Перспективите за развитие на строителния сектор, инвестициите в инфраструктура, европейският опит и добрите практики при публично-частните партньорства (ПЧП), недостигът на кадри и все по-широкото навлизане на изкуствения интелект бяха във фокуса на Единадесетата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“. Форумът, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и вестник „Строител“, се проведе на 24 септември в „София Балкан Палас“ под патронажа на председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) към Народното събрание Мартин Жлябинков.

Събитието откри председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Любомир Качамаков заедно с председателя на КРПБМС Мартин Жлябинков и министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Сред участниците бяха зам.-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев, Ирена Пенчева, главен директор на ГД „Оперативна програма Околна среда“ в МОСВ, доц. д-р арх. Гичка Кутова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Олга Стоичкова, началник на дирекция „Стратегически проекти“ в Столичната община, проф. Сара Валагуца, председател на Европейската асоциация за публично-частно партньорство (онлайн), Арент ван Васенар, основател на консултантската компания The Faithful Goose, инж. Серж Бодарт, международен специалист по ПЧП и член на Швейцарското дружество на инженерите и архитектите, Володимир Яремко, старши юрист в Mayer Brown в Лондон и специалист по ПЧП, адв. Виктория Пенкова, председател на УС на Българското общество по строително право, и Любомир Славилов, главен инженер в „Райзен Технолоджи“.

От страна на КСБ в кръглата маса се включиха зам.-председателите на УС инж. Живко Недев и Любомир Пейновски, който е и председател на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“ и председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД, инж. Илиян Терзиев, почетен председател на УС на КСБ и председател на Съвета на настоятелите на Фондация „Български строител“, инж. Цветослав Петков, член на ИБ и УС на Камарата, членовете на УС на КСБ Красимир Милушев, Владислав Кънчев, Пламен Петров, който е и председател на ОП Габрово, изп. директор на КСБ Капка Асенова, инж. Таня Каменова, председател на ОП Перник и член на Комисията за ЦПРС, инж. Валентин Зарев, председател на секция „Консултантска дейност, проектиране и строителен надзор“ към КСБ и член на Комисията за ЦПРС, инж. Цанка Атанасова, член на УС на Фондация „Български строител“, Мартина Ненова, директор дирекция „Нормативна политика и анализи в строителството“, инж. Виктор Шарков, председател на УС на НКСВ, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. В събитието участваха и инж. Йордан Йонов, изп. директор на „Геострой“ АД, Албена Ангелова, изп. директор на „Главболгарстрой Холдинг“ АД, инж. Антон Маслев и инж. Кирил Маслев, управители на „Хидромат“ ООД, инж. Нина Стоянова, изп. директор на „Калистратов Груп“ АД, Даниела Калистратова, член на Надзорния съвет на „Калистратов Груп“ АД, Мартин Живков, представител на „Димел“ ЕООД, и др. Форума уважиха инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“, Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД, и представители на строителни компании.

Поздравителен адрес до организаторите и участниците във форума изпрати вицепремиерът Атанас Пеканов. „През последните години българските строителни компании изпълниха множество проекти в различни части на страната често при сложни условия и високи изисквания към сроковете и качеството. Искам да изразя признание за свършената работа и за професионализма на хората, които стоят зад нея.

Споделям с вас, че започва подготовката за следващия програмен период. България трябва да определи ясно своите приоритети, инвестиционните потребности на страната и регионите и проектите, които могат реално да бъдат подготвени и реализирани. Разчитаме на активното участие на строителния бранш и в този процес.

Пожелавам успешна работа на единадесетата национална дискусия", пише в адреса.

„За КСБ традиционната годишна кръгла маса е най-голямото събитие, което среща бранша с институциите, за да си сверим часовниците –

какви са плановете и инвестиционните намерения на ресорните институции в сферата на инфраструктурата – пътна, екологична и т.н., и какви са очакванията на бранша – и заедно да търсим най-добрите решения, за да вървим напред“, каза инж. Любомир Качамаков. „Ще дискутираме и липсата на кадри, и мерките, които правителството и образователните институции предприемат. В същото време се опитваме винаги и да надграждаме нашите събития с най-актуалните към момента теми. Тази година акцентът, който поставяме, е върху европейския опит и добрите практики в сферата на ПЧП. Няма да пропуснем и темата за все по-значимата роля на изкуствения интелект“, заяви председателят на УС на Камарата.

Мартин Жлябинков приветства участниците и също подчерта значението на формата за диалога между бранша и институциите. „За мен е изключително удоволствие възможността да открия 11-ата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“. Благодаря на организаторите – на Камарата на строителите в България и на вестник „Строител“, за поканата да бъда патрон на това събитие. За мен това наистина е огромна чест“, посочи Жлябинков. „Поздравявам организаторите, че за 11-а година успешно реализират това прекрасно събитие. Повярвайте ми, знам наистина какво стои зад организацията му – на първо място изключителен професионализъм и висока отговорност“, сподели той и добави, че знае и какво означава събитието както за бранша, така и за всички институции, свързани с регионалното развитие, благоустройството и строителството.

„Това е форумът, на който браншът и институциите се срещат, за да обсъдят предизвикателствата и перспективите пред строителния сектор, да коментират визията за развитието му, да поставят актуални въпроси и да набележат най-добрите начини за решаването им. Поздравявам организаторите и за акцента на кръглата маса – публично-частното партньорство. Разбира се, и за включването на изключително авторитетните български и чуждестранни участници и лектори за днешното събитие“, заяви Мартин Жлябинков и изтъкна, че

публично-частните партньорства ще дадат възможност за реализиране на големи инфраструктурни проекти.

„За нас ПЧП е изключително важно. Знаете, че държавата изпитва сериозни трудности при финансирането и изграждането на такива обекти“, каза Жлябинков. „Затова смятам, че публично-частното партньорство е наистина стъпка в правилната посока и ще даде възможност на държавата и държавния бюджет да получат глътка въздух, а освободените средства да бъдат насочени към други направления. По този начин големите инфраструктурни проекти, които касаят цялото българско общество, ще могат да бъдат изградени по-бързо и по-ефективно. ПЧП ще даде възможност да се намалят и разходите по поддръжка на големите инфраструктурни обекти, които също са значителен публичен ресурс“, бе категоричен той.

Председателят на парламентарната регионална комисия заяви, че в негово лице строителният бранш има партньор, с когото може да работи за подобряването на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес. „Убеден съм, че кръглата маса ще очертае перспективите и нови хоризонти за едно добро сътрудничество“, завърши Мартин Жлябинков.

Министър Иван Шишков поздрави организаторите и участниците във форума, след което

очерта перспективите пред бранша в сферата на инфраструктурното строителство.

„Най-важното сега е, че вече има редовен кабинет и перспектива да работим в партньорство с бизнеса, защото управлението означава партньорство именно с него. Това, което считаме, че трябва да направим, е да извадим на преден план думата „предвидимост“. Защото това е единственият начин да се развива един бизнес“, заяви той.

Министърът открои три основни аспекта, в които държавата може да подпомага бизнеса и по-конкретно строителния сектор, като отново постави предвидимостта в основата на отношенията между институциите и компаниите. „Когато държавата е възложител, трябва да има ясни правила, конкурси и търгове, както и добри проекти“, каза той.

Арх. Шишков увери, че занапред държавата ще залага на предвидимост и по отношение на инфраструктурните обекти, като ясно посочва кои могат да бъдат изградени и довършени с бюджетни средства и при какви условия. Той съобщи, че се водят разговори с представители на бранша и дори има напредък по преговорите за приключване на проблемни инфраструктурни обекти, чието изпълнение се бави от години. По думите му за реализацията на следващите инфраструктурни обекти, които държавата счита за необходими, ще се търси активно партньорство с бизнеса чрез модела на ПЧП. Идеята е компаниите да не бъдат само изпълнители, а и инвеститори. Арх. Шишков уточни, че този подход може да се прилага не само при магистрали, но и при други значими инфраструктурни обекти.

„Това е първият компонент, за да бъдем предвидими. Следващата стъпка са законодателните инициативи. Трябва да направим такива закони, че строителите да се чувствате спокойни. Да не сте зависими от това, че някои текстове могат да се тълкуват по различен начин. Всички норми, които са свързани с проектирането и строителството, трябва да са ясни“, подчерта арх. Иван Шишков.

Той открои като трети важен компонент ролята на местната власт и необходимостта държавата, общините и строителният бизнес да работят в партньорство. Според него администрацията не бива да възприема строителния сектор като нещо странично или противопоставено на интересите на местните общности, тъй като именно браншът има ключова роля за развитието и урбанизацията на населените места при ясни правила. „Строителният бранш е един от основните двигатели на икономиката на България“, отбеляза министър Шишков.

Арх. Иван Шишков отново се спря на публично-частното партньорство, като посочи, че темата е поставяна и преди, включително по време на мандата му като служебен министър, но в по-ограничен мащаб. Той заяви, че през 2027 г. ПЧП ще бъде сред основните теми, по които държавата и бизнесът трябва да работят съвместно, включително за подготовката, проектирането и последващото изграждане на инфраструктурни обекти, които към момента все още не са достигнали проектна готовност.

В заключение министър Шишков подчерта значението на партньорството между държавата и строителния бизнес за развитието на страната. „Общата работа между институциите и бранша е ключова както за успешното управление, така и за постигането на видими резултати през следващите години“, бе категоричен той.

ДИСКУСИЯ

Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“:

Първо бих искала сърдечно да благодаря на г-н Мартин Жлябинков и на министър Иван Шишков, че приеха поканата ни да участват в Единадесетата кръгла маса. Специални благодарности на г-н Жлябинков, че се съгласи форумът да се проведе под негов патронаж. Това е най-голямото годишно събитие, което организираме като среща между представителите на бранша и институциите. Бих искала да задам въпроси към г-н Жлябинков и към министър Шишков.

Г-н Жлябинков, кои са актуалните законопроекти, които са на дневен ред в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и имат пряко отношение към строителния бранш? Какви са основните теми и приоритети, по които Комисията работи в момента?

Мартин Жлябинков, председател на ­КРПБМС:

Първо, държа да отбележа, че моята цел е от Комисията да излизат законопроекти с високо качество, които да гарантират ясни правила и прозрачност. Това е основният и най-важният приоритет за мен като председател на Вашата комисия – тя наистина е Ваша, защото касае законодателството в строителния бранш.

Няколко са законопроектите, които сме заложили в краткосрочен план и работим по тях заедно с МРРБ. Насочили сме усилията си към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите. По него си взаимодействаме и с Министерството на земеделието и храните. Промените са насочени към развитие на ски туризма и създаване на условия за устойчиво развитие на Природен парк „Витоша”. Това беше един от ангажиментите, които още по време на кампанията преди парламентарните избори поехме с министър Шишков, заедно сме коментирали много пъти Природен парк „Витоша”.

Също така за нас приоритет е приемане на изменения в Закона за устройство на територията, свързани с имоти на Министерството на отбраната и военни обекти. По тях работим заедно с МРРБ и МО. Подготвят се спешни законодателни промени за ускоряване на процедурите, касаещи използването и промяната на предназначението на тези имоти. По отношение на ЗУТ фокус са и удостоверенията за търпимост, за които министър Иван Шишков по-добре може да разкаже. Това е негова тема, по която той работи от много време и с колегите от МРРБ. Тук ще отворя една скоба, че ЗУТ е може би най-променяният закон през годините.

Усилията ни са насочени и към Закона за регионалното развитие, който е включен в законодателната програма и на Министерския съвет. Промените предвиждат усъвършенстване на политиката за регионално развитие и стратегическо планиране.

Това са законодателните ни цели, които в най-скоростен план заедно с колегите от изпълнителната власт ще се опитаме да реализираме. Ще работим сериозно и съвместно със строителния бранш. За нас е ключово да има прозрачност и ясни правила.

Министър Шишков може да каже повече за предвижданите изменения в ЗУТ.

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството:

Предложенията на МРРБ за изменение на Закона за устройство на територията са свързани с удостоверенията за търпимост. Считам, че ще е по-добре и по-честно да кажем какво е било лошото и да го променим в ЗУТ. След това ще е по-лесно за всеки да работи, когато има законова и ясна норма. Това, което допълнително внасяме като промяна и което е визията ни за бъдеще, е облекчаване на процедурите.

В пътното строителство има доста случаи, при които възникват свлачищни процеси и се налага прилагането на допълнителни укрепителни мероприятия и анкериране. Предложил съм изменение в ЗУТ за подобни непредвидени ситуации, които не са само в рамките на строителния процес. Текстовете са за чл. 148 и 154 и касаят промяна по време на строителство, така че да може първо да се одобри инвестиционният проект и да започне реалното строителство и да се укрепва свлачището, а след това да се довърши процедурата с подробния устройствен план и отчуждаванията. Това ще облекчи изключително много проблема със свлачищата. Факт е, че при изграждането на голяма част от автомагистралите у нас се активират свлачищни процеси и възникват проблеми.

Друго изключително важно нещо е да се подобри начинът, по който се одобряват проектите. Това ще стане и чрез дигитализация. Необходимо е да бъдат направени съответните законови промени, така че в кадастралната карта да има отделен раздел с информация за подземната инфраструктура и нейните сервитути. Има случаи на довеждащи водопроводи без учредени сервитути и дори на сгради, построени върху тях, което възпрепятства тяхната поддръжка.

ДИСКУСИЯ

Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“:

Министър Шишков, една от основните теми на конференцията е публично-част-ното партньорство. Във в. „Строител“ разработихме специална рубрика, посветена на ПЧП, в която български и международни експерти споделят своя опит, включително всички чуждестранни гости на кръглата маса са участвали в нея. Като обща тенденция в техните интервюта се откроява препоръката България да не започва с голям брой ПЧП проекти, а да се фокусира върху няколко приоритетни проекта, които да бъдат реализирани успешно и да послужат като добра основа за последващо развитие на модела. В този контекст кои според Вас биха могли да бъдат първите 3-4 приоритетни проекта, с които България да постави началото на по-активното прилагане на публично-частното партньорство?

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството:

Публично-частното партньорство е важна тема. Магистралите, които предстои да се изграждат, като брой не са нито много, нито малко, но спрямо изграденото у нас са със значителен обем. От гледна точка на необходимия ресурс и икономическия потенциал, който може да бъде осигурен от частния сектор, те са напълно допустима възможност. Основните направления са север-юг: АМ „Черно море“, АМ „Русе – Велико Търново“ (без участъка, който в момента се финансира, включително с европейски средства, като там, където е възможно, отново ще търсим външни средства), както и тунелът под Петрохан, който да завърши пълноценната връзка между Видин и Кулата.

За строителството на АМ „Хемус“ и пътя Видин – Монтана смятам, че е говорено достатъчно много. Тези обекти ще бъдат завършени със средства от републиканския бюджет, има сключени договори. На финала сме.

Разбира се, АМ „Рила“ също е важна и като че ли понякога я подценяваме, но работата по нея няма да бъде забавена.

Връзките север-юг в България, както многократно сме казвали, са нещо, което може значително да съживи икономиката на страната и да създаде по-голяма равнопоставеност между Северна и Южна България, защото само АМ „Хемус“ няма да бъде достатъчна. Освен това тези направления ще подобрят свързаността на страната между северната и южната ни граница и ще осигурят ключова връзка по направлението от Румъния към Гърция в рамките на Шенген. Знаете, че целта ни е максимално бързо да ускорим проектирането, за да можем реално да поставим тези обекти на масата за преговори и да преминем към следващата стъпка, а именно започване на същинското строителство в рамките на бъдещи публично-частни партньорства. Ние сме отворени за този подход и - доколкото виждаме, - и Вие сте отворени към него, така че можем да работим заедно в тази посока.

Кръглата маса продължи с изказване на зам.-министъра на труда и социалната политика Данаил Русев. Той посочи, че липсата на кадри е дългосрочно предизвикателство, и очер­та комплекс от мерки за преодоляването му. „Според проучванията, които правим през Агенцията по заетостта към работодателите,

професията строител е втората най-търсена и това е за поредна година.

Дългосрочните прогнози, които правим до 2034 г., показват, че компаниите от отрасъл „Строителство“ ще продължат да бъдат основен работодател, като делът на заетите в него ще се покачва постепенно“, коментира Русев и информира, че един от приоритетите на министерството е квалификацията на кадрите. „Разполагаме с ресурс както от държавния бюджет, така и от европейските програми. Само по Програма „Развитие на човешките ресурси“ имаме над 440 млн. евро за реализация на мерки в подкрепа на търсещите работа и на работодателите“, съобщи зам.-министърът.

„Изключително съм щастлива да присъствам на този форум, тъй като това е мястото, в което не само ще споделим визията си за предизвикателствата и развитието на строителния сектор, но и възможностите за финансиране през бъдещия програмен период, ще поставим на масата и теми и проблеми в настоящите проекти, финансирани от Програма „Околна среда“, заяви Ирена Пенчева, главен директор на ГД „Оперативна програма Околна среда“ в МОСВ, и припомни, че

ПОС разполага с бюджет от над 1,8 млрд. евро.

Тя отчете, че вече малко повече от половината на настоящия програмен период е минал, реализацията на проектите е на сравнително ниски нива, а ресурсът е усвоен едва на 20%.

Връзката между образованието и нуждите на строителния бизнес постави във фокуса на изказването си ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова.

Тя отчете тенденция на постоянен ръст в броя на студентите, избиращи да се обучават в университета, и подчерта значението на по-тясното сътрудничество с бранша. „Сближаването на образованието с бизнеса е от ключово значение. Затова даваме възможност на представителите на бранша да участват активно при актуализирането на учебните програми. Насочили сме поглед и към изкуствения интелект. Младите хора го използват активно, затова съвместно със специалисти в областта проучваме най-добрите възможности за интеграцията на ИИ в обучителния процес“, коментира още ректорът на УАСГ. „С КСБ работим много успешно. Вестник „Строител“ е наш медиен партньор във всички инициативи, които имаме като университет“, подчерта тя.

Във втория панел бяха разгледани

възможностите и предизвикателствата на публично-частното партньорство, европейският опит и добрите практики.

Модератори бяха инж. Любомир Качамаков и адв. Виктория Пенкова. Участниците в панела обърнаха внимание на актуалността на темата за ПЧП и възможностите този модел да бъде използван за реализацията на инфраструктурни и други проекти.

„Темата за възможностите, които представя ПЧП, стана особено актуална през последните месеци. Преди дни се проведе работна среща с премиера Румен Радев, в която КСБ участва. В нея се включиха министрите на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, на транспорта Георги Пеев, на околната среда и водите Росица Карамфилова, както и представители на други браншови организации от сектор „Строителство“. На срещата се анонсира нов подход за изграждане на ключова транспортна инфраструктура, в който ПЧП ще заема важна роля“, подчерта инж. Качамаков. Той припомни, че наскоро бе публикуван за обществено обсъждане и Закон за публично-частното партньорство. „От КСБ подготвяме своето становище по него и то ще бъде внесено в срок. Имаме забележки, но в крайна сметка това е работата на бранша – да каже своите виждания и предложения. За съжаление България не разполага с много богат опит в реализацията на ПЧП проекти. Има успешни партньорства и концесии, но те като цяло са малко“, подчерта председателят на УС на КСБ и добави, че в Европа моделът на публично-частно партньорство работи много добре. „В тази връзка като гости на кръглата маса поканихме международни експерти с впечатляващ опит в сферата на ПЧП, за да разкажат за добрия опит, успешните практики и научените уроци“, каза още инж. Любомир Качамаков.

Адв. Пенкова изтъкна, че публично-частното партньорство в Европа отдавна не се разглежда единствено като механизъм за финансиране и привличане на частен капитал. „То е преди всичко инструмент за създаване на дългосрочно партньорство, което обединява както стратегическата роля на публичния партньор, така и експертизата, иновациите и по-големия управленски капацитет на частния сектор“, посочи тя и добави, че темата е особено актуална в момента за България, защото се обсъжда правната и институционалната рамка за ПЧП и се търсят подходящи решения за развитието на инфраструктурата през следващите години.

Проф. Сара Валагуца постави акцент върху значението на доброто управление за устойчивостта на публично-частните партньорства. „Финансирането може да направи едно ПЧП възможно, но доброто управление е това, което го прави устойчиво във времето. Затова предпочитам да разглеждам ПЧП преди всичко като договор за сътрудничество, а не просто като договор, основан на насрещни задължения“, заяви тя.

Проф. Валагуца обърна внимание, че този модел не е предназначен само за магистрали или големи публични сгради като болници. Той може да бъде използван и от местните власти за проекти с по-скромен мащаб. Същевременно рискът трябва да бъде разпределен справедливо и непредвидените обстоятелства да не бъдат прехвърляни изцяло върху частния партньор.

Арент ван Васенар насочи вниманието към

качеството на изпълнението и правилното управление на рисковете.

Той подчерта, че основното предимство на ПЧП не е просто осигуряването на финансов ресурс, а възможността да се гарантират качество и достъпност на инфраструктурата. Според него успешен е този проект, който е способен да постигне предварително зададените си цели. Международният експерт постави акцент и върху значението на комисиите за избягване и разрешаване на спорове, като подчерта, че основната им задача е именно предотвратяването на конфликти още преди те да се превърнат в продължителни правни производства.

„Проектирай, построй, финансирай, оперирай – това е истинската същност на ПЧП

– да обхване целия жизнен цикъл на един обект“, заяви по време на презентацията си инж. Серж Бодарт. „При добре структурирано ПЧП частният партньор има силен стимул да изпълни обекта в договорените срок и цена, тъй като приходите му са пряко свързани с реалното предоставяне и функциониране на инфраструктурата“, допълни Бодарт и акцентира върху златното правило при разпределението на риска – той трябва да бъде поеман от страната, която е в най-добра позиция да го управлява. Експертът отправи и конкретна препоръка по отношение на първите ПЧП проекти. „Те не трябва да бъдат изграждани върху изцяло нови и неизпитани технологии, а да стъпват върху решения, които вече са доказали своята ефективност“, бе категоричен той.

Володимир Яремко коментира ролята на нормативната рамка и институционалния капацитет. Той подчерта, че законът за ПЧП трябва да съдържа ясни насоки и ограничения, но същевременно да оставя достатъчно гъвкавост за преговори между страните. „Успехът на всеки ПЧП проект се корени в екипа, който го управлява, и най-вече в екипа от страна на държавата“, разясни той.

Модератор на

третия панел „Бъдещето пред изкуствения интелект: от алгоритъма до строителната площадка“

бе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. При откриването му тя обърна внимание на ускоряващото се развитие на изкуствения интелект и на прогнозите за все по-широкото му навлизане в икономиката и пазара на труда. „Няма как строителството да остане изолирано от този процес. Важно е да разберем какво ще се случва в сектора, какво ще се промени и как това ще се отрази на бизнеса“, каза Николова. „Само преди дни в речта си пред Общото събрание на ООН президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че вече не трябва да говорим просто за изкуствен интелект, а за суперинтелект. По думите му, който спечели над­предварата за суперинтелекта, печели всичко“, добави тя.

След нея Любомир Славилов, главен инженер в „Райзен Технолоджи“, направи презентация, в която обърна внимание на изключително бързото развитие на технологиите и прехода от модели, които основно дават съвети и отговарят на въпроси, към автономни ИИ агенти, способни да изпълняват самостоятелно все по-сложни задачи. Той отбеляза, че само в рамките на година способността на изкуствения интелект да изпълнява поставени цялостни задачи е нараснала значително, което според него показва скоростта, с която технологиите преминават от помощен инструмент към реален участник в работните процеси. Славилов обърна внимание и на ефекта върху производителността, като посочи, че използването на ИИ вече позволява на служителите да спестяват съществена част от работното си време.

Любомир Славилов засегна и навлизането на ИИ в строителните процеси чрез автономна строителна техника. Той даде примери с редица строителни машини, които вече могат да извършват земни работи с висока точност на база предварително зададен 3D модел на терена. По думите му подобни технологии позволяват един оператор да управлява цял парк от автономни машини, което очертава нов етап в автоматизацията на строителните площадки.

Форумът завърши с дискусия, в която участниците имаха възможност да обменят мнения по поставените теми.

ДИСКУСИЯ

Любомир Пейновски, зам.-председател на УС на КСБ, председател на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“ и председател на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД:

Министър Шишков, бих искал да Ви попитам какво може да очаква строителният сектор от бюджета за 2027 г. и от Програма „Развитие на регионите“ през следващата година?

Вие засегнахте и темата за дигитализацията. КСБ е инициатор на Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“, който е сред успешно реализираните проекти с финансиране от Европейската комисия. ЕЦИХ е включен и в Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор, и в пътната карта към нея. До момента не е осигурено необходимото финансиране, което да позволи разширяване на обученията по дигитализация на национално ниво както на етап проектиране, така и във фазата на изпълнение. В тази връзка може ли секторът да очаква по-голяма институционална подкрепа за подобни проекти?

И още един въпрос, свързан с участието на бранша в работните групи. За нас е изключително важно Камарата да има свои представители във всички формати, в които се обсъждат въпроси, засягащи строителния сектор. Можем ли да очакваме това партньорство и занапред?

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството:

Това, че сам поставих въпроса за необходимостта да се работи активно по темата за дигитализацията, значи, че сме отворени за партньорство и ще работим в тази посока.

Относно работните групи можете да бъдете напълно сигурни, че и там ще си партнираме. Законите не се създават просто защото трябва ги има, а за да отговарят реално на нуждите на бранша, за който са предназначени, и да създават ясни правила, които да дават сигурност на всички участници. Така че при всички положения ще си партнираме.

Що се отнася до бюджета за 2027 г., ако зависеше от мен, щеше да е по-различен по отношение на строителството и за публичния сектор, но трябва да сме реалисти. Това, което вече сме направили специално за големите инфраструктурни обекти, е да подготвим ясни споразумения, които да позволят на банките да финансират договорите за тяхното изпълнение. Предвиждаме разсрочено плащане в рамките на 5 г., така че всички започнати в момента строителни обекти да могат да продължат да се изпълняват. Имахме два възможни подхода. Единият беше да започнем част от обектите, а по останалите да не предприемаме действия, включително при необходимост да се стигне до връщане на получени аванси. Другият подход беше, след като бюджетът не позволява всички дейности да бъдат разплатени наведнъж, да се въведе механизъм за разсрочено плащане. Това предложение беше подкрепено и от строителните фирми, защото дава предвидимост за следващите 5 г. Именно това е ключовата дума – предвидимост. Плащанията ще се извършват спрямо възможностите на бюджета и ще бъдат разсрочени за период от 5 г., но в същото време строителният бранш ще има осигурена работа и възможност да продължи изпълнението на започнатите инфраструктурни обекти.

Целта е след приключването на настоящите обекти строителният бранш да има ясен хоризонт към следващите големи инфраструктурни проекти, включително реализирани чрез ПЧП. Строителният процес е едно голямо колело, което трябва да се върти непрекъснато, защото когато бъде спряно, страдат и възложителят, и изпълнителят, и целият бранш. Това ще гарантира възможността на сектора да бъде по-динамичен, по-жив и да дава по-добри резултати, а Вашите добри резултати са част от движението на икономиката.

От една страна, искаме да продължи строителството на изоставените инфраструктурни обекти, а от друга, да намерим икономически механизъм, който да ни позволи да запазим финансовата дисциплина и нормалните нива на бюджетния дефицит. Успоредно с това трябва да създадем условия през 2028–2029 г. финансовата рамка на държавата да изглежда по различен начин, като развитието на икономиката има ключова роля за това. Публично-частното партньорство е част от този подход, защото може да привлече допълнителен ресурс и да създаде нови възможности за инвестиции. Колкото по-бързо изградим ясна нормативна рамка и преминем през този преход, толкова по-добри ще бъдат резултатите след няколко години.

Възможностите на бюджета са такива, каквито са, но най-важна в момента е гъвкавостта в подхода ни. Трябва да преминем през този период заедно с ясното съзнание, че бизнесът не просто трябва да оцелее, а да има нови обекти, които да задвижат следващите колела на строителния процес.

ДИСКУСИЯ

Инж. Нина Стоянова,  изп. директор на „Калистратов Груп“ АД:

Министър Шишков, големите инфраструктурни проекти са изключително важни и се надявам всички те да бъдат реализирани през следващите пет години. Моят въпрос обаче е свързан с по-малките проекти. Какво предвижда да направи Министерството на регионалното развитие и благоустройството в посока общините да започнат да се грижат за инфраструктурата в кварталите във всички населени места на територията им? Ние изграждаме чудесни проекти, архитектите правят невероятни сгради, но до тях не достига нужната инфраструктура – липсва канализация, транспортен достъп. Това е особено голям проблем в София.

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството:

В основната си част това е проблем в управлението на градовете. Общините изпуснаха момента, в който трябваше да си партнират с фирмите. Те не се възползват от възможността да изграждат инфраструктура чрез публично-частно партньорство.

Когато се развиват цели територии, в които няма инфраструктура, общините взимат такса за разрешение за строеж. Тя обаче няма как да покрие по никакъв начин развитието на инфраструктурата. Не е справедливо да взимаш пари от бюджета на целия град и да ги инвестираш в даден квартал, защото чисто икономически излиза, че някой вдига изкуствено цената на частните терени. Общината им създава подробни устройствени планове и условието да се строи. От там нататък се появява строителят и започва предизвикателството, защото отношението между компаниите и общината не е регламентирано.

Местната власт е тази, която липсва в целия пъзел. Тя има възможност, особено големите общини, да си партнират с бизнеса. В София има недострояване на инфраструктурата, която трябва да построи администрацията.

Готов съм да организираме отделна среща за проблемите, свързани с присъединяване към ВиК мрежата, които касаят „Софийска вода“ АД, за да обсъдим какво може да направи държавата и при необходимост да потърсим съдействие и от общината. Според мен трябва да намерим решение, при което изискванията за присъединяване да не се превръщат в пречка за бизнеса, и съм готов активно да участвам в този разговор.

ДИСКУСИЯ

Пламен Петров, член на УС на КСБ и председател на ОП Габрово:

Първият ми въпрос е свързан с инфраструктурата. В изказването на министър Шишков не чухме за изграждането на тунела под Шипка, а той е изключително важен на фона на разрастването на индустриалната зона в Пловдив и необходимостта от по-добра транспортна свързаност с Габрово, Троян, Ловеч и Плевен. На какъв етап е проектът?

Вторият ми въпрос е за предвидимостта при програмите за саниране на жилищните сгради. През годините има периоди на активност, последвани от дълги прекъсвания, което създава несигурност за строителните фирми, включително по отношение на запазването на екипите и работната ръка. Как може да се осигури по-устойчив и предвидим процес в тази сфера?

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството:

Имам чувство, че се създава усещането, че не искаме да се реализира тунелът под Шипка. Това не е така, но трябва да е ясно, че той не може да се изпълни с публично-частно партньорство, защото обходният път на Габрово е с две ленти. Кой концесионер ще построи магистрала с по една лента в двете посоки? Никой. Съоръжението е в TEN-T мрежата, ние трябва да го довършим и ще го направим.

В момента има проблеми по проекта за тунела под Шипка. Опитваме се да кандидатстваме за европейско финансиране за обхода на Казанлък, но има нерешени екологични въпроси, свързани с преминаването през национален парк, както и проблеми с проекта и ПУП. Тунелът под Шипка ще бъде реализиран, но когато говорим за основен транспортен коридор, приоритетното трасе е направлението Русе – Маказа. Изобщо цялата свързаност север–юг е изключително важна. Така че за нас това не стои даже като някаква дилема дали ще го правим или не.

Относно санирането знаете, че то започна преди 3 години по програмата с финансиране от НПВУ. Дадохме и старт  когато пак бях регионален министър. Процесът по саниране ще продължи и ще се финансира от републиканския бюджет, но трябва да се развива при по-ясни правила и тогава, когато държавата е финансово готова за това. Санирането е част от строителния процес и не бива да се разглежда като отделен сектор, а фирмите, които работят основно в тази дейност, не трябва да зависят единствено от нея. За съжаление ние го превърнахме в кампанийност и от тук нататък не бива да го позволяваме отново. Трябва да започнем да го превръщаме постепенно в политика. Имаме много проблеми и - както казах, ще ги решаваме заедно.

Данаил Русев, зам.-министър на труда и социалната политика: Близо 6000 души ще бъдат включени в обучения и квалификация със средства от държавния бюджет

Дългосрочните прогнози показват, че компаниите от отрасъл „Строителство“ ще продължат да бъдат основен работодател

Благодаря на Камарата на строителите в България и на в. „Строител“ за поканата МТСП да бъде част от тази дискусия за бъдещето на строителството. Това е отрасъл, от който зависи как ще изглеждат нашите пътища, градове и домове. В изказването си в началото министър Иван Шишков каза, че строителството е един от основните отрасли в страната. В момента в сектора работят над 220 хил. души, което е почти 9% от всички заети в страната. Според проучванията, които правим през Агенцията по заетостта към работодателите, професията строител е втората най-търсена и това е за поредна година. Дългосрочните прогнози, които правим до 2034 г., показват, че компаниите от отрасъл „Строителство“ ще продължат да бъдат основен работодател, като делът на заетите в него ще се покачва постепенно.

Друго важно нещо е, че най-много работни места от всички сектори на икономиката за хора с основно или по-ниско образование са в строителството. Говорим за над 65 хил. души.

Министерството разработва и прилага политики спрямо спецификите на пазара на труда, като не само отчитаме недостига на кадри, но и залагаме мерки за неговото преодоляване. Работната сила намалява и причина за това са демографските промени, застаряването на населението. Отговорът на тези предизвикателства не може да бъде само една мярка, а комплекс от повече неща, които да работят заедно и трябва да се допълват. Приоритетите на МТСП са ясно определени –

активиране и квалифициране на работната сила, която има на територията на страната, както и връщането на българите от чужбина.

Като допълваща мярка мога да посоча работниците от трети държави като допълващ ресурс там, където българската работна сила не достига.

Първият ни приоритет е активирането – това означава да използваме ресурса, който имаме тук в страната. Статистиката сочи, има над 90 хил. души, които са в работоспособна възраст, но не работят, не търсят активно работа, но биха започнали, ако им се предложи такава. Важен ресурс, с който разполагаме, са младежите. Всеки един от седем младежи до 29 г. нито работи, нито учи в момента. Също така в бюрата по труда имаме над 7 хил. безработни с образование, квалификация или предишен опит. Това е значителен обем от работна сила и наш дълг е да го включим в пазара на труда, което може да стане чрез целенасочено активиране и чрез обучение и квалификация, за да отговарят на потребностите на работодателите. Паралелно изграждаме и механизъм за взаимодействие между институциите. Планираме до 2027 г. да има регистър на икономически неактивните лица. Ще направим междуведомствени екипи, които на местно ниво да търсят тези лица и да се опитат да ги върнат на пазара на труда.

Вторият ни приоритет е квалификацията. За нея имаме ресурс както от държавния бюджет, така и от европейските програми. Само през тази година над 6000 души ще бъдат включени в обучения и квалификация със средства от държавния бюджет. От тях всеки шести или седми ще получи обучение или квалификация в сектор, близък до строителния. По Програма „Развитие на човешките ресурси“ също имаме огромен ресурс от

над 440 млн. евро, които са за реализация на мерки в подкрепа на търсещите работа и за Вас, работодателите.

За безработните и неактивните имаме обучения, както и мярка за субсидирана заетост. Отново активирахме една от най-харесваните мерки - „Младежка заетост“, по която фирмите могат да наемат хора до 29 г. През 2026 г. пилотно пуснахме процедурата „Специфични умения“, която предоставя възможност работодателите сами да определят какво обучение искат да преминат техните потенциални служители, като изготвят програми за тях и ги обучат за конкретно работно място, на което те след това да ги назначат.

Третият ни приоритет е връщането на българи от чужбина – тенденция, която в последните години се развива в положителна посока. 2025 г. в България са се върнали 17 хил. души в работоспособна възраст, а са заминали 4 хил. Хората, прибрали се в родината, директно се вливат в пазара на труда, като немалка част от тях са работили в сектор „Строителство“ в чужбина. Възможности за преодоляване на недостига на кадри има. Тази есен бюрата по труда провеждат трудови борси във всички големи градове в страната. Готови сме да организираме и специализирани трудови борси, които да са насочени към строителството там, където фирмите имат нужда от хора. Ние сме насреща да подбираме кандидати по Ваши заявки, може да ги обучаваме и дори да Ви помагаме да ги намирате. Безспорно строителството има нужда от хора, а хора имат нужда от работа. Нашата обща задача е да Ви срещнем.

Ирена Пенчева, главен директор на ГД ОПОС, МОСВ: Повече от 70% от бюджета на Програма „Околна среда” са насочени към изграждане на инфраструктура

Активно работим и по изпълнение на „ПОС 2021-2027“, и по подготовката на предстоящия програмен период

Изключително съм щастлива да присъствам на този форум, тъй като това е мястото, на което не само ще споделим визията си за предизвикателствата и развитието на строителния сектор, но и възможностите за финансиране през настоящия и бъдещия програмен период. Ще поставим на масата и теми и проблеми в изпълнението на настоящите проекти, финансирани от Програма „Околна среда“.

ПОС разполага с огромен ресурс – над 1,823 млрд. евро, като по нея се финансират мерки, насочени основно към екологичната инфраструктура, но в широкия смисъл на понятието – не само към инфраструктурата, свързана с екологичните проблеми, но и към тази, която има пряко отношение към качеството на живот и подобряването на жизнения стандарт на населението. Не целият ресурс на програмата е заделен за строителния сектор, тъй като има специфични биологични проекти, но повече от 70% от бюджета на ПОС са насочени към изпълнението на строителни дейности основно в рамките на четири от седемте приоритета: „Води“, „Отпадъци“, „Риск и изменение на климата“ и новия „Устойчивост на водите“, които защитихме пред ЕК в началото на тази година.

Вече малко повече от половината програмен период е минал, но

реализацията на проектите е на сравнително ниски нива, като усвоеният към момента ресурс е близо 20%.

Наясно сме, че работата на терен не спира и Вие полагате максимални усилия. Само с открита комуникация и съвместни срещи ще може да се съдейства за ускоряване на процеса на изпълнение и да разберем какви са предизвикателства и проблемите, които срещате на терен, тъй като забавянето ще възпрепятства усвояването на средствата и изпълнението на проектите в рамките на заложените графици. В момента по приоритет „Води“ се изпълняват няколко типа проекти. Т.нар. фазирани проекти, одобрени през програмен период 2014-2020 г., чието изпълнение продължава и през настоящия период. Наясно сме, че фазирането не е поради бездействие на ВиК операторите и изпълнителите, но за да се гарантира приключването, трябва много активно да говорим и търсим решение на проблемите на терен, които възпрепятстват графиците и налагат удължаване на сроковете.

По отношение на водния сектор стартирахме още две процедури, които вече са в много зряла фаза и голяма част от тях са в процес на изпълнение - „Изграждане на ВиК инфраструктура за 7 ВиК оператора“ по същия приоритет 1 и „Програма за изграждане/доизграждане/реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително и ПСОВ за агломерации между 5000 и 10 000 екв.ж.“ по Приоритет 7 „Устойчивост на водите“. По тях финансираме изграждането на ВиК инфраструктура, с която ще се постигне нормативно установеното задължение за пълно съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕИО за пречистване на градските отпадъчни води. Нашият приоритет и това, което ЕК изисква от страната, е да се гарантира пречистването на отпадъчните води на големите агломерации с над 10 хил. екв.ж. Предизвикателството това да се случва и в рамките и на по-малките населени места с агломерации между 5 и 10 хил. екв.ж. бе посрещнато от УО на ПОС чрез изменение на програмата и предоставяне на близо 180 млн. евро по новия приоритет „Устойчивост на водите“ допълнително към 732 млн. евро, заделени за сектора по Приоритет 1, които в голяма степен касаят изпълнение на инфраструктура и строителния сектор. Вие сте партньорите, на които разчитаме проектите да бъдат изпълнени.

Около 260 млн. евро са предвидени по Програмата за инвестициите в сектор „Отпадъци“,

като част от средствата са насочени и към рекултивация на депа. Имаме две стартирали процедури за 75,36 млн. евро с четири срока за прием. По тях местните власти имат възможност да кандидатстват за финансиране, ако имат запълнени регионални депа или клетки на регионални депа за битови отпадъци с преустановена експлоатация, които трябва да бъдат закрити с цел намаляване на риска от по-нататъшно замърсяване на околната среда и предотвратяване на рисковете за човешкото здраве. Освен това са предвидени интервенции за строителство на мощности, с които да се постигне съответствие с европейските изисквания и цели за управление на биологичните отпадъци.

В кратки срокове очак­ваме да стартира и третата процедура – за изграждане на компостиращи инсталации, насочена към 8 от 16-те регионални сдружения за управление на отпадъци, които са определени като потенциални бенефициенти в рамките на Националния план за управление на отпадъците, по която се предоставят средства в размер на 43,3, млн. евро.

Планирали сме и нова процедура за биоразградими отпадъци, която ще стартира в първото тримесечие на 2027 г. най-късно, с предвиден ресурс от 66,8 млн. евро, които ще бъдат предоставени на местните власти за изграждане на такива инсталации. Обсъждат се и интервенции, свързани с мерки за изграждане на системи/центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка с предвиден максимален размер на безвъзмездното финансиране от 74,1 млн. евро.

Финансираме инвестиции в още две направления, които са свързани със строителния бранш – превенция на рискът от наводнения и свлачища и геодинамични процеси и риска от наводнения. В направлението, свързано със свлачищните и геодинамични процеси, са в процес на оценка или предстоят няколко процедури за около 50 млн. евро. Реализират се и проекти, които са свързани с намаляване на риска от наводнения. В рамките на Интегрирания териториален подход (ИТИ), който се прилага от МРРБ по Програма „Развитие на регионите“, ние осигуряваме допълващо финансиране по концепциите, свързано с превенция и намаляване на риска от наводнения за общини, които имат одобрени концепции за ИТИ. Ресурсът е за общини, които са идентифицирали рискови зони, и се стремим, финансирайки тези проекти, да защитим както жилищната собственост, така и инфраструктурата.

Последната процедура, която предстои да се обяви, е свързана с интегрираните териториални концепции, които бяха одобрени през 2025 г. Общините отново ще може да кандидатстват с проекти, в които да адресират критични зони по речни течения, като предвиденият ресурс за финансиране на тези проекти е в размер на 37,7 млн. евро. Те могат да получат финансиране, с което да извършват интервенции за превенция и намаляване на риска от наводнения, чрез реализацията на които да се повиши климатичната устойчивост на градската и природната среда, като се защити инфраструктура, жилищна собственост и др. Акцентът, който ние поставяме и който е изискване на ЕК, е строителните дейности в рамките на речните корита да се изпълняват чрез природосъобразни решения и да се засили фокусът към зелената инфраструктура, която би могла да допринесе за защита.

Предвиждаме и няколко процедури, които са свързани с последния приоритет, одобрен по ПОС от ЕК – „Устойчивост на водите“. Вече се изпълняват проектите по

процедура в размер на около 389 млн. евро за пет агломерации между 5 и 10 хил. жители

за изграждане на ВиК инфраструктура, свързана с пречистването на водите. Предстои да финансираме и мярка, която ще спомогне за решаването на важен проблем по Българското Черноморие – пречистване на отпадъчните води на агломерацията Свети Влас. Също така предвиждаме да предоставим средства за подготовката на проекти, които ще се финансират в следващия програмен период 2028-2034 г.

Същевременно в МОСВ и Управляващия орган стартирахме активно и процеса по подготовка за предстоящия програмен период, за който ще има нови изисквания. В момента върви конструктивен диалог между страните членки и европейските институции. ЕК представя ново предизвикателство – финансирането вече няма да бъде обвързано единствено с изпълнението на проекти, а с реализирането на конкретни реформи и постигането на определени резултати. С оглед на новата философия МОСВ насочва своите усилия към намиране на ефективни решения, съгласно специфичните препоръки на европейско ниво, като прави детайлен анализ на нуждите и с оглед на определената специфична цел в проекта на общ регламент за периода, а именно подкрепа на ефективното управление на водите, качеството и устойчивостта, опазването на околната среда, адаптацията към изменението на климата, устойчивостта на климата и подобряването на биоразнообразието, качеството на почвата и природните ресурси, насърчаване на кръговата и биоикономиката и по-широката ефективност на ресурсите, засилване на предотвратяването, контрола и отстраняването на замърсяването, опазване и възстановяване на природата и подобряване на биоразнообразието и природните ресурс и др.

Сами разбирате, че в по-голямата си част тези цели отново ще са свързани със строителството, с изграждането на инфраструктура, водопроводи, канализация, подобряването на пътни участъци, които са застрашени от свлачища или от наводнения, и т.н., за чието изпълнение ще се разчита отново на строителния бранш.

Доц. д-р арх. Гичка Кутова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия: Младите хора започват да се връщат към строителните професии

Изкуственият интелект е голямо предизвикателство

Поздравявам Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ за организирането на Единадесетата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитието на строителния сектор“, която за пореден път идентифицира основните проблеми пред бранша. Смятам, че форумът се утвърждава като устойчива традиция, която трябва да продължим и към която е важно да привлечем и образованието. Строителният сектор е сред най-бързо развиващите се, но непрекъснато се коментира колко сериозен е недостигът кадри. Стана ясно, че МТСП има амбициите да преквалифицира кадри, за да попълнят липсите. Аз ще разкажа как в УАСГ образоваме бъдещите специалисти за строителния сектор. Ние сме най-реномираното и най-голямото висше училище в страната, което подготвя кадри в областта на строителството и геодезията. С гордост мога да кажа, че сме на първо място в рейтинговата система сред висшите училища, които обучават в това направление. Искам да споделя също, че откакто съм ректор на УАСГ, постигнахме една устойчива тенденция за увеличаване на местата за студенти. Всяка година кандидатстваме пред Министерството на образованието и науката за отпускане на повече бройки – през 2025 г. получихме одобрение за 40 повече, а т.г. имаме допълнителни 60.

Най-голямото ни постижение е, че всички места в УАСГ се заемат,

което доказва, че рейтингът на университета е много висок, както и че младите хора започват да се връщат към строителните професии, независимо че в УАСГ се влиза трудно и се завършва още по-трудно.

Друга тенденция, която наблюдаваме през последните няколко години, е завръщането на млади хора, които учат в чужбина и желаят да продължат образованието си в България. Въпреки че те не са много, всяка година техният брой се увеличава. Това също е радостно, защото ни дава обратна връзка, обучението, което предлагаме, съчетаващо традициите на 85-годишния университет с непрекъснатото въвеждане на новостите в бранша, кара младите хора да оценяват високо образованието в УАСГ.

Сред последователно провежданите политики на настоящото ректорско ръководство е

сближаването на университета с бизнеса под различни форми.

С КСБ работим много успешно. Вестник „Строител“ е наш медиен партньор във всички инициативи, които имаме като УАСГ. Сближаването на образованието с бизнеса е от ключово значение. Миналата година учредихме Съвет на бизнеса към УАСГ, в който се включиха над 150 представители на фирми, организации и хора, които са свързани със строителния сектор. Основната идея, с която създадохме тази организация, беше да доближим изискванията и потребностите на бизнеса до знанията и уменията, които нашите студенти придобиват, особено в последните години от обучението си. За да може да излязат като подготвени кадри, които успешно да се включат в строителната практика. Дали сме възможност на бизнеса да участва с презентации във всякакви курсове, както и да дава препоръки при съставянето на учебните планове и програми за всяка учебна година. Отворени сме към този тип сътрудничество и смятам, че това е най-прекият път образованието да настигне изискванията на строителния бранш, като знаем, че той се променя непрекъснато предвид развитието на технологиите и дигитализацията на процесите.

Насочили сме поглед и към изкуствения интелект.

На 1 октомври организираме първия научен национален форум, посветен на ИИ –

„Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“.

Събитието ще се проведе под патронажа на президента на България Илияна Йотова. В него ще вземат участие представители на държавната и местната администрация, на бизнеса и академичната общност. Заедно с тях ще дискутираме политиките в използването на изкуствения интелект най-вече в образованието. За нас като образователна институция ИИ представлява първият голям еволюционен скок и същевременно сериозно предизвикателство. Младите хора го използват активно, затова съвместно със специалисти в областта проучваме най-добрите възможности за интеграцията на ИИ в обучителния процес. Не може да забраним на възпитаниците ни да го използват, но и те не бива да го преекспонират като възможност. Идеята е да не се стига до ситуация, в която студентите завършват УАСГ благодарение на помощта на изкуствения интелект, без да са усвоили необходимите знания. На форума през октомври имаме панел, който е насочен към използването на ИИ в Строителния факултет на университета. Наши колеги, които са внедрили изкуствен интелект в образованието, ще представят своя опит какви са тенденциите и как бихме могли да регулираме този процес. Надявам се и от страна на бизнеса да получим обратна връзка. Убедена съм, че и в бъдеще ще продължим тази дискусия на друго ниво, защото трябва да се търси верният път.

 От гледна точка на обучението в УАСГ и неговото качество искам да отбележа, че нашите преподаватели не спират да се усъвършенстват, следвайки всички тенденции. Радостно е, че все по-млади хора попълват преподавателския състав.

Надявам се, че с общите усилия на КСБ, вестник „Строител“, държавната и общинската администрация и всички, ангажирани със строителния сектор, ще успеем да направим така, че образованието в университета да отговаря на съвременните потребности на бранша.

Проф. Сара Валагуца, председател на Европейската асоциация за публично-частно партньорство: ПЧП е правен инструмент за генериране на добавена обществена стойност по един по-гъвкав начин

Благодаря Ви за поканата. За мен е удоволствие да взема участие в тази кръгла маса, която поставя публично-частните партньорства в центъра на дискусията и се фокусира върху редица практически въпроси. Предизвикателството, пред което сте изправени сега в България – разработването на нови правила, които да насърчат ефективното използване на ПЧП, е възможност за всички нас, които изучаваме и прилагаме този модел в различни европейски страни.

Моята експертиза е резултат от дългогодишни академични изследвания в рамките на Европейската асоциация за публично-частно партньорство. Ще споделя с Вас част от практическия си опит като юрист, работещ с концесии и други форми на ПЧП. От тази перспектива не разглеждам ПЧП просто като финансов инструмент или техническа алтернатива на традиционните обществени поръчки. За мен ПЧП е преди всичко правен инструмент за генериране на добавена обществена стойност по един по-гъвкав начин в сравнение с това, което предлагат традиционните обществени поръчки. Смятам, че ПЧП по-лесно позволява частното ноу-хау да бъде интегрирано в държавната стратегия. Това е най-значимият аспект при инструментите за ПЧП.

Основното ми послание е, че

финансите могат да направят едно ПЧП възможно, но управлението го прави устойчиво във времето.

Под управление имам предвид структуриране на процеса на подбор, интелигентно разпределение на риска, създаване на надеждни информационни потоци и изграждане на съвместни договорни платформи, които позволяват на страните да си сътрудничат през целия жизнен цикъл на проекта.

Защо се нуждаем от ПЧП? Публичната администрация днес е изправена пред множество предизвикателства: ограничени финансови ресурси, липса на специализирани познания за сложни инфраструктури, повлияни от изкуствения интелект и ИТ технологиите, както и работа в институционална изолация, докато големите проекти изискват едновременно техническа, финансова, екологична и дигитална експертиза. Ролята на частния сектор е ключова за подкрепата на публичните органи в няколко измерения. От моя гледна точка съществува един основен проблем: връзката между публичните власти и икономическите оператори твърде често се възприема като състезателна, което е проблем при традиционните обществени поръчки. Това често генерира много претенции и съдебни спорове, а напрежението по време на изпълнението на договора може да влоши качеството на услугата в обществен интерес. ПЧП предлага възможност за промяна на тази логика. Ако е структуриран правилно, този партньорски модел подкрепя по-гъвкави и синергични отношения между двете страни. ПЧП създава структура, в която публичните и частните участници работят за постигането на общ резултат в дългосрочен план.

Средносрочните и дългосрочните договори са ключови за ефективното ПЧП,

защото страните имат по-силен стимул да управляват рисковете съвместно, вместо просто да прехвърлят проблемите помежду си. Харесва ми да описвам ПЧП като „колаборативен договор“, а не само като поредица от реципрочни задължения. Разбира се, реципрочността е важна, но тя не описва напълно връзката между публичния и частния партньор, която трябва да се адаптира, да обменя информация и да управлява риска в продължение на 20 или 30 години.

Това води до важен правен въпрос: къде трябва да търсим основата на ПЧП? Моето виждане е, че не трябва да ограничаваме рамката само до специфични правила за концесии или проектно финансиране, а да започнем с общите принципи, управляващи административната дейност. ПЧП принадлежи към „неавторитарното“ измерение на публичното действие. Администрацията не се отказва от отговорността си, но навлизането в ПЧП означава, че може да преследва обществени цели чрез сътрудничество. Принципите, които позволяват тази логика, са фундаментални: използването на частното право, принципът на добросъвестност и принципът на субсидиарност.

Италианската правна рамка показва, че общите разпоредби за публичната администрация са от голямо значение, тъй като ПЧП изисква администрацията да упражнява свобода на преценка (дискреция) още на ранен етап – при оценката на партньорството, при избора на предложения или управлението на промените по договора. Публичните органи трябва да се чувстват уверени да използват тези дискреционни правомощия. Смятам, че специфичните правила за ПЧП трябва да се вписват в много по-широка правна култура на сътрудничество. Законът е необходимо да защитава конкуренцията и прозрачността, но и да предостави на държавните служители ясна рамка за отговорно партньорство.

Към декември 2025 г.

в Италия разполагаме с 368 текущи ПЧП операции с договорна стойност от около 40 млрд. евро.

Интересно е, че повече от половината операции са на стойност под 10 млн. евро, което показва, че ПЧП е инструмент не само за големи инфраструктурни обекти, а и за проекти с по-скромни мащаби, управлявани от местната власт. Това изисква технически и правен капацитет, обучение и стандартизация на договорите. Секторното разпределение в Италия е разнообразно: от улично осветление през спортни съоръжения, обществени сгради и училища до здравеопазване. Това е от значение и за България – националната политика за ПЧП не е необходимо да започва непременно с най-мащабните проекти. По-малките проекти създават по-добри условия за развитие на институционалния капацитет.

По отношение на управлението на ПЧП в Италия мониторингът е поверен на Департамента за икономическа политика и Държавния счетоводен отдел. За целите на контрола възлагащите органи използват специализиран информационен портал. Разширихме институциите, ангажирани с ПЧП, включително и ролята на Националния антикорупционен орган и Националния статистически институт, който определя счетоводната класификация на операциите съгласно правото на ЕС. Тъй като нито една институция не може самостоятелно да обхване целия процес по контрол и мониторинг, институционалната координация се явява ключов елемент от управлението на ПЧП.

Италия експериментира и със стандартни договорни модели, особено за енергийна ефективност.

Важно е тези модели да са необвързващи, за да позволят на властите да използват дискреционни правомощия. Стандартният договор дава еднаква база и уеднаквява терминологията, но той не отменя нуждата от специфичен дизайн за всяка конкретна сделка. В Милано, където ПЧП се използва много, тествахме различни модели – институционално и договорно ПЧП. Първото позволява по-добър обмен на информация, но усложнява конфликта на интереси. Договорният модел предлага по-ясно правно разделение, но дистанцията между страните е по-голяма, което води до повече формални претенции. Урокът е, че няма перфектна архитектура, която да елиминира конфликтите.

В заключение бих искала да откроя

няколко ключови извода от италианския опит, които могат да бъдат полезни на България.

ПЧП е стратегически избор, а не цел сама по себе си. Проектът трябва да бъде структуриран като публично-частно партньорство единствено когато интеграцията на целия жизнен цикъл на обекта и оптималното разпределение на рисковете гарантират по-добри обществени резултати.

ПЧП е преди всичко процес на управление. Финансирането осигурява първоначалния старт на проекта, но именно ефективното управление поддържа партньорството през целия му жизнен цикъл. В тази връзка е изключително важен постоянният обмен на опит и добри практики между отделните проекти.

Регистърът на рисковете трябва да бъде в самата основа на договорните отношения. Твърде често той бива пренебрегван след приключване на процедурата по възлагане, а всъщност трябва да остане действащ инструмент през целия период на изпълнение, за да се предотвратят последващи претенции и спорове между страните.

Дигиталното моделиране на информацията също помага много, тъй като при дългосрочните договори непредвидените събития са голям проблем. Когато информацията е интегрирана, тези събития стават видими по-рано.

И накрая - важно е да останем наясно с естеството на връзката. Частният партньор е икономически субект, преследващ своите интереси, а публичният орган отговаря за обществените цели. Една добра правна структура позволява те да си взаимодействат, без да се претендира, че интересите им са идентични. Когато говорим за „управление на общия интерес“, имам предвид, че частният партньор трябва да вярва в публичните цели, без да губи своята икономическа ефективност. Сътрудничеството обаче не може да означава непрозрачност, а гъвкавостта – свобода на преценка без отчетност.

Презентацията на проф. Сара Валагуца може да видите тук.

Арент ван Васенар, основател на консултантската компания The Faithful Goose: Най-важният урок за успеха е проектът да бъде способен да постигне своите предварително зададени цели

Първо искам да благодаря за поканата да участвам в тази важна кръгла маса. Бих искал да благодаря и на проф. Валагуца за забележителните констатации, с голяма част от които съм напълно съгласен, както личи и от заглавието на моята презентация: „ПЧП като модел на управление“. Не съм тук, за да представям готови модели от Нидерландия или да давам уроци, а за да споделя няколко наблюдения. Надявам се те да бъдат полезни за България при реализирането на бъдещите Ви инициативи, включително и на подготвяния Закон за ПЧП.

Първо, нека направя уточнение по отношение на терминологията, тъй като ПЧП се използва в световен мащаб в най-различни форми. Моделът, който обсъждаме тук, обикновено се описва като договор за наличност. Обхватът на ПЧП включва в себе си и концесиите, но Вие в България вече разполагате с работещ концесионен модел. Институционалното ПЧП, на което проф. Валагуца обърна внимание, е различен вид партньорство, но когато говорим за ПЧП в настоящия контекст, ние имаме предвид именно модела с плащания за наличност. За да избегнем недоразумения, ще се спра конкретно на този механизъм.

Той се отличава с висока експлоатационна готовност, асфалтът е отличен, а осветлението работи безотказно. Това се дължи именно на ПЧП проектите, които се доказват като далеч по-добри варианти от традиционно възлаганите с обществени поръчки. При партньорските модели постоянната достъпност на трасетата е между 95% и 98%, докато при класическите обществени поръчки по последни данни тя пада до 65% поради необходимостта от чести и непредвидени ремонти.

Какво всъщност прави ПЧП?

То Ви принуждава да направите конкретен избор по отношение на крайния резултат, който не трябва да се променя по време на строителството. Необходимо е още в самото начало да имате пълна яснота какви са целите Ви – не само за фазата на изграждане, но и за периода след въвеждането на обекта в експлоатация: какъв ще бъде неговият капацитет, как ще се поддържа и с какво качество. Изключително важно е да се прогнозират и разходите през целия жизнен цикъл. Очевиден, но същевременно ключов въпрос е и коя от страните може да носи най-добре съответния риск – тема, на която колегата инж. Серж Бодарт ще обърне детайлно внимание.

В Нидерландия стандартът DBFMO (Проектиране – Строителство – Финансиране – Поддръжка - Експлоатация) се утвърди в началото на XXI век, след като правителството взе решение да стандартизира договорите вследствие на няколко първоначално недостатъчно добре подготвени проекта. Този стандарт се прилага успешно както при инфраструктурни обекти, така и за административни сгради, училища и военни комплекси. Когато съществува утвърден стандарт, всички страни по него имат яснота и сигурност относно разпределението на риска, като същевременно се запазва възможността за гъвкаво адаптиране към спецификите на конкретния проект. В практиката бе въведена и процедурата на „конкурентен диалог“, базирана на единни стандартни насоки, както и централно правителствено звено, което да концентрира информацията и експертизата под един покрив. Този подход даде реалистичен поглед върху това какъв риск трябва да поеме всяка от страните.

След приемането на еврото в България и предвид дългогодишното членство на страната в Европейския съюз Вие разполагате с инструменти, които може да използвате във Ваша полза. Например конкурентният диалог е отлична процедура за постигане на качествени оферти, отговарящи на специфичните Ви изисквания. Освен това имате директен достъп до Европейската инвестиционна банка за структуриране на смесено финансиране (blending), както и до платформата EPEC (Европейски експертен център за ПЧП) за обмен на знания и добри практики. Средствата от ЕС и частният капитал вече са пълноценна част от Вашия инструментариум.

Както беше отбелязано, управлението на риска е от най-голямо значение. Риск, който се прехвърля, без да може да бъде реално управляван, винаги води до последващо оскъпяване на проекта и до конфликти.

Ключовият критерий за успех е един проект да не бъде блокиран от спорове, с които страните не могат да се справят сами.

Разминавания винаги ще съществуват, но е важно те да бъдат уреждани своевременно на ниско ниво, за да се продължи напред, без да се спира строителният процес с арбитражи или съдебни трибунали. Всеки случай на спор, по който съм бил арбитър в DBFMO проекти, е произтичал именно от възлагането на риск на страна, която не е имала капацитет да го управлява.

В международен план има утвърдени добри примери. Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE) публикува цялостна правна рамка за ПЧП, която включва всички необходими компоненти – стандартни договори, клаузи, насоки за провеждане на търгове, както и стандарти за управление на риска и избягване на спорове. Това е напълно развит инструмент, който можете директно да приложите тук, в България, следвайки водещите принципи на ООН, които поставят в центъра ползата и стойността за хората.

Ще споделя и една важна поука от Нидерландия: последните години ПЧП проектите ни намаляха и качеството на инфраструктурата ни започна да спада, дори се стигна дотам важни мостове да бъдат затваряни за камиони. Преди заемахме място сред първите пет страни в света, но започнахме да губим позиции. Моят съвет е: не повтаряйте тази грешка.

Избягването на спорове не е нещо, което се добавя накрая – то трябва да бъде заложено в самата основа.

Работил съм по проекти с перфектно разпределение на риска, при които конфликтите се решаваха лесно, но и по проекти с погрешно разпределение, където частната страна беше поела рискове, които не са под нейния контрол (например издаване на разрешителни) или бяха обвързани с достоверността на информацията в т.нар. информационна стая (data room). Това почти доведе до фалит на някои изпълнители.

В заключение - най-важният урок за успеха е проектът да бъде способен да постигне своите предварително зададени цели. Цели, които не са само на публичната страна, а на всички заинтересовани страни. Проектът трябва да бъде завършен навреме в рамките на бюджета – но не само публичния бюджет, а и този на строители и инвеститори – да отговаря на спецификациите, да е безопасен и да не е възпрепятстван от нерешими спорове.

Презентацията на Арент ван Васенар може да видите тук.

Инж. Серж Бодарт, международен специалист по ПЧП и член на Швейцарското дружество на инженерите и архитектите: Проектиране, строителство, финансиране и експлоатация – това е същността на ПЧП

За мен е чест да участвам в кръглата маса, благодаря за поканата. Надявам се да Ви е интересно да чуете перспективата на инженер, който работи по проекти за публично-частно партньорство от дълги години. Когато навлизах професионално в сферата, този тип сътрудничества между държавата и частния сектор не бяха известни, а и самият термин „ПЧП“ не съществуваше. По това време се използваше съкращението BOT: Build, Operate, Transfer (Строеж, експлоатация, прехвърляне).

Най-важното предимство на ПЧП е, че обхваща целия жизнен цикъл на проекта, а не само първоначалната инвестиция, като се поемат и следващите фази като експлоатация и поддръжка. Проектиране, строителство, финансиране и експлоатация – това е същността на ПЧП. Обикновено колегите посочват период от 20 до 30 г. на договорите по различните ПЧП. Но има и проекти, които надхвърлят този срок – понякога те достигат 50 г., а дори 70 или 80 г. Като стандарт се приема времевата рамка от 20 до 30 г. Това означава, че финансирането се разпределя в много дълъг хоризонт, което изисква изключително прецизно планиране.

Нека Ви дам пример за начина на мислене на частния партньор, когато подготвя проекта, да кажем, за пътен обект – първо при офертата, а след това и при реализацията на самото ПЧП. На форума говорихме много за магистрали, така че това определено е актуална тема за България, а и моят основен опит е именно в пътното строителство. Един от въпросите, които частният инвеститор си задава, е по отношение на първоначалната инвестиция и строителните работи. Дали да заложи на първокласно строителство, което ще позволи поддръжка чак след 10 или 15 г., или да избере по-ниско качество, което ще наложи такива дейности по-рано, но и по-малък размер на началната инвестиция? Частният сектор е длъжен да калкулира разходите за целия експлоатационен период, а не само за момента на изграждане. Това е класически пример, с който илюстрирам какво означава проект, управляван на базата на пълния му жизнен цикъл.

Другата характерна черта, по която ПЧП се различава от традиционните модели, е, че тук говорим предимно за цели, изисквания и функционални спецификации. Това е водещият принцип при разработването на всеки ПЧП проект, тъй като той е ориентиран изцяло към крайния резултат, а не просто към влаганите ресурси. В крайна сметка най-важно е постигането на заложените показатели: осигуряването на постоянна експлоатационна готовност и безопасност на трасетата, ако вземем за пример пътната мрежа в Нидерландия.

Съгласен съм с твърдението на колегите ми, че

ПЧП е нещо повече
от финансов инструмент.

Финансирането не е единственият въпрос. Става дума и за стойността, която проектът ще донесе. Поради разпределението на риска и поемането на по-голям процент от частния субект финансирането не може да бъде същото като при конвенционален проект. Това не означава автоматично, че при ПЧП финансирането ще бъде по-евтино. Подобно схващане е погрешно. По-скъпият частен капитал се покрива от много по-високата ефективност и по-ниските експлоатационни разходи в дългосрочен план. В това се крие смисълът на партньорството.

Както стана ясно от изказването на Арент ван Васенар, под термина ПЧП разбираме най-вече договор за наличност, но съществува и концесионно ПЧП. В зависимост от държавата, в която се намирате, терминологията се различава. Във Франция например разграничението е още по-ясно. Работил съм по доста проекти там. В тази страна концесията е структура на ПЧП, при която частният партньор поема риска за приходите. При модела, базиран на наличност, различното е, че там предоставяте инфраструктурата на разположение на публичния орган и не носите риска от приходите.

Бих искал да обърна внимание и на разпределението на риска.

Златното правило гласи: всеки риск трябва да бъде поеман от страната, която е в най-добра позиция да го управлява и ограничава.

Всички знаят това правило, но нека дадем реални примери. Промяната в закона е риск, който частният партньор поема преди подаването на офертата си, тъй като е длъжен да я съобрази изцяло с действащото законодателство. Но след като офертата е подадена и договорът е подписан, последваща промяна в нормативната уредба, която засяга пряко икономиката на проекта, няма как да бъде риск, носен от частния инвеститор.

Друг пример е отчуждаването на терени. Кой е в най-добра позиция да управлява този процес? Отговорът е държавата или общината, като местната власт притежава далеч по-ефективни административни механизми за целта. На кръглата маса се коментира, че трябва да има по-тясно сътрудничество между националните и местните власти, и аз съм напълно съгласен с това виждане. Сблъсквал съм се с проект, при който взаимодействието на национално и общинско ниво се оказа изключително важно. Случаят, който ще цитирам, се разви в държава близка до България и касаеше магистрала с такси. Договорът беше подписан, а системата беше от т.нар. отворена тол система. При този формат по определени участъци на магистралата можете да влизате и излизате без заплащане, тъй като пунктовете за таксуване са разположени на конкретни места и системата не е изцяло затворена. Тоест плаща се само за определени участъци, което е оптимизирано от гледна точка на очакваните приходи. Започнахме експлоатацията на аутобана и внезапно общината в близост до един от тол пунктовете реши да забрани налагането на пътни такси за камиони. Мярката засягаше само товарните автомобили, не и леките коли. Но при въвеждането на подобна промяна в правилата частният партньор просто не може да оцелее финансово. Това е невъзможно. И в крайна сметка – говорейки за избягване на спорове – случаят стигна до арбитраж, защото това беше критичен спор. Впоследствие проблемът беше решен и днес камионите плащат такса, но преди това изтече дълъг период от време, през който течаха тежки съдебни спорове. Така че отделете време за прецизно разпределение на рисковете, установете ясни правила за целия период, адаптирайте ги при необходимост. Правилното разпределение на риска е критичен въпрос и затова има Златно правило.

Един от ключовите фактори за успех при ПЧП е стартирането с пилотен проект.

Вместо да се насочвате веднага към най-мащабния обект, започнете с по-малка инициатива с цел натрупване на опит. Друг изключително важен елемент е изграждането на тясно специализирано звено за ПЧП в структурата на публичния орган. От критично значение е частният и публичният партньор да говорят на един и същ професионален език. В практиката си съм ръководил обекти, при които от страна на държавната администрация изцяло липсваха експерти в тази сфера. Инвестицията в изграждането на подобен административен капацитет определено е икономически оправдана и ще донесе висока възвръщаемост. Преди да стартирате обаче, е от критично значение да подготвите изключително детайлни проучвания за осъществимост, задълбочен анализ на пазарното търсене и цялостна оценка на рисковете. Да вземем една тол магистрала – такса от 1 евро приемлива ли е за участък от 20 км или не? Трябва да си зададете въпроса за икономическата поносимост предварително. Тествайте решенията чрез реална конкуренция и, където е полезно - чрез състезателен диалог. Какво представлява състезателният диалог: обявявате търг за проект за ПЧП, явяват се 5, 6 или 7 кандидати. След предварителен подбор избирате двама или трима от тях, с които провеждате обсъждане за параметрите на проекта, за да видите как да се повиши ефективността – по-добри идеи на един кандидат могат да бъдат предложени на друг. Провеждате тези диалози независимо с всяка от страните и така получавате по-оптимизиран и ефективен проект, за който след това се подават окончателните оферти. Това е идеята на състезателния диалог и тя е в полза на обществото.

Ще се спра и на управление на изпълнението, макар че не съм юрист. От договорна гледна точка е задължително да имате инструменти за текущ контрол върху изпълнението на проекта за ПЧП. Не става въпрос просто да откриете тържествено обекта и всичко да приключи дотук. Трябва да имате възможност след 10 г. експлоатация да кажете: „Изпълнението Ви съответства/не съответства на договора“. Затова в договора трябва да имате заложена система за мониторинг, обикновено придружена с неустойки.

Презентацията на инж. Серж Бодарт може да видите тук.

Володимир Яремко, старши юрист в Mayer Brown в Лондон и специалист по публично-частно партньорство: Законодателната рамка е важна, но не е единственото условие за успех

За мен е удоволствие да бъда тук, в София, и да споделя своя опит. Моята работа е свързана с ПЧП проекти, в които се опитваме да наложим по-ефективни и бързи модели за изграждане на качествена инфраструктура – такава, която променя средата за хората сега, а не в далечното бъдеще. Аз съм юрист и си партнирам много със строителни инженери. Обикновено се занимавам със спорове. Понякога са доста сериозни, включващи арбитражи, но по-често става въпрос за обикновени искове или неразбирателства, което е напълно естествено при изпълнението на дългосрочни строителни договори, особено в сферата на ПЧП.

България има опит с реализирането на концесионни проекти. Смятам, че е от съществено значение да използвате натрупаната експертиза – Вие вече разполагате с действаща нормативна уредба и сте наясно кои елементи се нуждаят от подобрение. Обратната връзка е ключова, както и активното вслушване в мнението на пазара и на реалните участници в тези процеси.

Когато подготвях презентацията си за кръглата маса, се замислих как да дефинирам ПЧП. Всеки субект може да влага различен смисъл в понятието. За мен концесията е вид ПЧП – когато държавата предоставя право на управление и експлоатация на публичен актив на частен партньор, това е базовият модел на партньорство. Разбира се, структурите могат да бъдат много по-комплексни и да обхващат сложни дългосрочни договори. Имам предвид по-всеобхватни модели, които често водят до приватизация, когато сътрудничеството е насочено основно към продажба на активи. Но доколкото разбирам, Вие в България се фокусирате върху класическото дългосрочно сътрудничество – с договори за 20, 30 или повече години. От практиката си знам, че е

изключително трудно да се създаде едно общо универсално правило.

Всичко зависи от спецификата на конкретния обект. Всеки проект има своя специфична предистория, свързана със статута на земята, собствеността, правата на трети лица, екологичните изисквания или заетостта на персонала, ако се касае за производствено съоръжение. Затова е необходимо да се прилага индивидуален подход за всеки отделен случай.

Един от актуалните въпроси за България е свързан с приемането на Закона за ПЧП. Новата правна рамка е от изключително значение. Като юрист, квалифициран в Украйна, Англия и Уелс, моят съвет е освен нея да използвате и утвърдените международни инструменти. Част от тях вече бяха споменати днес – като стандартите на Икономическата комисия на ООН, а към тях бих добавил и насоките на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Знам, че банката вече е участвала в някои концесионни инициативи в България, както и в Украйна и други страни от региона. Познавам добре и ПЧП проектите в Централна Азия, където финансовата институция и Международната финансова корпорация (IFC) също се включиха активно. ЕБВР предоставя изключително полезни ресурси, включително примерен модел на закон и основни принципи на ПЧП правото. Един от тези фундаментални принципи е, че

законодателството в тази сфера трябва да се основава на ясна концепция за публична политика, съобразена с националните цели за инфраструктурно развитие.

Това изглежда логично, но е критично важно да се проследи дали заложените текстове съответстват напълно на Вашата дългосрочна държавна стратегия.

Бих искал да се фокусирам върху Принцип 11 от насоките на ЕБВР, според който законодателният модел за ПЧП трябва да осигурява необходимата гъвкавост по време на преговорите. В Украйна например законът съдържа прекалено дълъг списък от т.нар. съществени условия. Когато се подготви проектът и се изготви проектодоговорът, спечелилият участник на практика няма правна възможност да променя тези клаузи. От една страна, това е положително, защото гарантира предвидимост и контрол. От друга страна обаче, ние, юристите, често забравяме, че когато частните партньори наддават, те мислят на първо място за „банковата осъществимост“ (bankability) на проекта – тоест дали структурата му ще им позволи да привлекат кредитно финансиране. Важно е законът да предвижда ограничения, но същевременно да избягва липсата на гъвкавост, за да не се стига до преговори, в които държавата няма никаква възможност за договаряне. За инвеститорите е важно да са подготвени за спорове. При анализа на риска те винаги търсят ясни разпоредби относно отказа от „суверенен имунитет“ от страна на държавата, международния арбитраж и избора на приложимо право. Напълно нормално и логично е тези контракти да се основават на местното законодателство, но в глобалната практика не е необичайно специфични части от тях да бъдат подчинени на чуждо право. Колегите вече споменаха и за възможността за включване на т.нар. стабилизационни клаузи в договорите, които да гарантират нормативна предвидимост, запазвайки регулациите в състоянието им към момента на подписване на публично-частното партньорство.

Стандартните инструменти на Световната банка могат да бъдат много полезни при етапите на изпълнение.

ПЧП проектът не е само един договор, а набор от взаимно свързани споразумения –

с кредитори, за изкупуване на продукцията, договори между акционерите. От опита си в Украйна установих, че прекомерните ограничения пред акционерите, съчетани с политическа нестабилност, могат да създадат сериозни пречки пред реализацията. И макар някои от тези рестрикции първоначално да изглеждат разумни, от ключово значение е договорната структура да бъде максимално опростена и олекотена. В Украйна мога да споделя, че вследствие на руската инвазия 57% от договорите останаха неизпълнени, голяма част са замразени, а едва 9% са реално реализирани. Общият брой на проектите може да изглежда голям, но той вероятно включва и множество обекти с по-малък мащаб. Личният ми практически опит обхваща пилотните концесионни процедури за морските пристанища Херсон и Олвия, като моят клиент участваше в търговете и за двете локации. Победител за порт Олвия стана катарски инвеститор, докато моят клиент спечели концесията за пристанище Херсон. Спомням си как през 2021 г. – точно година преди началото на военните действия – подписахме официално договора. Това беше изключително ценен професионален опит, но военните действия попречиха на пълноценното функциониране на обекта, което се явява класически пример за форсмажор.

Относно разпределението на риска – съществуват доказани инструменти, като например платформите на Global Infrastructure Hub, които предоставят рамка за различни типове проекти – в секторите на енергетиката, социалната сфера и др. Ако разгледате матрицата за разпределение на риска при проекти за болници например, можете да видите точно какво е препоръчително да се споделя между партньорите. Налице е изключително богата база от данни.

Успехът на всеки ПЧП проект зависи от екипа, който го ръководи от страна на държавата,

тъй като именно публичните органи привличат частните партньори, определят интереса на инвеститорите и структурират възможностите за финансиране. Тук не става въпрос единствено за участие на юристи – необходим е широк кръг от финансови анализатори, еколози и строителни инженери.

Основните ми изводи са, че законодателната рамка е важна, но не е единственото условие за успех. Сформирането на екипа, силното лидерство и привличането на качествени консултанти са от критично значение. Изключително важно е да посветите необходимото време и ресурс на предпроектната подготовка, да гарантирате „банковата осъществимост“ на обекта и да използвате вече наличните международни инструменти. Не е нужно да откриваме колелото наново, а просто да дадем категоричен приоритет на качеството пред количеството.

Презентацията на Володимир Яремко може да видите тук.

ДИСКУСИЯ

Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“:

Г-н ван Васенар, инж. Бодарт, г-н Яремко, какви са Вашите две или три ключови препоръки, за да има работещо ПЧП в България?

Арент ван Васенар, основател на консултантска компания The Faithful Goose:

Моят съвет е да започнете с няколко пилотни проекта и да приложите изцяло натрупания опит при следващите инициативи, като същевременно направете процеса максимално предвидим. Така строителният сектор ще знае какво предстои през следващите 10 или 15 г. Трябва да се има предвид, че за придобиването на необходимата експертиза са нужни нови видове обучения и сериозна подготовка, а всички страни трябва да инвестират в това. Затова осигурете дългосрочна предвидимост на пазара, но също така отчетете факта, че е възможно чуждестранни компании да проявят интерес към обектите, тъй като България е част от ЕС. Използвайте натрупаните знания, за да избегнете грешките, които вече са допускани в миналото от други европейски държави. Това е ключово. Използвайте стандартизация и стандартизирани договори и ги направете публично достъпни. Същевременно продължавайте да се консултирате постоянно с пазара.

Всъщност това е съвместна дейност – самото възлагане на ПЧП вече представлява своеобразно партньорство между публичния и частния сектор. Затова поддържайте този диалог и продължавайте да работите в рамките на това споделено сътрудничество.

Инж. Серж Бодарт, международен специалист по ПЧП, член на Швейцарското дружество на инженерите и архитектите:

Днес бяха дадени множество ценни съвети, но аз ще добавя още един, който според мен е от ключово значение. Избягвайте реализацията на ПЧП проекти, които се базират на нова и нетествана технология. За първия си пилотен проект използвайте инженерни решения, които вече са доказали своята ефективност и с които има наличен практически опит. Не натоварвайте структурата с допълнителния риск, свързан с използването на иновативни, но недоказани технологии.

Володимир Яремко, старши юрист в Mayer Brown в Лондон, специалист по ПЧП:

Искам да подчертая, че неправилното структуриране на едно ПЧП може да доведе до изключително сериозни последици. От фундаментално значение е още в началото да разполагате с добра правна и експертна рамка. Под това имам предвид, че трябва да имате както работещо законодателство, така и подходящ актив – например болница, училище, затвор, път или пристанище. Ако даден актив не е подходящ за ПЧП, той просто не трябва да бъде включван в такава схема.

Ключовият елемент в тази рамка според мен е екипът. Именно подготвените специалисти могат да предложат необходимите промени в законодателството, да привлекат финансиране и да изберат правилните външни консултанти.

Важно е много прецизно да се прецени икономическата целесъобразност на проекта и дали разполагате с правилния институционален капацитет за неговата реализация. Към всеки проект следва да се подходи строго индивидуално, за да се анализира дали е налице подходящата рамка за успешното му изпълнение.

ДИСКУСИЯ

Адв. Виктория Пенкова, председател на УС на Българското общество по строително право:

Първият ми въпрос към лекторите е свързан с превенцията и разрешаването на спорове, както и с огромното значение на комисиите за избягване и разрешаване на спорове, които не се използат като механизъм за избягване и разрешаване на спорове в България. Ще отбележа, че дори в настоящия законопроект за публично-частното партньорство медиацията и тези механизми са пропуснати.

Вторият ми въпрос е бихте ли споделили защо тези механизми са толкова важни и какъв е техният принос за реализирането на един качествен проект? Освен това какви са реалните разходи за издръжката на подобни комисии, за да преценим дали трябва да търсим алтернативни методи за разрешаване на спорове? И на последно място – препоръчвате ли някои от утвърдените международни стандартни договори, които бихме могли да адаптираме за нуждите на ПЧП?

Арент ван Васенар, основател на консултантска компания The Faithful Goose:

Би отнело твърде много време да обясня цялостната концепция за комисиите за избягване и разрешаване на спорове. Но основната им цел, така както сме наблюдавали развитието на тази практика през последните 20 г., е именно превенцията. Винаги ще има инженерни и финансови претенции, защото това е напълно естествено. Ще има промени в проекта, непредвидено оскъпяване на строителството или забавяния, а това неизбежно води до предявяване на претенция. Но тя може да бъде разрешена своевременно, без непременно да прерасне в истински правен спор, който страните не могат да изгладят помежду си и който впоследствие трябва да бъде отнесен пред съд или арбитражен трибунал – процес, който отнема твърде много време и ресурси.

Комисията се създава още в самото начало на проекта. Частният партньор номинира един специалист за член на комисията, публичният орган прави същото, а двамата заедно избират председател. Съществуват различни процедури за номиниране, но това не променя същността на модела. Изключително важно е да се подчертае, че членовете на комисията по спорове не действат в интерес на страната, която ги е номинирала. Те са напълно независими и действат единствено в интерес на успешната реализация на самия проект. От самото начало на всеки 3 месеца те посещават обекта, срещат се със страните и следят напредъка по проекта. Проверяват дали има въпроси или обстоятелства, които пораждат безпокойство. В открит диалог, при който се надяваме постепенно да се изгради доверие между членовете на съвета по спорове и страните, се стига до своеобразно обсъждане на всички възникнали въпроси. В много случаи това може още на място да доведе до разрешаването на съответния казус от самите страни. При съвместно искане на страните комисиите могат също така да дават неформални становища или съвети по възникнали въпроси.

Скъпо ли е това? През 2024 г. King's College London публикува изследване, което разглежда именно този аспект. То е обхванало повече от 4000 комисии по спорове и показва, че разходите варират в зависимост от стойността на проекта – между 1,1%, 1,2% и 1,5% от инвестицията. Можете да разглеждате този разход като своеобразна застрахователна премия.

Инж. Серж Бодарт, международен специалист по ПЧП, член на Швейцарското дружество на инженерите и архитектите:

Един от важните въпроси, които трябва да си зададете, е къде точно да бъде разположена комисията по спорове? При ПЧП имате възложител, който обикновено е държавата, следван от концесионера или съответното дружество, под което се намира главният изпълнител. От моя опит знам, че понякога комисията за избягване на спорове функционира ефективно на две различни равнища. Тя може да се намесва както в отношенията между възложителя и концесионера, така и по вертикалата между самия концесионер и изпълнителя.

Другият въпрос, който трябва да си зададете при ПЧП, е какво се случва след приключване на строителството, тъй като става въпрос за дългосрочен договор? Това, че строителството е приключило, не означава, че вече няма необходимост от предотвратяване на спорове. Затова обикновено се прави преструктуриране на състава на комисията. Стандартно се състои от трима души, но след финализиране на СМР се преминава към състав от един член.

Арент ван Васенар, основател на консултантска компания The Faithful Goose:

Споровете, които могат да възникнат след издаването на разрешението за ползване, са напълно възможни при един дългосрочен проект, за 25 г. много неща могат да се променят. Например технологиите се развиват динамично и е възможно след 10 г. дадени системи да са остарели и да се нуждаят от подмяна, от което може да възникне спор. Или индексите инфлация, договорени в началото на проекта като част от експлоатационната фаза, да се окажат напълно неподходящи. Това може да стане видимо едва след 10 г., когато например индексът на електроенергията внезапно се повиши в една посока, докато реалната цена на електроенергията се движи в друга. В резултат на това за частния партньор може да възникне значителна загуба. Не е разумно този риск да бъде поет от него, но в момента на сключване на договора никой не е могъл да предвиди подобно развитие. Именно за такива спорове постоянно действащата комисия дори в състав от един член може да се използва за повторно калибриране и адаптиране на договора.

Любомир Славилов, гл. инженер в „Райзен Технолоджи“: Строителният сектор трябва да се подготви за автономните машини

Миналата година по време на Десетата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“ колегата Доброслав Димитров, член на Консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании и основател на „Райзън Технолоджи“, представи темата за т.нар. Закон на Мур, описващ експоненциалното развитие на технологиите в дигиталния свят. Тогава той изложи тезата, че днес този принцип е напълно приложим и към изкуствения интелект. Докато при компютрите изчислителната мощ приблизително се удвояваше на всеки две години, при изкуствения интелект този цикъл вече се сви до период между пет и седем месеца. Това представлява безпрецедентен темп на технологичен прогрес в човешката история.

Ако през изминалата година ИИ отговаряше на въпроси и платформи, като ChatGPT и Gemini правеха това много добре, то в последно време ИИ започна да върши реална оперативна работа. Днес технологията вече преминава към автономно изпълнение на задачи без постоянен човешки надзор и модерация. В близко бъдеще изкуственият интелект ще излезе извън дигиталния свят – той метафорично ще се сдобие с „ръце“ и ще започне да трансформира физическата среда, в която живеем.

Предполагам, че

в строителните компании под една или друга форма ИИ вече е навлязъл

и служителите Ви си помагат с него. Въпросът днес не е дали той ще се интегрира напълно, а дали се управлява правилно. Строителният бизнес, който все още не се е запознал в детайли с този феномен, трябва сериозно да побърза.

През 2025 г. изкуственият интелект можеше да се справи правилно и да намери решение на едва 12% от дадена комплексна задача. Само за една година този показател скочи до внушителните 66%, което представлява гигантски технологичен ръст. Тоест от пренебрежимо малък дял днес ИИ вече поема повече от половината от процесите. В момента в нашата ежедневна практика десетки автономни агенти изпълняват задачи вместо екипа ми, а скоростта, с която генерираме добавена стойност, е просто невъобразима. Преминахме от фазата на дигиталния съветник към внедряването на реален и ефективен изпълнител.

Що се касае до строителния сектор, проучване в Съединените американски щати показва, че само за една година

делът на компаниите, които използват автоматизирани и автономни системи за строителство, е скочил от 29% на внушителните 79%

от анкетираните. Тук говорим за роботизирани машини, управлявани и координирани от изкуствен интелект. Това е първият ясен белег за глобалната тенденция в бранша.

Редица компании, произвеждащи машини за сектора, разработиха булдозери и земекопна техника, която може да оперира с точност до сантиметър, стига да разполага с дигитален модел на терена. Ключовата дума тук е „модел“, тъй като той не се изчерпва само с чертежи, а обхваща цялата съпътстваща техническа документация. Тази техника е в състояние да свърши работата абсолютно автономно – без човешка намеса и без оператори на терен, като един-единствен служител може да координира цял рояк от подобни машини.

Важно е да отбележим, че изкуственият интелект не ни изравнява и не ни прави автоматично равностойни. Той по-скоро ни умножава, като от ключово значение е по какво ще се извърши това умножение – по нула или по някое положително число. Човекът, който използва инструментите на ИИ, трябва да бъде най-добрият Ви специалист, а не най-лошият. Стойността на най-подготвения експерт ще бъде мултиплицирана между 5 и 10 пъти. Именно той притежава необходимите знания, за да верифицира и контролира какво е изработил неговият дигитален асистент или неговата армия от автономни агенти.

Трябва да подчертая,

че не бива да губите ценните си кадри заради навлизащите нови технологии.

Интегрирането на изкуствения интелект не трябва да се случва за сметка на служителите – напротив, стремежът следва да бъде неговото използване като лост, чрез който хората в компанията да израснат професионално още повече. ИИ и хората все още са в режим, в който са в симбиоза. Поне през следващите 10 години ще работим по този съвместен начин, а качествените кадри винаги ще бъдат необходими и ще трябва да се търсят решения за техния недостиг.

Бих искал да запомните от тази лекция, че макар ИИ да изглежда като уникално конкурентно предимство, той всъщност е просто достъпна услуга на базата на платен абонамент (subscription). Всеки на пазара може да се абонира за нея, затова от решаващо значение е по какъв начин ще я използвате. Вашата уникална вътрешна информация и натрупаното Ви специфично ноу-хау са единственото Ви реално предимство спрямо Вашите конкуренти. Моята препоръка към Вас е на първо място да автоматизирате възможно най-много администрацията, която гори страшно много енергия в една строителна компания. ИИ може да изчете документация от 500–1000 страници в рамките на минути, да забележи най-важните неща за Вас, да разкрие проблемните точки в тази документация, да Ви насочи къде да обърнете внимание. За да стане това, трябва да намерите точните хора, които да го имплементират във Вашите компании. Това са инженери, които имат културата и умението с програмирането до някаква степен и също така разбират от Вашия домейн. Въпросът дали трябва да вкарате тази технология – не стои, просто защото конкуренцията няма да Ви чака.

По събитието работиха: Георги Дончев, Калин Алексиев, Мартин Стоянов, Галя Герасимова, Влади Георгиев, Мирослав Еленков, Росица Георгиева, Емил Христов, Десислава Бакърджиева, Ренета Николова.