От Пловдив стартират срещите на Областните представителства на КСБ с местната власт

Росица Георгиева Ренета Николова

От Пловдив стартираха срещите на Областните представителства на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) с избраните кметове за мандат 2023-2027 г. Първото събитие бе организирано от ОП на КСБ – Пловдив, и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на инициативата. Срещата се състоя в офиса на местната структура на Камарата. Домакин на събитието бе Пламен Иванов, председател на ОП Пловдив и член на УС на КСБ, а в срещата се включиха Костадин Димитров, кмет на община Пловдив, д-р инж. Илия Зюмбилев, областен управител на Пловдив, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, зам.-кметът по строителството инж. Тошо Пашов, кметовете на районите „Тракия“, „Централен“, „Източен“, „Южен“, „Западен“ и „Северен“, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Срещата бе открита от Пламен Иванов, който поздрави присъстващите и им благодари за това, че са се отзовали на поканата на ОП Пловдив и в. „Строител“. „Целта на срещата е да коментираме визията за развитието на областта, града и районите му, както и инвестициите, които ще се случват, и да търсим модела и формата да си партнираме“, посочи Иванов. „Развитието на града е немислимо без участието на строителите. Без частната инициатива и без да имаме общи цели с Вас, Пловдив нямаше да е това, което е в момента“, заяви Костадин Димитров.

„В последните години градът и областта се превърнаха в икономическото сърце на България“, каза д-р инж. Илия Зюмбилев. „За мен е удоволствие да стартираме новата кампания от срещи на Областните представителства на Камарата с ръководствата на общините в новия мандат именно от Пловдив. Проблемите ни са общи и трябва заедно да ги решаваме“, коментира инж. Илиян Терзиев. Той поздрави кмета на Пловдив и районните кметове за избирането им и им пожела успех. Председателят на УС на КСБ увери местната власт, че може да разчита на партньорството на Камарата и на експертизата на браншовата организация. „Ще се радваме представители на ОП Пловдив да бъдат включвани във всички формати, в които се дискутират въпроси и се вземат решения, свързани със строително-инвестиционния процес“, добави той.

„Вестник „Строител“ е най-естествената платформа, на която да се водят дискусиите, касаещи инвестиционните намерения, развитието на регионите и перспективите за строителството на централно и местно ниво. Даваме възможност да се чуят повече мнения и позиции и да се набележат конкретни сътрудничества между строителния бранш и общините“, посочи Ренета Николова.

Събитието бе уважено от Георги Гатев, кмет на район „Тракия“, Георги Стаменов, кмет на р-н „Централен“, Емил Русинов, кмет на р-н „Източен“, Атанас Кунчев, кмет на р-н „Южен“, Тони Стойчева, кмет на р-н „Западен“, Венцислава Любенова, кмет на р-н „Северен“, арх. Чавдар Тенев, председател на Камарата на архитектите в България – РК Пловдив, инж. Емил Бойчев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – РК Пловдив, Емил Янков, мениджър „Бизнес развитие“ на „Тракия икономическа зона“, и представители на строителния бранш от област Пловдив.

След като Пламен Иванов поздрави присъстващите с добре дошли и очерта важността на срещата, даде думата на Костадин Димитров. Кметът на Пловдив подчерта, че

развитието на града е немислимо без участието на строителите.

„Вие оставате стабилен сектор на икономиката. Вашите инвестиции, изградените от Вас сгради и инфраструктура са пример за това как частната инициатива проправя пътя на развитие, а общината в много случаи го следва“, заяви той и се ангажира, че строителите ще имат добър партньор в лицето на местната власт.

Димитров обърна внимание, че р. Марица е важен фактор за Пловдив, но в последните години благоустрояването на нейното поречие не е било приоритет. „Трябва да насочим усилия в тази посока, за да възвърне територията около реката своята обаятелност. Имаме две възможности – или да развием северния и южния бряг, или самото корито да се превърне в паркова зона. Тук ще имаме нужда от по­мощ­та на бранша и консултация за реализирането на този наш приоритет. Друго важно направление в нашата дейност е развитието на тепетата, където има неизползван потенциал“, подчерта Константин Димитров. Той обясни, че важна задача, която стои пред новото управление на общината, е разширяването на Околовръстния път на Пловдив и довършването на вътрешния ринг.

В своето обръщение д-р инж. Илия Зюмбилев изтъкна, че

КСБ има ключова роля за развитието на областта.

„Ние сме на първо място в страната по издадени разрешения за строеж, така че Вие имате сериозни ангажименти към града и областта. Държавата предвижда ръст на инвестициите в об­ласт­та заради икономическото ни развитие. Както спомена кметът Димитров, предвижда се да бъде разширен Околовръстният път. Планира се и изграждането на вътрешноградска железница, построяването на два нови моста над р. Марица. Така че строителите ще имат много работа“, посочи д-р инж. Зюмбилев. Той също заяви намерение за създаване на добра комуникация с бранша и готовност заедно с екипа си да подпомага дейността на строителите. По думите му в последните години в Пловдив се наблюдава бур­но жилищно строителство и е необходимо много сериозно да се обмислят посоките на развитие на града.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев насочи вниманието върху няколко основни теми, важни за бранша, сред които инвестиционната програма на местната администрация и какво да очаква браншът като работа през следващата година. Инж. Терзиев акцентира и върху

индексацията, като подчерта, че тя е предизвикателство както за строителите, така и за общините.

„Ние сме дали като Камара нашето становище по предлаганите от МРРБ промени в Методиката за индексация и считаме, че ако то бъде взето под внимание, ще можем да видим Методиката да заработи на практика“, обяви той.

Председателят на УС на КСБ коментира и промените в Закона за обществените поръчки, касаещи гаранциите и застраховките, като заяви, че Камарата ще настоява текстовете да бъдат променени.

„Голям приоритет за нас е и да се справим с проблема с липсата на кадри. Предполагам, че това е предизвикателство и за местните власти. Хубаво е, че г-н Иванов е човекът с най-голям опит в Камарата и с много идеи в тази сфера и споделяйки ги, със сигурност ще допринесе за дискусията по тази важна тема“, каза инж. Терзиев.

Той посочи като друг акцент на срещата публично-частното партньорство (ПЧП). „За мен това е възможност, от която ние не се възползваме. Трябва обаче да се създадат правила за ПЧП“, заяви инж. Терзиев. Председателят на УС на КСБ благодари на представителите на местната власт за отделеното време и за вниманието, с което подхождат към проблемите на сектор „Строителство“.

„Вестник „Строител“ е форум, място за споделяне на позиции и мнения по темите, касаещи строително-инвестиционния процес. Той се чете не само от бранша, но и от институциите на централната власт и общините, от всички, които имат досег с темата строителство“, подчерта прокуристът и главен редактор на изданието Ренета Николова. „Срещите, които организираме между областните структури на Камарата и местната власт, са от изключително значение за добрата информираност, комуникацията и прозрачността. Те дават възможност да бъдат поставени важните проблеми за всеки регион и да се търсят съвместни решения, защото целта е обща - да се развиват градовете и регионите, да се подобряват инфраструктурата и средата и по този начин хората да живеят по-добре“, допълни Николова.

Тя припомни, че в. „Строител“ два пъти е награждаван с приза на НСОРБ „Глас на общините“, както и че изданието има съвместна рубрика със Сдружението „Кметовете говорят“.

Инвестиционните намерения на община Пловдив, сътрудничеството между бранша и местната власт и търсенето на начини за привличане на младите хора към професията бяха трите акцента, които гл. редактор на изданието открои като съществени за дискусията.

Инж. Емил Бойчев благодари на областната структура на Камарата и на в. „Строител“ за организирането на срещата и поздрави новия кмет на Пловдив. Той заяви, че КИИП - РК Пловдив, винаги си е партнирала и с държавата, и с общините, и със строителите. „Пловдивската колегия ще продължи да се отзовава и да предоставя своята експертиза“, обърна се той към присъстващите.

Арх. Чавдар Тенев представи анализ на състоянието на Пловдив от урбанистична гледна точка. Той посочи, че градът е стигнал до такава степен на развитие, че протичащите процеси не могат да бъдат обърнати. Председателят на КАБ - РК Пловдив, обърна внимание, че са редуцирани терените за построяване на обекти от образователната инфраструктура. Това създава трудности в новите квартали на града, където не може да се осигури адекватното обслужване на населението с образователни обекти. Като проблем определи и намаляването на габарита на крайречните булеварди, които би трябвало да са бързи трасета за вход-изход от Пловдив, както и продажбата на някои от автогарите на частни лица. Арх. Чавдар Тенев отбеляза още, че промишлените зони на Пловдив са обособени върху земеделски територии и нямат необходимата инфраструктура.

След официалните изказвания Пламен Иванов припомни, че партньорските отношения между ОП Пловдив и общината са намерили израз при реализирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. „Тогава успяхме да зададем темпото на строителство и да постигнем качеството, което се очакваше. Успяхме да установим и начин на сътрудничество и комуникация с местната власт, така че случващото се да е удовлетворяващо за двете страни. Това нямаше как да стане без съдействието на общината“, каза той.

Иванов се спря и на повишаването на конкурентоспособността на пловдивските компании на национално и международно ниво. Според него това може се постигне чрез провеждането на принципни обществени поръчки, качествен контрол на строителството, осигуряването на кадри и обучения за работещите в сектора. „През пролетта ще имаме готовност да обсъдим с кмета Костадин Димитров и неговия екип една нова форма на дуално обучение в сферата на строителството. Става въпрос за пилотен проект, който, ако е успешен, ще може да се прилага и на други места“, обяви Пламен Иванов. Друга тема, която засегна председателят на ОП Пловдив, беше свързана с проектната готовност на местната администрация, която в годините се е движила хаотично.

„Ние подаваме ръка на общината, можем да направим координация и да даваме становища за изпълнимостта на проектите в Пловдив според ресурса, с който разполага градът. Бихме били полезни и в ефективния контрол на дейностите, както и в борбата със сивата икономика“, каза той.

Иванов изрази мнение, че в една част от тръжните процедури, които се обявяват в Пловдив, има недостатъчност на заложения финансов ресурс, а други поръчки са преоразмерени. „Когато средствата са по-малко от необходимото, не може да се намерят добри строители, които да изпълняват обектите. А когато пък ресурсът е сериозен, тогава се стига до голям апетит от страна на кандидатите и се блокират процесите“, коментира председателят на ОП Пловдив.

Зам.-кметът инж. Тошо Пашов разказа, че основен приоритет в дейността на общината е

да бъдат завършени всички проекти, които са в процес на реализация.

Едва след това при наличие на свободен финансов ресурс екипът ще може да пристъпи към планиране, проектиране и изпълнение на нови проекти. Инж. Пашов заяви, че основните проблеми на града са презастрояването, липсата на достатъчно места за паркиране, интензивният трафик, който води до замърсяване на въздуха и силен шум. „Трябва да се работи за разрастване на Пловдив на ширина, така ще осигурим въздух за живеещите в града. Необходимо е да насочим усилията си и към

развитието на инфраструктурата, което изостава“,

подчерта той. Като важни проекти зам.-кметът определи изграждането на Югоизточния обход на града и пътните отсечки, които ще доведат до затваряне на външния ринг. „Околовръстният път на Пловдив вече не може да поеме трафика“, категоричен бе инж. Пашов. „Следващ приоритет, по който вече се работи, е строителството на средния ринг, с който целим да се свържат всички промишлени зони и да се изведе трафикът извън централната градска част“, информира зам.-кметът. По думите му много важно е изпълнението на проекта „Модър - Царевец“ до бул. „Пещерско шосе“ и след това до бул. „Свобода“. Друго важно съоръжение от транспортната инфраструктура е продължението на бул. „Александър Стамболийски“, като трасето трябва да преминава над жп линиите чрез надлез. „Има проект за тази отсечка от 70-те години на миналия век. За участъците, за които няма проект, ще се постараем да подготвим“, каза инж. Пашов. Той посочи, че трябва да се работи за продължението на бул. „Северен“ до бул. „Карловско шосе“ и след това до бул. „Васил Априлов“. „Процесът е дълъг, необходими са изключително много средства и няма да може да се реализира в рамките на настоящия мандат“, подчерта той.

Зам.-кметът изтъкна, че Пловдив изостава и по отношение на развитието на социалната и образователната инфраструктура. „Обособяват се нови квартали, които представляват спални. Предвиждаме да изработим подробни устройствени планове, за да може да построим детски градини, училища, културни обекти в тях“, разясни още инж. Тошо Пашов и добави, че тъй като не се очаква да остане голям финансов ресурс за изграждане на нови обекти, общината ще се насочи към проектиране, което да й даде хоризонт на работа в следващите години.

Костадин Димитров също коментира

нуждата от строителство на детски градини и ясли в новосъздадените квартали.

„Ще се направи анализ за необходимостите от такива обекти в различните райони на града. Имаме възможност да кандидатстваме за финансиране пред Министерството на науката и образованието и да ги реализираме“, посочи той и добави, че трябва да се обърне внимание на проекта за нова сграда на Математическата гимназия „Академик Кирил Попов“.

Димитров обърна внимание и на пътните трасетата около р. Марица и припомни, че добре развит е бул. „Марица-юг“, където са изградени бързи връзки, с изключение на района около Водната палата. „Трябва да имаме проектна готовност за строителството на още едно трасе при реката, с което да се осигури бързо придвижване в града“, сподели той.

Константин Димитров бе категоричен, че би било неразумно да се допусне неприемственост между екипите на общината. „Ако един проект е започнат, той трябва и да бъде завършен. Например в район „Западен“ се изгражда спортна зала, за която е дадена авансова сума. Сега ние или трябва да прекратим договора и да загубим парите, или да продължим изпълнението и да имаме тази необходима за спорта инфраструктура“, поясни Димитров.

Емил Янков запозна участниците в срещата с бъдещите планове за развитието на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ). Той съобщи, че е входиран проектът за интегрирани териториални инвестиции на ТИЗ. Документът включва строителството на важна инфраструктура, включително и подстанции, което ще е преимущество при предлагането на терени на големи инвеститори. „Заложили сме изграждане на няколко пречиствателни станции на територията на ТИЗ. Наш приоритет е образованието и квалификацията на кадри, както и развитието на нашия обучителен център. Надяваме се след 10 години в ТИЗ да бъдат създадени до 20 хил. нови работни места“, заяви той. Янков добави, че целта на ТИЗ е да привлича стратегически инвеститори и да превърне региона в основен инвестиционен център.

Районните кметове също представиха своята визия за развитието на териториите, за които отговарят.

Кметът на „Тракия“ Георги Гатев изтъкна, че в района, управляван от него, проблем е недовършената връзка от бул. „Асеновградско шосе“ до бул. „Цариградско шосе“ в района на кв. „Скобелева майка“. „Друг проект, който трябва да се реализира в следващите години, е продължението на бул. „Санкт Петербург“ към бул. „Цариградско шосе“. Това ще даде възможност да се работи активно за изпълнение на проекта за Математическата гимназия, който вече беше споменат“, обясни той. Гатев подчерта, че в район „Тракия“ има отредени големи терени за построяване на учебни заведения и се проектира нова сграда на детска ясла. „На територията ни нямаме професионална гимназия и смятам, че това трябва да е един от нашите приоритети. В рамките на мандата предвиждаме да развием парк „Лаута“. Смятаме да довършим започнатия парк зад паметника на Хан Крум“, информира кметът на „Тракия“. Георги Гатев открои като сериозен проблем на района

нуждата от саниране на голяма част от жилищните блокове

и според него това заедно с изграждането на ВЕИ на покривите на учебните заведения трябва да е акцент в дейността на администрацията. Той добави, че трябва да се мисли за изграждането на многоетажни паркинги в районите, тъй като в Пловдив в последните години се наблюдава бурно жилищно строителство.

„Трябва всички да се мобилизираме, защото новата програма по Националния план за възстановяване и устойчивост е много добра възможност“, коментира по отношение на санирането Пламен Иванов.

Кметът Димитров обясни, че в предходния мандат е заложена недостатъчна сума за изготвяне на енергийни обследвания на жилищни обекти. „Въпреки малката сума ние все пак успяхме да подадем определен брой сгради по НПЕЕМЖС. Според мен грешката беше, че се губеше връзката между МРРБ и районните кметове. Затова сега ние сме им делегирали права, за да могат тези администрации да убеждават хората в смисъла на санирането“, обясни Димитров. Той припомни, че при старта на НПЕЕМЖС се провеждаха негативни кампании спрямо санирането, което повлия отрицателно на интереса, но сега, когато хората са видели добрите резултати от енергийното обновяване, има много желаещи.

Кметът на р-н „Западен“ Тони Стойчева декларира пред строителите готовност за взаимодействие. „Много сериозен проблем в района са новите квартали, които не са добре уредени. Картината в тях е потресаваща, защото изграждането им не е започнало със строителството на необходимата инфраструктура, с проектиране на обекти от образователната, социалната и културната сфера. Моят приоритет е р-н „Западен“ да стане по-уреден, да има своите зони за развлечения и отдих“, даде заявка тя.

От своя страна кметът на р-н „Северен“ Венцислава Любенова посочи като основен проблем затворените улици. „Работим съвместно с общината за преодоляването му. Очакваме също и строителството на нова детска градина“, добави тя. Любенова обяви, че приоритет в нейната дейност ще е облагородяването на северната страна на река Марица, и заяви, че ще търси експертна помощ от ОП на КСБ – Пловдив, за реализирането на това намерение. „Работата на парче не ми допада и според мен

трябва да се направи цялостна визия за развитието на Пловдив“,

добави Любенова и декларира, че в нейно лице строителите имат партньор.

След това думата взе кметът на р-н „Централен“ Георги Стаменов, който изтъкна, че районът е лицето на Пловдив, където също са концентрирани много проблеми, валидни и в останалите части на града. „Имаме 25 училища, 12 детски градини, висши учебни заведения. Това е територия, която всекидневно е обременена със социалното и общественото обслужване на гражданите. Имаме редица забележителности – Младежкия хълм, Сахат тепе, Бунарджика, Небет тепе и много други, но всички те се нуждаят от инвестиции, за да придобият привлекателен вид и да се развиват“, коментира Стаменов. Той посочи, че районът се характеризира с малки междублокови пространства. „Трябва да се мисли за изграждане на втори пешеходен мост над река Марица, много е важно да работим за този проект“, бе категоричен Георги Стаменов. Той подчерта, че развитието на района е в бизнес и туристическа посока, и допълни, че се приключват много важни обекти в това направление – възстановяването на Крепостните стени на Небет тепе и колонадите на Източната порта, реконструкцията на „Дондуковата градина“. Приключва и реставрацията на Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Стаменов посочи, че е разработен проект за част от ул. „Христо Г. Данов“ , която да стане пешеходна зона. Става въпрос за отсечката, която обслужва административните сгради в района. „Това са обекти, по които се работи от години. Големият ни проблем е жп линията между гара Филипово и Централна гара. При спускането на бариерите за преминаване на жп композициите се образуват сериозни тапи. Решаването на този казус ще премахне задръстванията“, заяви той. Стаменов също коментира нуждата от строителството на нови учебни заведения извън централната градска част и подчерта, че това ще допринесе за намаляване на натоварването на р-н „Централен“.

Кметът на „Източен“ Емил Русинов обясни, че в ръководената от него района администрация се

поставя акцент върху проектната готовност.

„Имаме готов проект за основен ремонт на ул. „Богомил“, както и за обособяването на нова улица между „Ген. Радко Димитриев“ и парк „Лаута“. Тя ще се изпълни на два етапа – откъм бул. „Санкт Петербург“ и след това до „Ген. Радко Димитриев“, разказа Русинов. Той информира, че се предвижда облагородяването на парк „Чайка“ и реконструкция на ул. „Славянска“. „Подадени са 18 жилищни сгради от район „Източен“ по програмата за енергийно обновяване по НПВУ“, каза той. Сред другите планове на районната администрация са изграждането на многоетажен паркинг при стадион „Христо Ботев“. В следващите години ще бъде ремонтирано СУ „Симон Боливар“, включително и плувният басейн, който не функционира. Сградата е с капацитет 1300 ученици.

„Отворени сме за всякакви инициативи. От наша страна ще имате пълно съдействие за всякакви действия за развитието на района“, обърна се към строителите Емил Русинов.

Последва дискусия върху представените проекти и визия за развитието на града и областта, по времето на която присъстващите поставиха конкретни въпроси.

Костадин Димитров, кмет на община Пловдив: Завършването на големите инфраструктурни проекти е приоритет

---

Строителите допринасят за развитието не само на Пловдив, но и на България

---

Г-н Димитров, приемете поздрави от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за избирането Ви за кмет на Пловдив. Каква е Вашата оценка за срещата между ръководствата на общината и ОП на КСБ – Пловдив, и строителните фирми от областта. Полезна ли беше за Вас?

Подобни срещи са изключително ценни и ползотворни. Несъмнено като консултанти, като критици строителите са част от развитието не само на Пловдив, но и на България. В тази посока аз заявих пред бранша, че може взаимно да си бъдем полезни, да разчитаме един на друг. Със съветите на строителите можем да имаме успешно проектиране и строителство в нашия любим град Пловдив.

В началото на мандата бихте ли очертали какви са Вашите приоритети за развитието на общината?

Много е важно да се каже, че те зависят от заложените цели в предходния управленски мандат и от това, че наследихме много проекти, чието изпълнение не беше завършено. На нас ни се предоставя възможност да приключим започнатите дейности и след това да проектираме нови обекти и да надградим направеното. Имаме проекти, които са изцяло финансирани от общината и се изпълняват под наше ръководство. В други случаи обаче те са свързани с различни дружества – например проекта „Модър - Царевец“, по който работим съвместно с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и изграждането на Южен обходен колектор, където сме зависими от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив. За да се изпълнят такъв тип обекти в някакъв линеен график, е необходима голяма синхронизация. Тук е мястото да кажа, че линейните графици за реализация на доста от проектите, чието изпълнение трябва да се приключи до края на 2023 г., са закъснели. Те ще трябва да бъдат дофинансирани от община Пловдив, което ще е проблем за изпълнението на бюджета ни за тази година, но завършването на големите инфраструктурни проекти е приоритет. Довършването на строителните дейности на стадионите „Локомотив“ и „Христо Ботев“ също е приоритет. Имаме индикации от страна на държавата, че ще получим средства за приключване на ремонта на стадион „Локомотив“. Имаме възможност да финансираме поетите ангажименти от общината по отношение на дострояването на стадион „Христо Ботев“. Пловдив разполага с чудесна спортна зала - „Колодрум“, дойде време да обърнем внимание на обновяването на стадионите. Това е показателно за посоката на развитието на града.

Приоритет ще бъде и реконструкцията на рушащото се кино „Космос“. В следващите бюджетни години се надявам да осигурим средства да доизградим вътрешния ринг на Пловдив с продължение на бул. „Северен“ и съответно на бул. „Копривщица“, както и за строителството на още един мост над река Марица. Това сме го заложили като важна точка от нашите планове.

В последните дни наблюдаваме „отпушване“ на дейността на строителите, които започнаха да работят по-бързо. Вследствие на постоянната ми комуникация с тях и обратната връзка отворихме за движение бул. „Христо Ботев“. Има ясно поет ангажимент от изпълнителите за довършване на ремонта на ул. „Голямоконарско шосе“. Очакваме до края на 2023 г. да бъде напълно завършен бул. „Дунав“.

След проведени срещи с всички ангажирани с проекта „Модър - Царевец“, които споменах, очакваме до март-април 2024 г. да бъде отворен за движение участъкът от бул. „Коматевско шосе“ до бул. „Хаджи Димитър“.

До края на 2023 г. или началото на 2024 г. би трябвало да бъдат приключени дейностите по бул. „Руски“ в посока на бул. „Христо Ботев“. Същите са плановете ни и за бул. „Васил Априлов“.

Пробивът под Централна жп гара Пловдив ще бъде завършен до края на 2024 г. Предстои много работа и по Южния обходен колектор. Имаме доста задачи и ангажименти към строителите. Ние сме в постоянна връзка с тях и добрата комуникация се вижда в изпълнението на проектите.

По време на срещата споменахте, че в Пловдив не са реализирани много блокове по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Сега всички гледат с голям интерес към това, което предстои по новата програма за енергийно обновяване по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Как ще се включи Пловдив?

Преди няколко дни получихме информация, че по НПВУ имаме одобрено финансиране за проекти за административни сгради – като бившия Партиен дом. По отношение на ­НПЕЕМЖС искам да обърна внимание, че тя следваше собствен ритъм. Ако в началото беше на идейна фаза, след това започна с някакво финансиране от самите граждани, което после напълно се пое от държавата и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, то сега вървим в обратния ред. Но проектната готовност е от изключителна важност, което зависи от децентрализацията – ключов момент за резултатите от програмата. Това, към което ще се стремим, е делегиране на права на районните кметове, които са най-близо до хората, за събиране на проекти, за организиране на повече сдружения на собственици. Гражданите могат да разчитат на моята подкрепа и се надявам да има повече обследвани и изготвени паспорти.

Предстои да стартира реално програмен период 2021-2027 г. Какви ще бъдат проектите, към които ще насочите вниманието си?

Пловдив трябва да се развива в сфери като образование и култура. Несъмнено приоритет ще бъдат Математическата гимназия „Академик Кирил Попов“ и опазването на културните ценности на Пловдив. Очаквам да бъдем одобрени за финансиране за проекта за археологически разкопки около сградата на Централната поща.

По отношение на инфраструктурата – аз го казах и в моята презентация – приоритет за мен е река Марица и нашите любими тепета.

Какви ще бъдат следващите Ви стъпки като кмет по отношение на водната инфраструктура?

В момента най-важен е реализиращият се проект за Южен обходен колектор. Както споменах, той трябва да бъде завършен до 2024 г. Имаме много разкопани улици. Водим постоянни разговори със строителите, за да имат възможност да разширят обхвата на своята дейност и да бъде завършен успешно колекторът.

Много важен е също и водният проект, който се изпълнява по бул. „Северен“. ВиК инфраструктурата в Пловдив продължава да се развива. Знаем за проблемите по отделните райони, къде е остаряла ВиК мрежата и трябва да бъде подновена. Работим в сътрудничество с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив.

Пламен Иванов, член на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ - Пловдив: Новият управленски екип на община Пловдив заяви желание за партньорство и загриженост за бъдещето на града

Г-н Иванов, от Пловдив стартира инициативата за провеждане на новата кампания от срещи между Областните представителства на КСБ и кметовете на общини след проведените местни избори. Какви са впечатленията Ви от състоялата се среща и това, което чухте като намерения от новия управленски екип на общината. Доколко заявеното отговаря на очакванията на бранша?

Ние работихме по-скоро върху формата на проявата – да бъде представена държавата в лицето на областния управител д-р инж. Илия Зюмбилев, да присъства кметът на Пловдив Костадин Димитров и районните кметове, които се опитваме да привлечем за наши партньори в решаване на важните проблеми и при изпълнението на конкретни дейности. Кметът на общината има поглед върху голямата картина, но не е негово задължение да вниква в детайлите. През годините забелязахме, че районните кметове на база на отношенията си с гражданите имат по-ясен поглед върху детайлите. Все пак пряка отговорност за един обект носят изпълнителят и районният кмет, който се среща с гражданите всеки ден. Тези контакти са гаранция за по-успешно развитие на инфраструктурата.

Сред нещата, които аз бих акцентирал като резултати от срещата, са – първо, установихме, че имаме отворени канали за комуникация на различните нива в областната управа, общината и с районните кметове. На следващо място - заявено бе желание за партньорство между нас и загриженост за бъдещето на града. Има опит за споделена компетентност и капацитет помежду ни, както и сериозно желание от двете страни за минимизиране на лошите практики. Другото, което стана ясно, е, че между трите професионални структури ОП на КСБ - Пловдив, и Регионалните колегии на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране няма напрежение. Създали сме колегиални и приятелски отношения.

Въпросите, които поставихте пред местната администрация, намериха ли своя отговор?

Изборът на зам.-кмет по строителство в лицето на инж. Тошо Пашов ни дава възможност за добра комуникация и диалог. Инж. Пашов е наш колега с много опит и пред него може да поставяме актуалните проблеми. Това за нас е форма на устойчивост.

Един от въпросите, към който насочихме вниманието си, е, че обществените поръчки трябва да бъдат преглеждани много внимателно, преди да бъдат обявени, защото след това възникват проблеми. Установили сме, че има търгове, които са не­до­оце­не­ни, но има и такива, които са надценени. И в двата случая се генерират проблеми. В тази посока ангажираността на кмета Димитров и на зам.-кмета Пашов гарантира, че подобна практика ще бъде преустановена.

Другото, което искахме, беше да маркираме какви са нагласите – че ние сме отворени за партньорство, готови сме чрез капацитета на фирмите - членове на КСБ, да работим и да намерим допирните точки, с които да направим по-ефективна съвместната си дейност занапред.

По време на срещата представихте една Ваша идея - за изпълнението на пилотен проект за развитие на дуалното обучение в Пловдив. Бихте ли разказали повече подробности?

Моята цел е да провокирам екипа на кмета Димитров и със съвместни усилия и ангажираност да реализираме тази идея. Предложението ми е да се направи публично-частно партньорство между строителния бранш и местната власт и общината да залага в договорните условия, независимо кой спечели изпълнението на даден обект, 5 или 6 ученици да бъдат взети на него като стажанти. Имам и други предложения за осигуряването на подобни стажове, които могат да се случват в бъдеще. Това е много важно, защото наблюдаваме следния парадокс – децата, които искат да се занимават със строителство, не ги приемат в професионалните гимназии, а тези, които се обучават в ПГСАГ, имат съвсем други намерения за бъдещето.

Каква година изпраща строителният бранш в област Пловдив?

И през 2022 г., и през 2023 г. браншът може да бъде разделен в две категории. Фирми, които работиха в публичния сектор по обществени поръчки – за тях липсата на индексация на договорите, замразяването или спирането на някои обекти създаде огромни проблеми. За разлика от тях компаниите, изпълняващи обекти на частни инвеститори или в сферата на жилищното строителство, имаха доста добри години. Причина за това е и фактът, че инфлационните процеси стимулираха жилищното строителство. Смятам обаче, че вече се отпушиха дейностите – размрази се изпълнението на обектите и очаквам засилване на строителните дейности и с публични средства.

В партньорство между КСБ, „БГ Алтернатива“ ООД и в. „Строител“ през годината се рестартира проектът „Аз мога да строя“. Той е насочен към професионалните гимназии и дава възможности за развитие.

Какви са приоритетите Ви като председател на ОП на КСБ – Пловдив, за 2024 г.?

Аз се ангажирам като ръководител на структурата младите ни колеги, които влизат в състава на Областния съвет, постепенно да поемат повече отговорности и да подпомагат дейността на ОП Пловдив. Рано или късно трябва да се случи смяна на генерациите и на хората, които представляват КСБ. Затова натрупването на опит е важно.

Приоритет за мен е и да намерим тази форма на съществуване, която ще ни запази като строители. Трябва също така да намерим формата, под която КСБ ще бъде за строителите организацията, която решава възникнали проблеми, а не само място, където да подновяват вписването си в Централния професионален регистър на строителя.

В края на интервюто - традиционният ни въпрос, чрез който търсим обратната връзка за нашата работа, полезността на изданието на КСБ и на инициативите, които провеждаме. Какво е Вашето мнение?

Няма да бъде сериозно, ако заявя, че чета всички рубрики в изданието. Но няма брой на вестника, в който да не съм видял материали за неща, които ме интересуват и ме касаят. Едно от полезните неща за мен като председател на ОП на КСБ - Пловдив, е да се запознавам с инициативи, които се случват в други Областни представителства. Изключително интересни са ми и някои теми, които се коментират от експерти в дадената област. За мен да чета в. „Строител“ има и сантиментална стойност, тъй като с голяма част от гостите, които са на страниците на вестника, се познаваме от години.

По отношение на инициативите, които провеждате, мисля, че са изключително полезни и за бранша, и за властите. Визирам включително днешната среща. Това, което аз видях, е, че в община Пловдив има сериозна подмяна на управленския състав. Новите хора встъпват в длъжност със заряд, без да имат натрупано излишно самочувствие от много мандати зад гърба си, имат желание за работа и респект към отговорностите, които поемат. Една такава среща по инициатива на в. „Строител“ ги накара авансово да поемат ангажимент, за чието изпълнение ние ще им напомняме.

 Арх. Чавдар Тенев, председател на КАБ – РК Пловдив:  Останах с много положителна нагласа от срещата с ръководството на община Пловдив

Останах с много положителна нагласа от срещата с ръководството на община Пловдив. Добре е, че още в началото на мандата беше организирана такава, за да може да се запознаем с намеренията и компетентността на екипа на кмета Костадин Димитров. Това, което знаехме преди срещата, беше само от изказванията по време на предизборната кампания. Сега съвсем коректно бяха представени идеите за развитие на общината. Беше ми дадена възможност да направя и кратък анализ по отношение на градоустройството. Дискусията беше изключително интересна и полезна.

Владислав Кънчев, член на ОблС на ОП на КСБ – Пловдив: Диалогът е пътят, по който ще можем да разрешим натрупаните проблеми

Провеждането на първа среща между строителите от областта с ръководството на община Пловдив е изключително положителна инициатива. Градското развитие обединява интересите на отделния човек, на общината, на компаниите и на различни организации. Диалогът е пътят, по който ще можем да разрешим всички натрупани в годините проблеми и да подпомогнем развитието на града.

Видяхме, че екипът на кмета Димитров има голяма амбиция да завърши всичко, което вече е стартирало в Пловдив. През пролетта ще бъде добре да направим отново среща с общината, когато вече ще имаме реална оценка за това, което може да се постигне.

Инж. Саркис Гарабедян, член на Комисията за ЦПРС, член на УС на НКСВ и изп. директор на „Тирлин“ АД:  Обсъдихме всички въпроси, които ни вълнуват като строители

По време на срещата с ръководството на община Пловдив бяха обсъдени всички въпроси, които ни вълнуват като строители. Надявам се местната власт и строителите да работим заедно в начинанията, които ще направят града ни по-хубав. Има много неща, които трябва да бъдат променени. Не трябва да се допуска да се стартират проекти, които да се изградят донякъде и да останат незавършени, какъвто е случаят със зоологическата градина в Пловдив, сградата на Централни хали и др. Това са проекти, които са стигнали някакъв етап от изпълнението си и трябва да се направи нещо - или да бъдат завършени, или изобщо да ги няма. Срещата между строителите от областта и общината беше много полезна. С удоволствие изслушах всички направени изказвания. Установих, че има настройка нещата в Пловдив да се променят към по-добро.

Стоян Братанов от „Арх Ситистрой“ ЕООД: Това, което чухме като презентации, ни дава надежда, че ще има промяна

Срещата между строителните фирми от област Пловдив и новото ръководство на общината и областната управа беше много полезна. Искаме всеки месец да има такива прояви с точни теми, които да бъдат обсъждани. Това, което чухме като презентации, ни дава надежда, че ще има промяна. Но общината трябва да има по-сериозна контролираща функция, защото иначе проблемите няма да се решат.