Десислава Бакърджиева

Ренета Николова

Инж. Тодоров, поехте ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в края на май т.г. Какви краткосрочни приоритети си поставихте при встъпването в длъжност и отчитате ли вече първи резултати от работата на новия Управителен съвет?

Три месеца са и много, и малко за управленския процес. Част съм от екипа на Агенцията от години и това, което направихме заедно, е да работим с удвоена мобилизация, за да успеем в кратък срок да отговорим на очакванията на гражданите по отношение дейността на АПИ. Във ведомството има квалифицирани и качествени хора, трудят се много и ще направим нужното, така че в следващите месеци да се говорят повече добри неща за Агенцията и нейните експерти.

Най-краткосрочната задача, която трябваше да реализираме възможно най-бързо, бе да подобрим състоянието на определени участъци от автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“ и на път I-1 в Северозападна България, така че преди активния отпускарски сезон да осигурим на гражданите по-удобно и безопасно пътуване. На АМ „Тракия“ поетапно ремонтирахме участъци, които не бяха в добро състояние, и не можеше и с ден да се отлагат превантивните дейности в областите Софийска, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол. На АМ „Хемус“ ремонтирахме 9 км в платното за Варна в участъка в Софийска област. Обновихме близо 57 км от път I-1 в областите Видин, Монтана и Враца.

В края на юни преустановихме ремонтните дейности в участъците от републиканските пътища, водещи към черноморските курорти и граничните пунктове с Гърция, като целта ни е по-бързо и удобно пътуване на всички, тръгнали за ваканция към морските курорти.

Какви са дългосрочните Ви приоритети като председател на УС на АПИ? За какъв период напред трябва да се планира развитието на пътната инфраструктура?

За същественото подобряване на пътната инфраструктура, каквито са очакванията на гражданите, е необходима дългосрочна визия, ясно и точно планиране на националните проекти, което да стъпва на постигнатото до момента, но и да очертава посоката десетилетия напред. Пътната мрежа е динамична и жива система и в технологичния 21 век хоризонтът в развитието на пътните обекти не трябва да се ограничава в рамките на 4 или 5 години, а в много по-голяма перспектива. Сега е моментът да решим заедно - наука, бизнес и държавна администрация, какви пътища искаме да има България в следващите 20 или 30 години, имайки предвид нарастващия трафик, транспортните потоци, развитието на автомобилостроенето и това, какви и колко превозни средства ще преминават по нашите пътища.

За всички нас е ясно, че въпреки усилията през годините за изграждане на съвременна инфраструктура пътищата на страната видимо отесняха. Анализът на експертите показва, че България днес има нужда от хиляди километри нови стратегически пътни участъци, за да отговаря републиканската мрежа на нарастващия с бързи темпове местен и тежкотоварен транзитен трафик. Работата да се проектира и строи на парче, каквато тенденция наблюдаваме в последните години, очевидно не е далновидната формула и затова заедно пътните експерти трябва да определят пътната карта на България за следващите десетилетия. Държавната пътна администрация е на 143 години и постигнатото не е малко, но от всички нас сега зависи какво ще оставим за историята в следващите десетилетия и какви пътища ще има държавата.

В приетата Програма за управление на правителството за периода 2026-2030 г. са разписани задачите и сроковете пред държавната пътна администрация. Например до декември 2027 г. трябва да сме готови с проектирането и да стартира изграждането на стратегически транспортен коридор АМ „Марица“ – ГКПП „Лесово“ за повишаване на транспортната свързаност с Република Турция. В същият срок трябва да имаме и готов идеен проект, и подробен устройствен план като основа на подготвителни действия и възлагане на концесия за строителство на коридора Русе – Велико Търново – АМ „Марица“ – ГКПП „Маказа“ в частта Велико Търново – ГКПП „Маказа“. В този период трябва да се изготви и идеен проект, и подробен устройствен план като основа на подготвителни действия и възлагане на концесия за строителство на стратегически транспортен коридор Видин – София и изграждането на скоростен път Монтана – София с тунел под прохода Петрохан. Декември 2028 г. е срокът за изготвяне на идеен проект и подробен устройствен план като основа на подготвителни действия и възлагане на концесия за строителство на АМ „Рила“.

С какъв бюджет разполага АПИ през 2026 г.? До каква степен осигуреното финансиране е достатъчно за поддържането и модернизацията на републиканската мрежа?

Близо 450 млн. евро е бюджетът на АПИ за 2026 г., което е около 70% от изпълнението за 2025 г. Средствата за капиталови разходи, които включват основния ремонт и новото строителство, са близо 318 млн. евро.

Като цяло средствата в бюджета са в по-малък обем от необходимия, но работим спрямо рамката на държавния бюджет.

Сериозен проблем са старите и неразплатени задължения. Веднага след приемането на бюджета и обнародването му в Държавен вестник започнахме поетапно и пропорционално разплащане на най-старите задължения на фирмите изпълнители. Около 600 млн. евро са неразплатените сертифицирани задължения за дейности, извършени от 2024 г. до момента, установихме с колегите от Управителния съвет при встъпването ни в длъжност в началото на юни.

Очаква се приемането на Закон за публично-частното партньорство. Планираните ли използването на ПЧП за изграждането или модернизацията на важни инфраструктурни проекти?

Като второстепенен разпоредител с бюджетни средства Агенцията е задължена да изпълни всяко едно решение на Министерския съвет или на Народното събрание, независимо дали става дума за концесия или публично-частно партньорство. Факт е, че за да изградим нова пътна инфраструктура, е необходим солиден финансов ресурс. Мащабни инфраструктурни проекти с тунели, множество съоръжения, преминавания през терени със сложен релеф, каквито предстоят, трудно биха се реализирали в разумен срок с финансиране от бюджета. Познатото ни една магистрала да се строи с десетилетия не е най-далновидното решение и това е видно.

Затова привличането на частни инвестиции чрез публично-частни партньорства и концесии се разглежда като ключов и необходим инструмент за развитието на републиканската пътна мрежа. Концесионирането е не само възможност за ускорено строителство, но и възможност за дългосрочно и качествено поддържане на дадената отсечка. Конкретните решения за отдаване на концесия ще се вземат след детайлни правни, финансови и трафик анализи за всеки отделен проект.

Публично-частното партньорство и концесионирането са инструменти, които държавата може да използва за изграждането в по-кратък срок на необходимата пътна инфраструктура. Трафикът е огромен и са нужни пътища, които да го поемат. Разчетите показват, че около 800 км магистрали предстои да се проектират, а след това и да се построят. Целта е администрацията да подготви проектите, устройствените планове, да се отчуждят терените и държавата да предостави на концесия изграждането на конкретния пътен участък и след това изпълнителят да го поддържа например в продължение на 30 години.

Сред възможните проекти за концесиониране е автомагистрала „Черно море“. Амбицията на държавата е тя да не свързва само Варна и Бургас, а да се превърне в скоростно трасе от Румъния до Турция, тъй като тогава тя ще има истински транспортен и икономически смисъл. Други стратегически трасета, които биха могли да се изградят с частни капитали, са тунелът под прохода Петрохан, магистрала „Рила“, която трябва да свърже „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“, както и магистралата от Велико Търново към „Маказа“. Перспективата за изграждане на отделни стратегически пътни проекти с частни капитали би могла да открие възможности за участие на български и на международни компании с доказан опит в реализирането на мащабни инфраструктурни обекти.

Кои стратегически пътни обекти ще бъдат във фокуса на АПИ през следващите месеци? Какъв е напредъкът по проектите за АМ „Хемус“, на лот 3.2 на АМ „Струма“, пътя Видин - Ботевград, АМ „Русе – Велико Търново“ и какви са очакванията Ви за тяхното развитие до края на 2026 г.?

Продължава изпълнението на големите инфраструктурни проекти - участъците от автомагистралите „Хемус“, „Струма“, „Русе – Велико Търново“, на Видин – Ботевград. Разчитам много на коректното сътрудничество с изпълнителите на отделните обекти, които имат солиден опит, експертиза и с всеотдайната си работа през годините са доказали, че могат да реализират големи инфраструктурни проекти. Вярвам, че с работата си всеки един от нас след време ще бъде удовлетворен от постигнато, защото построеното остава и се ползва ежедневно от всички.

В момента се изграждат над 75 км от АМ „Русе - Велико Търново“, като работата на първия участък започна на 27 май. На обхода на Бяла се работи активно по ключовите инженерни съоръжения – виадуктите, моста над р. Янтра и пилотните основи, като част от пилотните дейности вече са завършени и се преминава към изграждане на стълбове и връхни конструкции. Същевременно се изпълнява изкоп на хумус в целия участък, извършват се строително-монтажни работи по селскостопански подлези, изпълняват се дейности по монолитни водостоци и стабилизиране на земната основа.

Основно предизвикателство и за двата участъка са преобладаващите льосови почви в района. За да се прецизират избраните проектни решения за стабилизиране на земната основа, се работи на опитни участъци посредством прилагане на химична стабилизация и специална технология за ударно импулсно уплътняване при високите насипи. Целта ни е подобряване на носимоспособността и водоплътността и гарантиране устойчивостта и дълготрайността на пътната конструкция.

Очаквам строителството да набере все по-голяма скорост и да се създаде устойчив темп на работа и по двата участъка. След като е поставено началото на същинското изграждане, основният ни приоритет е да осигурим качествено и последователно изпълнение на строителните дейности.

Обществената поръчка за третия участък Бяла – Велико Търново е прекратена, тъй като при откриването ѝ са допуснати нарушения, а именно одобрената Методика за оценка на офертите съдържа неясни, недефинирани и неизмерими понятия, липса на обективни критерии и скала за градация на оценката, както и припокриване между базови и надграждащи изисквания, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени вече обявените условия на процедурата.

Относно обявяването на нова процедура – преценяваме възможностите и условията за последващо възлагане, съобразявайки е с нормативната уредба.

На обходния път на Кресна, част от проекта за доизграждане на АМ „Струма“, са прокопани над 50% от дължината на двата тунела. В тунел „Кресна 1“ са изкопани 210 м от общо 359 м, а в тунел „Кресна 2“ - 130 м от 231 м. Изграждането на обходния път се изпълнява по график, като строителните дейности са съобразени с натоварения трафик по направлението от София към Кулата. Освен по двата тунела в момента се работи по насипите на трасето и по изграждането на три виадукта. Единият от мостовете над р. Струма е най-сложното съоръжение на обходния път на Кресна, тъй като преминава едновременно над реката, над път I-1/E-79 София – Кулата, както и над жп линията по направлението за Гърция. На него в момента се работи по долното строителство, изградени са 7 от 11 фундамента. На другия мост над р. Струма са монтирани 25 греди с дължина 30 м и 5 греди с дължина 25 м, а на съоръжението над р. Влахинска са монтирани 20 бр. греди с дължина 30 м. Строителни дейности се извършват и на селскостопанските пресичания, изградени са и част от водостоците, които ще изпълняват функциите на „проходи за влечуги“.

Кои са най-мащабните ремонти, които АПИ изпълнява в момента, и какви предстои да стартират до края на годината?

Предстои да стартира основният ремонт във втория участък от Дюлинския проход, проектът се финансира със средства от републиканския бюджет. По програма „Развитие на регионите“ в края на юни започна основният ремонт на над 29 км третокласни пътища, който се финансира от ЕС. Отсечките са важни транспортни артерии в област Добрич и осигуряват връзката на Генерал Тошево с редица населени места в северозападната част на региона. По програма „Околна среда“ започнахме укрепването на три срутища на път II-16 Зверино – Елисейна. Те са на територията на област Враца и ще бъдат стабилизирани чрез изграждане на укрепителни съоръжения, подобряване на отводняването и други геозащитни дейности.

На 30 юни беше пуснато движението по основно ремонтираното трасе на Дунав мост при Русе, а окончателното завършване на всички строително-монтажни работи се очаква през септември. Какво остава да бъде изпълнено по обекта и какви ще са основните ползи от реализираните дейности?

Работата на обекта продължава и в момента по долното строене, без това по никакъв начин да се отразява на автомобилното движение, което пуснахме на 30 юни. Със завършването на строителите дейности по пътното платно в началото на лятото се улесни пътуването на всички шофьори и на румънските туристи, избрали за почивка курортите по Българското Черноморие. В момента се изпълняват дейности по полагане на система от карбонови ламели, платна и анкери за възстановяване на носещата способност и защита на стоманобетонните ригели, подменя се и покритието за антикорозионна защита на стоманените елементи при отворите.

С ремонта на съоръжението ще бъдат подобрени технико-експлоатационното състояние, носимоспособността и дълготрайността му, ще се осигури оптимално и подобрено експлоатационно състояние на асфалтобетоновата настилка по съоръжението, както и ще се повиши безопасността за преминаване. Прогнозният срок за приключване на всички строително-монтажни работи по основния ремонт на съоръжението, какъвто не е правен от въвеждането му в експлоатация преди 70 години – през 1954 г., е през септември. Екипите работят по график и в следващия месец ще имаме изцяло завършен обект.

Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви, че планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост в сътрудничество с община Варна. Какви стъпки трябва да се извървят до стартирането на строителните дейности и колко време ще продължат? Имате ли разчети за инвестицията и откъде ще се осигури финансиране?

Агенция „Пътна инфраструктура“ планира ремонт на Аспаруховия мост в сътрудничество с община Варна. За реализацията на проекта в първата половина на юли бе приет окончателният технически доклад от експертизата за състоянието, сеизмичното осигуряване и ремонта на съоръжението, като са направени детайлни обследвания, измервания на място и конструктивен анализ. Разработеният документ е одобрен от Експертния технико-икономически съвет към Агенцията, в който участват експерти от различни технически области, представители на община Варна, Общинския съвет и граждански организации, предвид общественото значение на инфраструктурния обект. Обсъдени са пътният габарит, велоалеите, обновяването на парапетите, осветлението и тролейбусната мрежа, както и етапите, през които ще преминат бъдещите строителни дейности.

Приемането на техническия доклад позволява изготвянето на спецификациите за ремонта. Въз основа на тях до края на 2026 г. ще се изготви заданието за проектиране. Процесът ще се реализира в тясно сътрудничество с община Варна и ще завърши с официално съгласуване на проектната документация от местната власт. Предстои и сключването на споразумителен протокол между Агенцията и общината за съвместното изпълнение на строително-монтажните работи съгласно Закона за пътищата.

Точните разчети ще мога да посоча след изработването на техническия проект, а средствата за него ще бъдат от бюджета на АПИ.

Какви мерки предприема АПИ за подобряване на пътната безопасност? След няколко тежки пътнотранспортни произшествия общественото внимание се насочи към състоянието на предпазните мантинели по републиканската мрежа. Каква е оценката на АПИ за тези важни пътни елементи?

За Агенция „Пътна инфраструктура“ е важно да се осигури безопасността на движение по цялата републиканска пътна мрежа с дължина около 20 000 км. С реализирането на инвестиционната програма ще се извършат ремонтни дейности, които ще подобрят както технико-експлоатационните качества на участъците, така и безопасността на движение по тях. Важно е обаче всички заедно – институции, неправителствени организации и граждани, да работим с една обща цел - намаляване на броя на пострадалите и жертвите от пътни инциденти, защото животът и здравето са най-ценни. Затова считам, че безопасността на движението трябва да е обща кауза и всеки да дава своя принос.

В изпълнение на политиката за пътна безопасност и ангажиментите ни като администрация, управляваща републиканските пътища, Агенцията работи за проектиране, изграждане и поддържане на безопасни пътища, в това число внедряване на интелигентни транспортни системи и контролен център за техния мониторинг и управление.

Ежегодно се изпълняват дейностите по обезопасяване на установените от МВР участъци с концентрация на ПТП (УКПТП), както и мерки чрез дейностите за поддържането, с които да се подобри безопасността на движение в участъци, които не са установени като УКПТП, но се характеризират с повишен риск от ПТП. В инвестиционния процес се прилагат и процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура, каквито са одитите за пътна безопасност и оценките на въздействие върху пътната безопасност. Агенцията има утвърден годишен план за 2026 г. за провеждане на целенасочени инспекции за пътна безопасност, съгласно който в периода юни-октомври 2026 г. поетапно се възлагат инспекции за участъците, включени в плана.

Следвайки добрите европейски практики и международен опит в областта на пътната безопасност, Агенцията счита за целесъобразно в бъдеще да се прилагат и мерки за ограничаване на максимално допустимата скорост на движение в определени участъци от пътната мрежа, в които геометричните елементи и характеристики на трасето налагат тази мярка. Считаме също така, че процесът по модернизация на съществуващата пътна инфраструктура и изграждането на нови автомагистрални участъци и обходни пътища на населените места са важна стъпка в процеса по осигуряването на по-високи нива на безопасност и намаляване на пътнотранспортния травматизъм, за което Агенцията ще продължи да работи.

По отношение на темата с ограничителните системи, съгласно действащото законодателство и подзаконовата нормативна уредба условията и редът за използване на ограничителни системи за пътища и изискванията към тях са регламентирани в Наредба от април 2024 г.

На този етап се инициира сформиране на междуведомствена работна група към МРРБ, чиято задача ще бъде изготвянето на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата от 2024 г. Целта е да се направи анализ на действащата нормативна база и преглед на международния опит в прилагането на ограничителни системи за пътища с оглед набелязване на проблеми и възможни промени в действащата Наредба.

Наскоро инцидент в тунел „Витиня“ засегна вентилационната система и постави на дневен ред и темата за безопасността на тези съоръжения. Какво е състоянието на тунелите у нас и предвижда ли АПИ инвестиции за модернизация на системите за вентилация, осветление, видеонаблюдение и противопожарна защита?

В инвестиционната програма на АПИ за 2025-2026 г. са заложени ремонтни дейности за редица тунелни съоръжения, но относно инцидента в тунел „Витиня“ от 23 юли държа да подчертая, че причината за произшествието не е техническа неизправност на съоръжението. При преминаване през тунела тежкотоварен автомобил закача един от общо трите вентилатора и го събаря върху пътното платно, т.е. падането е поради външен механичен удар от платформата на камиона, която се е вдигнала без ясна причина, а не от експлоатационното състояние на съоръжението.

Планирани са основни ремонти на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ и на 14 август обявихме обществена поръчка за актуализиране на техническия проект и изпълнение на строително-монтажните работи. Планирани са основни ремонти на тунел „Дупница“ на път I-1, на съоръжение на път I-5 в област Габрово, на двата тунела на път I-5 във Велико Търново. Ремонтно-възстановителни дейности по осветлението са предвидени на тунелите ,,Блатино“ и ,,Кочериново“ на АМ „Струма“.

Какви обществени поръчки на АПИ могат да очакват строителните компании до края на годината?

Преди дни обявихме обществената поръчка за актуализиране на техническия проект и основния ремонт на тунел „Траянови врата“, за проектиране и строителство на участък от южния обходен път на Хасково, за укрепване на участъка от второкласния път II-58 Черноочене – Комунига, така че очакваме офертите от строителите.

Подготвят се процедури за обявяване на обществени поръчки за Софийския околовръстен път, за една част от Околовръстния път на Пловдив, както и за ремонта на Аспаруховия мост.

До края на година планираме да обявим общественa поръчка и за строителството на участък от около 3,2 км, с които изцяло ще завърши изграждането на обходния път на Ямбол. Той е част от път ІІ-53 Ямбол – Средец. С реализирането на обекта нарастващият тежкотоварен и транзитен трафик ще бъде изведен от Ямбол и ще се подобри безопасността на движението. Второкласният път осъществява пряка връзка с АМ „Тракия“.

В какви посоки виждате възможностите за разширяване на сътрудничеството между АПИ и Камарата на строителите в България?

Дефицитът на млади и подготвени кадри в пътния сектор е много сериозен. Заедно държавната администрация и строителният сектор трябва да намерим начин да привлечем дългосрочно повече млади колеги към професията и това може би трябва да започва още в средното образование, когато децата, тийнейджърите още не са решили в коя сфера искат да продължи развитието им. Приветствам инициативите на Камарата в подкрепа на професионалното образование. Насърчаването е важно за бъдещето на професията, защото и АПИ, и целият строителен бранш имат нужда от квалифицирани кадри. За съжаление не е голям броят на младите хора, които се насочват към изучаване на инженерните професии, и това не е само мое наблюдение. Работим в тясно сътрудничество с висшите учебни заведения, за да може да предложим на бъдещите ни колеги механизми за по-висока мотивация и ангажираност за развитие.

Вестник „Строител“ следи развитието на инфраструктурните проекти у нас и проблемите пред бранша. Полезно ли Ви е изданието?

Следя вестника, защото е и полезен, и интересен. Изданието е стабилен партньор на държавната пътна администрация в реализирането на различни инициативи, сътрудник и съмишленик в търсене на добри решения. На екипа на в. „Строител“ пожелавам да е иновативен и работата до го вдъхновява, защото в забързаното ежедневие читателите са жадни за качествени, смислени и интересни публикации, от които има какво да научат.