Инж. Стефан Чайков, председател на УС на ББК „Пътища“: Темите, по които ще работим с КСБ, са разделянето на ЗУТ, дигитализацията и кръговата икономика в сектор „Строителство“

Инж. Чайков, Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП) проведе традиционното си мероприятие „Инженер на годината“ за 2023 г. Конкурсът включи две нови категории. Как се стигна до решението да има две допълнителни отличия и трудно ли беше да определите най-добрите експерти?

В пътностроителния бранш работят много хора, които биха били достойни за наградата „Инженер на годината“. В продължение на няколко години Управителният съвет на ББКП смяташе, че поради естеството на наименованието на отличието е логично един човек да бъде инженер на годината, но си дадохме сметка, че по този начин заслужили колеги не получават признание за труда си. Заради това решихме да променим малко правилата на конкурса и да включим и специалисти в областта на проектирането и строителния надзор.

Винаги е трудно да избереш между много професионалисти. Имаше доста номинации в новите категории, но не толкова, колкото ми се искаше. Все пак трябва да имаме предвид, че конкурсът за първи път се провежда по тези правила. В същото време в някаква степен беше относително лесно да се изберат носителите на отличията, тъй като и тримата колеги са работили на най-големия и модерен инфраструктурен проект през последните години – тунел „Железница“. Той е най-дългият пътен тунел в България, който е с магистрален габарит, построен по всички последни технологии, и то за удивително кратко време. Обектът е значим и от гледна точка на това, че от доста време у нас не са се строили подобни съоръжения.

Каква е равносметката Ви за изминаващата 2023 г. Каква беше тя за бранша? Имаше ли достатъчно работа за пътностроителните фирми и приключи ли вече казусът с неразплатените средства от държавата за изпълнени СМР?

Годината беше тежка, но не мога да отрека, особено в последните няколко месеца, че наблюдаваме усилия от страна на правителството в посока на нормализиране на работата в сектора. Има доста наследени проблеми, които все още за съжаление, независимо от демонстрираната воля, не са решени.

От изостаналите плащания, за които водихме две години битка, на бранша се дължат около 280 млн. лв. Те са за т.нар. от държавната администрация основни ремонти, прикрити под формата на текущ ремонт. От ББКП категорично продължаваме да заявяваме, че това е невярно твърдение. Преди два-три месеца имахме известно уверение, че голяма част от тези пари ще бъдат разплатени преди Нова година. За съжаление, това до този момент не се е случило и не знам дали е възможно да се случи в оставащите дни.

Също така през 2023 г. работата по големите инфраструктурни проекти не вървеше с темповете, които всички бихме желали. Обществото се нуждае от по-бързото приключване на тези обекти.

През 2023 г. най-големият проблем за целия строителен бранш бе прилагането на индексацията за договорите, сключени по обществени поръчки. Индексираха ли се договори в пътното строителство? Очаквате ли с промените в Методиката процесът да се задвижи и компаниите да получат справедлива индексация?

Има няколко обекта, които отговаряха на условията, които са записани в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Методиката, на които наистина се направи индексация. Големият проблем са инфраструктурните проекти, възлагани по т.нар. ин хаус. Тук държа да подчертая, че такъв е договорът между „Автомагистрали“ ЕАД и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за АМ „Хемус“. Договорите на „Автомагистрали“ ЕАД с доставчиците на строителни материали, на механизация и с фирмите, които изпълняват специфични дейности, са стандартни търговски договори. Те са следващият етап. Това, което е важно и трябва да се реши, е как ще се индексира договорът на „Автомагистрали“ ЕАД с АПИ.

Измененията в Методиката, които се приеха на 13 декември от Министерския съвет, сами по себе си не са достатъчни. ББКП даде своите коментари по предложените промени, които отразихме в специално становище в рамките на общественото обсъждане. Но за да се развърже окончателно възелът около индексацията на големите инфраструктурни проекти, е необходимо да се направи и една промяна в Закона за обществените поръчки или по-скоро препратка към текстовете от ЗОП, която се надяваме, че ще се случи сега заедно с приемането на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Става въпрос за текст, който казва, че Методиката по чл. 117а от ЗОП ще важи и за договори, които са сключени при условията на чл. 14, или т.нар. ин хаус договори. Това ще даде възможност на АПИ да индексира договора на „Автомагистрали“ ЕАД и съответно по веригата да се получат справедливи цени за останалите участници в процеса.

В края на м.г. споделихте пред в. „Строител“, че приоритет през 2023 г. за ББКП е да се утвърди като организация, която помага за формирането на политиките на държавата в пътния сектор. Успяхте ли да го постигнете? Работихте ли с АПИ и с други институции по важни за бранша теми?

Тази амбициозна цел, която си поставихме миналата година, е в някакъв начален етап на реализация. Управителният съвет на ББКП не е удовлетворен от постигнатото. Определено след избирането на редовното правителство диалогът с АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е на съвсем различно равнище. Ние участваме практически във всички работни групи, които се занимават с нормативната уредба, включително и в тази, която от началото на 2024 г. предстои да изготви в кратки срокове Стратегия за развитие на пътната инфраструктура за следващите 7 или 10 г. Администрацията ще реши за какъв период ще бъде.

Въпреки че отчитам по-добрия диалог с институциите, някакси нещата не се развиват с достатъчно бързи темпове. Всички сме свидетели на начина на комуникация между правителството и Народното събрание (НС). Много от нещата, които обсъждаме съвместно с администрацията, е невъзможно да се случат без участието на НС. В същото време Народното събрание има малко по-различен дневен ред, в който невинаги успяваме да пробием с важните за нас неща. Бих искал да отбележа, че и взаимодействието ни с Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в НС също е на изключително добро ниво, каквото не си спомням ББКП да е имала през последните 10 години.

Като цяло срещите ни с институциите са редовни, нормални и преминават в конструктивен диалог. Неведнъж сме набелязвали конкретни проблеми, които има нужда да бъдат решени. Финансовият въпрос винаги е на първо място – първо обсъждахме неразплатените средства, след това индексацията, за да можем да продължим строителството на големите инфраструктурни проекти. Затова целта, която си бяхме поставили, съвместно с администрацията да променим нормативната уредба, касаеща пътностроителния сектор, все още е на малко по-заден план.

За наша радост работната група, ангажирана с приложението на договорите по FIDIC в строителството и в частност пътния сектор, напредва. Имаме уверение от МРРБ и АПИ, че следващите договори и за основни ремонти, и за изграждане на големи инфраструктурни проекти ще бъдат по FIDIC, което е отдавнашна мечта на ББК „Пътища“ и Камарата на строителите в България (КСБ).

Изпълни ли ББКП останалите набелязани цели за 2023 г.?

По отношение на организационното укрепване на ББК „Пътища“ мисля, че постигнахме добри резултати. Много съм доволен от взаимодействието, което имаме с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Тепърва ни предстоят множество съвместни инициативи. Човешкият фактор е най-големият проблем не само в нашия сектор, а в цялото строителство в европейски и световен мащаб. ББКП планира няколко стъпки, с които да ангажираме вниманието на младите хора и да създадем у тях интерес към професията. Те ще стартират след Нова година.

Не е нормално Факултетът по транспортно строителство в УАСГ да има випуск от 37 човека, толкова бяха първокурсниците през изминалия септември. Тези кадри след 5 години ще бъдат крайно недостатъчни, особено при амбициозните планове, които се чертаят от стратегическа гледна точка съгласно нуждите на страната ни и икономиката. Привличането на млади кадри определено ще бъде основен фокус за нас през 2024 г.

Вие сте председател на Съвета на настоятелите на УАСГ и се включвате често в събития на университета. Какви са наблюденията Ви – имат ли желание младите хора да се развиват в строителната професия?

В началото на настоящата учебна година всички 37 студенти във Факултета по транспортно строителство ми направиха добро впечатление на връчването на студентските книжки. Трудно ми е да кажа колко от тях ще завършат и ще поемат професионалния си път в строителните фирми. Включително и във времената, когато в този факултет се обучаваха около 150 човека, около 60% от тях се дипломираха и оставаха в бранша. Това е световна тенденция. Няма университет в света, от който да излизат повече от 50% от тези, които започват. Просто не всеки е попаднал на мястото си за реализация.

Много съм доволен от взаимодействието ни с досегашното ръководство на УАСГ и се надявам да реализираме нещата, които сме планирали с новото ръководство на университета, а именно мастър класове за 4-ти и 5-и курс. В тях ще предоставим практически познания на студентите за конкретни обекти и сектори на пътното строителство.

Искаме да задълбочим работата и с професионалните гимназии в цялата страна. Колегите по региони работят с тези учебни заведения, но желанието на Управителния съвет на ББКП е да използваме малко по-институционален подход на подобно взаимодействие и да започнем процеса на запалване на огъня в младите хора колкото е възможно по-рано.

Какви ще са приоритетите на ББКП през 2024 г.?

Ще продължим работата по неизпълнените задачи, които са ключов приоритет за нас. Сред тях е осъвременяването на нормативната база, която е доста поостаряла. Техническата спецификация е от 2014 г., което не е нормално при динамичното развитие на света. 10 години, без да се променя техническата спецификация, е много време по наша преценка, такова е и мнението на колегите от АПИ. Искаме да се фокусираме върху изменението на Наредбата за поддържане и текущ ремонт на пътища. Тя също има нужда от актуализация, за да се избегнат в бъдеще всякакви двусмислия коя дейност е текущ ремонт, коя основен ремонт.

Водили сме разговори с Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в НС за някои наши идеи по отношение на Закона за пътищата.

Вероятно още в началото на 2024 г. отново ще коментирам с ръководството на КСБ вечната идея за разделянето на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Политическите процеси продължават да бъдат турбулентни, а една такава промяна, макар и твърде необходима, е изключително зависима от състоянието на парламента и перспективата пред него. Подобно изменение на ЗУТ не е нещо, което може да се направи за ден или два. Нужни са предложения на народни представители, трябва да се проведе широко обществено обсъждане, да се сформира екип от специалисти, който поне два-три месеца да работи по изготвянето на промените, и т.н. За да стартира процесът, е необходимо да имаме перспективата, че ще стигнем до крайния резултат. Не е нужно точно пред в. „Строител“ и КСБ да обяснявам колко пъти сме започвали тази идея през годините.

Докога е осигурено поддържането на републиканската мрежа, след като обявените поръчки за 3-годишен срок нямаха успешен край?

В момента пътното поддържане формално е осигурено до избора на нови изпълнители. Последният служебен кабинет обяви обществени поръчки и по доста от тях имаше решения за избор на изпълнител, но бяха прекратени от редовното правителство. След това бяха стартирани нови поръчки, които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви за противозаконни, тъй като прекратяването на старите поръчки беше обжалвано. Не можеш да обявиш нова поръчка, докато предишната не е завършила процеса.

Тоест намираме се в дебрите на съдебната система. Част от обжалванията са на ниво КЗК, други – във Върховния административен съд. Започват да излизат някои решения, но няма яснота как ще приключи всичко. Засега е сигурно, че зимното поддържане за този сезон е обезпечено напълно както договорно, така и финансово.

Какви пътни проекти очаквате да стартират през 2024 г.?

АПИ е заложила мащабна инвестиционна програма. Говореше се, че предстои да се обявяват поръчки за 6 млрд. лв., което не е учудващо. 2 млрд. лв. е само търгът за участъка на АМ „Русе – Велико Търново“ от Бяла до Велико Търново, който се очаква да бъде обявен веднага след Нова година. Очакваме и възлагането на основни ремонти, но трябва да се излезе от казуса с текущите ремонти и поддържането.

Друг ключов проект, по който ще се работи през 2024 г., е АМ „Хемус“, но ако решим въпроса с индексацията. Само тогава ще можем да продължим магистралата до Велико Търново, където нещата са много ясни. Трябва да продължи строителството и на отсечката Видин – Мездра от скоростния път Видин – Ботевград.

Надявам се да стартира най-накрая и изграждането на лот 3.2 на АМ „Струма“. Всички институции са убедени, че Източният вариант Г10,50 не е лош, но за съжаление „зелените” искат още и още. АПИ са предприели вече някои действия за лот 3.2 – има обявени поръчки за разработване на вариант за качване и на другата лента по източното трасе. Имаше уверения, че вече сключените договори за едното платно, за което има идеен проект, ще бъдат активирани. Тоест ще се платят аванси на изпълнителите, така че да могат да изготвят работния проект. Започвам все повече да се притеснявам, че няма да успеем да завършим АМ „Струма“ до 2030 г., но все още има някаква възможност този срок да бъде спазен.

Разбира се, трябва да се довърши и трасето Русе – Бяла от АМ „Русе – Велико Търново“, където нещата са най-напреднали. Там има избрани изпълнители и даже стартира строителството на един от участъците. В момента се довършват процедурите по издаване на строителни разрешения, така че това също ще бъде ключов инфраструктурен проект в зона, където има сериозен проблем с пътната безопасност – по брой катастрофи и по брой жертви. Колкото по-бързо преведем трафика от Русе до Велико Търново по магистралата, толкова по-добре.

Има много идеи по отношение на автомагистралите „Рила“ и „Велико Търново – Маказа“, но те са още на твърде начален етап. През 2024 г. най-вероятно ще се правят някакви стъпки, но далеч не можем да говорим за строителство.

Нямам никакво съмнение, че през 2024 г. АМ „Европа“ най-накрая ще се завърши. В момента няколко от големите строителни фирми в България работят съвместно усилено по нея. Убеден съм, че до края на следващата година от Софийския околовръстен път до Калотина ще се стига по магистрала.

Участвахте в среща в МРРБ, на която бе обсъден международният опит в управлението на мостовете с проф. Божидар Янев. Кои държави коментирахте и какъв чужд опит може да използва България?

Вероятно голяма част от читателите на в. „Строител“ знаят, че проф. Янев е изключително уважаван специалист, който е основал и дълги години ръководи отдела за поддържане на мостове в Ню Йорк, САЩ. Посоката на разговора в МРРБ беше да се изгради една обща система за управление на мостовете в България. Разгледахме какво е направено у нас в периода, в който проф. Божидар Янев е работил в САЩ, и направихме съпоставка. Коментирахме различни варианти. Неговото, а и моето мнение е, че американският опит не е приложим у нас. Там са съвършено различни ситуацията и мащабите. По неговите думи за последните 4 г. за трите големи моста, които свързват Манхатън с останалата част на Ню Йорк, са изхарчени 1 млрд. долара само за поддържане.

Аз останах с впечатление, че най-приложим за българските условия е датският опит. На срещата се постигна договореност за комуникация между администрацията и УАСГ. Ние винаги сме подкрепяли подобно нещо. Надявам се наистина да се получи някакъв продукт, който да даде нормална програма за поддържане на мостовете, а не просто в момента, в който някъде настане предаварийна или аварийна ситуация, да се реагира, както стана през лятото в Царево. Там имаше природно бедствие, но и такива неща биха могли да се предвиждат и да се взимат мерки, когато има добра програма за управление. Подобна програма е необходима и за пътните настилки, която се нарича Управление на пътната инфраструктура. Надявам се, че тя ще стане част от пътната стратегия, която предстои да се разработи. Първа задача ще е да изградим единна база данни за състоянието на пътната инфраструктура на територията на страната.

Казахте, че ще коментирате с КСБ разделянето на ЗУТ. По какви други теми ще си сътрудничите с Камарата през 2024 г.?

Двете ключови теми - не само през 2024 г., а за следващите 3 години, са дигитализацията и кръговата икономика в сектор „Строителство“. Тези две неща ще бъдат от изключително значение – светът става все по-дигитален и трябва да сме конкурентни, а кръговата икономика е свързана със Зелената сделка, справедливия преход и адаптацията към климатичните промени.

Друга тема, която ще бъде интересна на колегите от КСБ, е т.нар. Синя сделка, касаеща водните ресурси. Тя е малко встрани от основния фокус на ББК „Пътища“ и все още не се говори за нея достатъчно нито в Брюксел, още по-малко в България. Очаквам да е основен фокус за новия Европейски парламент и новата ЕК. Аз имах възможност да присъствам на форум, посветен на тази тема, на който ми направи голямо впечатление изказването на колега от Италия. Той заяви нещо, което е очевидно, но никой не си дава сметка за него: човечеството може да произведе всичко освен вода. Трябва да се направи максимално възможното, за да съхраним този ресурс и да не го разхищаваме. От тази гледна точка очаквам сериозни инвестиции във ВиК сектора, такива са и настроенията в Брюксел.

Четете ли вестник „Строител“, полезно ли Ви е изданието на КСБ?

Разбира се, че чета в. „Строител“. Не само печатното издание, но и следя непрекъснато интернет сайта и Viber канала на медията. Няма как да работиш в сектор „Строителство“ и да искаш да си информиран, ако не четеш вестник „Строител“. Няма друга медия в областта, която да дава пълна картина на процесите в отрасъла.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ и на екипа на медията по случай предстоящите коледни и новогодишни празници?

Нека всички сме здрави и да имаме малко повече спокойствие в страната от политическа гледна точка. Необходимо ни е, за да можем да си вършим ежедневната работа. Пожелавам и повече инвестиции в сектор „Строителство“. Пожелавам още да съумеем тези, които сме понатрупали повече опит, да се справим с най-важната задача – да създадем компетентно, можещо и искащо следващо поколение строители на България!