• Европейският съюз има нужда от изграждането на около 10 милиона жилища, за да отговори на текущото търсене

• Предложението за 60-дневен срок за издаване на разрешения за строеж е амбициозно, но същевременно необходимо

• Призоваваме страните членки за пълна дигитализация на процедурите по издаване на разрешения

Г-н Ларас, в качеството Ви на докладчик на ЕП по доклада за европейската жилищна криза кои специфични механизми на Съюза според Вас са най-ефективни за стимулиране на строителния сектор с цел увеличаване на предлагането на достъпни домове?

На първо място смятам, че приемането на този доклад е добра новина за строителния сектор. Европейският съюз има нужда от изграждането на около 10 милиона жилища, за да отговори на текущото търсене. В същото време през последните 5 години на територията му се наблюдава спад от около 20% при издадените разрешения за строеж. Още в началото беше ясно, че трябва да установим причините за тази тенденция, тъй като тя засяга целия ЕС и има пряко отражение върху строителния отрасъл.

Нашият приоритет е да подкрепим сектора, като му предоставим инструменти за повишаване на ефективността. В тази връзка предложихме пакет за опростяване на процедурите в жилищното строителство, включващ намаляване на административните изисквания, хармонизиране на правилата и ускоряване на процесите. Призоваваме и за реформа на директивата за ДДС, която да позволи прилагането на супернамалени ставки за строителство, ремонти и жилищни наеми.

Съществена роля следва да има и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която може да действа като катализатор чрез разширено финансиране. Наред с това европейските фондове откриват нови възможности за сектора чрез иновативни механизми за финансиране на строителството. Предлагаме също да се улесни използването на държавни терени и да се насърчи прекласифицирането на изоставени индустриални зони с цел ускоряване на строителния процес.

Разбира се, трябва да се отчита, че жилищната политика е преди всичко от компетентността на страните членки, поради което ролята на европейско ниво е да насърчава и подпомага прилагането на тези мерки.

Предложеният пакет за опростяване включва 60-дневен срок за издаване на разрешения за строеж. Колко реалистично е това за държавите в Съюза със сложна бюрокрация и как ЕС може да гарантира, че този стандарт ще бъде приложен ефективно?

Смятам, че това е едно от най-сериозните предизвикателства пред Европейския съюз. Както е известно, в тази област ЕС няма пряка компетентност да налага подобни мерки. Нашата цел е да поставим ясен ориентир и да изпратим силно послание към страните членки, че трябва да работят в тази посока. Анализът ни показва, че бюрокрацията е сред основните пречки пред строителния сектор. В някои случаи тя произтича на европейско ниво, но много по-често е резултат от национални, регионални или местни административни практики.

Предложението за 60-дневен срок за издаване на разрешения за строеж е амбициозно, но същевременно необходимо. Административните забавяния са сред отчетените причини за спада в издаването на разрешения за строеж в цяла Европа. В този контекст включихме и принципа на т.нар. позитивно административно мълчание – когато компетентният орган не се произнесе в установения срок, разрешението се счита за издадено.

Освен това призоваваме страните членки за пълна дигитализация на процедурите по издаване на разрешения, което би ограничило забавянията, без да изисква непременно сериозни законодателни промени. Като отново искам да подчертая, че прилагането на тези мерки зависи от държавите в Съюза. Нашият подход е да очертаем ясна посока и да насърчим необходимите реформи.

Каква роля предвиждате за Кохезионния фонд и ЕИБ в подкрепата както на новото жилищно строителство, така и на обновяването на съществуващата градска инфраструктура?

В момента европейските фондове са фрагментирани между различни инструменти – Кохезионния, InvestEU, NextGenerationEU и Механизма за възстановяване и устойчивост. Затова нашата цел е те да бъдат стратегически координирани около жилищната политика. Вече има примери за ефективно използване на тези средства – например в Испания те се насочват към жилищно строителство. Смятам обаче, че този подход трябва да бъде разширен и финансирането да се използва по-активно за насърчаване на достъпните жилища във всички държави членки.

В същото време трябва да отчетем и предизвикателствата. В момента се намираме в процес на преговори по следващата Многогодишна финансова рамка, където традиционните приоритети като кохезионната и селскостопанската политика се допълват от нови – отбраната, конкурентоспособността, контрола на външните граници, както и жилищната политика. Това означава, че ресурсът ще бъде под сериозен натиск и намирането на допълнителни средства няма да бъде лесно. Въпреки това Европейският парламент ясно заяви необходимостта от увеличаване на средствата за жилищния сектор.

Що се отнася до ЕИБ, нейната роля е ключова като катализатор – тя не следва да замества пазара, а да намалява първоначалния риск, така че да привлече частен капитал. В тази връзка предлагаме и създаването на паневропейска инвестиционна платформа, която да подпомогне финансирането на жилищни проекти. Това е инициатива, обявена от Европейската комисия, която оценявам като положителна и заслужаваща подкрепа. Наред с това настояваме за завършване на Съюза на спестяванията и инвестициите с цел да се подобри трансграничният достъп до частен капитал.

Особено внимание отделяме на малките и средните строителни предприятия. В тази връзка призоваваме за пропорционално третиране на жилищните кредити съгласно Регламента за капиталовите изисквания. През последната година проведохме редица срещи с представители на строителния сектор, на които разбрахме, че едно от основните им притеснения е затрудненият достъп до финансиране. Изискванията към тях често са твърде високи и ограничават възможностите им за развитие.

След финансовата криза от 2008 г. Европейският съюз значително затегна условията за кредитиране. Макар това да беше оправдано в конкретния момент, сега може да се отчете, че в определени аспекти е достигнато прекомерно ниво на рестриктивност. Поради това считаме, че е необходимо да се търси по-гъвкав подход, който да улесни достъпа до кредити за строителния отрасъл и да създаде условия за по-активна инвестиционна дейност.

„Вълната на саниране“ е огромна възможност, но изискванията за енергийна ефективност често повишават разходите. Как можем да балансираме целите за устойчивост с достъпността?

На първо място трябва да подчертая, че устойчивостта и достъпността следва да се разглеждат като взаимно допълващи се цели, а не като противопоставящи се. Именно това беше една от най-дискутираните теми през последния мандат на ЕП, в който беше прието значително по обем законодателство в областта на енергийната ефективност. Анализът ни показа, че част от него води до увеличаване на разходите и на административната тежест за строителния сектор в някои държави членки. Такъв пример е Директивата за енергийните характеристики на сградите, за която в доклада за европейската жилищна криза отбелязваме, че може да допринася за повишаване на строителните разходи. Затова изрично призоваваме екологичните стандарти да не оказват отрицателно въздействие върху жилищните и наемните пазари.

Считаме също, че мерките за обновяване, включително санирането, не следва да бъдат задължителни. Собствениците трябва да имат свободата да преценяват дали и кога да инвестират средства, без да бъдат поставяни под натиск да поемат разходи, които не могат да си позволят. В същото време признаването на ползите от енергийната ефективност остава ключово – инвестициите в тази посока могат да доведат до значителни икономии в дългосрочен план. В този контекст предлагаме Европейската комисия да извърши цялостен одит на действащото екологично законодателство, за да се оцени кои регулации, приети през последните години, създават затруднения и дали е необходима тяхната корекция. Това е важна стъпка към постигане на по-добър баланс между устойчивостта и достъпността.

Строителните компании в Източна Европа, а може би и в целия ЕС, са изправени пред изключителна нестабилност на цените на материалите и суровините. Има ли планове на ниво ЕС как да се реагира на това предизвикателство?

Непрекъснато повишаващите се цени на строителните материали безспорно е един от факторите, които стоят зад настоящата жилищна криза. Увеличението на разходите за материали и енергия са реалност, която засяга целия Европейски съюз. В този контекст смятаме, че най-ефективният подход е да се насърчават индустриализацията, сглобяемото строителство и дигитализацията като начини да се строи по-бързо, по-евтино и с по-малко въздействие върху околната среда. Именно затова поставихме акцент върху тези решения в доклада за европейската жилищна криза. Според нас регулаторната рамка трябва да подкрепя иновациите. Това е ключов въпрос и на този етап това е, което мога да кажа по темата.

Как инициативата „Произведено в ЕС“ (Made in EU) за строителните материали ще защити европейските производители от евтиния внос, без да забави темпото на текущите проекти?

„Произведено в ЕС“ е тема, която тепърва трябва да бъде внимателно анализирана, тъй като предложението за тази инициатива беше обявено съвсем скоро – в началото на март. На този етап има редица аспекти, които предстои да бъдат разгледани в детайли. Ако се окаже, че подобна мярка би повлияла негативно на темпото на работа в строителния сектор, това безспорно би било сериозен проблем и именно поради тази причина въпросът изисква задълбочена оценка. В момента процесът едва започва, защото Европейската комисия представи предложението, но предстои приемането на позиция от страна на ЕП и на Съвета на ЕС, а това, както знаете, е дълга процедура.

Към момента не разполагам с достатъчно информация, за да дам по-категорична оценка. Но това е важен въпрос, който безспорно трябва да бъде разгледан много внимателно.

Ще Ви попитам за проблема с недостига на достатъчно квалифицирани кадри. Кои европейски програми за професионално обучение и мобилност на работниците смятате за най-жизненоважни за индустрията в момента? И как можем да се справим с този проблем?

Категорично това е реален и широко разпространен проблем за строителния сектор. В качеството си на член на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП наблюдавам сходен недостиг на кадри и в други браншове, например при шофьорите. Липсата на достатъчно хора в строителния сектор е друга основна причина за настоящата жилищна криза, която не може да бъде решена без добре обучена и мобилна работна сила – това е ясно заявено и в доклада за европейската жилищна криза. В тази връзка в него предлагаме ускоряване на професионалното обучение чрез модулни и дуални програми, съобразени със съвременните строителни методи. Призоваваме също за преразглеждане на директивата за професионалните квалификации с цел по-добро взаимно признаване на строителните квалификации между държавите членки.

Мобилността в рамките на Европейския съюз следва да бъде улеснена чрез намаляване на административната тежест, включително чрез създаването на единен цифров портал за декларациите при командироване на работници. Освен това трябва да е позволено при необходимост и при спазване на трудовите стандарти привличането на квалифицирани работници от трети страни. Реалността е, че недостигът на работна ръка засяга целия Европейски съюз и изисква координиран отговор.

Вестник „Строител“ е официалното издание на Камарата на строителите в България, бихте ли отправили от нашите страници послание към българските строители относно тяхната роля на европейския вътрешен пазар в условията на жилищната криза?

Българските строителни компании са важна част от единния европейски пазар и този доклад е насочен и към тях. В процеса на изготвянето му проведохме множество срещи със заинтересовани страни и се стремихме да поставим ясна диагноза на проблема – недостига на предлагане на жилища в целия Европейски съюз. Основният ни приоритет беше да разберем кои фактори затрудняват сектора и да предложим мерки за подобряване на ситуацията. Както казах, целта е да предоставим конкретни инструменти, които да улеснят дейността на частните компании. В крайна сметка, ако трябва да бъдат изградени милиони нови жилища, публичният сектор сам по себе си няма да бъде достатъчен. Необходимо е активното участие на бизнеса и създаването на условия, които да го стимулират.

Убеден съм, че резултатът от разговорите е положителен за строителните компании. Подходът ни беше насочен към това да улесним процесите и да създадем предпоставки за повече и по-бързо строителство в рамките на Европейския съюз.

Темите, които дискутирахме, имат ключово значение за бъдещето на строителния сектор. В този контекст бих искал да отправя към Вас покана да гостувате през септември като ключов лектор на
11-ата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“, организирана от КСБ и в. „Строител“, където да споделите своята експертиза пред широка професионална аудитория.

Благодаря за поканата и за високата оценка. С удоволствие бих участвал като ключов лектор в 11‑ата кръгла маса, ако програмата ми позволява, и ще се радвам да представя своята гледна точка по важните за сектора теми.