Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП: Вече изглежда невъзможно да наваксаме изоставането по Плана за възстановяване

Г-н Радев, поздравления за избора Ви за евродепутат. Какви ще са приоритетите Ви в новия Европейски парламент? Какви ще бъдат сферите, в които ще насочите усилия?

Използвам възможността отново да благодаря за гласуваното доверие. То безспорно задължава! Надявам се, че независимо от политическите си различия с колегите от българската делегация в Европейския парламент ще намерим общ език, за да обединяваме усилия и да защитаваме интересите на страната ни, тъй както успявахме да го постигнем през предходните мандати.

Извоювали сме добри позиции на България в Европарламента, които трябва да запазим. Това е важно за българските каузи, като Шенген например. Спечелили сме категоричната подкрепа на ЕП и ЕК за присъединяването ни, но за да извървим докрай пътя към пълноправното членство, трябва да преодолеем и последните бариери в Съвета. Не е реалистично да очакваме това да се случи преди изборите в Австрия, но смятам, че след тях ще можем да постигнем дългоочаквания пробив за сухопътния Шенген, който е и от най-голямо значение за нас. Така че битката продължава, а за съжаление политическата нестабилност в България не ни помага на дипломатическия фронт.

Що се отнася конкретно до темите, с които оставам ангажиран, знаете, че през годините работя последователно за по-ефективно правосъдие, за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите в ЕС, така че да намалим и бюрокрацията, за адаптиране на правната рамка към промените, произтичащи от цифровия преход.

На фона на множеството предизвикателства, пред които е изправена Европа, сигурността е ключов приоритет. Тя ни задължава да сме по-координирани и устойчиви при кризи във всички аспекти – от охраната на границите през противодействието на трансграничната престъпност до засилване на военно-отбранителната промишленост на ЕС. Не за да воюваме, а за да можем да се защитаваме от всякаква евентуална агресия.

Бяхте избран за заместник-председател на Комисията по правни въпроси в Европейския парламент. Какви са основните приоритети, които си поставяте в тази роля?

С единодушната подкрепа на колегите поех зам.-председателското място в правната комисия, отредено за ЕНП. Освен това оставам член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на Комисията по петиции в ЕП. Гледам много отговорно на всяка от тези позиции, защото знам колко е важно да подобряваме правната рамка и в съвременната динамична среда да можем да разчитаме на по-ефективни и по-адекватно приложими правила.

Моята работа в Комисията по правни въпроси винаги е била насочена към подобряване на съдебното сътрудничество между съдилищата на държавите членки, улесняване на достъпа до правосъдие за европейските граждани, облекчаване на административната тежест за бизнеса.

И като юрист, и като политик, натрупал опит в Общинския съвет на Варна, в Народното събрание, а през последните два мандата и в Европейския парламент, съм наясно, че законодателната работа е процес, който изисква непрекъснато да надграждаме. Ето например с гласуваните общоевропейски правила направихме възможно въвеждането на многоезични стандартни формуляри за редица документи за гражданско състояние. Отменяйки изискването за легализация или апостил, спестихме на хората и време, и пари. Ред е на следващата крачка – реформите да обхванат и дипломите в ЕС.

Кои са най-важните законодателни инициативи, върху които работите, и как те ще по­влия­ят на България и останалите държави членки на ЕС?

От гледна точка на досиетата, по които работих като докладчик през изминалия мандат, мога уверено да кажа, че постигнахме много по отношение на дигитализацията на правосъдните системи, облекчихме бизнеса с важни промени в областта на дружественото право и мисля, че стъпка по стъпка този напредък трябва да продължи. Знаете, че лично участвах и в законодателния процес, довел до най-мащабната реформа за борба с изпирането на пари в ЕС. Убеден съм, че трябва да продължим да развиваме общоевропейските правила и сътрудничеството между държавите членки като лостове за противодействие на трансграничната престъпност. Това е еднакво важно и за България, и за партньорите ни в ЕС.

Както вече казах, трябва да надграждаме, което не изключва и ревизия на досегашни решения, когато е необходимо. ЕНП например вече се ангажира да работи за отпадане на забраната за двигатели с вътрешно горене, а това означава завой в регулациите, които предвижда Зелената сделка.

На фона на руското нашествие в Украйна и военните конфликти близо до границите на Европа очаквам да се възобновят дебатите за засилване на колективната отбрана и създаването на европейски сили за бързо реагиране.

Бих акцентирал и върху предстоящата всеобхватна реформа на правилата за хуманно отношение към животните. По време на предизборната кампания отново се уверих, че много хора се интересуват от тази тема. Законодателният пакет беше внесен в края на 2023 г. и настоящият мандат ще бъде решаващ за промените, които, от една страна, ще обхванат изискванията за транспортиране на животни, а от друга, трябва да установят първите по рода си в ЕС единни стандарти за развъждането, отглеждането и търгуването с кучета и котки, както и мерки за тяхната по-добра проследимост. Изключително важно е колко амбициозен в тези и други насоки ще се окаже окончателният законодателен текст. През изминалия мандат бях зам.-председател на Интергрупата за защита на животните в ЕП, която след изборите все още не се е структурирала, но ще го направи през есента и възнамерявам да се включа отново в състава й.

Преизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща да назначи еврокомисар по въпросите за достъпа до жилища. Какво мислите за това предложение и как смятате, че то ще се отрази на жилищната политика в Европа?

Реално погледнато, този нов ресор съответства на част от политическите инициативи на ЕК за предстоящия мандат като Европейския план за достъпно жилище и инвестиционна платформа за достъпни жилища. Сред причините са увеличаващите се цени на наемите и недвижимото имущество в Европа.

Както знаете, и у нас – къде нашега, къде наистина, нашумяват истории за панелни апартаменти в крайни столични квартали, които струват колкото къща в Испания. Не се наемам да анализирам пазара, но е факт, че цените на жилищата отбелязаха рязък ръст през последните години в целия ЕС, което неминуемо се отразява на домакинствата.

Особено уязвими са младите хора. Дори Housing Europe изчисли въз основа на данни на Евростат за 2022 г., че 9,6 млн. работещи на пълен работен ден на възраст 25–34 години все още живеят с родителите си, което се равнява на всеки пети гражданин на ЕС в тази възрастова група.

Да не забравяме, че станахме и свидетели на масови жилищни протести в Амстердам, Берлин, Брюксел, Лисабон. Има и нарастващо недоволство сред местните жители в туристически дестинации, където краткосрочните наеми „изтръгват“ всеки квадратен метър от районите, в които има работни места и училища.

Бих цитирал и още една статистика – според FEANTSA в резултат от липсата на достъпни жилища проблемът с бездомните е нараснал със 70% между 2010 и 2020 г.

Накратко, трябва да се отговори на жилищната криза в ЕС, като се вземат под внимание различните й аспекти, като се търси баланс между държавни и европейски политики. Разбира се, част от този процес е и строителният бизнес. Аз самият нямам задълбочен поглед в тази сфера, но си давам сметка, че стимулите за устойчива жилищна политика трябва да се разглеждат в контекста на голямата цел за борба с бедността.

Говорейки си за политиките на ЕК, няма как да не Ви попитам за проблемите с реализацията на Националния план за възстановяване и устойчивост, особено в частта саниране, и Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ (ПРР). Има ли опасност страната ни да загуби средства по НПВУ и кога можем да очакваме втория транш?

Не съм оптимист. През последните години работата по европейските програми буксува. Евросредствата не стигат до хората, до бизнеса, до общините. При предишния програмен период са използвани над 90% от парите, а вече сме в средата на настоящия и равносметката сочи под 4%.

Правителството на Бойко Борисов остави готов и предварително съгласуван План за възстановяване и устойчивост. Тези, които парадираха, че са носители на „промяна“, тръгнаха да го прекрояват, да го пълнят с лобистки проекти и от Европейската комисия ясно им казаха, че така не става. Докато други държави отдавна инвестираха парите, България разполага с 10 млрд. лв., но само на книга, и съществува реален риск те да „изгорят“. Икономиката ни има нужда от тези средства, но за съжаление вече изглежда невъзможно да наваксаме огромното изоставане по Плана.

Какви са Вашите очаквания за бъдещето на Европейския съюз в контекста на глобалните предизвикателства като климатичните промени и миграционната криза?

Колкото и тривиално да звучи, солидарността е ключов фактор за преодоляването на глобалните предизвикателства и в това се състои голямата сила на ЕС. Като последствие от климатичните промени с много от природните бедствия, които ни връхлитат, държавите членки не могат да се справят сами, но могат да разчитат на механизмите за взаимопомощ в ЕС. Горските пожари са пример за подкрепата, която беше мобилизирана чрез задействането на Механизма за гражданска защита на ЕС. Знаете, че няколко европейски страни изпратиха у нас самолети, за да ни помогнат в борбата с огнената стихия.

Що се отнася до миграцията, предстои да заработи приетият в края на предходния мандат пакт. Той ще замени неработещия Дъблински регламент и ще даде на държавите членки повече механизми да затегнат охраната на границите и да спрат безконтролното навлизане на мигранти в ЕС. С този пакт интересът на държави като България, които пазят външните европейски граници, е защитен, защото са предвидени процедури за разселване на мигрантите и бързо връщане на тези от тях, които нямат право на убежище.

При последното си посещение в България председателят на ЕНП Манфред Вебер ясно заяви, че при Бойко Борисов имаше нулева пропускливост на границите и именно той бе един от първите лидери, които предупредиха Европа за проблема с неконтролируемата миграция. На практика с новия пакт ЕС показва решимост да защити европейския начин на живот. Това означава бързо да разграничаваме бежанците от икономическите мигранти, да бъдем твърди към онези, които не отговарят на изискванията за закрила и не зачитат порядките ни.

С приемането на пакта за миграцията не слагаме точка на усилията за повече сигурност на границите. ЕНП вече обяви, че ще настоява служителите на Frontex да се утроят до 30 000 души и агенцията да разполага с по-голям бюджет за закупуване на модерно оборудване и осигуряване на по-добра защита на външните граници.

Как оценявате текущото състояние на кохезионната политика на ЕС и какви са Вашите приоритети за подобряване на ефективността й?

Кохезионната политика на ЕС е успешен инструмент в борбата за премахване на икономическите, социалните и териториалните неравенства в цяла Европа. Тя има сериозен дял в бюджета на ЕС и е централна точка в предстоящите преговори за следващия седемгодишен цикъл на финансиране. В последните години залегна тезата за необходимост от сериозна реформа на политиката на сближаване. Това може да включва засилено съсредоточаване върху наистина необлагодетелстваните райони, по-точно дефиниране на местните икономически предизвикателства, подобрен достъп до финансиране за малки общини и компании и т.н. Не бива да се примиряваме с двойните стандарти в ЕС и това е позиция, която аз самият винаги съм отстоявал като представител на България в Европейския парламент.

ЕНП поставя фокус върху преодоляването на пропастта между селските и градските райони, между по-бедните и богатите региони, дори държави. Осигуриха се програми и финансиране от няколко милиарда евро, с които тези разлики да се стопяват чрез инвестиции в устойчив растеж.

Но не всичко опира до пари – трябва да опростим допълнително достъпа до средствата и да дадем възможност на местните и регионалните власти да имат по-пряко влияние върху начина, по който се използват ресурсите. Иначе казано, регионите не бива да бъдат изолирани от процесите на вземане на решения в Брюксел.

Освен това трябва да ускорим инвестициите в иновативна цифрова инфраструктура и научни изследвания, гарантирайки, че всяко кътче в Европа, в това число и в България – независимо колко отдалечено е то, може да участва пълноценно на единния европейски пазар. Това е начинът политиката на сближаване да бъде двигател на просперитет и занапред.

Как преценявате напредъка на България за изграждане на важните инфраструктурни проекти? Изоставаме ли с реализацията им и според Вас в кои ключови приоритети трябва да насочим усилията си?

Достатъчно е да спомена, че Северна България продължава да чака стратегическата магистрала „Хемус“, а неотдавна излязоха данни, според които за цялата минала година са били изградени едва 26 км нови пътища и половината от тях са третокласна пътна мрежа. За зациклилата работа по европейските програми и Плана за възстановяване вече казах. Уви, имаме достъп до европейски средства, но те не се използват – буквално стоят и чакат, защото просто не се управляват добре.

За съжаление така страната ни пропусна много възможности и загуби ценно време. Вече няколко години България не може да излезе от аварийната лента, а гражданите и бизнесът имат все по-голяма нужда от стабилност и предвидимост.

Камарата на строителите в България и в. „Строител“ организират през октомври кръгла маса за визията за развитие на строителния сектор. Използваме случая да Ви поканим. Надяваме се, че ще можете да се включите.

Благодаря Ви за поканата. Ако работната ми програма позволява, ще се включа.

От опит знам, че в основата на успешните политики е диалогът – конструктивен и открит диалог на всички нива.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието?

Ценя специализираните издания като в. „Строител“ , защото предлагат по-задълбочен поглед върху проблематиката, на която са посветени.

Работата ми може и да налага да съм в Брюксел или Страсбург, но всяка седмица се връщам в България, следя отблизо процесите у нас и се старая да бъда информиран за събитията и темите, които вълнуват обществото ни. Само така ние – българските представители в европейските институции, можем да бъдем адекватни и наистина полезни, защитавайки позициите на страната ни и авторитета й в Европа.