Интервю

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство: Меморандумът с КСБ ни дава възможност за съвместно участие в изследователски и приложни проекти

УНСС получи най-високата институционална акредитация сред българските университети – 9,80

Емил Христов

Ренета Николова

Проф. Димитров, подписахте Меморандум за сътрудничество с Камарата на строителите в България (КСБ). Кои са основните акценти в него? По какви направления ще си партнирате?

През последните 50-60 г. Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) създаде няколкостотин хиляди добре обучени кадри, които работят като специалисти в своята област, a доста от тях заемат ръководни мениджърски позиции. Сред завършилите УНСС има министри и премиери. Всичко това говори за престижа и предимството, с които нашите възпитаници се ползват. Наскоро получихме награда за най-престижно професионално управление според работодателите, като за нас това отличие е много важно. Тези дългогодишни резултати не са случайни – постигнати са благодарение на нашата философия и разбиране за висшето образование. Личното ми мнение е, че науката трябва да си партнира много активно с бизнеса. Ние имаме около 300 споразумения с различни организации и държавни институции, непрекъснато се опитваме да засилим контактите си.

По отношение на Меморандума за сътрудничество, който подписахме с Камарата на строителите в България, е важно да подчертая, че през 2023 г. проведохме предварителна среща, на която обсъдихме възможностите да си партнираме. За мен КСБ е уникална организация със своята мрежа от партньори и съм убеден, че съвместно можем да постигнем много големи резултати.

Набелязаните съвместни цели са провеждането на стажове, участието на специалисти от практиката в обучения като лектори, организирането на майсторски класове, както и посещения на студенти във водещи компании. Ще затвърдим това сътрудничество чрез организирането на т.нар. бизнес академии, чрез които младите хора получават допълнителни знания. Меморандумът с КСБ ни дава възможност и за съвместно участие в изследователски и чисто приложни проекти, каквито са например цифровите хъбове. Можем да си партнираме при изграждане на инфраструктура, както и по други теми от взаимен интерес.

В документа е записано, че сред сферите на сътрудничество с Камарата е обучение на студенти и докторанти съобразно потребностите на КСБ. Какви са възможните направления? По какъв начин представители на строителните фирми могат да се включат в процеса?

В нашия университет не се изучават специалности, които директно кореспондират с нуждите на строителния бизнес, но има множество, които се използват от фирмите. Например направления, като финанси и счетоводство, логистика, транспорт, маркетинг, ПР и медии, са сред полезните за бранша и строителните компании.

Взаимното опознаване в рамките на партньорството ни с КСБ ще отвори и редица нови възможности. Опитът на университета с подобни споразумения за сътрудничество показва, че когато има добър контакт и двете страни са активни, нещата се развиват. Изключително важно е да бъде изградена добра организационна връзка.

Една от възможностите обучението да е съобразено с потребностите на КСБ е представители на компании от сектора да се включват в организираните от нас няколко пъти в годината Дни на кариерата. Имаме възможност да направим и специализирано представяне на дадена фирма, която в продължение на няколко дни да показва своите продукти на територията на учебното заведение. Също така ни предстои да реализираме проект за т.нар. проектни докторантури, който позволява на докторантите да работят конкретно за нуждите на определена фирма, а защо тя да не е от строителния бранш.

Моят съвет към бизнеса винаги е бил да бъде по-активен. Много често се срещам с хора от практиката, които искат да ги каним на наши събития. Нужно е обаче и те да проявяват интерес към работа ни, защото това е единственият начин на взаимодействие. Поради това смятам, че именно меморандумите за сътрудничество дават тясната връзка и помагат да се получи търсеният ефект, от който двете страни имаме нужда.

Може ли да ни разкажете малко повече за специалност „Регионално развитие“, която би била интересна за бранша?

Тя наскоро навърши 10 г. Целта на обучението по тази специалност е свързана със стремежа ни да подготвяме компетентни висококвалифицирани мотивирани лидери и специалисти, способни да предлагат адекватни решения на ключовите въпроси в обществото. „Регионално развитие” има своята фундаментална основа, изразяваща се в изучаване на икономически, управленски, правни и политически науки в съответствие със съвременните тенденции в развитието на образованието и социално-икономическата практика. Завършващите я придобиват умения по регионално развитие и политика и по-точно в областта на програмирането, изпълнението и мониторинга на планове, стратегии, програми за регионално развитие и други области.

Имаме и други интересни специалности, като например „Публична администрация“, „Управление на международни проекти“. Любопитна е и работата на катедра „Недвижима собственост“.

Когато разговаряме с представители на частния сектор, се оказва, че им трябват хора и от доста други специалности. В областта на маркетинга, киберсигурността и бизнес информатиката също разполагаме с няколко програми. Тоест опитваме се да покрием сравнително голям спектър от професии.

Какви са следващите стъпки през 2024 г. след подписването на споразумението с КСБ?

Нашият опит показва, че в самото начало не трябва да се насочваме към големи проекти, а с малки крачки да вървим напред. Следващите ни стъпки ще бъдат да поканим представители на КСБ за участие в конференции и семинари, които ще организираме през пролетта.

Учебният процес в университета започна, така че представители на Камарата имат възможност за участие и в лекции. Както вече споменах, ако някоя голяма компания изяви желание, можем да направим бизнес академия, която да привлече студенти от целия университет. Опитът ни от други подобни академии показва, че половината от участниците остават на работа в дадената компания. Важно е да се направи връзката между двете страни.

Чрез тези академии всяка компания ще може да разбере дали даденият студент е дисциплиниран, доколко владее чужд език. Студентите от своя страна получават допълнителни знания и сертификати.

Строителният бранш и образованието имат тясна връзка и вървят ръка за ръка. Един от големите проблеми пред сектор „Строителство“ е липсата на кадри. Какъв е начинът да се реши?

Всички сектори на икономиката изпитват този недостиг. Личното ми мнение е, че бизнесът трябва да бъде по-активен, защото той ползва тези кадри. Много често фирмите искат да назначават отличници, знаещи по два езика, с компютърни умения. Истината е, че хора с такива способности си намират работа още по време на следването. Повечето от нашите възпитаници започват професионалния си път още от III-IV курс на бакалавърска степен. Ако бизнесът иска да си подсигури кадрите, трябва да осигурява стипендии. Друг начин за тяхното привличане е чрез платени стажове и участие на студенти в допълнителни обучения. Това със сигурност ще повиши интереса на потенциалните кандидати за работа. Иначе нещата няма как да се случат.

Забелязвам, че се правят стъпки в тази посока, в последно време няколко банки и големи компании започнаха да предлагат стипендии на студентите, за да си гарантират нужните хора.

В края на миналата година бяхте избран за втори мандат като ректор на УНСС. Какви ще бъдат основните Ви приоритети през 2024 г.?

Ще продължа целите си от предишния мандат, като приоритет за мен ще бъдат научните изследвания, както и интернационализацията на обучението. Желанието ми е да привлечем още повече чуждестранни студенти.

Третото направление, по което ще работя активно, е дигитализацията, която също искам да изведа като приоритет. Разбира се, това включва и повишение на качеството на учебната работа, по-високо заплащане, по-дори битови условия и много други.

Определено мога да заявя, че предходният ми мандат не беше лесен. Тогава се сблъсках с много предизвикателства. Сред тях бяха пандемията от COVID-19, както и всички енергийни, финансови и политически кризи, през които премина страната. Въпреки всичко аз и моят екип се справихме с тях и се надявам, че ни очакват по-спокойни времена.

 

Споделихте, че дигитализацията е приоритет в работата Ви. За КСБ също. Малко повече в това направление да ни кажете.

Ние сме силно дигитализирани, може би сме дори водещи като университет в България по това направление. Не е случайно, че миналата седмица получихме най-високата институционална акредитация сред българските университети – 9,80. Имаме много възможности да доразвиваме цифровизацията в учебната ни среда и особено в онлайн обучението, което ще помогне в задачата ни да привлечем повече чуждестранни студенти и такива от диаспората. Това е в дневния ни ред и работим в тази посока.

Много бизнес процеси при нас могат да бъдат дигитализирани. Светът се променя, бизнесът също. Колкото повече се развиват и навлизат IT технологиите и изкуственият интелект, толкова и ние трябва да сме готови да реагираме, така че да не губим темпото.

Определено цифровизацията на процесите в УНСС е от голяма помощ на студентите, преподавателите и на администрацията. За съжаление правим всичко това със собствени усилия и възможности. Няма специални програми, по които да кандидатстваме и да осигурим финансиране.

Ако искаме един студент да бъде конкурентоспособен и строителният бранш например иска да го наеме, той трябва да бъде добре обучен. Това изисква да имаме качествен софтуер за разработване на различни количествено-стойностни сметки или за проектиране, за счетоводство или нещо друго, а не когато започне работа, тепърва да се обучава по най-новите неща. Ние искаме да сме в крак с всички тенденции.

Дигитализацията е навсякъде около нас и все повече професии изискват работа с много информация и данни, които се събират. Затова ние трябва да търсим начини да отговорим. В тази връзка през 2023 г. подписахме договор за изграждане на система с големи данни с множество допълнителни структури, която ще направи връзка между данните на УНСС и Суперкомпютъра в София Тех Парк. Договорът е по проект „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“.

Новите технологии все повече навлизат и в строителството и браншът се дигитализира, така че вярвам, че имаме много възможности за партньорство и по това направление с КСБ.

Какви европейски проекти изпълнява УНСС?

Проектът „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“ е именно такъв, реализира се по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“. Предстои да се изградят 3 нови локални клъстера, разположени при партньорите на УНСС – Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Техническия университет – Габрово, и Русенския университет „Ангел Кънчев“, които ще бъдат свързани със съществуващия в УНСС Централизиран Hadoop клъстер.

Имаме още два проекта, в които участваме за супербърз компютър и за обработка на данни. Част сме от консорциума Engage EU, където има виртуален кампус, споделени ресурси. Нещата се развиват много бързо.

Също така имаме готовност да кандидатстваме по още няколко проекта. С удоволствие бихме участвали в съвместен проект със строителни фирми от КСБ, които искат да реализират проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Какво липсва на образователната система на държавно ниво, така че нашите университети да могат да се ползват с престижа, който имат тези в САЩ или Великобритания?

Ние не се отличаваме много от водещите международни университети. Участието ни в Engage EU с големите бизнес университети в Европа е показател за това. Вижда се, че няма разлика. Въпросът опира до подобряване на възможностите за научни изследвания.

В България не разполагаме с финансовите възможности на някои от големите световни университети и трудно бихме могли да кандидатстваме за реализирането на мащабни научни изследвания на наша територия. Приоритет на държавата би трябвало да бъде именно тяхното насърчаване. Има отворени европейски възможности, но за да се кандидатства с проект по тях, се изисква няколкомесечна подготовка, както и специален офис, който да се занимава с организацията, и не всяко висше учебно заведение може да осигури необходимия колектив за кандидатстване. Отделно заплатите на нашите преподаватели, сравнени с европейските, съвсем не са едни и същи.

Що се отнася до научните изследвания, искам да обърна внимание, че много често държавата има нужда от разработване на визии, стратегии, планове в дадена област. Те биха могли да се възлагат по-лесно и бързо на университетите. Това са първите стъпки, които могат да бъдат направени за създаване на много по-сериозен научен потенциал в университетите.

Кое е най-важното и значимото за Вас от историята на УНСС?

Определено това е създаването на самия университет след Първата световна война. Говорим за период, когато е имало стотици хиляди жертви, и тогава държавата тръгва към откриването на университет, който е успешен вече 104 г.

През годините е имало и други интересни моменти – сливания, разделяния, създаване на нова система на работа и т.н.

Кои са специалностите в УНСС, които привличат най-голям интерес? Колко е общият брой на обучаващите се в университета?

На първо място е специалност „Маркетинг“, там има най-много кандидат-студенти. Ние сме направили система, чрез която всяка катедра следи броя на обучаващите се, както и на записванията. Тук идват ползите от всичките ни усилия за дигитализиране на процесите в УНСС. Вече не се налага да се идва до сградата ни, за да се кандидатства, всичко се случва онлайн.

В системата ни са записани около 17 500 студенти. Редовно обучение са около 15 000, а останалите се обучават дистанционно. Също така при нас има около 500 докторанти. Цифрата е сериозна. Ние сме един от най-големите университети в страната.

В специалност „Икономика“ приемаме около 3000 души годишно. Общо студентите във всички курсове по нея са над 10 000. Определено сме доволни от интереса. Предприехме доста инициативи за кандидатстудентската ни кампания, проведохме срещи с общини.

Разчитаме, че ще се отворят и нови възможности в рамките на партньорството ни с КСБ.

Инвестирате ли в материалната база?

Това се случва непрекъснато. Радостен съм, че успяхме да открием новия учебен корпус, което бе предизвикателство за нас. Разполагаме с модерна и оборудвана сграда. Отделяме средства за развитието на спортната база, а също така всичките ни учебни зали са реновирани. Определено има много какво още да се прави, като например да се инсталират интерактивни екрани.

В мрежата си за Wi-Fi инвестирахме близо 3 млн. лв. и направихме скоростта на безжичния ни интернет отлична. Обновяваме местата за отдих в и около университета. Ремонтирахме библиотеката с над 2 млн. лв. В момента тя е сред най-модерните в страната.

Създадохме редица т.нар. споделени пространства за студентите с компютри. Такива обособени зони, в които студентите могат да учат, да зареждат техниката си или просто да разговарят помежду си, бяха направени и с помощта на различни бизнес организации, които инвестираха над 100 хил. лв. Това е нов подход към обучението, който позволява на младите хора не само да идват в сградата на лекции и след това да си тръгнат, но да останат и да проявят интерес към нещата, които УНСС може да им предложи. Опитваме се да ги накараме да се чувстват у дома си.

Разполагаме и с фотоволтаичен парк, който беше открит през октомври 2023 г. Той се намира над паркинга и на покрива на университета. Мощността му е около 800 киловата. В хубавите дни с повече слънце над половината от необходимата ни енергия осигуряваме от него.

Как си представяте бъдещото развитие на университета? Какво бихте искали да е различно след например 10 г.?

Работата е доста динамична и ежедневно възникват проблеми. Аз си представям свят с много бърз достъп на информация до студентите в залите. Така определено самият процес на обучение ще бъде още по-динамичен и интересен.

Как виждате възможностите за сътрудничество с официалното издание на КСБ в. „Строител“?

Ние имаме две специалности, които са свързани с медиите – „Медии и икономика“ и „Журналистика“. Студенти, които се обучават по тях, биха имали интерес към изданието на КСБ. Разбира се, не само младите хора от журналистическите специалности ще проявят интерес към работата на в. „Строител“.

Може в специални броеве на вестника да участват наши преподаватели със становища по различни проблеми в икономиката и строителния бранш. Има много възможности да си партнираме.

УНСС има активен Студентски съвет и Еко клуб, които могат също да си взаимодействат с вестника. Организираме различни инициативи в рамките на учебните програми и събития, на които в. „Строител“ би могъл да бъде медиен партньор.

Какво си пожелавате като ректор?

Здраве и да няма сериозни кризи в страната. Пожелавам си и УНСС да продължава да се развива с добри темпове и в бъдеще.