Министър Виолета Коритарова и КСБ проведоха работна среща

Министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова проведе работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). На нея бяха обсъдени актуалните предизвикателства пред бранша, на които в диалог да бъдат потърсени възможни решения в краткосрочен план. От МРРБ в срещата се включиха Кирил Габеров, началник на кабинета на министър Коритарова, и инж. Йордан Вълчев, и.д. председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.

КСБ бе представена от председателя на Управителния съвет инж. Илиян Терзиев и зам.-председателите на УС инж. Живко Недев и инж. Иван Моллов, инж. Стефан Тотев, член на ИБ и на УС на КСБ, Любомир Пейновски, председател на УС на „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“ и на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД, изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.

„Благодарим Ви за бързото провеждане на срещата. Целта ни е да Ви запознаем с най-наболелите проблеми, пред които сме изправени като строителен бранш в момента. Надявам се в диалог и с общи усилия да търсим решаването им“, каза в началото инж. Терзиев.

„Това е първата среща, която провеждам с браншова организация. Строителството е основен сектор за икономиката на страната, както и за МРРБ. Считам, че сме с обща визия и цели“, заяви министър Коритарова. Тя посочи, че е важно да бъдат довършени спешните задачи, и допълни, че винаги е по-добре да има обсъждане с бранша, преди да се вземат решения.

„Основната ни болка е индексацията“, посочи инж. Живко Недев. „В приетите две постановления на Министерския съвет, касаещи Методиката, има текстове, които си противоречат, което дава основание за разнопосочни тълкувания от възложителите. Необходимо е да има указания, които да важат за всички. Освен това индексацията трябва да е задължителна, а не право на избор“, заяви той. Инж. Недев добави, че КСБ има готовност за създаване на група, която да комуникира в работен порядък темата и да предложи решение.

Инж. Стефан Тотев постави въпроса за наличието на обществени поръчки, които са приключили, но обектите не се възлагат. „Влязохме в строителния сезон, фирми с възможности и капацитет стоят без работа и нямаме обяснение за ситуацията“, подчерта той.

Инж. Иван Моллов говори за ситуацията и проблемите пред ВиК отрасъла. „Положението във ВиК сектора е специфично. Тук индексацията трябва да е от външен за възложителя ресурс, ако е собствен, това би увеличило цената на водата“, каза той. Инж. Моллов засегна и проблема с изоставането на проектите по Програма „Околна среда 2021-2027“. „Реализацията на програмата трябваше да започне през 2021 г., сега сме в средата на 2024 г., а обществени поръчки все още няма обявени и дори проектирането не е стартирало. Участвахме в подготовката на типови договори въз основа на FIDIC, за да могат да се управляват строително-инвестиционните процеси по един и същи начин навсякъде. В края на януари работната група приключи своята дейност, типовата документация е изготвена, а нямаме информация дори дали е преминала през процедурата по междуведомствено съгласуване. Сериозно сме притеснени, че може за загубим европейски средства в този последен програмен период“, изтъкна зам.-председателят на УС на КСБ. Той акцентира, че още по-спешно е стартирането на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), където крайният срок за реализация е в средата на 2026 г. Инж. Моллов обърна внимание също, че у нас основен проблем с договорите по FIDIC е, че те се „побългаряват“, като се премахват голяма част от правата на изпълнителите. „Искаме да работим с истински FIDIC, а не с FIDIC.БГ“, заяви инж. Иван Моллов.

Любомир Пейновски обобщи двата най-наболели проблема за бранша: „Нуждата от работа и индексацията. Много разговори се проведоха, но с малък резултат. Методиката, трябва да се прецизира, определени текстове имат нужда от преработка“, посочи той. Пейновски постави и въпросите, свързани с критерия „най-ниска цена“, който не гарантира качество, и за финансовите корекции, които рефлектират изключително негативно както върху възложителите, така и върху изпълнителите, които са потърпевши от санкциите. „Има необходимост от опростен наръчник с правила, лишени от субективизъм, за всички участници, които възлагат и изпълняват договори, финансирани с европейски средства”, категоричен бе Любомир Пейновски. Той изтъкна също, че по програмата за енергийна ефективност на сградите по НПВУ няма сключени договори, а срокът за изпълнение на проектите е юни 2026 г. Пейновски предложи да бъде организирана обща среща на КСБ, МРРБ и Националното сдружение на общините в Република България, за да се коментира темата.

Като председател на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“ Любомир Пейновски подчерта, че хъбът е голям успех на КСБ, и обясни, че чрез него ще се реализират процесите на въвеждане на дигитализацията в строителството. Той припомни, че има приета национална стратегия за цифровизация на отрасъла и пътна карта, в които на ЕЦИХ са възложени определени роля и функции, но няма предвидено финансиране. „Това трябва да се коригира“, каза още Пейновски.

Изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов апелира министър Коритарова да обърне специално внимание на ДНСК. „С времето тя стана пощенска кутия, а ролята и функциите й трябва да са съвсем различни“, посочи арх. Несторов, който е бил ръководител на дирекцията. Той постави и въпроса какво се случва с т.нар. незаконно строителство на части от АМ „Хемус“, след като законопроектът за решаване на казуса бе изтеглен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание. „В момента сме в изходно положение. Магистралата седи в нищото, а цяла Северозападна България очаква този проект да се реализира максимално бързо“, каза арх. Несторов.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев засегна и темата с необходимостта за облекчаване на внасянето на работна ръка от трети страни. Той посочи, че е важно да се предприемат стъпки за оптимизиране на сроковете за получаване на разрешение за работа. Инж. Терзиев даде пример с редица страни, в които процесът отнема 15-20 дни, докато у нас са нужни месеци.

„Очертахте сериозни предизвикателства“, коментира министър Виолета Коритарова. „Важно е да набележим най-спешните 4-5 задачи, които можем в рамките на краткия хоризонт, който има едно служебно правителство, да решим или поне да сложим начало на процеса, така че в края на нашия мандат да можем да видим резултат от съвместната ни работа“, заяви тя.

Министър Коритарова се ангажира след сформиране на екипа й да се проведат работни срещи по всички набелязани проблеми.

„Сигурна съм, че имате потенциала и капацитета да се справите и със саниране, и с общинските проекти“, категорична бе инж. Коритарова. Тя допълни, че ще се положат усилия за преодоляване на закъсненията и ускоряване на строителството и на нови обекти.

От страна на Камарата инж. Илиян Терзиев потвърди, че браншът ще се справи с предстоящите проекти. Той обаче обърна внимание, че евентуално забавяне на обществените поръчки може да се отрази на спазването на заложените срокове. „Ключово е възлагането на проектите да стартира максимално бързо“, подчерта председателят на УС на КСБ.