Георги Глушков, министър на младежта и спорта: ПЧП е ключов инструмент за развитието на спортната инфраструктура в България

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Министър Глушков, като ръководител на спортното ведомство как бихте оценили състоянието на спортната инфраструктура и кои проблеми смятате за приоритетни за решаване?

Това е важен въпрос, който изисква малко пояснение. Голяма част от спортната инфраструктура в България е изграждана през последните 40 години. Най-новите и големи съоръжения, които са лицето на страната ни, са на високо европейско ниво. Въпреки това все още не успяваме да ги използваме с пълния им капацитет. Очевидно не сме достигнали етапа, в който можем напълно да се възползваме от техните възможности. Това се отнася както за спортните организации, така и за феновете.

Много от по-старите ни съоръжения имат дългогодишна история, някои от тях са отворени преди повече от 60 г. Полагаме значителни усилия за тази инфраструктура, която на доста места е остаряла и тежка за поддържане. Немалко от обектите вече са с изтекъл експлоатационен срок и се нуждаят от скъпи ремонти. Затова нашата цел е в бъдеще да изготвим проекти, които да позволят развитието на инфраструктурата по такъв начин, че тя да служи както за социални, така и за спортни дейности. Разбира се, това е свързано с финансовите възможности на държавата, спортното министерство и общините.

В края на строителния сезон може ли да ни разкажете за по-големите обекти, които се реализираха в сферата на спортната инфраструктура? Какви средства има за такава по НПВУ и оперативните програми?

Със собствени средства Министерството на младежта и спорта продължава активно да изпълнява програми, които вече няколко години подпомагат обновяването и строителството на спортни съоръжения в страната. Те са съобразени с Наредба 4 от 2019 г. за финансовото подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти. Основен приоритет са съоръжения, които са държавна или общинска собственост. Много проекти вече са завършени, а по други продължава работата.

През миналата година реализирахме програма за споделено финансиране, при която общините и държавата участваха със средства 50 на 50. По този начин бяха изпълнени инвестиции за 7 млн. лв. в 17 обекта. Максималната стойност на проектите е около 2 млн. лв., като общините кандидатстват благодарение на техния административен и финансов капацитет. Примерите за реализирани обекти по тази програма включват новооткрита лекоатлетическа писта на градския стадион в Ямбол, ремонт на спортната зала за акробатика в Горна Оряховица и реновацията на закритата лекоатлетическа писта на Националната спортна академия „Васил Левски“, която е наистина впечатляваща.

По тази програма продължаваме с реконструкцията на градския басейн в Полски Тръмбеш и изграждането на лекоатлетическа писта във Видин. В с. Рибново се ремонтира стадионът, а в Лом се извършва пълно обновяване на зала „Балканиада“. Много общини отчитат нуждата от изграждане на спортни площадки в градовете, тъй като децата са все по-активни и желаят да спортуват, особено в по-топлите месеци, когато времето го позволява. Аз също забелязвам все по-голямо желание сред младежите да се занимават със спорт, което стана очевидно и по време на маратона в София.

Имаме и две нови програми. Едната от тях отново е със споделено финансиране, а по другата настоях да осигурим 100% от стойността на проектите с лимит от 5 млн. лв., за да могат спортните клубове и федерации да обновят базите, в които работят. Допустими са предимно стари съоръжения, които са общинска или държавна собственост. Надяваме се чрез тази програма да се активизира процесът по обновяване. Това ще бъде и тест за спортните клубове и федерации, за да видим доколко са способни да се възползват от подобно финансиране. Тази година малко ги изненадахме, но се надявам с времето интересът към програмата да нарасне и да бъдат модернизирани повече общински и държавни обекти.

По отношение на училищната спортна инфраструктура работим в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, което осигурява финансиране за възстановяването на спортни салони. Всяка година около 10 получават нужните средства. Искам да отбележа, че тези реновирани съоръжения трябва да се използват не само от учениците, но и от спортни клубове и картотекирани спортисти в извънучебно време. Масовият спорт продължава да се разраства, но спортните бази са недостатъчни, за да отговорят на нарастващия интерес. Общините са наясно с това и заедно ще продължим да работим в тази посока.

По така наречената Инвестиционна програма за общински проекти, която е включена в държавния бюджет, има ли заложени пари за спортна инфраструктура в общините?

За съжаление нямам конкретна информация в момента дали общините са подали проекти за спортна инфраструктура по нея. Надявам се да са заложили такива по Инвестиционната програма, защото много местни администрации се обръщат към нас за съдействие при изграждането на спортни съоръжения, което показва колко е важна тази тема за тях.

Броят на спортните федерации у нас вече е нараснал до 113, докато в периода, когато е изграждана инфраструктурата, те са били само 45. Международният олимпийски комитет (МОК) добавя нови спортове, които се смятат за градски и ангажират младите хора, без да изискват специализирана инфраструктура. Такива могат да се практикуват в градски условия – между блоковете, на спортни площадки. Това е положителна тенденция, защото не само насърчава физическата активност, но и помага за създаването на полезни навици сред младото население, което е от ключово значение за здравословния начин на живот.

Какво предстои да се реализира с възможностите, които предоставя европейското финансиране?

За съжаление в момента няма европейски програми, които да осигуряват средства за изграждане или обновяване на инфраструктурни спортни съоръжения. Въпреки това съществуват множество възможности за финансиране на младежки дейности и спортни програми за деца в риск или със специални нужди. Те подкрепят социалната ангажираност чрез спорта. Тази липса на финансиране за спортни съоръжения представлява предизвикателство за много общини и спортни организации, които се стремят да подобрят базите си.

В световен план публично-частното партньорство (ПЧП) се прилага сериозно в спорта, но при нас не е развито в нито една сфера. Има ли капацитет да се мисли в тази насока?

В световен мащаб ПЧП в спорта е значително по-развито в сравнение с България. У нас това все още е неизползван ресурс. Моето мнение е, че ПЧП тепърва ще се разраства - особено в спорта, и ще Ви обясня защо. В момента не сме достигнали до етап, в който спортните събития у нас да се посещават масово и да се плащат достатъчно високи цени, които биха оправдали инвестициите на частни партньори. Без такъв поток от приходи е трудно да се привлече частният сектор. ПЧП е ключов инструмент за развитието на спортната инфраструктура в България.

За да заработи този модел, имаме нужда от примери и успешни проекти, които да покажат как ПЧП може да бъде ефективно в български условия. В много страни тези партньорства съчетават интересите на публичния и частния сектор, като предоставят качествена инфраструктура, ангажираност на публиката и дългосрочни приходи. Нашият текущ модел не успява да постигне това, но вярвам, че с правилната стратегия и ангажираност можем да започнем да работим в тази посока.

Кой модел на работа в световен мащаб бихте препоръчали, Вие имате поглед? Коя държава се справя най-добре в това отношение?

Бих препоръчал германския модел на работа като пример за успешно развитие на ПЧП в спорта. Спортните съоръжения в тази държава са постоянно пълни с фенове, независимо от вида на състезанието. На големи събития, като например международни надпревари, капацитетът на залите се оползотворява максимално. Това показва, че моделът работи, тъй като има високо ниво на ангажираност от страна на публиката, което е ключово за успешното привличане на частни инвестиции.

Олимпийските игри в Париж това лято също са изключителен пример за това как ПЧП може да функционира ефективно. На всички спортни събития, независимо от часа или дисциплината, местата бяха заети, включително и на Паралимпийските игри. Този интерес и активно участие на феновете създават условия за устойчиво партньорство между публичния и частния сектор, което стимулира развитието на спортната инфраструктура.

В България проблемът до голяма степен се корени в бюрократичните пречки. В други страни процесите за одобрение и реализация на проекти са значително по-бързи и опростени. У нас има още много работа в тази посока, за да се улесни пътят на инвеститорите и да се привлекат повече частни партньори към спортните инициативи.

Какви са възможностите пред строителния бранш, от които може да се възползва – открити процедури, големи обекти, които предстои да се строят?

В момента големи проекти за изграждане в спортната инфраструктура не се предвиждат, тъй като средствата са силно ограничени. Основната цел беше „да събудим“ спортните клубове и федерациите, като ги насърчим да търсят възможности за строителство на спортни съоръжения. Те са ключовият двигател, защото произвеждат таланти за националните отбори и са основното богатство на Министерството на младежта и спорта.

В тази връзка, какво се случва със строежите на стадиони на футболни отбори у нас, например „Левски” и ЦСКА?

Това са проекти, които имат голям потенциал. ФК „Левски” отдавна търси възможност да изгради свой стадион, а с преактуването на държавната собственост в общинска клубът получава идеална възможност да използва модела на публично-частно партньорство. Това важи и за ЦСКА, където проектът също напредва. Тези два гранда с най-голямата фенска маса у нас могат да поставят началото и да бъдат пример за успешни ПЧП проекти.

Очаквам поне един от тях да изпълни плановете си и да покаже, че този модел може да работи ефективно в България, като генерира приходи и стимулира развитието на инфраструктурата. Това ще повлече и други спортове да мислят в същата посока. Всичко останало вече е остаряла концепция.

А какво се случва с Националния стадион „Васил Левски“? Говори ли се за неговото преместване?

НС „Васил Левски“ е в експлоатация повече от 60 г. В съответствие с новите тенденции съоръжението трябва да изпълнява различни функции. Основен приоритет е сигурността, т.е. стадионът трябва да бъде разположен на място, което да осигурява безопасността на гражданите в и около него. Тези въпроси предстои да бъдат обсъдени, но за да се случи преместването му, ще е необходима и политическа воля.

Как стоят нещата с баскетболните зали?

Баскетболът се разви значително в Европа, като водещи са най-богатите държави, където залите винаги са пълни и спортът се подкрепя от феновете. В България все още е необходимо търпение и по-добро управление, за да се достигне този модел. Тук пак стигаме до нуждата от развитието на публично-частното партньорство в спорта, което би могло да удовлетвори инвеститорите и да им осигури стимули да правят вложения в спортната инфраструктура. Засега обаче страната ни не е достигнала до необходимото ниво на мениджмънт, за да реализира ПЧП.

През последните няколко години се наблюдава един феномен – в малките населени места се изграждат обекти от спортната инфраструктура, които след това не се експлоатират ефективно и не се поддържат на нужното ниво, а в големите градове има обекти, които се рушат. Как може това да се преодолее?

Да, често в малките населени места се наблюдава проблем с поддръжката на спортните съоръжения, докато в големите градове някои обекти се рушат. Решението отново минава през ефективно ПЧП, което може да вдъхне нов живот на старите обекти. Отговорността за поддръжката на съоръжения в малките населени места трябва да бъде поета от администрациите, които са получили средства и са възложили изграждането на тази инфраструктура. Те са длъжни да се грижат и за нейното развитие, за да може спортът в техните региони да продължава да се практикува и да привлича все повече хора.

За времето, в което сте начело на министерството, кои от Вашите приоритети успяхте да реализирате? За какво не стигна време?

По време на моето управление като министър заедно с екипа ми успяхме да осигурим спокойна среда и качествена подготовка за нашите олимпийци, така че да се фокусират изцяло върху тренировките си. Именно осигуряването на перфектни условия за спортистите е сред основните ми приоритети. Втората важна задача беше финансирането на спортните клубове в България, което успяхме да осъществим – със стартирането на програмата за обновяване, за която говорих, им дадохме възможност да изпълняват проекти.

Отделно от това ММС финансира редица програми, свързани с масовия спорт, включително „Спортен час“, която е с бюджет от 2,5 млн. лв. и дава възможност на училищата да организират състезания и различни мероприятия. Започнахме работа по програмата в началото на учебната година и очакваме положителни резултати до приключването й.

В навечерието на празника на строителите - Димитровден, какво ще пожелаете на читателите ни, както и на нашия вестник, който навърши 15 години?

Поздравявам всички строители по случай Димитровден и им пожелавам да реализират много нови проекти и да постигат все повече успехи! Призовавам браншът да бъде активен и да проявява интерес към спорта, тъй като той има нужда от неговата подкрепа. Ако на спортните клубове и федерации са им необходими съвети за изграждането на спортни съоръжения, аз ще ги насоча към Камарата на строителите в България за експертно съдействие.

На вестник „Строител“, който навърши 15 години, пожелавам още много читатели и да продължавате все така да предоставяте качествена и полезна информация на страниците на изданието.