Инж. Благой Козарев, председател на Комисията по професионална етика към КСБ и член на СД на „Вестник Строител“ ЕАД: Всички над 6500 фирми, регистрирани в ЦПРС, могат да се възползват от услугите на КПЕ

Инж. Козарев, състоя се първото заседание на новоизбраната Комисия по професионална етика (КПЕ). С какво тя ще допринесе за КСБ и бранша и каква ще е насоката на работата й през настоящата година?

Първото за годината заседание на КПЕ се състоя на 26 януари. Знаете, че беше взето решение на Общото събрание на КСБ Комисията вече да не е отговорна само за членовете на Камарата, а нейната дейност се премества към Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), така че решенията и действията на КПЕ всъщност да имат ефект върху целия строителен бранш. По този начин всички над 6500 фирми, регистрирани в ЦПРС, ще могат да се възползват от услугите на Комисията по професионална етика.

Защо се наложи тази дълбока и кардинална промяна? От години има усещане, че строителният бранш се нуждае от по-сериозни мерки за повишаване на саморегулацията. Най-добре е тази задача да си я решим сами, а не да чакаме някой отвън да ни налага промени. Първото съвещание на Комисията беше чисто принципно да се опознаем като колеги, да си начертаем план за работа. Това, в което се обединихме, е, че в рамките на 6 месеца ще преработим Етичния кодекс съгласно нормите и вижданията на КСБ, както и Правилника за работа на Етичната комисия. Всеки от нас ще даде своя принос и предложения как да изглеждат тези преработени или нови документи, след което следващите няколко месеца във втората половина на годината ще трябва да съберем максимално точна и всеобхватна обратна връзка от всички Областни представителства (ОП) и нашите членове, които трябва да изразят своето мнение, становища и препоръки по двата документа, за да има консенсус и общ поглед към посоката, в която вървим.

Най-вероятно, след като приключат тези, да ги наречем, по-широки публични дискусии, ще направим и няколко изнесени семинара или ще се присъединим към други такива, организирани от Камарата, където вече ще представим на широката общественост какви са нашите планове и виждания за работата на Комисията по отношение на професионалната етика. Като финал на този дълъг и сложен процес Кодексът и Правилникът ще бъдат подложени на гласуване на Общото събрание на Камарата на строителите в края на годината. Доста амбициозна задача, която до голяма степен ще зависи от волята на всеки един от нас -доколко като строители сме готови да си наложим сами по-високи нива на саморегулация.

На заседанието бяха обсъдени и някои основни проблеми и теми, с които и досега се е занимавала Етичната комисия. Бих могъл да ги структурирам в две по-големи групи. Първата са дейности по сигнали, като те могат също да бъдат разделени на две подгрупи – сигнали от недоволни граждани и компании, които са наели наши колеги строители, но не са удовлетворени от качеството или от сроковете на изпълнение, или изразяват недоволство от некоректни практики от страна на изпълнителите и се обръщат към Комисията да вземе отношение по техния конкретен казус. В тези случаи КПЕ очевидно ще трябва да разглежда сигнали всеки поотделно, като ще разчита на помощта на ОП и областните Комисии по етика, за да вземе становище по казусите. Другата група казуси са свързани със сигнали, които пристигат при нас за конфликти между две строителни компании. Там обикновено проблемите са, че единият строител не е изплатил задълженията към другия или имаме забава, и/или некачествено изпълнение. Тук разликата е, че вече не говорим за външен нестроителен субект като клиент, а за отношения между два строителни субекта, които са наши колеги. Тук отново Комисията по професионална етика ще трябва да подходи индивидуално казус по казус.

Какво обаче е общото впечатление – жалби и сигнали, които са от строители към техни колеги, са доста по-редки. Повече са сигналите от клиенти към строители, че не са си свършили добре работата. Тук има един много съществен акцент. Установяваме, че в редица случаи ползвателите на строителни услуги наемат фирми, нерегистрирани в ЦПРС, бригади, майстори, няма сключени договори. Компетенциите на самите възложители да управляват строеж или ремонт не са големи, не се познава нормативната уредба и в доста голяма част от случаите самата процедура, по която е започнало възлагането на строителството или ремонта на дадена сграда, е погрешна от самото начало. Няма я културата, че когато един човек се захваща с такъв сложен процес, какъвто е строителният, е добре да се наеме консултант, надзор или инженер, който да подреди и структурира правилно дейностите. Именно заради това тези сигнали са в пъти повече от сигналите между колеги.

Доста по-сериозни и изискващи разработването на отделни политики са друга група проблеми, които сме идентифицирали. Те зависят от волята на строителния бранш да бъдат въведени ясни правила. Има случаи строителни компании да наемат за подизпълнители на своите обекти нерегистрирани в ЦПРС икономически субекти. Разбира се, все повече намалява тази практика, но все още е доста честа.

Също така наемат се за подизпълнители фирми, но не като строители, а за доставка на техника или друго. Това пречи, от една страна, тези фирми да могат да носят гаранция за изпълнението на строителната продукция, която са дали, а от друга, да доказват опит, да имат референции за изпълнената дейност, да могат да се развиват и растат в категория. Не на последно място тези практики са предпоставка за невъзможност по-малките по структура строителни компании да търсят правата си по съдебен ред в случай на некоректност от страна на главния изпълнител. Например, ако ги е наел, но договорът не е за СМР, не е доказано впоследствие изпълнението на това СМР, реално с договор за доставка на строителни материали може да намерите фирма, която примерно извършва електроинсталации в някоя жилищна сграда.

Изсветляването на цялата тази палитра от подизпълнители, които определено осъществяват строителни дейности, но неофициално, е тежка и продължителна задача. С целенасочени разяснителни кампании и програми е редно да променим подобна култура на работа и определено това ще е един огромен плюс за изсветляването на пазара и неговата легитимност.

Ако успеем да направим тази промяна, до голяма степен ще се реши и другият кръг важни за бранша проблеми, свързани с неразплащането от страна на по-големи фирми към по-малки. Казусите тук са доста тежки, защото много малки компании нямат абсолютно никаква защита и възможност за реакция в ситуация на неплащане от страна на по-големия икономически субект, който ги е наел. Факт е, че в много случаи проблемът идва от ненавременното заплащане на държавата или общината към самия главен изпълнител и затрудненията тръгват надолу по веригата и стигат до последния подизпълнител и доставчик. Но и тук трябва да търсим решения и да настояваме за коректно отношение и разплащане към фирмите за техния труд. Като цяло годината е основополагаща за решаването на тези казуси и определяща за дейността на Комисията с поставените така сериозни и отговорни цели.

Какви са перспективите през 2023 г. за водния сектор?

Очертава се доста интересна година. Като изключим проблемите с индексацията, секторът е изправен пред предизвикателството да завърши всички проекти, започнали по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ („ОПОС 2014-2020“). Сроковете са доста скъсени, като цяло е редно всички СМР да приключат до шести най-късно осми месец, за да има време след това и документално да бъдат отчетени в програмата до края на 2023 г. Това поставя под риск възможността за успешно приключване на „ОПОС 2014-2020“, тъй като доста от проектите ще бъдат забавени. Невъзможността да приключат в срок ще наложи да бъдат фазирани, което поставя предизвикателството пред Управляващия орган, освен да отчете навременното изпълнение на „ОПОС 2014-2020“, и да покрие своите индикатори за това дали ще е успешна програмата и дали ще бъде одобрена от Европейската комисия.

Друга група проекти, които се изпълняват и/или ще започне тяхното изпълнение през 2023 г., са финансираните от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В края на миналата година бяха одобрени голям брой общински проекти на обща стойност около 250 млн. лв., за които бяха осигурени 50% от финансирането и се очаква тази година да получат и остатъка от нужните им средства, за да започне успешната им реализация, съответно и приключване, тъй като тези обекти сами по себе си не са толкова големи и мащабни, каквито са проектите по ОПОС. Обикновено те са в размер от един, два до пет млн. лв. и са една чудесна глътка въздух за малките фирми, които да си осигурят уплътняване на ресурсите през настоящата 2023 г.

В средата на годината се очаква да се обявят и първите търгове по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), които включват водна инфраструктура. Те са на обща стойност около 400 млн. лв. и към момента са в процес на разработване и подготовка, така че да се договарят следващите няколко месеца. Тези проекти не са в никакъв случай малки, някои от тях ще се реализират в една, в някои случаи в една и половина до две години. НПВУ всъщност е с хоризонт на изпълнение 3 г. и трябва да се каже, че тук държавата е необходимо да положи по-сериозни усилия за по-бързото започване на тези проекти, защото някои от тях са наистина мащабни и забавянето на стартирането им може да доведе до невъзможност да бъдат финансирани по Плана.

Сериозно нещо, което трябва да се случи в сектора, е и приемането на Закона за ВиК. Водната гилдия повече от 20 г. настоява за подобен закон. Като нормативен акт, който трябва да бъде приет от Народното събрание, той е включен и в списъка по НПВУ сред реформите, които трябва да бъдат реализирани. Иначе казано, по такъв начин Брюксел ни е задължил да приемем този закон. Той е един от групата закони, които трябва да бъдат приети, за да получим финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Законът е изключително важен! По неизвестни за мен причини, след като беше публикуван в сайта на МРРБ, измина един месец за обществено обсъждане и вместо да влезе в парламента, от министерството обявиха, че отново се създава работна група, която да прави доста сериозни промени и почти да пише отначало този нормативен акт.

Ние като КСБ имахме своите забележки и препоръки към текстовете, юридическият отдел на Камарата изготви становище по закона, но очевидно събралите се забележки и на други организации са били в голям обем и това е наложило да продължи работата по него. Да се надяваме, че в обозрими срокове законът ще стане факт.

Член сте на Съвета на директорите на „Вестник Строител“ ЕАД и имате принос за утвърждаване на авторитета на официалното издание на КСБ. Каква е ролята и значението на медията? Къде смятате, че е важно да се насочат усилията на екипа?

Вестник „Строител“ е жизненоважната връзка на бранша с широката публика, единствено по рода си и само с професионална насоченост към сектора издание. Той е гласът на Камарата на строителите в България и обединител на идеи и ценности на нашия бранш, споделящ и разпространяващ добрите примери. Горд съм с постигнатото дотук и благодарен на целия екип от професионалисти, седящ зад всяка страница и ред, с които изграждаме изданието повече от 13 години. Това, което наистина предстои пред дейността на в. „Строител“, е една задача, буквално спусната на последния УС на Камарата, а именно да се направи анкета относно предпочитанията за вида, под който да се разпространява изданието.

Има колеги, които смятат, че той трябва да се разпространява в дигитален формат, други предпочитат хартиения вестник. Искаме да видим какво е настроението на всички строители, за да преценим в каква посока да тръгне медията. Ние като Камара имаме отговорност всяка регистрирана в ЦПРС фирма да получава в. „Строител“. И в момента всеки може да си свали вестника от сайта в pdf формат, като ние трябва да сме сигурни, че получава информацията в пълния обем, така както е и хартиеното издание. Мога да споделя опита в „Райкомерс“ – има единици хора, които го четат в хартиен формат, така им е по-удобно да го имат на бюрото си. И, разбира се, всички го получават отделно по имейлите си в електронен вариант като наша вътрешна организационна политика. Сами разбирате, че колкото и да е удобно да се работи с дигитален формат, има хора, които предпочитат хартиеното копие, така че ние на тази анкета ще отговорим, че предпочитаме вестника да го получаваме и в двата варианта. Моето лично мнение е, че рано или късно някаква част от изданието ще трябва да премине в дигитален формат и с течение на годините тази част ще се увеличава. В никакъв случай обаче няма да се стигне до варианта 100% от изданието да са дигитални, защото дори от чисто имиджова гледна точка в. „Строител“ го изпращаме на всички общини, агенции и министерства и е важно в тези организации да пристига в хартиен формат. Междувременно се наблюдава тенденция в някои международни издания за завръщане към хартиения носител. Това са динамични процеси, които ние следим внимателно и сме длъжни да настроим организацията на работа на изданието съгласно нуждите на гилдията.

Отпразнувахте своя юбилей наскоро и в. „Строител“ имаше удоволствието да е част от празника. Кое Ви носи удовлетворение от постигнатото дотук и накъде гледа инж. Козарев?

Да, в края на 2022 г. отпразнувах своите 50 години. Разбира се, равносметката е доста обширна както в личен, така и в професионален план. Но както казах и на моите гости – за мен най-голямото признание е, че толкова много хора присъстваха и ме уважиха на празника. Същественото, което трябва да отбележа, е, че с волни дарения събрахме над 30 000 лв. за инициативата за създаване на фондация, която да поощрява младите таланти във ВиК сектора. Реших, че към тези 30 хил. лв. ще добавя още толкова и този капитал от 60 хил. лв. ще бъде използван с идея да създадем фонд в помощ на млади нуждаещи се хора, да подпомагаме тяхното научно и кариерно развитие, обучението им и, разбира се, всяка година да се стремим да привличаме нови и нови средства, с което да имаме възможност да увеличаваме дейността на тази фондация.

Всеобщо е мнението, че секторът се нуждае от млади и мислещи хора, които още в началото на тяхното образование да имат криле, с които да се развиват и да влеят своите сили и умения във водния сектор. Напът сме съвсем скоро фондацията да бъде регистрирана, като предвиждам да се сформира Управителен съвет, в който да включа поне още двама доказани специалисти, които със своето утвърдено в сектора място да са допълнителен гарант за това, че не просто мъдро управляваме средствата, но и го правим по най-правилния и прозрачен начин. Така че, дай Боже, да имаме още повече дарители и да успеем да допринесем с максимално възможното за това добро дело.