Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и президент на Европейския енергиен форум: Основен приоритет в работата ми ще бъде реиндустриализацията на Европа

Г-жо Пенкова, поздравления за избора Ви за зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент (ЕП). Какви са Вашите приоритети на този висок пост? Как ще ги отстоявате?

Този избор е признание за България и за БСП, както и за опита на нашите експерти в сферата на енергетиката и индустрията. В своята работа досега винаги съм колаборирала с тях, за да гарантираме, че националният ни интерес в сферата на енергетиката и индустрията е защитен във всяко едно европейско законодателство. Занапред също ще продължа да работя в координация с представителите на българската индустрия и енергетика, със синдикатите и браншовите организации, за да защитавам достойно интереса на страната ни и гласът ни да се чува на най-високо ниво в определянето на европейските политики. Този пост ми дава по-голяма институционална тежест, за да мога да гарантирам, че важните политики за България ще бъдат приоритет и за Съюза.

Как тази Ви роля ще се съчетае и с избора Ви за президент на Европейския енергиен форум? Какво означава за Вас да бъдете първата жена на този пост и какви ще са приоритетите в работата Ви?

Изборът ми за президент на най-голямата европейска енергийна организация е изключителна отговорност за мен. Висока чест е да съм първата жена и първият социалист, заемал този пост. Основните приоритети, които ще поставя в работата си, са по-ниски цени на енергията за домакинствата и бизнеса, създаване на нови работни места, привличане на повече инвестиции в базови мощности като ядрената енергетика и осигуряване на по-добра енергийна свързаност между всички държави в ЕС. Организацията събира 92 енергийни компании и асоциации от цяла Европа, но за съжаление не и от страната ни. Ще работя активно за това да включим и представители на българската индустрия и енергетика, за да имат достъп до най-актуалната информация и да могат да влия­ят на европейските енергийни политики. Основната ми цел като президент на форума ще бъде да насърчаваме практични и работещи законодателства, които да са в полза на европейската и българската индустрия и енергетика и най-важното – да имат добавена стойност за обществото.

Какви са основните предизвикателства, с които смятате, че ще се сблъскате като президент на Европейския енергиен форум?

Организацията предоставя възможност за диалог и обсъждане на бъдещите европейски енергийни политики между институциите на ЕС и най-големите енергийни компании, които оперират на европейския пазар. Основното предизвикателство пред нас ще продължи да бъде енергийният преход в Европа. Форумът дава много добра основа за директен контакт с експертите в енергетиката, за да можем да взимаме правилни, информирани и приложими на практика решения. Не трябва да залагаме на пожелателни цели, а да изпълняваме желанието на гражданите. Исканията на домакинствата и индустрията са за по-ниски цени и предвидимост за бъдещето. Ще се опитам като президент да се придържам към политическата и технологичната неутралност, що се отнася до енергийния преход в Европа. Не трябва да залитаме единствено във възобновяеми източници, които се произвеждат главно в Китай. Нужно е да развиваме нашите европейски технологии в сферите, в които сме по-добри от останалите. Ядрената енергетика е една такава сфера, в която имаме най-подготвените експерти в света и българските компании отдавна са намерили своето място във веригата на доставки в сектора. Ще работя усилено това да продължи да се развива.

Какви ще са приоритетите Ви като евродепутат?

Ще продължа активната работа в сферите, в които бях ангажирана и досега – енергетика, индустрия, регионално развитие, защита на потребителите и подпомагане на малките и средни предприятия. В екипа ми имаме натрупан сериозен опит и експертиза по тези теми. Основен приоритет в работата ми ще бъде реиндустриализацията на Европа – нови производства с високоплатени работни места в България и ЕС. Зелената сделка вече се превръща в индустриална сделка. Това обещах в предизборната кампания и ще работя усилено в тази посока. В следващите години България има възможност да привлече чуждестранни инвестиции във високотехнологични производства, използващи най-ефективните и достъпни енергийни източници. Това е основният приоритет в настоящия мандат на европейските институции и ние сме длъжни да се възползваме от тази възможност. Очаква се подемът на ядрената енергетика да продължи в следващите десетилетия, така че е важно да продължим дейността на Групата за подкрепа на ядрената енергетика, която създадохме с колеги от всички партии в ЕП. Тепърва трябва да работим активно за даване на възможност за европейско финансиране за ядрената енергетика. С промените, които заложихме в Регламента за реиндустриализация на ЕС, все по-голяма част от веригата на доставки за тази сфера ще се премести обратно в Европа. Това дава огромни възможности за българските компании, които са световно признати, да намерят мястото си като сигурни и качествени доставчици на услуги и инженеринг. Основният проблем, с който ще се сблъскаме в следващите години, е недостигът на подготвени кадри и специалисти, за да създадем истински подем за ядрената енергетика. Ако всички планирани проекти за нови АЕЦ в ЕС започнат да се реализират, секторът ще изпита възход, невиждан от 70-те години на миналия век. Към момента са планирани над 20 нови реактора за следващите 15 г. в ЕС. В края на предишния мандат с колеги от българската индустрия и енергетика създадохме документ с основните национални приоритети, които трябва да защитават българските евродепутати през следващите 5 г. Сред тях освен развитието на ядрената енергетика се открояват и гарантиране на сигурността на енергийните доставки, производство на повече критични суровини, запазване на конкурентоспособността на индустрията и висококачествените работни места в Европа, създаване на балансиран енергиен микс в ЕС, подобряване на свързаността на енергийните мрежи на страните в ЕС, развитие на кадровия потенциал. За да се реализират тези приоритети, ни трябват високотехнологични производства, нови производства за компоненти и специализирани части и подготвени кадри и специалисти. В настоящия мандат ще съм и член на Комисията по икономически и парични въпроси, където предстоят важни теми и политики, засягащи България. Тази комисия играе и важна роля за България по пътя ни към еврозоната. Считам, че икономическото ми образование от Оксфорд и натрупаният професионален опит във финансовия сектор във Великобритания, преди да стана депутат в Европейския парламент, ме правят ценен член на икономическата комисия. Убедена съм, че и в нея ще постигнем много за България.

Често споменавате важността на инвестициите в базови източници като ядрената енергетика. Как виждате бъдещето на ядрената енергетика в Европа и какви ще бъдат основните предизвикателства в тази област?

Предизборната кампания даде възможност на всички колеги да чуят директно гласа на европейските граждани. Те не искат самоцелни декларации за спасяване на климата, а бързо и ефективно намаляване на сметките за енергия. Това може да се постигне единствено чрез повече инвестиции в базови източници, като ядрената енергетика например, и по-добра свързаност между всички държави в ЕС. Вече успяхме в предишния мандат да се преборим ядрената енергетика да бъде призната за „зелена“ и устойчива. Сега следва да създадем конкретни европейски политики за финансово подпомагане на отрасъла. Тук не говорим единствено за строителство на нови централи, а и за подготовка на кадрите, които ще са ни необходими за изграждането и функционирането им. За всичко това ни е нужно европейско финансиране, за да можем да създадем най-модерната индустриална база в сектора. До момента европейското подпомагане минаваше единствено по направлението за следенето на безопасността и извеждането от експлоатация на остарелите ядрени централи, но това вече не е достатъчно. Предстои ни тежка битка, за да убедим Европейската комисия и държавите членки, че е нужно преосмисляне на политиката ни и отделяне на повече евросредства за обучение на кадри и развитие на европейския потенциал в ядрено-енергийния сектор.

Казвате, че е нужна предвидимост на публичните политики и създаване на нови високоплатени работни места. Как смятате, че тези цели могат да бъдат постигнати?

Единственият начин, по който можем да постигнем това, е именно чрез инвестиции в образование и подготовка на квалифицирани кадри. За да са мотивирани младите хора да се насочат към по-технически специалности, е необходимо да им дадем ясна перспектива за развитие и реализация тук, в България, и в ЕС. Вече положихме основата на това в края на предишния мандат с приемането на ключовия Регламент за реиндустриализация на ЕС. Той планира изграждането на много нови производства на територията на ЕС. Има предвидено европейско финансиране и облекчени административни процедури, за да се ускори този процес. Трябва да засилим сътрудничеството между публичния и частния сектор и да създадем условия за партньорства между правителството, бизнеса и академичните институции. Само така в България можем да развиваме нови технологии и индустрии, които са основополагащи за създаването на повече работни места.

Какви са Вашите очаквания за сътрудничество с европейския комисар по енергетика Кадри Симсон и каква роля ще играе тя в реализирането на Вашите приоритети?

По моя информация ще има разместване в ресорите и кандидатите, като се очаква друг да поеме това портфолио. Това е огромна възможност за България. Важно е ние да имаме ясна цел какъв ресор искаме в бъдещата Европейска комисия. Въпреки липсата на редовно правителство и политическата криза у нас всички отговорни институции трябва да работят в синхрон, ако искаме да получим отговорен пост. Енергетиката е сфера, в която ние имаме сериозна експертиза – това ни дава основание да се борим за този ресор. България има една от най-устойчивите енергийни системи, защото разчитаме на балансиран енергиен микс – 1/3 ядрена енергетика, 1/3 възобновяеми източници, 1/3 конвенционални мощности, базирани на местни изкопаеми горива (лигнитни въглища). Европа има какво да научи от нас. Започнахме разговора с това, че бях избрана за зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП. Това е една от най-ключовите и най-големите комисии – отговорността на поста е голяма. Фактът, че тази позиция отива при българин, е поредното доказателство, че нашите европейски партньори и колеги ценят високо експертизата на страната ни в енергийната сфера. Считам, че трябва да заложим като стратегически и национален приоритет България да има комисар по енергетика в следващия 5-годишен мандат на ЕП. Това ще даде огромни възможности за нашата държава и за ЕС - сътрудничество за развиване на силна индустрия и стабилна енергийна система.

Какво послание бихте отправили към европейските граждани и компании във връзка с бъдещето на енергетиката в Европа?

Бъдещето на енергетиката в Европа е едновременно предизвикателство и възможност. Със съвместни усилия можем да създадем устойчива, ефективна и конкурентоспособна енергийна система. В следващите години трябва да построим хиляди километри далекопроводи с високо напрежение, ако искаме да изградим наистина функциониращ и свързан общ енергиен пазар. Само така можем да гарантираме достъпни цени на преноса на електроенергия от единия до другия край на континента. Това са дългосрочни инвестиции и за това ни е нужна предвидимост на публичните политики. Вложенията ще направят цените по-ниски за домакинствата и индустрията и ще открият нови и високоплатени работни места за специалистите в сектора.

Как бихте си сътрудничили с Камарата на строителите в България като евродепутат и като президент на Европейския енергиен форум?

С Камарата на строителите работихме много добре в изминалия мандат по Директивата за енергийните характеристики на сградите. Очаква се следващата ЕК да предложи нови инициативи за строителните материали или съхранението на въглеродни емисии в строителния сектор. Това са все теми, по които ще се допитвам до експертизата на организацията. Очаквам и се надявам да имаме възможността да си сътрудничим активно с КСБ в интерес на България, бизнеса и гражданите.