Г-н Попов, изпълнението на проектите с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) приключи в края на юли. Какъв е резултатът от инвестициите, направени през ИА „Програма за образование“?

Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към МОН управлява инвестициите в образование и наука по НПВУ, които са сред най-успешните по Плана. Те бяха от порядъка на 765 млн. евро, включително и национално съфинансиране в размер на 20%, и бяха много предизвикателни, защото се изпълниха за период от 2-3 г. За този кратък срок се реализираха мащабни строително-монтажни работи, доставено бе съвременно оборудване. Обхванато бе всяко едно държавно и общинско училище в страната, като техният брой е общо 2200 образователни институции.

Инвестициите са успешни, защото образованието беше утвърдено като национален приоритет и въпреки политическата нестабилност в последните години се водеше последователна политика, основана на приемственост. Държавата, местните власти и училищните администрации обединиха усилията си и проектите се изпълняваха мотивирано. Тук държа да отбележа важната рола на изпълнителите, които вложиха своя професионализъм и отдаденост в създаването на по-добра среда за децата.

С 285 млн. евро от НПВУ изградихме STEM среда във всички 2200 училища, което позволява да се прилага нов подход в обучението. Учебните заведения разполагат с класни стаи, оборудвани с нови технологии – 3D принтери, очила за виртуална реалност, съвременни дигитални дъски, комплекти за експерименти по химия, физика, биология и др. Очакваме чрез STEM центровете да ангажираме интереса на учениците към обучението. Новите кабинети дават възможност за практическо придобиване на знания и компетенции.

По НПВУ беше изграден и Национален STEM център в „София Тех Парк“, чиято цел е да обединява науката, висшето образование, бизнеса и новите технологии. В него ще се провеждат обучения за учители от цяла България, както и ще се координира развитието на STEM образованието в страната.  Направихме и три регионални STEM центъра – към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Подобна мащабна инвестиция не се е случвала в последните години и тя е факт благодарение на средствата от НПВУ. Очакваме резултатите от нея да започнат да се виждат съвсем скоро – както по отношение на качеството на образованието, така и в постиженията на учениците.

Ключови бяха и вложените 320 млн. евро по Плана в модернизация на образователната инфраструктура, като заедно с МОН подходихме стратегически. В миналото често финансирането се разпределяше между множество обекти, в които основно се реализираха мерки за енергийна ефективност. Този път заложихме на цялостно обновяване на училищните сгради и детските градини. Средствата се разпределиха балансирано, за да може да се обхване територията на цялата страна, а не само столицата и големите градове.

Колко учебни заведения бяха модернизирани по НПВУ?

Общо 128 образователни институции бяха обновени – училища и детски градини. Допълнително по Плана в София, Варна и Бургас се изграждат 5 нови детски градини и 5 училища. В тези градове се отчита прираст на население и има нужда от разкриване на нови места. По НПВУ бяха модернизирани и 32 ученически общежития. Много важна инвестиция по Плана е и създаването на 28 Центъра за високи постижения в професионалното образование и обучение. Те са в действащи професионални гимназии, разпределени във всичките 28 области на страната, които получиха възможност за пълно модернизиране на сградите си и осигуряване на високотехнологично оборудване. 28-те учебни заведения трябва да станат координатори на професионалните гимназии в съответните област и направление, да провеждат обучения на учителите по нови програми и да предоставят възможност на ученици да получават допълнителна професионална подготовка. Тези учебни заведения ще получат и допълнителна подкрепа по Програма „Образование 2021-2027“ в следващите години.

По НПВУ за първи път инвестирахме в университетски кампуси – в три, като единият е в „Студентски град“ в София. Отделно имаме 30 млн. евро по Плана за изграждане на 19 младежки центъра в цялата страна. От тях 18 са завършени, само за съоръжението в София има забавяне на строителството, но това няма да доведе до загубата на средства. Причината е, че страната трябва да отчете по НПВУ реализирането на 18 такива центъра, а те вече са открити и разполагат с общо 144 места.

Има ли риск за някоя друга от инвестициите, които ИА „Програма за образование“ управлява по НПВУ?

За нито една от тях няма риск от неизпълнение или от неспазване на ангажиментите за отчитане пред Европейската комисия. До края на август трябва да бъдат отчетени всички цели към Министерството на финансите. Работим извънредно и се надяваме да успеем да приключим навреме.

Към момента сме разплатили над 93% от целия финансов ресурс, който управляваме по НПВУ. Според мен имаме много добър темп на разплащане, което е знак, че агенцията работи добре.

Агенцията, която ръководите, е Управляващ орган на Програма „Образование 2021-2027“. Какво е изпълнението й?

Програмата стартира през 2022 г. и в момента е договорена на 80%, или 770 млн. евро. С процедурите, които ще обявим към края на годината, ще наддоговорим общия ресурс с 15%. Опитът от предходните европейски програми показва, че някои проекти не успяват да постигнат 100% изпълнение в определените срокове и затова е важно да има наддоговаряне. Разплатените средства възлизат на 30% от бюджета на Програма „Образование“. Като цяло има известно забавяне на изпълнението, но няма риск от загуба на средства.

Бихте ли разказали какви инвестиции се реализират по Програма „Образование 2021-2027“?

Освен мерките по НПВУ за образование и наука и Програма „Образование“ агенцията управлява и частта за наука по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. На последната сме междинно звено и отговаряме за над 250 млн. евро, които са за обособяването на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност. Но основното направление в дейността ни е изпълнението на  Програма „Образование“, която е с общ бюджет 940 млн. евро и с хоризонт на действие до 2030 г., тъй като се прилага правилото N+3. Програмата включва прилагане на мерки от яслата до получаване на докторска степен в университет. Тя има 4 ключови приоритета плюс „Техническа помощ“. Първият от тях е за приобщаващо образование и интеграция на уязвимите групи. По него имаме 2 ключови проекта, които се изпълняват от МОН, но се включват всички детски градини и училища в страната. Проектите са насочени към идентифициране на деца и ученици с образователни затруднения, с пропуски по основни предмети, като се осигуряват допълнителни занимания. Целта е те да не отпаднат от училище. Голям обем от средства се залага за квалификация на учители, които работят с тези деца и ученици. Благодарение на тези проекти постигнахме сериозен успех в това направление през последните години – до 9% са отпадналите деца от училище, което е под средното за Европа. Мерките в сферата на образованието дават резултати по-бавно или тези, които предприемем днес, ще имат ефект след 7 г.

Вторият ни приоритет е насочен към модернизация и повишаване на качеството на образованието. Бих искал да откроя 2 проекта, договорите за които подписахме т.г. Те са на стойност 200 млн. евро и се координират от МОН, като в тях участват всички училища в страната. Единият проект цели въвеждане и утвърждаване на нови модели на обучение и преподаване. Идеята е да променим системата, насочена към наизустяване на материал, към такава, която развива компетенции. Вторият проект е за дигитална трансформация на образованието. Предвижда се внедряване на модели на изкуствен интелект, което ще даде възможност за индивидуално проследяване на резултатите на всеки ученик и за предлагане на персонализирани дигитални образователни ресурси. Това е сфера, в която трябва да се предприемат действия много внимателно.

Третият приоритет е насочен към връзката образование – пазар на труда, в рамките на който подкрепяме професионалното и висшето образование. Имаме много успешен проект за модернизация на професионалното образование и обучение. Чрез него за първи път бяха формирани Секторни съвети на уменията, включващи представители на училищата, на администрацията, на бизнеса и социалните партньори. Те промениха Списъка на професиите и разработиха нови учебни програми за професионалното образование и обучение. По този приоритет финансираме и над 10 хил. студентски практики в различни направления. Също така в процес на оценка са проектите на висшите училища за модернизация на техните учебни програми и обучения.

„Гражданска готовност в образователната система“ е най-новият ни приоритет, който стана факт след изменения на програмата в началото на 2026 г. Промяната бе насърчена от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Европа е заобиколена от военни конфликти и от природни бедствия и катаклизми и затова ще се финансират обучения за реакция в училище. Предстои да обявим процедура за училища и неправителствени организации за прилагане на проекти за гражданска готовност – например провеждане на лагери за оцеляване или скаутски лагери, които да подобрят дисциплината и подготовката.

Тук бих искал да откроя и една процедура по Програма „Образование“, която е много актуална в последно време – тя е свързана с превенция на агресията сред учениците. Сключваме над 300 договора с 300 училища за проекти за превенция на агресията и предотвратяване на насилието в образователните институции. Финансират се обучения за учителите за разпознаване на агресията, допълнителна психологическа помощ, възможност за привличане на ментори и други. Сред най-важните дейности са заниманията по интереси, свързани с гражданското образование. Те дават възможност на учениците да поемат отговорности и да бъдат въвлечени в дейности, които насърчават диалога и умението да отстояват позицията си с аргументи, а не чрез агресия.

Споменахте, че ще бъдат изградени Центрове за високи постижения. Има ли интерес към тях?

В предходния програмен период 2014-2020 г. за първи път имахме самостоятелна програма, насочена към образование и наука, както и ресурс за научноизследователска инфраструктура. Водещите научни институти имаха шанса да управляват голям финансов ресурс, като те не стартираха работата си с изграден капацитет, а се обучаваха в движение. Според мен се справиха повече от добре, всички проекти приключиха успешно и не загубихме никакви средства. В резултат бяха построени научни центрове, които привличат учени от чужбина. Освен това много рязко се вдигна патентната активност – заявките за издаване на патенти се повишиха пет пъти, както и броят на статиите на българските учени в научните издания.

През настоящия програмен период искаме повече да наблегнем на връзката на науката с бизнеса, т.е. академичната общност да получава повече поръчки от бизнеса и държавата за изследвания. Всяка година провеждаме конференция и изложения, на които бизнесът се запознава с постиженията на науката. През този програмен период съществуващите 16 Центъра за върхови постижения ги увеличихме на 22. Подходихме стратегически и поискахме от тях да подготвят програми за развитие и бизнеспланове. Привлякохме партньорската инициатива JASPERS, която направи оценка на проектите и плановете, и тези центрове вече реализират намеренията да се засили връзката с бизнеса, като финансирането се отпуска спрямо постигнатите резултати.

Работите ли вече по програмата за образование за следващия програмен период?

В момента, както споменах, усилията ни са насочени към отчитане и приключване на инвестициите по НПВУ, както и към ускоряване на Програма „Образование 2021-2027“. Предстои да стартираме работа и по подготовката на новите стратегии в сферата на образованието, тъй като настоящите са с хоризонт до 2030 г. Водим разговори с МОН да се създадат работни групи, за да започне подготовката на необходимите стратегически документи, да се набележат приоритетите, защото ние трябва да фокусираме инвестициите си, като все още е рано да се говори за размер на финансовите средства.

Ние сме първият Управляващ орган на европейска програма, който сключи договор с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя извършва мониторинг на всички видове системи, включително образователната. Затова се обърнахме към тях да изготвят оценка на приоритетите на Програма „Образование“. Те ще могат да измерят ефекта на европейското финансиране и да дадат препоръки за бъдещото развитие на образованието в страната. Мисля, че МОН ще бъде първото министерство с ясна визия за развитие през следващия програмен период.