Приемам вестник „Строител“ като част от екосистемата на строителството в България

 Министър Найденов, за мандатa Ви като служебен министър на регионалното развитие и благоустройството какво успяхте да свършите и за какво не Ви стигна времето?

Имах две важни задачи на този отговорен пост. Едната е универсалната за всеки служебен кабинет – да осигури честни парламентарни избори. Всички в Министерския съвет работихме усърдно и бих казал, че се проведоха едни от най-честните избори у нас. Работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързана с предсрочните избори, бе концентрирана в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към МРРБ. Служителите на структурата се справиха много добре. Искам да поздравя ръководителя на дирекцията Венцислав Христов, който прояви държавност и свърши работата прекрасно. Всички срокове бяха спазени до секундата и не е имало никакви проблеми. Втората ключова цел, която си бях поставил, бе да гарантирам по-добро управление и справедливост в процеса по изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти от бюджет 2025 г. С екипа ми се заехме първо с това и мога да кажа, че постигнахме 100% успеваемост. Създадохме бърз и справедлив механизъм, чрез който средствата да достигнат до всички общини и граждани – задача, възложена ми от премиера Андрей Гюров, след като стана ясно, че са нужни спешни мерки. Дигитализирахме всичко, създадохме работни процеси, софтуер, бланки за попълване и въведохме всички данни за проектите на общините в информационна система. Така успяхме да ускорим и улесним максимално работата в администрациите, като вече имаме и прозрачност. Изготвихме и математически модел, с който може да се види къде има някакво несъответствие, в кои общини. Обърнахме сериозно внимание на това. Бих искал да подчертая, че освен че всеки гражданин може да провери каквото го интересува за даден проект в тази информационна система, служителите в МРРБ започнаха да работят по-бързо и по-лесно по Инвестиционната програма. 

Тази седмица представихте платформата roads.mrrb.bg. Какви са основните ѝ цели и функционалности и по какъв начин тя ще повиши прозрачността и контрола върху договорите за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа, включително възможността гражданите да следят дейностите по участъци, гаранционните срокове и да подават сигнали при нередности?

Основната ни цел да създадем тази платформа бе да има повече прозрачност – нещо, което Агенция „Пътна инфраструктура“ заслужава. Дейността на АПИ е видима, защото всички ние ползваме инфраструктурата в страната, която Агенцията полага усилия да подобри. В същото време там работят много съвестни специалисти, включително млади хора с дипломи по пътно инженерство – все по-рядко срещани кадри. Важно е да отбележим, че те са част от една от най-старите институции в България – АПИ има 143-годишна история, и заслужават да бъдат оценени за работата, която ежедневно вършат. Затова се концентрирахме към подобряването на работните процеси в Агенцията, което може да се случи с дигитализация и с информационни системи. Тоест цифровизирахме всичко и го направихме достъпно в интернет, за да могат гражданите да получават нужната им информация. Чрез новата платформа roads.mrrb.bg ще се вдигне и имиджът на Агенцията и хората ще разберат колко много работа върши структурата. Идеята за тази информационна система ми хрумна, докато бях зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор АПИ в правителството на акад. Николай Денков. Тогава регионален министър бе Андрей Цеков и когато той ме покани в екипа си, аз поставих условие, че искам да създам именно такава интернет платформа, в която да се публикуват всички договори на АПИ. Оказа се обаче, че правомощията на зам.-министър и периодът от 10 месеца не бяха достатъчни, за да се реализират тези намерения. Сега съдбата ми даде втора възможност и аз пак поставих въпроса за изграждането на платформа като условие да стана министър. Назначих нов Управителен съвет на АПИ, с който мислим в една посока и с който доказахме, че нещата могат да се случат за два месеца.  Информационната система roads.mrrb.bg представлява една карта, на която са визуализирани множество данни. Става дума за графично представяне на пространствена информация – тоест това са географски обекти с точно определено местоположение. По този начин могат да се покажат големи обеми от числа и текст, които иначе остават скрити в таблици и документи. Именно в това се крие силата на картографията. Аз като картограф и като преподавател по географски информационни системи мисля точно по този начин. Успяхме да създадем системата благодарение на т.нар. линейно рефериране, което присъства във всички договори – в предмета на договора винаги е записано къде се намира пътният участък. По този начин се заместват координатите, нещо, което още римляните са измислили. Позволявам си за първи път при медийно участие да навляза в толкова подробности, защото Вие сте вестник „Строител“ и Ви приемам като част от екосистемата на строителството в България. С удоволствие мога да говоря по-професионално пред изданието. Като цяло създадохме система, която чете линейно рефериране и директно припознава съответната пътна отсечка. При избор върху картата се показва и веднага договорът за пътната отсечка. За създаването й много помогна моят колега от катедра „Геодезия и геоинформатика“ в Геодезическия факултет в УАСГ ас. инж. Костадин Николов. Използвам случая да му благодаря, както и на моя съветник Йордан Терзиев, който направи доброволно и безвъзмездно цялата система. Използвахме и изкуствен интелект (ИИ), който много помогна на програмистите. Преди две години може би нямаше да стане толкова бързо без ИИ. Много е важно, че платформата не създава само прозрачност, но и улеснява работата на Агенция „Пътна инфраструктура“. Успяхме да направим бърз скрининг на републиканската мрежа и въведохме нов подход на работа съвместно с колегите от АПИ. Вече всичко е проследимо и видимо.

Какъв е текущият етап на реализация на стратегическите пътни проекти в страната?

Обектите се изпълняват по план. Ние работим с договорите, които наследихме от предходното правителство. За изминалите два месеца не сме констатирали някакво изоставане. Един от особено важните проекти е основният ремонт на Дунав мост при Русе, който лично проверих. Останах много доволен от напредъка и от начина на работа. Видях, че строителните работници се справят изключително добре. Направи ми впечатление, че сред тях имаше много млади хора, което лично мен ме зарадва. След подадени сигнали към мен извърших инспекция и на дейностите по редица обекти, за които прецених, че са горещи точки. Сред тях са ремонтите на Околовръстния път на Пловдив и на две кръгови кръстовища в Пазарджик, разположени от двете страни на река Марица. Успях да проверя и дейностите по пътя в община Родопи в участъка между с. Първенец и с. Лилково. Последният ми подпис като служебен министър е на разрешението за строеж за участък 6 на автомагистрала „Хемус“. Важно е проектът да се реализира, защото ще окаже значителен ефект върху развитието на Северна България.

Какъв е напредъкът на Програма „Развитие на регионите 2021-2027” (ПРР)? Има ли стартирали проекти? Какъв е обемът на инвестициите?

Общият бюджет на ПРР е 3,318 млрд. евро. Към момента договорените безвъзмездни средства възлизат на 1,76 млрд. евро, или 53% от бюджета й. Сключените договори по Програма „Развитие на регионите“ са 639 на обща стойност 1,894 млрд. евро, от които 1,523 млрд. евро са безвъзмездни, а 371 млн. евро са собствен принос на кандидатите. Подписано е и финансово споразумение с Фонд мениджър на финансови инструменти за управление на финансовите инструменти по Приоритети 1 и 2 на ПРР на обща стойност 236 млн. евро. Важно е да отбележа, че по-голямата част от проектите по Програма „Развитие на регионите“ са на етап процедура за избор на изпълнители. По тази причина при тях все още не са стартирали строителни дейности. Същинските СМР се очаква да са най-активни през 2027 и 2028 г. В момента има две отворени процедури за кандидатстване. Едната е „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини – основни центрове на растеж“ по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“. На 1 април бяха изменени насоките за кандидатстване, като по този начин се предостави възможност на Благоевград и Столичната община да представят предложения, включени в техните резервни списъци с проекти. Свободният ресурс по процедурата е 13,2 млн. евро, а срокът за кандидатстване 01.07.2026 г. Отворена е и втора покана – „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини – 2“ по Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“. Планираният бюджет по процедурата е 502,7 млн. евро, крайният срок е 15.07.2026 г.Управляващият орган на ПРР планира обявяване на процедури по Приоритет 4 „Справедлив преход“. Едната ще е за 134,6 млн. евро за създаването на капацитет за водородна верига на добавена стойност. За социално-икономическа трансформация на минни терени за региона Стара Загора са предвидени 206 млн. евро, а за квалификация и преквалификация за подпомагане на „зеления” преход – 60 млн. евро. Ще има и процедура за 30 млн. евро, които са в подкрепа за изграждане на полеви център за отбранителни технологии и решения с двойно предназначение в регион Стара Загора.

Наскоро съобщихте, че предстои възлагането на изработването на нова национална жилищна стратегия.

Възложих задание на Националния център по териториално развитие, което беше съгласувано със заинтересованите страни по отношение жилищната политика в България. Преди това посетих Румъния, където са доста успели и напреднали законодателно по отношение на достъпните жилища. Разговарях и със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, която отговаря за стратегията. Благодарение на нея има осигурено финансиране. Така че, когато предам ръководството на МРРБ в ръцете на следващия министър, ще му предоставя пълен набор от документи и той ще може да задейства процеса. В България се наблюдават натрупани и задълбочаващи се дисбаланси в жилищната политика, при които силното търсене и добре развитата ипотечна среда съществуват успоредно с високи и трудно достъпни цени на имотите, особено в големите градове, което поставя младите семейства в уязвимо положение. Паралелно с това се наблюдава парадокс – значителен брой необитавани жилища в градовете, изоставен фонд в малките населени места и липса на достатъчен публичен и общински жилищен ресурс, който да отговаря както на социалните, така и на икономическите нужди. Тези противоречия превръщат жилищната политика в ключов стратегически приоритет, по който държавата следва да предприеме координирани и навременни действия.

В началото на април проведохте среща с Камарата на строителите в България (КСБ). На какво бихте поставили акцент от нея?

КСБ e сред най-важните професионални камари в България и е партньор на МРРБ от първостепенно значение. Така е било и така ще бъде. При разговора ни  стана ясно, че от КСБ много добре разбират моите възможности и ограничения в дейността като служебен министър. Споделиха с мен вижданията и затрудненията на строителния бранш, които са ми добре известни. Като един от най-сериозните проблеми пред сектора бе посочено значителното увеличение на цената на битума, която се е повишила два-три пъти и ограничава възможностите на фирмите да изпълняват договорите си. Запознат съм и с исканията за справедлива индексация на строителните договори. Председателят на УС на АПИ инж. Тодор Анастасов ми е обещал да представи проектопредложение за индексиране на всички договори, но естествено пак е редно то да бъде преценено от следващия министър, който няма да е служебен. Коментирахме с КСБ също, че за индексацията е необходимо да има и повече официални данни от Националния статистически институт. Важно е също така да се вземат предвид и увеличените разходи за труд. Тоест има нужда малко да се поработи в тази посока. Разбирам проблемите на строителния бизнес по отношение на индексацията – има недостатъчна регламентираност и несигурност относно анексирането на договорите. В тази среда е трудно за всяка фирма да задържи своите работници. Тоест ние освен феърплей в обществените поръчки трябва да осигурим и предвидимост и стабилност за строителния бизнес.

В края на мандата Ви какво прогнозирате, че ще бъде състоянието на строителния бранш през 2026 г.?

Това зависи от много фактори, защото секторът в крайна сметка освен от бума на строителството на жилища и на офис сгради зависи от държавния бюджет. Знаете, че той минава през инвестиционната програма на държавата за пътища, водопроводи и канализация, за пречиствателни станции и т.н. На състоянието на бранша влияние оказват и някои геополитически международни фактори. Затова от нас се иска да сме подготвени, да създаваме честна среда и прозрачност, да си изграждаме човешки капацитет и най-вече кадри, които липсват. Държавата трябва да си изпълнява политиките, за да е устойчива на световните катаклизми.

Какво е мнението Ви за вестник „Строител“?

Вестник „Строител“ е изключително ценен и полезен източник на специализирана информация за строителния сектор. Спомням си периода, в който беше създаден и че първият редакционен офис на изданието беше в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Познавам прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова и някои от колегите в екипа. Винаги съм имал и ще имам много добро отношение към изданието. Помня и празненството по случай 15-ата годишнина на медията, на което бях гост. Считам, че е от съществено значение вестникът да продължи своята отговорна работа и да се развива, защото строителният бранш и гражданите имат нужда от такова издание, в което има абсолютен професионализъм, предоставя се достоверна и навременна информация и се поставят актуалните за строителите теми. В. „Строител“ е много важен за бранша и му пожелавам успех от все сърце!