Г-жо Пенкова, Европейската комисия обсъжда по-гъвкав модел за следващата Многогодишна финансова рамка, в която част от средствата ще бъдат обвързани с изпълнение на политики. Как това може да промени начина, по който функционира кохезионната политика след 2027 г.?

Това носи известни рискове за кохезионната политика, както и за Общата селскостопанска политика в рамките на Европейския съюз, защото до голяма степен централизира начина, по който ще се разпределят средствата. Аз често правя референцията към националните плановете за възстановяване и устойчивост, които бяха обект на доста сериозно обществено внимание. Видяхме, че когато се поемат ангажименти, те невинаги могат да бъдат изпълнени в конкретните срокове. Поради тази причина това често води до забавяне или загуба на средства по някои ключови европейски политики.

Специално когато говорим за кохезионната политика, трябва да си дадем сметка, че това е изключително важно и стратегическо ключово финансиране за нашия регион. Промяната на модела е свързана с окрупняването на парите, които досега бяха разделени в Кохезия и в Обща селскостопанска политика. Обединяването им в един общ фонд, от който ще се разпределят средства спрямо така наречените нови форми на национални и регионални планове, които държавите членки ще представят, за да могат да имат достъп, води до сериозен риск. На първо място от централизация на взимането на решенията и на второ място – от политически натиск. Защото до голяма степен решенията ще зависят от субективно определяне дали конкретните ангажименти и реформи са изпълнени. А това е опасно за нас.

При това съединяване на селскостопанска политика, регионална политика, парите за отбрана в един мегафонд има ли риск ресурсът за регионално развитие да бъде намален?

Той няма да бъде разграничен като отделен обем средства. Общата стойност на фонда би трябвало да предполага, че всичко, което е било достъпно до момента, ще бъде част от него. Тоест, няма намаляване в абсолютни стойности, но също и гаранции, че например парите за регионално развитие ще бъдат използвани по същото предназначение. Моето притеснение до голяма степен е дали няма да бъдат насочени към някои от новите приоритети, които са свързани, да кажем, с отбранителната индустрия, като по никакъв начин не подценявам важността ѝ, но не мисля, че това трябва да бъде за сметка на развитието на регионите в рамките на Европейския съюз. Особено когато говорим за инфраструктура, за инвестиции в иновации, в образование, в малки и средни предприятия. Отбраната не бива да бъде за сметка на всяка една нова политика, която се оказва ключова за нас.

Какви гаранции според Вас са необходими, за да се запази ролята на регионите и общините в управлението на европейските средства, говорейки за централизацията на модела на управление?

Със сигурност те трябва да продължат да имат пряк достъп до тези европейски средства, а не да се налага да са зависими единствено и само от националните правителства. Защото това до голяма степен усложнява тяхната работа и както споменах вече, ако говорим за един риск на общоевропейско ниво от централизация и политически натиск, той може да бъде прехвърлен и на ниво всяка една държава. Тоест, когато общините и местните управници зависят от решенията на националното правителство по отношение на това дали дадени средства ще достигнат до тях и дали даден проект в съответния регион е ключов или важен, отново се създават инструменти и лостове за неправомерен натиск.

Запазването на възможността на регионите да имат пряко участие в определянето на проектите, които са значими и приоритетни за тях, и че необходимото финансиране трябва да бъде правено целенасочено към тях, е основна задача, за която се борим в момента. Имаме постоянна координация и срещи с Комитета на регионите – много ключова и важна организация в рамките на европейските институции. Държа да подчертая, че в Комитета има кметове от всяка една държава членка, от различни политически групи. Всички изразяват много сериозни притеснения по новия модел и механизъм, който е предложен, и се обединяват около позицията, че специално за кохезионната политика съществуващият модел не трябва да бъде променян.

Вие бяхте избрана за основен преговарящ на Европейския парламент по регламента TEN-E. Кои са най-важните промени, които се обсъждат в момента по отношение на трансевропейската енергийна инфраструктура?

Тук говорим за обръщане на погледа към едно централизирано планиране. Тоест, ако до момента се разглеждаше всяка една страна и тя кандидатстваше по определени проекти, сега малко сменяме тезата. В момента променяме модела към отговаряне на въпроса не „какви проекти има“, а „какви са проблемите в системата, които трябва да бъдат решени“. Защото всъщност се наблюдават доста сериозни пречки, или така наречените стеснения в рамките на електропреносната мрежа на ЕС, които не позволяват адекватна свързаност между отделните държави членки.

Поради тази причина новата ревизия на регламент TEN-E предлага централизиран модел. Да се направи общ план, да се види къде са проблемите и те да бъдат адресирани. На първо място – стесненията, и на второ място - къде е необходим повече капацитет, изграждане или модернизация на инфраструктурата. Вторият елемент, който е ключов в ревизията на този регламент, разбира се, е финансирането. Когато има претоварване на енергийната мрежа между две държави, се събират такси и те са доста сериозни. Досега средства се разпределяха или се трупаха като резерви от съответната страна, която ги генерира. Считаме, че това не е много правилен и справедлив подход, и затова искането от страна на Европейската комисия и на Европейския парламент ще бъде поне 25% от неизползваните резерви от тези пари да бъдат инвестирани в общоевропейски проекти за решаване на проблема на недостатъчна пропускливост, когато говорим за пренос на електроенергия. Или средства ще се насочват към проекти от общоевропейски интерес.

В тази връзка България как може да се възползва от новата рамка за енергийните мрежи, за да подобри своята инфраструктура и сигурност на доставки?

Голяма част от инвестициите в енергийната мрежа трябва да започват именно от нас по няколко причини. На първо място ние сме началото на тази електропреносна свързаност и на второ – ние сме свързващото звено за внасяне на електроенергия от трети страни извън Европейския съюз. Тук говорим, разбира се, за връзките в Южната дъга – Турция, сериозните връзки с Азербайджан и вече голяма част от Азия, откъдето може да се внася електроенергия. Повечето от инвестициите трябва да бъдат именно към нашия регион, защото ако началото на тази свързаност не е стабилно и не е обезпечено, ние няма как да продължим в други части на Съюза. Ние сме началото и за свързаност­та по оста Изток – Запад и Юг - Север просто чисто географски и първият етап трябва да е насочен към нас. Разбира се, вторият етап са големите стеснения, които трябва да бъдат решени, като спешни мерки са необходими в Унгария и Австрия. Защото ние дори и да решим проблема на нашия регион, той ще продължава по веригата. Инвестициите в тези две посоки трябва да вървят паралелно, защото в момента проблемът идва точно от Централна Европа.

А какъв тип енергийни инфраструктурни проекти ще бъдат приоритизирани? Развитие на електропреносни мрежи, водородни коридори или нещо друго?

Специално в рамките на регламент TEN-E говорим за развитие на електропреносни мрежи и бих казала, че ще се опитаме да поставим доста сериозен акцент върху технологии и системи за съхранение. Те са ключови за стабилността на мрежата, а и до момента са направени достатъчно много инвестиции във възобновяеми източници на енергия. В същото време те не се използват по най-ефективния начин при липсата на системи за съхранение. Тоест, модернизация и изграждане, където е необходимо, на по-големи капацитети за свързаната електропреносна мрежа и системи за съхранение.

В рамките на координационни срещи с институциите в България се очерта един друг приоритет – по отношение на системите за съхранение се подчерта значението на ПАВЕЦ-ите. Защото те са основополагащи и това са „вечните батерии“, които в България имат определяща и важна роля. Те също трябва да бъдат обект на този регламент, за да може да се гарантира финансирането и извеждането им като стратегически приоритет в европейското законодателство. Това не са технологии, които са приложими във всяка държава членка, но бих казала, че има поне 10 или 12 страни, които развиват такъв тип системи за съхранение, и те биха подкрепили подобен подход. Това е един от приоритетите, който беше изведен на моето внимание от страна на колегите от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и от „Националната електрическа компания“ ЕАД.

Ще Ви попитам за тема, която става все по-актуална. Това е жилищната криза в Съюза, която вече се разглежда като структурен проблем на европейско ниво. Каква според Вас трябва да бъде ролята на европейските политики – регулаторна, инвестиционна, координационна?

Трябва да бъде на всички нива, но без финансиране няма как да се правят каквито и да е политики. Неслучайно Европейската инвестиционна банка почти удвои бюджетите, които са предвидени за жилищно финансиране. В момента те вече са на нива 6 милиарда евро. Тоест, на първо място няма как да се реши проблемът без финансиране в тази посока.

Когато говорим за регулация, тук отново ключова роля имат местните власти. Защото се оказва, че основен проблем, който е много специфичен за различни градове или региони в Европа, са така наречените краткосрочни наеми, които по изкуствен начин завишават цените на жилищата. Голяма част от имотите се купуват с инвестиционна цел. Поради което се мисли за политики и регулации в тази посока и дори се правят доста сериозни координационни опити дали това може да се случи на европейско ниво, но пак казвам, спецификите тук са доста различни.

На първо място по отношение на финансирането трябва да се използват общоевропейските инструменти, като Европейската инвестиционна банка, програмата InvestEU, кохезионните фондове също са част от това. Следва координация по отношение на регулациите за краткосрочните наеми и от тук нататък вече предстои да видим какви биха могли да бъдат подобренията и малко по-сериозните общоевропейски параметри за подпомагане на млади семейства и хора, особено от уязвимите групи, за да имат по-облекчен режим или да им бъде гарантиран достъп до жилище.

Строителният сектор страда от много голяма липса на кадри. Обсъжда ли се това в Европарламента?

Този кадрови проблем беше дискутиран, когато работихме по Директивата за енергийните характеристики на сградите. Тогава бяхме заложили доста амбициозни цели по отношение на така нареченото дълбоко саниране на жилищните сгради, с което да се постигне по-ниска консумация на електроенергия, което беше ключов и наложителен елемент. Но от браншовите организации в сектор „Строителство“ в рамките на целия Европейски съюз ни дадоха индикация, че сроковете, които сме поставили, са логични и амбициозни, но няма достатъчно специалисти и кадри в ЕС, които да могат да изпълнят санирането на сградния фонд в този ограничен времеви диапазон. Така че, да, има проблем в тази посока.

Поставеният от Вас въпрос със сигурност трябва да се акцентира и да се каже ясно, че инвестицията и насърчаването на развитието на кадрите, особено в строителния сектор, в инженерството, трябва да стане основен приоритет. Това го направихме вече веднъж за енергетиката. Виждаме конкретни мерки, които са взети – в следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз има отредени специални средства за развитие на кадри и специалисти именно в тази област. Този проблем сме го поставяли нееднократно и за ядрената енергетика. Трябва да се помисли и за насърчаване на развитието на кадри в строителния бранш.

Какви практически възможности виждате за страната ни в следващите години както по линия на кохезионните фондове, така и по линия на европейските енергийни и инфраструктурни програми?

По отношение на кохезионните фондове със сигурност в рамките на тази година основен приоритет е да отстоим мястото и ролята на местната власт и на отделните региони. Те трябва да имат пряк достъп до финансиране, за да определят приоритетите на своите проекти, към които да бъдат насочени европейските средства.

За енергетиката бих казала, че основни приоритети в средносрочен и дългосрочен план за България остават инвестициите – да се възползваме максимално много от вложения в електропреносната инфраструктура и мрежа, системи за съхранение, развитие на ПАВЕЦ-и и междусистемната свързаност с трети държави извън Европейския съюз. Но не само ние да изнасяме електроенергия, а да можем и да внасяме. Тоест, не говорим само за Западните Балкани, Украйна и Молдова, но и за връзките с Турция, Азербайджан и Грузия. И, разбира се, не бива да забравяме приоритета по отношение на ядрената енергетика и новите мощности, които трябва да бъдат изградени в рамките на нашата държава и то от строителния бранш.