ОП Враца ще работи заедно с местната власт за преодоляване на липсата на кадри

Росица Георгиева

Ренета Николова

Във Враца се проведе третата от поредицата срещи на Камарата на строителите в България с местните власти за мандат 2023-2027 г. Събитието бе организирано от Областното представителство на КСБ във Враца и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на инициативата. Срещата се състоя в офиса на местната структура на Камарата. Неин домакин бе председателят на ОП Враца инж. Тони Петров. В събитието участваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, изп. директор на Камарата арх. Иван Несторов, почетният председател на Националния клуб на строителите ветерани инж. Тодор Топалски, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, както и представители на строителни фирми от област Враца. Местната власт бе представена от кмета на общината Калин Каменов, зам.-кмета по „Устройство на територията“ инж. Цветан Стоичков и главния архитект на Враца Митко Анатолиев. Началото на срещата даде инж. Тони Петров. „Очакваме да ни запознаете с плановете за развитие на Враца в следващите години. Също така искаме да обсъдим проблемите в строителния бранш и заедно да търсим начините за решаването им“, каза инж. Петров. Инж. Илиян Терзиев поздрави Калин Каменов за преизбирането му за кмет на Враца и пожела на него и неговия екип успех. „Проблемите, пред които сме изправени, са общи и трябва заедно да ги решаваме“, изтъкна председателят на УС на КСБ. Каменов благодари от своя страна за инициирането на срещата и подчерта, че очаква добро сътрудничество с КСБ и Областното представителство на Камарата.

„Важен проблем, който е в полезрението ни в последните дни, е намерението на Министерството на образованието и науката за намаляване на броя на паралелките, в които се обучават децата в професионалните ни гимназии. МОН обосновава като мотив за решението си, че не може да се съберат достатъчно деца, които да се подготвят в тях“, коментира кметът Калин Каменов. Той подчерта, че местната власт полага всички възможни усилия да не се стигне до закриване на паралелки в тези учебни заведения, и апелира за подкрепа от страна на КСБ. Според него

развитието на общината е в положителен тренд.

По думите му знак за това е фактът, че предстои откриване на детска градина, която е била закрита преди 15 години. Към администрацията е подадено и искане за отваряне на частна забавачка в града. „Нуждата от повече места в детските градини показва, че има приток на хора към Враца, но въпреки това проблемът с недостига на кадри остава сериозен. Ние също имаме затруднение с намирането на квалифицирана работна ръка за общинската администрация“, отбеляза той.

Кметът запозна присъстващите с идеята си за разкриване на ново учебно заведение – регионална гимназия по информационни технологии. „Очакваме в това училище да бъдат подготвяни кадри от средния ешелон, които ще могат да работят и в сектор „Строителство“. В него ще се изучават специалностите на бъдещето, включително и свързани с Вашата сфера на дейност“, обясни Калин Каменов. Той добави, че се обмисля и създаването на място за настаняване на учениците в бъдещата гимназия, с което Враца ще се превърне в притегателен учебен център в Северозападна България.

Градоначалникът на Враца сподели, че има много идеи за развитието на общината в следващите 4 години, но очаква затруднение за реализирането им, тъй като администрацията не успява достатъчно бързо да подготвя проекти за нови обекти, да провежда търгове за избор на изпълнители, не се постигат и желаните темпове, с които да се възлага строителството на различни обекти. „Общината търси съдействие от външни експерти. Имаме предложения, които искаме да реализираме с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и от европейските програми, включително и по линия на трансграничното сътрудничество с Румъния и Сърбия. Почти няма сфера от социално-икономическия живот, в която да не подготвяме проекти – за внедряване на мерки за енергийна ефективност в учебни заведения, в културни институции, за подобряване на транспортната инфраструктура. „Само за последния месец сме подали искания към Министерството на финансите за 50 млн. лв.

Във Враца ще има много работа за строителите,

но въпросът е ще има ли кой да я изпълнява“, заяви Каменов. Той поясни, че общината се отказва от обекти, защото на обществените поръчки не се явяват кандидати да изпълнят строителството.

Инж. Илиян Терзиев взе отношение по поставения въпрос от кмета и разясни, че остойностяването на проектите е сред основните проблеми за строителите. Той посочи, че в миналото са били въведени единни трудови норми в строителството, което е било предпоставка и възложителят, и изпълнителят да предлагат еднаква стойност за реализиране на проекта. „А сега има случаи, в които стойността, зададена от проектантите на един обект, се равнява на цената на строителните материали, които ще се вложат“, изтъкна председателят на УС на КСБ.

Инж. Тони Петров предложи

ОП на КСБ – Враца, да съдейства на местната власт при остойностяването на проектите,

особено за обекти, за които не се явяват кандидати за изпълнители. Идеята беше посрещната с одобрение от страна на зам.-кмета инж. Цветан Стоичков, който обаче обърна внимание, че законодателството е въвело изискване проектантът на обекта да подготви и количествено-стойностните сметки.

Калин Каменов добави, че сериозен проблем е и

непрекъснатата промяна на цените на строителните материали.

„Когато се прави проект, условията са едни, а при възлагането му вече са съвсем други. Може да минат и две години, докато извървим целия процес до сключване на договор с изпълнител и издаване на разрешение за строеж. При откриване на строителната площадка цените вече не са актуални. Тогава се започва ходене по мъките – искания за индексация, допълнително гласуване на средства от общинския бюджет, после финансови корекции от Управляващите органи на оперативните програми и става доста трудно“, коментира Каменов.

Инж. Терзиев запозна представителите на местната власт и присъстващите строители със свършеното от КСБ по отношение на индексацията на строителните договори. „Започнахме да работим по методика за индексация на договорите през 2021 г., направихме проучване как тази промяна се случва в другите държави и се оказа, че навсякъде има въведен такъв механизъм. По целия свят националните статистически институти задават нивата на повишаване на цените, а у нас НСИ не поддържа подобна информация за строителните материали. При проучването се оказа, че промените в цените в Германия, Холандия и Белгия са еднакви като процент“, разказа инж. Илиян Терзиев.

Присъстващите се обединиха около тезата, че за да се преодолеят много от проблемите, касаещи строително-инвестиционния процес, са необходими законодателни промени, които според кмета на Враца може да бъдат изготвени от НСОРБ и КСБ. „Камарата на строителите може да бъде много полезна при формирането на идеи за законодателни изменения, които ще подпомогнат инфраструктурното развитие на градовете“, каза Каменов и добави, че ще инициира среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, на която да се обсъди инфраструктурното развитие на Врачанския регион. Той покани КСБ да участва в нея. Калин Каменов бе категоричен, че

без инфраструктура няма как да се развиват градовете.

„Ние нямаме бърз достъп до София, пътуваме повече от 2 часа. Със завършването на скоростния път Видин – Ботевград това ще се промени, но изграждането му не се развива с желаната от нас скорост. Проблемът не е в местните власти или строителите, а в държавата, която бавно провежда процедурите. Например за три от пътните възли по трасето няма строителни разрешения. Проблем, който продължава да стои на дневен ред“, подчерта Каменов. „Надяваме се до година или две да бъде завършено строителството на трасето Видин – Ботевград. Така ще се подобри транспортната свързаност със София и ще се повиши икономическата активност. Има инвеститорски интерес към нас, но продължава да се поставя въпросът за построяването на скоростния път. С всички проекти, които планираме да се реализират, Враца ще се превърне в притегателен център за целия регион. Но е необходима инфраструктура“, каза Каменов.

Той обяви, че през програмен период 2021-2027 г. се предвижда във Враца да се построи нова индустриална зона, за която ще е нужна довеждаща инфраструктура. „Подготвяме нов Общ устройствен план, в който са заложени посоките за развитие на Враца. Имаме амбициозни идеи за региона. Искаме да работим за разширяване на туристическата инфраструктура, но трябва да осигурим водоснабдяване на най-голямото ни село Згориград“, коментира още кметът. Той допълни, че трябва да се изгради ВиК мрежата през яз. „Среченска бара“ и едва тогава ще може да се покрие цялата територия. Кметът Каменов информира, че има разработен проект за възстановяване на лифта от с. Згориград до планината.

Калин Каменов посочи, че

в област Враца се предвиждат сериозни инвестиции в сектор „Енергетика“,

което също ще допринесе за развитието на региона. И отново акцентира, че ще има нуждата от кадри.

Той се обърна с молба към строителите – да работят активно с децата в паралелките с дуално обучение, което в някаква степен ще спомогне за решаването на проблема с недостига на работна ръка. Според него местните власти могат да положат усилие за връщане на хората от чужбина чрез осигуряване на добри условия на труд, богата културна програма, но най-важно е обучението на кадрите. „Трябва да се мисли за допълнително стимулиране на учениците в професионалните гимназии. Родителите предпочитат да записват децата си в хуманитарни паралелки и това доведе до образуването на свръхприем в две училища във Враца и недостатъчно запълване на другите учебни заведения. Без специално подпомагане на конкретни специалности и на учениците в тях нещата няма да се случат. Децата още от първи курс трябва да знаят, че имат гарантирана работа и ще могат да се развиват във фирмите“, изтъкна Каменов.

Инж. Петров припомни резултатите от проведената среща между ОП на КСБ – Враца, и Регионалното управление на образованието за план-приема в училищата в общината. „В строителните паралелки обучението не се осъществява по правилния начин. Имаме нужда от широки специалисти. Например РУО предлагат да се въведе професия „Геодезия“ в професионалната ни гимназия. Но каква ще е реализацията на завършилите тази специалност? Мисля, че трябва да се работи за разкриване на по-широко ориентирани професионални паралелки“, бе категоричен инж. Тони Петров.

В края на срещата Калин Каменов изрази готовност за сътрудничество между местната администрация и строителите по отношение на издаването на необходимата документация или съгласувателни процедури, за да могат обектите да се изпълняват в заложените срокове.

Инж. Петров предложи между представители на ОП на КСБ – Враца, и на администрацията да се провеждат по-чести срещи, на които да се обсъждат всички актуални въпроси, включително и касаещите нормативната и поднормативната база. Той заяви, че браншът ще търси решения на конкретни казуси от местната власт, като например ограничението за работа в часовия интервал от 14 до 16 ч. поради наличието на шум от строително-монтажните дейности. „За съжаление между различните СМР не се прави разлика и се забраняват като цяло в този интервал, а има такива работи, при които нивото на шума не е високо. Не говорим за почивните дни, но ако през седмицата не работим в този интервал, няма как да изпълним проектите си в срок“, изтъкна председателят на ОП на КСБ – Враца. Беше посочено, че Националната асоциация на строителните предприемачи има конкретни предложения в тази посока. Това стана повод инж. Илиян Терзиев да припомни, че преди две години КСБ е провела среща с вицепремиера по това време Валери Симеонов, на която е бил поставен този въпрос, но не е срещнал разбиране. Калин Каменов пое ангажимент казусът да се разгледа и да се търси консенсусно решение, което да удовлетворява и двете страни и да гарантира правата на гражданите.

В края на срещата Калин Каменов обобщи, че строителите във Враца ги чакат хубави времена. „Ще имате много работа. Призовавам Ви да се обръщате към нас по всички теми, по които можем да Ви бъдем полезни, съответно и ние ще търсим и ще разчитаме на Вашето експертно мнение“, каза кметът на Враца.

Калин Каменов, кмет на община Враца: Работим за превръщането на Враца в икономическото сърце на Северозападна България

---

Ключовата тема, която се постави по време на дискусията със строителния бранш, бе необходимостта от индексация

---

Г-н Каменов, какви са най-важните въпроси, които обсъдихте по време на срещата с ръководството на КСБ и строителния бранш от област Враца?

Ключовата тема, която се постави по време на дискусията със строителния бранш, бе необходимостта от индексация на строителните договори – както за проекти, изпълнявани с общинско или държавно финансиране, така и за такива, които се реализират със средства от Европейския съюз. Много от строителните фирми работят по подобни обекти и за тях е важно да имат гаранция, че договорите, които сключват, могат да бъдат финансирани, като се вземе предвид и промяната на цените на материалите, услугите, заплатите и т.н. Условията, в които работят строителите, подлагат на риск изпълнението на поетите ангажименти. Причината е, че от одобрението на даден проект през сключването на договор за финансиране с бенефициента, провеждането на тръжна процедура, избор на изпълнител, подписването на договор с него често пъти минават 2-3 години. Тежките административни процедури по Закона за обществените поръчки не допринасят за благоприятното развитие на проектите и това поражда притеснение.

Друг важен въпрос, който беше поставен от КСБ, беше свързан с липсата на кадри. Този проблем не касае само Враца, поради което са необходими целенасочени действия от страна на Министерството на образованието и науката за формиране на нужните за бизнеса професионални паралелки. Трябва да се постави акцент върху субсидирането на важни специалности за строителния бранш и за индустрията. Аз съм поддръжник на идеята това да се случи и като член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България ще настоявам да се предприемат действия в тази посока. Без допълнително субсидиране на такива важни специалности те няма как да бъдат атрактивни. А без подготвени кадри няма как да се преодолее недостигът на работна ръка.

Държавата даде право на общините, които имат финансова възможност, да индексират строителните договори. Това случва ли се?

Доколкото знам, във всички общини има искания за промяна на договорите, навсякъде има такива, които подлежат на индексиране, но повечето местни власти не разполагат с необходимия ресурс. Надявам се на благоприятно развитие на ситуацията и на осигуряване на нужните средства за дофинансиране на проектите и на успешно реализиране.

Един от важните въпроси пред общините е подготовката на новите бюджети. Какви са разчетите за 2024 за Враца? Какъв е размерът на строителната програма и какви обекти ще бъдат реализирани?

Администрацията все още работи по финансовата рамка за следващата година и по капиталовата програма, която ще реализираме. На последното заседание на Общинския съвет на Враца приехме план-сметката за чистотата и очакваме подобряване на сметосъбирането и сметоизвозването, включени са почистване и измиване на пътните артерии, както и залесяване. Всичко това ще направи Враца по-чист и уреден град.

Надявам се 2024 г. да бъде много по-успешна по отношение на подобряването на инфраструктурата. Акцент в дейността ни ще бъдат ремонти на основни пътни трасета, тротоари и улично осветление, за да отговорим на очакванията на нашите съграждани. Смятаме да насочим средства за благоустрояване на междублокови пространства. Предвиждаме да бъдат обновени детски и спортни площадки. Важна задача ще е и да имаме богата културна програма в града.

С какви обекти е кандидатствала община Враца за финансиране по НПВУ? На каква стойност са подадените предложения по програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради?

По Националния план за възстановяване и устойчивост сме входирали проекти за обновяване на няколко училища и спортни площадки. Очакваме да получим одобрение за тях. По новата програмата за саниране на многофамилни обекти сме подали 19 проекта. Блоковете са с разгърната застроена площ от над 94 000 кв. м. Стойността на дейностите в тях възлиза на над 32 млн. лв. Все още нямаме яснота колко от тях ще бъдат допуснати за финансиране.

Народното събрание одобри разходите в държавния бюджет за инвестиционната програма за общински проекти. Колко проекта е подала община Враца и на каква стойност?

Ние можем да спечелим средства в размер до 50 млн. лв. от този източник на финансиране и сме представили проекти почти до максималните нива. Те са за благоустрояване на отделни квартали на града, за ремонт на ВиК инфраструктура и за обновяване на културни обекти. Надяваме се скоро да има официално класиране на подадените проекти, за да имаме яснота на какви средства ще можем да разчитаме.

В края на трета година сме от програмен период 2021-2027 г. Имате ли проектна готовност да кандидатствате по новите програми?

Нашата администрация е подготвила проекти по абсолютно всички европейски програми, които ще се изпълняват през настоящия програмен период - „Околна среда“, „Развитие на регионите“, „Развитие на човешките ресурси“, Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-А ИПП „България – Сърбия“ и т.н. Приблизително те са на обща стойност 130 млн. лв., които отбелязвам, че очакваме извън НПВУ.

Важен проект, който трябва да стане факт, е довършването на ремонта на пешеходната зона на Враца. В рамките на първия етап беше обновена частта от пл. „Христо Ботев“ до ул. „Кръстьо Българията“. Зоната до гаровия площад остана недовършена и ще бъде изцяло реновирана, както и пл. „Суми“. Пред жп гарата ще се обособи търговска част с полуоткрити площи, а на пл. „Суми“ ще бъде изграден фонтан. По цялото протежение на тези обекти ще се оформят зелени пространства, ще има нови осветителни тела, чешми, пейки и др.

Подготвяте Общ устройствен план (ОУП) на Враца. Каква е визията Ви за развитие на града?

Предстои приемането на нов ОУП, в който ясно е разписано къде ще бъдат терените за жилищно строителство, парковете, индустриалните зони. Например планираме да бъде обособена нова индустриална зона на площ от 450 дка, която да бъде разположена на околовръстния път на града. Там ще може да бъдат изградени между 7 и 10 производствени комплекса в зависимост от техния капацитет. Кандидатствали сме пред държавата за осигуряване на необходимите средства за строителството на парка и за довеждаща инфраструктура. Разчитаме да ни бъдат отпуснати тези нужни пари, за да превърнем Враца в икономическото сърце на Северозападна България.

Стана ясно, че достъпът от общината до София е затруднен. Как протича изграждането на скоростния път Видин – Ботевград.

При посещенията си на строителната площадка виждам, че изпълнителите работят много активно, но обектът е много сложен заради трудния терен. Влагат се много усилия от строителите.

Според мен трябва да се ускорят дейностите, свързани с издаване на документацията на съответните подобекти, приемането им от приемателната комисия. Дори това да се случи, имам своите опасения, че няма да могат да се изпълнят сроковете – първият вече се забави. След празниците планирам да проведа среща с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“, на която да получим гаранции, че ще се предприемат всички действия за отпушване на трафика в Северозападна България.

Как оценявате сътрудничеството между ОП на КСБ – Враца, и общината?

С представителите на строителния бранш във Враца сме изградили много добра комуникация. Надявам се тя да продължи и занапред.

Като член на УС на НСОРБ какъв съвет бихте дали на Вашите нови колеги – кметове, които сега за първи път заемат този пост?

Ще ги посъветвам да бъдат сред хората, да следят и да инспектират лично всеки един обект. Много е важно да имат собствен поглед върху изпълнението на всеки строителен обект, който се реализира на територията на тяхната община.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“ и за съвместната рубрика на изданието с НСОРБ „Кметовете говорят“?

Всеки канал на комуникация е важен. Безспорно „Кметовете говорят“ е изключително полезна за местните власти. Надявам се вестник „Строител“ да подпомогне да се подобри процесът на координация и комуникация между хората, заемащи управленски позиции, и строителния бранш.

В навечерието на коледно-новогодишните празници какво бихте пожелали на читателите на в. „Строител“?

Пожелавам на екипа на в. „Строител“ и на читателите на изданието да са здрави, вярващи и идейни, защото съм убеден, че само така можем да се развиваме като общество.

Инж. Тони Петров, председател на ОП на КСБ - Враца: Строителният бранш във Враца изпраща трудна година

---

За нас като строители тази среща беше много полезна

---

Инж. Петров, проведе се среща между ръководството на КСБ, ОП на КСБ – Враца, и местната власт. Какви са Вашите впечатления от нея, беше ли полезна за Вас дискусията?

За нас като строители тази среща беше много полезна. Всяка дискусия в този формат – кмет, главен архитект, зам.-кмет по „Устройство на територията“, винаги е важна, защото дава на бранша информация за насоките за развитие на общината в следващата година. Така строителните компании имат яснота как самите те ще се развиват.

От друга страна, повишавайки честотата на взаимните си контакти, вдигаме качеството си на работа с общината, тъй като нашата дейност е пряко свързана с администрацията.

В края на 2023 г. каква е равносметката Ви, каква година изпраща Областното представителство на КСБ във Враца? Какви бяха предизвикателствата пред структурата и пред Вас като неин председател?

Строителният бранш във Враца изпраща трудна година. В общината не се развива интензивно строителство по обективни причини. Както стана ясно по време на дискусията с кмета Калин Каменов освен проблемите, с които се сблъскват строителите на национално ниво, ние сме подложени на допълнителни затруднения, породени от липсата на бърз достъп до столицата заради изграждането на скоростния път Видин – Ботевград, който преминава през Мездра, Враца и Монтана.

Въпреки всички проблеми фирмите продължават да работят, и то не само във Враца, но и в цялата страна. 2023 г. не беше лека, но имаме надежда, че следващата година ще бъде по-добра.

Какви са Вашите приоритети за 2024 г.?

Сред основните ми цели е да се опитаме да участваме по-активно в плановете за обучение на кадрите за строителния бранш. В тази връзка се срещнахме с Регионално управление на образованието (РУО) и Професионалната гимназия „Димитраки Хаджитошин”. Проведохме и анкета сред нашите членове за необходимостта от кадри в сектор „Строителство“. От коментарите, които получихме, се вижда, че недостигът е повсеместен – като се започне от оператори на строителни машини и се стигне до арматуристи, кофражисти и общи работници, включително техници. Това е въпрос, който все по-често се повдига от колегите по време на заседанията на Областния съвет на ОП Враца и срещите, които организираме.

В последните години има прием по едни и същи специалности, които не са адекватни на пазара на труда. Например по време на редовното Общо събрание на ОП на КСБ – Враца, решихме да се направи проучване на възможността за намаляване на изискването за образователен ценз на оператори на машини и стационарни съоръжения, намиращи се в рамките на строителната площадка и производствената база. Очакваме, че това може да спомогне за преодоляване на недостига на кадри.

Друг проблем, който стои пред нас и трябва да намери решение, е свързан с представянето на фиктивни болнични от страна на некоректни служители в строителните фирми и възможностите на работодателите за адекватни насрещни действия.

Продължаващата инфлация и необходимостта от индексиране на договорите също е голям проблем за строителния бранш. Държавата даде възможност на общините, ако имат финансова възможност, да приложат Методиката. Във Враца това случва ли се?

Доколкото имам информация, в нашата община няма индексирани договори. Пак искам да подчертая, че ние изпращаме слаба година по отношение на обем работа, възложена чрез обществени поръчки. Нямахме много обекти, които да изпълняваме, и това може би се дължи на факта, че бяхме в изборна година.

Следите ли вестник „Строител“, какво е мнението Ви за медията?

Партньорството ни с екипа на в. „Строител“ е на изключително добро ниво. Изданието на КСБ винаги е много полезно за нас, защото чрез него се информираме за проблемите, които срещат колегите ни от останалите региони на страната, и как успяват да ги разрешат. Надявам се да продължим да работим по същия начин и в бъдеще.

В навечерието на коледно-новогодишните празници какво ще пожелаете на своите колеги и на читателите на в. „Строител“?

Пожелавам на всички здрава, успешна и много ползотворна 2024 г.!