Виолета Михайлова Свилена Гражданска „Над 300 пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) са необходими на страната.“ Това заяви при откриването на научнопрактическата конференция „Предизвикателства при изграждането и експлоатацията на ПСОВ“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Форумът, който се състоя за втора поредна година в столичния хотел „Шератон“, беше организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската асоциация по водите (БАВ) с медийното партньорство на в. „Строител“. Председателят на КСБ инж. Светослав Глосов изрази надежда 2013-а да е годината на изработване на добри проекти и коректно проведени тръжни процедури, за да усвои страната ни максимален финансов ресурс от еврофондовете. „Хубаво е да купуваме екологични превозни средства, но е по-добре ресурсът от ОП „Околна среда“ да е насочен към прякото си предназначение - изграждането на ПСОВ“, заяви в приветствието си към участниците инж. Светослав Глосов. В подкрепа на думите му зам.-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева беше категорична, че през новата година в страната мащабно ще бъдат строени подобни обекти. Тя напомни, че се планира през следващия програмен период и селищата с под 2 хил. жители да имат ПСОВ. „Във ВиК сектора трябва да се работи качествено и координирано. От БАВ ще помагаме с капацитет, за да се построят всички необходими обекти“, коментира председателят на асоциацията инж. Иван Иванов. Според министър Павлова, за да изградим посочения необходим брой ПСОВ, са нужни повече специалисти по проектиране и строителство, а след това и по експлоатация. „Средногодишно според данните, с които разполагам, у нас специалност ВиК завършват около 40-50 души. Това означава, че трябва да се обърнем към колегите от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), за да увеличат броя на обучаваните студенти в това направление“, предложи тя. По думите й в момента върви съгласуване на Наредбата за проектиране и изграждане на ПСОВ, чиято подготовка е започнала преди седем години. „Надявам се до края на годината тя да стане факт благодарение на съвместните ни усилия. Наредбата ще рамкира основните параметри при процеса на проектиране и строителство на ПСОВ“, обясни министър Павлова, като допълни, че разчита на специалистите от УАСГ за техническите параметри в документа. „Всичко ще бъде в определени граници, но без конкретика на параметрите, за да можем да бъдем гъвкави към новостите в сектора“, уточни тя и припомни, че ресорното й ведомство съвместно с Министерството на околната среда и водите вече изготви Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. „Това е важен стратегически документ, който липсваше. Той очертава не само дългосрочната визия в сектора, но и къде и как да фокусираме средствата от европейски програми и българския бюджет“, подчерта министърът. Според нея обаче освен на ПСОВ трябва да се обърне внимание и на пре­чист­вателните станции за питейни води, защото за решаване на проблемите в сферата е необходим интегриран подход. Водата е безценен ресурс, от който всички имаме нужда. Статистическите данни сочат, че през 2050 г. населението на Земята ще бъде 9 млрд. души, а източниците на чиста вода може да се окажат недостатъчни“, допълни Лиляна Павлова. Във връзка с това тя предложи конференцията през следващата година да бъде посветена на целия воден сектор, а не само на изграждането на ПСОВ. „Годишното подценяване на инвестиционните нужди и липсата на стратегия и на политика във ВиК отрасъла ни доведоха до това, че не само загубите по водоснабдителната система са големи - в много населени места липсват канализация и ПСОВ. Необходимо е с бързи и решителни темпове ситуацията да се промени с помощта на средствата от европейските програми“, посочи от своя страна инж. Иван Иванов. Една от най-дискутираните теми по време на форума бе капацитетът на членовете на тръжните комисии за оценка. Тя бе повдигната в презентациите на д-р инж. Атанас Паскалев, управител на „Аквапартньор“, и доц. д-р инж. Ирина Рибарова от УАСГ. Според двамата специалисти не бива оценката на проектите за ПСОВ да се прави от членове на тръжните комисии, които нямат нужната проектантска квалификация. „Юристите на общините често копират тръжните условия от свои колеги, без да се замислят, че изискванията за всеки обект са различни“, подчерта д-р Паскалев. Той добави, че не може главен счетоводител да дава 35% от оценката, а експертът - по-малка част. Необходим е баланс. „Няма лошо човек да бъде оценяван от счетоводители и икономисти, стига те да имат общото познание за сектора. Когато говорим за капацитет, най-често имаме предвид инженери, проектанти, но забравяме, че има и други хора, които липсват в процеса. Това са икономистите и финансистите - специалисти по ВиК“, заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев, като обясни, че счетоводството при подобни проекти е много специфично. „За ВиК инженери е обидно проект за ПСОВ да бъде оценяван само от счетоводители, но не може и само от специалисти. За един успешен сектор е необходимо да има компетентни в съответната сфера юристи, икономисти и проектанти. Не знам защо не се изпълнява разписаното в Закона за устройство на територията за създаване на експертен съвет за оценка на проекти за ПСОВ. Разговарял съм по темата и с колегите от Министерството на околната среда и водите. Ще възстановим тези съвети, но не за всички проекти“, каза зам.-министър Симидчиев. Според него общините често правят свободни съчинения при изготвянето на проекти. „В момента се обсъжда идеята на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев за създаване на централизиран модел на консултантски услуги. Структурата ще осигурява допълнителна помощ на общините и ще има и функции на предварителен контрол“, обясни Симидчиев. Председателят на БАВ инж. Иван Иванов предложи по-голямата част от функциите, които изпълняват общините, да бъдат прехвърлени към ВиК операторите, които поне теоретично би трябвало да имат по-добър експертен потенциал. Той даде примери със страни в Европа, в които бенефициенти по оперативните програми са дружествата, а не местните власти. Добрите практики при изграждането на пречист­вателни станции за отпадни води бяха тема на презентациите на кмета на община Габрово Таня Христова, на инж. Сава Савов - управител на ВиК ООД - Русе, и на Любослав Иванов от „Главболгарстрой“ АД, който разказа за строителството на обекта на компанията в Хисаря. Конференцията продължи с представяне на съвременните методики за оразмеряване на съоръженията за биологично пречистване от проф. д.т.н. инж. Румен Арсов от УАСГ и бивш председател на БАВ. Д-р инж. Атанас Паскалев, управител на „Аквапартньор“: Трябва да се унифицират тръжните досиета Трябва тръжните досиета да се унифицират. В продължение на години нямаше строителство на пречиствателни станции за отпадни води и едва от 2000 г. започна тяхното изграждане по предприсъединителните фондове. Въпреки последните промени в ЗОП все още има двусмислици при обществените поръчки. Например при изготвен идеен проект, който става основата на тръжното досие, според мен не би следвало да има изисквания обемите да бъдат минимални. Строителят трябва да има възможност да вложи при ПСОВ технология, която да направи по-ефективно пречистването. Получава се така, че има обявен търг за довеждащ колектор и пречиствателна станция, но терените за тях са извън регулация. Тепърва трябва да се прави подробен устройствен план, което забавя процеса на изграждане. Сблъсквал съм се често и с обекти, които се строят на парче - първо ПСОВ, довеждащ колектор и чак тогава се работи върху канализационните мрежи. Има разминаване между допустимост и целесъобразност в проектите. Трябва да се подбира внимателно съставът на оценителните комисии. Не може главен счетоводител да дава 35% от оценката, а експертът - по-малка част. Необходим е баланс. Положително е, че в последните няколко търга предложената цена носи само 25% от точките, а останалите 85% са за технологията. Не трябва да съкращаваме сроковете за изпълнение, а да дадем възможност на строителя да разполага с толкова технологично време, колкото му е необходимо, за да изгради пречиствателната станция качествено. Дилемата дали да се прави идеен проект или прединвестиционно проучване продължава да стои на дневен ред. В първия случай трябва да се направят два варианта на технологичната част и да се разгледат от експертен съвет. По предприсъединителната програма ИСПА това правеха експерти от МОСВ и МРРБ. После отговорността се прехвърли върху общините, в които обаче няма достатъчно специалисти.Те обаче избират решение, а строителят е задължен да гарантира неговото изпълнение. Законодателството позволява и пред­инвестиционно проучване. То също се прави в два варианта, но няма конкретни детайли, а само очертава рамката. След това строителят може да предложи свой проект и ако сгреши, да понесе отговорността си. Юристите на общините често копират тръжните условия от свои колеги, без да се замислят, че изискванията за всеки обект са различни. Не трябва да ограничаваме строителя да прави промени в проектите чрез законодателството. FIDIC, която е международна практика, разрешава това, а ние ги спираме.   Ивелина Василева, зам.-министър на околната среда и водите: Ще има повече водни проекти през 2013 г. Виолета Михайлова През следващия програмен период приоритетни ще бъдат агломерациите между 2 и 10 хил. еквивалент жители, които са 232 на брой. Това означава още по-голям брой проекти, още повече тръжни процедури. Макар че обемът на строително-монтажните работи е по-малък, това е сериозно предизвикателство пред всички професионалисти в сектора. Строителите трябва да решават проблеми, които са свързани с появата на непредвидени обстоятелства, и да се справят с необходимостта от организация не само на работния процес, но и на администрирането и отчитането. Ето защо разчитаме безкрайно много на КСБ и на БАВ, както и на останалите браншови организации за осигуряване качеството на инвестиционните проекти. Необходима е непрекъсната работа при пълно взаимодействие и сътрудничество и на върхова мобилизация, за да се справим със задачите. Националното законодателство изисква отпадъчните води от всички агломерации над 2 хил. е.ж. да бъдат подложени на биологично пречистване преди заустването. А тези от агломерациите над 10 хил. е.ж., които заустват в чувствителни зони, да бъдат подложени на по-строго пречистване - с отстраняване на азот и фосфор. По отношение на канализационната инфраструктура в агломерациите с над 2 хил. е.ж., в които изграждането на такава инфраструктура е задължително, около 70% от отпадъчните води се събират и около 60% се пречистват. Съгласно последния редовен доклад на страната ни до ЕК в България има 358 агломерации с над 2 хил. е.ж., съответно 85 над 10 хил. е.ж. и 273 - между 2 и 10 хил. е.ж. От тези агломерации 49 разполагат с необходимото пречистване на отпадъчните води, 40 с пречистване, но не до необходимата степен, а останалите е необходимо да бъдат снабдени с оборудването, което да доведе до постигане на съответствие с европейското законодателство. Агломерациите в категория над 10 хил. е.ж., в които липсват изградени ПСОВ, са на етап изпълнение на проект или пред приключване на оценка за проектно предложение. Има само едно изключение - проектът за Велинград, който е отхвърлен на етап оценка. Изпълнението на даден проект отнема време за подготовка и провеждане на тръжни процедури, за избор на изпълнител и за същинското строителство. Въпреки трудностите през последните години въведени в експлоатация са няколко новоизградени и по-малко на брой реконструирани ПСОВ. Убедени сме, че темповете, с които се движи ОПОС и с които се реализират водните проекти, ще доведат до значителен ръст в сектора. Пред нас стоят и въпроси, касаещи експлоатацията на пречист­вателните съоръжения, за което е необходим отново значителен професионален ресурс и компетенция. Експлоатацията означава не само технологична, но и финансова ефективност. Ето защо за проектите, които се изготвят и реализират, следва внимателно да се анализира при какви условия ще работи ПСОВ, като е нужно да се взема предвид степента на изграденост на канализационната мрежа, физическото й състояние и използваната технология. Често в практиката се пренебрегват основни етапи в подготовката на даден проект. Най-вече в събирането и валидирането на изходната информация, което води до погрешни изводи впоследствие. Липсата на достатъчно данни и логична обосновка затруднява както оценката на проектите, така и последващото им изпълнение. През 2013 г. ще станем свидетели на изключително мащабни, значими процеси в сектор „Води”. Страната ни трябва да се справи с още едно предизвикателство, свързано с осигуряване на финансиране на проектите в сектора, и през следващия програмен период. Изключително важни са предприетите стъпки по разработването и приемането на Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор. Въз основа на нея предстои изготвянето и на отраслови стратегии. Има и няколко законодателни промени, които се разглеждат от Народното събрание. Те касаят необходимостта общините да поемат отговорността и собствеността върху ВиК инфраструктурата, а не върху ВиК дружествата. И нуждата обособените територии, в които действат ВиК операторите, да бъдат окрупнени с цел постигане на по-голяма финансова стабилност на дружествата и осигуряване съответно на по-добро управление на инфраструктурата и устойчивост на бизнес отрасъла. Провеждането на тази конференция е изключително полезно и за подготовката на следващия програмен период. Тук се опитваме да намерим най-удачната институционална рамка, оптималните решения за всички.   Габрово, Русе и Хисаря - три общини, три добри практики „Необходимо е да говорим за предизвикателствата и проблемите в сектора. Още повече че се намираме в период, през който не бива да пропуснем да научим нито един урок“, заяви кметът на Габрово Таня Христова при представянето на един от малкото интегрирани проекти у нас - този за ПСОВ на общината. Проектът е разработен за база изходни параметри за 2035 г. за 69 000 жители. Приета е водоснабдителната норма 145 л/жител/денонощие. Пречиствателната станция за отпадъчни води е проектирана по такъв начин, че да отговаря на екологичните стандарти, зададени в Директивата за градски отпадъчни води за проекти над 100 000 е.ж. с отстраняване на биогенните елементи, азот и фосфор. Тя отговаря на нормативите за заустване на пречистената вода в приемник, определен като чувствителна зона, в случая р. Янтра. Реконструираната пре­чиствателна станция за отпадъчни води ще има хидравличен капацитет 14 860 куб. м/ден и капацитет на биологично пречистване 99 780 е.ж. За изпълнител на обекта е избрано обединение „ГБС - Биогест - Габрово“ с водещ партньор „Главболгарстрой“ АД. Периодът за изпълнение е 42 месеца, от които 30 са за проектиране, строителство, монтаж на оборудване и обучение на експлоатационния персонал. Останалите 12 са за идентифициране и отстраняване на евентуални дефекти в пробната експлоатация, включително надзор и подпомагане на експлоатацията и поддръжката на пречиствателната станция. По думите на Таня Христова към момента договорът е във фаза проектиране. Подготвя се техническа документация за достигане на готовност за положителен доклад за оценка на съответствието на идейния проект за ПСОВ. „Габровци не прощават, ако парите се пилеят. Средствата, необходими за станцията, се доближават до стойността на бюджета на общината. Не искам да си помислям какво означава за нас 25% корекция само по този договор“, коментира кметът. При завършване на обекта ще се намали рискът от замърсяване на р. Янтра. Ще се подобри качеството на ВиК услугите в района и ще се създадат нови работни места. Христова посочи, че очаква да се увеличи свързаността към канализационната система от 79 на 96%. Според нея една от трудностите при проекта е липсата на достатъчно задълбочен анализ на изходната ситуация на фаза предпроектно проучване, което е наложило ревизирането на концептуални въпроси, свързани с технологията на етап изпълнение на проекта вместо на фаза планиране. „До това доведе планирането на технология за пречистване, която не може да бъде защитена впоследствие като оптимална и целесъобразна за Габрово“, добави Христова. Съгласуването на технологията отнело около една година. „Предстоящото изпълнение на реконструкцията на станцията трябва да отчете рамката на договорните условия на FIDIC - Жълта книга, без да противоречи на действащото българско законодателство - Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки. Необходим ни е елегантен синхрон между българските и международните нормативни актове. В момента той е често труден, дори и невъзможен“, посочи Христова. Тя подчерта, че без ангажираността и партньорството на управляващите органи проектът не би се случил. По думите й е необходимо участието на държавата, която адекватно и гъвкаво да отговаря на предизвикателствата, възникващи при изпълнение на мащабни инвестиционни проекти. „И задължително трябва да се търси партньорството на ключовите ВиК дружества, които да участват още на етап подготовка. Ако част от тези фактори липсва, проектите са обречени на провал. Надявам се, че догодина конференцията ще е посветена на добрите модели, свързани с изграждане на ПСОВ, които съм убедена, че ще бъдат реализирани“, заяви кметът на Габрово. Управителят на ВиК ООД - Русе, инж. Сава Савов представи проекта за пречиствателна станция край дунавския град, като съобщи, че сега се изготвя мастърплан за управлението на водите в областта. Възложител на проекта за ПСОВ в Русе е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а изпълнител - германската компания „Хохтийф АГ”. Строителството започна през 2008 г. и приключи миналата година. „Станцията е на брега на р. Дунав. По време на строежа й през 2009 и 2010 г. имахме високи нива на водите на реката, което ни принуди за кратък период да работим за отводняване на терена“, разказа той. По думите му този проект се случил, и то в срок, благодарение на доброто взаимодействие между институциите, ангажирани в неговата реализация. „Към всички възникнали проблеми по време на строителството беше подхождано отговорно и навременно и те бяха решавани в срок. Вече тече едногодишният срок за отстраняване на дефектите по станцията. Мога да обобщя, че тя отговаря на всички съвременни изисквания и е проектирана за 240 хил. е.ж.“, подчерта инж. Савов и уточни, че засега станцията работи с 2/3 от капацитета си и все още някои от кварталите не са свързани към нея, защото нямат изградена канализационна система. Проектите за канализации са на етап оценка в МОСВ. „Надяваме се скоро да подпишем договора за изпълнение и то да започне през 2013 г. С изграждането на канализационните системи ще постигнем 100% натоварване на станцията“, допълни той. Инж. Савов обясни, че на територията на ПСОВ има различни типове оборудване и това налага твърде широка квалификация на специалистите, ангажирани в поддръжката. „Убеден съм, че повечето ВиК дружества нямат необходимия капацитет. Едното решение на проблема е да се обединим, а другото - дейността да бъде възлагана на външни фирми“, предложи той. Инж. Любослав Иванов от „Главболгарстрой“ АД представи ПСОВ в Хисаря, определяйки я като модел на добро сътрудничество с чужди фирми. Договорът за строителството й беше сключен през декември 2008 г. Проектът е завършил с подписване на Акт 16 без забележки. „Имахме късмета да подготвим работния проект за дълъг период от време, така че да постигнем добро качество. В сегашните търгове обаче срокът за проектиране е твърде кратък. Дават се около 30-40 дни. Същевременно в много от обществените поръчки проектирането е заложено като точкообразуваща част. Поради това всеки от изпълнителите опитва да намали времето за него колкото е възможно повече“, обясни инж. Иванов.   Доц. д-р инж. Ирина Рибарова, УАСГ: Практиката изпревари законовата база за проектите Знаем, че писането на закони е сложен и дълъг процес, а хората, които ги коват, са отговорни, но за съжаление практиката изпревари законовата база. Работата по ПСОВ започва със ЗОП, общината избира проектант и задължително трябва да има прединвестиционно проучване (ПИП). То ще покаже слабите места и ще изследва възможните решения. Но не трябва да се бъркат ПИП и идейният проект. При участието си в работната група за оценка на проектите по ИСПА с колегите установихме огромно разминаване между очаквани и постигнати резултати. Причината е недобре изготвеният ПИП. При некачествено проектиране няма как да има добри тръжни документи. Ясно е, че след това строителят трудно може да варира в неговата оферта. Това води до лошо или забавено изпълнение на обекта. Най-неприятният за всички и особено за общините е проблемът с неефективната експлоатация, което довежда до повече разходи, от една страна, а от друга - до замърсяване на природата. Според изискванията на ЗУТ идейните инвестиционни проекти и бюджет трябва да се разглеждат от областни комисии или от национален съвет. Това не се случва. Областният съвет се състои от представители на общината, в редки случаи и от служител на местното ВиК дружество. Разглеждането на идейните проекти е съвсем формално и се приема това, което е решил проектантът. Затова се наблюдават изключително лоши проекти. И аз като проектант бих била два пъти по-внимателна, ако знам, че някой ще ме гледа под лупа. FIDIC - Жълта книга навлезе едва с ИСПА. Това е чудесна практика, която защитава всички страни, тъй като строителството носи високи рискове. Но в тръжните процедури продължаваме да задължаваме изпълнителят да следва идейния проект, изготвен с грешките. Кой носи отговорност тогава?