Новини

Лесе Мелгард, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия: През следващите 5 г. цифровизацията ще е критичен фактор за растеж на икономиките на страните

Наскоро бордът на директорите одобри механизъм за заеми, специално ориентиран към МСП

София е новият дом на Центъра за споделени услуги на Световната банка. В момента ние сме най-голямата международна структура в страната Ви.


През последните 30 г. България е получила от Световната банка 3,3 млрд. долара финансиране за 45 проекта

 

Г-н Мелгард, каква е значимостта на новата Рамка за партньорство на Световната банка (СБ) с България, одобрена от Борда на изпълнителните директори на групата на Световната банка във Вашингтон на 12 септември?

Рамката за партньорство с България е пътна карта, план за работата през следващите 5 години за това по какъв начин Световната банка ще подпомогне страната в нейния път за по-нататъшно развитие.

Един от основните акценти в партньорството е стимулирането на конкурентоспособността и социалното включване. Как конкретно България може да постигне тези цели в контекста на настоящите икономически и социални предизвикателства?

Ако ми позволите, ще се върна стъпка назад в контекста на първия въпрос, който зададохте, тъй като бих искал да дам повече информация за позицията на Световната банка не само в България, но и в глобален план. Страната Ви е член на Групата на СБ вече 30 години. През този период България е получила финансиране в размер на 3,3 млрд. долара за 45 проекта в ключови икономически сфери. Средствата са осигурени за подпомагане на прехода от планова и централизирана икономика към такава, която е отворена и ориентирана към пазарите. Страната Ви е сред четирите в ЕС, които все още могат да се възползват от всички инструменти, които Световната банка предоставя, с оглед на нейното икономическо развитие. Останалите са Полша, Хърватия и Румъния. България може да получи нашата подкрепа и пълен инструментариум в много направления, касаещи неравенството и бедността. В Рамката за партньорство СБ ще използва глобалните си знания, натрупани в други държави, но така че да са адаптирани за страната Ви и да помогнат за растеж и постигането на устойчиви решения. Става дума за съдействие и помощ, които са много профилирани – например едно министерство би могло да се възползва от нашата експертиза, да получи общ пакет, нещо което ние наричаме аналитично-консултантски услуги срещу заплащане. Те представляват техническа помощ в конкретна сфера. Извършваме също и дълбочинни анализи. Идеята е да се оценят определени предизвикателства или положителни аспекти в развитието на дадена държава. По отношение на въпроса Ви за конкурентоспособността и социалното приобщаване бих искал да подчертая, че предлагаме именно такива познания в някои от основните сфери, в които работим. Изготвяме проучвания, фокусирани върху конкретни аспекти на българската икономика. След това предоставяме получената информация, която считаме, че ще е в помощ на правителството и институциите. Например в момента правим глобално проучване относно готовността за правене на бизнес. То се реализира и на поднационално ниво и в България обхваща шест града. Оценяваме до каква степен те са готови да привличат инвестиции и да създават добра бизнес среда. Миналата година публикувахме Икономически меморандум, в който се подчертават конкретни пречки в бизнес средата в България. Документът дава също и насоки по какъв начин може да бъде подобрена конкурентоспособността. Фокусирахме се върху това, как може да се създадат равни условия за всички в различни направления. Например в сферата на обществените поръчки – по какъв начин може малките и средни предприятия (МСП) да бъдат поставени при равни условия с по-големите компании не само в процеса на кандидатстването, но и при печеленето на търговете. Ако ми позволите да вмъкна нещо важно, което касае всичко казано дотук – когато споменаваме Световната банка, трябва да е ясно, че говорим за Групата на СБ, която е формирана от различни институции. В контекста на България – става дума за Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), но също така и за Международната финансова корпорация (МФК), която работи директно с частния сектор. Благодарение на това имаме много добър поглед върху предизвикателствата и темите, които вълнуват бизнеса в страната. България наистина ще има полза, ако се възползва от услугите ни както в публичния, така и в частния сектор. Друга институция в рамките на Групата на СБ е Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите. За момента тя не работи в България, но това е институцията, която подпомага смекчаването на политическите рискове. Връщайки се на темата за социалното приобщаване, мога да споделя, че работим доста активно с Министерството на електронното управление. Подпомагаме ги в усилията им да направят по-достъпни цифровите услуги, които се предлагат в страната за всеки един гражданин. Също така си сътрудничим с Министерството на образованието и науката в дейности, свързани с обучението на учителите. Работим и с МСП основно чрез МФК. Един от фокусите е малките предприятия, които се ръководят от жени, да имат по-голям достъп до финансиране.

Какви са резултатите за тези шест града, в които се провежда проучването. Готови ли са за привличане на инвестиции?

Трябва да почакате за отговора на този въпрос, защото глобалното проучване по темата ще бъде публикувано през октомври и се надявам до месец и половина да представим и информацията на поднационално ниво. Ще се радвам, ако вестник „Строител“ присъства и отрази това събитие.

Каква е ролята на Световната банка в подпомагането на България при справянето с климатичните промени и изграждането на устойчиви екологични политики?

Темата за промените в околната среда е доста наболяла, а през последните години набра голяма скорост и стана значима до такава степен, че СБ преформулира своята мисия в световен мащаб. Преди основният ни фокус беше да изкореним крайната бедност и да стимулираме споделения просперитет по цял свят, но осъзнахме, че постигането на тези цели само по себе си не би означавало нищо, ако нямаме планета. Поради това основната ни мисия е преодоляване на крайната бедност на една обитаема планета. Тази тема е залегнала в Рамката за партньорство с България. Страната е сред най-въглеродно интензивните икономики в ЕС, тъй като разчита до голяма степен на изкопаемите горива. На дневен ред е и въпросът с качеството на въздуха. През последните години сме свидетели на големи суши, последвани от наводнения. Всичко това са теми, които ни вълнуват и са залегнали в нашата дългосрочна рамка за партньорство. Ще дам конкретен пример в този контекст. В момента работим с Министерството на енергетиката, с което се стремим да отключим потенциала на България по отношение на геотермалната енергия, предвид богатите находища на територията й. Сътрудничим си и с Министерството на околната среда и водите. Подпомагаме усилията на институцията за актуализация на Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха. Тоест реализираме целенасочени дейности и проекти в конкретния контекст на техническата помощ. По отношение на МФК има сериозен обем инвестиции, които са насочени към „зелена“ енергия, по-специално в изграждане на соларни паркове. Такъв проект е строителството на соларен парк „Свети Георги“ в България. По темата за екологичните проблеми извършваме и аналитична дейност. В рамките на 2025 г. планираме да публикуваме Доклад за изменението на климата и развитието в България. Това е нов инструмент. Има специфична методология за всяка държава, която показва как климатичните промени влияят, от една страна, на икономиката, а от друга – на бедността. В рамките на този документ ще има насоки за разработването на конкретни политики в отделните сектори и сфери.

Какви инвестиции и инфраструктурни проекти са предвидени за подпомагане на прехода към по-устойчива и нисковъглеродна икономика?

Към днешна дата говорим само за техническа помощ. Разбира се, България има възможността, ако реши, да се възползва от заем от нас за конкретни проекти – например в сферата на геотермалната енергия. Ще дам още един пример в сферата на „зелените“ решения в страната. Преди около месец подписахме споразумение с Агенция „Пътна инфраструктура“ за актуализиране на пътната стратегия. В нея фокусът ще е върху „зелени“ решения, както и върху насърчаването на въвеждането в експлоатация на повече електрически превозни средства. Общото разбиране е, че „зеленият“ преход и климатичните промени са тема, която е хоризонтална за цялата Рамка за партньорство и засяга всички аспекти на работата ни тук през следващите пет години.

Какъв е приносът на частния сектор в декарбонизацията на икономиката на страната и как се очаква този процес да бъде подкрепен от Световната банка?

Има няколко начина, по които частният сектор може да се възползва от подкрепата на СБ. Единият е през МФК, която може да подпомогне фирмите с техническа помощ в сфери, свързани с екологични теми или подобряване на екологичната инфраструктура. Могат да получат експертиза и в други направления в областта на климата. Нашият борд одобри съвсем наскоро нов механизъм за заеми, специално ориентиран към МСП, като половината от средствата ще се осигуряват за „зелени“ проекти, а другите 50% ще са насочени към фирми и предприятия, които са ръководени от жени. Както споменах, страната разполага с голям потенциал по отношение на геотермалната енергия. Трябва да бъде набелязано до каква степен могат да бъдат използвани тези ресурси за отопление или за производство на енергия. Това все още е отворен въпрос, на който може да бъде отговорено единствено и само ако бъдат извършени сондажни проучвания. СБ може да съдейства за разработването на финансов механизъм, който да привлече частния сектор, тоест да направим такива проекти атрактивни с оглед намаляването на техните рискове. Невинаги от първия сондаж може да откриеш нужните източници. Говорим за техническа помощ, чрез която да се разработи инструмент за публични средства. Те биха могли да компенсират частни фирми в случаите, когато съответните сондажи не доведат до резултат. Така ще се намали рискът за бизнеса. Ще дам и друг пример – в сферата на пътищата. Опитваме се да насърчаваме възлагането на обекти на изпълнители с оглед на крайните резултати и решения, които те предлагат, за изграждане на инфраструктура, отговаряща на екстремните климатични промени. Отново ще припомня, че МФК финансира проекти за соларна енергия.

Новата Рамка за партньорство включва и повишаване на ефективността на публичните разходи, и подобряване на качеството на услугите. Какви конкретни реформи предлага СБ да бъдат въведени в тази насока?

Това е тема, в която основен акцент са именно познанията, които банката предоставя. В миналогодишния ни икономически меморандум за страната сме разписали конкретни предложения, които би следвало да бъдат обмислени за да се постигне по-добра ефективност при разходването на публичните средства и да се повиши конкурентоспособността на икономиката. Говорейки за публични разходи, как оценявате ефективността на публичната администрация и какви препоръки имате в тази сфера? Позволете ми в отговора на този въпрос да дам пример с наскоро публикувания доклад, който прави преглед на публичните финанси в страната. Документът е на национално ниво, а в момента работим по друг, който е на поднационално ниво. Една от темите в доклада на национално ниво е събираемостта на ДДС в различните икономически сектори. Също така разглеждаме и типовете фирми с най-висок риск в този контекст. Отделно сред секторите, върху които сме се фокусирали при анализа на ефективността на разходите е образователният – там се наблюдава съществено разминаване между реалните обществени разходи и съответно резултатите, които се постигат. Това е сфера, на която препоръчваме да се отдели специално внимание, да се помисли как да се постигне по-добра корелация между вложенията и крайния резултат. Докладът на поднационално ниво, който очакваме да се публикува в началото на следващата година, разглежда по какъв начин парите от националния бюджет преминават към управление на местно ниво. Конкретно се обръща внимание на теми като облагането на превозни средства и недвижими имоти, тъй като наистина това са две от основните сфери за набиране на средства в общините. Също така там се разглеждат и политики, свързани със замърсяването от превозните средства и от трафика.

Как Световната банка работи с българските власти за засилване на антикорупционните политики и подобряване на прозрачността в публичния сектор?

Връщам се отново към документа, който няколко пъти коментирах – икономическия меморандум за страната Ви. В него основният акцент, който поставихме, е именно да се осигурят равни условия за всички. При съставянето му разгледахме над 150 хиляди договора за обществени поръчки. Проучихме регистрите на длъжностите лица, които имат участие в провеждането на процедурите, а от другата страна бяха регистрите на спечелилите обществени поръчки. Наблюдава се много висока корелация между субекти, спечелили поръчки, и участници в политически формации. Също така се наблюдава много висок процент на търговете с един-единствен кандидат. Това е тревожен факт. Имаме конкретни препоръки в тази сфера. Те са свързани със законодателни промени, с които да се намали процентът на търговете с една-единствена оферта, да се удължат сроковете за подаване на оферти и да се ограничи обхватът на неконкурентните процедури. Предлагаме и увеличаване на ресурсите, които са на разположение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по отношение на антикартелните дейности. Например увеличаване на броя на извънредните мерки, които провеждат, подсилване на процедурите, извършвани преди самите проверки. Важен елемент е и подобряването на мониторинга и въвеждане на по-строг контрол, когато говорим за държавни служители на по-висока длъжност. През последната година проведохме обучение в Агенцията по обществените поръчки с оглед разпознаването на т.нар. червени флагове или рискове от неконкурентни практики при процедурите, които следва да бъдат прегледани. Това е изключително интензивна работа и обучението бе насочено към това как да бъдат идентифицирани възможни нередности. Нашата дейност е насочена към това как да подобрим и подсилим определени сфери в администрацията, за да бъдат разрешени проблемите. Доволни сме, че има чуваемост от властите и те активно се включиха в това обучение. Поканихме експерти от САЩ, Шотландия и други страни, които показаха добри практики за това как може да бъде изработен „чист“ процес на възлагане на обществени поръчки.

Какъв е приносът на Световната банка за насърчаване на инвестициите в иновации и дигитализация в България? Има ли конкретни проекти в тази сфера?

През май подписахме важно споразумение за техническа помощ с Министерството на електронното управление. Конкретно в контекста на дигитализацията нашето техническо съдействие е в посока подобряване на дигиталната инфраструктура чрез управление на данни и изграждане на пространства за данни. Те ще дадат възможност различни оператори да споделят в една сигурна среда чувствителни данни помежду си. Това ще подпомогне България в изпълнението на ангажиментите й към ЕС за дигитална свързаност. Подпомагаме Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия чрез инициативата Digitrans като целим фирми от Северна България да използват повече цифрови решения. През следващите 5 г. цифровизацията ще е критичен фактор за какъвто и да било растеж на икономиките на страните. Това ще е основополагащ фактор отделните държави да могат да извлекат максимума от различни технологии, като например изкуствения интелект.

За финал на разговора ни – как оценявате 30-годишното сътрудничество на институцията с България? Ползотворно ли е и къде може още да се работи?

В определени периоди се наблюдават много стабилни отношения, в други случаи нещата са малко по-различни, но като цяло през последните 30 г. наистина може да кажем, че имаме отлично партньорство с множество различни правителства. През ноември 2021 г. България стана член на Асоциацията за международно развитие, която подпомага най-бедните страни. Това също е признак за актуалното състояние на страната и нейния ангажимент към останалите държави. Нещо, което не е споменато конкретно в Рамката за партньорство, но е много важен елемент, върху който искам да наблегна, е, че София е новият дом на Центъра за споделени услуги на Световната банка. Има над 138 служители в момента, като се очаква броят им да се увеличи до 300. Този център в София е един от трите ни развойни такива в глобален аспект и е част от нашата стратегия „Следвай слънцето“ – по всяко време на денонощието някой от служителите ни да е на разположение. България успя успешно да се справи с конкуренцията на други европейски столици, за да привлече центъра. В момента ние сме най-голямата международна структура в страната Ви. От нашата сграда в София помагаме не само на българското правителство, но и на целия свят.