Свилена Гражданска Г-жо Данкинова, в края сме на календарната 2012 г. Кои са основните изводи, които можете да направите за работата на фонда през нея? Годината беше успешна и напрегната, с изключителна активност от страна на общините по отношение на търсене на финансиране. Имаше и причини за това, разбира се. Голяма част от проектите, които общините договориха, навлязоха в последна фаза на изпълнение, което породи необходимостта от търсене на голям финансов ресурс. Само към октомври 2012 г. сме отпуснали по-голям брой кредити, отколкото за цялата предходна година. Този факт ни радва, защото показва, че ФЛАГ е важен, търсен, достъпен и много полезен инструмент, чрез който се осигурява осъществяването на важни инфраструктурни проекти. Смятам, че ако той липсваше, общините може би нямаше да могат да реализират проектите си, тъй като им е нужен сериозен финансов ресурс както за оборотни средства, така и за финансиране на собственото участие в тях. Нещо друго, характерно за 2012 г., е че съществено се промени структурата на кредитния портфейл на фонда и срокът на кредитите стана по-дълъг. Той се увеличи от средно 15 месеца за предходните години на 24-28 месеца. Процентният дял на дългосрочните заеми, с които се финансира самоучастието на общините, нарасна също значително. Чувстваме се удовлетворени, че сме изпълнили изцяло ангажимента си и сме преизпълнили своя бизнес план. Последно, но не по значение, желая да отбележа, че портфейлът ни е добър. Нямаме просрочени кредити, общините са дисциплинирани и успяват да спазват своите задължения. Когато се налагат финансови корекции по различните проекти, което е много съществена и проблемна тема, успяхме да създадем механизъм, с който да преструктурираме кредитите за погасяване със средства на общините. Не казвам, че това е най-доброто решение, тъй като утежнява финансовото състояние на местните власти, но е решение за успешно приключване на обектите. Общините трупат по-голям дълг, който вероятно ще утежни по-нататъшното изпълнение на проекти. Най-добре е, разбира се, да няма финансови корекции, но така или иначе в настоящата ситуация ФЛАГ се оказа нужният финансов инструмент. Как оценявате развитието на фонда от 2009 г. досега? Като стабилно и динамично. Нашите отчети сочат, че всяка година резултатите ни са една скала нагоре и растат със значителни темпове.Това е доказателство за необходимостта от фонда. Той е намерил своето място и го отстоява все по-добре. С годините подобрих­ме своите политики и разширихме обхвата на програмите, които финансираме. Заради възможността да е гъвкав инструмент фондът покрива конкретните нужди във всеки един момент. Ще дам пример за това. През 2011 г. кредитирахме активно проекти по Програмата за развитие на селските райони, общините имаха нужда от сериозна подкрепа както за разходите по ДДС, така и за някои окончателни плащания. През настоящата година това не е толкова необходимо, тъй като Държавен фонд „Земеделие“ създаде условия за финансиране и на разходите за ДДС. В портфейла ни те бяха заместени от проектите по програмите за трансгранично сътрудничество, по които се работи активно и повечето договори навлизат във финална фаза през тази година. Фондът се развива и успешно стои на пазара на финансовите инструменти, които подпомагат публичните институции, в това число и общините, за изпълнение на техните инфраструктурни проекти. Необходими ли са нови нормативни промени, свързани със структурата или с портфейла на институцията? През годините успяхме да изградим добър административен капацитет и висока експертиза на екипа. Често предотвратяваме финансови корекции на местните власти по различните проекти, тъй като, плащайки предварително, забелязваме пропуските в документацията, която преглеждаме. Когато забележим недостатък, предупреждаваме общините и те отстранят грешките. Това от своя страна води до представянето на по-качествени отчети пред управляващите органи. По отношение на други промени имаме достатъчно гъвкава политика и възможност за бързо вземане на решения. Готови сме да отговорим на потребностите и нуждите на местните власти. Предстоят три много напрегнати години. В момента изготвяме бизнес план за целия тригодишен период. Още преди 6 месеца направихме разчети, че финансовият ни ресурс ще се окаже недостатъчен. Размерът на търсене на кредити от страна на общините, както и броят им нарастват все повече. Разчетите ни за следващата година показват, че задължително трябва да осигурим допълнителен ресурс. За целта вече сме започнали преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Голямото предизвикателство, което предстои, освен проектите по ОП „Регионално развитие“ са тези по ОП „Околна среда“. Сключените договори ще навлязат във фаза на изпълнение на строителните дейности и нуждата от финансиране през следващите години ще бъде съществена. Какъв е размерът на тези средства? Много е трудно да се направи точна прогноза. Съобразяваме се с финансовите показатели и възможностите на съотношението дълг - собствен капитал. В момента водим преговори за кредитна линия в размер на допълнителни 40 млн. лв. Имаме първоначална прогноза след обстоен анализ на сключените договори и степента им на изпълнение за необходим ресурс от около 200 млн. лв. Допреди години вие бяхте зам.-кмет на Ямбол, а сега сте от другата страна - изпълнителен директор на ФЛАГ. Кои са най-честите грешки, които допускат общините при кандидатстване за кредит при вас? Една от грешките е, че изключително концентрирани в периода на подготовка на проекта и неговото одобрение, впоследствие на изготвяне и одобрение на тръжните процедури, забравят за процеса на финансиране. Има доста голям процент от местните власти, които се сещат за финансирането едва когато вече трябва да плащат. Понякога това води до изключително къси срокове, в които трябва да се реагира. Ще призная, че се е случвало ФЛАГ да действа като спешна помощ. Налагало се е за кратки срокове да обработваме кредитни искания само за да предотвратим провал, защото са оставали дни до последната възможна дата на плащане. Ясно е, че ако местните власти не са осигурили средствата, проектите им пропадат. Това е една от слабостите, т.е. паралелно с всички други дейности общините трябва да мислят за финансовите потоци отрано. Процесът се усложнява при наличието на повече проекти за изпълнение. Това налага прецизна подготовка и предварително планиране на паричните потоци и източниците за финансиране. Подчертавам, че не само общините са виновни. За съжаление липсата на ясен регламент за сроковете, в които се възстановяват плащанията, е също съществен проблем. Трудно се планира и прогнозира какъв ресурс за колко време ще е необходим. През изминалите години всички се учехме - управляващи органи на оперативните програми, бенефициенти, проектанти и строители и финансиращи институции. Смятам, че днес всички сме с доста по-голям капацитет и синхрон, по-мотивирани и с добре запомнени уроци. Надявам се, че това ще допринесе за успешното усвояване на ресурса, който остава, и за недопускане на загуба на средства за България. Оттук насетне предстои и много важен период на планиране. Ако трябва да обобщите проблемите? Ако имахме проблеми, то беше, защото загубихме първите години от сегашния програмен период в лошо планиране и липса на проектна готовност. Това доведе до концентрация на голяма част от проектите за изпълнение и разплащане през следващите две години и половина. Много е важна също така работата с проектантите и впоследствие с изпълнителите на строителните дейности. Свидетели сме на редица обекти, които са лошо проектирани. В проектите има пропуски, които водят до това, че общините трябва да осигурят собствен ресурс, за да изпълнят допълнителните дейности, защото иначе обектът няма как да бъде завършен. В обичайните инвестиционни проекти проектантите допълват проекта в процеса на изпълнение. Това обаче е невъзможно по оперативните програми. Всички вече знаят, че одобрена количествено-стойностна сметка трудно може да се измени, и то само в изключителни ситуации. Като проблем бих посочила и случаите, когато, за да спечелят търгове, строителите дават твърде кратки срокове за изпълнение. След което не успяват да се справят за договореното време и създават тежки проблеми на възложителя. Възложителите използват съответните клаузи от договорите и удържат неустойка на строителя. Това е лошо за всички. Строителите остават с неразплатени разходи. Когато са кандидатствали с ниска цена, в която е заложена минимална печалба, подобни корекции водят до загуби за тях. Започват обжалвания и съдебни дела. Всички са важни по веригата - общините бенефициенти, изпълнителите - проектанти и строители, управляващите и финансиращите институции. И не на последно място проблем са безкрайните обжалвания на тръжните процедури. Може би трябва да има промяна в регламентите и максимални срокове за произнасяне на всички институции. И, разбира се, още по-прецизни тръжни документи, изготвяни от бенефициентите. Надявам се, че с помощта на Камарата на строителите в България и на обучителните семинари, които направихте в шестте региона, ще има напредък при решаването на тези проблеми. В края сме на настоящия програмен период. Наблюдавате ли увеличение на кредитите за финансови корекции, които давате? За съжаление размерът на заемите за финансови корекции се увеличава. Не знам докъде ще стигне. Срещат се големи пропуски от страна на местните власти. Но корекциите невинаги са изцяло по тяхна вина, особено когато са свързани с пропуски по време на строителството. Обнадеждена съм от идеята за типизиране на обществените поръчки, която изложиха представителите на КСБ по време на обучителните семинари, организирани от Камарата и в. „Строител“. По този начин може би ще намалеят възможностите за грешки. Същевременно във Велико Търново и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) Елеонора Николова представи част от концепцията за електронни структури, чрез които лесно да се кандидатства за доставка, без да се правят тежките търгове. В тази насока всички имаме какво да постигнем. Общините търсят ли вече финансов ресурс за подготовка на проекти за следващия програмен период? Все още не сме предоставили кредити, защото тепърва стартираха проектите за техническа помощ от ОП „Регионално развитие“. Планираме, че в края на следващата година ще започне да се търси финансов ресурс за подготовка на проекти за следващия програмен период. Все още концентрацията е изцяло в изпълнението на договорените проекти. Какви са очакванията ви за 2013 г.? Според мен ще е много напрегната и критична година, в която трябва успешно да се погаси голяма част от кредитите, които сме предоставили досега, за да може ресурсът да бъде използван за финансиране на следващите проекти. Наш ангажимент е да осигурим допълнителните средства, за които вече споменах, за да можем да отговорим на очакванията на общините. 2013 г. ще е динамична, интересна и много важна за успешното приключване на първия за България програмен период. Надявам се да е и много успешна за всички.