросът доколко менторската намеса е била определяща, но независимо от това идеята и разработката впечатляват.

Софийският екип също представи много интересен проект – къща с външна носеща конструкция, която се отличава с добро конструктивно мислене и ясна логика на изпълнение.

Сред концептуалните решения силно внимание привлече и проектът на варненския екип, свързан с дворното пространство на училище. Там се открояваше добре развита идея и цялостен подход към средата.

Като цяло проектите бяха разнообразни, но общото между тях беше високото ниво на оригиналност и качеството на решенията. Макар някои от тях да не бяха напълно развити, всеки носеше собствен характер и потенциал.

Нивото на учениците определено прави впечатление – изключително високо. Дори се поинтересувах дали в един от екипите няма вече студенти по инженерни специалности. Начинът, по който участниците представяха проектите си и демонстрираха разбиране на материята, беше повече от убедителен.

Как виждате бъдещето на инициативата? Има ли нещо, което може да се надгради?

Участието на чужди екипи като този от Франция е добър знак. С Пламен Иванов обсъдихме идеята да се обособи такъв модул, за да се засили международното участие, както и да има отделно награждаване на чуждите участници, за да се стимулират и да не се смесват с останалите.

Националното ниво е ясно – то е добро и вероятно ще се засилва. Но с по-силно международно участие младите хора ще могат да се допълват и да разберат как работят различните образователни системи. Конкурсът би придобил по-голяма значимост, ако излезе извън националната рамка и се утвърди като европейски.


Инж. Георги Спиридонов, член на УС на КСБ: Гордеем се с това, което младите колеги демонстрираха

 

Инж. Спиридонов, какво е мнението Ви за „Аз мога да строя – Delecto” и какви са впечатленията Ви от финала на конкурса?

Аз присъствах и на старта на тазгодишното издание на инициативата в София. За съжаление не успях да бъда в конкурса във Варна, но с голяма радост и чест бях част от финалното събитие в Пловдив. Моето мнение е, че през годините този проект се разви значително и достигна много високо ниво – оценка, споделяна от всички присъстващи професионалисти, инженери и архитекти. Всички ние се гордеем с това, което младите колеги демонстрират – идеи, често нестандартни и абстрактни, но същевременно подкрепени с конкретни технически решения и практически подход.

Впечатляващо е, че разработките в конкурса, правени от ученици от 11 и 12 клас, често надхвърлят рамките на знанията и уменията, придобивани в професионалните гимназии. С други думи, участниците не просто прилагат наученото в училище, а го надграждат и надскачат собственото си ниво.

Следя инициативата през годините, макар и не в детайли. На последното заседание на Разширения управителен съвет на КСБ единодушно изразихме сериозна подкрепа към инициативата. Тя е създадена от Пламен Иванов, но мога уверено да заявя, че Камарата стои зад нея със своите ресурси и възможности.

Надявам се конкурсът да се развива и занапред и да постига още по-добри и значими резултати. Нашите млади строители напълно го заслужават.

Искам да добавя нещо и за медийния партньор на „Аз мога да строя – Delecto“ – вестник „Строител“. Нека да продължава да подкрепя инициативата, както и всички наши млади кандидат-строители, да си взаимодейства с тях и да им помага с възможните средства и да отразява събитията на инициативата, както и досега.


Васил Спиридонов и Бисер Николов, отбор „Млади богати проектанти“, СГСАГ „Христо Ботев“: Представихме изключително смел проект за сграда, която журито оцени високо заради нейната абстрактност

Бихте ли се представили и с какъв проект участвате в конкурса?

Васил Спиридонов: Ние сме от отбор „Млади богати проектанти“. Представихме изключително смел проект за сграда, която журито оцени високо заради нейната абстрактност. Концепцията ни е много иновативна, модерна и новаторска. Тя е създадена за смели мечтатели.

Бисер Николов: Каквито сме ние самите.

 

Какво Ви мотивира да участвате в надпреварата и как изобщо научихте за нея?

В. С.: Разбрахме за конкурса в училище, наш преподавател ни разказа за него и ни посъветва да се включим. Свързахме се с ученици от по-горните класове, които вече са участвали, почерпихме вдъхновение от техните макети и решихме, че това ще бъде един изключително приятен работен процес. Оказа се и чудесен начин за сближаване на членовете в отбора, преди това дори не се познавахме с някои от учениците, които се включиха в него.

Б. Н.: В процеса на работа обаче научихме и нещо друго –  че проектирането съвсем не е толкова лесно, колкото повечето хора си мислят.

Какви бяха най-ценните уроци, които усвоихте по време на работата си?

Б. Н.: Най-важният урок е свързан с координацията. Синхронът както вътре в самия екип, така и между отделните части на проекта е от ключово значение. Ако дори един детайл не е изпипан както трябва, това налага промени във всички останали компоненти.

 

Доколко полезно беше това преживяване за Вас като бъдещи специалисти?

Б. Н.: Определено беше изключително полезно. Научихме много за същината на проектирането.

В. С.: Участието ни тук е отлична подготовка за курсовите работи, които ни предстоят догодина. Вече сме наясно как точно трябва да изглеждат проектите и как трябва да бъдат подготвени и представени.

Б. Н.: Този опит ще ни бъде ценен не само за следващата учебна година, но и като цяло за професионалния живот, който ни предстои.

 

Като заговорихме за бъдещето – какви са плановете Ви? Смятате ли да се развивате професионално в сферата на строителството?

В. С.: Да, категорично. Аз планирам да се развивам в инженерната сфера.

Б. Н.: А моята насока и цел е архитектурата.


Рая Грозева и Виктория Горова, отбор Modern family, СГСАГ „Христо Ботев“:  Развихме една много добра идея, която искрено се надяваме да може да бъде осъществена един ден

Бихте ли се представили и разказали повече за проекта, с който участвате в конкурса?

Рая Грозева: Отборът ни се казва Modern family. Проектът ни е изцяло базиран на екологичните норми. За нас това беше от изключително значение, тъй като околната среда има остра нужда от грижа и е време нещата да се променят към по-добро. Целта ни е да придадем по-екологичен облик на строителството и да докажем, че това е напълно възможно на практика. Искахме да създадем концепция, която запазва максимално природните ресурси и компенсира негативното влияние на строителството върху природата.

Какво Ви мотивира да се включите в тази надпревара?

Виктория Горова: Първоначално просто искахме да дойдем в Пловдив – шегата настрана, наистина бяхме много развълнувани от възможността да приложим знанията си. В началото имаше огромен интерес от много наши съученици да участват в конкурса, всички искахме да пътуваме, да се сблъскаме с конкуренцията и да прекараме добре.

Р. Г.: Но впоследствие в екипа останахме само най-упоритите.

В. Г.: Точно така. В крайна сметка се фокусирахме върху работата и развихме една много добра идея, която искрено се надяваме да може да бъде осъществена един ден.

Успяхте ли да научите нещо ново по време на подготовката и самия работен процес?

Р. Г.: Научихме изключително много. Едно от най-интересните неща беше свързано с рекуператорите – системи за вентилация с възстановяване на топлината, за които се говореше по време на конкурса. Интересното е, че в училище ни преподадоха този материал едва преди седмица.

В. Г.: Да, ние бяхме заложили тази система в нашия проект, преди изобщо да сме учили по програма. Беше много полезно и вълнуващо да надградим знанията си директно чрез практиката, докато създаваме самия макет.

 


Теодор Георгиев и Лейла Ходжич, отбор „Строим история“, ГСАГД „Кольо Фичето“ - Ямбол: Важно е да се привличат млади кадри, за да се съхрани и развива строителната и архитектурната професия

Бихте ли се представили и разказали повече за проекта, с който участвате в надпреварата?

Теодор Георгиев: Ние сме ученици от Гимназията по строителство, архитектура, графика и дизайн „Кольо Фичето“ в Ямбол. Проектът, с който се представяме, е свързан с реставрацията на една прекрасна еднофамилна жилищна сграда в нашия град, която е паметник на културата.

Участваме в този формат за първа година. Главният организатор Пламен Иванов дойде в училище, представи ни „Аз мога да строя – Delecto” и буквално ни запали да се включим. Започнахме с отбор от нашия клас, но занапред планираме да мотивираме и по-малките ученици – от осми и девети клас, да се присъединят към тази инициатива.

 

Какви нови знания и умения придобихте по време на разработването на проекта и доколко полезно беше това преживяване за Вас?

Лейла Ходжич: Преживяването беше изключително полезно. Най-ценното за нас беше, че от първо лице видяхме как се случват нещата в практиката, а не само на теория в класната стая. За първи път имахме задачата сами да направим изчисленията за проект, който сме създали от нулата, както и да изработим архитектурен макет. Сблъскахме се с много нови предизвикателства, които със сигурност ще ни бъдат от огромна полза, когато продължим образованието си в университета.

Какви са впечатленията Ви от самия формат на събитието и имате ли препоръки към организаторите за бъдещите издания?

Т. Г.: Впечатлен съм, че с ограничен бюджет и за кратко време е организирано нещо толкова хубаво. Имахме възможността да се срещнем и запознаем с много утвърдени инженери, архитекти и професионалисти от бранша.

Като препоръка за бъдещето – бих се радвал конкурсът да се разрасне, да обхване още повече училища и да достигне до по-широк кръг от хора. Важно е да се привличат млади кадри, за да се съхрани и развива строителната и архитектурната професия. Ние сме още на първото стъпало, затова имаме нужда по-възрастните и опитни специалисти да ни подадат ръка и да ни предадат знанията си. Така утре ние ще станем професионалисти като тях и на свой ред ще помагаме на следващите поколения.


Светослав Генов, отбор „АрхиТийм“, ПГСАГ „Арх. Камен Петков“ - Пловдив: Придобихме практически умения, които могат да се усвоят само в реална работна среда

Бихте ли споделили впечатленията си от участието в този ключов етап на конкурса „Аз мога да строя – Delecto”?

Всички участници се представиха блестящо. Впечатлен съм от конкурентите си. Очевидно е, че сме надградили уменията си спрямо първоначалния кръг в София. Въпреки силната конкуренция се надявам нашата идея да е впечатлила журито.

Участвахте в кръга в София, а сега сте на финала в Пловдив. Какво ново научихте за себе си по време на тези етапи от надпреварата?

Вече знам, че колкото и усилия да си положил, винаги може да се намери някой, който се е постарал повече от теб. Това обаче не бива да омаловажава труда на отбора ми. Напротив, мотивира ни да покажем идеята си в най-добрата ѝ светлина – да я представим блестящо и изпипана до съвършенство.

Какво бихте казали на своите съученици, които все още не са се включили в конкурса „Аз мога да строя – Delecto“? Защо си струва да участват?

Лично аз посъветвах всеки свой съученик, който желае в бъдеще да се развива като архитект или строителен инженер, да се запише. Контактът с менторите специалисти, с които организаторите ни свързват, е безценен. От тях научаваме изключително много неща, които вероятно никога няма да бъдат засегнати в стандартната учебна програма. Благодарение на часовете, прекарани в архитектурните и инженерните офиси, придобихме практически умения, които могат да се усвоят само в реална работна среда.

Как оценявате участието си в конкурса през призмата на бъдещата Ви професионална реализация? Какъв опит ще вземете със себе си, след като завършите училище?

На първо място конкурсът ми помогна да се усъвършенствам в презентирането. По принцип не смятам, че изпитвам страх от публика, но в деня на финала усещането е различно. Това преживяване ми беше много полезно, намерих начин да се отпусна и да се науча да говоря уверено пред авторитетни личности. Членовете на журито са утвърдени професионалисти и пред тях трябва да се изразяваш компетентно и аргументирано. Вярвам, че с представянето си ще оставя траен и положителен отпечатък в тяхното съзнание и ще се заявя като перспективен бъдещ архитект или инженер.