Екип на вестник „Строител“

На 10 юни във Варна се проведе четиринадесетата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г., инициирани от в. „Строител“. Изданието организира събитието съвместно с Областното представителство (ОП) на КСБ в морската столица, като то включи и заснемането на 12-ия епизод на подкаста „Код Строител“. Срещата се състоя в сградата на общината. Домакини бяха председателят на ОП на КСБ – Варна, инж. Пенко Стоянов, кметът на Варна Благомир Коцев и председателят на Общински съвет – Варна, инж. Христо Димитров, който е и председател на Контролния съвет на КСБ.

От страна на Камарата участие взеха председателят на Управителния съвет (УС) инж. Илиян Терзиев, инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София, инж. Стамат Стаматов, член на УС на КСБ, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, членове на Областния съвет на ОП Варна и представители на фирми членове от местната структура на Камарата. В събитието се включиха зам.-кметовете на Варна инж. Пламен Китипов и Христо Рафаилов, както и главният архитект на Варна арх. Виктор Бузев.

Началото даде инж. Пенко Стоянов, който приветства присъстващите и припомни, че срещите между общината и ОП на КСБ – Варна, са традиционни „Целта е представителите на строителния бранш да се запознаят с инвестиционните намерения на местната власт през 2025 г.“, изтъкна той.

„Както за Вас, така и за нас тези срещи са изключително важни. На тях можем да чуем какви са впечатленията Ви от изминалата година, предизвикателствата пред Вас през настоящата, както и как може да се подобри взаимодействието помежду ни. Това е един коректив за нас, който ни показва къде стоим като администрация в общата картина на развитие на община Варна“, заяви Благомир Коцев.

„Срещите между ОП Варна и общината винаги са били много важни за нас, защото всичко, което се случва в града, е резултат от координацията между строителите, администрацията и с благословията на Общинския съвет. Винаги сме били партньори и разчитаме на добро сътрудничество с Вас, а Вие също можете да разчитате на подкрепата на бранша“, каза още инж. Пенко Стоянов.

Благомир Коцев посочи, че строителството е сред най-развиващите се сектори на икономиката, а за Варна е един от най-важните и трябва да му се обръща специално внимание. „Има голям интерес към общината и към целия регион. Това от своя страна предизвиква динамика в пазара – виждаме възходящи ценови нива на строителната продукция. Тази динамика изисква съответния капацитет от страна на администрацията – трябва да можем да откликваме на нуждите на бизнеса, на очакваното темпо на издаване на строителни разрешения, което е сложна задача. Стараем се да подобряваме услугите, но има още много какво да се направи в тази посока“, каза кметът на Варна и заяви, че работата в това направление ще продължи.

Коцев посочи като предизвикателство развитието на обществената инфраструктура, която изостава и трябва да догони строителството. „Всички осъзнаваме колко е важно градската среда да бъде на ниво и колко е важно да осигурим качествени транспорт и обществени пространства, улици, образователни обекти, особено в районите, които досега не са били част от урбанизираната територия на Варна“, поясни Благомир Коцев. Той даде за пример вилните зони около морската столица, където се образуват нови квартали. По думите му там има трудности с прилагането на уличната регулация, както и с осигуряването на необходимата инфраструктура. „Това са предизвикателства, които трябва да решаваме съвместно със строителния бранш. Те често водят до обществено напрежение, което се опитваме да балансираме. Влагаме голяма част от ресурса и капацитета на администрацията в намирането на бързи и лесни решения, чрез които да инвестираме в инфраструктура. „Много често зависим от държавата, има проекти, които можем да реализираме само с национално финансиране. Капиталовата ни програма е крайно недостатъчна, за да догони нуждите на града. Кандидатствали сме с проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, но виждаме, че държавата се забави с осигуряване на средствата и може би няма да получим някаква част от финансирането.

Подали сме проекти пред МРРБ за около 300 млн. лв. и сме сключили споразумения за близо 152 млн. лв.“,

информира Коцев. Той обясни, че с тези средства ще се изградят пътни възли, два парка в кв. „Младост“, ще се обновят обществени сгради и други. Кметът добави, че са стартирали 4 проекта с финансиране от държавата – ремонт на тръбопровода във Варненското езеро, на Аспаруховия мост, на ул. „Д-р Пискюлиев“, интервенции в Южната промишлена зона на Варна. Благомир Коцев обясни, че от декември 2024 г. средства по Инвестиционната програма не са разплащани и това е довело до спиране на работата по тези проекти. „Всички зависим от свързаността на Варна с останалата част на страната и това поставя въпроса кога ще бъде завършена АМ „Хемус“, дали ще започне строителството на АМ „Черно море“ и дали ще се подобри енергийната инфраструктура в града. Това са ключови теми не само пред нас“, завърши кметът Коцев.

След него думата взе инж. Илиян Терзиев, който подчерта, че проблемите, които стоят пред местните власти и сектор „Строителство“, са едни и същи от много години. „За мен сред най-важните неща, които трябва да направим заедно, е да създадем постоянен механизъм за индексация на строителните дейности. Запознати сте и с проблема с административната тежест, ние работим за намаляването й“, коментира председателят на УС на КСБ. Той засегна и

въпроса с липсата на квалифицирана работна ръка.

„Ние се опитваме да организираме нещата така, че да се улесни „вносът“ на работници от трети страни. Проведохме срещи по темата с Министерството на външните работи, както и с вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Отчитаме като проблем бавните процедури. Докато чуждите работници дойдат, обектите са завършени“, изтъкна инж. Терзиев и даде Румъния като добър пример по отношение на осигуряването на кадри. Той добави, че проблем пред строителите е и недостигът на квалифицирани работници. „Искаме браншът да казва какви специалисти са ни необходими“, сподели председателят на УС на КСБ.

В своето изказване той посочи като приоритети в дейността на КСБ дигитализацията на строителния сектор, както и въвеждането на договорите на FIDIC. „Заедно с Българското общество по строително право преведохме на български език Зелената книга на FIDIC. Въпросът, който стои пред нас, не е дали, а кога трябва да бъдат въведени договорните условия на FIDIC“, бе категоричен инж. Илиян Терзиев. Той засегна и проблема за строителните фирми, които работят в „сивия“ сектор, и препоръча да се използват услугите на Централния професионален регистър на строителя.

Темата за прилагането на условията на FIDIC продължи инж. Любомир Качамаков. Той обясни, че

КСБ си е поставила за цел да запознава и да се опита да въведе като норма Зелената книга на FIDIC.

„Обикновено проблемите, които възникват на строителните обекти, са свързани с това, че проектите не са достатъчно добри, липсва комуникация между участниците в процеса, размива се отговорността. FIDIC е международно призната система, но е трудна за администриране. На възложителите са им необходими специалисти, с каквито не разполагат. Затова ние се насочихме към Зелената книга, която е лесна за администриране, но в същото време носи всички ползи на Червената и Жълтата книга на FIDIC“, обясни инж. Качамаков. Той съобщи, че КСБ провежда обучения за прилагането на договорите на FIDIC.

В своето изказване инж. Христо Димитров, председател на Общинския съвет на Варна, постави акцент върху липсата на условия за промяна на цената на строителния продукт в тръжните процедури. „Това е причина участниците в поръчките да вдигат първоначалните цени. Ако има такива условия, тогава офертите ще бъдат понижени с 4-5%“, заяви инж. Димитров. Той изтъкна, че общината трябва да има водеща роля по отношение на въвеждането на BIM технологиите. Инж. Христо Димитров коментира още, че е важно

търговете, които обявява община Варна, да се популяризират сред всички членове на КСБ, като в. „Строител“ може да има ключова роля.

„Вестникът и КСБ могат да ни съдействат сериозно в това направление“, завърши той.

Инж. Качамаков се включи отново в разговора, като се спря на актуална тема в глобален мащаб – разпределянето на риска в строителния процес. „Има много активен диалог в тази посока. В другите държави вече са разбрали, че когато прехвърляш риска към строителя, това се отразява на цената. У нас браншът оценява риска и той се включва в цената. Ако обаче има разписани опции за разпределяне на риска, строителят, който участва в дадена обществена поръчка, ще знае, че при непредвидени обстоятелства ще бъде компенсиран и съответно рискът няма да се включва в цената“, посочи инж. Любомир Качамаков. Той допълни, че в световен мащаб се правят опити за разписване на разпределянето на риска, което ще доведе до намаляване на цената на строителния продукт и постигане на по-добра услуга.

Събитието продължи с

представянето на инвестиционната програма на община Варна за 2025 г.

от инж. инж. Пламен Китипов. В началото на изказването си той изтъкна, че е запознат с условията на FIDIC. „Като радетел на правилата смятам, че това е добър инструмент, но изразявам притеснения, че въвеждането му ще отнеме време и ще изисква квалифицирани хора. Това е проблем за публичния сектор, където има липса на кадри, и ще е необходимо и законодателно решение“, коментира той.

Инж. Китипов заяви, че общинската администрация на морската столица е наясно с проблемите на строително-инвестиционния процес. „Разковничето е Общият устройствен план (ОУП) на Варна. Всички знаем за диспропорцията между частния интерес, голямата активност и недостатъчните нива на публичното финансиране за развитие на инфраструктурата. В тази връзка бяха и податките за реализиране на публично-частни партньорства, с които да преодолеем тази разлика. Една от възможностите е да бъдат ревизирани показателите в ОУП, да бъдат направени промени, за които имаме създадена работна група. Извършват се анализи, но липсват годишни отчети на дейността на ОУП и сега се правят такива за целия 12-годишен период на действие на този документ“, разясни зам.-кметът.

Той информира, че през 2025 г. община Варна ще разчита на доста източници на финансиране за реализиране на инвестиционните си намерения. Планирана е капиталова програма в размер на около 90 млн. лв. „През 2022 г. са били заложени 144 млн. лв., а са реализирани само 25 млн. лв. Следващата година капиталовата програма е била 227 млн. лв., а са реализирани само 75 млн. лв. През 2024 г. изпълнението е достигнало 102 млн. лв. от предвидените 160 млн. лв., което е осезаем ръст. Тази година сумата е по-малка, но разчитаме на различни източници на финансиране като Инвестиционната програма за общински проекти. Както каза кметът Коцев, за миналата година са заявени около 300 млн. лв., като за половината от тази сума има сключени споразумения“, разказа инж. Пламен Китипов и добави, че е удължен периодът за усвояване на сумата.

Друг източник на финансиране, на който разчита администрацията, е Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), по който могат да бъдат усвоени 145 млн. лв. до 2026 г. Той постави акцент върху

програмата за саниране, в рамките на която се очаква да се реализират дейности на стойност 80 млн. лв.

„По Програма „Развитие на регионите“ имаме одобрени за изпълнение проекти за 87 млн. лв. Част от тези инвестиции са включени в няколко звучащи абстрактно, но важни за града концепции. Едната е „Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион“. В обхвата й попада значителна част на морската столица – между гарата и централната градска част, като се предвижда ново решение за улиците. В тази зона ще бъдат сменени настилките и ще се приложи нова концепция за съчетаване на пешеходно и автомобилно движение. Целта е да променим градската среда“, разказа той. Инж. Китипов обясни, че се провежда конкурс, на базата на който ще бъдат избрани проектите, одобрени са техническите спецификации и изискванията към материалите, които ще се вложат, както и е определен крайният резултат. Другата концепция е „Варна – иновативен, образован, здравословен и съхранен град“. Има и проектно предложение за подобряване на транспортната свързаност. В него попада пътят при спирка „Журналист“ и при местност Трифон Зарезан. Обектът е специфичен, защото граничи със свлачище. „С МРРБ сме обсъдили как да се проведат строителните дейности, които да са независими от укрепването на свлачището“, каза той и обърна внимание, че Варна се нуждае от нов тип градски транспорт, както и че има недостиг на техническа инфраструктура. „За разрешаване на част от тези проблеми ще помогне подобряването на взаимодействието с ЕСО и „Енерго Про“. Беше подписан меморандум за сътрудничество между Националното сдружение на общините в Република България и електропреносните дружества. Освен това в Министерския съвет беше представена програма на Министерството на енергетиката, свързана с възобновяемите източници на енергия. Проведохме и среща по темата в община Варна. „За момента подобренията в отношенията ни са декларативни, но вярвам, че ще има и реален резултат“, изтъкна зам.-кметът. Той продължи с друго важно направление в дейността на общината – развитието на зелената система на града. „Случва се да възникне сблъсък на интересите на инвеститорите и на общината, но зелената система трябва да се обновява. Инвеститорите трябва да станат част от този процес“, беше категоричен инж. Пламен Китипов.

Той се спря и на

отношенията между администрацията и строителния бранш при одобряването на устройствените планове и проекти.

Според него има мнения, че процесът е бавен и усложнен, но няма изоставане спрямо предходните години. „Проблемът с кадрите и при нас е много осезаем. Не е тайна, че публичната администрация подготвя специалисти, които след това намират друга реализация. Мотивацията на хората, които би трябвало да управляват процесите и проектите, също е доста ограничена. Единствено проектите, които са с външно финансиране, имат специален бюджет за управлението им“, подчерта инж. Китипов. По мнението му във Варна има намаляване на броя на издадените разрешения за строеж, което е тенденция за всички големи градове, но е убеден, че това не се дължи на административни спънки.

Зам.-кметът обърна внимание, че предизвикателство пред община Варна са и градоустройствените разработки в голям обхват, като такива има наследени от предходната администрация. Сред пречките, препятстващи завършването им, са обжалванията.

Инж. Китипов беше категоричен, че пред администрацията на Варна стоят редица стратегически задачи. „Едната от тях е свързана с дигитализацията на процесите, като тук говорим и за въвеждането на възможностите на изкуствения интелект. Много ще се радвам да си сътрудничим с КСБ в тази посока, тъй като няма централни решения, които да са ни спуснати от държавата. Ще се радваме да използваме иновации. Лично аз имам амбиция да въведем ГИС, общината изостава в тази посока“, сподели той.

Инж. Пламен Китипов обърна внимание, че

трябва да се работи и за децентрализация на общинската администрация.

„Тъй като Варна е град с районно деление, а кметовете на райони са избрани от гражданите, ние трябва да работим в пълен синхрон с тях, но и да има механизми за контрол. Насочили сме усилията си и към изготвяне на инвестиционен паспорт на общината. Това ще бъде визитката ни пред инвеститорите, за да бъде територията ни атрактивна за тях“, каза той.

Зам.-кметът информира, че в сътрудничество с КСБ, колегията е изработила задание за индустриална зона на Варна и предстои обсъждането и приемането му, за да стане част от търг за изграждането на една от големите индустриални зони. „Там земята е частна и интересът на общината е косвен. Имаме и ред други предизвикателства. Едното е свързаността между централната и южната част на града. Засега това се осъществява чрез Аспаруховия мост, но по-голяма тежест за ремонта на съоръжението се пада на държавата. Ние трябва да предложим алтернатива на моста. Такова съоръжение е предвидено като част от АМ „Черно море“. Но освен това в устройствения план има няколко трасета и трябва да намерим начин да реализираме някое от тях“, подчерта зам.-кметът и добави, че общината е обсъждала с МРРБ вариант да се търси форма на концесиониране на бъдещия обект. „КСБ би могла да ни подпомогне със становища как да се случат нещата, подчерта той и информира, че се предвижда в бъдеще да бъде развит един от важните транспортни коридори на града – бул. „Цар Освободител“. „Това ще е предпоставка за приоритизиране на масовия градски транспорт във Варна“, обясни инж. Китипов. Очак­ва се Варна да получи финансиране, за да реализира План за устойчива градска мобилност, с който ще бъде решен велопланът на морската столица. „Капиталовата ни програма е ограничена и имаме недостиг на средства за развитие на новите територии, на бившите вилни зони, които вече са част от урбанизираната част на града. Там трябва да се мисли за обновяване на инфраструктурата, на ВиК съоръженията. ВиК операторът инвестира близо 150 млн. лв. през Оперативна програма „Околна среда“. ВиК дружествата работят по FIDIC, но той е побългарен и не се постига търсеният ефект“, каза той.

Инж. Пламен Китипов сподели още, че би било интересно община Варна да провежда конкурси за развитието на публичните пространства. „Друго направление в нашата дейност е свързано с изготвянето на различни наредби. По тази тема може да си взаимодействаме с КСБ. Строителният бранш е наясно с наредбите, които се ползват в другите общини, и може да ни запознаят с добрите и работещите страни на този тип документи, за да ги внедрим и при нас“, заяви зам.-кметът и даде като добър пример Бургас.

След представянето на инвестиционната програма на Варна думата взе прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, която подчерта, че за поредна година ОП на КСБ – Варна, и общината провеждат среща със съдействието на в. „Строител“. „Тя се наложи като една добра традиция. Вестник „Строител“ има възможност да даде платформа на всички важни теми, които се коментират на срещите, така че те да достигнат до максимален брой хора, които са свързани със строителния бранш – освен фирмите това са министерства, агенции, общини и всички, които по някакъв начин имат отношение към строителния сектор“, заяви Николова. Тя разказа, че

преди два месеца е стартирал новият проект на изданието на КСБ – подкастът „Код Строител“.

„Сред първите ни гости бе министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. В подкаста ни той за първи път каза, че се предвижда през 2029 г. АМ „Хемус“ да бъде готова. Много се надявам това да се случи и си пожелавам при срещата ни през 2029 г., когато идваме към Варна, да пътуваме по завършената АМ „Хемус“, посочи главният редактор. Според нея е ключово да се изравни транспортната свързаност в Северна и в Южна България и до Варна да може да се пътува по магистрала, както е възможно до Бургас. „Искам да обърна внимание на нещо ново и различно от предходни години – ние сме в много напреднала фаза в организацията конкурса Строителен обект на Черноморието“, който е инициатива на КСБ, в. „Строител“ и община Царево. Целта е да презентираме постиженията на черноморските общини. Идеята е наша и се прави за първи път“, разказа Николова. Тя призова администрацията да номинира обекти в конкурса, като подчерта, че във Варна и общините около морската столица се изпълняват много хубави проекти, които трябва да бъдат показани и да им се даде гласност. „Използвам случая да Ви поканя да присъствате на церемонията по награждаване, която ще се състои на 11 юли в Царево. Проектите, които бъдат отличени, по покана на евродепутата Андрей Новаков, член на Комисията по регионално развитие и зам.-член на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, ще бъдат презентирани в Европейския парламент“, изтъкна Ренета Николова и завърши, че това е начин да бъде популяризирана България като атрактивна туристическа дестинация.

Последва дискусия, която бе модерирана от инж. Пенко Стоянов. Той посочи, че има няколко важни елемента в работата на строителния бранш и на общината. „Ние сме със самочувствието, че сме особен бизнес и резултатът от нашата работа определя характера на това, което ползват всички на дадена територия. Затова трябва да работим в симбиоза, която да ражда високо качество. В тази връзка елементите „енергетика“, „инфраструктура“, „социална среда“ и „зелена система“ много ни вълнуват. Няма как да не отбележа проблемите с процедурите, които общината провежда, и необходимостта от увеличаване на таксите към строителния бранш. Ние разбираме, че това е правилно и трябва да се случи, но усещането е, че административната услуга невинаги съответства на нашите очаквания. От една страна, таксите са такива, че не може да генерират сериозни финанси, но от друга – и общината трябва да отговори на това, което браншът и инвеститорите искат. Заедно трябва да търсим решенията“, подчерта инж. Стоянов и добави, че административните срокове трябва да бъдат в рамките на разумното, като призова да се намери вариант, с който да се отговори на инвестиционната активност. Той адмирира идеята на администрацията за разработки на градоустройство на големи територии. Инж. Стоянов се обърна към кмета Благомир Коцев с въпрос

за провеждането на уличната регулация в новообразуваните квартали.

„Напълно подкрепяме ръководството на общината в тази нелека процедура. И четирите браншови организации в сектор „Строителство“ заставаме зад Вас. Трябва да се осъществи регулация поне на една улица и да се покаже като положителен пример. Обръщам се към Вас с апел да стартирате процеса, колкото и сериозна съпротива да срещнете. Ползвайте ни за съдействие“, предложи председателят на ОП на КСБ - Варна.

Той коментира неправилно проведената процедура по изграждане на ВиК инфраструктурата в новите квартали на Варна без регулация. Според инж. Пенко Стоянов провеждането на улична регулация би трябвало да даде възможност на собствениците на частни имоти, които имат инвестиционни намерения, за изграждане на тази инфраструктура. Той обърна внимание на кмета на Варна и относно работните групи, обвързани с промените в ОУП и със Западната промишлена зона, която е достигнала до някакво ниво на завършеност, да бъдат инициирани конкретни срещи и да се положат финални усилия, за да може да се проведат следващите процедури.

„По отношение на енергетиката също има сериозен проблем. На 13 май направихме равносметка в присъствието на всички органи на държавата, ангажирани с темата. Стана ясно, че проблемът трябва да започне да се решава. Резултатите ще се постигнат в три-четири или петгодишен план. Все още не са започнали процедурите, които ни интересуват, като се изключат тези за подстанция „Траката“, коментира инж. Пенко Стоянов и определи постигнато като недостатъчно. Той отправи апел към администрацията на Варна да се актуват в общинска собственост парцелите на трафопостовете, които са със завършени процедури по план за регулация и застрояване. „Знаем, че се работи, но използвам случая да се обърна още един път с призив не само да се работи, но и да се свърши необходимото“, бе категоричен той. Според него трябва да се пристъпи към градоустройствени решения за определяне на парцели за нужните подстанции. „Те са посочени през 2012 г. в ОУП. Процедурата е също толкова важна, колкото и тази за големите устройствени зони“, добави председателят на ОП на КСБ - Варна.

По отношение на инфраструктурата той коментира, че запознавайки се с проектобюджета на общината за 2025 г., е забелязал, че в него са включени основни ремонти на пътната инфраструктура, но няма обекти в сферата на ВиК. „Това е сериозен проблем. Основни ремонти е добре да се извършват, но където няма ВиК инфраструктура, трябва да се търсят други решения“, допълни инж. Стоянов. Той изказа мнение, че е необходима

нормативна промяна, която да даде възможност да се събират такси в новообразуваните райони, за да се изгражда инфраструктура,

но като се избегне натоварването само на един инвеститор. И подчерта, че за него трябва да се намери решение, което да може да събира заинтересовани инвеститори да финансират изграждането на дадена инфраструктура. „Проблемите в транспортната инфраструктура също са приоритетни. Липсата на двуетажни кръстовища блокира града. Липсата на втори мост до Южната зона възпрепятства развитието на най-перспективната територия. Винаги сме насреща да окажем съдействие за преодоляването на тези проблеми. По отношение на развитието на зелената инфраструктура бяхме обсъждали процедурите за премахване на дървета. Предлагам със съдействие от КСБ и желание от Ваша страна да разгледаме съответната наредба и да изготвим промени“, посочи инж. Пенко Стоянов и добави, че КСБ може да подпомогне дейността на юристите.

Председателят на ОП Варна постави въпроса и за прокарването на ВиК инфраструктура през чужд имот. „Когато се прокарва сградно, водопроводно или канализационно отклонение към частен имот и то минава през публична инфраструктура, ние провеждаме процедурата по чл. 193 на Закона за устройство на територията. Но по всички действащи нормативи уличното сградно, водопроводно или канализационно отклонение е част от разпределителната мрежа и е публична общинска собственост. Оказва се, че ние правим процедури за публична собственост в публична собственост. Губят се много месеци, харчи се финансов ресурс и се спира нормалната работа както на инвеститорите, така и на общината“, подчерта той. В отговор инж. Китипов коментира, че това може да се реши през подписването на тристранни договори.

Инж. Пенко Стоянов постави във фокуса на вниманието и проблема с изграждането на нови детски заведения във Варна, тъй като в проектобюджета за 2025 г. няма заложени средства за строителство на нови такива.

Инж. Росен Колелиев се включи в дискусията, като обърна внимание на негативната статистика на МВР. „За миналата година в област Варна са регистрирани най-много пътнотранспортни произшествия и най-голям брой ранени. Градът ни е на второ място след София по брой на катастрофите и ранените в тях. Това е много сериозно. Нека да се помисли по този въпрос“, подчерта той. Инж. Колелиев припомни, че проблемът е обсъждан, но трябва да се направи и обследване на пътната мрежа на община Варна. След това да се дадат препоръки за подобряване на нейното състояние. „Няма друг град, в който транспортните потоци да минават през централната част. Необходимо е да се вземат мерки от страна на общинската администрация“, каза още инж. Росен Колелиев.

Главният архитект на Варна Виктор Бузев поздрави КСБ и в. „Строител“ за идеята за организирането на конкурс „Строителен обект на Черноморието“ и обяви, че

община Варна ще направи предложения, с които да се включи в конкурса.

„Надявам се тази инициатива да стане традиция и конкурсът да се провежда ежегодно“, пожела той.

Той коментира темата за АМ „Хемус“, като отбеляза, че тя трябва да свърже Варна с всички основни градски центрове в Северна България като Русе и Плевен. „Дано министър Иван Иванов успее в своите намерения“, каза арх. Бузев.

Главният архитект на Варна акцентира и върху темата за развитието на пътната инфраструктура във града и отбеляза, че собствениците на частни имоти в новообразуваните квартали на Варна не искат да се прилага регулация. Той посочи, че трябва да се направи една улица, която да е пример, и така собствениците да видят, че по този начин ще се покачи стойността на имотите и ще има и други ползи.

В изказването си той засегна и проблема с водоснабдяването. „В момента, в който държавата е изправена пред въпроса дали да пусне вода от яз. „Камчия“ към Южното Черноморие, на преден план излиза въпросът за водоснабдяването на Варна. Това е въпрос, който също трябва да бъде поставен и сериозно обмислен. Ние нямаме алтернатива по отношение на водоснабдяването и за южните територии, накъдето градът може да се развива. Трябва да има и друг начин на водозахранване. Не може питейна вода да се използва за промишлени нужди. Това е голяма тема, която задължително трябва да разгледаме“, беше категоричен главният архитект на Варна.

В рамките на дискусията бяха обсъдени и конкретни казуси, пред които се изправят строителите във Варна в своята дейност.

На финала участниците в срещата се обединиха около необходимостта от устойчиво партньорство между публичния и частния сектор с цел реализиране на общи приоритети и подобряване на инвестиционната среда във Варна. Събитието бе закрито от кмета на Варна Благомир Коцев. „Трябва да работим заедно. Имаме консенсус по всички обсъдени теми, които са изключително важни. Със съвместни усилия може да изискаме и от държавата нещата да се случват. Подкрепата от Ваша страна ще ни даде възможност и ние да направим пробиви по различни теми“, каза Коцев и благодари за ползотворната среща.

Интервю с кмета на Варна Благомир Коцев очак­вайте в следващия брой на в. „Строител“.

По отразяването на събитието работиха: Мартин Стоянов, Галя Герасимова, Мирослав Еленков, Емил Христов, Росица Георгиева, Десислава Бакърджиева, Ренета Николова