ОП на КСБ
В Белоградчик се проведе деветата среща на ОП на КСБ с ръководствата на общини от Северозападна България
Ключово изказване направи зам.-председателят на 49-ото Народно събрание Росица Кирова
Росица Георгиева
Ренета Николова
Камарата на строителите в България (КСБ), Областното представителство (ОП) на КСБ – Видин, и строителни фирми членове на Камарата от региона проведоха среща с кметове на общини от Северозападна България на 29 април в х-л „Скалите“ в Белоградчик. Тя бе деветата от поредицата срещи на КСБ с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието бе на тема „Инвестиционни перспективи и предизвикателства пред общините в Северозападна България за периода 2021-2027“ и бе организирано от ОП на КСБ – Видин, и в. „Строител”. Негови домакини бяха председателят на ОП на КСБ – Видин, Орлин Бишков и кметът на Белоградчик Боян Минков. Специален гост на срещата беше зам.-председателят на 49-ото Народно събрание Росица Кирова, която направи ключово изказване. В дискусията участваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, инж. Данка Кирилова, член на УС на Камарата, изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов, инж. Тони Петров – председател на ОП на КСБ – Враца, Николина Филипова – бивш председател на ОП Монтата и бивш член на УС на КСБ, прокуристът и главен редактор на в. „Строител” Ренета Николова.
В събитието се включиха зам. областният управител на Видин Ани Арутюнян, кметовете на Враца Калин Каменов, който е и член на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), на Лом - Цветан Цветанов, на Ружинци - Александър Александров, и на Чупрене - Мария Тодорова.
„Изключително радостен съм, че заедно с в. „Строител“ организирахме тази среща, за да обсъдим инвестиционните перспективи и предизвикателства пред общините до 2027 г.“, каза в началото Орлин Бишков.
След него Росица Кирова приветства участниците. „Северозападна България често остава извън плановете на управляващите. Трябва с общи усилия да се опитаме да променим това и да работим за постигането на конструктивен диалог между общините и строителните фирми“, посочи тя. По думите й изграждането на инфраструктурата в Северозападна България е от изключителна важност за развитието на региона.
Инж. Илиян Терзиев благодари на Росица Кирова за включването й в събитието. Той поздрави и всички кметове за избирането им и им пожела успешен мандат. „Сигурен съм, че заедно можем да направим много за подобряването на инфраструктурата и на градската среда във Вашите общини. В лицето на КСБ имате добър партньор, на чиято експертна помощ можете да разчитате“, каза инж. Терзиев.
В изказването си зам.-председателят на 49-ото НС Росица Кирова постави акцент върху развитието на пътната инфраструктура, която е ключова за привличането на инвестиции и икономиката на област Видин и целия Северозападен район. Тя изтъкна, че само така ще се създадат работни места, което ще спомогне да се намали обезлюдяването на региона. Кирова обърна внимание, че местните власти трябва много внимателно да планират инвестициите си, така че да носят добавена стойност и продукт. Зам.-председателят на 49-ото НС коментира и възможностите, които местните власти имат за реализиране на важни проекти с финансиране от държавния бюджет. Според нея, ако общините възлагат на инженеринг своите обекти, те ще се осъществяват по-бързо и качествено, тъй като тази форма позволява на изпълнителите да са гъвкави и дори да прилагат иновации. По думите й местните власти, които не разполагат с административен капацитет, за да провеждат търгове на инженеринг, могат да търсят експертиза от КСБ. „Крайната цел е парите да стигнат до общините и да се реализира качествен проект“, подчерта Росица Кирова.
След нея Боян Минков приветства участниците в срещата с добре дошли. „Искам да благодаря на Росица Кирова, че дойде в Белоградчик. За нас присъствието й е привилегия и чест. Знаем, че за нея изграждането на важните инфраструктурни проекти като тунел под Петрохан е кауза, както и развитието на града ни и на целия регион. От такива народни представители имаме нужда, защото те мислят за района си и работят със сърце“, каза кметът на Белоградчик. Той бе категоричен, че за да се развива Северозападният регион, е важно местните власти да усвоят всички налични средства по най-правилния възможен начин, без да се налагат корекции по европейските програми.
„Северозападът е нешлифован диамант.
Аз се занимавам с туризъм и хората, които ни посещават, са наистина очаровани от забележителностите в района. Всичко зависи от нас, ако се обединим и работим заедно, ще успеем да покажем потенциала, който имаме в тази част на България“, изтъкна Минков. Той обърна внимание, че за да се развие Северозападът като туристически регион, трябва да има
качествена инфраструктура и инвестиции във всички направления.
„Това ще подобри средата на живот в населените места. Тук е мястото на държавата да насочва приоритетно средства към Северозападна България“, подчерта той.
Зам. областният управител на област Видин Ани Арутюнян посочи, че проблемите на региона са ясни и е време да се намерят решения за тях. „С изпълнението на качествени проекти може да насочим развитието на региона в желаната от нас посока. Основният двигател на това развитие трябва да е държавата. Видин има да догонва много спрямо останалите области в страната. За нас най-приоритетна цел е завършване на строителството на скоростния път Видин – Ботевград, защото това е връзката на региона със страната, но и с Европа, което е мечта на нашите съграждани“, заяви тя и добави, че с приключването на трасето ще могат да се привличат повече туристи и ще се забави процесът на обезлюдяването.
Последва изказване на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. „За мен е удоволствие да съм в Белоградчик, за да проведем тази важна среща, организирана от Областното представителство на Камарата във Видин и в. „Строител“. Позволете ми в началото да отправя голяма благодарност към Росица Кирова за това, че прие да бъде специален гост на нашето събитие. Искам също така да заявя моя и на колегите респект към нейната работа в Народното събрание, изразените принципни позиции и усилията за подобряване на свързаността и инфраструктурата в страната и конкретно в Северозападния регион. Пожелавам й в следващия парламент да продължи тази своя важна дейност. Надявам се, че ще работим заедно и за подобряване на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес. Там има много работа за вършене“, каза инж. Терзиев. Той поздрави и присъстващите кметове, като им пожела успешен управленски мандат. „Сигурен съм, че заедно можем да направим много за подобряването на инфраструктурата и градската среда във Вашите общини. Изразявам нашето желание в предстоящите години да бъдем добър партньор, на чиято експертна помощ можете да разчитате, и да заявя, че ще се радваме представители на ОП на Камарата да бъдат включвани във всички формати – съвети, работни групи и т.н., в които се дискутират въпроси и се вземат решения, свързани със строително-инвестиционния процес. Можете да разчитате на нас“, бе категоричен инж. Терзиев.
В своето изказване той постави акцент
върху използването на инженеринга,
като повод за това станаха думите на Росица Кирова. „Инженерингът означава отговорност. Съгласен съм, че това е начинът, по който нещата стават по-бързо, избягват се трудности, защото строителните фирми са по-гъвкави и разполагат с добър капацитет“, посочи той.
Друга тема в неговото изказване беше налагането на финансови корекции на общините при изпълнението на европейски проекти. „Няма държава, в която да се налагат толкова много корекции. Всичко това се отразява негативно на общините, а от там - на строителите, и така всички губят. Това е направление, в което трябва да работим заедно“, беше категоричен той.
Инж. Терзиев коментира и че са необходими промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), да се въведат ясни критерии за избор на изпълнителите, както и да бъдат осигурени достатъчно средства за осъществяване на проектите. „Това ще подобри дейността и на възложителите, и на строителите“, обясни той. Според него
ЗОП може да се подобри с въвеждането на FIDIC.
„Тези европейски договори са балансирани и лесни за изпълнение. КСБ превежда последното издание на Зeлен FIDIC и ще предложи да се въведе за търгове до 5 млн. лв.“, обясни председателят на УС на КСБ. Инж. Терзиев подчерта, че FIDIC трябва да бъде припознат от държавата. „Проектът е сложно нещо. Например общините нямат право да променят условията на търговете по време на провеждането им. FIDIC дава такова право, което позволява да се подобрят условията и за двете страни в поръчката“, добави той.
В изказването си инж. Илиян Терзиев се спря и
на проблема с липсата на работна ръка.
Председателят на УС на КСБ разказа за проведена среща на браншовата организация относно вноса на работна ръка от Узбекистан. Инж. Терзиев бе категоричен, че трябва да има облекчаване на процедурите и съкращаване на сроковете при вноса на работна ръка от трети страни. Той даде пример с други държави, включително и съседни на България, в които процесът отнема месец, а у нас - между 3 и 6 месеца. „Това трябва да се промени“, каза инж. Терзиев.
Той обърна внимание и на активната дейност на Камарата за дигитализацията на строителния отрасъл. Инж. Терзиев разказа за дейността на „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“. „Ние ще обучим строителните фирми, ще предоставим възможности и на общините“, сподели той и заяви, че местните власти могат да се обръщат за помощ към КСБ, да използват експертизата на организацията, от която винаги ще срещнат разбиране. „Искам да благодаря още веднъж на г-жа Росица Кирова и на всички Вас за отделеното време и за вниманието, с което подхождате към проблемите на сектор „Строителство“. Убеден съм, че с общи усилия и съвместни инициативи можем да постигнем повече в интерес на населените места, на бизнеса и на хората“, завърши председателят на УС на КСБ.
След инж. Терзиев думата взе изп. директор на Камарата арх. Несторов. „Приятно изненадан съм от това, че г-жа Кирова защитава инженеринга. Срещу него в последните години се изговориха много неистини. Радва ме и отношението на колегите строители от Северозападния регион. Виждам тяхното желание да променят ситуацията, да работят заедно с администрацията в името на обществото“, коментира арх. Несторов. Той изтъкна, че всеки обект започва с градоустройствени процедури, минава през разрешение за строеж и завършва с въвеждане в експлоатация. „Затова администрацията трябва винаги да е в помощ на строителите. Нека внимателно да се подбират кадрите, които работят в общините, а не да се стига до вакуум при смяна на ръководството на местните власти“, препоръча той.
Към присъстващите се обърна и прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. „Искам да благодаря специално на г-жа Росица Кирова, че като политик, включително и с днешното си присъствие тук, дава много ясен знак какво е значението на този регион, колко е важен той и как държавата трябва да отправи поглед към него“, посочи Николова. Тя сподели, че пътувайки към Белоградчик, е видяла уникална природа и красиви местности. „Няма основание и оправдание държавата да не обърне специално внимание на Северозападна България, да не инвестира в тази част на страната и да не намери необходимите средства. Тя може да направи региона процъфтяващ, ако има желание и воля“, каза Николова. Тя подчерта,
че инициативата на в. „Строител“ за провеждането на срещи с местните власти се радва на голям интерес.
„Тук виждаме работещия формат - държавата, местната власт и строителният бранш заедно да обсъждат проблемите и да търсят полезни и позитивни решения. Благодаря на всички за участието, вариантът, в който се провежда срещата, може да бъде еталон“, каза Николова. Тя благодари и на ръководството на КСБ в лицето на инж. Терзиев и арх. Несторов за активното им включване в срещите, които се провеждат в страната. Николова заяви готовността на в. „Строител“ да бъде платформата, в която да се представят добрите решения, инициативи, опитът на местните власти, успехите и проектите на общините. „Винаги можем да откликнем на Ваши събития. Търсете ни и в. „Строител“ ще Ви подкрепи“, заяви Ренета Николова.
Кметът на Враца Калин Каменов постави във фокуса на присъстващите няколко основни въпроса – неразвитата инфраструктура в Северозападна България, качеството на българското образование и свързания с това недостиг на работна ръка. Той обърна внимание, че проблемите в общините могат да се разрешават само ако местните власти работят заедно. „Крайно време е всички да работим в интерес на гражданите си. Вярвам, че можем да започнем да си решаваме проблемите“, коментира Каменов.
След това думата бе дадена на кмета на Лом Цветан Цветанов, който благодари за възможността да участва в срещата в Белоградчик. Той обясни, че община Лом има амбициозна програма, но е трудно да се каже какъв ще е размерът на средствата, които ще усвои, и колко от планираните проекти ще бъдат реализирани. Цветанов съобщи, че Анна Йорданова, директор на Дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки, инвестиционна политика и проекти“ в община Лом, ще представи в детайли инвестиционната програма на общината за 2024 г. и заложените за изпълнение проекти. От думите на Йорданова стана ясно, че тази година Лом ще работи за подобряване на пътната и ВиК инфраструктурата, както и за благоустрояването на градската среда.
Кметът на Ружинци Александър Александров също даде информация за намеренията за развитие на общината през 2024 г. Той сподели, че местната администрация има проектна готовност, но среща затруднения при осигуряване на необходимите средства, за да стартира дейностите. Александров изтъкна, че в Ружинци има проекти, подготвени и одобрени през 2016 г., които чак сега ще стартират.
Кметът на Чупрене Мария Тодорова представи общината и възможностите за развиване на туризъм в района, с което приключиха презентациите на градоначалниците и последва дискусия по всички засегнати въпроси.
Събитието закриха председателят на ОП на КСБ – Видин, Орлин Бишков, Росица Кирова и инж. Илиян Терзиев. Те благодариха на всички участници и определиха срещата като ползотворна и поставяща важните за региона въпроси.
През април изданието на КСБ отбеляза 15 години от създаването си. По този повод бяха връчени юбилейни плакети от в. „Строител“ на председателя на ОП на КСБ – Видин, Орлин Бишков и на Николина Филипова - бивш председател на ОП Монтана и бивш член на УС на КСБ. „Дълги години работим заедно и в тяхно лице имаме изключително добри партньори и приятели“, изтъкна главният редктор Ренета Николова. Председателят на ОП Видин благодари за наградата и пожела на екипа на в. „Строител“ перото му да бъде все така професионално и занапред. Николина Филипова сподели, че от самото създаване на изданието го следи с интерес и през всички тези години е работила много добре с екипа, и пожела много нови успехи.
Росица Кирова, зам.-председател на 49-ото Народно събрание: Изключително много се надявам да успеем да събудим Северозапада за живот
Под формата на инженеринг възлагането ще става много по-бързо
Северозападът е онова кътче от България, което остава забравено в плановете на хората, които ни управляват в последните 35 г. Ако не си даваме сметка за това и не се опитаме да го променим – всичко ще си остане по същия начин. Изключително много се надявам да успеем да събудим Северозапада за живот. За разлика от Враца и Монтана Видин има нужда от много повече помощ като област, в която малките общини често са пренебрегвани. За да се развива Северозападният регион, ни трябва инфраструктура, която да го свързва с останалата част на България. През последните години се полагат усилия в тази посока. Това, което започнахме през 2018 г. и което през 2021 г. получи тласък, е
изграждането на скоростния път Видин – Ботевград, по който има все пак и завършени участъци.
Хората, които сме от Видин, много добре знаем какво означава за нас да бъде изградено цялото трасе. Ние сме в края му и ако не бъде завършен целият път, няма да може да привличаме инвестиции. Всичко останало като намерения и капиталови програми на общините може да бъде изпълнено. Тук е мястото да насоча вниманието към това, за което е необходим обществен консенсус – какво възлагаме и защо. Когато кметовете избират приоритетите в строителната си програма и определят къде да инвестират общинските или държавните средства, всеки един градоначалник е важно да си направи много добре сметка какво му носи даден обект. Трябва да се планира изразходването на парите така, че вложенията да носят добавена стойност и продукт. На базата на този продукт след това може да се инвестира в дейности, които имат благоустройствена функция. За изминалите повече от 30 г. се направиха много обекти и във Видин, и във Враца, и в Монтана. Част от тях обаче са с цел да се украси градинка или да се направи чешма. Подобни инвестиции по никакъв начин не са спомагали за разкриване на работни места, не са помагали да се подобри животът на гражданите и да стане въпросният район привлекателен за инвеститори. Каквото и да си говорим, нашият регион се обезлюдява прогресивно. Това ще продължи, ако не създадем условия да задържим хората. В тази посока е необходимо да има много ясна визия от страна на всички кметове в Северозападна България, на всички, които искат населените места да бъдат уютни и красиви, но в тях да има и хора.
Били сме свидетели на изпълнението на обекти, в които са инвестирани средства, например за ремонт на училища, които след година-две или три остават празни. За мен това са изхвърлени пари на вятъра. Искрено се надявам тук да няма кметове, които да не могат да планират няколко години напред и да правят безсмислени вложения. И улиците, и тротоарите, и водопроводите, и канализацията имат смисъл, ако има кой да ги използва. Инвестициите трябва да създават условия за онези, които могат да разкрият работни места. Защото за общината много често това е единственият инструмент, с който да има по-голяма капиталова програма, да може да се развиват населените места на територията й, да помогне на хората да работят и да плащат данъците си.
Второто нещо извън това да планираме внимателно инвестициите си е да помислим как
да съсредоточим всички проекти – европейски и национални, в изпълнението на една обща цел.
Това е нещо, за което говоря от много време. Убедена съм, че област Видин има един възможен път за развитие – да използва природните си дадености. Като започнем от Белоградчишките скали и пещерата Магура, минем през забележителностите - крепостта „Баба Вида“ и прекрасната Синагога и стигнем до всичко, което има история - от град Кула до антична Рациария, която може да стане притегателен център за развитие на исторически туризъм. Всичко това, ако се свърже с р. Дунав, която е значима европейска артерия, ще идват туристи. Ако влагаме повече средства да развием тези обекти, бихме могли да превърнем област Видин в притегателен център за туризъм.
Отдавна сме загубили качеството си да привличаме работници в производството. За съжаление ние нямаме достатъчно кадри и това заедно с липсата на път до Видин отказва всеки инвеститор да строи производства. В тази връзка смятам, че е задължение на кметовете и на местната власт да помислят по какъв начин искат да се развива територията им и да съсредоточат всички усилия в избраната посока. Аз предлагам да определите важните за Вас насоки и да съберете в един поток усилията. По този начин ще може сами да си помогнете. Има много хубава максима: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Крайно време е общините да разберат, че самостоятелността на местната власт не е подарък. Това е начин да се даде възможност на хората да развиват както инфраструктурата си, така и своята строителна програма в изпълнение на общата цел – да останат повече хора, особено в Северозападна България, да има работни места и да има смисъл от инвестициите, които държавата прави.
През последната година това, което успяхме да направим със съвместни усилия в 49-ото НС,
е инвестиционните програми на общините да се залагат в държавния бюджет.
Така е ясно кои са проектите, които ще бъдат финансирани, и средствата се одобряват на база определени критерии. По този начин инвеститорите, строителните фирми и всички останали, които искат да строят в общината, имат ясна представа колко пари ще бъдат вложени, кои обекти ще бъдат финансирани. Така се улеснява работата и на възложителя, и на изпълнителя на съответните обекти. Убедена съм, че това беше добра крачка в правилната посока. Искрено се надявам, че държавният бюджет ще бъде структуриран така и в бъдеще и местната власт, и всички участници в строителния процес няма да изпитват несигурност. Това в никакъв случай не означава, че автоматично записаните проекти в списъците по тази програма ще бъдат финансирани. Както казах, те трябва да отговарят на определените условия – да има проект, да са проведени обществени поръчки за изпълнител, издадени строителни разрешения и много други условия, които са правилни и са еднакви за всички.
Ще обърна внимание и на друго нещо. Добре си помислете, когато планирате своите обекти, дали те трябва да бъдат на база на вече подготвени проекти, или да бъдат на инженеринг. Независимо че обектите, които се възлагат от общините, са доста по-малки от националните и от тези със стратегическо значение,
много често инженерингът дава възможност за гъвкавост.
Той дава възможност на кметовете, след като разполагат с добро задание, да могат да обявят тръжна процедура и да могат да поставят ясни условия какво трябва да включва техническият проект, да съкратят сроковете. При изработка на технически проект имаме възлагане на обществена поръчка, възможност за обжалване, след това се подготвя проектът и се издава разрешение за строеж. Всичко това отнема време. Впоследствие, като се възложи обектът на изпълнител след проведен търг, техническият проект е остарял или решенията в него не са достатъчно адекватни, или цените на строителните материали са променени. Аз мисля, че инженерингът и инхаус процедурите имат място в инвестиционния процес и трябва да бъдат използвани. Нужно е да има добри специалисти в общините, за да могат да се възползват от предимствата на този вид процедури.
Под формата на инженеринг, възлагането ще става мого по-бързо.
Изпълнителят има ангажимент да представи конкретен срок и да получи разрешение за строеж. Това означава, че се минава през всички одобрения със скорост, която може да постигне една частна фирма. Не искам да обиждам общинските власти, но на тях често им липсва административен капацитет, което също е резултат от обезлюдяването на регионите и от това, че големите центрове, като София, Пловдив и Варна, привличат по-добрите специалисти.
Освен това обектите на инженеринг могат да получат финансиране на база на предварителна калкулация, която фирмата е направила, за да участва в търга. За да извлече максимална печалба и да постигне качествено изпълнение, фирмата съответно може да оптимизира процесите и да предлага решения, които често са иновативни. В това отношение общините имат нужда от помощ. Те могат да използват експертизата на КСБ. С подкрепата на специалистите от Камарата този метод ще бъде по-често избиран и предпочитан. Убедена съм, че това ще даде възможност на общините от Видин, Враца и Монтана, които нямат подготвени проекти, да получат максимално финансиране, което им се полага от инвестиционната програма към държавния бюджет. Хубаво е да се помисли как да се използва по-адекватно и качествено тази процедура в полза на общините, защото смисълът е парите да стигнат до населените места и да произведат качествен продукт.
Калин Каменов, кмет на Враца: ЗОП е труден и тежък нормативен акт, необходими са промени
Години наред кметовете от Северозапада не бяхме обединени и това все още продължава, поради което нямаме достатъчна подкрепа на много нива. Това е и причината по целия европейски коридор Е-79 да е магистрала, а само в Северозападна България да е скоростен път. Всички камиони, които преминават по трасето Петрич – Струмяни – Благоевград – Перник – София, минават и през нас, но тук нямаме аутобан. Всички казват, че Северозападна България се обезлюдява и умира. А каква е разликата между Северна и Южна България?
Южна България има транспортна свързаност, а Северна няма.
Ако нямаш пътища, по които да се движиш, кой ще инвестира в нашия регион? Как ще се развиваме? Всички казват, че при нас е много хубаво, но трудно се стига до населените ни места. Разполагаме с „уникална“ инфраструктура – къде другаде в Европа може да видите в разстояние на един километър повече дупки, отколкото здрави участъци. Дори с Румъния не можем да се сравним, където инфраструктурата е по-добра.
Хвалим се, че имаме природни, исторически и културни забележителности, но да си признаем – нашите са малко скучновати. В Западна Европа предлагат 3D продукти, големи градски и алпийски атракциони. А ние разчитаме някой да влезе в празните ни сгради, красиви, исторически, в разпадащите се училищни сгради, които МОН 20 години не позволява да се използват за инвестиции, защото „така са по-атрактивни“. Писали сме десетки писма, но държавата казва: „Вие, кметовете, не разбирате, оставете на нас - хората, които знаем как се управлява. Оставете ги така да се саморазрушават. Ще видите колко туристи ще дойдат и ще ги снимат, защото подобни неща няма къде да видят в Западна Европа и Вие ще печелите от това.“ Ние, кметовете, този управленски подход не го разбираме, може би защото нямаме такъв опит и към момента не успяваме да изкараме дивидент от това. Но сме търпеливи и продължаваме да чакаме нещо да се случи.
Друг е въпросът, че който каквото не може да свърши на държавно ниво, го прехвърля на общините, без да осигурява финансови инструменти. Всеки месец държавата ни натоварва с различни отговорности, защото счита, че кметовете могат да се справят с всичко.
Искам да насоча вниманието и към
Закона за обществените поръчки - труден и тежък нормативен акт.
Мога да го определя като особено възпитаващ, учи ни да бъдем устойчиви. КСБ говори за промени в ЗОП, ние също. Но не се събираме заедно да разговаряме и с народните представители. Ходим поотделно, обсъждаме нужните изменения, но нищо не се случва и ние сме си виновни за това.
Друг важен въпрос са финансовите корекции, каквито има само при нас. Представители на ЕК и на други европейски органи заявяват, че никой не ни е карал да имаме финансови корекции, а ние сами сме си го решили. Управляващите органи в България са счели, че това е начин да се застраховат и да избегнат отговорността. Сега кметовете носят последствията. Бих определил това като съвременно робство на безразличието, от което спасение няма, но и освободител няма. Докато стоим и мълчим, нищо в Северозападна България няма да се промени и ще продължим да се обезлюдяваме.
Държа да насоча вниманието и към друга важна тема за
образованието, което допринася за липсата на кадри.
В училищата се изучават архаични специалности, които са били модерни преди 20 г. Нека се запитаме колко ученици в област Видин учат по системата за дуалното обучение и колко от тях реално работят? Мога да Ви кажа, че във Враца има само 1 паралелка. Проблемът е, че учителите не се преквалифицират и не са подготвени за новите условия. Тези, които преди 30 г. са учили технически специалности, в момента няма как да отговарят на изискванията. Във Враца се опитваме да преквалифицираме учителите в начален курс, за да прилагат метода Монтесори. Чрез него могат да научат децата да придобиват знания чрез работа, а не да наизустяват нещо и после да забравят 95% от наученото.
Например в Австрия също залагат на дуалното обучение, там след 9-и клас ученикът трябва да работи, а не да има проформа практика. Преди няколко месеца в Бургас се срещнах с ученици от Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации. Попитах ги дали смятат да продължат да учат, след като завършат средното си образование, и повечето казаха: не. Те са наясно, че като IT специалисти ще получават по-високи възнаграждения от родителите си за много по-малко работни часове. Преди години предложих СУ „Козма Тричков“ – Враца, от хуманитарна гимназия да се трансформира в дигитална такава, където учениците да се обучават в open space. Но родителите бяха недоволни. Казаха, че искам да проваля бъдещето на децата им. В същото време от години полагаме неимоверни усилия да запазим строителния техникум в областта.
Затова казвам, че трябва първо да погледнем себе си и тогава да се сърдим на останалите за ситуацията, в която сме. Ние сме тези, които изпращаме в Народното събрание хора, които ни забавляват и ни занимават със себе си, а не ни питат от какво имаме нужда. Не мислят кога ще направим моста над река Дунав при Лом, защото този при Оряхово е „страхотен“, при Козлодуй също. Нали „строим“ по две съоръжения на две години.
Позволете ми да дам още един пример. Преди няколко месеца колеги от НСОРБ бяха недоволни, защото имало несправедливост по отношение на одобрените проекти в програмата за саниране на жилищни сгради по НПВУ, и това е факт. Проблемът е, че няма стратегия за развитие на различните сфери от икономиката – нито в регионалното развитие, нито в енергийната ефективност. Защо нашите сгради не са енергийно ефективни – защото не може да си направим 10-годишна стратегия или програма, която да изпълним. При нас приоритетите са други, а и чакаме някой друг да ни свърши работата. За да можем да се справим, смятам, че експертите по общините не трябва да бъдат подменяни при всяка смяна на ръководството. За мен това е грешка, която много хора допускат и не трябва да се случва.
Искам в края на своето изказване да насоча вниманието Ви и към друг проблем, валиден за всички кметове. От години имаме затруднение в работата си с експлоатационните дружества. След като асфалтираме някоя улица, веднага след нас влиза някое дружество, което разкопава новите трасета. Ние във Враца сме поставили забранителни табели и при нас почти няма улица, която да е асфалтирана и веднага след това да е разкопана. Не сме против ремонтите, но сме против член 72, ал. 2 от ЗУТ, който дава възможност те само да ни уведомяват за намеренията си. Затова много ще се радвам в следващото НС да се обърне внимание на този проблем.
На финала искам да призова да работим заедно. Ако имаме проблем, не само да го назоваваме, а да предлагаме и конкретни решения на трудностите, които стоят пред нас. Ние през тази година реализираме проекти за 130 млн. лв., но лошото е, че няма да успеем да изпълним всичко, което сме предвидили, заради ЗОП и възможността, която дава за безкрайни обжалвания. Нека отново да подчертая, че е крайно време всички да работим в интерес на гражданите си. Вярвам, че не е късно да се оправим и да започнем да си решаваме проблемите.
Анна Йорданова, директор на Дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки, инвестиционна политика и проекти“ в община Лом: Ще привличаме инвестиции, за да превърнем Лом в модерна община
Приемете моите адмирации за организираната среща от ОП на КСБ – Видин, и в. „Строител“. За малки общини като нашата е изключително важно да се провеждат такива инициативи. Само в диалог се намира правилният път за реализация на намеренията на местните власти. Община Лом е подготвила редица проекти, които да се изпълняват до 2027 г. За някои от тях вече имаме подписани споразумения за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Общината си е поставила няколко ключови задачи, които целят да развиват перспективите на района. Чрез правилно привличане на инвестиции за изграждане на инфраструктура, за създаване на нови работни места, повишаване на жизнения стандарт на населението и осигуряване на устойчиво развитие можем да превърнем Лом в модерна община. Важна цел е
да повишим качеството на пътната и ВиК инфраструктурата, както и благоустрояването на градската среда.
Като първа крачка в тази посока през 2024 г. сме планирали да изпълним успешно 4 проекта със средства от държавния бюджет. Единият е свързан с ремонт на гравитачен водопровод в Лом с дължина 18,7 км. Ще реализираме и рехабилитация на водопровод в с. Трайково, както и ремонт на общински път с дължина 4 км между Лом и с. Комощица. Общината ще кандидатства за финансиране от националния бюджет за рехабилитация на улици и тротоари в селата ни. Приоритетно ще се насочим към с. Сталийска махала, което е най-голямото село на територията ни и с най-дългата пътна мрежа.
За преодоляване на предизвикателството „ниска икономическа активност“ поради лошото качество на пътната инфраструктура и липсата на свързаност в партньорство с Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините Димово и Оряхово подготвихме концепция за интегрирани териториални инвестиции. В нея са включени мащабни проекти, като основен ремонт на пътища с дължина 52 км, обновяване на улици и междублокови пространства, обособяване на зони за свободно паркиране, за отдих и за представяне на недвижимото културно наследство. В капиталовата програма сме заложили финансиране за проектиране на тези обекти. Искам да уточня, че планираните от нас суми са недостатъчни, но ако се намери начин за диалог със структурата, която подготвя изискванията за кандидатстване по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“, да не се отнемат точки, когато се подават проекти на инженеринг, това ще спести средства за община Лом.
Друго нещо, по което ще работим, е да осигурим финансиране за водния цикъл за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и подмяна на ВиК мрежа, за да се намалят в максимална степен загубите. По график до края на тази година ще подготвим проект за ПСОВ и ще актуализираме наличната ни документация за ВиК инфраструктурата.
По отношение на сградите, предоставящи социални, образователни и културни услуги, ще започнем проект за подобряване на условията в тях, който включва и увеличаване на капацитета на Старчески дом в с. Добри дол. Общежитието на Професионалната гимназия по селско стопанство в Лом ще бъде основно ремонтирано с пари по Проект „Красива България“.
Ще осигурим средства и за реорганизация на административното обслужване в сградата на общината.
По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) имаме одобрено предложение за енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда. В резервния списък на програмата за ЕЕ по НПВУ са включени други 7 проекта. Ако се намери начин да бъдат финансирани, ние имаме готовност веднага да започне изпълнение на дейностите.
Александър Александров, кмет на Ружинци: През тази година ще рехабилитираме улична мрежа
Община Ружинци има проекти от 2016 г., чието изпълнение ще започне през 2024 г., и те трябва да бъдат актуализирани. От 2019 г. до сега цените на строителните материали и заплатите в сектора се увеличиха. За съжаление възнагражденията в администрацията не се променят и специалистите ни напускат работа. Налага се да предприемаме различни стъпки, за да функционира местното управление.
Отделно имаме 11 проекта за около 25 млн. лв. с издадено разрешение за строеж и избрани изпълнители, които поне от 4 години чакат да стартират дейности. Например в община Ружинци трябва да се изградят водопроводи, имаме проекти, но няма финансиране. За подмяната на част от вътрешната водопроводна мрежа на с. Дреновец са ни нужни над 6 млн. лв., други 4 млн. лв. са необходими за подмяна на 500 м стоманена част на напорен водопровод и част от главния водопровод на селото. Малко повече от 900 хил. лв. ни трябват за инженерно-геоложки проучвания и изготвяне на технически проект за аварийно укрепване на участък от пътя Ружинци – Белотинци от Черно поле до Буковец. Общо 1,03 млн. лв. искаме да вложим в модернизацията на уличното осветление на населените места в общината.
Заявили сме 12 социални услуги в Картата на социалните услуги в област Видин и за тяхното предоставяне са ни необходими 12 сгради. За тази цел може да се използват бивши училища, кметства и т.н, но те трябва да се ремонтират, за което отново трябва да набавим средства. С осигуряването на тези услуги ще се разкрият нови работни места.
През тази година ще рехабилитираме улична мрежа. В това направление сме предвидили собствени средства в размер на 1 954 083 лв., а от националния бюджет имаме 3 190 000 лв. С държавно финансиране ще изпълним и втория етап от ремонта на общинска сграда и превръщането й в център за социални услуги.
От НПВУ ще получим над 2 млн. лв. за ремонта на Дома за стари хора в с. Дреновец. Имаме и други проекти, които искаме да реализираме с европейски средства, но заради политическата нестабилност в държавата изоставаме.
Искам да обърна внимание и на друг проблем. Обектите, които възлагаме, се изпълняват от фирми от други райони на страната, а видинските компании стоят без работа и губят служителите си. Не може да се въведе ограничение кой къде да работи, но трябва да се мисли как да бъде решен този въпрос.
Мария Тодорова, кмет на Чупрене: Целта ни е да развиваме целогодишен туризъм
Позволете ми да изкажа своята благодарност към КСБ, в. „Строител“ и г-жа Росица Кирова за възможността да дискутираме инвестиционните перспективи пред Северозападна България. Като кмет първи мандат има доста неща, които искам да свърша. Проблемите са много, но може би най-сериозният е, че районът ни се обезлюдява. Ще работя в посока тази тенденция да бъде спряна. Не бива да се делим на малки и големи общини, за да успеем да задържим хората при нас. Важно е да имаме не само пътна, но и образователна инфраструктура. Това е начинът да съхраним гражданите си.
С екипа ми сме си поставили няколко амбициозни задачи. Чупрене е малка община, но това не означава, че не сме перспективни. Имаме прекрасна природа, близо сме до Белоградчик. Ключово е да използваме всичките си дадености. Имаме грандиозен проект за изграждане на туристическа инфраструктура, която да е огледална на ски курортното селище Бабин зуб в Сърбия. Имаме даденост, за да го реализираме – намираме се на северните склонове на планината, при нас снегът се задържа до късна пролет. Целта ни е да развиваме целогодишен туризъм. Планираме да създадем атракционни съоръжения, които да доведат хората тук. Трябва да покажем предимствата на Северозападна България и да развиваме туризъм. Но трябва да работим заедно и да вървим в една посока.
