Седмата от срещите на ОП на КСБ с местните власти, инициирани от в. „Строител“, се проведе в Силистра

В Силистра се проведе седмата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България (КСБ) с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието бе организирано от Областното представителство (ОП) на КСБ в Силистра и в. „Строител“. Изданието е инициатор и медиен партньор на инициативата. Срещата се състоя в сградата на общината. Нейни домакини бяха председателят на ОП в Силистра инж. Ивелин Лозев, инж. Цанка Атанасова, член на УС на КСБ, и зам.-кметът по „Устройство на територията“ инж. Евгени Георгиев. В събитието от страна на КСБ участваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, председателят на ОП на КСБ - Бургас, и изпълнителен директор на Фондация „Български строител“ инж. Николай Николов, изп. директор на Камарата арх. Иван Несторов, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. От община Силистра се включиха главният архитект на Силистра арх. Марин Неделчев и инж. Весела Тодорова, директор на Дирекция „Устройство на територията“.

Срещата беше открита от инж. Евгени Георгиев. „Искам да благодаря за организирането на тази проява. Въпросите, които ще дискутираме, са важни както за Вас, така и за нас. Приветствам Ви с добре дошли в община Силистра“, каза той. Инж. Лозев благодари на представителите на ръководството на Камарата и на общината, както и на екипа на в. „Строител“. Той припомни, че първата такава среща се е състояла през миналата година. „Някои от нещата, за които се договорихме през 2023 г., вече са факт. Представител на ОП Силистра участва в Експертния съвет по устройство на територията. Това означава, че нашите експертни познания са оценени“, коментира инж. Лозев. „Радвам се, че инж. Георгиев е един от нас. Той е запознат с проблемите на строителите на местно ниво и очакваме с общи усилия да ги решаваме в кратък срок“, каза инж. Атанасова. В своето приветствие инж. Терзиев поздрави кмета на Силистра за избора му, както и целия екип на общината и пожела успешен мандат. „Сигурен съм, че заедно можем да направим много за подобряването на инфраструктурата и градската среда във Вашата община“, каза още той.

„Това, което прави екипът на община Силистра, е похвално. Например в момента са в ход много обществени поръчки, които са от обследване за енергийна ефективност, проектиране на нови обекти до изпълнение на СМР на вече проектирани. Акцентира се върху това, че трябва да има подготвени проекти – нещо, което малко хора оценяват“, каза председателят на ОП на КСБ – Силистра. Той заяви, че очакванията на строителния бранш са да постигне симбиоза с местните власти и да заработят заедно, за да започне развитието на града. „В момента в Силистра вероятно има между 27-29 хил. души, а преди 1989 г. бяха над 50 хил. Данните показват почти двукратно намаление на жителите. Трябва да се опитаме заедно да минимизираме този процес, доколкото това е в нашите възможности“, подчерта инж. Ивелин Лозев и добави, че

обезлюдяването на общината води до задълбочаване на проблема с липсата на кадри.

„Благодаря изключително много на колегите от в. „Строител“ за организирането на срещата с местната власт и за отношението към Силистра. Това е единственият вестник, който продължавам да чета. Безспорно той е идеологема за печатно издание. Благодаря и на колегите от УС на КСБ за отношението към нас. Това е нещото, което трябва да запазим и да продължим. Нека те да знаят, че в Силистра имат партньори и приятели“, каза още инж. Лозев.

Зам.-кметът Евгени Георгиев също изтъкна, че в. „Строител“ е единственото печатно издание, което следи. „Само вестник „Строител“ съхранявам в кабинета си. Останалите издания, когато ги получа, ги разпределям при колегите, но в. „Строител“ остава при мен“, сподели той.

След това инж. Цанка Атанасова поздрави участниците в срещата. „Радвам се, че инж. Георгиев е един от нас. Той е запознат с проблемите на силистренските строители и съм убедена, че с общи усилия ще се опитаме да ги решаваме заедно в кратък срок и в рамките на действащото законодателство“, посочи инж. Атанасова.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев заяви, че за него е удоволствие да бъде в Силистра и да участва в срещата с представителите на местната власт. „В началото бих искал да изразя желанието ни да бъдем Ваш добър партньор. Можете да разчитате на нашата експертна помощ в предстоящите години. Ще се радваме представители на ОП на Камарата от Силистра да бъдат включвани във всички формати – съвети, работни групи и т.н., в които се дискутират важни въпроси и се вземат решения, свързани със строително-инвестиционния процес. Можете да разчитате на нас“, бе категоричен инж. Терзиев. Той обясни, че местните строители очакват да бъдат запознати с

инвестиционната програма на община Силистра и на каква заетост може да разчита браншът през 2024 г.

Друга важна тема е какви проекти ще се реализират с гласуваните в държавния бюджет средства за общините и колко публични и жилищни сгради ще се обновят по програмите за енергийна ефективност, изпълнявани с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Инж. Терзиев постави акцент и върху темата за индексацията на строителните договори и възможностите за прилагането на Методиката в община Силистра. Той посочи, че е важно да се обсъдят и какви са начините за преодоляването на липсата на кадри. „Много са темите от общ интерес, както неведнъж съм казвал – строителите и местните власти сме в една лодка. За първи път общините ще разполагат с такъв безпрецедентен обем средства и се надяваме навсякъде в страната местните фирми да усетят подкрепа и възможност да работят, като се гарантира равнопоставеност на всички кандидати“, подчерта председателят на УС на КСБ.

Инж. Терзиев коментира също, че внасянето на работници от Узбекистан е един от начините за преодоляване на липсата на работна ръка. „Недостигът на кадри е проблем навсякъде – Вашите работници идват в София, нашите от столицата отиват в Германия, а тези от Западна Европа се насочват към САЩ. КСБ проучи възможността да използваме работна сила от Узбекистан. От там, след като получат информация от нас колко работници ни трябват и какви специалисти са ни необходими, могат да ни изпращат хора. Всеки от тях ще има виза, която му дава възможност да работи в точно определена компания“, обясни инж. Илиян Терзиев. Той съобщи, че вече има фирми у нас, които се възползват от тази възможност, но обърна внимание, че осигуряването на необходимите документи в България се случва бавно. „Нормалният срок за издаване на нужните разрешителни е 1 месец, но може да отнеме и 3-4 месеца“, посочи председателят на УС на КСБ. По думите му сроковете трябва да се оптимизират, за да се преодолее в някаква степен проблемът с недостига на работна ръка.

Инж. Терзиев разказа и за шестата от поредицата срещи на КСБ с местните власти, която се проведе във Велико Търново. „На нея с председателя на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов коментирахме, че с общи усилия строителите и местната власт можем да настояваме пред институциите за решаването на важните въпроси, пред които сме изправени. Да работим заедно както за необходимите промени в нормативната база, така и за общата кауза за продължаване на програмата за саниране на сградния фонд и за превръщането й в постоянна, а не в кампанийна, каквато е сега“, каза той. „Проблемът идва оттам, че когато има проекти за саниране на обекти, строителите организират екипи, набавят необходимото оборудване и работят две-три години. След това дълго време не се изпълняват обекти в това направление. Трябва да има предвидимост на процеса, за да могат компаниите да си направят план“, подчерта инж. Илиян Терзиев.

По темата за санирането отношение взе и председателят на ОП на КСБ – Бургас, инж. Николай Николов. Той припомни, че

при подготовката на програмата за енергийно обновяване на жилищни обекти по НПВУ експерти от КСБ са подготвили ценови разчети, които са били по-високи от заложените стойности от МРРБ.

„Нашите изчисления показаха, че за осеметажна сграда цената на кв. м РЗП е 320 лв. За блокове между 8 и 10 етажа стойността нараства до 340 лв. на кв. м РЗП. Моето мнение като експерт е, че предстоят доста трудности за общините, тъй като за да се постигне заложената цена в програмата за саниране по НПВУ, трябва отнякъде да се намаляват разходи“, подчерта той.

„Предишната национална програма за енергийна ефективност беше двуинстанционна. Общините провеждаха търговете, осигуряваха надзорните фирми и инвеститорския контрол, а областните администрации издаваха самите сертификати. Това доведе до забавяне на процеса. След това проектите се предаваха в Българската банка за развитие, където отново се губеше време. Горчив опит, който всички натрупахме“, посочи инж. Николов. Той обясни, че от издаването на сертификат, подписан от надзор и инвеститор, до разплащане в най-добрия случай се е стигало след месец, но е имало и ситуации това да отнема от 2 до 4 месеца. „През това време се налагаше строителите да инвестираме собствени средства, дори да взимаме кредити. Дано при тази програма да не се случи същото“, коментира председателят на ОП на КСБ – Бургас. Той изтъкна, че местните власти трябва да имат единен и ясен правилник и ред как да протече процесът на саниране. Инж. Николов представи добрия пример на община Бургас, която е сред отличниците по изпълнени проекти по Националната програма за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради. Той обърна внимание, че местната власт е финансирала част от обследването на сградите. „Това е нещо, което е хубаво да се знае и да се прави от всички общини“, каза инж. Николай Николов.

Той сподели още пред участниците в срещата, че КСБ е направила проучване за необходимостта от енергийно обновяване на жилищния фонд. „Стигнахме до заключението, че над 40 хил. блока се нуждаят от саниране, за което са необходими голям обем от средства“, коментира инж. Николов и обърна внимание, че Европейският парламент е приел Директива за енергийните характеристики на сградите. Тя цели до 2030 г. значително да се намалят емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в сградния фонд в ЕС, който трябва да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. „Строителството е сектор, който определя развитието на много други отрасли“, каза още председателят на ОП на КСБ – Бургас.

В дискусията се включи изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов. Той коментира, че не се обръща внимание на това дали местните администрации разполагат с необходимия капацитет и дали притежават нужните им специалисти, за да изпълняват всичките им вменени услуги, като спазват съответните срокове, които са определени, без да се отчитат особеностите на общините. Според арх. Несторов е необходима промяна на законодателството, за да се улесни работата на общинската администрация. „Декларирам готовността на КСБ да съдейства при разрешаването на проблемите, с които се сблъскват местните власти. В Камарата имаме експерти, които винаги могат да Ви окажат нужната помощ. В наше лице имате партньор, ние сме на Ваше разположение“, изтъкна той.

По време на дискусията беше направено предложение да се провеждат съвместни срещи с представители на регионалните структури на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на които да се обсъждат стъпките за развитие на Силистра.

След това инж. Лозев даде думата за изказване на прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, като отново изтъкна ролята на изданието на КСБ за организирането и провеждането на срещата в Силистра. „Тази проява е провокирана и организирана от екипа на вестника и главния редактор Ренета Николова. В. „Строител“ е крайъгълният камък на всичко, което правим тук“, каза инж. Ивелин Лозев.

Николова благодари на председателя на ОП на КСБ – Силистра, за хубавите думи за в. „Строител“. „През 2023 г., когато организирахме първата среща с ръководството на общината, беше първото ми идване в Силистра. Разбрах, че предходното ръководство на местната администрация в рамките на 3 години не се беше срещало с местната структура на Камарата. Сега съм много обнадеждена, защото неотдавна минаха кметските избори и вече провеждаме подобна проява. Това е добър знак, че има желание за диалог“, коментира Ренета Николова. Тя подчерта, че

в. „Строител“ е платформата, която отразява всички важни за сектора теми и осъществява диалог между отделните участници в строително-инвестиционния процес.

„На страниците на в. „Строител“ се срещат и дискутират актуалните теми възможно най-много хора от бранша, местните власти и институциите. Използвам случая да заявя желанието ни да отразяваме всяка информация, свързана с реализацията на проекти в община Силистра, с проблемите, които строителите и местната администрация срещат, с инициативите и всичко, което бихте искали да стигне добранша и ведомствата, отговорни за сектор „Строителство“, каза Ренета Николова. Тя презентира и Viber групата на изданието, където всички събития се отразяват на момента, на живо.

Последва представяне на инвестиционните намерения на община Силистра за 2024 г.

от зам.-кмета инж. Евгени Георгиев. В началото на изказването си той информира, че по първия етап от програмата за саниране по НПВУ одобрение са получили само 2 сгради, а към втория етап няма интерес поради изискването от 20% самоучастие от етажните собствености. „Нашият екип е малък, но се е заел с амбициозни задачи. Инвестиционната програма за 2024 г. е мащабна и обхваща различни направления. През тази година ние наблягаме на проектиране“, сподели зам.-кметът. Той поясни, че общината няма подготвени проекти, с които да може да кандидатства за средства пред държавата и по европейски програми. „Заварихме 2-3 готови проекта от предходното управление, които актуализирахме и пуснахме за изпълнение. Всички останали обекти, които искаме да реализираме, трябва първо да се проектират. Целта ни е през 2025 г. да можем да започнем реално строителство“, посочи инж. Георгиев.

Той съобщи, че се работи по подготовката на проект за благоустрояване на кварталите в Силистра. Предстои и завършване и въвеждане в експлоатация на четвърта клетка за депото за депониране на битови отпадъци. „Планираме да бъдат рекултивирани втора и трета клетка на съоръжението. При нас проблем е липсата за завод за третиране на отпадъци, а ние събираме боклука от 6 общини. Това е сериозно количество отпадък“, каза той. Инж. Евгени Георгиев допълни, че общината кандидатства за осигуряване на финансиране за проект за изграждане на съоръжение за сепариране на отпадъци. В момента се провежда процедура за избор на изпълнител.

„Други интересни проекти, които ще реализираме, са свързани с основен ремонт и модернизиране на сградите на театъра и на младежкия дом, които са на стойност от по 6-7 млн. лв. Отделно от това ще се изпълняват ремонти на три междуселищни пътя. Друг голям обект е обновяването на Дома за стари хора, който е сред най-големите в България. Дейностите ще възлязат на между 20 и 30 млн. лв.“, каза той. По думите му се предвиждат и проекти за обновяване на сгради на читалища и други обществено значими сгради на територията на Силистра.

„Програмата ни е сериозна и ще се постараем да я изпълним с Ваша помощ. Очакваме активно участие на строителните фирми от Силистра в обществените поръчки, които ще обявим. Трябва да си партнираме. Начертали сме си план какво да се случва в Силистра и работим активно за неговото изпълнение“, коментира зам.-кметът.

По отношение на индексацията на строителните договори и прилагането на Методиката инж. Евгени Георгиев обясни, че в общината има създадена практика и плащанията се осъществяват без забавяния.

В края на срещата думата отново взе инж. Илиян Терзиев. Той подчерта, че ако се изработват качествени проекти, които отговарят на всички нормативни изисквания, няма да има проблем при тяхното реализиране. Инж. Терзиев изрази надежда общината да работи активно, за да изпълни заложеното проектиране за тази година. Той подчерта, че на общините и строителите им предстои да изпълнят сериозен обем дейности с финансиране от държавния бюджет, НПВУ и европейските програми и апелира максимално бързо да започне възлагането на дейностите, за да не се постави под риск изпълнението на проектите в необходимите срокове.

След закриването на официалната част дискусията продължи в неформална обстановка по теми от взаимен интерес.

Минчо Йорданов, областен управител на Силистра: Приоритет е да подпомагам изпълнението на инвестиционните програми на общините от областта

Г-н Йорданов, вече няколко месеца сте начело на област Силистра. Какви са основните приоритети във Вашата дейност?

Позволете ми първо да представя накратко областта. Тя е с площ  2851,1 кв. км и в нея влизат седем общини – Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Ситово и Тутракан. Данните на Националния статистически институт показват, че населението на територията ни намалява. Затова един от приоритетите в моята работа е да подпомагам изпълнението на инвестиционните програми на общините от област­та. Това би довело до създаване на нови работни места и до връщане на хората в Силистра.

Също така работя за подобряване на качеството на инфраструктурата. Ще продължим дейностите за реализирането на транспортен коридор „Север - Юг“. Имаме идеи за развитие на ферибота между Силистра и Кълъраш. Планираме по няколко корабчета на ден да акостират на българския бряг, като това ще подобри свързаността между Северна Добруджа и Румъния.

Какви са основните задачи, които стоят пред Вас за 2024 г.?

Кметът на Силистра Александър Сабанов още в качеството си на народен представител предприе инициативата на територията на общината да се реализира индустриален парк. Областната администрация ще подпомага с какво може този процес.

През годината ще продължат дейностите, свързани с подобряване на пътната безопасност и транспортното обслужване на територията, за която отговарям. За целта планираме да подготвим Областна програма и план за действие за безопасност на движението по пътищата. Ще актуализираме и Областната транспортна схема.

В прерогативите ни влиза и управлението на бедствия, аварии, кризи и сектор „Отбрана и сигурност“. Наша задача е да изготвим годишен доклад за състоянието на защита при бедствия, както и годишен план в същото направление.

По време на срещата между представители на ръководството на КСБ и местната власт стана ясно, че в първия етап на програмата за саниране по НПВУ само два жилищни блока в Силистра са получили одобрение. Каква е ситуацията в останалите населени места от областта?

Да, в Силистра само две жилищни сгради получиха одобрение и за тях вече са подписани всички необходими документи. В Тутракан също два блока имат осигурено финансиране. В останалите общини не мога да кажа, че има голям интерес. Така че това са обектите, които ще се реализират.

Как се развива ВиК секторът в областта? Какви са проблемите пред него?

Ние сме сред последните ВиК асоциации, в които се обединиха ВиК операторите. Причина за това бяха някои дребни разминавания във вижданията на отделните общини, но този проблем вече е преодолян. Очакваме получаването на финансиране за изпълнение на водните цикли на населените места да стане по-лесно. Такъв проект предстои да се реализира в Дулово. Вече е завършен водният цикъл в с. Айдемир и с. Калипетрово. Финализиран е проектът и в гр. Тутракан.

Държа да припомня факта, че ние плащаме една от най-високите цени на водата. Преди години се лансираше идея всяко домакинство да може да ползва определено количество, което да заплаща на социално поносима цена. При преминаване на лимита вече да се начислява пазарната цена на услугата. Това предложение отново е на дневен ред. В планинските райони водата е гравитачна и за нейното добиване не се използва електричество. Само че ние сме в равнинен район и цената на електричеството е елемент от формирането на крайната стойност на водата.

Каква е Вашата оценка за възможностите, които програмите за трансгранично сътрудничество дават на региона? Общините от област Силистра възползват ли се в пълна степен от тях?

Наблюденията ми са, че администрациите успяват да използват максимално това финансиране. Област Силистра е член на Съвместната българо-румънска земеделска работна група. Водеща роля в организацията има Асоциация „Еврорегион Данубиус“. На 19 март се проведе посещение в Румъния на наши земеделски производители за обмяна на опит. Също така в Силистра имаме Българо-румънска търговска камара. В разговори помежду ни стана ясно, че предстоят срещи през април между представители на бизнеса от България и Румъния. Проявите ще започнат от Видин и ще приключат в Силистра. Също така се реализират проекти за културен обмен между Силистра и Кълъраш.

Отделно от това на дневен ред отново излиза идеята за изграждане на мост над р. Дунав при Силистра. Направихме срещи с експерти, които са работили за развитие на проекта в предишни години. Имаме проектна готовност. Само че от румънска страна като че ли нагласата е такова съоръжение отново да се изгради при Русе.

През област Силистра преминава най-краткият път между Румъния и Турция. Какво е развитието на този проект?

Доколкото знам, в момента текат дейности по проектиране на трасето като част от скоростен път 1.7 Лесово – Хамзабейли – Силистра – Кълъраш. Това е основният и най-кратък път, който осъществява връзка между страни като Полша и балтийските републики. Преди години проведохме среща на всички областни управители на администрациите, които влизат в обхвата на трасето.

Какви възможности виждате за сътрудничество с КСБ и по-специално със структурата на Камарата в Силистра?

Аз съм в много добри отношения със строителния бранш и съм отворен за всякакви сътрудничества. Ще дам пример – наложи се в спешен порядък да обявим няколко обществени поръчки. Помолихме фирмите да бъдат активни и те в много кратки срокове успяха да се справят и да кандидатстват.

На 3 април в. „Строител“ навършва 15 години от издаването на първия му брой. Какво бихте пожелали на екипа и на читателите ни?

Бъдете здрави, бъдете напористи и все така успешни!

Александър Сабанов, кмет на община Силистра: Подадохме проекти за 50 млн. лв. по Фонда за общински инвестиции

---

Пожелавам вестник „Строител“ да продължи да излиза още 150 години

---

Ренета Николова

Г-н Сабанов, не успяхте да се включите в срещата на ОП Силистра и общината, защото бяхте в София, където подписахте в МРРБ три споразумения за финансиране на общински проекти от държавния бюджет. Може ли да представите тези обекти?

Сключените договори са за ремонта на три пътни отсечки в община Силистра. Първата е между селата Професор Иширково и Йорданово. Предходният екип на местната администрация обещаваше тези строителни дейности да се случат, но се оказа, че няма даже подготвен проект. Другият участък е в промишлената зона на града.

Третата отсечка е от с. Богорово до разклона за с. Войново. Това е обходен път през зимния сезон, когато е затруднено преминаването поради снеговалеж. Това трасе не е обновявано може би повече от 15 години.

Какви са Вашите основни приоритети и инвестиционни намерения? Как ще развивате общината?

В инвестиционната програма за 2024 г. сме предвидили изработване на проекти за обновяване на всички квартали на Силистра и на централните части на селата Айдемир и Калипетрово. Вероятно аз съм единственият кмет на областен град, който има толкова много проектиране за благоустрояване на квартали. Причината е, че в тях не са извършвани ремонти, откакто са построени, освен частични строителни работи на някои пътни отсечки. Тези проекти ще допринесат за подобряване на средата и хората ще видят как държавни, европейски или общински средства се инвестират в Силистра.

Най-голям ефект ще можем да постигнем, ако получим финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост, и затова сме се съсредоточили в тази посока. Предвидили сме проектиране на спортни зали – стария и новия стадион, на басейн, на обединен детски комплекс. Оказа се, че общината няма нито един готов проект, с който да кандидатстваме. От предходното управление заварихме само нахвърляни записки с идеи за ремонти на хвърчащи листове, което въобще не ни помага.

Направихме каквото е възможно, за да успеем да подадем проекти на стойност 50 млн. лв. по т.нар. Фонд за общински инвестиции. Съгласно правилата Министерството на финансите не отпуска средства за проекти, за които няма издадено разрешение за строеж. До първи март издадохме разрешения за строеж за трите отсечки, за които вече сключихме договори. Подадохме документи за още един път в с. Калипетрово. Друг важен проект е изграждане на сепарираща и компостираща инсталация за отпадъци. През 2009 г. е заведено дело, което е възпрепятствало изпълнението на проекта, и сега ще го финансираме от държавния бюджет. Предстои ремонт на сградата на театъра и на младежкия дом.

На ХХXVII Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България, което се проведе през февруари, министърът на финансите Асен Василев ни увери, че когато се изпълни един проект по Фонда за общински инвестиции, веднага ще бъде заместен от друг на същата стойност. Надявам се преди подготовката на държавния бюджет за 2025 г. да разполагаме с достатъчно налични проекти за нови 50 млн. лв. Ако тази програма продължи, след 4 години в Силистра няма да има какво да се ремонтира. Идеи имаме, визия за развитието на общината – също. Имам опит и в местната, и в законодателната власт, знам как работи системата и ще направя всичко възможно нещата да се случат.

През 2023 г. проведохме среща на ОП Силистра с общината. Тогава разбрах, че е била първата за три години. Сега се радвам, че в съвсем кратък срок след изборите се състоя тази инициатива. Давате знак, че искате да работите с бранша?

Ние работим със строителите, независимо дали са местни компании или от други райони на страната. Проблемът е, че в Силистра са малко строителните фирми, които могат да отговорят на заложените от нас критерии. Проектите, които разработваме, са за над 6 млн. лв. А в об­ласт­та рядко има такива обороти.

Какво може да се направи така, че местните фирми да се включат повече?

Разработването на по-малки проекти ще осигури работа за компаниите от областта. Сега времето да кандидатстваме за финансиране беше ограничено и нямаше как да подберем по-малки обекти, които да може да се изпълняват от местния бизнес.

Има и друг проблем. Досега цените, залагани в търговете, са били твърде ниски и не е имало много участници. Спечелилите често не са успявали да изпълнят обектите, защото когато парите не стигат, започва да се спестява. Така не се постига нужното качество, обектите се рушат скоро след като са изпълнени. Имаме няколко такива примери като един физкултурен салон, в който има течове. Той е реализиран от външна фирма.

Общината няма как специално да подкрепя местните фирми, защото работи в съответствие със Закона за обществените поръчки и търговете се обявяват за всички. Надявам се както местните проектанти, така и строителите да се включват по-активно в търговете, които общината обявява, защото интересът не е много голям.

Ще дам пример. В момента провеждаме повече от 20 процедури за избор на проектанти и съм поканил членовете на регионалните структури на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България да се включат. Проведох среща с тях, на която разясних нашите планове. Разказах им, че 14 читалища трябва да се обновят, има 7 обекта от спортната инфраструктура, 15 проекта за благоустрояване на Силистра и двете големи села на общината. Нито един силистренски архитект не подаде документи за участие в обществените поръчки.

Какви са резултатите от първия етап на програмата за саниране по НПВУ за Силистра?

Само два жилищни блока са одобрени за финансиране по програмата за саниране по НПВУ.

За съжаление по Фонда за общински инвестиции нямахме право да подаваме проекти за саниране на обекти публична общинска собственост. В Силистра има много общински сгради, които имат нужда от внедряване на мерки за енергийна ефективност. Много искахме да получим средства за поликлиниката, здание, което не е ремонтирано, откакто е построено, но нямаше начин.

В какви други обекти ще се правят инвестиции?

В община Силистра имаме голям парадокс. Разполагаме със сключен договор за 8 млн. лв. за европроект, но финансирането ни е отказано. Причина за това е акт към предходното ръководство на общината от ИА „Главна инспекция по труда“ заради инцидент. Водихме дела и даже вече не фигурираме в списъка със съставени актове на Инспекцията по труда, но не можем да получим финансирането, защото в миналото е имало проблем. Този септември изтича 3-годишният период, в който не трябва да имаме актове, за да можем да получаваме средства от ЕС. Изпратил съм писма до всички възможни институции и постоянни комисии в Народното събрание, но отговор няма. Надявам се да не загубим финансирането.

Какви други задачи сте си поставили?

Благоустройството на града, чистота на улиците. Имаме много амбициозна програма за чистотата на общината. Предвиждаме да закупим нова техника. В плановете ни е и създаването на индустриална зона.

Мечтата на силистренци е да имат мост над река Дунав. Това е нещо, което поддържам, но не зависи само от мен. Идеята е стара и е обсъждана на всички нива. Има логика това съоръжение да е тук, защото ние сме на пътя на доставките за Украйна.

На 3 април в. „Строител“ ще навърши 15 години. Какво ще пожелаете на читателите и на екипа?

Бъдете живи и здрави! Пожелавам вестник „Строител“ да продължи да излиза още 150 години!

Инж. Евгени Георгиев, зам.-кмет на община Силистра по „Устройство на територията“: Инвестиционните ни планове за тази година са много амбициозни

---

„Строител“ е единственият вестник, който е на бюрото ми

---

Росица Георгиева

Ренета Николова

Инж. Георгиев, бяхте домакин на срещата между ръководството на Камарата на строителите в България, Областното представителство на КСБ и местната администрация. Какви са според Вас акцентите от нея?

Този тип срещи трябва да станат регулярни между нас. По време на дискусията неведнъж беше казано, че ние не можем без строителите, но и те също не могат без общината. Проблемите, които обсъдихме, са общи и съответно трябва заедно да търсим тяхното решение.

Нашата работа се състои в това да намираме средства, да изготвяме програми и да ги осъществяваме. Инвестиционните ни планове за тази година са много амбициозни. Планираме да реализираме проекти във всички направления. Очакваме съвместно със строителите да изпълним проекти за благоустройство, модернизация и осъвременяване на общински обекти.

Какво предвижда инвестиционната програма на общината за 2024 г.?

Тази година планираме да използваме различни източници на финансиране – най-вече залагаме да изпълним обекти със средства от държавния бюджет. Разчитаме и на собствените ни приходи, част от парите трябва да дойдат от европейски програми и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Ние имаме много голяма потребност от средства за обновяване на транспортната инфраструктура и на кварталите.

Бюджетът на Силистра за 2024 г. е в размер на над 84 млн. лв. От тях над 50 млн. лв. ще бъдат постъпленията от т.нар. Фонд за общински инвестиции. Други близо 6 млн. лв. от държавата са предвидени за изготвяне на проекти за благоустройство на квартали и уличната мрежа, включително в близките села, на детски площадки и за ремонти на сградите на всички читалища в общината. Трябва да е ясно, че голяма част от това финансиране ще бъде инвестирано в изготвянето на проекти за обновяване на кварталите в гр. Силистра. Те ще са за ремонти на уличната мрежа, тротоари, паркоместа, зоните за сметосъбиране, детски и спортни съоръжения, както и за зелените пространства. След като проектите бъдат изработени, ще търсим нужните средства за тяхното реализиране. Ние като администрация се стараем да подаваме проекти по всички възможни програми, за да набавим необходимите пари.

Какви проекти ще изпълнява община Силистра с отпуснатите над 50 млн. лв. от държавния бюджет?

Към момента сме подписали с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) споразумения за финансиране на три проекта, които са за ремонт на три междуселищни пътя. Предстои да сключим договори за отпускане на средства за обновяване на обществено значими сгради като театъра в Силистра и младежкия дом. Целево очакваме държавата да ни отпусне пари и за ремонта на Дома за стари хора.

Приключи първият етап от кандидатстването по програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради по НПВУ. Какъв беше интересът и колко блока ще бъдат обновени?

В рамките на първата процедура от Силистра бяха подадени 6 проектни предложения на сдружения на собственици. Само 2 от обектите бяха одобрени от МРРБ. В ход е кандидатстването по втория етап на процедурата, който ще приключи в края на март. Но условието по него за осигуряване на 20% съфинансиране от страна на собствениците е възпиращ елемент. Заради него нашите съграждани загубиха интерес към програмата за енергийно обновяване.

Според мен, за да има успех подобен механизъм за саниране, би следвало в малки градове като Силистра да се прилагат различни условия от тези в София, Варна, Бургас и другите големи градове. Трябва да се има предвид, че има голяма разлика между заплащането на труда при нас и в столицата, което ограничава местните жители за осигуряване на средства по съфинансиране.

Силистра е погранична община и е бенефициент по трансграничните програми. Какви проекти се очаква да се реализират?

В края на миналата година приключихме един много голям проект за изграждане на велоалеи в трансграничната ни зона с Румъния. Съоръжението осигурява достъп до всички важни обществени места в града. Кметът на Силистра Александър Сабанов даде и старт на експлоатацията на велостоянките и осигурените велосипеди. Важно е да подчертаем, че наемането на колело е безплатно за ползвателите му. Това ще продължи в рамките на 5 години. Очакваме този екотранспорт да бъде широко използван през предстоящия топъл сезон.

След като България от края на март ще бъде част от водните и въздушни пътища на Шенген, какви промени очаквате да се случат?

Между България и Румъния достъпът винаги е бил лесен. Между двете страни има функциониращ ферибот. Предстои въвеждането в експлоатация на пункт, който ще обслужва транспортен кораб между Кълъраш и Силистра.

На срещата с КСБ казахте, че си мечтаете за създаването на индустриална зона в Силистра. Какви са реалистичните срокове това да стане факт?

Това е начин да се върне работната ръка в Силистра. Градът не е случаен. Тук е началото на България. Тук има воден, железопътен и сухопътен транспорт. При нас де факто е точката, в която река Дунав е най-широка и обезпечава достъпа на големи кораби. През нас минава най-краткият коридор между Русия, Украйна, България и Турция. Имаме много добри условия за пространствено и икономическо развитие.

Силистра попада и в най-слънчевата зона в страната, а това е ресурс, който не се използва добре. Общината може да осигури добри условия за развитие на бизнеса.

В община Силистра има ли реално прилагане на Методиката за индексация на строителните договори?

Да, вече имаме няколко договора, които са индексирани. Трябва да уточня, че е имало условие, което е било заложено в самите контракти. Най-пресният пример е този за клетка 4 на депото за отпадъци. Подобни клаузи в договорите могат да стимулират фирмите да поемат повече работа.

В какви сфери виждате възможност да си сътрудничите с КСБ?

Много добре работим с колегите от Областното представителство на Камарата на строителите в Силистра. Ние не се познаваме от вчера с тях. Цели 30 години съм бил в бранша. Дори съм сред учредителите на КСБ.

На 3 април в. „Строител“ навършва 15 години от създаването си. Полезно ли е изданието за Вас и какво бихте ни пожелали?

„Строител“ е единственият вестник, който е на бюрото ми. Чета го редовно, много ми е интересен. Има материали, които ме навеждат на доста размисъл. Това е изданието, което отразява всичко, случващо се в строителния бранш.

Искам да пожелая на екипа на в. „Строител“ да сте все така трудолюбиви и да отразявате всичко в сектора. Бъдете жизнерадостни и най-вече Ви пожелавам да сте здрави.