Г-н Барбалов, поздравления за новата Ви позиция – зам.-министър на икономиката и индустрията. От името на председателя на Камарата на строителите в България инж. Терзиев, Съвета на директорите на „Вестник Строител“ ЕАД и екипа на изданието Ви желая успех! Надявам се да работим така добре, както и на предишната Ви позиция като зам.-кмет на Столичната община. Кои са ресорите и основните приоритети, в които ще насочите усилията си като зам.-министър?

Благодаря много. Камарата на строителите в България, както и в. „Строител“ винаги са били предвидими, обективни и надеждни партньори. През годините съм оценявал сътрудничеството ни и се надявам то да продължи.

Новата ми позиция поставя пред мен различни цели и приоритети. Ще посоча някои от тях в контекста на ресорите, за които отговарям. Една от задачите ми е да работя с търговските представители на България в чужбина, което е изключително важно. Чрез тях ние помагаме на българския бизнес да достига до повече външни пазари и да инвестира извън страната, както и за привличането на чужди инвестиции в България. Но най-важното е българският износ на стоки и услуги.

Второто ми направление е свързано с привеждане в съответствие на българското с европейското законодателство, което касае Министерството на икономиката и индустрията и дейността на ведомството. Това също е интересна задача от гледна точка, че европейското законодателство също се развива и променя непрекъснато. Сред водещите теми е намаляването на административната тежест – процес, който се движи по-бавно, но върви в положителна посока и на европейско ниво.

Като трето ключово направление бих откроил защитата на потребителските права. В тази връзка подготвихме законопроект за въвеждане на колективните искове в България, както и работим по нормативни промени за по-ясна и надеждна уредба на потребителските кредити. Също така аз съм председател на работната група за правата на потребителите във връзка с плавното въвеждане на еврото, което е изключително важна задача и в следващите шест до девет месеца ще е във фокуса на общественото внимание.

Не на последно място в обхвата на дейността ми са и няколко второстепенни разпоредителя. Взаимодействам си с Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, която е важен партньор и на строителните компании, особено по отношение на лабораториите за акредитация, с които те работят. Друг ключов орган е Комисията по стоковите борси и тържищата, която всяка седмица предоставя информация за движението на цените на стоките. В момента акцентът е върху хранителните продукти, предвид общата тема, свързана с въвеждането на еврото и необходимостта от проследяване на ценовите равнища.

Законът за въвеждане на еврото вече е факт. Според чл. 2: „Целта на закона е да допълни и улесни въвеждането на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в съответствие с пряко приложимото право на Европейския съюз“. Това е основна тема, която вълнува и хората, и бизнеса. Как ще се гарантира прозрачността и добрата информираност?

Работи се много активно в няколко направления. Едното от тях е свързано с информационната кампания, която вече набира скорост. В тази връзка беше създаден и сайтът www.evroto.bg, който предлага богата информация и отговори на често задавани въпроси от гражданите. Много ценно в портала е вграденият калкулатор, чрез който всеки може да провери дали дадена цена е обърната правилно от лева в евро и обратно. Както знаем, официалният курс е 1.95583 – стойност, която трудно се запомня. Именно затова този инструмент е изключително полезен, тъй като извършва автоматично и закръгляването съобразно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В рамките на информационната кампания на 2 септември започнаха разяснителни срещи с хората. В тях участват представители на няколко министерства и регулаторни органи. Първата среща се проведе в Бургас, а след нея ще се организират такива в общо 193 града в страната. На тях хората ще могат директно да задават въпросите си, включително такива, които не сме оценили предварително като ключови, но за местните общности са се оказали от особено значение. Очаквам да имаме един много полезен и открит диалог.

Друго значимо нещо, което беше въведено с измененията в закона за еврото, е информационният сайт на Комисията за защита на потребителите, който ще бъде пуснат в експлоатация. На него гражданите ще могат да следят движението на цените на основни хранителни стоки. Това е важно, защото по този начин ще се намали асиметрията в информацията. Например аз като потребител ще разполагам с подробни данни как се движи цената на хляба – ще знам къде е по-евтин и къде е по-скъп.

Не очакваме сериозни ценови сътресения с въвеждането на еврото. Надявам се, че и след приключването на този процес ще продължи да се поддържа публичният достъп до ценова информация. Безспорно това е ценен инструмент както за потребителите, така и за бизнеса. От една страна, хората могат да сравняват и да правят информиран избор, а от друга – самите търговци се дисциплинират, когато знаят, че цените им лесно могат да бъдат съпоставени с тези на конкуренцията.

Зам.-министър Дончо Барбалов взе участие в Българо-индийски бизнес форум

А кое според Вас е най-важното, което хората и бизнесът трябва да знаят във връзка с въвеждането на еврото?

Много са нещата, но на този етап най-важното за периода 8 август 2025 г. – 8 август 2026 г. е двойното обозначаване на цените. Както казах, официалният курс е 1.95583, не трябва да се превалутира 1 към 2. Необходимо е бизнесът и хората да следят цените, защото разликата между 1.95583 и 2 е около 2,2%, което е над годишната целева инфлация за еврозоната. Така че на практика, ако всички закръглят 2 лв. към 1 евро, ние ще си вдигнем цените в страната с над 2%, а това не трябва да се случва.

От януари следващата година предстои още един ключов етап – едномесечният период на двойно обращение на лева и еврото. В неговите рамки ще се плаща и в двете валути, като рестото следва да се връща в евро. Именно тогава ще бъде необходимо още по-внимателно да следим цените, за да гарантираме коректното прилагане на правилата и спокойствието на гражданите.

Също така е важно да знаем, че нашите влогове ще бъдат автоматично трансформирани от лев в евро по фиксинга, защото това също може да възникне като притеснение. Заплатите ни ще бъдат преизчислени, спестовните ни влогове, кредити, капиталите на фирмите - всичко ще бъде превалутирано автоматично. Процесът е максимално автоматизиран.

Също от януари 2026 г. в едномесечния срок, когато ще важи двойното обращение, който има левови наличности, може да ги обменя в банките или в пощите, без да плаща за това някакви разходи по фиксинга.

Заседание на работната група за защита на потребителите при въвеждането на еврото

Много хора, включително и бизнеси, поддържат сметки както в лева, така и в евро. Какво ще се случи с тях след 1 януари – ще има ли промяна за сметките, които вече са в евро, и как ще бъдат преобразувани тези в лева?

Те пак ще останат в евро, а съответно тези в лева ще бъдат обърнати в евро. Ако човек разполага с една сметка в лева и една в евро, след 1 януари и двете ще бъдат в евро. От там нататък всеки сам решава дали да ги запази отделни, или да ги обедини. Няма необходимост от допълнителни действия – като теглене или внасяне на средства – тъй като преобразуването става автоматично. Препоръчително е по възможност да се избягва работа с кеш.

Има редица притеснения относно въвеждането на еврото – за поскъпване на стоките, спекулации с цените и увеличаване на регулациите и административните тежест за бизнеса. Какви са механизмите, които законът предвижда, за да се гарантира защитата на потребителите - гражданите и бизнеса, по време на прехода?

Няколко контролни органа в момента защитават правата на потребителите и ще продължат да го правят. Комисията за защита на потребителите следи за правилното изписване на цените на стоките. В закона е посочено, че различните валути трябва да са обозначени с еднакъв шрифт и големина на буквите.

Националната агенция за приходите ще съблюдава дали на фискалния бон са отразени цените в лева и в евро, което също е важно. Комисията за защита на конкуренцията ще контролира общото спазване на пазарните правила. Съответно БНБ ще следи банките, защото техните такси трябва да бъдат преизчислени от лева в евро и не трябва да бъдат увеличавани.

Бизнесът ще бъде защитен по няколко начина. Тук е важно да уточним, че, от една страна, законът предостави по-широки правомощия на контролните органи. От друга обаче, ясно е разписано, че информация от фирмите относно цените може да се изисква със задна дата до януари 2025 г., освен ако не е крайно необходимо и не е аргументирано защо трябва да бъде обхванат по-ранен период. Не може да се поставя необосновано кратък срок за предоставяне на исканата информация. В закона е записано, че минимумът е пет дни за предоставяне на данни при проверки. Естествено всички евентуални констатации подлежат на съдебен контрол.

Беше положително, че законът даде период, в който няма да бъдат налагани санкции на фирмите – от 8 август до 8 октомври т.г. В този срок ще се правят само проверки и констатации, но няма да се налагат глоби. Което е добре и за бизнеса, и за регулаторите. От септември, като започнат проверките, органите ще си напаснат практиките и процедурите, а бизнесът от друга страна ще види какво точно проверяват. Така, когато дойде октомври и вече започнат санкциите, те няма да се дължат на случайни грешки.

Беше удължен срокът, в който таксиметровите шофьори трябва да си синхронизират апаратите в колите. Проблемът с цените на книгите и печатните издания също беше решен – там стойността е отпечатана в лева и няма как да се смени в евро за 1 ден. Всички тези въпроси бяха взети предвид и уредени в закона. Смятам, че в настоящия си вид нормативът постига добър баланс – от една страна, защитава правата на потребителите и позволява наказания на некоректни търговци, а от друга - избягва крайностите и несъразмерните санкции.

Зам.-министър Барбалов на откриването на конференция за сътрудничество в областта на търговията и инвестициите между Китай (Съчуан) и България

Кои конкретни ценови нарушения ще бъдат санкционирани от 8 октомври т.г.?

Основният акцент ще бъде върху двойното обозначаване на цените и правилното им изчисляване. Именно там най-често могат да възникнат грешки – особено в по-малки магазини, където преобразуването от лев в евро ще се извършва на ръка. Надявам се да няма съзнателни такива. От януари нататък ситуацията ще се улесни, защото вече ще сме свикнали с цените в евро и ще има по-голяма яснота. Паралелно с това колегите работят за осигуряване на достатъчна наличност от евро в банките и пощенските станции, така че при обмен или връщане на ресто да няма затруднения.

Предвижда ли се реален канал за обратна връзка с гражданите и фирмите по време на прехода към еврото?

В момента има възможност на сайта www.evroto.bg да се задават въпроси. Има и телефон за контакти. Също обратна връзка ще има и на разяснителните срещи, които ще се провеждат в страната. Аз неслучайно направих заявката, че работната ни група за защита на правата на потребителите ще се събира колкото пъти е необходимо, за да дискутираме актуалните въпроси. В нея има представители на бизнеса, на потребителите, на администрацията и на няколко министерства. Така че ако възникне проблем, можем да го решим в работната група, а не да се получи някаква ескалация и после по-трудно да се намери начин да се преодолее.

Приключваме с темата за еврото, като се надявам, че дадохме доста полезна информация за нашите читатели. И преди сме говорили по темата за нуждата от намаляване на административната тежест за бизнеса. Какви мерки предприема държавата в това направление?

По този въпрос работим съвместно с всички институции, защото това не е в рамките на компетенциите на едно министерство или структура, за да го реши самостоятелно. Провеждаме редовни срещи с бизнеса. С министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов смятаме да проведем през септември срещи с браншовите камари, които да обхванат няколко теми.

За Министерството икономиката и индустрията е важно да провеждаме редовни срещи с представители на дипломатическите мисии на други държави. Почти всяка седмица имаме разговори с един или двама посланици, като темите са насочени основно към инвестициите в страната и развитието на търговските отношения. На политическо ниво се търси постигане на разбирателство, а след това се изграждат механизми за включване на представителите на бизнеса, защото именно те са тези, които реализират конкретните проекти и партньорства. По този начин също възникват добри идеи за намаляване на административната тежест. Хубавото е, че Европейският съюз има обща насока за решаване на този казус. Естествено в институциите на ЕС нещата са малко по-методически и не се случват от днес за утре, но като цяло тенденцията е за реално намаляване на тежестта на бизнеса, а не към засилване на свръхрегулации.

Кои икономически сектори смятате за стратегически за растежа на България през следващите две години и как държавата може да ги подкрепи ефективно?

Сред стратегическите области са информационните технологии и изкуственият интелект (ИИ), който създава значителни възможности. България има предимство в такива сектори, където не са необходими големи капиталови инвестиции и може сравнително бързо да се постигне напредък, опирайки се на наличния научен и експертен потенциал. Активно се работи в тази област и е важно усилията да продължат.

„Зелената“ енергия също е сред стратегически важните отрасли за страната, защото България е голям вносител на първична енергия, най-вече на петрол и газ. С постепенното намаляване на въглищното производство ние сме все по-зависими от вноса на енергия. Затова е важно за нас да имаме възобновяеми източници.

Селското стопанство също е от ключово значение. Интересен факт е, че Европейският съюз е сред световните суперсили в тази област. Би било добре и България да заеме по-сериозни позиции и да се утвърди като силно разпознаваем играч в селскостопанския сектор. За да се случи това, ни е необходима инфраструктура и тук отново опираме до строителите, защото хората, за да живеят и да се развиват, искат пътища, къщи, детски градини, училища и т.н.

Така стигаме и до сектор „Строителство“, който е стратегически, защото някой трябва да изгради цялата необходима инфраструктура. Едва когато имаш всичко, можеш да започнеш да се занимаваш с изкуствен интелект.

Дигитализацията и ИИ все повече навлизат във всички сфери на живота. Какво се предвижда в това направление, така че да не изоставаме от другите държави, от една страна, а от друга – да сме готови за промените, които инвазията на ИИ води след себе си?

За да не изоставаме, утвърдени експерти и институции в България работят много активно както у нас, така и в международен план. Един от ярките примери е институтът INSAIT, който има партньорства с водещи японски и швейцарски университети. Паралелно с това INSAIT развива силно сътрудничество с българската научна общност. Тази мрежа от партньорства и обмен на знания създава условия за устойчиво развитие на изкуствения интелект в страната и за запазване на позициите, които вече сме постигнали.

Що се отнася до промените, нещата са малко по-сложни. За мен въпросът е не е толкова дали някой ще остане без работа, а по-скоро, че трябва да се създаде възможност човек да се преквалифицира многократно в рамките на своя жизнен път, защото животът е прекалено динамичен. Може да се окаже, че някои професии, които сега са популярни и привлекателни, след време няма да са такива. Именно заради това трябва да се създадат възможности всеки да може да придобива нови знания и умения, или иначе казано – необходимо е образование през целия живот. Важно е и да се научим как да използваме ИИ, защото и той не е без­гре­шен. Изкуственият интелект е много подходящ за бързо събиране на информация, но тя все пак трябва да се провери.

За липсата на работна ръка алармират всички отрасли, в строителството проблемът вече е много сериозен. Има ли данни какви са нуждите на българската икономика от специалисти и какво може да се направи в подкрепа на бизнеса?

С такава обобщена информация лично аз не разполагам, но това, което се случва и е положително, е, че има облекчаване на процедурите за привличане на работна ръка от други държави.

Факт ли е вече това? КСБ счита, че все още режимът на внос на работна ръка е много бавен в сравнение с други държави.

Факт е и цифрите го потвърждават. В периода 2021-2025 г. хората от други страни, които имат право на работа в България до три години, са се увеличили шест пъти. Така че нещата се случват, което донякъде се дължи на облекчаване на процедурите, от друга страна – ние като общество ставаме по-толерантни, защото преди време реакцията към чуждите работници не беше особено положителна. Благодарение на членството ни в ЕС и в Шенген ставаме и все по-привлекателна държава за чуждестранните работници. Смятам, че броят на хората, които биха работили и живели тук, ще се увеличава в следващите години. Естествено, този процес трябва да се контролира и затова си има процедури за издаване на разрешения за работа в страната.

Актуална е и темата за новите мита на САЩ. Въпреки че имаше общо изявление по темата на ЕС и САЩ, какви могат да бъдат икономическите ефекти за България от въвеждането им? Има ли готови мерки за защита на българския износ, особено в засегнатите сектори?

Общото изявление бе много важно, защото даде яснота, която липсваше в първоначалната информация за политическата договорка. Вече се знае в кои сектори какво може да очакваме. Нашата позиция остава непроменена – в производството на стомана, желязо и мед е необходима допълнителна протекция, тъй като митата ни засягат негативно. Надяваме се чрез диалог между ЕС и САЩ да се постигнат договорености - било за квоти или за други механизми, така че да се запазят възможностите за българските производители и да се предотврати дъмпингът от трети страни.

Другото, което е много важно, е производството на компоненти, които се влагат по веригата на доставките на европейски производители и се изнасят като краен продукт в САЩ. Положително е договореното за автомобилния сектор, което ще внесе повече спокойствие. Засега разполагаме основно с макроданни, затова изпращаме въпросник до представителните бизнес организации, за да сведем статистическата информация до конкретни случаи. Фирмите ще могат да посочат очакваното влияние върху дейността си и идеи за подкрепа. Ние съответно също имаме свои идеи. След събирането на тези данни ще проведем срещи с браншовите камари и национално представените организации на бизнеса, за да обсъдим конкретни мерки.

Това, което сме направили на този етап, е да говорим с нашите търговски представители в чужбина, които имат готовност да засилят своята дейност. Водят се сериозни преговори с представители на страни от Южна Америка, като там според мен българските строителни фирми биха могли да работят. През годините българските строители натрупаха ноу-хау и опит, които могат да пренесат и в други държави, за което има доста възможности.

В момента текат и преговори за търговски споразумения с редица големи пазари – Индонезия, Индия и Австралия. На практика се работи за облекчаване на търговията с почти целия останал свят. Вече имаме подписано споразумение с Виетнам, което действа от няколко години и доведе до осезаемо подобрение в двустранния обмен. Напоследък Виетнам се утвърждава като важен икономически фактор.

И по отношение на работниците се засилва присъствието на Виетнам у нас. Строителни фирми споделят, че вече са наели работници от тази страна.

Добре дошли са, щом искат, нека да идват да работят в България.

Какво бихте казали на чуждите инвеститори – защо да изберат България за своите инвестиции?

Страната ни има няколко важни предимства. На първо място сме държава, член на ЕС, приета в Шенгенското пространство, което позволява свободно движение на стоки и услуги в рамките на европейския пазар. Въвеждаме и еврото, като по този начин автоматично отпада нуждата от обръщане на валутата в лева, което ще помогне на бизнеса.

И не на последно място – човешкият капитал. България разполага с качествени кадри, които могат успешно да се реализират във високотехнологични сектори и индустрии с висока добавена стойност.

В последните години България се утвърждава и като място за производство на компоненти и части за големи международни автомобилни компании.

Последните новини са, че немска компания ще строи заводи в България. Това също е добре за икономиката.

Да, абсолютно. И колкото и банално да звучи, успехът води успех. Когато голяма компания дойде да инвестира в България и е доволна, и други фирми ще се замислят да дойдат.

С КСБ винаги сте имали чудесен диалог. В какви направления виждате възможности за сътрудничество сега?

Бих изтъкнал няколко области – диалога с бизнеса за облекчаване на административните пречки, привличането на инвестиции и насърчаването на българските компании да работят и извън страната. Трябва с по-голямо самочувствие нашият строителен бизнес да търси изяви и в други държави. Голяма част от успеха на този бизнес се дължи на уменията и на натрупания опит. Както казах, нашите строителни фирми биха могли да организират строителни процеси в други държави дори с местни подизпълнители.

Неслучайно метрото беше европейският проект, даван за пример.

Да, дори преди няколко години арабските държави искаха да привлекат дългогодишния изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД проф. д-р инж. Стоян Братоев, за да строи метро там. Добре че не отиде, щеше да ни закъса строителството на метрото. Той е изключително ценен и навсякъде ще го вземат. Никой няма неговия опит.

Строителните фирми, които са работили по столичното метро, също са на много високо ниво.

Камарата работи активно по въвеждането на договорите по FIDIC в строителството. Областното представителство на КСБ в София организира поредица от обучителни семинари по темата. Какво е Вашето мнение за този тип договори?

Имам опит с тези договори. Работил съм с тях в Световната банка, но там имаха експерти по FIDIC. В Столичната община също се наложи да правим договори по FIDIC, но беше трудно. Затова ако ще се въвеждат по-широко, е нужно сериозно обучение – както за възложителите, включително на служителите на Агенцията по обществени поръчки, така и за фирмите и особено за надзорните, които носят по-големи отговорности по FIDIC. Адмирации за Областното представителство на Камарата в София, че работи активно в тази насока.

И накрая - какво мислите за в. „Строител“ и значението му за бранша и институциите?

Мисля, че в. „Строител“ е много добре утвърдена медия и помага за диалога между бранша и институциите. От друга страна смятам, че информацията, която Вие събирате и предоставяте на Вашите читатели, също е полезна, защото е селектирана и ги интересува професионално. Това им спестява време и усилия, за да следят целия информационен поток, което си е предизвикателство в съвременния свят, и им дава възможност да се фокусират върху онова, което реално е най-полезно за тяхната работа. Понякога сте критични, което също е необходимо.