Емил Христов

Ренета Николова

Ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ), местната структура на браншовата организация и кметът на община Велико Търново и председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) инж. Даниел Панов проведоха работна среща. Събитието се състоя в сградата на общината, като на него присъстваха и кметовете на община Павликени инж. Емануил Манолов, на община Стражица Йордан Цонев и инж. Петя Бакалова, началник РДНСК - Велико Търново.

От страна на Камарата в срещата взеха участие инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, зам.-председателите на УС на КСБ инж. Иван Моллов и инж. Любомир Качамаков, който е и председател на ОП на КСБ – София, членовете на УС инж. Любомир Шербетов и инж. Красимир Атанасов, който е председател на ОП на КСБ – Русе, инж. Благой Козарев, председател на Комисията по професионална етика, арх. Иван Несторов, изп. директор на КСБ, Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, както и представители на строителните компании от региона.

„Искам да благодаря за доброто партньорство с Камарата на строителите в България. НСОРБ постоянно сме в комуникация с браншовата организация по различни проблеми. Един от най-наболелите в момента е, че не ни достигат средствата за реализирането на инвестиционните програми на общините“, заяви в началото на срещата инж. Панов.

От своя страна инж. Илиян Терзиев също благодари за отличния диалог с НСОРБ и представи пред инж. Панов предизвикателствата, пред които е изправен строителният бранш. „Най-болната ни тема си остава индексацията“, подчерта той.

Двете страни обсъдиха възможностите за индексиране на договорите по оперативните програми, както и за значението на индексацията за изпълнението на инфраструктурните проекти на общините. КСБ и Националното сдружение на общините в Република България заявиха готовността си заедно да работят за осигуряване от държавата на средства за справедлива индексация и за финансово гарантиране на реализацията на важните за развитието на регионите проекти.

„Искам специално да благодаря на инж. Илиян Терзиев за отличната комуникация и доброто партньорство, което имаме през годините. Това се отчита не само от мен, но и от всички колеги от УС на НСОРБ, а също така и от администрацията“, каза в началото на срещата инж. Даниел Панов. Той изтъкна, че в момента общините в цялата страна са изправени пред много сериозно предизвикателство – да осигуряват средства за реализиране на инвестиционните си програми. Освен това на някои от местните администрации се е наложило частично да дофинансират обектите, изпълнявани със средства от ЕС, за да може да приключат проектите в рамките на програмния период. Причината е, че взетото от Управляващите органи (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ и на ОП „Региони в растеж 2014-2020“ решение за индексиране с до 15% на договорите не осигурява нужните средства за адекватно компенсиране на увеличените стойности на договорите, обясни инж. Панов.

Инж. Илиян Терзиев подчерта, че един от основните проблеми, пред който са изправени строителните фирми в страната, е

липсата на ясни правила за индексиране на договорите.

„В края на март проведохме среща с изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева, на която коментирахме нуждата именно от реално прилагане на Методиката за индексация на строителните договори, както и осигуряването на национален финансов ресурс за индексация. Надявам се, че с общи усилия ще можем да настояваме за решение на казуса“, подчерта председателят на УС на КСБ и добави, че Камарата е попитала УО на оперативните програми за колко договора са подписани допълнителни споразумения за индексация до този момент. Той посочи, че от предоставената информация става ясно, че те не са повече от 10%.

Инж. Терзиев сподели, че от началото на годината ръководството на КСБ е провело работни срещи и с кметовете на Варна и Силистра. „Искахме да разберем какви са техните инвестиционни планове, какво очакват те от строителния бранш и как виждат реализирането на Националния план за възстановяване и устойчивост и проектите по оперативни програми“, поясни председателят на УС на КСБ и допълни, че когато браншът е информиран, може да планира своята работа.

Той обърна внимание, че след приемане на европейската Директива за енергийните характеристики на сградите след 2028 г. няма да се издават разрешения за строеж на сгради, които не са проектирани като нулево енергийни. Инж. Илиян Терзиев бе категоричен, че този въпрос тепърва ще бъде на дневен ред.

Инж. Даниел Панов заяви, че се надява МФ и МРРБ съвместно да намерят решение на

проблема с липсата на реална индексация.

„Ако МФ и МРРБ поискат обобщена справка от общините за това колко проекти трябва да бъдат индексирани, ние можем да я подготвим в рамките на 7 дни“, каза председателят на УС на НСОРБ и подчерта, че за съжаление в момента има Методика за индексация, но няма осигурени средства. „Общините са гръбнакът на държавата. Държавата трябва да помисли как да подкрепи местните власти по отношение на индексацията“, категорчен бе инж. Панов.

„Имаме проблем с прилагането на Методиката, много са въпросите и са нужни указания, които да важат за всички“, посочи Панов и обясни, че от НСОРБ са изпратили официални писма до Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, в които искат пояснения. „Все още не са ни отговорили“, каза инж. Панов и съобщи, че се очаква да се събере тристранен съвет между трите държавни структури, който да излезе с указания.

Според председателя на УС на НСОРБ проблемите ще започнат да се решават, когато бъде приет държавният бюджет за 2023 г. „Трудно ще се навакса загубеното време заради забавената финансова рамка. Добре че гражданите си плащат данъците и с тях успяваме в момента да издържаме общинските бюджети“, посочи той.

Инж. Даниел Панов изтъкна, че за общините е от изключително голямо значение

средствата в държавния бюджет за инвестиционните им програми да бъдат увеличени,

тъй като и за изпълнението на заложените проекти ще се наложи индексация на строителните договори. „Този въпрос го поставихме и при двете ни срещи в Министерството на финансите. Аз разчитам и на Вашето съдействие да направим някаква справка за необходимите средства за индексация на проектите, която да предоставим на институциите. Да има доказателство, че парите не са достатъчни и трябва да бъдат заложени в адекватен размер в държавния бюджет“, завърши той.

Темата за липса на реална индексация на договорите коментира и кметът на Павликени инж. Емануил Манолов. Той разказа, че общината е изпреварила събитията и не се е наложило досега да се индексират действащи договори. „Предварително си актуализирахме сметките преди обявяване на поръчките и за няколко по-малки обекта, които бяха до 100 000 лв., сами осигурихме нужното дофинансиране“, поясни той.

Инж. Манолов сподели, че има отлично партньорство с ОП на КСБ – Велико Търново, и че е бивш член на ОблС на Областното представителство на Камарата. „Ще се радвам изключително много, ако сътрудничеството между местната власт и регионалните структури на КСБ се задълбочи още повече. Да обменяме информация при промяна на нормативната уредба, касаеща проектирането и строителството, например за Закона за обществените поръчки или друго“, сподели кметът на Павликени.

Той

благодари и на строителните фирми от региона, че винаги се отзовават при нужда и проблем в общината.

Кметът на Стражица Йордан Цонев подчерта, че e убеден,че Методиката за индексиране на договорите ще започне да се прилага, но по-важният въпрос за него е откъде ще се вземат необходимите средства. „Малките общини, каквато е и нашата, не могат да се справят, ако трябва да осигурят пари от бюджетите си. Собствените ни приходи са достатъчни да покрием само текущите ремонти. За късмет в Стражица има само един проект, за който се наложи да увеличим цената в договора, който успяхме да покрием с наши средства“, заяви той. Цонев добави, че общината се е отказала от реализирането на проект по ПУДООС, защото е станало ясно, че в процеса на изпълнение ще се окаже, че парите няма да стигнат и ще се наложи сериозна индексация, за да бъде завършен.

На срещата инж. Даниел Панов насочи вниманието към проектите на общините, финансирани от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по които местните власти са получили 50% от общата им стойност. „НСОРБ работи много добре със служебното правителство и МРРБ“, подчерта инж. Панов. „Хубавото на осигурения ресурс от МРРБ е, че той беше разпределен и за обекти с проектна готовност, със строителни разрешения и проведени тръжни процедури. Дори малките общини получиха значими средства, защото разполагаха с готови проекти за пътища или ВиК“, подчерта той и допълни, че са осигурени и останалите 50% от обещаното финансиране и се очаква да бъдат разплатени към общините.

Инж. Любомир Качамаков заяви, че браншът има притеснения, че проблемът с липсата на реална индексация ще се повтори и при тези общински проекти. „Чудесно е, че се стартираха нови строителни обекти, но това стана, преди да се решат проблемите с индексацията по старите“, бе категоричен зам.-председателят на УС на КСБ. Той добави, че се надява, че съвместно с НСОРБ ще намерят начин за решаване на този проблем.

Инж. Благой Козарев засега въпроса с индексирането на договори по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. „В момента по ОПОС има само един подписан договор за индексация. Устно се говори, че ще има още 10. Разбира се, по методическите указания на ОПОС е възможно едва 15% увеличение на цената на договора. Това няма нищо общо с коефициентите, които излизат от Методиката, приета от Министерския съвет“, подчерта председателят на КПЕ на КСБ. От думите му стана ясно, че

търговете по оперативната програма са правени основно през периода 2019-2021 г.

„Положението е много тежко. Договорите на колегите строители са такива, че те не могат да прекратят изпълнението, тъй като неустойката им е в размер на 10%. Ако имаш договор за 30 млн. лв. и си изпълнил половината на загуба и разбираш, че ако го спреш, ще трябва да платиш още 3 млн. лв. неустойка, това води до взимането на още кредити, за да можеш да приключиш проекта“, поясни той.

Инж. Козарев изтъкна, че Методиката е доста конкретна, но въпреки това КСБ настоява да се въведе единна инструкция за прилагането й. „Освен ясна процедура държавата трябва да си влезе в ролята и да осигури и бюджет, за да може Методиката да бъде приложена, и то еднакво за всички. Ние заставаме зад позицията, че ако практиката не е еднаква за всички, това е източник за появяване на корупционни практики. Важно е заедно с Вас да застанем обединени и да обясним, че това е единственият правилен път“, каза той и допълни, че се надява да не се стигне до момента, в който строителните фирми ще започнат да съдят ВиК операторите. „При приета Методика на Министерския съвет най-вероятно ще спечелим делата. Но тогава това ще се отрази директно на цената на водата, като по този начин ще се качи инфлацията“, поясни инж. Козарев. Той акцентира и върху това, че Методиката третира единствено динамиката на инфлацията при строителните материали, без да се отчита покачването на заплати, горива, енергийни ресурси.

Инж. Иван Моллов коментира, че би обобщил проблемите с индексацията в три направления. „На първо място трябва да се види откъде ще дойдат средствата за индексация. След това е важно да разберем, че не само строителите искат индексацията да се случи, но това е нещо, което засяга всички участници в инвестиционния процес, защото в противен случай алтернативата е да не се изгражда инфраструктура и проектите да бъдат орязани и обхватът им намален. Трябва да се опитаме с общи усилия да променим всичко това“, посочи той. На трето място инж. Моллов заяви, че е важно да се даде ясна информация колко средства точно са необходими за индексиране на договорите, като според него НСОРБ има възможност да помогне в това направление, тъй като общините разполагат с подобна информация.

Участниците в събитието се обединиха около необходимостта да бъде инициирана обща среща на КСБ, НСОРБ, МРРБ и МФ, на която да бъдат поставени въпросите за индексацията и да се настоява за намиране на решение от страна на държавата и за залагането в бюджета на целеви средства за реализацията й.

В рамките на работната среща двете страни коментираха и инвестиционните намерения на община Велко Търново, както и реализирането на Националния план за възстановяване и устойчивост и по-конкретно програмата за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради.

„В община Велико Търново се проверяват и обработват общо 48 заявления. Все още не е ясно как и по какъв начин те ще бъдат одобрявани, но аз задължително смятам, че представители на ОП на Камарата трябва да участват в този процес“, посочи инж. Даниел Панов. Според кмета на Велико Търново енергийното обновяване на сградите ще даде работа на малките и средни строителни компании. „Ефектът от санирането на зданията е голям. НСОРБ се бори да има програма за енергийна ефективност и се надявам до края на годината да видим някакво развитие по нея“, заяви инж. Панов.

Кметът на Велико Търново сподели, че освен санирането няма други по-напреднали проекти в инвестиционната програма на общината. „За съжаление няма приет държавен бюджет, за да можем да кажем нещо по-конкретно. За момента работим активно по всички проекти, които вече са в ход“, подчерта той.

В края на разговора като обобщение от проведената среща инж. Любомир Шербетов заяви, че най-важното послание от нея е, че КСБ и НСОРБ обединени ще работят заедно за решаването на общите проблеми и ще търсят решения за общите предизвикателства пред общините и строителите.

В рамките на събитието изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов посети офиса на Областното представителство на Камарата във Велико Търново.

Ръководството на Камарата на строителите в България инициира провеждането на регионални срещи с председателите на Областните представителства на КСБ, на които да се обсъждат актуалните за бранша теми. Първата проява се състоя на 21 март във Варна, като неин домакин бе ОП на КСБ - Варна. На 24 април ръководството на Камарата продължи инициативата си във Велико Търново. Домакин бе ОП Велико Търново и неговият председател Венцислав Дончев. Във втората регионална среща участваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, зам.-председателите на УС на КСБ инж. Иван Моллов и инж. Любомир Качамаков, който е и председател на ОП София, председателят на Комисията по професионална етика на Камарата инж. Благой Козарев, изп. директор на КСБ Иван Несторов, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. В срещата се включиха председателите на ОП на КСБ – Добрич, инж. Димитър Костов, на ОП на КСБ – Русе, инж. Красимир Атанасов, на ОП на КСБ – Ямбол, инж. Красимир Инджов, на ОП на КСБ – Габрово, Мария Башева, на ОП на КСБ – Ловеч, Бранимир Тотев и на ОП на КСБ – Плевен, инж. Венцислав Недялков.

Един от основните проблеми, които очертаха присъстващите, бе липсата на реална индексация на строителните договори и възможностите за осигуряване на финансиране индексацията да стане факт.

След срещата в. „Строител“ попита ръководителите на местните структури на КСБ за предизвикателствата, с които те се сблъскват в своята дейност, както и задачите и целите, които стоят пред тях.

Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ - Велико Търново: Съвместно с общините ще търсим решение на належащите въпроси  

Г-н Дончев, полезна ли беше работната среща между Камарата на строителите в България, ОП на КСБ – Велико Търново, и кмета на общината и председател на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов? Какви са резултатите от нея?

Според мен срещата беше полезна, а резултатите трябва първо да се видят на национално ниво, а след това и по места. Най-важното е, че кметовете, които присъстваха, ръководството на Камарата и ОП Велико Търново се обединихме, че заедно ще търсим решение на въпросите, които са належащи и за двете страни в строителния процес.

Взехте участие и във втората регионална среща на КСБ с председателите на ОП на КСБ, на която бяха обсъдени важни за бранша теми. Кои според Вас са въпросите, към които Камарата трябва да насочи своето внимание и за решаването на които трябва да се работи целенасочено?

Най-належащият въпрос, който трябва да бъде решен, е реалното прилагане на индексацията. Като начин на изпълнение този проблем е изчистен, защото има разписана Методика. Сега трябва да се намери начинът на финансиране. След като има яснота откъде ще дойдат необходимите средства, едва тогава Методиката за индексация ще стане приложима и лесно изпълнима. Тогава нещата ще потръгнат.

Във Вашия регион какъв брой договори попадат в хипотеза да бъдат индексирани? Правени ли са изчисления какъв финансов ресурс е необходим?

На проведената в община Велико Търново среща коментирахме този въпрос. За да се получи конкретната сума, която е необходима, и да е ясно колко са контрактите, които подлежат на индексация, първо ние трябва да разберем кои договори имат право да бъдат променени. На практика по определени програми с европейско финансиране договорите може да бъдат индексирани, по други обаче - не. Това е сферата, където трябва да се търси сътрудничество с местната власт. По отношение на договорите, възлагани от общините, трябва първо да се намерят средствата и тогава да се прилага промяна.

Какви са целите, които си поставяте за 2023 г.? Какви инициативи планира да реализира ОП Велико Търново?

В краткосрочен план ще работя членовете на КСБ от об­ласт­та да се запознаят с промените, които се случват в законодателството, с всичко, което е свързано с индексацията на договорите и как да си получат средствата, по какъв начин да подготвят следващи договори.

В дългосрочен план разработваме план за сътрудничество с Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“. Опитваме се да осигурим на завършващите ученици добра практика, което ще даде възможност за по-нататъшната им реализация. Идеята ни е да видят как се случват нещата не само на хартия, а да прилагат получените знания в работна среда. Вече имаме изградена тенденция ученици от ПГСА да изкарват практиките си в нашите компании. Например в моята фирма предстои да постъпят двама стажанти. Това, което наблюдавам, е, че за някои неща те са като в „небрано лозе“ – виждали са нещата в учебниците, но на живо е доста по-различно.

Какви обекти предстои да се реализират във Вашия регион? Има ли яснота от страна на местните власти и как реално работите с тях?

Проблемът на общините е, че те нямат одобрен бюджет, няма и помощ от държавата. Местната администрация работи на парче и няма яснота как ще си изпълняват инвестиционната програма, дали ще си осигурят европейско финансиране, ще получат ли пари от държавата под формата на субсидия. Имаме добра комуникация с общините, но тепърва ще разберем какво ще се случва.

Как ОП на КСБ - Велико Търново, работи с в. „Строител”? Има ли теми, които бихте искали да виждате на страниците на изданието?

ОП Велико Търново си партнира чудесно с изданието. Моето желание е, а и усилията на Камарата са насочени в тази посока, да се популяризират иновациите в строителството. Там, където технологиите и новите материали могат да заместят масовата човешка ръка като работна сила, там е бъдещето и това ще доведе до просперитет на бранша. Мисля, че може да се отдели повече внимание на тази тема, за да достигне до повече хора.

Инж. Мария Башева, председател на ОП на КСБ - Габрово: Нужно е да се обърне внимание на обучението на млади кадри за строителния бранш  

Инж. Башева, взехте участие във втората регионална среща на КСБ с председателите на ОП, на която бяха обсъдени важни за бранша теми. Кои според Вас са въпросите, към които Камарата трябва да насочи своето внимание и за решаването на които трябва да се работи целенасочено?

Важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е обучението на млади кадри за строителния бранш, това е най-належащ проблем за решаване. Също привличане на кадри към сектора, издигане престижа на строителната професия.

Какви са проблемите на бранша в регион Габрово?

Основният проблем на всички фирми е липсата на квалифицирани работници.

Какви са целите, които си поставяте за 2023 г.? Какви инициативи планира да реализира ОП на КСБ?

За 2023 г. продължаваме да работим за повишаване на информираността на строителните фирми по актуални и значими теми. Друго направление ще е организиране и провеждане на информационни и обучителни събития и срещи, както и осигуряване на навременна и точна информация на строителните компании относно текущи възможности за участие в обществени поръчки и проекти.

Планираме също да подготвим и изпълним дейности за повишаване авторитета на строителната професия, както и на квалификацията на служителите и работниците на фирмите чрез организиране и провеждане на курсове съвместно със „Строителна квалификация“ ЕАД. Ключова задача на ОП – Габрово, е и адекватно да реагира на проблемите на фирмите членове. Ще предприемем действия за привличане и мотивиране на ученици за обучение в строителни специалности.

Планираме да продължи сътрудничеството с други браншови организации и да взимаме участие в съвместни инициативи с тях. Отново ще работим за защита правата и интересите на своите членове, на потребителите на строителни услуги и на бранша като цяло.

Какви обекти предстои да се реализират във Вашия регион? Има ли яснота от страна на местните власти и как реално работите с тях?

Бих искала да работим в по-тясно сътрудничество с местната власт, за да бъде по-успешно и да имаме повече информация за предстоящи инфраструктурни обекти и намерения на територията на областта. Това би подпомогнало много нашите фирми и би допринесло за тяхното развитие.

Един от важните за бранша въпроси е прилагането на индексацията на строителните договори. Във Вашия регион какъв брой договори попадат в хипотеза да бъдат индексирани?

Около 4-5 договора очакват да бъдат индексирани и колегите активно се интересуват кога и как може да се случи реално това индексиране.

Как ОП на КСБ - Габрово, работи с в. „Строител”? Има ли теми, които бихте искали да виждате на страниците на изданието?

Областното представителство в Габрово работи изключително ползотворно с вестника. Всички наши инициативи се отразяват пълно и коректно. Поздравления за главния редактор Ренета Николова и за целия екип, които са винаги „на терен” и активно отразяват събитията. Бих искала да има повече представяне на малките строителни фирми – как се справят, как намират и задържат работници, какви обекти изпълняват, какви предизвикателства срещат. Също би ми било интересно да прочета интервюта с ученици от строителните паралелки – какво мислят за строителството, как виждат пътя си напред, достатъчна ли е подготовката им, какво липсва в обучението им.

Бранимир Тотев, председател на ОП на КСБ - Ловеч: На среща с общината ОП Ловеч ще се запознае с инвестиционните намерения на администрацията

Г-н Тотев, взехте участие във втората регионална среща на КСБ с председателите на ОП на КСБ, на която бяха обсъдени важни за бранша теми. Кои според Вас са въпросите, към които Камарата трябва да насочи своето внимание и за решаването на които трябва да се работи целенасочено?

На първо място да се апелира към институциите да се дадат точни указания и правила за Методиката за индексация на договорите в строителството. На второ – да се обърне внимание на намаляването на „сивия“ сектор в бранша.

Какви са проблемите на бранша в регион Ловеч?

Утвърдени строителни компании масово се оттеглят от пазара поради липса на персонал. Главната причина за недостига на хора е огромният „сив“ сектор в нашия регион. Хората не искат да работят във фирми, предпочитат да са в нелегални бригади или самостоятелно. Така изкарват повече пари, в Ловеч заплатите не са високи като софийските възнаграждения поради различията в икономиката.

Другият проблем в Ловеч, както и навсякъде, е липсата на квалифицирани кадри в строителството. В Ловеч например няма строителен техникум от поне 15 години. Единственият техникум, в който има строителство, е в Тетевен и той е само с една строителна специалност.

Като цяло нещата за бранша в региона не са добре, но се надявам заедно с местната власт да постигнем напредък.

Какви са задачите, които си поставяте за 2023 г.?

Предстои ОП Ловеч да проведе среща с кмета на община Ловеч Корнелия Маринова и зам.-кмета по строителство Даниел Колев. Целта е да се запознаем с инвестиционните намерения на местната администрация, както и да набележим конкретни общи цели и стъпки как да ги постигнем.

Целите за 2023 г. на ОП Ловеч са:

– На местно ниво планирам да се организират повече срещи с членовете на Областното представителство с цел увеличаване на контакта и диалога между тях.

– Да се проучат нуждите на строителните фирми в област Ловеч от повишаване на квалификацията и компетентностите на кадрите им.

– Да организираме в ОП Ловеч съвместно със „Строителна квалификация“ ЕАД обучения.

– Да продължим установените добри професионални контакти с държавните институции на местно ниво.

Какви обекти предстои да се реализират във Вашия регион? Има ли яснота от страна на местните власти и как реално работите с тях?

Ръководя ОП на КСБ - Ловеч, от няколко месеца. Както казах, предстои да проведа среща с общината. Досега администрацията беше заета с организацията на отминалите парламентарни избори, имаше и много почивни дни заради празниците.

Един от важните за бранша въпроси е прилагането на индексацията на строителните договори. Във Вашия регион какъв брой договори попадат в хипотеза да бъдат индексирани?

Няма яснота, към този момент сме пуснали запитвания към фирмите, но нямаме обратна връзка.

Следите ли в. „Строител”? Има ли теми, които бихте искали да виждате на страниците на изданието?

Чета вестника и всичко в него е напълно достатъчно и полезно като информация. В. „Строител“ е ценен за строителния бранш. Вестникът винаги е давал гласност за нашата дейност и за срещите, които провеждаме. Надявам се да продължим съвместното ни сътрудничество и занапред и заедно да отразяваме събитията, които се случват в област Ловеч.

Инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ - Русе: Държавата трябва да поеме своята отговорност и да финансира индексацията

Инж. Атанасов, взехте участие във втората регионална среща на КСБ с председателите на ОП на КСБ, на която бяха обсъдени важни за бранша теми. Кои според Вас са въпросите, към които Камарата трябва да насочи своето внимание и за решаването на които трябва да се работи целенасочено?

Няколко са нещата, към които КСБ трябва да насочи усилията си. На първо място са законодателните инициативи, които Камарата е подела, но все още са неосъществени, а те са много важни. На следващо – трябва да се работи за индексацията на строителните договори, която на практика не се случва. Все още няма инструкции за използване на Методиката и яснота откъде ще дойдат необходимите пари. На всички ни е ясно, че държавата трябва да ги осигури, но тя буксува и това се отразява на сектора. Ние не може със собствени сили да завършим обектите си. Чакаме от държавата решения, които не се взимат в продължение на повече от година и половина. Ние сме строители и трябва да строим, а не да стоим и да чакаме нещо да се случи. В тази връзка КСБ предприема действия, но сме стигнали до етап, когато нещата не зависят от нас.

Промените в договорите се отнасят преди всичко за обекти по обществени поръчки. Държавата трябва да поеме своята отговорност и да финансира индексацията.

Във Вашия регион какъв брой договори попадат в хипотеза да бъдат индексирани?

Аз лично знам за няколко договора, които се изпълняват в Русе и които трябва да бъдат дофинансирани. Не ми е много ясно как може да се осъществи статистика за броя на договорите и за средствата. Би било хубаво ние да подадем статистика като бранш по региони какви договори има, какъв ресурс е необходим. Но това ще стане трудно, защото източниците на средства и възложителите са различни.

Как работите с местните власти?

Имаме добра комуникация с общината. През 2022 г. тя публикува инвестиционната си програма на интернет сайта. Местната администрация е отворена към хората и цялата информация е достъпна.

Планирали сме срещи на фирмите членове с ръководствата на общините в Русенска област за подобряване на диалога помежду ни и решаването на важни и за двете страни въпроси.

Какви са целите, които си поставяте за 2023 г.? Какви инициативи планира да реализира ОП на КСБ?

Сред основните ни задачи е да помагаме на фирмите от бранша в нашия регион. За съжаление няколко местни компании бяха заличени от Регистъра, но имаме и няколко нови. Не може да се оплачем от липса на членове и мисля, че сме в пика на развитието на бранша в Русе – вече сме над 110 фирми. Опитваме се да им помагаме по всякакъв начин.

Освен това, когато взимаме решения на Областен съвет, се стремим да запознаваме колегите си от другите структури на КСБ. Ако има съвпадение с техните виждания, обръщаме внимание и на по-високо ниво в Камарата, защото тогава не става въпрос за проблем само на една фирма или на даден регион.

Как ОП на КСБ работи с в. „Строител”? Има ли теми, които бихте искали да виждате на страниците на изданието?

Редовно чета вестника. Скоро ми направи добро впечатление, че в изданието беше обърнато внимание на възможностите за кандидатстване на строителните фирми по различни програми с европейско финансиране. В тази посока може да се предоставя повече конкретика. Много е добре да се дава информация къде браншът е допустим, по кои програми.

Инж. Красимир Инджов, председател на ОП на КСБ - Ямбол: Един от основните проблеми е постигането на реална индексация на договорите  

Инж. Инджов, взехте участие във втората регионална среща на Камарата на строителите в България (КСБ) с председателите на Областните представителства (ОП) на КСБ, на която бяха обсъдени важни за бранша теми. Кои според Вас са въпросите, към които Камарата трябва да насочи своето внимание и за решаването на които трябва да се работи целенасочено?

Един от основните проблеми, чието разрешаване касае не само бранша от регион Ямбол, е постигането на реална индексация на строителните договори, които са сключени от 2021 г. до сега. Каквито и да са постигнатите договорености вследствие на дейността на Камарата, към този момент нямаме адекватни действия от страна на управляващите. Това създава рискове, защото например в Ямбол изпълнението на редица обекти зависи от сключването на допълнителни споразумения за промяна на цените в договорите.

Какви други проблеми среща браншът в регион Ямбол?

Едно от нещата, които очакваме - отново не само ние, - е да стартират обществените поръчки и конкретните дейности по енергийното обновяване на жилищните и обществените сгради, което ще се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. Когато това стане факт, строителният сектор ще има работа. Но по отношение на санирането имаме забележка към заложените цени – те не са адекватни, не са в крак със съвременните необходимости на бранша. Не може да извършваме строително-монтажни дейности на ценови нива, за които да може само да посочим, че сме свършили работа. Стойностите на планираните дейности за ЕЕ трябва да са по-високи, за да може СМР да се извършат максимално качествено. За да се случва това, компаниите трябва да плащат подобаващи заплати на хората си и в същото време да спечелят достатъчно, за да може да се развиват, да си обновяват техниката, да внедряват нови технологии.

Казахте, че един от важните за бранша въпроси е прилагането на индексацията на строителните договори. Във Вашия регион какъв брой договори попадат в хипотеза да бъдат индексирани?

Не мога да кажа конкретен брой, но не са малко. Възложителите не би трябвало да отказват на изпълнителите да индексират договорите им, но го правят с извинението, че няма налични средства. В същото време започнатите обекти трябва да бъдат завършени, в противен случай няма да бъдат разплатени. В Ямбол колегите, които работят по проекти, едва ли ще оставят незавършени обекти, те нямат интерес да ги прекратят. Но промяната на ценовите стойности би помогнала много за успешното им приключване. В момента строителите правят жест към възложителите.

Какви обекти предстои да се реализират във Вашия регион? Има ли яснота от страна на местните власти и как реално работите с тях?

Трудно е да се каже, че сме наясно. Очакваме от местната власт да стартира всичко, което е обещала, и да ни държи близо до строителната си програма. Би ми се искало да имаме по-добра комуникация с община Ямбол.

Какви са задачите, които си поставяте за 2023 г.? Какви инициативи планира да реализира ОП на КСБ?

Това, което сме планирали, не се различава от целите ни през миналата година. Сред главните приоритети са консолидирането на бранша и изчистване на „сивия“ сектор. Както навсякъде, и при нас има такива компании и не бива да си мислим, че „сив“ сектор няма. Това донякъде е оправдано, защото „сенчестите“ фирми не могат да се преборят с административните пречки. Но КСБ трябва да вземе решения, които да възпрепятстват сивата икономика в строителството, която не помага на никого. Едно от възможните решения е създаването на строителна полиция и би трябвало да мислим в тази посока.

Как ОП на КСБ – Ямбол, работи с в. „Строител”? Има ли теми, които бихте искали да виждате на страниците на изданието?

Аз и всичките ми колеги в Ямбол получаваме изданието и го следим. Мисля, че вестникът на КСБ изпълнява задачите, заради които е създаден. Изданието ни дава необходимата ни информация.

Може би на страниците по-обстойно трябва да се представят решенията, взети от изпълнителната власт и от ръководството на КСБ, и те да бъдат свеждани до регионалните структури. Така колегията ще чувства спокойствие, че някой мисли и за преодоляването на нейните проблеми.