Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново: Необходима е 10-годишна програма за енергийно обновяване на сградния фонд
КСБ и НСОРБ настояват за незабавен старт на строителството на АМ „Хемус“ в участъците от Ловеч/Плевен до Велико Търново и от Велико Търново до Търговище и Белокопитово, както и за ускоряване на строителството на магистралата от Русе до старопрестолния град
Чест прави на екипа на в. „Строител“ упоритостта да налага високи стандарти в журналистиката и етиката
Инж. Панов, позволете да Ви поздравя от името на СД на в. „Строител“ и от екипа на изданието по повод избирането Ви за председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) за трети мандат. Какви ще бъдат приоритетите Ви в следващите четири години начело на Сдружението?
Благодаря на всички колеги за подкрепата. Тя е израз на високата оценка за работата на НСОРБ, която недвусмислено дадоха почти всички общини.
През последните осем години Сдружението ясно показва, че обединението, единството и консолидацията на общините са ключът към успешното решаване на общите за всички местни власти проблеми. Днес гласът на кметовете не само се чува, но централната власт все по-често се вслушва в нашата позиция. Това означава, че постепенно преодоляваме разделението на „централна“ и „местна“ в разбирането си за изпълнителната власт в държавата.
Опитът ме е научил, че за всеки успех са важни ред, дисциплина и стабилност. Ще се постараем да запазим и да развием постигнатото през последните години, но и все повече да се вслушваме в критиките и предложенията. Именно затова една от важните задачи, които си поставям като председател на УС на НСОРБ, е да направим всичко възможно да привлечем вниманието на правителството и институциите към конкретните проблеми на всеки от регионите. Да обсъдим същността на важните за хората въпроси по места и да търсим съвместно нетривиални решения. Кабинетните проучвания и „политиките“, създадени на жълтите павета, трябва да преминат през изпитание във всяка точка на страната. Само така можем да накараме институциите да мислят за ефективни решения на конкретни проблеми.
Нито една от задачите, които стоят пред нас като кметове и председатели на общински съвети през последните мандати, не може да бъде решена само със собствени сили. Нужна ни е опора в държавните институции и подкрепа от хората, с които живеем.
Какви ще бъдат първите задачи, които стоят пред Вас и пред новоизбрания УС на НСОРБ за 2024 г.?
Големият брой преизбрани членове на УС на НСОРБ ни дава възможност за стабилна приемственост. Много са задачите, по които заедно с моите колеги работим, напредъкът е бавен, но това са проблеми, които са в дневния ред на гражданите и затова са приоритетни за нас.
Трудно могат да бъдат степенувани и подредени по важност, защото всяка община има своята специфика, трудности и потенциал. За нас приоритет остава обновяването на базовата инфраструктура – пътища, канализация, водоснабдяване, транспорт. Не е лесно да съчетаваме търсенето на решения по тези въпроси с очакванията към местните власти в сферата на дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект. Здравеопазването и грижата за възрастните хора и лицата в трудно положение са също траен приоритет, който добива все по-голямо значение в контекста на неблагоприятните демографски характеристики.
Повече автономност за общините в процеса на вземане на решения, отговарящи на местната специфика, и достатъчна финансова свобода за реализирането им, или казано с други думи – финансовата децентрализация. Това е цел, която не е слизала от дневния ред в работата на НСОРБ.
Към тези въпроси през последните години се натрупват редица нерешени проблеми, за които е нужна повече смелост от страна на изпълнителната и законодателната власт. Такива са проблемите с ВиК сектора. Ние оставаме на категоричната позиция, че окрупняването не трябва да се превръща в параван за злоупотреби и прикриване на неуспешното ръководство на значителна част от операторите. През 2023 г. на преден план излезе и въпросът с отговорността към обществото на енергоразпределителните дружества. Според нас те не планират добре инвестициите си, така че да отговарят на нуждите на гражданите и бизнеса, и на практика се превръщат в спирачка за развитието на регионите. Освен липсата на вложения в електропреносната мрежа и честите спирания на тока, това поставя под риск и важни инвестиции, които държавата е очертала като приоритетни – развитието на добива на енергия от възобновяеми източници и на мрежата от зарядни станции. Как да бъдат решителни нашите съграждани и бизнесът да създават мощности за екологична енергия, като липсата на капацитет за присъединяване обрича тези инвестиции.
И през този мандат стратегическите проблеми, по които имаме съгласие и намираме за важни за развитието на местното самоуправление, ще вървят ръка за ръка с нерешените въпроси, чието отлагане ги задълбочава.
Много разчитаме на новите колеги, които влизат в местната власт от различни сфери на живота. Техният поглед към възможностите за намиране на решения може да бъде много ценен. В УС на НСОРБ с първи мандат са кметовете на София Васил Терзиев, на Варна Благомир Коцев, на Разград Добрин Добрев, на Николаево Константин Костов, на Кърджали Ерол Мюмюн, на Пловдив Костадин Димитров, макар че той вече е бил кмет на район. Може би те ще подскажат възможности, които досега рутината ни е оставяла в сянка. Вярвам, че всички те, както и кметът на Тетевен д-р Мадлена Бояджиева, която има 4 мандата зад гърба си на този пост, но за първи път трябва да „преоразмери“ проблемите на своята община, са гаранция за онази сплав от опит и иновативност, които са важни за градивната приемственост.
По време на Общото събрание на НСОРБ, което се състоя в края на февруари, се проведе дискусия между представителите на местните власти и на централната власт в лицето на премиера акад. Денков, вицепремиера Габриел и финансовия министър Асен Василев. Бихте ли очертали основните теми, които обсъдихте, и всъщност намериха ли местните власти отговорите, които ги вълнуваха?
По време на дискусията с участието на министър-председателя чухме две важни за общините послания. На първо място, че правителството ясно разбира необходимостта от партньорство с местната власт. Акад. Николай Денков подчерта, че това сътрудничество се основава на ясни приоритети и те са свързани с подобряване на качеството на живот за хората. След периода на дистанциране на централната власт и необоснованите нападки срещу кметовете и общините като цяло стана ясно, че „ледовете са разтопени“ и има хоризонт за по-активна съвместна работа с ясни цели.
Не по-малко важно за нас беше и заявлението на министър Асен Василев, че очаква разговорите по темата за финансовата децентрализация да продължат. НСОРБ трябва да подготви механизъм, който да работи в интерес на повечето местни власти, за да не доведат промените до нов дисбаланс, този път в разпределението на средствата в общините.
Василев сподели, че неговата философия съвпада с тази на НСОРБ – че ефективните решения могат да бъдат намерени от държавата, която е най-близо до гражданите – местната власт. Именно с това си разбиране той обясни и решителната крачка към осигуряване на повече средства за инвестиции в общините по линия на държавния бюджет.
Разбира се, един от най-тревожните за нас проблеми остава разнопосочното тълкуване на законовите норми и налагането на необосновани финансови корекции. Асен Василев пое ангажимент въпросът за уеднаквяване на критериите на контролните и проверяващите органи да бъде решен принципно. Видяхме, че само два дни след това уверение е издадена и заповед, която урежда правилата за работа на Експертния консултативен съвет по чл. 246 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) към министъра на финансите. Целта на Съвета е да анализира прилагането на ЗОП и да издава насоки за уеднаквяване на практиката на методическите, контролните и одитните органи. Надяваме се работата му да бъде ефективна и резултатна.
Най-актуалната в момента и за гражданите, и за общините тема – санирането, също беше обсъдена. Именно министър Василев даде надежда, че могат да бъдат намерени средства за обезпечаване на дългосрочна програма за енергийно обновяване, каквото предложение тръгна от НСОРБ. Различни европейски програми и фондове могат да бъдат използвани, допълващ ресурс може да бъде осигурен от държавния бюджет. Най-благоприятното съотношение за финансиране, на което гражданите могат да разчитат, е 80/20 и Асен Василев предложи заедно с НСОРБ да бъде обсъдено по какъв начин на гражданите може да бъде предоставен достъп до кредитен ресурс.
Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е сред източниците на финансиране за реализиране на проектите на общините. Една от мерките, свързана със санирането, породи несъгласие в местните власти. Какво трябва да се промени, за да се преодолее проблемът и програмата да стартира?
Още през януари на свое заседание УС прие позиция по създалото се напрежение с първите одобрени проекти за саниране на жилищни сгради по НПВУ. На среща с министъра на регионалното развитие Андрей Цеков и неговите заместници ние изложихме своите критики и предложения. Всички ние проявяваме разбиране към сериозното безпокойство на множеството граждани и общини, предизвикано от класирането на проектите за енергийно обновяване на жилищните сгради, и смятаме, че е нужно да бъде даден адекватен отговор за причините, довели до напрежение в обществото. НСОРБ счита, че в публичния дебат трябва да се включи и Агенцията за устойчиво енергийно регулиране, която е компетентният орган за валидиране на обективността на сертификатите за енергийна ефективност, около които се породиха спорове.
НСОРБ счита, че трайното решаване на проблемите, свързани с енергийното обновяване на жилищния фонд, трябва да бъде търсено с реализирането на национална програма с прозрачни, достъпни и своевременно огласени правила за подкрепа на собствениците на имоти. Ние заявихме своята готовност активно да съдействаме при разработването на подобна програма, възможностите за финансиране на която вече са в процес на обсъждане. Според НСОРБ е важно тя да осигурява достъп до средства за всички неефективни сгради и да се реализира на териториален принцип, за да бъдат защитени интересите на всички потенциални кандидати. Влагането на европейски средства в обновяване на домовете изисква освен личната активност на собствениците и съфинансиране и този факт не трябва да бъде заобикалян от различните нива на управление в комуникацията с гражданите.
И ние, и МРРБ, а и правителството като цяло ясно разбираме, че състоянието на сградния фонд в страната подсказва, че за цялостното му обновяване е необходим огромен ресурс, какъвто държавата на този етап не би могла да отдели еднократно. Възможности за енергийна ефективност обаче съществуват в различните европейски програми и фондове, до които държавата има достъп. Затова ние очакваме държавнически подход към проблема.
Онова, което доведе до изкривяването при първата процедура на програмата за саниране, е, че проектите по НПВУ са ориентирани към постигане на определени индикатори и загърбват териториалните диспропорции, активността на гражданите и още повече – принципа на справедливост.
Не без участието на кметовете темата беше пренесена и на терена на Народното събрание и преди седмица внесеното от депутати предложение за създаване на национална програма за енергийно обновяване беше разгледана на съвместно заседание на три парламентарни комисии. Приветстваме решението да бъде направен анализ на досегашните мерки за енергийна ефективност, да бъдат разгледани възможностите за финансиране на подготвените проекти, които останаха в така наречения резервен списък, и до 9 месеца да бъде създадена дългосрочна национална програма. Тя съответно да гарантира, че до 2030 г. всяка от 66 000 сгради, които се нуждаят от обновяване, ще получи справедлив достъп до финансиране.
В ход е вторият етап от програмата – какъв е интересът към него, тъй като вече са необходими 20% съфинансиране от страна на собствениците? Какви мерки трябва да се предприемат, за да се преодолее натрупаното забавяне по Плана?
Срокът за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищен сграден фонд – Етап II“ по НПВУ бе удължен. Той изтича на 28 март 2024 г. Документите за кандидатстване по процедурата не се изменят, но към тях трябва да се приложи допълнително решение на общото събрание на етажната собственост, че съсобствениците са съгласни да осигурят 20% съфинансиране за изпълнение на мерките за енергийна ефективност. След това общините подават окомплектованите документи за всяка сграда в ИСУН. На този етап няма яснота за общия брой кандидатствали сдружения на собствениците, за да може да бъде направена първична преценка за това доколко ще стигне предвиденият финансов ресурс.
Т.нар. Общински инвестиционен фонд се радва на голям интерес като източник за реализиране на проектите на местните власти. Можете ли да кажете колко проекта са подадени към момента и как върви процесът по одобряването им, както и подписването на споразуменията за финансиране с МРРБ? Къде може да се породят проблеми и от какво естество?
Новата програма за инвестиционни проекти на общините, предвидена в Закона за държавния бюджет на Република България, засега е със срок за изпълнение до 2026 г. Около 980 са подадените заявления, като МРРБ ни увери, че вече 700 от тях са разгледани. Първите местни власти вече сключиха и споразумения с МРРБ за изпълнение.
Законът обаче дава възможност за динамична промяна на първоначално подадените проекти. Онова, което засега притеснява общините, е, че не всички администрации ще бъдат поставени при равни условия. Ако споразумението с МРРБ бъде сключено през лятото, това силно ограничава общината да завърши проекта в рамките на 2024 г. От друга страна министър Василев сподели, че засега се предвижда на база усвоения ресурс през първата година от действието на програмата всяка община да получава лимит, до който ще има достъп в следващите години. Разбираемо това буди напрежение, защото независимо от степента на готовност факторът време може да бъде решаващ за размера на средствата, с които всяка община ще може да разполага в следващите периоди на програмата.
Вече сме в четвъртата година от новия програмен период 2021-2027 г. Как оценявате напредъка на страната по отношение на изпълнението на програмите? Бихте ли разказали по-подробно за проектите, които ще реализират общините? Кога се очаква реалният им старт?
Приключването на втория период 2014-2020 г. и забавянето на процедурите по съгласуване и одобряване на програмите за европейско финансиране за 2021-2027 г. на практика направиха 2022 г. почти нулева от гледна точка на сериозни публични инвестиции с европейски средства. Наваксването на това забавяне е в ръцете на общинските експерти по европроекти, които са натоварени и с проектите по НПВУ, а в значителна степен и с реализирането на инвестициите по национални програми. Кадровият недостиг и неатрактивното заплащане на специалистите в общинските администрации засега се очертават като най-сериозния проблем пред местните власти. Вече започна бюджетната процедура за 2025 г. и осигуряването на средства за адекватно възнаграждение на експертите, които работят в общините, остава важен приоритет за НСОРБ в преговорния процес.
Сериозен проблем все още е промяната на подхода към усвояването на евросредства. В новия програмен период от местните власти се очаква да се включват повече с интегрирани териториални инвестиции. Това изисква разработване и съвместно изпълнение на проекти между две и повече общини и с участието на различни партньори от бизнеса, гражданските организации, висшите училища, научните структури. В същото време поради междуведомствени неуредици се възпрепятства нормалното функциониране на Местните инициативни групи (МИГ), които на практика последните няколко години прилагаха този подход. За нас продължаването на подхода ВОМР (Водено от общностите местно развитие) е принципно важно. Той е тест за способността на Управляващите органи и на централната администрация като цяло да взаимодействат, каквото е очакването на Европейската комисия.
От новия програмен период вече са договорени над 300 общински проекта по двете, вече традиционно първи стартиращи програми – за човешки ресурси и храни.
Над 2,7 млрд. лв. от НПВУ вече са на разположение на местните власти по отворени за кандидатстване процедури.
Тук пак ще спомена проблема с финансовите корекции, защото според нас начинът, по който те се определят в момента, ощетява общинските бюджети и не съответства на публичния интерес.
Един от проблемите, който все още не е намерил своето решение, е свързан с реалното индексиране на договорите в строителството. Каква е визията на НСОРБ, как трябва да се подсигури необходимият ресурс това да се случи? Какви са възможностите на общините да индексират договорите?
Минимални са възможностите, които държавата предостави за адекватно индексиране на дейностите, финансирани с европейски средства. Основната тежест лежи върху общините. Почти навсякъде се прилага приетата от правителството Методика. Процесът е доста сложен, но засега това е единственият законен начин за индексиране на договорите.
Като кмет на Велико Търново какви са Вашите приоритети за мандата до 2027 г. и конкретно за тази година?
Приоритетите за Велико Търново и за общината са начертани още през 2021 г. с приемането на Плана за интегрирано развитие на общината, гласуван от великотърновския Общински съвет. Затова и моята управленска програма реално се явява естествено продължение и надграждане на предходната и в същото време – основа за желаното балансирано развитие на града и населените места с хоризонт до 2030 г.
Основните цели за мандата са да продължим да подобряваме качеството на жизнената среда в градовете и селата с осигурени равнодостъпни публични услуги за пълноценен живот на населението.
Говорейки за Велико Търново, няма как приоритет да не е съхраняването и многообразното съвременно представяне на културното и природно наследство, за да продължим да формираме убедителен културно-туристически продукт и бранд не просто на местно и регионално, но на национално и международно ниво. Всичко това е в основата и на желания икономически растеж и насърчаване на местното предприемачество.
Осем са приоритетите: зелена и иновативна община, баланс между общински център и населени места, интегрирано териториално развитие, образование и спорт, социална солидарност и равни възможности, автентично наследство и бъдеще, инвестиции и растеж и добро управление.
Какви са инвестиционните намерения на общината и кои са важните проекти, които ще изпълнявате през 2024 г.?
Инвестиционната програма е в размер на 55,3 млн. лв. Основните капиталови инвестиции във Велико Търново през годината включва старт на рехабилитацията на основни улици, като „Мармарлийска“ и „Полтава“ с нови паркоместа, завършване на големия проект за кв. „Света гора“ и кв. „Асенов“ с над 8 км улици и входно-изходни артерии, включително два нови моста над р. Янтра, проектиране на нови отсечки и реконструкция на улична мрежа в кв. „Картала“, голям паркинг в старото Военно училище и др.
Със 100% растат средствата за населените места за капиталови инвестиции в инфраструктура и благоустройство. Основни ремонти ще бъдат извършени на близо 14 км общински пътища, свързващи населените места в общината.
Планирани са нови спортни обекти в СУ „Емилиян Станев“, Спортно училище „Георги Живков“. В процес на оценка са двата големи проекта за Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ и ОУ „Бачо Киро“.
Първата среща, която проведохте след преизбирането Ви за председател на УС на НСОРБ, бе с ръководството на КСБ и Областното представителство на браншовата организация във Велико Търново. Кои бяха по-важните теми, които дискутирахте? В какви направления ще продължите и ще разширявате сътрудничеството си с Камарата?
Срещата се явява естествен израз на доброто партньорство, което и община Велико Търново, и НСОРБ имат с Камарата на строителите в България. Дискутирахме предстоящите през следващите 3 г. инвестиции в общинската инфраструктура – предизвикателство и пред общините, но и пред строителния бранш. Обединихме се около важни теми – например, че е нужна 10-годишна програма за санирането и средносрочна програма за останалите като резерви по НПВУ жилищни блокове. Впрочем самото рестартиране на програмата е резултат от доброто партньорство между местната власт и бизнеса.
НСОРБ настоява критерият „най-ниска цена“ да не бъде единственият, който признават за безспорен Управляващите органи по европейските програми. Пред изпълнителната власт е поставен въпросът за необходимостта от единно тълкуване на процедурите по ЗОП от всички одитиращи и Управляващи органи, за да бъде сложен край на практиката да се налагат противоречащи си една на друга финансови корекции на общините. И по тази тема подкрепа от страна на КСБ ще е добре дошла.
Незабавен старт на строителството на АМ „Хемус“ в участъците от Ловеч/Плевен до Велико Търново и от Велико Търново до Търговище и Белокопитово, както и ускоряване на строителството на магистралата от Русе до старопрестолния град е друга тема, по която местната власт и КСБ са обединени.
През тази година в. „Строител“ става на 15 години. Как бихте оценили ролята и значението на вестника, включително и за българските общини? Какво ще пожелаете на екипа на изданието?
Инвестициите са една от най-важните части във всяка управленска програма на кметовете. Това прави ролята на партньорството със строителния бранш особено важна за всяка община. Аз съм убеден, че добрите резултати са плод на добро сътрудничество. Важно е да гледаме в една посока. Във всеки инвестиционен обект е заложен авторитетът както на кмета, в чийто мандат е изпълнен, така и репутацията на строителя, който е вложил труда и уменията си в него. За да гледаме в една посока и успешно да реализираме амбициозните инвестиционни програми по места, е важно да разбираме естеството на своята работа и да намираме съвместно решения за проблемите.
Вестник „Строител“ е неоценим посредник в тази насока. Вие разбирате еднакво добре от работата на предприемачите в този бранш и се стараете да вникнете в проблемите и трудностите, които налагат правилата на доброто управление. Това не е лесна задача и малцина са професионалистите, които полагат усилия, за да информират обективно за проблемите от едната и другата страна. Чест прави на екипа на вестник „Строител“ упоритостта да налага високи стандарти в журналистиката и етиката в това отношение. Благодаря Ви от името на своите колеги. Пожелавам на целия екип здраве, сили и вдъхновение!
Добрите новини все по-трудно намират публичност в медиите и вестник „Строител“ е едно от изключенията. Вие, както и ние, вярвате, че промяната в средата на живот е фундамент и за промяна на съзнанието ни. Важно е хората да виждат, че бавно, но уверено животът се променя към по-добро. Това ги прави по-уверени и им дава сили да преодоляват новите изпитания, които ни поднася времето. Благодаря Ви! Това е хуманна мисия!