Автори

Невена Картулева
Красимир Кирев

„Много фирми, вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), се преориентираха и специализираха в пътното строителство. Може би по време на форума през следващата година тук ще видим още повече участници.” С тези думи председателят на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Светослав Глосов откри четвъртата Национална конференция по пътища с международно участие на тема „Асфалтови покрития”, организирана от КСБ, катедра „Пътища” при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и агенция „Пътна инфраструктура” под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Новоизбраният председател на УС на АПИ инж. Лазар Лазаров представи приоритетите на пътната агенция - изграждането на автомагистралите, обектите от ОП „Транспорт” и „Регионално развитие”. „Ще обърнем внимание на преодоляването на проблемите при реализацията на инфраструктурни проекти, подобряване на административния капацитет на агенцията във връзка с управлението и контрола върху инвестиционните проекти. Бюрокрацията по издаване на всички разрешителни от проектирането до започване на строителството е огромен труд, който трудно бихме изпълнили без подготвени кадри”, уточни инж. Лазаров. Той отбеляза още, че ключово за агенцията ще бъде и съобразяването с всички европейски директиви, норми и стандарти за качеството на строителните продукти.
Водещ лектор на събитието беше проф. д-р инж. Фромут Велнер от Техническия университет в Дрезден. Той запозна участниците, сред които бяха представители на всички строителни компании, изграждащи пътища у нас, с новите тенденции и модификации на асфалтовите материали. Немският опит с полимер-модифицираните битуми, минералните битуми, разликите между тях, новите, конвенционалните и механически ориентираните изпитвания бяха акцентите на неговия доклад. Като продължение на темата на конференцията - асфалтовите покрития, бяха дискутирани и останалите продукти, свързани с пътното строителство.

Инж. Светослав Глосов, председател на КСБ:

Пътното строителство държи бранша жив

След спадовете, които строителството претърпя през 2009 г. вследствие на световната финансова и икономическа криза, сега пътният отрасъл държи бранша жив. Това е така, защото в момента се работи най-вече по инфраструктурни проекти и те са приоритет за държавата. Темата на тазгодишната пътна конференция са асфалтовите покрития, но тя е и пряко свързана с пътната безопасност. От дълго време говорим за въвеждането на нови технологии и нови покрития. Дано на тези дискусии се родят правилни решения, полезни за фирмите, а и за създаването на по-безопасни и хубави пътища.
У нас се ползват различни видове настилки, ефектът от които не винаги е най-добрият. Затова немският опит, който беше представен на форума, е от полза за сектора, но той не ни е непознат, защото България отдавна прилага нововъведения от Германия в пътното строителство. Щастливи сме, че председател на УС на АПИ е наш колега, специалист, който познава в детайли работата ни. Ние познаваме инж. Лазар Лазаров като член на УС на агенцията. Камарата е работила с него.

Доц. д-р инж. Николай Михайлов, зам.-председател на КСБ:

С новите тръжни условия оставаме над санитарния минимум на цените

Задължение на нас - специалистите и научните експерти, е да можем да създаваме оптимален продукт на възможно най-ниска цена. Ние трябва да определим граници в цените, с които можем да си позволим да изградим даден пътен участък. След като можем да го построим за 2 млн. лв., не е необходимо да търсим 3 или 4 млн., защото всеки лев над реалната цена се взема от хората. А българското общество е най-бедното в Европа. Когато говорим за криза в бранша, трябва да разграничаваме общественото строителство от предприемачеството. В първото кризата не е чак толкова голяма. Все пак изграждането на пътища, жп трасета, спортни обекти и пречиствателни станции е необходимо и задължително. Обществото има нужда от него. Нашата задача като строители е да предугаждаме какви са нуждите на хората. И да се съобразяваме с това, за да не се получават кризи, а да работим хомогенно. Българските фирми вече имат културата да правят силни консорциуми както помежду си, така и в партньорство с чужди компании. Много са примерите, в които успяваме да акцентираме върху силните страни на компаниите и да обединим тази мощ в консорциум. Така сме по-конкурентни.
Може би слизането на цените надолу се получи вследствие на факта, че в цяла Европа строителството изключително намаля, намаля и за големите мощни фирми извън нашата страна, които останаха със свободен капацитет. Тяхната инвазия към България ни принуди да слезем на тези ниски оферти. Това обаче позволиха и тръжните условия, затова сега те ще бъдат коригирани така, че да не се стига под онзи санитарен минимум на цените, който е вреден за всички - за фирмите, за държавата и правителството.

Инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ:

Такива срещи са политика на Камарата

Това е четвъртата международна конференция по пътища. Допреди две години тя беше под егидата на организационния комитет, сега участва и КСБ. Форумът е част от политиката на Камарата за провеждане на секторни форуми, освен успешната строителна дискусия с присъствието на четирима министри и столичния кмет, която организирахме. Провеждаме политика за събиране на фирмите и изясняване на реалната ситуация в строителството по браншове. Предстои на 1 декември да се проведе и конференция по водите, с която затваряме един голям цикъл за 2011 г. - генерална конференция за строителството, след това пътища и накрая водно строителство - двата основни приоритета на страната. Част от задачата на Камарата е да събира колегите и да осъществява връзката между гилдията и държавата.
Щастливи сме и с новия избор за ръководител на АПИ. Дълги години той работи в бранша, познат е на хората. Това беше най-удачният вариант след дългите серии експерименти за назначаване на хора, които нямат нищо общо със строителството. Явно, надделя разумът. Очакваме да работим съвместно още по-добре.

Инж. Росен Колелиев, председател на секция „Инженерна инфраструктура”:

Трябва да доближим науката до работата ни

Поредната конференция за пътища, която организираме, е полезна най-вече с това, че доближава науката до практическото строителство на инфраструктурни обекти. Нейната роля може да се насочи в две направления. Първо, строителите имат възможност да се съберат заедно и да обсъдят проблеми и приоритети. Второто нещо е, че браншът сверява своя часовник с европейските си колеги.
Темата за асфалтовите покрития е много важна, защото това е най-скъпата част от асфалтовата настилка. Освен това е и най-коментираната, тъй като е видима. Това е най-определящият елемент в изграждането на пътищата, защото от нея зависи безопасността на движение, коефициентът на сцепление и равността.
Въпросът е важен и заради това, че засяга целия инвестиционен процес - като тръгнем от възлагането, минем през проектирането и стигнем до строителството и поддържането. Специалистите от всички тези нива имат какво да научат по време на докладите.
Пред нас все още стои сериозната задача за максимално скорошното внедряване на нови технологии, които отдавна са наложени в Западна Европа. Те спестяват пари и дават по-голямо качество. Реално, все още нормативно, този проблем не е решен и така по време на търговете нашите фирми изготвят оферти, без да имат възможност да ползват най-новите технологии. Обнадеждени сме от новото ръководство на АПИ. Те споделят този приоритет за в бъдеще. С тях можем да водим разговор на експертно ниво, докато това не беше възможно при предишните ръководители. Заедно искаме да засилим ролята на науката.

Немски професор с почетно звание от УАСГ

Немският професор по пътно строителство Кристиян Липолд стана поредният носител на титлата „почетен доктор” на Университета по строителство и геодезия. Той получи специален плакет и красива картина от ректора на висшето учебно заведение доц. д-р инж. Добрин Денев. „Ние познаваме проф. Липолд от дълги години. Благодарение на неговите усилия поддържаме тясно сътрудничество с немските си колеги от Техническия университет в Дрезден”, заяви Денев по време на тържествената церемония.

БЛИЦ

Николина Николова, зам.-председател на УС на АПИ:

Нова методология ще избира строител и надзор

Г-жо Николова, какво ново можете да кажете на строителите, присъстващи на конференцията?
По ОП „Транспорт” - тази, за която аз отговарям в агенцията, предстои стартирането на лот 1 от АМ „Струма” на 1 октомври, стига успешно да приключат съдебните процедури, тъй като има жалба срещу спечелилия консорциум. На 26 септември правим първа копка на скоростния път „Гара Яна”. По отношение на това какво предстои във връзка с тръжните процедури - ще имаме нова методология за избор на строител и надзор, която ще се базира на икономически най-изгодна оферта. В момента разработваме условията, до края на септември те ще бъдат обсъдени с МРРБ и до средата на октомври ще бъдат внесени в управляващия орган за предварителен контрол. Това са процедурите за лот 1 от Мездра - Ботевград, защото взехме решение да разделим трасето на два лота предвид конфликтните точки с НКЖИ и необходимостта от препроектиране. С цел да не забавим старта на проекта взехме решение да започнем първия с дължина около 26 км, очакваме до средата на ноември да обявим търга за него. Целта е да имаме
подписан договор най-късно април-май, за да не губим строителния сезон. Същото се отнася за обходите на Враца и Монтана.

Стана ли ясно кой ще бъде възложител на лот 2 от „Струма”?
АПИ и трите проекта, които са заложени като предмет на дейност на НК „Стратегически инфраструктурни проекти” с промените в Закона за пътищата, се подготвят сега от агенцията. В момента, в който компанията стане бенефициент по ОП „Транспорт”, всички документи ще бъдат прехвърлени към нея.

Няма ли да се получи хаос, защото донякъде АПИ ще подготви апликационните форми и документацията, след това с тях ще работи националната компания?
Не би трябвало да се получава хаос, тъй като идеята е в тази компания да работят професионалисти, избирани с международни конкурси, а нито един професионалист не би допуснал объркване в своята работа. Със сигурност ще има приемственост при предаването на наличната документация. Целта на създаването на компанията е не е да предизвика хаос. Тя ще фокусира вниманието си върху големите проекти.

До какви конкретни резултати очаквате да доведе методологията за икономически най-изгодна цена?
Очакваме по-голямо състезание, да се използва максимално индикативният бюджет, който сме заложили по проектите. В крайна сметка това е, което сме договорили с ЕК и което искаме да бъде похарчено от българския бизнес, за да получи обществото качествен краен продукт.

Имате ли яснота с какъв ресурс ще разполага АПИ през новия програмен период?
Не, нямаме. Подготвяме проекти и нашата цел е те да бъдат максимално добри. Съобразно приоритетите в Пътната стратегия 2020 сме включили 10 проекта - магистралите „Черно море”, лот 3 от „Струма”, скоростните пътища Русе, Маказа, Варна, Дуранкулак, Гюешево, София - Рила, Пловдив - Асеновград, Велико Търново. За всеки един от тези проекти има създадена работна група в АПИ. Оттук нататък ще ги приоритизираме, общата им стойност е 4 млрд. 259 млн. евро индикативен бюджет. По отношение на „Хемус”, „Рила” и „Черно море” разработваме прогнози за трафика, разходите и ползите, които ще бъдат готови до края на октомври. Това ще ни даде по-голяма конкретика какъв ще е финансовият ресурс за трите. Очаквам през 2014 г. да започне строителството на лот 3 от „Струма” и то ще е от НК „Стратегически инфраструктурни проекти”.