Инж. Козарев, Вие сте зам.-председател на УС на КСБ и председател на най-голямото Областно представителство на КСБ, това в София. Какви са основните приоритети и кои са ключовите предизвикателства, които стоят пред ОП София и пред Камарата?

Ще разделя отговора си на две – на приоритетите на Областното представителство и на тези на Камарата, макар че няма как те да са много по-различни, защото проблемите, с които се сблъскваме ние тук, в София, ги имат и колегите в Стара Загора, Ямбол и навсякъде в страната. Така че по-скоро са идентични, но разбира се, има и известна диференциация по отношение на кои са малко по-стратегически като теми и кои са относително близко конюнктурни.

В ОП София се стремим да осъществяваме дейност, която да е в помощ на всичките ни членове, така че да усещат, че правим нещо за тях. Защото много често ни питат какво Камарата прави за тях. Най-общият отговор е, че ние защитаваме интересите на строителите пред компетентните органи, местните и държавните институции. Но ако трябва да съм по-конкретен, имаме доста по-сериозни амбиции да повишим комуникацията на софийските фирми не само с властите, но и с експлоатационните дружества, с които са в ежедневна комуникация. Веднага мога да дам пример с наскоро организираната среща със „Софийска вода“ АД. Тя беше доста ключова и постигнахме добър напредък. Ръководството на компанията откликна на много от проблемите на строителите, например свързани със забавени преписки, трудното съгласуване на инвестиционни проекти и други. Планираме такава среща и с електроразпределителното дружество, което оперира на територията на София.

Освен това проведохме и семинар в Белчин за членовете на ОП София, на който присъства началникът на РДНСК – София, арх. Здравко Здравков. На събитието набелязахме конкретни направления за сътрудничество.

В бъдеще планираме среща с Инспекцията по труда – София, и с други структури, които са свързани с ежедневието на строителя. Истината е, че институциите са добронамерени. Необходимо е да има активен диалог с тях. Когато поставим конкретни въпроси и проблеми, срещаме разбиране и готовност за оптимизиране и облекчаване на съществуващите режими.

И преди да се спра на предизвикателствата пред КСБ, е важно да кажа, че колкото и силно желание да имат експлоатационните дружества да откликнат на проблемите на строителите, са - както се казва - с „вързани ръце“ поради това, че срещат сериозни пречки, произтичащи от действащата нормативна уредба. Това е една много голяма задача пред Камарата на строителите в България. Ние непрекъснато даваме предложения за законодателни промени, но сами виждате какъв е резултатът. Дългите години липса на стабилно управление всъщност доведоха до увеличаване на администрацията, бариерите и регулациите стават все повече. Нямаше правителство, което да изпълни целия си мандат и да се заеме със съществени реформи с оглед на облекчаване на строително-инвестиционния процес.

Имаме и много други приоритети, които няма да ни стигне времето да изредим. Голямата амбиция на Камарата е да се приеме един нов Закон за устройство на територията (ЗУТ), защото той е основата, върху която са надградени всички нормативни документи. Колкото и да се опитваме да кърпим и да коригираме съпътстващата нормативна рамка, ЗУТ е базовият закон и трябва да се започне от него.

Както споменахте, наскоро проведохте семинар на ОП София с акцент върху борбата със „сивия” сектор, ролята на контрола и регулациите, професионалната етика, връзката между бизнеса и образованието, както и недостига на кадри. Кои бяха най-важните изводи от дискусиите и какви конкретни решения според Вас могат да помогнат за ограничаване на нерегламентираната дейност?

Една от сериозните амбиции на ОП София е да организира семинари, които не са само с обучителен характер, а и да играят ролята на превенция, за да подобрим средата на работа. Именно затова на семинара поканихме арх. Здравков, началник на РДНСК – София, който представи резултати от проверките, извършени по сигнали за некачествено строителство. Договорихме се РДНСК системно да ни предоставя информация за изводите, които правят от техните инспекции, защото досега КСБ не е имала практика да иска и да получава подобни доклади. Когато сме запознати с тях, всъщност бихме могли да коригираме и посоката на семинарите на ОП София, на нашите обучителни уъркшопове, така че те да играят ролята на превенция, да се намалят случаите на некачествено строителство и на синдрома „ремонт на ремонта“. Истината е, че има некачествено строителство в България и тук е мястото да кажем, че не е виновен само строителят. Има много недоразумения, свързани с лошо проектиране, недоглеждане от страна на контролиращи органи, в случая най-често на строителния надзор. Факт е, че има такива сигнали, има и доклади на РДНСК и е редно ние да им обърнем внимание.

Другата тема на семинара беше имплицирана от опита на колегите от ОП Смолян. Те са направили нещо, което е „право в десетката“ по отношение на борбата със „сивия“ сектор. Ние в София може и да не усещаме проблема толкова сериозно, но в страната той е критичен и пълзи и към столицата. Истината е, че „сивият“ сектор е в голям мащаб. Всякакви бригади с инвентар от една стълба изпълняват какви ли не ремонтни и строителни дейности. Сигнали за подобни недобри практики пристигат непрекъснато в Камарата и в доста от случаите ние сме абсолютно безпомощни, защото - както казват и от Инспекцията по труда - няма кой да бъде санкциониран поради факта, че не съществува като юридическо лице. Оказва се, че има „дупка“ в нормативната база. Подобни хоби майстори не ги лови законът, защото нормативната уредба няма как да ги опише и съответно няма кой точно да ги накаже – те са несъществуващи икономически лица. Много трудна ситуация. Като цяло се оказва, че може би общината има някакви лостове за въздействие при подобни ситуации. Така че опитът на ОП Смолян, свързан с борбата със „сивия“ сектор, беше интересен за изучване. Те работят в тази посока вече близо две години. Назначили са служител към Областното представителство, който инспектира строежите в региона, и когато открие нерегламентирани дейности по строежите, уведомява компетентните институции.

Инициативата има положителен ефект, но се отчитат и някои недостатъци, на които трябва да се обърне внимание. Основният е свързан с липсата на капацитет в контролиращите органи да проверят на място всеки един от подадените сигнали. Доста често се случва някои нерегламентирани дейности да останат без последствия, защото нарушенията са толкова много, че контролиращите институции не успяват да реагират. Но това не бива да ни отчайва, напротив - на подобни срещи е важно да коментираме тези въпроси, да коментираме мерките, които трябва да се взимат, и да вървим към по-добро.

Председателят на ОП Смолян инж. Асен Соколов отбеляза нещо изключително важно, че дори да няма големи последствия от дейността на Областното представителство срещу „сивия“ сектор, самият факт, че тя се осъществява официално от страна на КСБ, има дисциплинираща роля за самите строители – те внимават повече кого пускат на строителните си площадки и се стараят да са по-изрядни. Въздействието от подобна мярка има и чисто етично отражение. Предстои да обсъдим на ниво Управителен съвет на КСБ дали тази инициатива да се превърне в национална за браншовата организация.

Не на последно място искам да споделя, че гост на семинара бе и ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) доц. д-р арх. Гичка Кутова - Каменова. Презентацията ѝ беше изключително интересна за присъстващите. От нея разбрахме, че образователните институции търсят начини да повишават взаимодействието си с бизнеса. Това е чудесно, защото този въпрос дълго време беше неглижиран. Доц. Кутова - Каменова представи пред нас идеята университетът и Студентският съвет към УАСГ да създадат т.нар. Съвет за взаимодействие между бизнеса, университета и студентите, който да се занимава малко по-сериозно и структурирано с това какви да са учебните програми в обучителния процес на младите хора, както и да работи за осигуряването на системен подход при практиките и стажовете.

ВиК секторът е сред основните направления във Вашата професионална дейност. Ако трябва да направите моментна снимка на ситуацията днес, кои са най-сериозните предизвикателства пред него?

ВиК секторът е моя болка вече 35 години. След железопътната инфраструктура той остава един от малкото в България, които така и не успяха да преминат през необходимите реформи. Има плахи опити за трансформация на ВиК отрасъла, които не се славят с особен успех. Темата се неглижира от управляващите, може би защото за разлика от пътищата и магистралите ВиК мрежата не се вижда – под земята е и подобряването й не води директно до избиратели, които да са доволни и да гласуват.

През 2025 г. изтече десетгодишната стратегия за развитие на водния сектор. Тя предвиждаше необходимост от инвестиции в размер на около 12 млрд. евро, но реално бяха вложени едва 1,5 млрд. евро. Около 80% от мерките, предвидени в този документ, въобще не стартираха, а другите 20% бяха започнати, но съвсем не може да се каже, че някоя от тях е успяла да завърши. Сега трябва да се подготви нова стратегия. Моите прогнози са, че в нея ще се заложат над 15 млрд. евро инвестиции и съветът ми към управляващите е, ако искат да се реализира успешно този път, да конкретизират откъде ще дойдат парите.

Положението с инвестициите в сектора е много критично, тъй като ВиК дружествата са декапитализирани по същество. Те няма как да си осъществяват инвестиционните програми, а за да могат да развиват нормално дейност, цената на водата ще стане безумно висока, което между другото е официалният път, който препоръчва Европейската комисия. Според експертите в Брюксел отрасълът може да се финансира единствено през цената на водата, но ние в България знаем, че това не е възможно. Никой няма да си позволи да вдигне цената на водата между 7 и 10 пъти. Затова се търсят форми и за финансиране през държавния бюджет. Инвестиционната програма за общински проекти осигуряваше регулярно някакви пари. В момента се правят инвестиционните програми на ВиК дружествата, общините изготвят своите и двете страни невинаги съгласуват напълно проектите си. Освен това има и европейски фондове, които финансират определени части от дейностите. Но истина е, че нещо трябва да се промени, за да се вкара малко ред.

Не трябва ли по някакъв начин да се обединят всичките тези инвестиции, които касаят водния сектор?

Трябва някой да предвиди, че е необходимо да има планиране и устойчивост на тези инвестиции. Очевидно е, че ресурсът не е достатъчен, което прави неговото разпределение по приоритети изключително важно и необходимо. А тук става дума за четири различни източника, които не си говорят помежду си, което не е добре. Трябва да има координация между тях.

Сега все повече се говори, че публично-частното партньорство, даването на концесии може би е единственият път, по който ще се търси финансиране. В този ред на мисли водният сектор интересен ли е за ПЧП? Какво показва световният  опит?

Със съществуващата нормативна уредба отговорът за ПЧП е по-скоро не. Трудно, бавно и мъчително е да се концесионира нещо в държавата и желаещите се отказват, като се запознаят с тежката процедура, която е поне три години. Очевидно нещо трябва да се промени в тази посока.

Факт е обаче, че „Софийска вода“ АД е концесионер на мрежата на София и е най-доброто ВиК дружество в цялата държава. В момента неин оператор е Veolia, който е един от най-големите в света. Всеки, който погледне целевите показатели на дружеството и изискванията, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране за качество и ниво на услугите, ще установи, че по всички показатели „Софийска вода“ АД е номер едно. И по ниски загуби на вода, и по брой аварии, и по време за отстраняване на авариите, и по качество на обслужване на клиентите. Този вариант на концесиониране е работещ и цената на водата не е по-висока от други части на България.

Има и още варианти за публично-частно партньорство, които се налагат все по-успешно в света. Самата Veolia има мениджмънт контракт в Ню Йорк, като това не е точно концесия. В договора им е записано, че ако операторът постигне дадени показатели на нива на услуги, ще получи бонус.

Споменахте загубите на вода. В предишни разговори и интервюта сме си говорили, че те са драстични, даже стигат до 60-70% в някои населени места. Как може да се справим с остарялата инфраструктура? Какво трябва да се направи според Вас?

Краткият отговор е да си изготвим стратегия и да подсигурим финансов ресурс, така че тя да може да бъде изпълнена. Чисто инженерната част като стъпки и последователност не е тайна, още повече че със съвременните технологии за дигитализация нещата до голяма степен могат да бъдат и автоматизирани. Минава се през оформянето на солидна система за управление на активите, през инвентаризацията им, оценка на тяхното състояние, монтиране на измервателни устройства, подмяна на мрежите. Така че предизвикателството не е инженерната част, а осигуряването на финансовия ресурс.

Вие сте основател на Фондацията за развитие на водния сектор. Как се роди идеята за нейното създаване и каква е основната й мисия?

На моята 50-годишнина съпругата ми даде идеята по време на тържеството да събера пари, които после да дарим на млади хора. Така успяхме да набавим 30 000 лв. Казах си, че това е сериозен актив, и добавих още 30 000 лв. лични средства, за да станат 60 хил. лв. Така решихме да създадем Фондацията, като основната ни мисия е да привличаме младите хора да развиват кариера във водния сектор – да им покажем, че е интересен и колко е полезна дейността на всички работещи в сферата. Аз винаги им обяснявам, че изоставането на ВиК отрасъла от другите дори им открива много по-големи перспективи за професионално израстване. Например едно е да се съревноваваш с много кандидати за работно място в Google, съвсем друго е да кандидатстваш във ВиК - Разград. Има огромно поле за развитие във водния сектор, а няма желаещи.

Когато Фондацията започна своята дейност, направихме презентация в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Запознахме учениците с работата във ВиК сектора, обяснихме им как можем да сме им полезни в тяхното кариерно развитие, да им подсигуряваме менторство и различни видове курсове за обучение. От присъстващите 32 деца само 6 споделиха, че ще продължат строителното си образование в УАСГ, но не във водния сектор. Те се обучаваха в направление ВиК, но нито един гимназист нямаше желание да се занимава в бъдеще с тази сфера. Затова се насочихме към взаимодействие не само със студенти, но и към системна работа с профилирани гимназии. Открихме стипендиантска програма за ученици, които искат да продължат своето образование в УАСГ. Така през 2025 г. успяхме да помогнем на трима младежи, а през тази година те са 8.

В същото време Фондацията се старае да дава една друга перспектива на учениците, различна от тази, която им се представя в гимназиите. Виждаме интерес от тяхна страна, когато им заговорим за различни технологии за измервания по ВиК мрежата, за автоматизации, за BIM и т.н.

Едно от направленията, по които работите, е да организирате събитията HydroHacks, на които в. „Строител“ е медиен партньор. Как се определят следващите теми?

Целта ни е да имаме две издания годишно. На последното включихме наживо онлайн представители на ВиК - Валенсия, което е сред най-успешните дружества в Европа по отношение на дигитализацията. Колегите представиха т.нар. Дигитален близнак на водната мрежа на Валенсия и как се управлява.

Преди да организираме събитие, първо събираме ученици и студенти, които са активни, и заедно с тях дискутираме и решаваме каква да бъде следващата тема на HydroHacks. От опит знам, че това, което е любопитно за нас, невинаги е интересно за тях. Нашата цел е да държим младите хора заинтересовани. Идеята ни е не да им предадем знанието под формата на обучение, а по-скоро да усещат подкрепа. Също така, ако имат желание за стаж в точно определен град или компания, ние можем да го обсъдим с колегите си от съответното ОП на КСБ, за да бъде организиран. Аз съм зам.-председател на УС на Българската асоциация по водите, имам контакти с всички ВиК дружества в Европа и мога да помагам и за обучения в чужбина.

Фондацията стартира и много интересна инициатива – дарителска кампания за закупуване на хуманоиден робот Unitree G1 и създаване на лабораторна среда за обучение на студенти и млади инженери. Разкажете ни повече.

Хуманоидните роботи завладяват все повече медийното пространство, социалните мрежи и YouTube. С навлизането на изкуствения интелект (ИИ) роботиката претърпя доста сериозно развитие. Благодарение на това роботите могат да извършват действия в динамична и променяща се среда, да се адаптират.

Unitree G1, който сме избрали, е подходящ за обучение на младите хора. За целта е необходимо да се създаде и лаборатория, в която да се научат да работят с подобен род техника. Тя ще е със свободен достъп за всички студенти от Хидротехническия факултет на УАСГ. Ако искат други техни колеги да се възползват, ще могат да го правят срещу заплащане. Говорим за много мащабна инвестиция, която не е по силите на Фондацията, и именно затова провеждаме дарителска кампания. Стремим се да запознаем максимално подробно всички наши колеги строители с инициативата, за да се включат. Това е пряка инвестиция в бъдещето, която ще осигури на нашите млади кадри подготовка, каквато няма в цяла Европа. Може би само в Китай или САЩ има обучени кадри, които боравят с подобна технология.

 Вие сте и член на Съвета на директорите на вестник „Строител“. Подкастът е един от последните ни проекти, защото и ние се развиваме като медия. Какви са Вашите виждания за това как да вървим напред, така че да не изоставаме от всичко, което ни заобикаля като тенденции и новости в медийната сфера?

Аз доста сериозно и убедено мога да кажа, че вестник „Строител“ се справя отлично. И смея да твърдя, че е една от, да не кажа единствената наистина професионална медия в областта на строителството. И като казвам професионална, нямам предвид само тясно специализирана в областта на строителството, ами и професионално направена. Защото има и други издания в сектор „Строителство“, но нито едно не е на това професионално ниво. Като част от Съвета на директорите на вестник „Строител“ аз съм свидетел на това как непрекъснато се стараем да модернизираме работата на вестника, да сме в крак с последните тенденции, защото всички видове медии се развиват изключително бързо. Изкуственият интелект навлиза много сериозно и там, така че генерирането на съдържание не е запазена територия за никого. Ние, ако искаме да продължаваме да ни има, всъщност трябва да се държим, както и досега, на върха на вълната и да сме номер едно.

Много благодаря за хубавите думи. И един финален въпрос – поглеждайки напред, например след 5 г., как бихте искали да изглеждат ОП София, КСБ и целият строителен сектор в България?

Надявам се тогава да има много по-предвидима среда, в която да работи строителният бранш. Един от големите проблеми на строителните компании е именно липсата на предвидимост и дългосрочно планиране. Стартирането на програми за финансиране на определени видове строителни дейности и последващото им спиране за неопределен период пречи на бизнеса да инвестира в своето развитие, да планира дългосрочно, да закупува технологии. Не искам да стигам твърде далеч в мечтите си, но ако след 5 г. можем да кажем: „Бизнесът е много по-подреден и много по-предвидим“, значи сме си свършили работата.

Цялото интервю с инж. Благой Козарев може да гледате в YouTube канала на вестник „Строител“: https://www.youtube.com/@VestnikStroitel2025.