Партньорството ни с КСБ като най-голямата браншова организация в КРИБ е взаимно полезно при решаването на важни въпроси

---

Като член на Конфедерацията в. „Строител“ допринася за представяне на добрите практики на светлия, национално отговорен бизнес в България

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Д-р Николаев, какви са актуалните приоритети пред Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в момента?

Във фокуса на КРИБ са излизането на България от сивия списък за пране на пари на FATF (Financial Action Task Force), присъединяването ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и получаването на безвизов режим за пътуване в САЩ. Завършването на процеса по приемане на еврото също е важна задача, но той вече е необратим. Борбата ще е по-скоро да овладеем вътрешните инфлационни процеси, които си създаваме сами.

Изграждането на единен капиталов съюз в ЕС също е приоритетно за КРИБ, тъй като Европа със своите разпокъсани над 30 фондови пазара не може да се конкурира ефективно със САЩ и Китай, които имат по 2 основни пазара. Ние разполагаме с образованите и умни хора, които да иновират, но една иновация променя света най-често тогава, когато се превърне в международна корпорация – а за това се изисква ефективен инструмент за набиране на капитал.

Приемането на страната ни в Еврозоната е водещо предизвикателство за бизнеса. Как оценявате процеса по подготовка на приемането на еврото и какви са очакванията на индустрията и работодателите?

Подготовката е добра и институциите на техническо ниво се справят успешно. Индустрията и работодателите отдавна знаят, че капиталовите активи (машини, софтуер, роботи и други) поскъпват много по-бавно в Еврозоната, отколкото в държавите, които са свързани с евроикономиката, но стоят извън паричния съюз. За последните 3 години повишаването на цените на производствените стоки в Еврозоната е 15%, а извън нея е 22%. Същият процес се наблюдава и при храните, където поскъпването на всяка група хранителни продукти е по-бързо извън Еврозоната, отколкото в нея. Това се обяснява чрез познатия в икономиката ефект на Кантийон. Колкото по-близо си до центъра на създаване на нови пари в една икономика, толкова по-изгодно пазаруваш, тъй като цените се повишават вълнообразно от центъра към периферията.

Взехте участие в 10-ата Кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“, организирана от КСБ и в. „Строител“. Какви са впечатленията Ви от форума?

Изказването на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов за изпълнение на инфраструктурни проекти чрез концесии беше ключово. България през последните години реализира устойчиви бюджетни дефицити и в един момент балансирането на бюджета ще трябва да се осъществи през орязване на разходи. Това означава, че ако искаме да намалим инфлацията през понижаване на дефицита, то честният разговор изисква открито да говорим за концесиониране на инфраструктура.

Българският строителен сектор е достатъчно силен, за да участва в такъв процес в партньорство с международни оператори, които разполагат със специфични знания и опит в управлението на подобни проекти. В дискусията си с Международния валутен фонд (МВФ) КРИБ подчерта именно инфраструктурното строителство и концесиите като ефективен метод за намаляване на неравенствата в България, а не вдигането на данъци и запушването на автоматизирани бюджетни дупки. Разяснихме на МВФ, че неравенството в България е по-скоро между една силна средна класа в София, чийто разполагаем доход е средноевропейски, и огромната част от населението в останалите градове. Затварянето на тази ножица минава през възможност на бизнеса да инвестира в населени места извън София чрез осигуряване на транспортна свързаност, надеждно водоснабдяване, дълбок енергиен капацитет и т.н. За да постигнем това, преди наистина определени части на България да преминат критичната точка на обезлюдяване, държавно финансираните проекти може да вървят ръка за ръка и с концесионирани обекти.

Какви други основни послания от юбилейната кръгла маса бихте откроили?

Министърът на околната среда и водите Манол Генов също правилно отбеляза, че при модела на концесия е малко вероятно да има недобросъвестност по отношение на качеството, тъй като концесионерът ще стопанисва обекта десетилетия наред и съответно има пряк финансов интерес изпълнението да е възможно най-доброто. Екоминистърът даде пример с концесионирането на пътища и ВиК мрежи, като в България по-добре познато е второто през успешната концесия в София. Но освен тях е удачно да споменем и също така успешната концесия на Летище „Васил Левски“ в столицата, където с всеки изминал месец се вижда реално подобрение на услугата и заобикалящата среда. Добър пример е и концесията на Пристанище Бургас, която привлече и международен инвеститорски интерес от фонда на Инициативата „Три морета“.

Кои теми от дискусията според Вас ще бъдат решаващи за бъдещето на строителния сектор в България?

Като икономист и университетски преподавател смятам, че бъдещето пред жилищното строителство е дори по-решаващо за отрасъл „Строителство“ от инфраструктурното, тъй като то има много по-голямо индиректно влияние върху икономиката през финансовия сектор. Бързото развитие през последните години вероятно ще се задържи и след влизането на България в Еврозоната, но у нас започват да се зараждат два феномена, които вече се наблюдават в западните развити икономики и е възможно да преформатират изцяло пазара – трупането на напрежение и стрес в най-младото поколение, което се опитва да купи първи имот, и превръщането на жилищата в основен фокус на инвестиционна активност.

Обърнете внимание на ситуацията в САЩ – почти всички големи градски центрове в момента се управляват не просто от леви политици, а от кметове, които сами се определят като социалисти и дори комунисти. За тях гласуват масово млади хора, които имат огромен проблем с достъпа до жилища на приемливи цени. През 1981 г. средната възраст на купувача на първи собствен дом в САЩ е била 29 г., а средната обща възраст е била 31 г. Днес вече средните стойности са съответно 38 г. и 56 г. Статистиката на Националната асоциация на жилищните строители в САЩ показва, че 60% от американските домакинства, или 76,4 милиона домакинства, не могат да си позволяват да купят жилище по-скъпо от $300 000 – при положение че средната цена на тези имоти в САЩ сега е $459 826. Поколенията на младите купувачи – милениали, и на техните родители – буумъри, се обвиняват взаимно за тази жилищна криза.

Как това социално напрежение се отразява на сектора?

Тези обвинения логично прерастват в политически искания, а където има търсене, неминуемо се появява и предлагане – радикални и крайни обещания и политики по контролирани цени на наемите, зониране, скъпи програми за уж евтини общински и държавни жилища и други. Имайки предвид, че индексът на доходното неравенство в България и САЩ е почти идентичен, според мен е възможно у нас да се зароди също такова напрежение – младите хора да имат трудност да придобият първи имот или да го направят с изключително дълъг кредит и да обвинят поколението на своите родители за тази „несправедливост“. Тези млади хора може да се активизират като избиратели и да поискат от местната и държавната власт подобни политики, каквито наблюдаваме и на Запад. Парадоксът е, че тези антипазарни политики само влошават ситуацията, дори и когато зад тях има добри намерения и носят благозвучни имена.

А какъв е вторият феномен с влияние върху пазара на недвижими имоти?

Вторият феномен е до голяма степен свързан с първия – превръщането на жилищните имоти в основен инвестиционен актив в икономиката, което отново поставя купувачите на първи собствен дом в относително неравностойна ситуация, защото за същите имоти те се конкурират с корпоративни инвеститори, финансиращи се чрез разнообразни финансови механизми на по-изгодни условия. В напредналите западни икономики този феномен не се развива по един и същ начин, тъй като някои общества чисто културно не възприемат собствеността на жилище като основен приоритет в живота. Но в САЩ например вече тече дебатът дали достъпът до жилищния пазар да остане еднакво отворен както за младите хора, купуващи първо жилище с 30-годишен ипотечен кредит на лихва от 5%, така и за мултимилиардни международни корпорации, финансиращи се с облигации или дялови инвестиции по коренно различна схема. Тук купувачите отново не трябва да се разглеждат ексклузивно като икономически субекти през кривите на нарастването на разполагаемия им доход в реално изражение спрямо нарастването на цените на жилищата. Тези купувачи са също така и избиратели в демокрацията и ако възприеамат нещо за несправедливо и проблемно, могат да породят политически действия, които да променят коренно жилищния пазар.

Ако погледнем 10 години напред – каква е Вашата визия за развитието на българската икономика и кои ще бъдат двигателите на този растеж?

Моята визия за развитието на икономиката е тя да бъде движена от 7 милиона визии, а не от една-единствена. Когато сър Джон Джеймс Коупъртуейт създава модерния азиатски икономически тигър Хонконг, той забранява събирането на икономическа статистика, тъй като тя дава причина и информация за държавна намеса в икономиката, изкривяваща желанията и амбициите на гражданите и пораждаща неефективност в използването на способностите на предприемачите и сравнителните предимства на икономиката като цяло. Така че колкото по-малко визии се дават за бъдещето, толкова по-добре ще се развие икономиката на България. Дори и най-умният българин на нашата територия няма как да знае повече за икономиката от комбинираното общо знание на цялото население, актуализирано в реално време чрез обмяната на знание през търговските сделки.

Камарата на строителите в България (КСБ) е активен член на КРИБ. Как оценявате ролята и значението й при решаването на важните въпроси?

Камарата на строителите в България е дългогодишен уважаван член на Конфедерацията. Изключително добре работим с нейния Управителен съвет и с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, който е част и от УС и на КРИБ. Партньорството ни с КСБ като най-голямата браншова организация в КРИБ е взаимно полезно при решаването на важни въпроси, свързани с пазара на труда, проектното финансиране, стабилността на регулациите и инвестиционната среда, компенсирането на бизнеса при пикови цени на електроенергията.

Благодарни сме за партньорството на КСБ и в лицето на г-н Любомир Пейновски, председател на Съвета на директорите на „Строителна квалификация“ и на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“, за съдействието при реализирането на няколко много важни проекта на КРИБ, като „Разработване на нови модели за дигитални умения в отговор на предизвикателствата на бъдещия пазар на труда“, „Разработване на нов модел за управлението на човешките ресурси с цел развитие на устойчив социален капитал“, както и проекта „Социалното партньорство и човешките ресурси на двойния преход“, който се изпълнява в момента, и други.

Вестник „Строител“ също е член на Конфедерацията. Четете ли изданието и в какви направления виждате възможностите за разширяване на нашето сътрудничество?

Искам да отбележа, че нашето партньорство е от самото начало на вестник „Строител” преди петнадесет години. Като член на КРИБ изданието допринася за представяне на добрите практики на светлия национално отговорен бизнес в България. Вашият професионализъм и утвърдена гражданска позиция правят вестник „Строител“ градивен, позитивен, много четен и полезен за читателите, за строителния бизнес, за работодателите, индустриалците и за обществото. Аз следя редовно сайта на в. „Строител“ и Viber групата на медията, които предоставят своевременно обективна информация. Виждам още повече възможности за разширяване на нашето сътрудничество в организирането на общи тематични събития, например в университетите.