КСБ
Инж. Иван Моллов, зам.-председател на УС на КСБ: Наложително е бързото приемане на общи указания за прилагането на Методиката
Инж. Моллов, какъв е коментарът Ви на отговора на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов на парламентарно питане относно прилагането на Методиката за индексация?
Коментарът е, че това е един обективен прочит на постановлението на Министерския съвет (МС), който дава отговор на част от въпросите, които възникват във възложителите и изпълнителите по договорите по обществени поръчки във връзка с прилагането на Методиката. Но остават и отворени въпроси, на които искаме да получим отговор от издателя на това постановление, а именно от МС. На първо място се цитира, че предмет на Методиката, която е част от постановлението на МС, са договорите по обществени поръчки, сключени между възложител и изпълнител, а не административните договори за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП), които са между Управляващия орган (УО) на съответната оперативна програма и бенефициента, с каквото впечатление за съжаление остават голяма част от възложителите. Същевременно обаче ограниченията и допълнителните условия и изисквания, които УО създават със своите указания към бенефициентите по отношение на възможностите за изменение на АДБФП, стесняват приложното поле на Методиката, което автоматично се пренася и към договорите между възложител и изпълнител. Конкретен пример за това е кога един договор се счита за приключил и кога не. Това до голяма степен прави наистина невъзможно използването на свободния ресурс по оперативната програма, защото изискванията и механизмът са достатъчно тежки и докато те бъдат изпълнени, договорите вече ще се считат за приключени, а изменението на АДБФП - неприложимо. Т.е. парадоксът е, че договорите по Закона за обществените поръчки (ЗОП), при които дейностите са завършени, подлежат на индексация, съгласно Методиката, но за тях използването на свободния ресурс по програмата не е приложимо. Доказателство за това е таблицата, която е приложена в края на отговора. От възможен ресурс от 134 млн. лв. по ОП „Околна среда“ постъпилите искания за индексация са за малко под 8 млн. лв., от 156 договора исканията са само по 11. Това говори, че критериите, които са поставени пред бенефициентите, са достатъчно ограничаващи и даже правят невъзможно подаването на искания, за да може този свободен ресурс, който иначе ще бъде загубен, да бъде използван за индексация на цените.
На следващо място в отговора на вицепремиера се посочва, че на индексация подлежат всички договори за строителство по обществени поръчки, които не е задължително да са финансирани по някоя от оперативните програми с европейски средства. Да, това е така. Но остава открит въпросът откъде ще се осигурят тези средства? Защото по принцип реализацията на проект с европейско финансиране е сложен и трудоемък процес и възложителите по ЗОП, които в случая се явяват бенефициенти, ако са имали възможност за осигуряването на собствен или алтернативен ресурс, вероятно са щели да изберат по-лесен път за реализация на проекта. Затова и ясно трябва да се каже – бенефициентите не разполагат със собствен ресурс за индексация на цените. Да, има и други възможности, но те на практика не могат да се реализират самостоятелно от възложителите. Например не е възможно за ВиК операторите да привлекат заемни средства, тъй като това ще повлияе на цената на водата, която в много случаи вече е на прага на социална поносимост?! Необходимо е съдействие на общодържавно ниво, което да даде конкретните източници, механизми и параметри, с които необходимото финансиране може да се осигури.
Нещо друго, върху което искам да акцентирам: вицепремиерът Пеканов посочва, че приетата Методика не поражда задължение за УО да осигурят допълнителен финансов ресурс. Това е така, но тук трябва да се направи допълнението, че тя поражда задължението към възложителите да осигурят този финансов ресурс, а ако те не успеят да го осигурят – реализацията на проекта се поставя под огромен риск и европейското финансиране може да се окаже безпредметно. Затова и считам за неправилно налагащото се разбиране, че УО на оперативните програми могат да се дистанцират от цялостното решение по осигуряване на необходимия допълнителен финансов ресурс.
От тук нататък какво трябва да се направи?
Това, което мисля, че трябва да се направи, е на първо място УО по оперативните програми да разберат, че стесняването на приложното поле на Методиката се пренася автоматично до всички възложители. В момента, ако те не предоставят по-облекчен режим за ползването на наличния свободен ресурс, и този най-вероятно няма да може да бъде използван. На второ място е необходимо да се получи указание към всички възложители от министъра на финансите какви са конкретните механизми и параметри за осигуряването на необходимия допълнителен ресурс в рамките на държавния бюджет. Едва след това възложителите ще могат да определят недостига от финансов ресурс и в случай, че не разполагат със собствен или не могат да си позволят да осигурят заемен такъв, да разгледат възможностите за намаляване на обхвата на самите проекти в рамките на осигурените средства. Когато разполагате с ограничени средства, си купувате ограничено количество в рамките на възможностите си. В случая обаче държавата не може да гледа отстрани, защото успешната реализация на всички инфраструктурни проекти е от жизнена необходимост за всички нас, а не екстравагантна приумица на някой обществен възложител.
Има получено писмо до Камарата на строителите в България с подобно разяснение за прилагането на Методиката и от вицепремиера по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев.
Да, получено е такова становище, където според мен съществена част е посочването на необходимостта от доказване на причинно-следствената връзка между непредвидените обстоятелства и индексацията на цените за всеки конкретен договор. Това води до съществено объркване във всички възложители и до един режим на доказване на необходимост, който прави изпълнението на индексацията и приложимостта на Методиката невъзможни и безпредметни. Тук мисля, че съвсем ясно трябва да се каже, че самата Методика е необходимото доказателство, защото в нея са визирани осреднени тежестни коефициенти по конкретните типове договори и измерители на размера на влиянието на непредвидените обстоятелства - а именно инфлацията и цените на строителните материали. На всички е известно, че и войната в Украйна, и ковид пандемията, и общата инфлация, която се вихри, са непредвидените и непредвидими обстоятелства, които водят до същественото повишение на строителните материали и строителната продукция, като тези ноторно известни факти са достатъчни за мотивиране наличието на предпоставките, залегнали в ЗОП (и Директивата на ЕС за обществените поръчки) по отношение изменение на договорите.
Въпреки че Методиката е приета, като че ли процесът на индексация е зациклил. Тези два документа – отговорът и писмото, ще помогнат ли за изготвянето на общите указания, които да важат за всички възложители, нещо за което КСБ настоява?
Смятам, че тези становища би трябвало да помогнат на Междуведомствената група, която - надявам се - вече работи по подготовката на такива общи указания, защото МС е единственият орган, който може да тълкува или да дава допълнителна информация по отношение на актовете, които приема. Така че, да, те със сигурност могат да помогнат, но не са достатъчни. В същото време те продължават да не дават отговор на въпроса откъде и с какви механизми ще се осигурят необходимите средства за реализация на индексацията в необходимия размер.
Каква е следващата стъпка на КСБ?
Следващата стъпка е да очакваме резултати от проведените срещи и с министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с министъра на финансите за издаването на тези общи указания, и отговор на въпроса откъде ще се получат нужните средства. В тази връзка има още едно нещо, на което следва да обърнем внимание. В писмото на вицепремиера Пеканов има едно много интересно изречение – допълнителните средства могат да се осигурят „…от реализирани спестявания в рамките на бюджета на съответния проект…“, което до този момент по указанията на УО на оперативните програми е недопустимо. Тяхното указание е, че спестените средства могат да бъдат разходвани за индексация, но разпределени по справедлив начин между всички договори по съответната ос на оперативната програма. Какво значи това? Ако има спестени средства по някой конкретен АДБФП, те се „връщат“ в оперативната програма и се разпределят по всички договори, за които е необходима индексация. Това отново е противоречие между становището, което дава вицепремиерът, и указанията на УО на ОПОС например. Наложително е бързото приемане на общи указания за прилагането на Методиката, които да са задължителни за всички и да въвеждат облекчен ред.
