Арх. Богдана Панайотова, вр.и.д. главен архитект на Столичната община: Необходима е промяна на структурата на Направление „Архитектура и градоустройство“

Арх. Панайотова, назначена сте на поста вр.и.д. главен архитект на Столичната община (СО) до провеждането на конкурс. Кои са първите задачи, с решаването на които се заехте, и какво предстои за Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ)?

Нямах предварително начертани стъпки как да действам начело на НАГ, но не ми беше необходимо много време, за да направя план с какво да се заема. Първо и най-спешно ми се наложи да уеднаквя начина на работа с всички главни архитекти на районите администрации и да създам нова практика, по която да се действа. За целта проведох срещи с архитектите от столичните райони и с браншови организации. Мисля, че началото е поставено и редът е създаден. Става въпрос за вътрешни правила, които трябва да се спазват при извършването на всяка една услуга, която се предоставя от Направление „Архитектура и градоустройство“. Това не са законови или структурни промени, а норми, следващи закона и заложените в него срокове.

Втората важна стъпка беше свързана с разпределяне на правата, които са залегнали в наредби на Столичния общински съвет в съответствие със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те се вменяват от главния архитект на служители в НАГ, районни архитекти или от кмета на СО към други служители от общинската администрация. Досега практиката е била всички права да са съсредоточени в главния архитект, който е изпълнявал и тези, които се дават на кмета със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и специалния закон за София (ЗУЗСО). Т.е. главният архитект е ангажиран не само със своите си правомощия, но и с тези на кмет на СО. Като се добави и фактът, че поради структурата на НАГ главният архитект е и началник, и административен директор, се стига до обстоятелството – да не е възможно всичко да се изпълнява в срок и качествено. Изготвихме ново разпределение на правата.

Третата важна стъпка касае структурата в НАГ и Столична община. Всеки един администратор би трябвало да знае, че правилната структура е предпоставка за добрата административна практика. Настоящата структура е много неудачна и със сигурност неработеща. Създават се практики, които не са добри за бъдещото развитие на какъвто и да е проект. Например в момента в НАГ като страна по чисто техническото изпълнение на законодателството има сектор, който отговаря за минералните води, за опазване на културното наследство, за отчуждаването. Това не би следвало да е вменено на техническа служба, нито да е в правомощията на главния архитект. Причината е, че отчуждаването е свързано с финанси и с инвестиционната политика, както и с общинската собственост. Освен това дирекциите и отделите са разпределени на различни места и това прави системата неработеща. По този начин трудно може да се контролира и да се организира правилно бъдеща инвестиционна политика като цялост – да се започне от мисленето за изработване на планове, прилагането им, отчуждаване с цел завършване на плана, стартиране на инициативата и изготвяне на програмата за реализация. Цялата тази координация трябва да е много добре работеща, имайки предвид, че законодателството ни по отношение на план, който предвижда отчуждаване, има давност – докога един терен може да бъде отчужден. След това има давност колко важи отчуждаването – между 3 и 5 г. Ако политиката не се провежда правилно, някои срокове се губят, а и в целия процес е включен и съдебният контрол.

Необходима е промяна на структурата на НАГ, за да се получи правилната комуникация и координация. Направлението е създадено единствено и само за да прилага и изпълнява законодателството при одобряването на планове. НАГ няма право да провежда инвестиционната политика на Столичната община.

За изминалия месец считам, че изпълних всичко, което си бях поставила като задачи.

Какви ще са другите Ви приоритети начело на НАГ?

За мен е ключово да приложа правилно това, което създадох, и то да се превърне в практика. Надявам се до два-три месеца да се установи нов ред.

Друга важна за мен задача е електронното издаване на разрешение за строеж. Много е напреднала работата в тази насока. Заедно с браншовите организации ще подготвим демо версия на процедурата, за да създадем експериментална практика и да установим как би работила тя. Организациите, с които си сътрудничим, са готови да заявяват искания по електронен път, а ние ще се опитаме да реагираме електронно и да ги обслужваме. Засега по закон сме длъжни да извършваме всичко на хартиен носител и се надявам в обозримо бъдеще това да се промени.

По време на инициативата Ви за въвеждането на единна практика за главните архитекти на районите на СО им препоръчахте издаването на виза за проектиране да бъде на основание на чл. 140 от ЗУТ. Какви очаквате да бъдат резултатите? Предвиждате ли да въведете следващи стъпки за облекчаване на административната тежест?

Имаше грешна практика, защото законодателят не изисква да се издават визи за проектиране. Много малко са законовите случаи, когато се изисква такава, те са упоменати в ЗУТ и ЗУЗСО. Виза за проектиране е остаряло понятие от отпадналия ЗТСУ, в който се казваше, че за всяко едно проектиране главният архитект трябва да даде разрешение. Това беше смисълът и затова се казваше виза. Тя е пренесена и в сегашното законодателство, но без дефиниция, само се посочва, че визата е извадка от плана.

С моите указания информирам всички – главните архитекти на райони, браншови организации, собственици на имоти, че не е необходимо да вадят виза, преди да започнат да проектират. Всички изходни данни за едно проектиране в Столична община са налични в дигитална среда и са достъпни за всеки. Тоест, всеки проектант и собственик на имот може да прецени какво би могъл да проектира и строи в собствения си имот.

Подписах няколко писма за уеднаквяване практиката в НАГ и 24-те района на СО – за визите за проектиране, както и за разрешенията за строеж, за търпимост, за въвеждане в експлоатация и др.

През последните години НАГ е давано като пример за дигитализиране на процесите. Каква е Вашата оценка за постигнатото и как трябва да продължи работата в тази посока?

Потвърждавам това, което казвате. Категорично Столичната община и Направление „Архитектура и градоустройство“ са сред най-успешните примери за цифровизиране на процесите и услугите за бизнеса и гражданите. Няма как да не признаем нещо, което е факт.

НАГ ще продължи да опитва да внедрява все повече и повече неща и да прави информацията публична съгласно Закона за защита на личните данни.

Какво е Вашето мнение относно изработване на нов или промяната на ОУП на София и трябва ли да се работи в тази посока?

Много са противоречиви изказванията по отношение на изменението на ОУП. Не знам по какви причини в последно време се говореше, че няма нужда от изработване на ОУП, тъй като съгласно последни тълкувания на ВАС, административният акт за одобряването му подлежи на обжалване. Абсолютно цялата професионална общност и всеки човек, който е запознат със силата и ролята на даден ОУП, е наясно, че актуализацията и изработването на нов Общ устройствен план на София е закъсняло. Имайте предвид, че предвижданията на един ОУП са актуални за период от около 20 г. ОУП на Столичната община е от 2009 г. и той изтича, а процесът на изготвяне на задание, на изработване, на обществено обсъждане е много дълъг. Трябва да се има предвид, че и последните години наложиха промени в обществено-икономическия живот. Всичко се развива с много по-бързи темпове, отколкото са предвижданията. ОУП е болна тема, която трябва да се реши спешно. Полагам всички усилия да ускоря максимално процеса по изработване задание за ОУП и при добро развитие на обстоятелствата, същото е абсолютно реално да се появи в скоро време.

По задание за ОУП са работили различни организации, много колеги. Всеки е правил по нещо – за развитие на зелената система, за транспортната инфраструктура, само за разширението на метрото има три промени на плана в последните години. Всичко това трябва да се събере заедно с новите предвиждания и да се подреди по правилния начин.

София е и единствената община в България, която разполага със закон, който урежда устройството и застрояването на нейната територия (ЗУЗСО). Този нормативен акт изпълнява ли задачите, заради които беше създаден? Смятате ли, че в него е необходима промяна, която да спомогне за решаване на проблемите в града?

Ще започна от там, че част от общинските наредби са остарели и неработещи. Имаме нормативни актове, които са създадени преди години, а още няма структура, която да отговаря за тяхното прилагане. Затова започнахме да организираме работата по промени в някои наредби или изготвянето на изцяло нови. По мое предложение кметът на Столичната община Васил Терзиев създаде междуведомствени групи, в които са включени всички, които имат някакво отношение към зелената система, към транспорта в администрацията, браншови организации, проектанти и други, за да може до 1-2 месеца да има визия за всяка наредба. След това ще се направи анализ дали е необходима само определена промяна в някои документи, или трябва да се правят изцяло наново.

А това, дали е необходимо ОУП на София да бъде одобрен със закон от парламента, или да е както във всички останали общини в България с решения на общински съвет, не мисля, че е редно точно аз да го коментирам, но би могло да се повдигне като въпрос.

Няколко са големите проекти в столицата, които са във фокуса на общественото внимание – обновяването на пл. „Света Неделя“, изграждането на последния участък на Софийския околовръстен път (СОП), както и т.нар. Зелен ринг на столицата. Какви според Вас са стъпките, които трябва да бъдат предприети, така че всеки от проектите да намери своята по-бърза реализация?

Това са три теми, при които ситуацията е аналогична. По всеки от тези проекти дейностите са започнати и са стигнали до някъде. Правилното им продължаване зависи само и изцяло от добра структура, организация и мислене в една посока от кмета на Столичната община, на СОС, а в случая на СОП и от отговорните институции. Няма друг град в България, където околовръстното шосе да попада в рамките на града – това е заварено положение от действащия сега ОУП. Трябва да се има предвид, че част от СОП през 2013 г. е обявена за обект от национално значение. Подобен обект се ползва от много права и дейностите по реализирането се извършват бързо, но в случая със Софийския околовръстен път това въобще не е така. В момента дори е затруднено положението с отчуждаването на частните терени, което трябва да се извърши от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от Столичната община.

По отношение на Зеления ринг планова обезпеченост има на 80%, особено в южната част на София. Има малка част от него, която още се работи на ниво географска информационна система. Няма пречки да бъде изпълнен целият ринг в южната част. Отчуждаването не е проблем, защото ще бъдат засегнати малък брой имоти. Зеленият ринг преминава през алеи в паркове, булеварди или съоръжения и се налага придобиване на имоти само за изграждане на довеждащата инфраструктура. Има участък в кв. „Слатина“, който е готов за възлагане на инвестиционно проектиране.

За обновяването на площад „Света Неделя“ мога да кажа, че проектът е уникален и бутиков, но е под въпрос колко е изпълним. Разрешенията за строеж са обжалвани в съда и това е причината да се забави процесът по възлагане. Обхватът му е много голям и се мисли в посока да се разпределят функциите по управление на проекта, авторския надзор. Изготвят се задания за възлагане в бъдеще на тези дейности. Коментира се и разделянето му на лотове. Реализацията ще е сложна, защото има и съпровождаща инфраструктура, която трябва да се обнови, ще има много копане – а в центъра на София не се знае какво ще излезе под повърхността.

Каква е Вашата визия за развитие на Столичната община – като застрояване, транспортна и екологична инфраструктура? Според Вас какви са основните въпроси, които трябва да се решат, за да се избегнат проблемите, които сега са на дневен ред?

Отчуждаванията, които са предвидени според действащия ОУП, са голям проблем. Процентно е постигнато много малко и съответно и изградената инфраструктура е недостатъчна спрямо останалото построено в София. Не знам дали е възможно някога да се навакса изоставането. Моята визия може да не съвпада с тази на общинските съветници – спешно да започне да се работи в тази посока, за да се навакса с отчуждаването на терени. Това трябва да стане успоредно със задание за нов ОУП и в съответствие с бъдещото развитие на града на север, както и да се мисли за цялостното разширение на инфраструктурата.

Когато се започне инвестиционна политика, насочена към определен район, ние трябва да извървим нормалния път – изработка на план, влизането му в сила, отчуждаване, реализация и строителство. Много е важно тази идея да се поеме и от следващите управляващи, защото никога един мандат не е достатъчен.

Тук искам да кажа, че решаване на проблема с презастрояването може да се постигне чрез преосмисляне на нормите за застрояване. Това може да се постигне обаче през промени в ЗУЗСО. Дори и целият СОС да иска нещо, ако Народното събрание каже „не“ - нищо няма да се случи. Да се надяваме, че в годините напред развитието на София ще зависи от Столичната община.

Предстои да се проведе конкурс за избор на нов главен архитект на СО. Вие ще се включите ли?

Сега бях мотивирана да вляза в НАГ и да подобря работата на структурата, както и начина на прилагането на наредбите на СОС. Засега не съм решила дали е нужно да участвам в конкурса за избор на нов главен архитект. Искам да свърша всичко, което съм си поставила като цел, и на следващия главен архитект да му бъде по-лесно да изпълни плановете си. Бих помогнала по всякакъв начин.

Арх. Панайотова, в Нов български университет (НБУ) се случи инцидент, при който покривът на Аулата на учебното заведение се срути. Вие бяхте на място. Какви са Вашите впечатления от видяното там?

Да, бях на мястото на инцидента. При възникналия инцидент на място се събраха всички институции, под чиято юрисдикция се контролират подобни възникнали ситуации. Всички подходиха изключително бързо, адекватно и професионално. От страна на ДНСК и Столична община беше извършена на място своевременно проверка от експерти на двете институции, при която се установи, че случаят не попада в Наредбата за обследване на аварии, нито се касае за авария по време на строителство, а е изцяло в правомощията на Столична община за действия по чл.195 и чл.196 от ЗУТ, според които общината обследва сградата и издава заповед съобразно състоянието й. Комисия от инженери и конструктори установи, че инцидентът в НБУ е възникнал по време на вътрешно преустройство на аула „Максима“ по изготвен интериорен проект, без в него да е предвидено засягане на конструкцията на сградата. Предоставени са и всички документи от страна на НБУ, касаещи ремонтните действия, включващи интериорен проект, договор със строителна фирма, както и разрешение за изграждане на фотоволтаична система на покрива. Установено е, че фотоволтаиците са били поставени на покривната конструкция на строената през 1980 година сграда напълно законно през 2021 година с разрешение, издадено по новите облекчени изисквания съгласно чл. 147 от ЗУТ, според който не се изисква обстойно обследване на съществуващата покривна конструкция, а само представяне на проектно решение от инженер-конструктор. При заложеното в проекта вътрешно преустройство не е предвидена промяна в предназначението на сградата, а само промяна на интериорния дизайн, включващ подмяна на окачен таван, окачени ламперии по стените, въздуховоди и климатични инсталации. В случая, Столична община предприе единствените адекватни законосъобразни действия.

Как планирате да работите със съсловните организации и по-специално с Камарата на строителите в България? Как бихте могли да си бъдете взаимно полезни?

За периода, в който съм начело на НАГ, срещам много голяма подкрепа от страна на всички браншови организации. Провеждаме с тях редовни срещи. Поставили сме си и задачата заедно да оправим функционирането на НАГ, да създадем идеи за промени в нормативните актове на СОС и да се инициират предложения за промени на наредби на МРРБ, а след това и на закони.

Браншовите организации са тези, които пораждат промяна на законодателството, и така и трябва да бъде. За първи път им даваме трибуна и създаваме пряк контакт с тях, за да изслушам техните проблеми.

На финала ще кажа, че бързам да свършва всичко, което съм си поставила като цели, да бъде изпълнено и мисля, че засега се получава по правилния начин.