Инж. Виолета Коритарова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Подписани са 942 споразумения за 2,218 млрд. лв. с 205 общини за строителство на ВиК мрежи, пътища и благоустройствени проекти

Емил Христов Ренета Николова

Министър Коритарова, кои бяха основните предизвикателства, пред които се изправихте като служебен министър на едно от най-отговорните министерства, и какво успяхте да свършите в изминалия все пак ограничен като време период?

Дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е важна за живота на хората и за развитието на бизнеса в страната. Затова за мен като министър е ключово да създам спокойна атмосфера, за да може администрацията да не спира своята работа.

Приоритетна задача е да се осигури регулярното поддържане на републиканската мрежа, което през последните 3 години на практика е липсвало. Незадоволителното състояние на пътната инфраструктура беше мотивът, който ме накара да взема решението за възстановяване на работата на тръжните комисии за избор на изпълнители по договори за текущ ремонт и поддържане, след като КЗК и ВАС отхвърлиха действията на предшественика ми. В резултат някои от договорите вече са сключени. За други области работата на комисиите продължава. Ако тези процедури не бъдат придвижени, следващият регионален министър ще бъде поставен в невъзможна ситуация. А зимата не е толкова далеч, колкото ни се струва. И не искам когато вече не съм министър, да гледам новини за проблеми, възникнали заради бездействието ми.

За да сме наясно с пълната картина на състоянието на републиканската мрежа, възложих на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в спешен порядък да подготви анализ за състоянието й. Със специално внимание трябва да се огледат определените като критични участъци, да бъде почистена прораслата растителност, пътната маркировка да се освежи, да се поставят знаци, както и да се премахнат елементи, които ограничават видимостта. Изисках и по-добра координация на АПИ и регионалните й структури с отговорните институции при налагането на временна организация на движение, особено по време на празници и периоди с повече почивни дни.

Неотложна задача също е подписването на споразумения по Инвестиционната програма за общински проекти, която с решение на Народното събрание е вписана в закона за държавния бюджет. Те са важни за хората по места, защото ще подобрят условията за живот. Това е смисълът на регионалната политика – да създава добри условия за живот във всички населени места. Вече са подписани 942 споразумения за общо 2,218 млрд. лв. с 205 общини. Тези средства ще бъдат инвестирани в изграждането на нови или реконструкцията на съществуващи ВиК мрежи и съоръжения, ремонт на общински пътища и улици, благоустройствени проекти. Към момента са разплатени близо 27 млн. лв. и опасенията ми са, че щом местните власти наберат темпо, оставените едва 400 млн. лв. в бюджета на МРРБ за тази година ще се окажат недостатъчни.

Разбира се, основна задача на ведомството, както и на служебния кабинет, е да осигурим провеждането на честни избори. Главна дирекция ГРАО към МРРБ изготвя избирателните списъци, които се актуализират всекидневно на база информацията, която постъпва от общините за промяна на състоянието на лицата. Така че работа има много, но благодарение на висококвалифицираната администрация в министерството въпросите се решават по възможно най-добрия начин.

Първата работна среща, която проведохте с браншова организация, бе с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Кои теми бихте откроили като основни от срещата? Кои 3 проблема пред строителния бранш бихте определили като най-належащи за решаване?

Сътрудничеството между МРРБ и Камарата на строителите в България е добро още от създаването й и традиционно разчитаме на професионализма и експертизата на нейните членове. Пред бранша, а и пред нас стоят много неотложни задачи.

Сред проблемите например са неразплатените дейности по старите договори за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Дължимите суми са в размер на около 200 млн. лв. Заради бездействието на ръководствата на МРРБ през последните 3 години обаче срещу АПИ се водят дела, които агенцията губи и в резултат държавата ще трябва да плати и лихви за забава. По предварителни експертни оценки те възлизат на още около 200 млн. лв. Тези пари не са заложени в бюджета на АПИ и затова проблемът е изключително сериозен.

На срещата с ръководството на Камарата бяха поставени въпросите за индексация на изпълнените строително-монтажни работи, Инвестиционната програма за общински проекти и процедурите за повишаване на енергийната ефективност на публични и жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Полагаме усилия да свършим максимален обем работа в краткия хоризонт на служебното правителство. Наясно сме, че няма да успеем да разрешим всички дълго бавени задачи, но целта ни е да изпълним поне спешните.

Реалното прилагане на индексацията е сред водещите приоритети на КСБ. За съжаление въпреки настояванията на Камарата все още няма ясни правила и указания за прилагането й, което дава възможност за различни тълкувания от различните възложители. Какво е Вашето мнение и ще Ви стигне ли времето за приемане на такива указания?

Бих искала да обърна внимание, че голям брой възложители вече са приложили и прилагат Методиката за индексация. Разпоредбата на Закона за обществените поръчки, която позволи нейното въвеждане, дава възможност на възложителя сам да прецени дали да я приложи, като един от критериите за подобно решение е наличието на финансова обезпеченост.

От български евродепутати получаваме информация за ниската усвояемост на средствата по НПВУ и ПРР, включително и за програмата за саниране. Как ще оптимизирате процесите, така че да не загубим средствата по Плана, поне в частта енергийна ефективност? Кога да очакваме старт на първия обект по програмата?

За съжаление, подписването на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) прекалено се забави. Да се надяваме, че със смяната на ръководителя на ресорната дирекция процесите ще бъдат ускорени. Към момента са сключени 26 договора на стойност над 34,4 млн. лв. Издадени са решения за предоставяне на безвъзмездни средства и на други 12 проекта.

Голяма част от професионалната Ви кариера е свързана с дейности по геодезия, картография и кадастър. Какви законодателни инициативи са необходими в тази посока?

От съществено значение е проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, който е внесен в Народното събрание през месец март т.г., да бъде разгледан и приет, след като се сформира следващият парламент. Този законопроект ще позволи промяна на модела на предоставяне на административни услуги в съответствие с основните принципи на електронното управление, като водещ вече ще бъде електронният документ. А това ще доведе до намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.

С оглед на все по-завишаващите се изисквания на обществото към т.нар. геопространствени услуги е необходимо да се изменят съществуващи или да се приемат нови наредби и инструкции, свързани с основните геодезически мрежи и геодезическите мрежи с местно предназначение, както и във връзка със създаването на цифровата едромащабна топографска карта; фотограметричните и дистанционните методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност. Нужна е също актуализация на нормативната уредба в об­ласт­та на специализираните геодезически дейности, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.

Какво се случва с големите пътни проекти? Има ли и какъв е напредъкът по АМ „Хемус“, АМ „Струма“, пътя Видин – Ботевград, АМ „Европа“, АМ „Русе – Велико Търново“ и другите ключови обекти?

Липсата на цяло магистрално трасе между София и Варна е проблем за всички ни от години. Както знаем, последните 3 г. нищо не беше извършено по изграждането на така важната за Северна България АМ „Хемус“. От март месец т.г. е възложено възстановяването на дейностите по строителството, и то след значителни индексации. Продължаваме да работим. Но дори и в първия участък, който е в най-напреднал етап на реализация, към момента пътуващите виждат, че няма строителни дейности. Изпълнените трябва да се санират, за да се превърне вече построеното в годен строителен обект, който беше наличен към 2021 г., след като 3 години не се работеше по него. Това изисква време. След което започва същинското строителство и участъците ще се изпълняват в сроковете по договорите.

Амбицията за АМ „Струма“ е до 2030 г. да бъде завършена заедно с най-сложния участък през Кресненското дефиле, който повече от 20 г. забавя и затруднява подготовката и реализирането на проекта. В момента АПИ провежда обществена поръчка за избор на изпълнител на прединвестиционно проучване и проектиране на трасе на автомагистрала „Струма“ в посока София – Кулата, което преминава извън Кресненското дефиле. Тази процедура бе обявена от агенцията на 26 март т.г., а на 30 април бяха отворени подадените 10 оферти. В момента тръжната комисия ги разглежда. Предметът на обществената поръчка е бил обсъден с Европейската комисия. Постигнато е съгласие освен проучване за дублиращо трасе на път I-1 извън дефилето, по което да се извършва движението в посока Кулата – София, да бъде включено и изискване за проучване на вариант за отделно трасе извън дефилето, което да изпълнява функцията на платно от София към Кулата на АМ „Струма“.

Напредва работата и по изграждането на скоростния път Видин – Ботевград. До момента изпълнението на отсечката от Мездра до Лютидол е на около 80%, а на участъка от Лютидол – п.в. „Новачене“ е около 70%. Предстои доизграждане на пътните възли на две нива – „Мездра“, „Дърманци“ и „Ребърково“, което ще наложи ограничаването на движението по отсечките Мездра – Лютидол и Лютидол – п.в. „Новачене“. Предстоят ни разговори със заинтересованите страни, за да се вземе най-удачното решение.

Активно се работи и по последния участък от АМ „Европа“ – между Сливница и Софийския околовръстен път. Общата дължина на отсечката е 16,5 км, като строителството се изпълнява в близо 13-километрова отсечка, за която има завършени отчуждения и издадени разрешения за строеж. След теренното обезпечаване ще продължи работата и по последните 3 км. Срокът за завършване на обекта е март 2025 г. Поради забавяне при отчуждителната процедура и издаване на разрешението за строеж за последния 3-километров участък е постъпило искане от строителя за удължаване на срока за изпълнение. В момента се анализира предложението и предстои да се вземе решение.

Ще имаме ли тунели под Шипка и под Петрохан?

В момента се процедира изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри при Службата по геодезия, картография и кадастър в Габрово. Това е необходимо поради установена явна фактическа грешка в кадастралната карта на Габрово през юни 2023 г. По време на проектирането е констатирано още, че заложени дейности в идейния проект от 2008 г. не отговарят на действащите норми за проектиране на пътища и тунели. В тази връзка изпълнителят е предложил няколко варианта за промяна на проекта, които водят и до изменение на сключения договор. Нужно е корекциите да бъдат съгласувани с Агенцията по обществени поръчки, предвижда се АПИ да внесе искане. Изграждането на обекта е включено в Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“. Предстои среща следващата седмица в Габрово, на която да се обсъди този така важен не само за региона, но и за държавата проект.

Подготвя се и изграждането на скоростния път Монтана – София с тунел под Петрохан. Тече обществената поръчка за изработването на разширен идеен проект, пълни инженерно-геоложки проучвания и подробен устройствен план. На 6 март т.г. бяха отворени 17 оферти на участници в процедурата. Приблизителната дължина на участъка е 82 км.

Каква е ситуацията с новите европрограми, за които отговаря МРРБ? Средата на 2024 г. е, а още не са стартирали реално, не се обявяват проекти?

През програмен период 2021-2027 г. Програма „Развитие на регионите“ се изпълнява чрез прилагането на инструменти за интегриран териториален подход. Проектите, които ще бъдат подкрепени, са обвързани с инвестиции по другите програми. По Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на 9 май приключи подаването на проектни идеи за инвестиции на територията на 10-те големи градски общини в страната. Подадени са над 200 проектни идеи към 10-те общини. Предстои те да бъдат прегледани от експертните звена и да се извърши подбор в съответствие с изискванията на програмата. В рамките на третото тримесечие на 2024 г. за одобрените проектни идеи ще бъде обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Тя ще бъде с ресурс от 638,5 млн. лв.

По Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ се финализира подборът на концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ). През юни или юли 2024 г. се планира да бъде обявена процедура за кандидатстване с проектни предложения. Предвиденият ресурс на безвъзмездната финансова помощ е 1,3 млрд. лв. Очак­ваме в края на годината процесът по оценката на проектите да приключи и да има сключени договори.

Интензивно работим и за обявяването на първите процедури с ресурса от Фонда за справедлив преход, предвиден за трите въглищни области - Перник, Кюстендил и Стара Загора, който ще бъде предоставян по ПРР. Предстои да бъде обявена процедура за повишаване на ЕЕ на жилищни сгради, насочена към справяне с енергийната бедност с ресурс на БФП от 196,4 млн. лв. На следващ етап ще бъде стартирана и процедурата за повишаване на квалификацията и уменията на пряко засегнатите работници в минния и въгледобивния сектор. Тук предвиденият ресурс по процедурата е 110,2 млн. лв. Паралелно с това екипът на ПРР работи по подготовката на процедури за подкрепа на малки и средни предприятия в трите региона. Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ в тази област е 250 млн. лв.

През програмен период 2021-2027 г. България участва в 12 програми за европейско териториално сътрудничество – ­ИНТЕРРЕГ. Подкрепата на Европейския съюз насърчава сътрудничеството по различни направления: трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.

Необходимо е да се отбележи, че през настоящия програмен период българското участие в трансграничните програми се подкрепя чрез въвеждането на три нови аспекта на сътрудничество. Първият е предоставяне на подкрепа за интегрирано териториално развитие. Това ще разчупи наложения модел на двуинституционално партньорство (по един партньор от държава участник) и ще доведе до създаване на партньорства от различни сектори или т.нар. многосекторен подход на сътрудничество. Второто нововъведение в трансграничните програми е предвидената директна финансова подкрепа за микро, малки и средни предприятия по приоритетни европейски политики. Тази есен очакваме първите договори с МСП за насърчаване на прехода към кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите по програма ИНТЕРРЕГ VI-А ИПП „България-Турция“, а в началото на следващата година и по останалите трансгранични програми. Третият нов аспект от изпълнението на ­ИНТЕРРЕГ програмите е въвеждането на двустъпков процес на кандидатстване (стъпка 1 – подаване на проектна идея, стъпка 2 – пълно проектно предложение). Това е в отговор на нуждата от по-фокусирани инвестиции, въвеждането на процеси, ориентирани към заинтересованите страни и намаляване на административната тежест.

Всички програми са стартирали, като степента на напредъка при изпълнението им варира. Към настоящия момент партньорски организации от България участват в повече от 158 съвместни проекта, успешно преминали етап на оценяване.

Най-сериозно като че ли е положението във ВиК сектора. Можете ли да ни дадете информация за това какво предстои в него като проекти и възможности за строителния бранш?

В обхвата на Националния план за възстановяване и устойчивост е включен и проект за изграждане и реконструкция на ВиК инфраструктура, по който Министерството на регионалното развитие и благоустройството е структура за наблюдение. Проектът предвижда изпълнението на инвестиции, свързани с развитието и подобрението на ВиК инфраструктурата и услугите на територията на 10 общини в страната.

Предвижда се да се изградят 7 нови пречиствателни станции за отпадни води и да се реконструират 3 съществуващи. Ще се изградят или реконструират 150 км водоснабдителна и 220 км канализационна мрежа. Целта е да се гарантира по-добро качество на предоставяните ВиК услуги за потребителите.

Инвестициите ще се реализират от „Български ВиК холдинг“ ЕАД като водещ краен получател и седем регионални ВиК оператора, които са партньори по проекта със съществени функции за изпълнение на заложените дейности в съответните населени места на териториите им. Прогнозната стойност на инвестицията е близо 400 млн. лв. без ДДС и включва проектиране, строителство, авторски и строителен надзор, както и управление на проектите. До момента са направени предварителна подготовка и предпроектни проучвания, а от средата на месец май започна поетапното публикуване на обществените поръчки за избор на изпълнители.

През 2024 г. в. „Строител“ стана на 15 г. Какво ще пожелаете на екипа и на нашите читатели?

През всички тези години екипът на „Строител“ неведнъж е доказвал своя професионализъм, обективност и любов, с която работи за непрекъснатото обогатяване и надграждане на този необятен и ценен извор на информация. На Вас и Вашите читатели, които, убедена съм, не спират да се увеличават, пожелавам здраве, решителност и увереност, с които да постигат много успехи във всяка поемана инициатива.