Кризата ще има лечебен ефект за строителството
Г-н Манолов, строителството е един от структуроопределящите отрасли в икономиката, но е сред най-силно ударените от кризата. Как виждате неговото бъдеще?
Строителството се характеризира с това, че от отраслите той е първият, който влиза в кризата, и първият, който излиза – с него започват и свършват кризите. В този смисъл строителството винаги е индикатор за това, което се случва в една държава. Между другото така стана и миналия път – когато бяха предишните, нашите вътрешни кризи. Проблемът при строителството е, че процесът при него не е чак толкова бързо оборотен и кризите по-тежко го засягат. Трябва да признаем, че в последните години, когато имаше свободни средства и капитали, бетонирахме цялата държава от Резовска река до Дуранкулак и май само билото на Стара планина не е бетонирано. Има проблеми с новото градоустройство, известни са проблемите с пътната инфраструктура и неслучващото се инвестиране в нея. Всички тези неща опират до строителството. Що се отнася до човешкия фактор – строителството, също за съжаление, е челник в лошия опит. Особено в тези предприятия, които се навъдиха, разни предприемачи за по една нощ, които искаха за един ден да забогатеят и се захванаха със строителство. Там и дума не може да става за спазване на технически стандарти, за спазване на условията на труд, за спазване на трудово законодателство. Другото, с което също е известно строителството, е, че е отрасъл с най-много на брой и най-тежки трудови злополуки и най-голям брой злополуки със смъртен изход. Всичко това очертава отрасъла като изключително труден, от една страна, от друга пък – предполага, че с него трябва да се занимават компетентни, отговорни, знаещи и можещи хора. Именно тези хора преминават през кризите, преживяват всичките несгоди и продължават да се занимават с това, защото го могат.
Чуват се прогнози, че половината от строителните предприемачи ще фалират в кризата.
По-скоро виждам в това един лечебен за отрасъла ефект, отколкото някаква кой знае каква драма. Ще останат истинските строители, а тези мечтатели на милиони за една нощ ще отпаднат по естествен ред. А те са опасни и за бранша между другото. Проблемът е в това, че самият бранш не е в състояние чрез собствените си правила да ги регулира - поради няколко причини. Първо, защото държавата не му е присъдила достатъчно правомощия, макар и да се води регистър на фирмите, но това не е достатъчно. Няма достатъчно функции по отношение на правомощия за слагането на ред. Друг е въпросът, че и нашата българщинка не предполага кой знае какво старание в тази посока. Много неща има да се променят.
Има много голям проблем не само с предприемачите мечтатели, но и със самите кадри, които работят. Валидна ли е все още славата на българския строител?
Това беше някога, в миналото. Това също е огромен проблем. Първо, защото много от квалифицираните ни кадри отдавна си заминаха от държавата. Правят се поредица опити – и така трябва да бъде – синдикатите, съвместно с работодателските организации, да се намесят в професионалното образование и обучение на строителни кадри, които, както споменахме, заради тежестта на отрасъла трябва да бъдат доста по-подготвени, отколкото са в момента. Една от причините да имаме толкова много трудови злополуки е лошата професионална подготовка, защото те вървят заедно – професионалната подготовка и тази по безопасност и здраве при работа. Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” на КТ „Подкрепа” години наред работи по тази тема заедно с браншовите организации на работодателите, с КСБ, но резултатите още не са такива, каквито ние искаме да ги видим. Държавата отказва да преотстъпи тази територия на тези, които са най-заинтересовани – работодателите и работниците в лицето на техните организации – синдикатите.
Казахте, че това е отрасъл, с който започват и свършват кризите. Финансовият министър Симеон Дянков каза, че България е започнала да излиза от кризата. Вашите впечатления какви са?
Аз гледам Дянков много да не го слушам какво говори. В началото имах неблагоразумието да се заслушвам сериозно в това, което казва, но бързо ми мина. За мен верният индикатор за това, което се случва - като оставим финансовите пазари, ако говорим за реалния сектор – това със сигурност е строителството. Нямам достатъчно информация, за да правя изводи, но ако строителството започне да се възстановява, ще се възстанови и цялата икономика. Това значи, че се е появил ресурс. Строителството се съживява най-малкото поради сезонния си характер, и откакто започнаха топлите месеци, разбира се, че се строи повече, отколкото в студените, но това още не може да ни доведе до трайни изводи доколко има тенденция за позитивно развитие.
Колко души работят в строителството?
Това е много хубав въпрос - колко са в момента? По-миналата година бяха стигнали докъм 200 хил. души, премерени всякак – и официално, и емпирично. Поне аз за толкова съм чувал. Сега идея нямам колко са останали.
Министърът на труда Тотю Младенов обяви, че Главна инспекция по труда продължава проверките по условията на труд и напомни, че глобата за работник без трудов договор е 15 хил. лв. Това не засяга ли пряко строителството като един от най-рисковите отрасли?
Би трябвало най-много да го засегне. Друг е въпросът доколко Инспекцията по труда има капацитета да се справи с тази задача. Иначе е хубаво да дрънкаме оръжие и да им се заканваме.
В кризата фирмите масово минават в сивия сектор. Значи подобен вид проверки биха могли да помогнат и на бизнеса, и на работниците в този отрасъл?
Аз лично си мисля, че най-доброто би било, ако бизнесът като такъв успее да се саморегулира. Знам, че поставям твърде висока цел, защото строителството е известно с дерегулацията си в целия свят, не само в България. България не е феномен. Но заради опасността и отговорността на процеса като такъв е важно да има вътрешни правила. Дори ако само чисто техническите норми се съблюдават, нещата ще бъдат двойно по-добри.
Има перфектни закони, правилници и наредби, но ако няма кой да ги спазва?
Ето за това става дума. Ако няма компетентни, знаещи, можещи и отговорни хора, нищо няма да се случи. Има глад за технически кадри, които също се оттекоха напред и назад. Някои още в ранната демокрация, когато беше предишната тежка строителна криза, смениха поприщата си. Голяма част от тях напуснаха държавата и тук отговорността е на учебните заведения, които подготвят строителни кадри, които, ако не бъркам, са две в България. Говоря за висшите училища по строителство. Доколко е достатъчна тяхната продукция, ми е трудно да кажа, но наистина е изключително висока отговорността пред техническите кадри. И тук отново стигаме до нормативната уредба. Този т.нар. независим строителен надзор е твърде спорна система за техническо контролиране на строителството.
Има четвърти загинал работник на автомагистрала „Люлин”.
Това, което стана на автомагистрала „Люлин“ – същия ден, когато стана тази авария, аз случайно бях в кабинета на министър Младенов, където дойде министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, който донесе описание на това, което се е случило. Това са абсолютно недопустими от техническа гледна точка грешки.
И двамата министри неотдавна казаха, че ще направят всичко възможно тези неща да се прекратят, защото магистралата е лицето на България.
Въпросът не е в магистралата. Не бива да се вторачваме в един обект. Говорим за процеса като такъв. Има некомпетенция по отношение на изготвяне на технически документи, на спазване на техния задължителен характер и техните предписания. Ето там е драмата. Никой не контролира или недостатъчно контролира бетонови разтвори, никой не контролира процеса като изпълнение. Нещо, което преди години маниакално се спазваше. Все пак аз съм от този занаят и мога да направя разликата. Докато сега, като видях това, което е станало на магистралата, с какви чертежи се работи, щях да падна. Това са грешки, които не могат да правят студенти от втори курс в УАСГ. Това е абсурдно.
Как да се излезе от тази ситуация?
Не ми е лесно да дам съвет. Аз мога много лесно да го кажа, но си давам сметка, че то не може лесно да се направи и в крайна сметка очевидно водеща роля ще трябва да играят заинтересованите – строителният бизнес и синдикатите.
Добри пари ли изкарват хората в отрасъла, за да има 200 000 работещи?
Ами очевидно са изкарвали нелоши пари. Друг е въпросът, че там от това, което аз съм следил по електронните сайтове за търсене и предлагане на работна сила – това, което ме е удивявало е, че се предлага например заплащане за общ нискоквалифициран работник равно на това на инженер, което е абсурд, но е факт. Вероятно е въпрос на търсене и предлагане, но може би хората с по-високо образование не си дават сметка, че те са висококвалифицирани кадри. Или обратното – недостигът на нискоквалифицирани кадри ражда тази диспропорция. Строителството е процес, който поема нискоквалифицирани кадри.
Като синдикат не ви ли притеснява фактът, че колкото и пари да изкарват работещите, често, и то не само в строителството, а във всички сфери, първо, не се осигуряват на тези пари, и второ – ако се разболеят, не може да излизат в болнични, а предстоят и промени в пенсионирането. Как може всичко това да се обясни на тази огромна армия?
Няма как да се обясни, ако те сами не го схванат. Специално когато говорим за пенсии, всички хора по света, не само българите, са склонни да отлагат разсъжденията си за някой друг път. И се усещат тогава, когато е станало безпощадно късно. Една от причините да бъдат пенсиите в бъдеще по-ниски, е именно съгласието да се участва в сивия сектор – дали ще работи без осигуровки, дали ще получава част от заплатата си под масата, дали пък, както често се случва – цялата заплата под масата, в края на деня се раздават някакви пари. Хората не бива да допускат подобно нещо. Един от аргументите, срещу които трудно може да възразим, е намерението на министъра на труда за повишаване на осигурителния стаж за пенсиониране.
Защо цяла Европа говори за вдигането на възрастта, а ние за осигурителния стаж при предстоящата пенсионна реформа?
Ама вдигането на възрастта на какво ниво? Може би са си решили проблема с осигурителния стаж и затова са опрели до възрастта. В смисъл, по-малък е делът на хората, които работят нелегално.
Според вас вдигането на осигурителния стаж с 3 години ще има ли дисциплиниращ ефект?
Казах, че трудно може да възразим на този аргумент, а дали ще има дисциплиниращ ефект е друга тема, но аргументът е много сериозен, той говори за загриженост за най-трудната част от бъдещето на хората – за старините им.
С какво тази трудна част ще бъде смекчена, ако се приемат лансираните от правителството промени?
Ако човек знае, че той няма кой знае колко свободни периода в живота си, в които може да си позволява артистично отношение към себе си, към бъдещето си, т.е. да работи без договори, да бъде осигуряван върху някакво възнаграждение, което той не получава, той ще знае, че след известно време трябва да се сърди на себе си.
Казвате, че трудно бихте възразили, означава ли, че като цяло „Подкрепа” е готова да даде рамо на правителството за замислената реформа?
Нека да сме наясно, реформата, която беше направена през 2000 г., още тогава беше ясно, че е половинчата и не е цялостна. Но ако тогава беше направена изцяло, тя щеше да бъде много по-болезнена и много по-разтеглена във времето и нямаше да може да бъде поета. Нека да припомним, че преди 2000 г. жените можеха да се пенсионират при 20 години, тогава се наричаше трудов стаж, после стана осигурителен. Това значеше, че в един активен период, да речем от 18 до 55-годишна възраст, това са 37 години – 17 години човек може да прави каквото си иска. Това са били едни фалшиви норми, които всеки е знаел, че не се спазват. Обратното, тогава осигурителният стаж е бил много по-голям, отколкото става след това, но то е, защото преди това беше практически задължително, а след това хората можеха да си правят каквото си искат. За мъжете беше 25, изведнъж за жените стана 34, за мъжете – 37. Очевидно е, че това беше много тежка крачка. Увеличи се и пенсионната възраст с 3 години за мъжете, с 5 – за жените. Не може изведнъж всичко да бъде натоварено еднократно - трябваше да се направи първа стъпка и втора – някъде по-нататък. Друг е въпросът, че специално ние си представяхме тази втора крачка като потребна някъде през 2020 г., а не през 2010 г.
Как може да се обясни на хората, че вдигането на осигурителния стаж с 3 години не е увеличение на пенсионната възраст, при положение че заради кризата много млади хора години наред няма да имат осигурителен стаж, просто защото ще бъдат безработни?
За тях ще бъде така. И ще получават друг вид пенсии и в друг размер. Не е възможно да кажем еди-колко си години и когато ги направиш, тогава. От една възраст нататък, която към момента е 63 за мъжете и 60 за жените, хората получават пенсии, но те ще бъдат в намален размер заради по-ниския осигурителен стаж.
От 1 юли догодина изведнъж ли ще бъде вдигнат стажът с 3 години?
Не, с по няколко месеца на година.
С по шест?
Не с 6, аз искам да е с 3 месеца на всяка година – крайната цел е 2022 г.
– тогава да станат 3 години. На 4 години да се получи 1 година увеличение.
Г-н Манолов, синдикатите прогнозират ежегодно, че ни очаква гореща есен. Може ли да се очакват протести през есента на 2010 г.?
Винаги може да се очакват протести. Те са възниквали дори и когато на пръв поглед е изглеждало, че нищо не може да се случи, а изведнъж се случва. Ако говорим за някакви трайни тенденции, ще видим какво ще стане с цените на тока, парното, газа.
Какво ще пожелаете на новоизбраното ръководство на Камарата на строителите?
Пожелавам на новия председател и на Управителния съвет на Камарата кризата наистина да е свършила. Пожелавам им да мислят стратегически за отрасъла като такъв. Да продължат да се борят с държавата, за да заемат мястото, което им се полага като регулатор на отрасъла, и заедно със синдикатите да работят за това хората, които са в строителството, да получават добри заплати, да си осигурят добри пенсии, да не мрат на работните си места и така да бъдат образовани и обучени, че да заслужат всичко това.