Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Христов, кои са основните приоритети на Историческия музей (ИМ) – Дряново, през 2026 г.?

Тази година Историческият музей в Дряново следва стратегия, която ни води към две цели – задълбочаване на научноизследователската дейност и още по-активно присъствие на ИМ в културния живот. И ще подчертая, че основен фокус за нас остават младата публика, децата и учениците.

Разбира се, приоритет през 2026 г. продължава да е наследството на Колю Фичето – една от най-важните фигури за българската строителна и архитектурна идентичност. През настоящата година ще работим със специалисти по османотурски език, защото имаме амбиция да издирваме свидетелства, документи в османските архиви, които са свързани със строителната дейност по българските земи, и, надяваме се, с това, което е възлагано като обекти на родения в Дряново Никола Фичев. Вярваме, че усилията ни ще допринесат за обогатяване на научното познание и ще имаме принос в по-пълното представяне на културното наследство от възрожденската епоха.

Паралелно с това планираме да каним експерти в историческото познание, с които да градим стойностен диалог за мостовете между минало и съвремие. Имам предвид историци, археолози, архивисти, изследователи, преподаватели и т.н. Тази година въвеждаме съвременни интерактивни форми и формати на представяне, които да правят музейното съдържание по-достъпно и по-ангажиращо различните публики. Ще споделя една конкретна инициатива чрез авторитетната трибуна на в. „Строител“, защото партньорството с изданието и с професионалната гилдия е ключово за съхраняване и популяризиране на културното наследство, особено недвижимото.

На територията на един от нашите музейните обекти в Дряново обособихме, обзаведохме и оборудвахме със съвременна техника студио, в което повече от месец реализираме наш видеоподкаст под името „Музеят говори“. Идеята е чрез него музеят да достига до нова аудитория, да задълбочава ангажираността на посетителите, да предлага образователно и любопитно съдържание, да представя интересни истории за културното наследство и богатството в музейните фондове, да информира за предстоящи събития и инициативи от културния календар на институцията.

Предвид бързата консумация на изобилието от повърхностна информация в днешно време, съдържанието на „Музеят говори“ ще бъде и ценен извор за бъдещи изследователи относно личностите и процесите в нашето съвремие.

Постоянен фокус на подкаста ще бъде темата за ролята на музеите в нашия динамичен и бързо променящ се свят. В „Музеят говори“ участват специалисти от ИМ – Дряново, както и гости – личности от обществения и културен живот, творци, представители на национални институции, учени, изследователи и др.

Амбицията на екипа е да излъчва по един епизод седмично. Вече направихме 5 епизода. Съдържанието им се публикува в YouTube канала на Исторически музей – Дряново, както и в официалните профили в социалните мрежи.

Използвам нашия разговор, за да отправя покана към Вас, г-жо Николова, да бъдете един от нашите събеседници.

Какво ще включва културната и изложбена програма на музея през годината – подготвят ли се нови постоянни или гостуващи експозиции?

Традиционно културната, включително изложбената програма на ИМ – Дряново, е резултат от основните ни дейности – събирателска работа, изследователска, дарителство, популяризиране на съхраненото в музейните фондове. Искаме посетителите да виждат не само какво има в музея, но и какво и как работи ИМ – Дряново. Може да звучи шаблонно, но културната програма е лицето на нашата дейност.

Последните години се радваме на доста гостуващи изложби, което е добре за града и за туристите. Бих казал, че на всеки 20 дни ние приемахме нова експозиция и в много случаи с нея имаше и съпътстващо събитие. Така започнахме и тази година. Вече представихме изложби на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, на Националния литературен музей, на Историческия музей в Полски Тръмбеш, на Регионалния исторически музей – София. Предстои изложба на Регионалния исторически музей от Велико Търново, самостоятелни гостувания на творци в различни области на изкуството – Гергана Попова, Севда Потурлян, Надя Петрова, Георги Динев, Иван Стратиев, Максим Маринов и др. Вече ни гостува един прекрасен живописец – Ема Вертерова.

Продължаваме да предлагаме срещи със съвременни автори, естествено в контекста на музея и историята. В края на март организирахме премиера на книга за Априлското въстание на проф. д-р Петко Ст. Петков и доц. д-р Атанас Шопов. Ще представим още две интересни изследвания – за Османската империя и за Съединението.

ИМ – Дряново, се отваря и към театъра – в Нощта на музеите през май тук ще направим Форум театър, умишлено търсим музейното пространство.

Наш музеен обект – Икономовата къща, беше домакин на едно вдъхновяващо пролетно събитие, което се провежда едновременно в десетки държави – Европейските дни на занаятите, чието мото тази година е „Със сърце и душа“.

Ако ни остане време от домакинстване (казано шеговито), сме планирали да покажем няколко от мобилните си изложби в Трявна, Габрово, Полски Тръмбеш, София и др.

Разкажете повече за научноизследователската дейност на музея и в кои направления е фокусът – архивни проучвания, теренни изследвания, нови публикации?

Вече работим по темата за проучване в различни архиви. Както казах, те основно са свързани с издирване на данни за Колю Фичето. Това е голямо предизвикателство, с което, вярвам, ще се справим. Османските архиви съдържат информация за строителството, архитектурата и градоустройството в империята, включително и за българските земи. Тя е в различни документални източници – строителни регистри и тефтери, султански заповеди, разрешения за строеж. Търсим контакти и пътища как да работим ефективно в Истанбулския архив, в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Теренните изследвания, които подготвяме, но ще се реализират на практика през следващата календарна година, ще бъдат свързани с характерни за Дряново строителни практики и с отделни представители на традицията – дряновските майстори са известни със своите умения, качество на работа и иновации за времето си.

Публикациите, свързани с научноизследователската дейност, през последните четири години заемат значителен дял в цялата ни музейна дейност. Миналата година имаме шест издания. За 2026 г. планираме да подготвим четири.

Какви конкретни резултати или открития очаквате да излязат наяве от проучванията за Колю Фичето и как те биха допълнили досегашните познания за живота и работата му?

Силно вярвам, че усилията ни ще се увенчаят с успех. Например мостът при Бяла е по поръчка на Мидхат паша, управителя на Дунавския вилает, в който влиза и Дряново. Разбира се, че няма да намерим офертата на Колю Фичето за Мидхат и да „узаконим“ легендарния отговор на майстора към пашата: „Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!“ Но пък и легендите се раждат от някакви факти. Ще ги търсим. Този османски държавник Мидхат строи хиляди километри пътища, изгражда мостове. Когато Фичето гради покрития мост в Ловеч, той не е вече валия, но съоръжението пак е със санкцията на Дунавския вилает, за който има богата документация. Официалните годишници, салнаметата на Османската империя, особено тези за Дунавския вилает от 60-те и 70-те години на XIX век, са ценен източник за строителната активност по българските земи, казват го специалистите. По поръчка на османската власт са строили и ученици на Колю Фичето. Например Баев мост в Габрово на майстор Минчо Стоянов е построен по волята и със средствата на един 25-годишен султан – Абдул Меджид. Има заповеди, декрети на султана, т.нар. ирадета, с които държавната власт разрешава изграждането на значими обекти, обществени сгради, църкви, железопътни линии, мостове. Има информация, свързана с пътуване на Абдул Меджид по българските земи, строителни заповеди… но ще иска време, търпение, упоритост и добра подкрепа.

Каква ще бъде ролята на партньорствата – с общината, научни институти, университети, организации и други музеи – в реализирането на програмата за 2026 г.?

През май отбелязваме голямо национално събитие – 150 г. от Априлското въстание. Дряновският манастир е един от символите на април 1876 г. с 9-дневната епопея. Отбелязването на годишнината е свързано с програма, в която сме партньори с община Дряново, Общински комитет „Васил Левски“ - Дряново, няколко основни и средни училища от Габровска област и от други съседни области.

Всъщност програмата започна в края на март в музея с представяне на ново издание – „Априлското въстание 1876 – 2026.
150 години от Българското въстание през 1876 година“ на проф. Петко Петков в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, вече споменах за книгата. Изданието е двуезично и пренася паметта за подвига на нашите предци не само към следващите поколения, но и към целия свят.

На 12 май ще представим фототипното издание „История на 9-те дни“ на Христо Марков и изложбата „По стъпките на отче Матея и неговите сподвижници“ на РИМ – Велико Търново.

На 14 май музеят е домакин на регионална ученическа конференция, посветена на 150 години от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг.

Пълната програма за честването на 150-годишнината от Априлската епопея при Дряновския манастир е широко популяризирана. На 8 април заедно с община Дряново дадохме специална пресконференция за нея в Националния пресклуб на БТА – Габрово, и отправихме покана към всички българи да участват в кулминацията на събитията на 16 май в манастира.

В петото издание на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, която ще се проведе в началото на октомври, отново наши партньори са община Дряново, Историческият факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Университетът по архитектура, строителство и геодезия. Връзката с академичната общност гарантира научна дълбочина, обмен на идеи и ангажиране на младите специалисти с темите за културното наследство.

Особено ценим сътрудничеството с професионални организации като Камарата на строителите в България и Съюза на архитектите в България. Вече разговаряхме със САБ, който ще подкрепи второ допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето“.

Продължаваме партньорството си и с Федерацията на независимите строителни синдикати към КНСБ.

Работим със специалисти от IT сектора, което обогатява музейната експертиза с различни знания и умения. Новите ни партньори вече направиха дарение, което е свързано с казаното от мен по-горе за новото студио, подкаста и въвеждането на нови интерактивни съвременни форми и формати на представяне.

През 2026 г. предстои Петият национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Каква е целта на тази инициатива и какво ново ще предложи на участниците и публиката?

За пореден път пленерът ще предостави възможност на съвременни творци да интерпретират по свой артистичен начин наследството на Колю Фичето и архитектурното наследство на Възраждането. Пленерът няма жанрови или сюжетни ограничения. Художниците могат да реализират своите творчески идеи във форма и стил по свой избор, което прави всяко издание разнообразно. Събитието е творческа платформа, но има и конкурсен характер. Победителят печели ежегодната Награда на град Дряново за живопис и получава възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща през следващата година.

Партньори в тази инициатива са община Дряново и Съюзът на българските художници. Новост за пленера е идеята да издадем каталог с творбите на участниците в петте издания.

Какви други инициативи и събития планирате през 2026 г. за популяризиране на наследството на Колю Фичето и възрожденската архитектура?

 Продължаваме и другата национална инициатива – детския конкурс „Преминал майстор през земята“, посветен на майстор Колю Фичето. За него разчитаме отново на партньорството на община Дряново, както и на Областна администрация – Габрово, Архиерейско наместничество – Дряново, и на Областното представителство на КСБ в Габрово.

Планираме да посетим още северната ни съседка Румъния, където в столицата Букурещ и в с. Извоареле ще запознаем ученици и българската общност там със събития преди Априлското въстание и епопеята в Дряновския манастир през април 1876 г.

Какви са дългосрочните Ви цели за развитието на ИМ – Дряново, и как виждате ролята му в съвременния културен контекст на България?

Ръководството на музея е мандатно – за 5 години. В този смисъл моята визия за развитието на ИМ – Дряново, е обвързана с настоящия мандат. Как аз го виждам – като културна институция, която успява да съчетае традицията с модерния подход, научната дълбочина с достъпността, която подхранва националната идентичност на младите хора. Виждам институция, която е дигитализирала своите фондове и е направила достъпни съхраняваните културни ценности, надградила е експозиционните си пространства, създала е устойчиви партньорства с академични среди, професионални организации и културни мрежи. Музей, който продължава да бъде естественият център за изследване и популяризиране на делото на Колю Фичето. Активен участник в съвременните културни процеси и туристически продукти. Музей, който привлича млади хора, семейства и изследователи. Място, където миналото не е застинал разказ, а жива памет с поглед към бъдещето. Ако след пет години ИМ – Дряново, бъде разпознаван като институция с авторитет, ясна визия и положителен обществен образ, ще означава, че казаното сега е крачка в правилната посока.

Албумът „Колю Фичето – Българският строителен гений“ предизвика изключително голям интерес сред професионалната общност и широката публика. Планирате ли допълнено издание или развитие на проекта в нови формати?

Албумът „Колю Фичето – Българският строителен гений“ е проект, който реализирахме в партньорство с Вас – в. „Строител“, и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Музеят е благодарен за подкрепата, защото без нея идеята трудно щеше да се превърне в издание с това качество и стойност. Албумът е луксозен, двуезичен, представя Първомайстора в една по-малко позната светлина – не само като строител, но и като архитект, скулптор и резбар. Да, вече сме насочили усилия към допълване и обогатяване на съдържанието.

Къде виждате възможност за задълбочаване на сътрудничеството с в. „Строител“?

За музея партньорството ни не е само медийно присъствие, както в случая, а сътрудничество с издание, което има утвърден авторитет и професионална тежест. Чрез в. „Строител“ се поддържа естествената връзка между история и съвременна практика, между памет и бъдеще на българската строителна традиция.

Ако позволите, аз бих съобщил за общия ни проект за съвместна рубрика, чрез която да популяризираме недвижимото наследство в областта на строителството и архитектурата и приноса на други емблематични и по-малко познати фигури от този бранш, разбира се, най-вече ученици и последователи на майстор Колю Фичето.

Искрено благодаря за доверието на в. „Строител“ и всички останали наши партньори и се надявам, че нашето сътрудничество ще намери израз в нови общи инициативи и те ще достигнат до нови аудитории.