Мирослав Еленков

Ренета Николова

Ваше Превъзходителство д-р Хюсейнов, от колко време сте в България и какви са Вашите лични впечатления от страната ни?

Впечатленията ми от България са много положителни. Повече от 4 г. съм посланик на Азербайджан във Вашата страна и това време беше чудесна възможност да я опозная в различни измерения. Тя ме впечатлява с дълбоко вкорененото си наследство, което е богато на история, древна култура и самородна красота. От Черноморското крайбрежие до Стара планина и Родопите България е географски разнообразна. Има усещане за автентичност в нейната непокътната природа, национални паркове и запазени села, в които сякаш времето е спряло. За мен като защитник на древната човешка история България е място, където минало и настояще се преплитат по необичаен начин. Развитието й обхваща различни цивилизации, средновековни империи и векове, които са оставили дълбок отпечатък върху нейната култура, архитектура и идентичност. Също така в културно отношение българите имат горд дух – устойчив, дълбоко обвързан със семейството и традицията, но едновременно с това приспособяващ се към бързите промени на съвременния живот. А обичам и българската кухня, която е толкова вкусна и богата на ароматни подправки.

Освен това заслужава да се отбележи, че нашите страни споделят близки и позитивни отношения, които се характеризират със силно политическо и икономическо сътрудничество, включително стратегически партньорства и различни споразумения. За мен е голяма чест да представлявам своята страна в България. Историческата и географска близост, както и традиционното приятелство между нашите народи ни дават усещането за неподправена сърдечност, приятелство и взаимно признание наред с убеждението, че вече отличните отношения между Азербайджан и България имат още потенциал за по-нататъшно развитие и укрепване във всички области на сътрудничеството.

Как оценявате инфраструктурното развитие на България? Има ли конкретни проекти или направления, които са Ви направили силно впечатление?

България определено е постигнала значителен напредък в развитието на своята инфраструктура през последните десетилетия, особено в области, като енергийна инфраструктура, транспорт и свързаност, включително инвестициите в „зеления” и цифров преход. Като се има предвид фактът, че държавата е разположена в стратегическия кръстопът на ключови коридори между Европа и Азия, тя играе важна роля за свързаността и се превръща в основен енергиен и транспортен център в Югоизточна Европа. Наблюдавайки напредъка в диверсификацията на енергетиката, ключовите проекти за строителство и модернизация на пътища и жп линии, както и развитието на цифровия сектор, е съвсем очевидно, че страната работи активно за подобряване на своята инфраструктура, което ще улесни движението на енергия и стоки чрез различни видове налични транспортни опции. България има и добре изграден ИКТ отрасъл, често наричан Силициевата долина на Югоизточна/Източна Европа, с голям брой компании и специалисти в сферата.

По отношение на конкретните проекти е изключително важно да посочим, че страната Ви активно развива газов хъб („Балкански газов хъб“). Изграждането на интерконектора Гърция – България бе ключов проект за България и страните от региона. Той осигурява диверсификация на енергийните източници и укрепва енергийното партньорство между нашите страни с възможностите за увеличаване на доставките на азербайджански природен газ през Вашата територия до други локации в Европа. Наред с това трябва да се отбележи, че България като един от водещите износители на електроенергия в Европа работи активно по проекти за цифровизация на мрежата, целящи модернизиране на електроенергийната инфраструктура и интегриране на повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Създаването на благоприятни условия за България да транспортира „зелена” енергия от Азербайджан до Европа и да консолидира сътрудничеството постепенно ще я превърне в ключов транзитен фактор чрез стратегическото предимство на нейното местоположение и инвестициите й в инфраструктурата.

Кои са основните инфраструктурни проекти, които Азербайджан реализира в момента?

През последните години Азербайджан активно развива инфраструктурата си, като се фокусира върху модернизирането на икономиката, засилването на регионалната свързаност и превръщането на страната в ключов транспортен, енергиен и логистичен център между Европа и Азия. Стратегическите инвестиции в инфраструктура не само подобряват вътрешната свързаност, но и утвърждават Азербайджан като ключов участник в регионалните търговски и логистични мрежи. Основен фокус на инфраструктурната стратегия на Азербайджан е модернизиране на транспортните му мрежи и други области, като развитие на възобновяеми енергийни източници и подобряването на цифровата инфраструктура.

Благодарение на реализираните инвестиции в транспортната мрежа в страната ни вече има построени и реконструирани (рехабилитирани) над 20 хиляди км пътища и магистрали. Някои от по-забележителните примери включват жп линията Баку – Тбилиси – Карс, известна още като Железният път на коприната, свързваща Азербайджан, Грузия и Турция. Освен това изграждането на 9 международни летища и развитието на Международното морско търговско пристанище Баку с общ капацитет за товарооборот от 15 млн. т годишно, както и Свободната икономическа зона Алат, разположена на стратегическо място и предлагаща широк спектър от стимули и предимства за чуждестранните инвеститори, имат голям потенциал за насърчаване на икономическата интеграция със съседните страни и засилване на регионалната свързаност. С тези стратегически инвестиции и фокус върху регионалното сътрудничество Азербайджан играе ключова роля в Средния коридор (Транскаспийския международен среден коридор Изток-Запад) като търговски път, свързващ Азия и Европа, което е област с потенциал за сътрудничество между нашите две страни.

В допълнение към транспорта Азербайджан определя като приоритетни и инвестициите в енергийна инфраструктура. Завършването на проекти като Южния газов коридор утвърдиха ролята на държавата ни като надежден доставчик на енергия. През последните години се увеличиха значително и инвестициите във възобновяема енергия, включително проектите за вятърна и слънчева. Целта е до 2030 г. 30% от електроенергията да се генерират от възобновяеми източници. Основни международни играчи, като Masdar (ОАЕ), ACWA Power (Саудитска Арабия), BP, Total Energies и Fortescue Future Industries (Австралия), са участници и партньори в различни проекти. Тези сътрудничества са от решаващо значение за енергийния преход и диверсификация на Азербайджан.

Също така у нас активно се възстановява инфраструктурата в освободените територии, като се фокусира върху транспортни мрежи - магистрали и жп линии, както и върху развитието на летища за улесняване на пътуванията и туризма. Строят се и нови училища, болници и жилищни сгради като част от програмите за презаселване. Богати на възобновяеми енергийни ресурси, включително слънчев, вятърен и водноелектрически потенциал, оценен на над 10 гигавата, освободените територии на Азербайджан бяха официално обявени за „зелени“ енергийни зони с фокус върху възобновяемите енергийни източници. Тази инициатива е ключова част от стратегията за устойчива енергия на Азербайджан и има за цел да намали въглеродните емисии и да насърчи екологичното развитие с проекти, които вече са в ход.

Как се финансират тези проекти – чрез държавен бюджет, международни партньорства, публично-частни инвестиции?

Инфраструктурните проекти се финансират чрез комбинация от държавни средства, международни заеми, преки чуждестранни инвестиции и публично-частни партньорства (ПЧП). Значителна част от финансирането идва директно от държавния бюджет, особено за стратегически сектори, като транспорт, енергетика и комунални услуги. Икономиката на Азербайджан е зависима от петролния и газовия отрасъл, а приходите от износ на тези суровини играят водеща роля във финансирането. Държавният петролен фонд, който е нашият суверенен фонд, също насочва приходите от петрол и газ към инфраструктурното развитие, осигурявайки средства за мащабни национални проекти, особено за инфраструктура, социални жилища, регионално развитие и стратегически инвестиции.

Също така Азербайджан активно си сътрудничи с различни международни финансови институции, за да осигури ресурс за инфраструктурни проекти. Сред тях са Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Азиатската банка за развитие (АБР) и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Ислямската банка за развитие. Например ЕБВР и АБР осигуриха финансиране за проекти за възобновяема енергия в Азербайджан.

Страната активно се стреми да привлече и преки чуждестранни инвестиции в подкрепа на развитието на инфраструктурата си. Тя има двустранни договори и участва в многостранни договори за защита на чуждестранните инвестиции и гарантиране на ефективното им използване в икономиката. Някои отрасли, по-специално нефтената и газова инфраструктура, пристанищата, строителните и промишлените проекти, се възползват от чуждестранни инвестиции от частния сектор. Азербайджан започна също така да насърчава ПЧП за инфраструктура, особено в областта на възобновяемата енергия, транспорта (напр. пристанищни операции) и комуналните услуги. През 2022 г. бе приет законът за ПЧП, който укрепи правната рамка за привличане на частния сектор.

Съществуват ли възможности за участие на български строителни компании в проекти за възстановяване и изграждане на пътища, сгради и съоръжения в Азербайджан?

Да, определено има възможности български компании да участват в проекти за реконструкция и строителство в Азербайджан, особено като се имат предвид значителните планове на държавата за развитие на инфраструктурата в наскоро освободените от военна окупация територии на Карабахския регион. Страната приветства съвместното производство, чуждестранните технологии и инвестициите. Като част от постконфликтното възстановяване Азербайджан е отделил значителни бюджети за инфраструктура, включително за магистрали, жп линии, летища, обществени сгради, жилищни райони и комунални услуги.

По-конкретно изграждането и реконструкцията на магистрали, мостове, тунели, интелигентното градско развитие и жилищното строителство, жилищни и търговски сгради, индустриални паркове и логистични центрове, инфраструктура за възобновяема енергия, туристическа инфраструктура и др. биха могли да са подходящи за български компании като кандидати чрез обществени поръчки, партньорство с азербайджански компании или участие в международни проекти. Със сигурност включването на български фирми в подобни проекти у нас би имало своите предимства. Географската близост и съществуващите рамки за сътрудничество могат да насърчат трансграничните бизнес връзки между нашите държави, разширявайки двустранните търговски отношения в неенергийния сектор.

Важно е да се отбележи, че Азербайджан има благоприятен инвестиционен климат и предлага редица данъчни и митнически стимули за насърчаване на инвестициите в освободените си територии. Те включват освобождаване от определени данъци, мита и ДДС, както и преференциални условия за заеми и субсидии за комунални услуги и социално осигуряване. Например ползвателите на индустриални паркове, включително в освободените територии, не плащат корпоративен и подоходен данък, данък върху земята и имуществото за 10 г. заедно с облекчения от ДДС и мита върху вносни суровини, машини, технологично оборудване и устройства. Целта е да се стимулира икономическата активност и да се улесни възстановяването и развитието на тези райони.

Вие бяхте домакин на кръгла маса по въпросите на разминирането в района на Карабах в Република Азербайджан. В този контекст какви са основните предизвикателства, които процесът на разминиране поставя пред реконструкцията и изграждането на инфраструктура в регионите, засегнати от бившия конфликт между Армения и Азербайджан?

Като резултат от почти тридесетгодишната (1991-2020) военна окупация на азербайджански територии от Армения земите на Карабах и околните региони на Азербайджан са масово замърсени от мини и експлозиви – останки от война (ВОВ). Тези територии, освободени през 2020 г., остават едни от най-силно минираните в света. Азербайджан е изправен пред огромно предизвикателство: откриването и премахването на стотици хиляди противопехотни мини и невзривени боеприпаси (НВБ). Според официални азербайджански източници се смята, че в засегнатия регион са заровени 1,6 млн. противопехотни мини и взривни устройства.

Процесът на разминиране в освободените територии е изправен пред няколко сложни и взаимосвързани предизвикателства, които пряко влияят върху усилията за възстановяване и развитие на инфраструктурата. Една от най-големите трудности е безредното и непоследователно поставяне на противопехотни мини по време на окупационния период. Те често са били поставяни по немаркирани неправилни схеми, включително в цивилни райони, селскостопански зони и бивши фронтови линии, без да се спазват стандартните военни процедури. Тази липса на структура значително усложнява работата на екипите за разминиране и увеличава времето и ресурсите, необходими за безопасното проучване и разчистване на терена.

Каква част от територията на Азербайджан все още е недостъпна поради наличието на мини и как това се отразява върху изпълнението на ключови инфраструктурни проекти?

Към 2025 г. приблизително 11 667 кв. км от територията на Азербайджан, особено в освободените региони Карабах и Източен Зангезур, остават замърсени с противопехотни мини и ВОВ. От тях около 205 000 ха (2050 кв. км) вече са разчистени и обявени за безопасни за ползване.

Наличието на замърсяване е значително предизвикателство пред усилията за възстановяване и развитие на инфраструктурата в тези райони. Въпреки че операциите по разчистване напредват стабилно, те са времеемки и технически сложни, особено в бивши фронтови зони с гъсти и неравномерни минни структури.

Всяка година приоритетите за разчистване се определят въз основа на планираното развитие на жилищни райони, транспортни маршрути, комунални и обществени услуги. Мащабът на замърсяване обаче означава, че големи площи остават временно недостъпни, което може да забави стартирането на нови инфраструктурни проекти, докато не се гарантира безопасен достъп. Непрекъснатите инвестиции в капацитета и технологиите за противоминна дейност са от съществено значение за ускоряване завръщането на разселеното население и възстановяване на нормалния живот в засегнатите региони.

Имате ли конкретни примери за важни строителни или инфраструктурни обекти, които са били забавени или блокирани срещу минната заплаха?

В Азербайджан операциите по разчистване се провеждат много координирано в съответствие с националните приоритети за възстановяване и рехабилитация. Всяка дейност по разминиране се инициира въз основа на официални искания и заповеди, издадени от съответните държавни институции, след одобрение на планове за развитие на инфраструктурата от Министерския съвет.

Например когато има план за изграждане на ново село или за създаване на ключова инфраструктура, като пътища, енергийни линии или обществени съоръжения, съответният орган представя плана за развитие и едва след това се издава официална заповед за разминиране в определената зона. Това гарантира, че дейностите по разчистване са пряко свързани с потвърдени строителни проекти и се извършват преди изпълнението им. В резултат на този подход, основан на търсенето, проектите се планират около сроковете за разчистване, което позволява безопасен и навременен достъп до земя за застрояване. Този модел се е доказал като ефективен в подкрепа на текущото изпълнение на програмата „Голямото завръщане“ и улеснява безопасното възстановяване на освободените райони.

Как бихте оценили икономическото сътрудничество между България и Азербайджан през последните години? Кои сектори се развиват най-активно?

Икономическото партньорство между нашите страни нарасна значително през последните години. България и Азербайджан споделят силни икономически връзки, като енергийното сътрудничество е ключов елемент, но то се разширява и в други отрасли. Взаимният търговски оборот между двете държави отбеляза ръст 718,65 млн. щатски долара през 2024 г., със значително увеличение на износа на Азербайджан за България през последните години, особено на природен газ, смазочни материали и нефтопродукти. България изнася за нас също машини, леки дестилати, фармацевтични продукти и други стоки.

Енергийното сътрудничество между Азербайджан и България има все по-жизненоважна роля за повишаване на енергийната сигурност и диверсификация на България и по-широкия ЕС. Ние сме ключов доставчик на природен газ за България, като значителна част от потреблението на страната идва от Азербайджан чрез дългосрочен договор. Южният газов коридор, по-специално пускането в експлоатация на интерконектора Гърция - България, позволи на България да получава директно азербайджански газ, като за 2024 г. са доставени 2 от 3 млрд. куб. м. за вътрешно потребление. Друг важен момент в двустранното енергийно сътрудничество беше откриването на представителството на SOCAR в София през 2023 г. В партньорство с местни компании в България SOCAR участва активно в няколко енергийни проекта, включително дейности по газификация и газоразпределение. Дружеството получи 10-годишен лиценз за търговия с природен газ в България и от м.г. е доставчик на промишлени предприятия, както и на социални потребители.

Азербайджан и България изразиха също така интерес към партньорство в областта на възобновяемите енергийни източници, водорода и „зелените” технологии. И двете държави проучват сътрудничеството в областта на възобновяемата енергия, по-специално в рамките на проекта „Зелен енергиен коридор“, който използва потенциала на Азербайджан за възобновяема енергия и инфраструктурата и транзитното местоположение на България. Тази година страната Ви се присъедини към инициативата заедно с Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за пренос на възобновяема енергия чрез подводен кабел в Черно море. Освен това беше подписан Меморандум за разбирателство относно нов проект за сътрудничество в областта на енергетиката, в който участват Азербайджан, Грузия, Турция и България. Беше сключено и споразумение, което има за цел да свърже държавите с нови междусистемни електропроводи за пренос и търговия със „зелена” електроенергия, позволяващи износ на ВЕИ от Азербайджан за Европа.

В кои области – извън енергетиката – виждате най-голям потенциал за разширяване на двустранните икономически връзки? Например в туризма, логистиката или строителството?

Предвид географското си положение, допълващите се икономики и съществуващото стратегическо партньорство, двете страни имат значителен потенциал за разширяване на икономическото сътрудничество в ключови неенергийни отрасли, като селско стопанство, промишленост, транспорт и логистика, туризъм, ИКТ, фармацевтика и др.

Селското стопанство е с изключително голям потенциал за сътрудничество, тъй като Азербайджан има силна селскостопанска база, а България има опит в преработката на храни, земеделските техники, селскостопанските технологии и производството. Двете държави могат да обменят опит и технологии. Азербайджан може да изнася плодове, зеленчуци, памук, вино и преработени храни за страната Ви, докато България може да доставя млечни продукти, вина и селскостопанска техника. Съществуват и възможности за общи предприятия в хранително-вкусовата промишленост, селскостопанските технологии, оранжерийното земеделие, както и за съвместен износ към трети пазари.

Освен това благоприятното географско местоположение на Азербайджан и България предлага редица възможности за взаимодействие в областта на транспорта, логистиката и свързаността. Тъй като търговският оборот между Европа и Азия се е увеличил значително през последното десетилетие, Азербайджан се превърна в транспортен и логистичен център за свързване на различни транспортни коридори на кръстопътя на Евразия. Използването на морската логистика и съществуващата пристанищна инфраструктура на България и Азербайджан може да подобри регионалната свързаност в междуконтиненталната търговия. Освен това колаборацията между транзитните оператори и логистичните компании на двете страни в различни проекти, свързани със Средния коридор, би могла да бъде взаимно изгодно.

ИКТ е другата потенциална сфера, защото България има добре развит сектор за ИТ аутсорсинг и разработване на софтуер. Азербайджан също инвестира в дигитална трансформация и иновационни паркове. Стратегията на Азербайджан за дигитален хъб и растежът на ИТ сектора в България създават възможности за съвместни ИТ проекти и стартъпи. Подписан е и меморандум за разбирателство за насърчаване на сътрудничеството в областта на иновативните технологии, включително „зеления” преход, микроелектрониката и космическите технологии.

Туристическият сектор на Азербайджан преживява значителен растеж, допринасяйки за националната икономика и заетостта, така че също е обещаваща област с възможност за увеличаване на туристическите потоци между нашите две страни, които освен това имат богато културно наследство и потенциал за природен туризъм. Разработването на съвместни туристически пакети, рестартирането на директните въздушни връзки и насърчаването на двустранните пътувания биха могли да популяризират и двете дестинации.

Химическата и леката промишленост са други благоприятни области в азербайджанската икономика за взаимно сътрудничество.

Като цяло инвестиционният климат, силната политическа воля и установеното стратегическо партньорство между Азербайджан и България осигуряват солидна основа за разширяване на техните икономически отношения извън енергийния сектор. Идентифицираните области за сътрудничество предлагат разнообразни възможности за растеж и взаимна полза.

Кажете повече за перспективите за увеличаване на туристическия обмен и за съвместни инициативи в тази сфера?

И двете страни имат потенциал за сътрудничество в ключови области, като културен, природен и морски туризъм, здраве и уелнес, кулинарен туризъм, еко- и агротуризъм и др. С оглед популяризиране на страните ни като туристически дестинации може да се предриемат различни дейности, като съвместни маркетингови кампании, участие в международни туристически панаири, партньорство в областта на културните събития и туризма, обучение и изграждане на капацитет, обмен на информация за туристически предложения. Съществуват и възможности за проучване на бизнес и инвестиционните възможности в туристическия сектор в двете страни, което потенциално ще привличе инвеститори за развитие на нова туристическа инфраструктура и услуги.

Разположен на кръстопътя между Европа и Азия, Азербайджан може да служи като център за туристически пакети за множество държави. В този смисъл е необходимо рестартиране на директни или подобрени полетни връзки (като например между България, Баку и страните от региона), което би могло да стимулира по-голям туристически поток.

И накрая – какво бихте искали да знаят читателите на в. „Строител“ и българските строителни специалисти за днешния Азербайджан – отвъд политическите и енергийни новини?

Когато международните заглавия споменават Азербайджан, това често е в контекста на геополитиката или енергийните ресурси. Но отвъд тръбопроводите и политическите новини съществува една динамична държава на кръстопътя на културите, която преоткрива себе си за 21-ви век. От културно възраждане до екологични инициативи Азербайджан днес предлага богата история на устойчивост, иновации и идентичност. С неограничените си природни ресурси, вековна култура и история страната е една от най-древните цивилизации. Азербайджан силно се гордее със своята мултикултурност. Неговите традиции на гостоприемство и религиозна толерантност продължават и сега в подкрепата за междукултурния диалог и съвместното съществуване на различните общности.

Азербайджан е решен да запази тяхната жизненост и днес в съвременни форми. Прочутите ни килими, символ на националната идентичност, тъкани някога в отдалечени села, днес предизвикват възхищение на международни изложби. Столицата редовно е домакин на културни фестивали – от литературни събития до биеналета на модерното изкуство, които определят Азербайджан като регионален културен център.

Младото население на Азербайджан е движеща сила за промяна. Технологичните стартъпи, креативните индустрии и компаниите за игри набират скорост, подхранвани от нови инкубатори и правителствената подкрепа за иновации.

Бих искал българските строителни специалисти да гледат на днешен Азербайджан като на жизнена страна, претърпяваща бърза модернизация и градска трансформация. Държавата е инвестирала сериозно в инфраструктура, интелигентни градове и устойчиво развитие, създавайки възможности за международно сътрудничество при благоприятен инвестиционен климат в области, като технологии за „зелено” строителство, транспортна инфраструктура и градско планиране. Големи проекти – например реконструкцията на индустриалните зони на Баку и възстановяването на освободените територии, демонстрират фокуса на страната върху иновациите, качеството и устойчивостта. Освен това Азербайджан цени международния опит и партньорства, което го прави привлекателна дестинация за български специалисти, които могат да внесат своите умения, опит и технологии. Нараства акцентът върху екологичните решения и дигитализацията в областта на строителството, където обменът на знания може да бъде особено ползотворен. Накратко, Азербайджан днес е място на възможности, амбиции и откритост в строителния и инженерния сектор.