Д-р инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортна инфраструктура и преподавател в катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към УАСГ: Най важното за транспортната инфраструктура е свързаността

Мирослав Еленков Ренета Николова

Д-р Грозданов, разкажете ни повече за предстоящата Национална конференция по транспортна инфраструктура. За първи път за събитието ще си партнирате с Международната пътна федерация (IRF), която ще проведе конгреса си в България. Какви са темите, които може да откроите?

До колаборация с IRF стигнахме след година упорита работа. На последната ни конференция, която привлече вниманието на Международната пътна федерация, получихме покана да станем пълноправни участници в техния годишен конгрес. Наши представители отидоха на събитието, което се проведе във Финикс, САЩ, и там подписахме предварително споразумение. То предвижда провеждането на техния регионален конгрес за Европа и Централна Азия през 2024 г. да е в България и съвместно с Националната конференция по транспортна инфраструктура. Това е огромна възможност за нашата държава да се покаже в най-добрата си светлина пред големите играчи в областта на транспортната инфраструктура. Конференцията ще се състои в рамките на четири дни в Пловдив, като съвпада с Международния технически панаир в града. Очакваме над 1000 гости само за нашето събитие, като техният брой вероятно ще нарасне заради посетителите на панаира.

Новото в предстоящата конференция е, че едновременно ще се провеждат различни събития в четири зали. Планираме да обсъдим 24 теми, изготвени съвместно от български и международни експерти в областта на транспорта и инфраструктурата. Ще се фокусираме върху иновации, технологии, пътна безопасност, управление на магистрали и стратегическа инфраструктура. Важно е да подчертаем значението на начините на финансиране на инфраструктурни проекти между съседните държави, особено по отношение на свързаността по направление Север - Юг през Източна Европа. Покриваме и стандартни теми, като пътни настилки, асфалт и т.н.

На тазгодишната конференция ще има и голямо изложение, което ще предостави възможност на компаниите от целия свят да представят своите бизнеси и идеи. Това е изключителен шанс за българските фирми да разкрият своя потенциал и да търсят начини за развитие извън нашите граници.

Вярваме, че ще организираме изключително успешно събитие.

Говорейки за стратегическа пътна инфраструктура, какво е мнението Ви за забавянето на големите проекти у нас, като АМ „Струма“ и АМ „Хемус“?

Доизграждането на автомагистралите „Струма“ и „Хемус“, строителството на тунел под Петрохан, както и под Шипка, на мостовете над река Дунав и много други проекти трябва да бъдат реализирани. Това е безспорно. Това е, като да се питаме: Днес трябва ли да пием вода? Развитието на инфраструктурата – пътна, жп, въздушна, е от критично значение. Необходимо е да има бързи връзки между всички европейски столици. Не мога да разбера защо все още се коментира дали е нужно изпълнението на този или онзи обект.

Като че ли има хаос в планирането на тези пътни проекти?

Аз наистина нямам обяснение. Много се говори по този въпрос. Като че и пътищата станаха едно от нещата, от което всички разбираме, но не е точно така.

Говорили сме и преди, че не се развиват транспортните коридори Север - Юг. На предстоящата конференция ще се обсъжда ли този проблем?

Да, връзката Север - Юг ще е сред основните теми на събитието ни и изобщо връзките от Гърция през Румъния до балтийските държави. Европейският съюз се е фокусирал на транспортен коридор номер 8 и вече прави отклонения от него към Украйна. Страната трябва да се възстановява, това е факт. Без добра свързаност суровините няма как бързо да стигнат до Украйна. Става въпрос за много материали, които ще са необходими.

Видяхме по време на пандемията от COVID-19 как заради затруднения транспорт цените на суровините се увеличиха драстично. Тоест колкото по-добри връзки има, толкова по-евтини ще бъдат стоките. И те ще минат през нас и пак казвам - не трябва да се коментира да се реализира ли даден пътен обект и колко пари ще струва. Инвестицията ще се върне многократно впоследствие.

Вие сте споменавали пред в. „Строител“ за необходимостта от изграждането на още мостове над р. Дунав. Вече има развитие в тази посока - ЕК одобри предпроектно проучване за нов мост. Какво е мястото на този вид проекти?

Аз продължавам да поддържам тезата, че трябва да се изградат минимум четири моста на р. Дунав. Както казахте, новото от последното ни интервю е одобреното финансиране от Европейската комисия за предпроектно проучване за нов мост над Дунав при Русе – Гюргево. Бъдещото съоръжение е изключително важно и е правилно, че се започва с него, защото довеждащата инфраструктура от българска страна се изгражда, което е задължително условие.

Трябва да започнем активно да говорим и за останалите съоръжения, които е нужно да се построят над р. Дунав. На последната Национална конференция по транспортна инфраструктура сред основните ни лектори бе инж. Христо Монев, председател на Надзорния съвет на „Дунав мост 2 Видин – Калафат“ АД. Той разказа, че съоръжението си е възвърнало инвестициита в рамките на 11 г., при положение че е било заложено това да стане за 25 или 30 г. Тоест ние губим пари, когото не изграждаме такава инфраструктура.

Форматът на конференцията в Пловдив ще бъде международен, ще има авторитетни чуждестранни гости. Може ли да определите кои са стратегическите теми на европейско и международно ниво в сферата на транспорта?

Най-важното, когато става дума за транспортна инфраструктура, е свързаността. Това е основната тема в сферата. Виждате какво се случва в момента около Арабския полуостров, как група съвременни пирати блокират целия воден транспорт. Времето за превоз на стоки от Източен Китай до България се е удължило над 2 пъти, съответно и цената се е увеличила. Ние нямаме алтернатива на това да докараме най-елементарна стока откъдето и да е в Азия до която и да е точка в Европа.

Неминуемо темата за пътна инфраструктура върви заедно с тази за пътна безопасност. Според Вас какви инвестиции са нужни за подобряването й?

Аз имам по-особено мнение за пътната безопасност и смятам, че не стоим толкова зле в сравнение с други страни. В САЩ, например, има с над 50% повече загинали следствие на пътнотранспортни произшествия на милион жители, отколкото в България, а това е една от най-развитите държави в света. За мен генерално големият проблем у нас в транспортната инфраструктура е това, което Вие казахте – че има хаос в планирането. Имаме стратегия, но не я спазваме. Правим всичко на парче. Губи се страшно много време. За нас е важен така нареченият системен подход.

Аз често давам за пример Дания и конкретно Копенхаген. През седемдесетте години властите там решават, че ще трансформират града си от насочен към автомобили да стане с приоритет към пешеходци и велосипедисти. За да го направят, им отнема 50 години. Ние си мислим, че за 2 г. ще свършим нещо, а няма как да стане.

Специално за пътната безопасност трябва да направим две неща. Да си завършим големите инфраструктурни обекти, които вече споменахме. Това директно ще допринесе за намаляване на жертвите. Много лесно може да се докаже – само трябва да видим статистиката за пострадалите и загиналите при ПТП преди и след довършването на АМ „Тракия“ и АМ „Марица“. Категорично намаляването на жертвите по пътищата през последните години е следствие на изграждането на големите инфраструктурни обекти. Втората посока, в която трябва да се работи, е промяна на поведението на водачите. Трябва да се започне и локална работа – там, където има проблем, да го дефинираме и да го решаваме, защото България губи 1,5 млрд. лв. годишно от катастрофи.

 Къде е мястото на науката в пътното строителство?

Лично за мен – навсякъде. Всичко трябва да започва от науката и не защото аз се занимавам с нея, а защото искрено вярвам, че трябва да бъде така. Хубаво ме провокирахте в началото, че липсва планиране. Няма адекватно такова, защото всеки има различно мнение. А научното мнение е обективно. Няма значение дали на някого му харесва или не. В крайна сметка науката означава истина, тя е доказана по определен начин, който е проследим. Много малко вероятно е научното знание да бъде манипулирано. Затова смятам, че точно науката трябва да бъде водеща и каквото казва тя, през призмата на обществото и нашите икономически възможности трябва да бъде реализирано. Когато поставим научното знание на първо място, вече ще може да си градим планове и стратегии. Сега на практика рядко ползваме наука, за да си решаваме проблемите.

Говорейки за наука, какво е мястото на изкуствения интелект (ИИ) в транспортните системи?

ИИ също ще е сред основните теми на предстоящата конференция. За мен изкуственият интелект има много голямо място в транспортните системи. Убеден съм, че той има много сериозно приложение в целия етап на изграждането на един инфраструктурен обект и след това в неговата експлоатация. Би трябвало по-бързо и ефективно да постигаме необходимите резултати благодарение на него. От друга страна инженерният труд трудно ще бъде заменен от ИИ, така че хората трябва да бъдат спокойни, че ще запазят работните си места. Това ще бъде инструмент, който ще ни помога да си вършим работата по-качествено. С него виждам и възможност за преодоляване на дефицитите на кадри, които са осезаеми в нашия сектор.

Как може да се реши проблемът с недостига на кадри?

Към транспортното строителство имаме константен интерес, привличаме еднакъв брой желаещи да се обучават в тази специалност. Това, което ми прави впечатление, е, че качеството на студентите значително се повишава. Много са добри, иновативни, не се съобразяват с конюнктурата и смятам, че в следващите години в бранша ще се влеят малко на брой, но качествени кадри.

Липсата на интерес към инженерните специалности за мен се дължи на това, което се говори в обществото. Няма уважение към строителя. Това трябва да се промени.

Как оценявате партньорството си с вестник „Строител“?

Аз чета постоянно изданието, информирам се и през Viber канала на медията. Много ми се иска в. „Строител“ да бъде гласът на конференцията, да влезем в много активно партньорство – ежеседмично да информирате как ще протича събитието, а след това – до какви изводи сме достигнали, какви проблеми сме поставили и какви решения сме измислили. Тоест, желанието ми е да създадем дългосрочно сътрудничество – не само от днес до края на конференцията, а до следващата, по-следващата и така нататък.

В крайна сметка изграждането на голям инфраструктурен обект е много дълъг процес. Идеята за мостове над р. Дунав по нашите земи датира отпреди 2000 г. Тоест идеята за едно съоръжение или път може да се появи 2000 г. преди самата реализация, Пътят на коприната е още по-стар и още не е изпълнен. Животът на инфраструктурните обекти е много дълъг процес и той трябва да бъде проследяван във всичките му етапи. Така виждам партньорството между нас и вестник „Строител“, което трябва да бъде с дълъг хоризонт напред. Много разчитам на Вас.