Започваме историческо реставриране на Паметника на Цар Освободител

Арх. Любомир Петров: 

Започваме историческо реставриране на Паметника на Цар Освободител

 

Арх. Любомир Петров е роден през 1965 г. Завършва специалност „Архитектура“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия. След това работи като проектант и архитект в различни фирми. В момента е ръководител на звено „Опазване на паметниците на културата и историческото наследство” (ОПКИН) към Общински културен институт „Музей за история на София“. Той е един от двамата главни координатори на проекта за реставриране на Паметника на Цар Освободител Александър II в столицата.

  Г-н Петров, може да се каже, че започна историческо събитие за България - Паметникът на Цар Освободител Александър II в София ще бъде реставриран основно. Какво го наложи? Започваме сериозен ремонт на великолепния паметник, който е открит тържествено през 1907 г. От 1944 г. той не е обновяван. Поводът да стартираме сериозно проектиране и проучване на монумента бяха снимките на италианския реставратор Маорицио Фронца. През 2007 г. той със собствени средства осигури вишка и снима отблизо главната конна фигура на паметника на руския император Александър II. След обследването на снимковия материал се оказа, че има сериозни пукнатини на краката на коня. Проучването в Централния архив установи, че пропукването на фигурата започва още през далечната 1937 г. Беше намерена част от преписката между тогавашния кмет на София инж. Иван Иванов и Арналдо Цоки, автора на паметника. На международен конкурс с десетки участници от 13 страни той е избран да проектира и да изгради монумента. След приключване на обекта Арналдо Цоки добива световна известност и извайва скулптури на всички континенти. За съжаление цялата преписка между кметството на столицата и автора от 1937 г. не беше открита, тъй като по време на бомбардировките архивът е пострадал сериозно. Основната реставрация се налага поради състоянието на главната конна фигура. В преписката между инж. Иван Иванов и Арналдо Цоки е записано, че в сплавта, която е използвана за отливане на фигурата, има недопустими количества цинк. Тези данни не са били заложени в договора, който авторът има с леярната в Рим на Франческо Бруно. Монументът е отлят през 1902 г. и до 1937 г. е един изключително кратък срок от трийсет и пет години, за да се получат такива пукнатини. След кореспонденция от Италия е получено указание как да се ремонтира фигурата. Извършва се страшно интересна операция на място. Около краката на коня са поставени мрежи с кокс. Той се запалва, за да се повиши температурата. След това краката се напълват отдолу до основата на тялото със сплав от цинк и 5% мед. При самото отливане при пробиването на отвори в краката в горната и долната част се установява, че носещата стоманена конструкция е с много малък диаметър. Същевременно краката са били пълни с шамот. Което е недопустимо. Ремонтът приключва успешно за Коледа, датата е установена с точност чрез поздравителните писма на кмета инж. Иван Иванов и Арналдо Цоки. По време на една от масираните бомбардировки над София през 1944 г. на мястото на хотел „Радисън“ пада голяма авиобомба. Нанесени са поражения на паметника. Има трийсет и пет дупки от шрапнел по самите фигури. Когато се качват да го ремонтират, се оказва, че краката пак са напукани и по никакъв начин пукнатините не могат да се дължат единствено на бомбардировките. Интересен детайл е, че бъдещият академик Ангел Балевски, тогава млад металург, прави първите изследвания на сплавта. Но това изследване не е запазено. Сега, когато поставим скелето, ще извършим отново основно проучване на използваните материали. Балевски установява, че има недопустими количества цинк в сплавта. Събира се специална комисия и се решава да се отлеят нови крака. Закърпват ги на място. Свалят им клинови калъпи с идеята на следващата година да направят предните крака и да ги подменят един по един на място, без да демонтират коня. Това не се случва заради бедните следвоенни години. Така фигурата остава със заварени крака. Оттогава паметникът е в това състояние. През 2007 г. установихме, че отново са отворени пукнатините и пак има опасност от деструкция на фигурата. По останалите скулптури няма сериозни нарушения.     От 1944 г. не е обновявано нищо по паметника, така ли? След 1989 г. е върнат оригиналният надпис, тъй като след 1944 г. той е бил сменен - „На братята освободители от признателна България“. Това е единственият ремонт, който е правен през тези седем десетилетия.     Реставрирането на подобен паметник не е правено досега у нас. Какво предвижда проектът? На такъв значим паметник с монументална украса и голяма художествена стойност ремонт у нас не е правен. Предстои свалянето на главната конна фигура. Ще се извърши подмяна на носещата стоманена конструкция с нова неръждаема. Ще се подменят краката, ще се демонтират горните осем гранитни блока, за да се види какво е състоянието вътре в самото тяло на паметника. Предвидено е то да се инжектира и също да се укрепи. Същевременно ще се направи демонтаж на гранитната настилка, за да може да се изпълни чрез сонди с наклон от 6 градуса със специални циментови разтвори. Целта е да се заздрави основата на паметника и да няма движение. Знаете, че до него мина трасето на метрото. Не станаха големи промени, но все пак на места има до 2,5 см разместване на гранитните блокове. Идеята е един път завинаги да се реши проблемът с устойчивостта на паметника при евентуални земетресения, тъй като София е сериозен земе­тръ­сен район. Металната кована ограда ще се обнови. Варовиковата балюстрада няма нито един елемент, който да е в нормално състояние. В огромната си част елементите й са изкуствени, отливани в различно време и от разнообразни материали. Оцелелите оригинали са в окаяно състояние.     Как ще се извърши транспортирането на главната конна фигура? Ще използваме специално ремарке и 100-тонен кран. Демонтажът ще се извърши много рано сутринта, за да се избегнат проблемите с движението по пътищата. Реставрацията ще се извърши в леярна за художествен бронз. Надявам се, че нещата ще се направят качествено и навреме. Фигурата от основата на каменната плоча до фуражката на императора е 4,86 м. Тежи около 5 тона. Това е много и да го транспортираме до леярната ще е сложно. Предполага се, че дебелината на бронза е около 1 см. След демонтажа ще се установи точно колко е.     Как се стигна до идеята за възстановяването на паметника и до намирането на финансиране? Пътят бе много труден. Сагата започна още през 2007 г. Всички осъзнаха, че състоянието е аварийно, въпреки това нищо не се направи, за да се осигури адекватно финансиране. Столичната община в лицето на Общинско предприятие „Стара София“ започна да изготвя проектите за реставрация един по един. Така или иначе дойдохме до днешния ден, когато започва реставрирането на паметника. Камарата на строителите в България се включи доста активно в тази инициатива. Тя я прие като кауза. Благодарение на КСБ и това, че привлече руски фонд за дарител, се осигури адекватно финансиране, и то в достатъчни размери, за да се изпълни проектът докрай, т.е. да се извърши ремонт и да не се правят нещата наполовина.     Кой е в екипа от специалисти и експерти, които ще работят за възстановяването на паметника? Направи се всичко възможно да се съберат най-добрите реставраторски екипи в България. Трябва да се каже, че реставрация от подобен мащаб на бронзова пластика не е правена. Специалистите не са много - броят се на пръстите на двете ръце. Така или иначе в последните години България прави малко, за да се поддържа реставраторската школа.     Кога трябва да бъде готов паметникът? Всичко трябва да приключи до Коледа най-късно, защото при минусови температури не може да се извършва нормална реставрация. Затова е необходима максимална организация, за да може до студовете да сме готови. Огромната част от процесите ще се извършва на място и е нужна благоприятна температура. Има химически процеси, които при минусови градуси не могат да се направят качествено. Абсолютно недопустимо е да рискуваме паметника и да правим некачествена реставрация.     Разкажете ни нещо лю­бо­питно за паметника... Много са интересните неща. Всички фигури са портретни. Няма образ, който да не е изпипан до най-малкия детайл. Представяте си - тук са реални хора от нашата история. Един от мъжете на лявата плоча с гуглата е писателят Иван Вазов. Той, както всички останали, е изграден портретно. Арналдо Цоки е бил млад скулптор, когато го прави. Всичко е подготвял сам цяла година. Накрая е припадал от изтощение от работа. Фигурите са правени в много динамични пози. Единият кон например стои само на двата си крака. Венецът е сложен след откриването на паметника през 1910 г. Той доста добре се връзва с цялостната композиция. Поставен е в чест на румънските воини, загинали по време на Руско-турската освободителна война. Арналдо Цоки е невероятен автор. Било е интересно и самото транспортиране на главната фигура на паметника. Тя е качена в Италия на специален железопътен вагон, чието дъно е било свалено, за да може да мине през всички тунели до България. Тогава пресата всекидневно следи пътешествието на скулптурата. Тя пристига у нас на гара „София“ през зимата. След това се изгражда част от трамвайната линия, за да може донякъде да се превози с трамвай. В края на линията е прехвърлена на биволски каруци. Това е било голямо събитие за София. Интересно е да се отбележи, че паметникът е открит едва през 1907 г. За период от 3-4 години той стои готов без тържествено откриване. Причината е руско-японската война от 1904-1905 г. През този период отношенията ни с Руската империя не са били особено добри.   Автори: Свилена Гражданска Ренета Николова