Джейсън Пелмар, американски гражданин, е бивш регионален мениджър „Инфраструктура“ за Индия, Бутан и Малдивите в звеното на Групата на Световната банка, което отговаря за частния сектор – Международната финансова корпорация. Като регионален мениджър Пелмар придобива значителен опит и познания, ръководейки усилията за мобилизиране на частни инвестиции и за напредък в критични сектори и провеждане на реформи, които са допринесли за осъществяването на значими сделки в множество индустриални области и в няколко държави. От 1 юли 2025 г. Джейсън Пелмар е постоянен представител на Групата на Световната банка за България.

Г-н Пeлмaр, повече от шест месеца сте в България. Какво лично впечатление си създадохте за страната и обществото тук? Какво Ви привлече най-много?

България посрещна мен и моето семейство много топло. Това е шестото ми междуконтинентално преместване с Групата на Световната банка (СБ) през последните шестнадесет години, като то премина най-гладко. Изучавал съм украински и руски език, така че кирилицата не е проблем за мен. За времето, в което съм в страната Ви, научих българския език почти на ниво свободно владеене. Все пак ми предстои още много работа, за да се почувствам по-уверен, когато говоря на Вашия език.

Доставя ми огромно удоволствие, когато се запознавам с българската история, култура и литература – в момента чета произведения на Георги Господинов и Капка Касабова. Но планините и природната красота на България наистина ме въодушевяват. Живея на 2 км от началото на планинска пътека на Витоша и в същото време само на 15 минути от офиса ми, което е истински подарък.

За да бъде успешен човек професионално в каквато и да е сфера, трябва да има страст към това, което прави, както и любопитство. Имам късмета България да ме интригува и да предизвиква желание да уча нови неща. Очаквам всеки ден с нетърпение, за да продължа да се запознавам с историята, литературата, културата и с всички дадености на страната Ви и да помагам в ролята си на постоянен представител на Групата на Световната банка за развитието на България.

Световната банка обяви Рамката за партньорство с България за 2025 - 2029 г. Какви са най-важните приоритети в нея и как те отговарят на нуждите на българската икономика?

Рамката за партньорство на СБ с България, одобрена през 2024 г., има за цел да засили конкурентоспособността и социалното приобщаване, като същевременно насърчава нисковъглеродна и по-устойчива икономика. Тази година Групата на Световната банка прие нов подход за ангажиране с държавите, като поставя създаването на работни места – подкрепено от силно сътрудничество между публичния и частния сектор, в центъра на пътя към просперитет. Силният частен сектор е от съществено значение за постигането на стабилност и осигуряването на възможности – той намалява миграционния натиск, укрепва устойчивостта и подобрява качеството на живот в глобален мащаб.

Стратегията на Групата на Световната банка за работните места се фокусира върху три стълба. На първо място са инвестициите в основния човешки и физически капитал, на второ – подкрепата за политики и регулаторни реформи, и на трето – мобилизирането на частни инвестиции в големи мащаби.

В България ще запазим фокуса си върху развитието на умения, като същевременно мобилизираме повече частни инвестиции – включително чрез разработване, структуриране и финансиране на повече публично-частни партньорства (ПЧП) и насърчаване на преките чуждестранни инвестиции.

Говорите за мобилизиране на частен капитал. Как конкретно Световната банка стимулира бизнеса да инвестира в инфраструктурни проекти у нас?

Един от ключовите механизми за стимулиране на инфраструктурни инвестиции в България е по-добрата интеграция на проектите със съседните държави. Това позволява постигане на мащаб, подобряване на свързаността и търговията и в крайна сметка укрепва жизнеспособността на проектите.

Страната Ви се намира на входа на Транскаспийския международен среден коридор Изток-Запад (Средния коридор) и е разположена на кръстопътя на Югоизточна Европа. Ние сме активен партньор в трансформацията на българската инфраструктура, като предоставяме експертиза във финансирането на сложни транспортни и енергийни проекти, развиваме капацитет в съответните ресорни министерства и подкрепяме реформите в управлението. Всички тези дейности създават възможности за частния сектор – пряко и косвено, – включително чрез повишаване на доверието в даден сектор и/или проект.

България продължава да има сериозни инвестиционни нужди в инфраструктурата. Как оценявате ролята на ПЧП и как Световната банка може да улесни такива модели тук? Бихте ли посочили примери или сектори, където СБ вече е спомогнала за използването на този инструмент?

Концесията на Летище „Васил Левски“ в София, подкрепена от Международната финансова корпорация (IFC) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), показва как добре структурирани ПЧП модели привличат оператори от световна класа и отключват дългосрочна трансформация на инфраструктурата. Заедно с ЕБВР консултирахме българското правителство при разработването на концесията и помогнахме да бъдат привлечени висококачествени кандидати, които имат капацитета да модернизират летището, за да е способно да посреща нарастващото търсене.

Резултатите от отдаването са видими за всички пътници. Столичното летище е на път към мащабно разширяване, включително с нов терминал. Инвестициите в модернизация са значителни. Общите планове за развитие предвиждат над 600 млн. евро вложения за увеличаване на дългосрочния капацитет и оперативната ефективност на аеропорта.

Тази концесия демонстрира как прозрачният модел на ПЧП може да осигури по-голяма ефективност, устойчивост и инвестиции в сравнение с традиционните държавни модели, тя служи за пример в целия регион.

Следващата стратегическа концесия за България ще е за Пристанище Варна – тя е ключов фактор, който ще определи способност­та на страната да бъде конкурентоспособна, интегрирана и просперираща. Укрепването на капацитета на Пристанище Варна е от съществено значение за поемане на пренасочени товари, гарантиране на веригите за доставки и подкрепа на регионалната енергийна и продоволствена сигурност.

Концесиите в инфраструктурата днес често предизвикват дебати относно прозрачността и дългосрочната стойност за обществото. Каква е позицията на Световната банка относно финансирането на концесии в България?

Концесиите и ПЧП могат да бъдат ключови инструменти за привличане на частни инвестиции, когато са реализирани правилно – а именно чрез прозрачни и конкурентни процедури. Такива изграждат доверие на пазара, гарантират рентабилно и висококачествено развитие на инфраструктурата и увеличават стойността за обществото.

Успехът на Летище „Васил Левски“ и постигнатият напредък при Пристанище Варна показват способност­та на България да реализира сложни концесии, съобразени със световните стандарти. Те са ключови за привличане на дългосрочен институционален капитал и за гарантиране на устойчиво развитие на инфраструктурата.

Как се вписват инструментите на Международната финансова корпорация и Мултистранната агенция за гарантиране на инвестиции (MIGA) в подкрепата на частни инвеститори и ПЧП проекти в страната?

IFC и MIGA имат взаимно допълващи се роли в мобилизирането на частни инвестиции и подпомагането на ПЧП в България. IFC се фокусира върху това проектите, които се реализират с ПЧП, да бъдат финансово жизнеспособни. Международната финансова корпорация предоставя консултантски услуги в ранните етапи и средства – пряко или чрез финансови посредници, за да подпомага правителствата и компаниите в структурирането на търговски устойчиви проекти и привличането на частни инвеститори. Тази подкрепа започва още в самото начало на проекта, за да се дефинира по-лесно какво трябва да бъде реализирано и защо, да се оценят рисковете и възможностите и да се гарантира, че проектите са добре подготвени и привлекателни за инвеститори преди ангажирането на значителен капитал.

В България IFC е подпомагала проекти в областта на инфраструктурата, здравеопазването, застраховането, търговското финансиране, частния капитал и веригите за доставки, включително е извършвала консултиране по сложни транзакции като концесията на Летище „Васил Левски“. Все по-голяма част от дейността на корпорацията е насочена към сектори, ключови за декарбонизацията и устойчивостта, като жп транспорт, вътрешни водни пътища и пътна инфраструктура.

MIGA допълва дейността на IFC, като намалява риска за инвеститорите. Например чрез застраховки срещу политически риск и гаранции за стабилизиране на кредитите тя подобрява рисковия профил на инвестициите и намалява цената на капитала – особено в капиталоемки сектори като възобновяема енергия и транспортна инфраструктура. Тези инструменти са особено важни при трансгранични инвестиции и големи ПЧП проекти както на национално, така и на местно ниво.

Или ако обобщим, заедно IFC и MIGA спомагат за отключване на частен капитал в значителни мащаби – първата структура чрез подготвяне и финансиране на проекти, готови за инвестиции, а втората чрез смекчаване на риска – работейки съвместно със Световната банка в подкрепа на подобряването на инфраструктурата и икономическото развитие на България.

Световната банка подпомага жп инфраструктурата чрез консултантски услуги за повишаване на ефективността и управление. Може ли да ни кажете повече по темата?

През декември миналата година подписахме Споразумение за консултантски услуги с Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Радваме се да бъдем партньор на страната Ви в усилията за подобряване на железопътната й инфраструктура. Жп транспортът е най-ефективният вид сухопътен транспорт и трябва да бъде в основата на усилията за декарбонизация, но историческото недофинансиране на жп сектора доведе до загуба на пазарен дял. Чрез нашия ангажимент целим да върнем железопътния транспорт на стабилна основа – като рентабилна екологично устойчива алтернатива, която облекчава пътния трафик и подобрява свързаността на България със Средния коридор.

Мислите ли, че регулаторната рамка в България е достатъчно стабилна за привличане на чуждестранни инвеститори?

Световната банка публикува междинния си доклад Business Ready 2025, според който България се нарежда относително високо и изпреварва някои от регионалните си партньори. Пълният набор от данни и анализи, обхващащ 164 икономики, ще бъде публикуван до края на 2026 г. По първия стълб, който оценява регулаторните рамки, България се нарежда сред Топ 20 от общо 101 икономики, включени в Business Ready 2025.

Кои са най-значимите рискове или предизвикателства, които виждате в работата на банката с България през следващите години, и как планирате да ги адресирате?

Световната банка има дългогодишен опит в ефективното партньорство с българското правителство дори в най-турбулентните периоди, включително по време на политическата нестабилност през последните пет години.

Обичайно адресираме тези предизвикателства чрез редовна комуникация и активно ангажиране не само на политическо ниво, но и на експертно с държавните институции, където текучеството е по-ниско, а приемствеността на политиките е по-силна.

От страна на Световната банка все по-често насърчаваме многогодишен програмен подход в нашите клиентски държави (за разлика от краткосрочни ангажименти), който намалява уязвимостта към политически промени и същевременно осигурява условия за по-дълбоки структурни реформи.

В заключение какво послание бихте отправили към българския бизнес относно възможностите за сътрудничество със Световната банка, особено когато става дума за дългосрочни инфраструктурни проекти, а и не само?

Бих искал да поканя българският бизнес да си партнира с нас, за да идентифицираме и адресираме пречките пред инвестициите и да инвестираме заедно – укрепвайки конкурентоспособността на България, подкрепяйки приобщаващия растеж и повишавайки устойчивостта. Нашата цел е да създадем условия, при които частният капитал да може да участва при равнопоставени условия и да играе активна роля в развитието на България.