Савин Ковачев, директор на дирекция „Нормативни документи и анализи“ в КСБ: Най-важната промяна в ЗУТ е въвеждането на електронните услуги за всички административни процедури в устройството на територията

Г-н Ковачев, „Пътна карта за осъществяване на инвестиционна идея“. Как се зароди идеята да се създаде такъв документ? Колко време Ви отне и какви бяха предизвикателствата в процеса на подготовката му?

Идеята се зароди на предпоследното заседание на Управителния съвет (УС) на Камарата на строителите в България (КСБ). Обсъждаше се по какъв начин, използвайки експертния потенциал на КСБ, ние можем да помогнем на нашите членове, предимно малки и средни фирми, както и на всички, които имат интерес към техните услуги. Целта беше да окажем едно методическо съдействие на ползвателите на строителен продукт и обикновеният потребител да получи нашата визия за това как законосъобразно трябва да се реализира една инвестиционна мечта, ако може така да кажем. Самото наименование Пътната карта беше една импровизирана идея на нашия председател инж. Илиян Терзиев, която много ни хареса, и решихме да запазим това на пръв поглед екзотично наименование. Но то е много точно според мен. То дава един алгоритъм на всеки потенциален инвеститор в нашата държава, а аз винаги съм смятал, че потенциален инвеститор е всеки един гражданин. Всеки един човек е имал идеята да направи нещо, което да остави след себе си, много от нас са започвали и са завършвали успешно един строителен обект, виждали са осъществени своите идеи и са ги оставяли за идните поколения, които да ги помнят. Именно за да улесним тези хора, които невинаги се престрашават да ползват експертни съвети – било на архитект-проектант, било на инженер-проектант, било на юрист, решихме да дадем един написан на популярен език справочник, помагало, приятелски сборник от съвети. Той дава базови познания и дружелюбни насоки на всички, които искат да строят в България.

Аз нямах големи проблеми със съставянето на Пътната карта, защото тя съдържа дълги години опит, който аз съм натрупал, и то, от една страна, като администратор, който създава закони, и от друга – като човек, който ги прилага. Никога не съм се откъсвал от практиката и затова беше лесно да направя това помагало, писането ми отне около 3 седмици. Мисля, че се получи един продукт, който ще се хареса на широката публика.

Може ли малко повече да ни разкажете какво съдържа Пътната карта?

Тя съдържа всички стъпки от момента, в който сутрин се събуждаме с идеята, че искаме да построим нещо, до въвеждането в експлоатация на готовото строителство. Започва се с издирването на подходящ терен, който може да бъде празен или застроен, той може да е земеделска земя или урбанизирана територия, или гора. Какво може да купим и какво не си заслужава да се купи, трябва ли да ползваме помощ от агенция за недвижими имоти или други консултанти, когато правим важна крачка, като да се сдобием със земя за строителство. След това нужен ли ни е проектант, за какво, какъв договор да сключим с него, как трябва да изглежда един проект, каква е отговорността на нашия партньор, който ни води за ръка в проектирането. Следващата стъпка е как трябва да изглежда проектът, на какви изисквания трябва да отговаря, с кого се съгласува. По-нататък – каква е ролята на лицето, което издава разрешение за строеж – това най-често е главният архитект на общината, какви са нашите взаимоотношения с него, неговите правомощия и кой го контролира, какво става, ако проектът е некачествен. После минаваме през фазата на строителството, като не пропускаме да отбележим, че най-голямата гаранция за получаването на качествен строителен продукт е строителят да бъде регистриран в ЦПРС към КСБ, да се ползва с добра репутация и да предложи справедливи условия за извършване на строителството. Позволяваме си и да дадем съвети на инвеститора, на възложителя какво трябва да съдържа един договор за строителство, какви са параметрите му, какво е задължителното му съдържание и най-вече как да обвържем строителя, така че той добросъвестно да изпълни своите задължения, и как да предотвратим някои недобри практики. Не на последно място става въпрос за застраховките в строителството, описваме застрахователните продукти, както и гаранционната отговорност, която искаме да реализира строителят. Накрая разглеждаме въвеждането в експлоатация и нашите права след това, т.е. каква е договорната гаранционна отговорност след предаване на строителния продукт.

Прецених, че е добре да завършим с три примерни договора, които могат да послужат, но не императивно, а по желание на тези, които искат да ги използват. Единият е типов договор за строителство, другият е за ремонт и третият е за ремонт на покрив, защото в момента е много модерно да се ремонтират покривите, но имаме и много оплаквания от тази специфична дейност. Накратко – това е съдържанието на Пътната карта. В материала са обхванати ЗУТ и няколко разпоредби за неговото прилагане, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за застраховането, Наредбата за застраховането в строителството. Обяснено е какво е FIDIC, въпреки че той се прилага в по-ограничен обхват случаи. Но от КСБ се стремим той да навлезе дълбоко в нашето ежедневие. Мога да кажа, че съм се постарал съвсем обективно да обясня на ползващите документа какво представлява нашата Камара, каква е нейната роля, без да навлизам в юридическа терминология, а по-скоро от гледна точка какво прави тя за обществото и за всеки един от нас.

Тоест можем спокойно да кажем, че „Пътна карта за осъществяване на инвестиционна идея“ може да бъде от полза за всеки един гражданин и не е ориентирана изрично към строителите.

Строителите в повечето случаи, след като са регистрирани в ЦПРС, имат практика. В един или друг случай са ползвали услуги на архитекти или на юристи, но съм виждал как някои инвеститори се чувстват беззащитни дори да си направят преустройство на едно таванско помещение или да си укрепят конструкцията на стара къща от 1915 г. В един момент започват да се оглеждат някой да им подаде приятелско рамо. Не казвам, че строителят няма да го направи, но е хубаво да се даде един всеобхватен поглед върху всички премеждия, които може да изпита обикновеният човек.

Със сигурност документът ще бъде много полезен. Ние го публикувахме в печатното издание и на сайта. Така че всеки заинтересован може да го прочете. Предстои и издаването на Пътната карта в отделна книжка. Да поговорим и за това какви са другите предизвикателства в сферата на законодателството, пред които КСБ е изправена? Какво е на дневен ред в момента?

Считам, че има много предизвикателства. Те се събраха през изминалите 3-4 години. По една или друга причина от предковидните години не е направена нито една промяна в базисния Закон за устройство на територията (ЗУТ). Той плаче за промени. Най-важните от тях са според мен въвеждането на електронните услуги за всички административни процедури в устройството на територията. Трябва да Ви кажа, че наблюдавам опита на Република Северна Македония, която от 10-12 години е свършила тази работа. Не знам защо при нас не се получава. Беше внесен един нелош законопроект в миналото НС, който беше одобрен от политическите сили. Имаше истинско намерение той да бъде приет и щеше да сложи началото на електронните услуги както в областта на кадастъра, така и в област­та на устройството на територията. За това пледира и архитектурната гилдия. Те също го чакат с голямо нетърпение. Най-важното, което искам да подчертая, е, че тази промяна трябва да се интегрира с едно преосмисляне на тежките административни процедури в закона. Ние хубаво ще ги електронизираме, но запазвайки тежката бюрокрация, не бихме могли да свършим цялата работа. Това е едното предизвикателство, но ЗУТ не е всичко. Строителите са заинтересовани от преосмисляне на Закона за обществените поръчки. Строителният процес е с много голяма специфика, което изисква тя да бъде отчетена в закона както при определяне на възложителя, така и в процеса на изпълнение на поръчката. Законът за обществените поръчки (ЗОП) трябва да отчете, че едно е да доставяш зеле и карфиол за детска градина и съвсем друго е да строиш АЕЦ. Тук трябва да се направи разлика. Аз съм голям радетел за въвеждане на книгите на FIDIС в ЗОП като част от документацията, и то в техния чист вид, а не побългарени. Според мен трябва да има на първо време едни императивни правила, които да ни доведат до много смислен договор. Виждал съм договори, които са дебалансирани в полза на възложителя и строителите са доста ощетени. Основното качество на книгите на FIDIС е, че въвеждат балансирани отношения, ясни и предвидими между възложител, инженер и изпълнител. Това е нещо, към което трябва да се стремим, защото не съм чул някой да е възложил превод на модерните варианти на книгите, освен КСБ. Инициативата е хубава и ще ни помогне да промотираме и пред държавната администрация модерните книги на FIDIС.

Другото, което искам да кажа, е, че не бива да забравяме, отново реферирам към ЗОП, нашето настояване за индексация. За съжаление близо няколкогодишните ни усилия не доведоха до законодателен венец, дори ми се струва, че откакто излезе промяната в постановлението, което урежда прилагането на индексацията, ситуацията става все по-лоша. Липсваше един равнопоставен и ползотворен диалог между централната администрация и Камарата, като вината не е в нас. Нашите разумни, справедливи и добре мотивирани предложения не бяха възприети. Измененията тръгнаха към някои текстове, като така се създава субективизъм, да не кажа корупция, при прилагане на процеса на индексация.

Друго предизвикателство е въвеждането на модерна, съобразена с директивите на ЕС, регламентация на трудовата миграция. Хубаво е да привлечем обратно български строители, бяхме запознати с една добра инициатива в тази насока, но тя не може да реши изцяло проблема. По-олекотена, по-ускорена и лишена от някои бюрократични тегоби процедура би помогнала за по-бърз и ефективен внос на работна ръка в България. Както виждаме вече от първите проекти за внос на работници, нашите работодатели са доволни от хората, които се трудят на обектите. Има изключения, но те са много малка част от положителните примери, които можем да дадем в тази област. Мисля, че това не е малко.

Ще продължа с нещо, към което и Пътната карта има отношение. Усилията на Камарата за контакти с централната администрация са насочени и към борбата със сивата икономика. Пътната карта дава пример на хората как трябва да изглежда светлият бизнес. Хората трябва да са наясно, че когато избират нерегистрирани в ЦПРС фирми, става въпрос за незаконна строителна дейност и резултатът е измамени и недоволни потребители.

Има и няколко закона, които трябва да се реформират – това са законите, свързани със строителството на инфраструктура в България – жп линии, пътища, телекомуникации. За линейните обекти също е малко стара и архаична уредбата и си заслужава да се помисли. Виждаме как трудно вървят проектите. Трябва да се мисли за по-добра интеграция на ЗУТ и екологичното законодателство. Много по-лесно се процедира един ПУП или парцеларен план, два-три пъти е по-дълга процедурата за екологична оценка. Експертизата в областта на екологията е твърде бавна – да, трябва да се прилага, виждаме какво става около нас, но не е нормално един план да се прави за една година, а неговата екологична оценка за три.

Така стартът на важни за страната и хората инфраструктурни проекти се бави с години заради сложни и бавни процедури.

Факт, а нашите европейски партньори не ги интересува това. Те искат да има реални резултати, да има свързаност. Има една програма, по която ми се струва, че имахме и наказателна процедура – за Трансевропейската транспортна мрежа. Ние сме включени в нея, имаме обекти от общоевропейски интерес и директивата казва, че всичко от А до Я трябва да приключи за 4 г. А ние не можем да започнем да строим за 4 г. за съжаление. Това е един от примерите. Законодателството трябва да интегрира усилията на министерствата и на ведомствата. Например ако трябва една дълга жп линия или дълга магистрала да премине през земеделски земи и гори, тук да се включват всички, имащи отношение ведомства, които сега понякога дори трудно си говорят или не си говорят, и това забавя усилията за довеждане на даден проект до успешен край. Трябва да има един орган, който да координира действията на ведомствата, отговорни за един проект. Това го има в много държави, а в България такова звено липсва. Към решаване на този казус беше насочено едно министерско постановление за създаване на такива координиращи органи. Дано то да не бъде само формално, с цел да избегнем наказателната процедура, а да даде позитивни резултати.

Не мога да не Ви попитам за предложението, което КСБ беше дала за промени в ЗУТ, свързани с узаконяването на строежи, изградени без нужните разрешения. Имаше проект, внесен в регионална комисия, който беше изтеглен впоследствие и май сега казусът е на изходна точка и решение няма?

Относно внесения законопроект ние написахме едно доста обосновано становище – около 6 страници. То не беше единствено и имаше още няколко ведомства, които бяха дали отрицателни становища, и то много мотивирани. В 10-12 точки бяха формулирани нашите основни принципни забележки, защото предложеният законопроект не решаваше въпроса въобще. Лично аз изказвам своето недоволство от начина, по който беше направен този законопроект. Беше създадена работна група, в работата на която участвахме с изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов. Ние дадохме нашите предложения и идеи. Много организации ги дадоха и в един момент МРРБ прекрати работата на работната група и каза: благодаря Ви за идеите, а ние ще направим каквото искаме. Работихме два месеца, а МРРБ излезе със законопроект, който не споделяше нашите идеи, и то се видя как беше посрещнат. Аз съм убеден, че проблемът е разрешим. Мисля, че една част от казусите след внимателно изследване, без да вкарваме политика и субективни пристрастия, може да бъдат решени. Тук не говорим само за АМ „Хемус“, а и за други обекти – язовири, свлачища и т.н. Ние просто нямаме модерно законодателство в областта на инфраструктурата, като почнем от дефиницията, която е непълна и объркана, та стигнем до особените правила за строеж на инфраструктура. Тук е необходимо да продължим с нашите усилия в тази насока и да изискваме от бъдещите ръководства на няколко ведомства да поставят въпроса като приоритетен за законодателството.

КСБ също така настоява да се приеме една по-дългосрочна стратегия за строителството в България. Държавата, независимо от това кой управлява, да има една обща визия кои са приоритетните обекти за 7 или 10 години напред. Вие какво мислите?

Не искам някой да ме обвини, че съм с поглед в миналото. Аз постъпих в системата на министерството на строителството през 1988 г. Хванах завършека на една епоха. До края на нашия век доста беше застъпено стратегическото мислене в това ведомство и в държавата. Имаше и институти, които подготвяха стратегии за различни отрасли в страната. И не само това, но имахме и поглед каква ще е териториалната локация на индустриалните мощности и инфраструктурата в страната – знаеше се къде какво ще се строи. Това беше отразено в плановете и програмните документи. След 1999 г. започна работата по Закона за устройство на територията, който беше приет 3-4 години след това, и там се казваше държавата как прави стратегии. Оказа се, че много хора гледат на този закон като нещо, което ЕС изисква, за да ни отпусне средства по европейските програми. В последните години се загуби стратегическата визия. Тук има какво да направи и МРРБ. Бившият „Национален център по териториално развитие и жилищна политика“, сега „Национален център за териториално развитие“ ЕАД, преди изготвяше стратегии. Защо да не го направи и сега? Ние като отрасъл сме живо заинтересовани държавата да знае какво ще прави в сферата на строителството в следващите 5-10 г. Това трябва да намери място и в стратегиите и устройствените планове на общините. Не може да се събудиш с идеята, че трябва да усвоиш едни пари за една пречиствателна станция. Ти трябва да си решил вече къде ще бъде тя, да си проверил може ли да бъде там, каква ще бъде целта на нейното построяване. Това е най-малката брънка от веригата. Много сме прави да искаме държавата да има една дългосрочна визия, която да бъде защитена с инвестиции в тригодишната прогноза на държавния бюджет. Защото какво става на практика? Ние не можахме да накараме държавата да предвиди средства за индексация в бюджета. Нещо повече. Аз оставам с впечатлението, че държавата не си изпълнява дори инвестиционната програма, която сама е заложила в бюджета. За какво говорим тогава? Дори да си отпуснал 1 млрд. лв. за строителство или ремонти, ако си усвоил само 300 млн. лв. – какво от това? Строителите са прави да недоволстват. Но не страдат само строителите. Гражданите са най-потърпевши, защото няма магистрали, пътищата са разбити и имат проблеми с липсата на ВиК мрежи и съоръжения и т.н.

Именно за това едно от основните искания на КСБ е предвидимост, яснота какво държавата ще изгражда в дългосрочен план и ще продължим да настояваме за приемане на такъв ключов за отрасъл „Строителство“ документ.

В. „Строител“ стана на 15 години, 2024 г. е юбилейна за нас. Вашето мнение за изданието и какво ни пожелавате?

Още 150 години да му пожелаем да съществува, всъщност не трябва да ограничаваме с краен срок живота на вестника. Чета го на хартия всеки път. Абониран съм за Viber канала, следя го и във Фейсбук. За мен той е много полезен. Би трябвало да се чете не само от наши членове, но и от потребителите на строителния продукт, за да видят, че на страниците на вестника се води една жива дискусия, поднасят се актуални информации, полезни за хората, които го четат. Ето и Пътната карта се публикува, което също е в полза на хората. Мога само да пожелая да му расте тиражът, да расте интересът към него и нека и в бъдеще все така да усеща живия пулс на бранша.