Традиционната изложба, организирана от КСБ и в. „Строител“, е събитие, което има място в културния календар на столицата

Г-н Лютов, 2026 г. е поредната година, в която местните власти работят без приети бюджети. Как това се отразява на капиталовата програма на Столичната община (СО) и на старта на активния строителен сезон? 

Негативно. За съжаление общината, а и останалите местни власти в страната постепенно придобиха опит как да работят в тези условия. Може би това се превръща в някакво ново организационно нормално, но не може да избегнем негативите най-вече по отношение на липсата на предвидимост, която засяга не само нас, но и нашите партньори от строителния бранш. От една страна, приемането на капиталовата програма по-късно дава възможност на администрацията по-добре да прогнозира какво ще бъде усвояването на предвидените средства. От друга, това затруднява фирмите да предвидят и планират строителния сезон своевременно – да осигурят необходимите хора и механизация, а на нас не ни достига административен капацитет за обработване на всички преписки, свързани с изпълнението на дейностите. Като цяло 2026 г. е поредната година, в която СО пропуска много хубави дни за строителство и е във „висяща“ ситуация, тъй като няма яснота каква част от плановете ни могат да бъдат реализирани и финансирани от държавата или общинския бюджет.

В момента се работи по различи проекти, но не с желаните темпове. Целта е да не позволим пропускането на възможността да открием строителните площадки на важните обекти. Кметът Терзиев внесе в Столичния общински съвет (СОС) план за капиталови разходи за 2026 г. Документът е изготвен като капиталова програма, но е с ограничен обхват и при стриктна финансова дисциплина. Идеята е не да разгърнем инвестиционния капацитет на общината, а да ограничим негативните последици от невъзможността това да бъде постигнато чрез нормалната бюджетна процедура. Така намаляваме загубите, а не ги компенсираме.

Какъв е планираният размер на капиталовата програма за 2026 г.?

Аз лично очаквам бюджетът на София да бъде приет през септември, тъй като през август СОС няма заседания. Това е реалистичният срок. Тоест ще имаме бюджет и капиталова програма в края на строителния сезон, което не е благоприятна перспектива за нас. Без цялостна бюджетна процедура общината не може да планира своите разходи, тъй като не може да предвиди своите приходи. Местната власт не може да прогнозира с достатъчна точност размера на ресурса, който може да похарчи, а трудно може да се подсигури с външно финансиране от държавата, отпуснато по линия на Министерския съвет, или от заемни средства. Работим активно, за да можем да предложим за капиталовата програма максимално голям набор от обекти с напреднала проектна готовност и да изпълним възможно най-много от тях.

Бихте ли посочили конкретни проекти, които ще се реализират през лятото?

Разполагаме с голям брой обекти с много висока степен на проектна готовност, за които остава само да се проведат тръжните процедури за избор на изпълнители. След сериозното повишаване на проектната готовност към момента имаме възможност да търгуваме и изпълняваме над 20 ключови инфраструктурни обекта. Остава да се осигури финансиране.

Умишлено не обявяваме обществени поръчки без осигурено финансиране. В последните 1-2 години като зам.-кмет на София по „Обществено строителство“ трябваше да администрирам немалко договори, които са отпреди доста години. Те бяха с неактуални цени, с различни изменения и с утежняващи обстоятелства. Затова вече стартираме процедури само при наличието на средства.

Имаме готовност да обявим търгове за главни пътни артерии, например бул. „Джеймс Баучер“. Там трамвайното трасе не е рехабилитирано от 60-те години на миналия век и като цяло булевардът е в лошо състояние. Предвиждаме пълна реконструкция на трамвайния път, пренареждане на павираната настилка, ремонт на тротоарите и ново озеленяване. Проектът е на стойност около 13 млн. евро.

Работим активно за финализирането на проектирането на продължението на бул. „Илиянци“ и връзката му с детелината, която осигурява достъп до автомагистрала „Европа“ и Софийския околовръстен път. Сега булевардът завършва в нищото. Работим и по две еднопосочни улици в района, които ще дадат възможност за извършването на обратни завои, за да не се налага водачите на МПС да стигат до детелината и едва тогава да могат да се върнат в града, а и с тях ще се намали тежкият трафик на надлез „Надежда“. Успяхме да разрешим проблема с отводняването и проектантският екип приключи работа. Предстои да направим остойностяване на проекта и да обявим обществена поръчка.

Друг такъв обект е ремонтът на бул. „Св. Климент Охридски“. Предвиждаме цялостна реконструкция на булеварда с прогнозна стойност от 7,5-8 млн. евро. Предложихме 4 различни варианта как да се реализира проектът и проведохме две публични обсъждания. Трябваше да балансираме исканията на гражданите с вижданията на администрацията и мисля, че достигнахме до Соломоново решение. То включва изнасяне на споделено обособено трасе на автобусите и трамваите, велоалеята ще бъде преместена в успоредна на булеварда улица. По този начин ще обособим локално платно, в което ще запазим паркоместата в района.

Предвиждаме да работим и по бул. „Пенчо Славейков“, който е стратегически натоварен участък. Настилката по булеварда от бул. „Прага“ до бул. „Цар Борис III“ е в много лошо състояние. Установили сме, че по трасето има етернитови съоръжения в инженерните мрежи и смятаме, че проектът трябва да бъде приоритет на общината. Проведохме обществена поръчка, но избраните изпълнители се отказаха и ще обявим нова тръжна процедура. Разрешението за строеж е презаверено и след като стигнем до подписване на договор със строител, може да започнем работа.

Сред мащабните проекти, които предстои да реализираме, е бул. „Христо Ботев“. Очакванията ни са стойността на инвестицията да възлезе на 30 млн. евро. Не сме приключили още с проектирането, но сме заложили огромен набор от дейности. Ще бъде извършена реконструкция в участъка от Петте кьошета до бул. „Сливница“. Планираме да се положат нови инженерни мрежи и настилка, ще реконструираме трамвайния път и ще се изградят тротоари и осветление. Най-вероятно ще включим и мостовото съоръжение на бул. „Сливница“, тъй като и то има нужда от рехабилитация, както и ухото на трамвайния път на площад „Възраждане“. Там настилката е повредена, а шумът и вибрациите притесняват живущите в близост. След решението на Върховния касационен съд (ВКС) за преместване на трамвайното трасе по бул. „Ген. М. Скобелев“ с цел намаляване на шума решихме да предприемем такива мерки и по бул. „Христо Ботев“, и при пл. „Възраждане“, за да няма повече подобни оплаквания от гражданите.

По отношение на бул. „Ген. М. Скобелев“ очаквам до две седмици да имаме избран изпълнител и да открием строителната площадка. Трасето на трамваите ще се премести на стоманобетонова конструкция с определено отстояние от сградите. Надяваме се да намалим дискомфорта на живущите и да изпълним решението на ВКС. Съдът ни даде амбициозен срок от 1 година, в който да преработим част от проекта, да проведем търг и да реализираме дейностите. Ние държим движението на трамвая там да не бъде спирано. В обществената поръчка е заложено само и единствено, когато се полагат линиите, да бъде преустановено движението.

На 10 юни стартира ремонтът на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Надявам се там да приключим в кратки срокове, тъй като ще се работи само по релсовия път. Бих предпочел да се направи пълна реконструкция, но предвид лошото експлоатационно състояние на трамвайното трасе и проекта, който заварих, когато станах зам.-кмет, решихме да обновим линиите и да включим обособяването на перони по спирките на ул. „Козлодуй“. Вероятно ще включим рехабилитация на част от подлезите в обхвата на трасето. Надявам се след стартирането на дейностите да наложим добро темпо. Проектът е разделен на няколко етапа на изпълнение, като целта е да затрудняваме движението възможно най-малко. Категорично няма хипотеза, в която да работим едновременно по бул. „Христо Ботев“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“.

Друг важен обект, по който работим активно, е вторият етап от разширението на бул. „Ломско шосе“. Там са приключили всички отчуждителни процедури. За втората част от пробива на бул. „Рожен“ вече имаме проведена обществена поръчка и избран изпълнител. По същия начин стоят нещата и за ул. „Челопешко шосе“. В момента, в който общината разполага със средства, ще стартираме изпълнението.

Заради забавяне на държавно финансиране се налага отново да се проведе търг за ремонта на ул. „Хенрик Ибсен“ в близост до голям търговски център.

Обект, който е критично важен, е бул. „Източна тангента“, където очаквам до няколко седмици да имаме определен изпълнител. За този проект е ключово да се намерят средства и да се финансира сега. Строителните дейности ще са тежки, но участъкът, по който ще се работи в рамките на първия етап, не е твърде голям – около 500 м. Важно е да започнем работа по булеварда още тази година, за да може през 2027 г. да продължим с втория етап. Насочили сме усилията за придобиване на частните имоти, които влизат в обхвата му.

Подобен е случаят с разширението на бул. „Копенхаген“. Макар трасето да е с дължина 1,3-1,4 км, то е много тежко за реализиране, особено в частта с подмяната на инженерните мрежи. Имам проведена тръжна процедура и избран изпълнител, готови сме да открием строителна площадка, ако се осигури финансиране. Това ще е преходен обект, който ще продължи повече от една година.

Големите проекти на СО, които предстоят, са свързани с развитието на ВиК инфраструктурата и са с осигурено финансиране от Програма „Околна среда 2021-2027“. Обществените поръчки са в ход, кога е възможно да стартират СМР?

Към момента всички обществени поръчки за избор на изпълнители са на етап отворени ценови оферти. Търговете са 20 на брой – 10 са за строителство и 10 за надзор, като по тях има общо над 300 кандидати. Респективно документацията е обемиста и изисква огромен административен капацитет, за да бъде обработена. За мен интересът към тези ВиК проекти е повод за гордост. Това е индикация, че секторът повишава или поне възстановява доверието си в нас като възложител. Когато имаш над 20 кандидати по една обособена позиция, е знак за вяра в конкурентоспособността в съответната процедура, което е изключително важно.

Предстои ни активна работа по тези проекти. Заложили сме срок до края на лятото да има избрани изпълнители по всички поръчки. По част от обектите имаме възможност да започнем да работим още в края на 2026 г., но информираното ми предположение е, че общината няма да може да си позволи да инвестира собствени средства, за да стартира строителството. Според мен е рационално да открием строителните площадки догодина. Голяма уговорка правя за проекта за ВиК мрежата в кв. „Симеоново“. Той е от фазираните обекти по предходния етап на ОП „Околна среда 2014-2021“. СО успя да защити безвъзмездно финансиране в размер на около 50 млн. евро, което е безпрецедентно висока ставка. Но това не е финалната стойност на инвестицията. Задължителното самоучастие от страна на общината е 36 млн. евро, но ние ще осигурим допълнителни средства и се очаква финалният размер да достигне около 120 млн. евро. Инвестицията на СО надхвърля драстично размера на съфинансирането, тъй като за нас е много важно да не повтаряме грешките от предишните години. При изпълнението на проектите по „ОПОС 2014-2021“ общината по никакъв начин не е надграждала проекта с цялостна реконструкция на градската среда. Тогава е било предвидено възстановяване на настилките само в обхвата на изкопите. Нашето желание е сега, където изграждаме магистрален водопровод или канализация, след това да се възстанови пътната настилка в цялост, да се изградят нови тротоари и осветление.

Очакванията са през строителен сезон 2027 да стартираме всички обекти, които се финансират от Програма „Околна среда“, и те да приключат до 2031 г. Иска ми се да завършим СМР доста преди крайния срок и да ни остане след това административно-документалната работа.

Инвестиционната програма за общински проекти е финансов източник, на който всички общини разчитат. СО колко проекта на каква стойност е подала и как се решава въпросът със забавените плащания?

Държа да отбележа, че има драстична промяна в размера на средствата, които постъпват към СО от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). През 2024 г. са ни изплатени 2,8 млн. лв., 2025 г. – 14,4 млн. лв., а през тази година – почти 15 млн. евро. Преведените средства през 2026 г. не са от искания, които сме депозирали сега, а са за направени заявки през 2024 г. и 2025 г. за обекти като бул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Опъл­ченска“.

За втория мост на „Бакърена фабрика“ ситуацията е малко по-различна. Огромното забавяне в сключването на споразумението от страна на МРРБ доведе до това, че ние приключихме обекта преди разписването на документите. По този повод от министерството ни информираха, че това са недопустими разходи по програмата и този обект остава изцяло за сметка на СО и бюджета й. Аз лично съм присъствал на редица срещи в МРРБ, на които са ни уверявали, че с този обект проблеми няма да има, че едва ли не до дни ще сключим споразумение за него. Сега в плана за капиталова програма, който беше одобрен от СОС, са заложени средства за пълно разплащане на втория мост на „Бакърена фабрика“. Това е проект, по който се работи в цялост. Остават ни 3-4 частни имота, които трябва да бъдат отчуждени – те са в обхвата от надлеза на „Бакърена фабрика“ до кръговото кръстовище на бул. „Ломско шосе“. Съществуващият 90-градусов завой там ще бъде изправен и така ще свържем надлеза на „Бакърена фабрика“ до кръговото кръстовище на бул. „Ломско шосе“. Считам, че през втората половина на годината може да проектираме това трасе и напролет да сме готови и да го предложим за финансиране. Също така работим и по проектирането на отсечката от надлеза на „Бакърена фабрика“ до кръстовището с ул. „Адам Мицкевич“, като запазваме габарита на булеварда по целия пробив. В района има много частни имоти, които трябва да бъдат придобити от СО, и изпълнението там ще може да стартира 2028 г.

На какъв етап е проектът за липсващата част от Софийския околовръстен път? Реалната ситуация каква е и кога се очаква старт на строителството?

Изпълнението на този проект реално може да започне през следващата година. Благодарение на подписаното от Столичната община, Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД споразумение за сътрудничество и координация за изграждане на транспортната и техническата инфраструктура, осигуряваща достъп до бъдещата Национална многопрофилна детска болница, АПИ се задължава да започне работа в участъка от бул. „Никола Петков“ до жк „Люлин“ през 2027 г. По отношение на задълженията на СО, които са условия за старт на строителството на Софийския околовръстен път, ние сме ги изпълнили – както част „проектиране“, така и всички други административни ангажименти. Тук е моментът да благодаря както на колегите от бъдещата детска болница, така и на АПИ, които работиха по споразумението. От тяхна страна съм видял само и единствено желание за сътрудничество.

Към 30 юни т.г. трябва да завърши санирането на жилищните блокове по програмата със средства от НПВУ. В СО на какъв етап е изпълнението и ще има ли загуба на средства заради забавяне на проекти?

Тези проекти в голямата си част са в прерогативите на районните кметове. МРРБ през миналата година подготви списък с рискови проекти. Всички обекти, които бяха включени в него, са обхванати от Постановление 22 на Министерския съвет и Министерството на финансите предостави на Българската банка за развитие средства за тях. Така парите ще бъдат усвоени с леко забавяне. Районните администрации работят активно за изпълнението на проектите за енергийна ефективност и моите очак­вания са те да приключат благоприятно.

Как работите със строителите и в каква посока може да се задълбочи сътрудничеството Ви с КСБ и по-специално с Областното представителство в София?

Удоволствие е да работим с Камарата. В лицето на браншовата организация виждам голям съюзник. Искам да отбележа, че за мен като юрист прилаганeто на договорите за FIDIC винаги е представлявало голям интерес – с КСБ това ни е съвместен приоритет. Макар да има забавяне в тръжните процедури, които СО обявява, не съм загубил решимост­та си в рамките на 2026 г. да се опитаме да изработим един голям линеен обект, един ВиК проект и една обществена сграда, които да реализираме по правилата на FIDIC. Целта ни е да положим основите администрацията да започне да работи с процедурите по FIDIC.

КСБ и в. „Строител“ организират със съдействието на СО 13-ата изложба по повод Деня на строителя. Какво е значението на тази инициатива и каква София ще видят посетителите на експозицията през 2026 г.?

Това е събитие, което има място в културния календар на столицата. Благодаря, че ме каните на откриването на тези прояви. За мен те са много важни, защото рядко празнуваме създаването на нещо хубаво. В културния календар на СО имаме нужда да отбелязваме заедно съграждането на бъдещето.

Работата ми в направление „Обществено строителство“ ми носи професионално удовлетворение. Радвам се, че имам възможност да създавам неща, които ще продължат да живеят и след мен. Това е нещо, за което ми напомня изложбата.