Инж. Ясен Йорданов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“: Изпълнителите на основни ремонти ще се избират с предквалификация
Към настоящия момент Агенцията е сключила 27 допълнителни споразумения за индексация към договори, финансирани от бюджета и по европейските фондове
Мирослав Еленков
Ренета Николова
АПИ ще си сътрудничи с Камарата на строителите в България в различни стратегически направления
Инж. Йорданов, благодарим Ви, че давате първото си интервю за печатна медия именно за в. „Строител“. От близо два месеца сте начело на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Какви приоритети си поставихте при встъпването в длъжност? Какво успяхте да свършите в изминалия кратък период?
Приоритет на ръководството на АПИ е да продължим и да засилим фокуса върху това нещата да се случват прозрачно и законосъобразно, което е най-важната задача. Не бива да бъдат харчени обществени средства, без да има ясен и прозрачен принцип как това се случва. Друг основeн момент е изборът на изпълнители на обществени поръчки. Считам, че използването на субективни критерии за техния избор създава една недостатъчна прозрачност или липса на такава, което до голяма степен води до обществена нагласа, че тръжните процедури са манипулативно възлагани. Пример за такива са инхаус поръчките, които бяха възложени на „Автомагистрали“ АД, защото са заобиколени принципите на прозрачност при възлагането на изключително огромни финансови потоци от порядъка на милиарди левове. Това е изключително чувствителен и за нас, и за обществото въпрос, тъй като изразходването на публични средства трябва да бъде правено по най-рационален начин.
Сред ключовите ни цели е да създадем условия за прозрачност при организирането на тръжните процедури. Считам, че имаме възможността и трябва да направим сериозна промяна в подхода. Използването на технически предложения, които генерират в себе си хиляди страници и са преразказани технически спецификации и данни, които са на практика задължителни за изпълнителите, дали следва да носят добра оценка на един изпълнител? Не мисля, че доброто „разказване“ е сериозно и прозрачно средство за избор. За мен изпълнителите трябва да отговарят на ясни критерии за тяхната допустимост до това да участват в тръжната процедура, защото когато имаме кандидати, които нямат капацитет да изпълнят поръчката, те може да са готови да отговорят неразумно на нашия основен критерий, който искаме да въведем – най-ниска цена. Никой възложител няма полза от това да получи ниска цена от изпълнителя, който не е в състояние да осъществи заложените дейности. Това би означавало, че цялата тръжна процедура ще бъде опорочена и ще се загуби време - от процеса на стартирането й, оценка и избор до безславното й приключване с провален договор, който не може да бъде реализиран поради обстоятелства, които изпълнителят не е отчел по време на оферирането. За нас е по-разумно да се използват високи, но ясни критерии, когато искаме да получим най-ниска цена, към тези, които допускаме да ни я дадат. Въпросните критерии трябва да бъдат изцяло съизмерими спрямо потребностите на обществената поръчка. Те не бива да са прекалено надхвърлящи я, както и не бива да се отдалечават твърде надолу от обхвата, който е предмет на процедурата. По този начин на практика ще има предварителен подбор по технически критерии на участниците, които ще представят цени. Така ще се елиминира, надявам се, възможността да се прави дъмпинг и да се предлагат твърде ниски цени, защото всеки би поставил въпроса – на какво се дължат те? На това, че изпълнителят смята да предостави ниско качество, или на някакви негови особени способности (ресурси в близост на обекта, обезпеченост).
Постигането на качествено изпълнение е напълно възможно и през най-ниската цена. Единствено и важно условие е да има добър контрол, защото сме свидетели и на реализирането на проекти на висока цена, при които не се постигат добри резултати. При завършването им констатираме проблеми и с качеството на материалите, и на изпълнение, а понякога и на двете.
АПИ предприе активни действия за подготовка на проекти в партньорство с общините, с които да кандидатства за финансиране по Приоритет 2 на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ („ПРР 2021-2027“). С колко местни администрации сте разговаряли до момента и изпълнението на какви проекти сте обсъждали?
Процесът на комуникация между общините и администрацията е важен и той трябва да бъде постоянен. До момента АПИ е провела срещи и кореспонденция със значителен брой общини, които са потенциални партньори за реализацията на проекти от интегриран характер, каквито ще могат да се финансират по „ПРР 2021-2027“. Основен акцент по Приоритет 2, по който ще може да се кандидатства, е свързаността. В тази връзка са подготвени и изпратени конкретни предложения за партньорство до повече от 20 местни администрации, които са заявили желание и готовност за сътрудничество с АПИ.
Проектите, за които ще търсим европейски средства, са за изграждането на обходни пътища и изпълнението на основен ремонт на трасета от I, II и III клас от републиканската мрежа. Обектите са подбрани от АПИ съвместно с общините и целят подобряване на свързаността между градовете и селата и привличането на инвестиции за строителството на нови и развитието на съществуващи индустриални зони в непосредствена близост до населените места.
Останаха ли дейности, които трябва да реализира АПИ до края на 2023 г. по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) и трансграничните програми от период 2014-2020 г.?
В момента по ОПРР се изпълняват 3 проекта, включващи основния ремонт на близо 52 км пътища. Рехабилитират се 23,4 км от третокласния път III-559 Полски градец – Тополовград – Устрем в област Хасково, 9,5 км от III-2077 Каблешково – Межден в област Силистра и 19 км от III-9004 Варна – Белослав – Житница в област Варна.
Провежда се и обществена поръчка за избор на изпълнители на основния ремонт на близо 27 км от второкласния път II-53 Поликраище – Елена в областите Велико Търново и Сливен, за който са осигурени средства по ОПРР. Процедурата е в две обособени позиции и е на етап отворени ценови оферти. Имаме амбицията да завършим обществената поръчка във възможно най-кратък срок и да започне работата на обекта. Второкласното трасе преминава през прохода „Вратник“ и е основна пътна артерия за направлението Велико Търново – Сливен – Ямбол, свързва Северен Централен район с Югоизточен район и с АМ „Тракия“.
Строителните работи по проектите, финансирани от програмите за трансгранично сътрудничество в период 2014-2020 г., са завършени и обектите са в гаранционен период. Имаме амбицията да се уверим, че обектите, които сме приели и са в гаранционен период, са с добро качество, и ще започнем проверки с нашия Институт по пътища и мостове. В зависимост от необходимостите ще има проверки по равност, носимоспособност и видеозаснемане на пътя в състоянието, в което се намира по време на гаранционния срок. Ако се наложи, ще се взимат проби на място, за да се установи качеството на материалите и изпълнената работа, независимо от представените към настоящия момент документи.
Какво предстои да бъде изпълнено в рамките на инвестиционната програма на АПИ за 2023 г.?
До края на годината предвиждаме да завърши изграждането на лот 3.1 на автомагистрала „Струма“ между Благоевград и Симитли. Тунел „Железница“ и мостовото съоръжение преди него са завършени. По отношение на укрепването на двата участъка заради възникнали свлачища преди и след тунела – за първото се извършват дейности по укрепително съоръжение в основата на свлачището и допълнително предпазно съоръжение за защита на магистралата, а за второто е изпълнено преоткосиране и пилотна система с укрепителна стена. Планира се целият участък от Благоевград до Крупник да се пусне в рамките на 2023 г. Това е с 4 месеца предсрочно от заложеното в договорите с изпълнителите.
Приключва и изграждането на участъка от ГКПП „Калотина“ до Драгоман от АМ „Европа“. В момента се извършват финални изпитвания от страна на строителя съгласно договорните условия. Вземат се проби, които да покажат, че обектът отговаря на критериите, определени в договорните документи и техническите спецификации. От своя страна АПИ също прави своите проверки и измервания. След получаване на резултатите в най-кратки срокове ще бъде назначена комисия, която да установи годността за приемане на строежа и да се подпише Констативен акт, образец 15.
Кога се очаква да има избрани изпълнители за поддържане на републиканската пътна мрежа в страната за 18 месеца? В бъдеще договорите за ТРП за какъв срок ще бъдат и критерият „най-ниска цена“ ли ще бъде водещ?
Критерият „най-ниска цена“ трябва да продължи да бъде водещ. Срокът, в който могат да бъдат сключени договорите, ако разчитаме, че няма да има процедурни пречки по тръжните процедури, е краят на октомври. Дали това ще се случи, е друг въпрос, защото и към момента имаме подадени жалби от участници по тези поръчки, както и такива за прекратяването на предишните процедури за текущ ремонт и поддържане, които бяха с по-дълъг срок от настоящите за 18 месеца. Ролята на обществените поръчки за ТРП за 18 месеца е да са буфер до момента, в който бъдат определени изпълнителите за поддържане на пътната мрежа в рамките на следващите 4 години.
Какви други тръжни процедури може да очаква строителният бранш до края на годината?
Предстоят поръчки за текущи и основни ремонти, които са извън обявените за 18 месеца и ще бъдат стартирани заедно с процедурите за ТРП за 4 г. Трябва да направим една уговорка – тези поръчки, които касаят 18-месечните договори, както и 4-годишните, са изцяло за зимно и текущо поддържане на пътната мрежа. Тези, които ще включват основни ремонти, ще преминат през двустепенен процес на избор на изпълнител – предквалификация и рамкови споразумения. След това ще имаме възможността да правим за всяко отделно задание за основен ремонт вътрешен конкурс по цена между избраните и сключилите рамково споразумение участници. Основната идея е за всяка област да има три избрани кандидати, които да са преминали въпросния предквалификационен етап, и на базата на техните индивидуални предложения по цена за всеки един бъдещ основен ремонт да бъде избиран изпълнител.
Наскоро бе открит доизграденият п.в. „Кресна“ на АМ „Струма“. Как ще продължи развитието на автомагистралата? Ще видим ли през настоящия програмен период дългоочаквания старт на строителството на лот 3.2?
Трябва да се намери законосъобразното и екологично решение за лот 3.2 на АМ „Струма“. Към настоящия момент основното препятствие, пред които сме изправени и продължава да ни спира, е именно екологичното въздействие на проекта в региона. Предвижда се да бъде запазен този участък от приетия вече вариант с трасе по билото над Кресненското дефиле и да се потърси решение, което е екологично издържано и съобразно нормите за втори габарит Г 10.50 по билото. По този начин ще се запази съществуващият път през дефилето, без да се налага да се правят промени, и той ще може да се използва от местното население за локален трафик. Трасето ще бъде алтернатива при аварийни ситуации и при необходимост по него ще може да бъде отбито основното движение от бъдещата магистрала „Струма“ в този участък.
Какъв е напредъкът по останалите ключови инфраструктурни проекти за страната – АМ „Хемус“, скоростния път Видин – Ботевград, АМ „Европа“, АМ „Русе – Велико Търново“?
АМ „Европа“ се движи по план. Предстои въвеждането в експлоатация на участъка от Граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина“ до Драгоман. Последната отсечка от автомагистралата между Сливница и Софийския околовръстен път е в процес на изграждане и успоредно се провеждат отчуждителни процедури. Работи се с добро темпо на вече отчуждени трасета и очаквам да имаме съвсем навременно завършване на строителните дейности по този участък и магистралата да се свърже със София.
За АМ „Русе – Велико Търново“ са в ход отчуждителни процедури за участъка Русе – Бяла и обхода на Бяла. Имаме отсечки, при които е възможно да започнат същински СМР. Съвсем скоро ще има още такива трасета, и се надявам да имаме бързо развитие. Предстои да обявим и обществената поръчка за другите два етапа от участъка от Бяла до Велико Търново.
АМ „Хемус“ е в сложния капан на инхауса. По инициатива на министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков се създаде работна група, която да намери решение за продължаване на договорите за доизграждане на магистралата, защото в крайна сметка всеки възложител делегира изпълнението на даден обект с надеждата да го получи готов навреме и в бюджета, който е предвидил. Нашето желание не е да прекратяваме договора, колкото и да е несъвършен, а да приключи процесът на строителство колкото се може по-скоро, но законно.
За скоростния път от Видин до Ботевград очаквам до края на следващата година да имаме завършени участъци, които в момента се изпълняват. Някои от тях са доста напреднали с процеса на изпълнение, други са по-изостанали, но се надявам, че с бързи темпове строителите ще успеят да се справят с поставените срокове.
Колко строителни договори е индексирала АПИ от въвеждането на Методиката. С какъв процент са променени стойностите и продължавате ли да сключвате допълнителни споразумения с изпълнители?
Към настоящия момент Агенцията е сключила 10 допълнителни споразумения за индексация към договори по обществени поръчки, финансирани със средства от бюджета.
Трябва да обърнем специално внимание на това, че когато АПИ е бенефициент по оперативни програми - ОПРР или ОП „Околна среда“ (ОПОС), индексацията на договорите за строителство следва да се съобрази с изискванията на финансиращата институция за съответната програма - Управляващите органи (УО) на програмите. Правилата им са публикувани на техните интернет страници. Спазвайки правилата на Методиката и Указанията на Управляващите органи, са сключени допълнителни споразумения за индексация на цените по договорите за строителство за десет проекта. От тях 5 са финансирани по ОПРР, 3 – по ОПОС, а другите два договора, които са индексирани, са по програмите за трансгранично сътрудничество на Европейския съюз. УО на дадена програма допуска да увеличи стойността поради инфлационни процеси с до 15%. Останалите средства, необходими за индексиране, трябва да бъдат осигурени от националния бюджет. Като цяло оперативните програми слагат лимит на средствата за индексация.
За проектите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ до момента са сключени допълнителни споразумения за индексация на цените по договорите за строителство към пет договора. Едно допълнително споразумение има към договор, частично финансиран от Механизма за свързана Европа, и едно към договор за строителство, финансиран от държавния бюджет.
Разплатени ли са напълно на пътностроителните компании забавените суми за извършени СМР по договори за ТРП?
Не са разплатени около 250 млн. лв. Те са за ремонти, които са били текущи при възлагането им, а впоследствие са определени като основни. Поради тази причина парите не са преведени на фирмите.
Какви краткосрочни и дългосрочни мерки за пътна безопасност са предвидени до края на годината?
Нашата републиканска мрежа тепърва започва да се адаптира към съвременните и неизбежни тенденции за пътна безопасност. Много са местата, на които могат да бъдат направени подобрения, и такива вече стартирахме. Ще дам един пример – за един критичен участък в област Търговище набелязахме мерки и в кратък срок те бяха въведени. Надявам се, че с тях ще редуцираме сериозно тежките пътни инциденти. Сред реализираните краткосрочни мерки са направената шумна маркировка, чиято цел е да създава повишено внимание у водачите, пътни знаци, които да индикират опасните места, ограничения на скоростта, тъй като в този участък има кръстовище, което създава предпоставки за ПТП. Подобна е и ситуацията с началото на пътя София – Самоков. Имаме сигнали за проблемни участъци на първите 5 км, за които гражданите настояват да се предприемат мерки за безопасност. Изпратили сме екип, който да направи оценка.
Други мерки, които може да се посочат, са ограничителните колчета, които предстои да бъдат монтирани в определени пътни отсечки по подобие на участъка в Кресненското дефиле.
Камарата на строителите в България (КСБ) е дългогодишен партньор на АПИ. По какви въпроси бихте могли да сте си взаимно полезни?
Смятам, че ще продължим да си бъдем полезни в много аспекти с КСБ. АПИ ще си сътрудничи с Камарата на строителите в България в различни стратегически направления, включително заедно може да решаваме проблемите, които възникват при изграждането на пътните съоръжения и по време на тяхното поддържане.
Това е първото интервю за печатна медия, което давате, и то е за в. „Строител“. Четете ли изданието на КСБ, полезен ли Ви е вестникът?
Следя в. „Строител“ от много години. Считам, че медията дава обективна и професионално поднесена информация за големите проекти у нас и представя всички актуални теми за строителния бизнес. Вестникът е много полезен!