Вестник „Строител“ е живият организъм на КСБ, който допринася Камарата да се утвърди като една от най-активните и водещи браншови организации в България

Г-н Жлябинков, приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“ за избирането Ви на поста председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) в 52-рото Народно събрание. Благодаря, че давате първото си интервю на тази позиция за изданието на КСБ. Какви ще бъдат Вашите приоритети и кои ще бъдат първите теми, върху които Комисията ще се фокусира?

И аз Ви благодаря за интереса към работата на Комисията и към мен като неин председател. Първият ми приоритет е законодателството - законопроектите, които постъпват в Комисията, касаещи регионалното развитие, строително-инвестиционния процес, възможностите за изграждане на различните видове инфраструктура, жилищната политика, да бъдат много добре подготвени и максимално изчистени. Целта е от Комисията да излизат законопроекти с високо качество, така че да гарантират ясни правила и прозрачност, без лобизъм и без някакви влияния, законопроекти, които да допринесат за по-ефективната работа на институциите, на строителния сектор и да са в полза на обществото и на гражданите.

Вторият ми приоритет е работата с общините. Те са най-пряко свързани с крайния потребител на законодателството - хората. Важно е да работим в синхрон с тях и НСОРБ, Комисията трябва да бъде мост между централната власт и общините, така че да гарантираме равнопоставеност на всички региони, възможности за развитие и високо качество на живот на всички български граждани.

Важна част от работата на КРПБМС е и провеждането на парламентарен контрол – изслушването и отправянето на въпроси към министри и представители на държавни институции по актуални теми, свързани с реализацията на инфраструктурни проекти, регионални дисбаланси или проблеми на общините.

КРПБМС одобри на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Кои са най-важните параметри за регионалното развитие, общините и строителния сектор и смятате ли, че предвидените средства ще гарантират устойчивост на изграждането на инфраструктурните проекти?

Комисията одобри на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли. Обсъжданията показаха, че проектът на бюджет се разглежда в условията на сериозни ограничения пред публичните финанси. За общинската инвестиционна програма са предвидени 600 млн. евро от централния бюджет, които да се разплащат чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и до 460,2 млн. евро чрез Българската банка за развитие. По време на заседанието беше заявено, че приоритетно трябва да бъдат финансирани проектите, чието изпълнение вече е започнало, по които са проведени обществени поръчки, сключени са договори или са извършени авансови и междинни плащания.

В бюджета на МРРБ са заложени средства за изграждане, пътно поддържане, основни ремонти и за проектиране на стратегически обекти.

Между първо и второ четене ще продължим работата по бюджетнта рамка, така че тя да даде необходимата сигурност както на държавата и местните власти, така и на строителния бранш.

Избран сте за депутат от Перник с впечатляващ брой преференции, очевидно перничани Ви се доверяват. Кои са приоритетите Ви за Перник вече като народен представител? Неотдавна поставихте един, свързан с ремонта на Спешното отделение към МБАЛ „Рахила Ангелова“. Заведохте и министъра на здравеопазването на място и доколкото разбирам, към момента е стартирал и проектът по обновяване на отделението.

Ще посоча 3 основни приоритета, които заедно с колегата Петър Витанов имахме заложени в кампанията и сега като депутати следваме. Разбира се, има и други, но тези наистина са от ключово значение за Перник и областта. Първият е ремонтът на Спешното отделение на многопрофилната болница „Рахила Ангелова“, защото това е окръжната болница на цялата област Перник, а спешният център е в окаяно състояние. От 2021 г. има няколко неуспешни процедури, стартирани и прекратявани за ремонта на този център. За съжаление и към момента той изглежда покъртително, а няма човек от област Перник, който по един или друг повод да не го е посетил - дали заради себе си или заради близки и познати. Спешният център е лицето на една болница и когато то е в подобен вид, посланието, което даваме към обществото, е, меко казано, неприемливо за XXI век. С встъпването ни като народни представители още на първия парламентарен контрол отправих питане към министъра на здравеопазването г-жа Катя Ивкова точно по тази тема, тъй като се оказа, че има проведена обществена поръчка, има избран изпълнител, но няма сключен договор между министерството и изпълнителя, което само по себе си отново поставяше ремонта на центъра в патова ситуация. Тук е мястото да кажа, че г-жа Ивкова прие проблема присърце, за което й благодаря, и за много кратко време се взеха нужните мерки. Поканен бе изпълнителят, който е класиран на първо място, за да бъде сключен договор. В момента фирмата се подготвя документално да стартират дейностите. Съвсем скоро ще започнат на терен и строително-монтажните работи и се надяваме до края на октомври, когато е и финалният срок, ремонтът да бъде приключен и наистина вече Спешното отделение да придобие един съвсем друг вид. Това ни беше основна задача. Много се радвам, че за толкова кратко време успяхме да се преборим и нещата да тръгнат в правилната посока.

Да очакваме октомври да ни поканите да видим обновения спешен център?

Да, заповядайте, ще Ви покажа какво е било, какво е станало след ремонта. Надявам се перничани да могат след октомври да използват наистина модерна спешна помощ.

Казахте 3 приоритета, какъв е вторият?

Вторият ми приоритет е транспортната жп връзка между София, Перник и Радомир, която е от огромно значение поради няколко причини. На първо място хиляди перничани работят в София и всеки ден се налага много хора и автомобили да пътуват към столицата, което води до сериозен трафик и задръствания въпреки реверсивното движение между Перник и София. Има големи опашки в двете посоки, което създава дискомфорт на всички работещи в София перничани. Затова проектът за жп връзка София – Перник – Радомир, който не е отсега - той е стартиран преди време, е от изключително важно значение. По информация, с която успях да се запозная, има процедури за някои от участъците. Давам пример с отсечката Перник - Радомир, като обаче там има и проблеми, свързани с обжалвания от страна на участниците в обществената поръчка. Относно трасето Перник - София дискусията продължава, има терени, за които е необходимо отчуждаване. Тук компетентността е на Столичната община, съществуват и чисто бюрократични спънки и трябва институциите да работят много сериозно по изчистването на проблемите.

Целта е да има двойна жп линия, а не единична, както е сега, по трасето София – Перник - Радомир. Ще се ползват бързи мотриси, развиващи до 160 км/ч, като идеята е разстоянието Перник - София да се взима за не повече от 25 минути и, разбира се, от там да има и връзка с градския транспорт на София, с метрото, така че перничани да имат възможност за един бърз, екологичен и модерен транспорт, без да използват автомобили, без да стоят в задръствания. Чисто икономически за тях ще бъде по-добре, защото няма да имат разходи за гориво, пътуването им ще бъде по-евтино, по-екологично и по-бързо. Така че това е един много важен инфраструктурен проект не само за областите София и Перник, но и за държавата. Той ще реши голяма част от проблемите, които са налице с днешна дата по отношение на пътуването на над 40 000 перничани, които работят в София и всеки ден се придвижват до своите работни места и се връщат вечер обратно.

Третият приоритет е направата на нова допълнителна детелина при квартал „Мошино“ близо до индустриалната зона. Това е още един вход и изход на града, за да можем да решим проблемите с трафика, които се получават при влизане и излизане от него. Изграждането на тази връзка е много сериозен инвестиционен проект, който беше стартиран през миналата година, и ние като народни представители подкрепяме и ще работим чисто институционално, за да се случи. За този обект има осигурено финансиране за стартиране на проектиране и обследване, така че нещата са в ход към днешна дата. Там няма проблеми с процедурата, просто стъпките трябва да се извървят по съответния ред. Финансирането, което е нужно да се отдели от държавата, е доста сериозно. За момента са предвидени само средства за проектиране и дейности, които трябва да се случат преди самата фактическа работа. Пътният възел ще е на две нива и ще се намира на мястото, където улица „Младен Стоянов“ пресича републиканския път за Кюстендил.

Към тези 3 основни приоритета бих искал да добавя още един. Знаете за водната криза в Перник през 2019 г. Миналата година се сблъскахме с подобен проблем в една по-малка община в об­ласт­та - Брезник. Там имаше доста време режим на водата. Обмисляме идеи за изграждане на резервни водопроводи, които да захранват община Брезник, тъй като язовир „Красава“, който ги водоснабдява, се оказва недостатъчен. Той е в ниската част, около него няма големи планини, откъдето да се пълни от снеготопене и при валежи, и ако годината е по-суха, това създава сериозен дискомфорт на брезничани. Така че и по този проблем, касаещ водата на жителите на община Брезник и околните села, ще работим сериозно с местната власт, разбира се, и с националната и като народни представители с колегата Витанов ще съдействаме за намиране на най-доброто решение.

За да съм близо до проблемите на жителите на Перник и региона, стартирах и инициатива за провеждане на подвижни приемни. Искам да отивам на място, да се виждам и да разговарям с хората. И с каквото зависи от мен – да помагам.

По покана на Мартин Жлябинков здравният министър Катя Ивкова посети МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник

В строителния сектор от години се поставя въпросът за необходимостта от намаляване на административната тежест, за облекчаване и ускоряване на строително-инвестиционния процес. Виждате ли възможност за законодателни промени, които да опростят административните процедури, без да се прави компромис с качеството, контрола и законосъобразността?

Тук водещата роля е на Министерския съвет (МС) и на съответните министерства, които да направят анализ и да подготвят необходимите законодателни текстове за намаляване на тази административна тежест, която сериозно затруднява както бизнеса, така и хората. Разбира се, че не е нормално от подаването на офертата за един проект до старта на дейностите по реализацията му да минават 3-4 и дори повече години. Това се отразява както на заложената стойност, така и на качеството на живот на хората. Ясно е, че трябва да се търсят възможности за оптимизиране на процедурите, включително и чрез промени в нормативната база. Надяваме се ние като ресорна комисия заедно с колегите от МС, МРРБ и други министерства да седнем на масата и да коментираме необходимите стъпки за намаляване на административната тежест. В този диалог ще потърсим и експертните мнения на местната власт и бизнеса, така че законодателните промени, които бъдат предложени, наистина да допринесат за облекчаване и за по-голяма бързина и ефективност на строително-инвестиционния процес.

Идвате от местната власт, като в периода 2019–2025 г. сте били секретар на община Перник. Как този практически опит Ви помага в работата по законодателството, свързано с общините и регионалното развитие?

Общините водят непрекъсната комуникация с националната изпълнителна и законодателна власт, стремейки се да осъществят своите планове за реализация на различни обекти и търсейки решения на проблеми, свързани с изпълнението им, както и по отношение на различни техни приоритети и инициативи.

В тази връзка натрупаният опит през годините ми помага, тъй като съм бил от другата страна на тази комуникация, познавам много добре проблематиката, която вълнува местните власти, нещата, които искат да се променят, необходимите действия, за да реализират своите програми, заложени при управлението на съответната община. Главният секретар е най-висшият държавен служител в една администрация и административно-документалният опит, който човек натрупва, е доста голям. Работата ми със законодателството, като Закона за местно самоуправление, Закона за устройство на територията и други нормативни документи, които сега Комисията разглежда, също е от съществено значение. Бил съм от страната на местната власт, сега съм от законодателната и това е важно, за да може човек да познава проблемите и от едната, и от другата позиция и да намира най-добрите възможности за решаването им, така че и двете страни да са удовлетворени, а и тези решения да са в интерес на хората, защото именно те са крайният адресат на нашата работа. Ако усилията ни доведат до подобряване на средата, която ги заобикаля, и до повишаване на качеството им на живот, тогава сме си изпълнили добре задълженията. Разбира се, важно е и да подкрепяме бизнеса, да му създадем необходимите условия да работи в честна, прозрачна и конкурентна среда и да изгражда качествени сгради и инфраструктура.

На базата на този опит, който сте натрупали, според Вас кои са най-сериозните проблеми пред българските общини днес? Какво според Вас стои като най-важен приоритет пред тях?

Един от основните проблеми според мен е инфраструктурата и финансирането за изграждането, ремонта и поддръжката й. В много общини инфраструктурата е в недобро състояние. Средствата недостигат за всичко необходимо - както в държавния бюджет, така и на местно ниво. Общините търсят различни варианти за осигуряване на финансиране, включително от държавния бюджет и като кандидатстват по различни европейски програми. Тук според мен държавата трябва да работи съвместно с общините за създаване на условия инфраструктурата да се променя, да се финансират повече проекти на общините. Това, че в последните години се прие Инвестиционна програма за общински проекти, смятам, че е нещо добро. Въпросът тук е за начина, по който се приемат, оценяват, приоритизират и се решава кои проекти да се изпълняват и кои не. Разбира се, и участието по европейски проекти също е от изключително значение, защото то дава допълнителни възможности за промяна на инфраструктурата в съответната община. Най-съществено за мен е общините заедно с държавата да работят в посока осигуряване на средства, за да може градовете и населените места да се развиват и да постигат висок стандарт на живеещите в тях.

Първата подвижна приемна в кв. „Църква“ в Перник, организирана от народния представител Мартин Жлябинков, премина при голям интерес

Законът за устройство на територията (ЗУТ) е основен за строителите, но е много остарял и може би е един от най-променяните, близо 100 пъти. Камарата на строителите в България от години настоява за нов закон. Законът за обществените поръчки (ЗОП) също има нужда от промени и допълнения. Вие като председател на Регионалната комисия бихте ли сложили началото на един процес на реална работа по осъвременяването на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес? А защо не и за един нов ЗУТ?

Наистина Законът за устройство на територията, мисля, че е от 60-те години на миналия век и е претърпял може би най-много поправки. Към днешна дата ситуацията спрямо времето на създаването му е значително променена. Самият факт, че в закона са направени толкова много изменения, води до сериозно обмисляне на иницииране на един широк дебат по темата за подготовка на нов Закон за устройство на територията, съобразен с актуалната картина днес. Знам, че темата се коментира отдавна в бранша. Считам, че можем да сложим началото на една дискусия в широк формат - от страна на бранша, от страна на националните институции, които трябва да бъдат ангажирани сериозно в едно такова мащабно начинание. Тук място имат и специалистите, които са участвали в писането на закона и промените досега. Нужен е задълбочен дебат, в който да се включат всички заинтересовани страни.

По отношение на ЗОП Камарата работи за това да бъдат въведени условията на договорите по FIDIC, които дават много ясни правила. Преведени на български език бяха Зелената и Бялата книга.

Ако в Регионалната комисия постъпи такова предложение за промяна в закона, ще го разгледаме с необходимото внимание и отговорност, разбира се, отново като имаме и становищата на колегите от МС и МРРБ. ЗОП трябва да гарантира конкурентна среда и ясни правила за бизнеса, а не да поражда най-различни полемики и казуси, които да възпрепятстват работата по ключовата публична инфраструктура. В този смисъл всяка промяна, която ще допринесе за подобряването на закона и е съобразена с най-добрите европейски практики, ще бъде разгледана с внимание в Комисията.

На първото заседание на Координационния съвет за насърчаване на инвестициите премиерът Румен Радев посочи, че публично-частното партньорство (ПЧП) е ключово за изграждането на качествена модерна инфраструктура. Очаква се и нов закон за ПЧП. Тук Комисията ще се намеси ли активно, за да се даде наистина реална възможност бизнесът да навлезе в сферата на изграждането на инфраструктурата, така както е в много държави?

Подкрепям напълно заявеното от премиера г-н Радев. Знаем, че в редица страни ПЧП се прилага много успешно. България има нужда от огромни инвестиции в инфраструктурата - транспортна, ВиК, екологична, и е ясно,че това няма как да се случи със средства от бюджета. Такива големи инвестиции могат да бъдат направени от частния капитал, а средствата от бюджета да се насочат в други направления. Това е даване на глътка въздух на държавния бюджет. Виждаме в последните години, че държавата, когато се заеме да изгражда големи инфраструктурни проекти с национално значение, изпитва сериозни трудности по отношение на осигуряване на финансиране, на изпълнение и така нататък. В годините всички ние сме свидетели колко време се довършва магистрала „Тракия“, колко време държавата работи по АМ „Хемус“. А пък какво да говорим за следващи обекти с национално значение, например тунела под Петрохан или пък тунела под Шипка, АМ „Черно море“, АМ „Рила“ и др.

Тук е важно да отбележим и един допълнителен плюс, че концесионерът отговаря и за поддръжката на съоръженията, знаете, че и това е сериозно перо, за което средства недостигат. Така че ползите от ПЧП са много. Коментирали сме темата и с министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Както се разбира и от намеренията на Министерския съвет, първо ще стартираме от законодателната част. Тя в момента не допринася да се развиват такива партньорства. Това трябва да бъде променено и да подготвим един наистина добър и работещ закон за ПЧП.

Браншът от доста време коментира необходимостта от национална стратегия, в която да бъдат заложени за 5, 7, 10 години напред приоритетите на държавата в сферата на строителството – какво ще се изгражда, кои магистрали, кои пътища и така нататък. Какво е Вашето мнение?

Дългосрочното планиране е изключително важно за устойчивото развитие на всеки един отрасъл и конкретно за строителството. Водили сме разговор с арх. Шишков и ръководството на МРРБ по тази тема. Имам уверение, че се подготвя такава програма, която да покаже кои са приоритетите на държавата в сектор „Строителство“ и за реализацията на които тя ще работи. Така за всички ще е ясно какво предстои, какви обекти от национално значение ще се изграждат.

Перспективите и предизвикателствата пред строителния сектор и визията за развитието му ще бъдат теми на традиционната кръгла маса, която ще проведем през септември за 11-и път. Отправям покана към Вас като председател на ­КРПБМС да откриете събитието и то да се проведе под Вашия патронаж.

Познавам форума и знам какво е значението му не само за бранша, но и за изпълнителната власт. Мисля, че той е много важен, тъй като бизнесът, институциите, националната и местна власт сядат на една маса и коментират приоритетите и проблемите, които са на дневен ред в сектор „Строителство“. Това е ключово, защото отрасълът и държавата трябва да работят сериозно по темите, които коментирахме малко по-рано - по отношение на идеите, проектите, реализацията, какво иска държавата да се случи, кои за нея са най-важните проекти, бизнесът какво иска да се промени. Такъв тип кръгли маси и срещи са от изключително значение. И затова потвърждавам участието си, като за мен е чест събитието да бъде под моя патронаж. Законодателната власт, националните институции, строителният бранш трябва да работим в една посока и да бъдем партньори. Така че на драго сърце приемам Вашата покана.

Приехте да бъдете и член на журито на конкурса „Строителен обект на Черноморието“, който тази година се организира от КСБ, в. „Строител“ и община Приморско. Как оценявате значението на една такава инициатива?

С удоволствие се включвам като член на журито. Смятам, че тази инициатива е нещо полезно, защото дава възможност на бранша от съответния регион, на строителите да покажат изграденото от тях не само за собствено удовлетворение, а и да може широката общественост да разбере, че сред строителите има прекрасни специалисти, творци, които наистина работят професионално в своята област, влагат времето, енергията, усилията си да създават и променят средата, в която живеем.

Чрез тези изяви изграденото от строителните фирми достига до хората, които иначе в забързаното ежедневие, в което живеем, невинаги имат възможност да следят какво създава браншът. Такива инициативи спомагат в най-различни точки на страната да се показват постиженията на българските строители.

От КСБ изпратиха поздравителен адрес до Вас и заявиха желание за среща. Планирате ли такава?

Да, споделих с Вас, че не само аз, но и колегите от Комисията имаме желание да проведем такава среща с ръководството на Камарата, на която да коментираме много от темите, които засегнахме и в интервюто, както и промените, които браншът счита, че трябва да бъдат направени. Ще се радвам КСБ да участва активно при обсъждането на законопроектите със свои становища и предложения по разглежданите теми.

Тези срещи са важни, за да покажем, че партньорството между браншовите организации и законодателната власт е на високо ниво и ще работим заедно за усъвършенстване на нормативната база, касаеща строително-инвестиционния процес.

В професионалната Ви биография присъства и в. „Строител“. Как оценявате този период и какво е мнението Ви за ролята на вестника като официална медия на Камарата на строителите в България?

Смея да твърдя, че периодът ми във в. „Строител“ е един от най-хубавите в моята професионална биография до момента. Имах възможността да работя с прекрасен колектив и както аз винаги подчертавам, най-вече искам да благодаря за този период на прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ г-жа Ренета Николова. Изказвам голяма признателност за времето, в което работихме заедно, за доверието, за коректността и подкрепата, за комуникацията и взаимоотношенията, които винаги са били на много високо ниво, за приятелството и за натрупания безценен опит в сферата, в която продължи моето развитие. Считам, че човек, вървейки по своя път, трябва да оценява всеки един период и всяко едно място, през което е преминал, къде какво е научил, за да може да върви напред.

А за вестник „Строител“ – според мен това е най-важният инструмент на Камарата. Не само информира бранша, всички строители, местната и националните власти, а той е живият организъм на КСБ, който допринася Камарата да се утвърди като една от най-активните и водещи браншови организации в България.

Много благодаря за хубавите думи! И един последен въпрос – какво бихте искали да постигнете в края на мандата си като председател на Комисията? Какво би Ви донесло удовлетворение?

Надявам се в края на мандата удовлетворението от работата на Регионалната комисия да бъде от това, че всички законодателни промени са дали възможност бизнесът, държавата, институциите да работят по-лесно, административната тежест да бъде намалена, проектите да бъдат стартирани и реализирани в голямата си част. Когато виждаш, че бизнесът, браншът, хората са спокойни и доволни, това означава, че приетото законодателство е в тяхна полза, а не в техен ущърб. И когато виждаш крайната реализация на законодателните промени, изразена в изградената инфраструктура - това нещо няма как да не носи удовлетворение. Надявам се да го постигнем. Ясно е, че няма как в пълния си обем това да се случи, но поне да сме стартирали голяма част от тези приоритети.