Диана Русинова, председател на Управителния съвет на Европейски център за транспортни политики: Голям проблем за пътната безопасност е липсата на ясна и дългосрочна политика за намаляване на жертвите от ПТП

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Вестник „Строител“ е изключително полезно издание

Г-жо Русинова, последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), касаещи нарушенията на пътя, вече се прилагат. С тях се разрешава на органите на реда да отнемат превозното средство на лица, употребили алкохол или наркотици. Има обаче и критики срещу тях, основно от юридическите среди. Ще помогнат ли тези изменения за намаляване на пътнотранспортните произшествия в страната?

В НПК е записано, че съдът отнема в полза на държавата моторно превозно средство, послужило за извършване на престъпление. Какво означава това? Първо, ако някой седне зад волана и шофира с над 1,2 промила алкохол, се налага наказание лишаване от свобода между 1 и 3 години и глоба от 200 до 1000 лв. Второ, ако някой вече е осъждан по първата точка и шофира с над 0,5 промила, получава наказание от 1 до 5 години затвор и от 500 до 1500 лв. глоба, или съответно, ако управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози, последствията са от 1 до 3 г. затвор и глоба от 500 до 1500 лв. Това е важно да се знае. Защо полицията взима автомобила? Тя на практика не го прибира, за да го ползва, а изземва моторното превозно средство и го предава на съда. Каква ще бъде съдбата на МПС, ще я реши именно съдът.

Появиха се много мнения „за“ и „против“ промените в НПК. По отношение на становищата, които ги подкрепят, трябва да отбележим, че европейската мрежа на пътните полицаи ROADPOL излезе с положителна позиция за това, че България е една от поредните държави, която предприема тази мярка. Причината да се пристъпи към въвеждането й в другите страни бе, че през 2019 г. Европейската комисия (ЕК) одобри работен документ, целящ превенция и безопасност на движението по пътищата, намаляване на жертите наполовина до 2030 г., а до 2050 г. те трябва да са нула. В документа са заложени четири основни направления, по които да се работи – подобряване на инфраструктурата, по-добра медицинска помощ, или така наречения златен час (колкото по-бързо стигне някой до пострадалия, толкова по-голям е шансът той да оцелее), борбата с пияните и дрогираните, за което обаче ЕК не казва конкретно как страните членки да го правят и им дава възможност сами да решат. Четвъртото нещо е използването на по-съвременни автомобили, които разпознават пътната маркировка. Тоест направената стъпка в НПК, въпреки че всички казват, че е под натиска на протестите на улицата, организирани от родителите на загинали деца при ПТП, което в някаква степен е вярно, не е въведена само от нашата държава.

Мненията „против“ се базират на факта, че ако си от дадена страна, в която нещо е разрешено и дойдеш у нас и то се окаже забранено, попадаш под ударите на българския закон. В САЩ например законите са различни в щатите - там си длъжен да се съобразяваш с правото, такова каквото е в даденото място, на което се намираш. Не смятам, че това е силен аргумент да си против, ако си обикновен гражданин. Има обаче сериозни доводи за превозвачите, които се притесняват, и трябва да помислим за тях. Ако един тежкотоварен камион със стока, която може да са животни или бързоразвалящи се продукти, бъде задържан, защо крайният клиент трябва да плаща цената за това, че някой е сгрешил. Поради тази причина смятам, че трябва да се направи методика, чрез която товарът да бъде освобождаван.

Възникна и въпрос относно справедливостта на наказанието, защото ако моторното превозно средство не е Ваше, то глобата е стойността му. Но това трябва да ни накара да се замислим кого наемаме като водач на тежкотоварни превозни средства. Свидетели сме на катастрофи, предизвикани от таксиметрови водачи и шофьори на градския транспорт, които са управлявали МПС с огромни количества алкохол в кръвта. Това е недопустимо. Ограничителните колчета по осовата линия на пътя през Кресненското дефиле, които бяха поставени с цел предотвратяване на изпреварването, са показателен пример, че на българина наистина трябва да му се налагат подобни мерки, за да спазва правилата.

С колегите ми от Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) подкрепяме промените в НПК. Според мен те ще доведат до превенция въпреки негативните мнения. За много хора, живеещи в малки населени места, колата е най-важна и когато им я вземеш, те не могат да си купят нова. Там със сигурност ще постигнем превенция.

Вие сте председател на УС на ЕЦТП. Разкажете ни повече за целите и дейността на организацията?

Това, което може би малко хора знаят, е, че в европейския център освен експерти в сферата на инфраструктурата и пътнотранспортните произшествия членуват и партньори от най-различни сектори като авиация и жп транспорт. Първият Airbus в България е вкаран от наш член. Основната цел на сдружението е да се занимава с транспортни политики, тъй като това е нещо, което очевидно никой не прави в България. Задачата ни е да създаваме визия за развитието на транспорта като цяло в по-далечна перспектива. Моя лична кауза е безопасността на пътя и съм много активна за нея.

Голям проблем за безопасността на пътищата е липсата на ясна, адекватна и дългосрочна политика, с която да постигнем намаляване на жертвите от ПТП.

Как изглежда ситуацията с пътната безопасност според експертното мнение на ЕЦТП? Кои са най-належащите проблеми за разрешаване в сферата като законодателство и стъпки на държавата?

Аз ще отговоря така – преди известно време публикувах на моята лична страница информация, която започваше така: „държавата се намира в състояние на тежко ПТП по отношение на безопасността на движение на пътищата“, и продължавам да го твърдя, защото цари тотален хаос в сферата. Когато създавахме Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, идеята беше структурата да работи за това, което липсва най-много – независимият контрол на всички процеси и ясна единна политика, която е ключово да се провежда. За съжаление след четири години ДАБДП не може да се похвали с нещо, което е постигнала.

Какво от чуждия опит в сферата на пътната безопасност може да ползваме у нас?

Това е много дълъг и сложен въпрос. Аз ще се върна на липсата на ясна визия за намаляване на жертвите от ПТП. За да вземем конкретна добра практика от чужбина и тя да може да работи в България, трябва да имаме дългосрочна визия какво трябва да правим. Ще Ви дам пример – решаваме, че тази година приоритет ще ни бъдат пътните маркировки. Нека видим кои са най-добрите маркировки в другите държави. Догодина ще е безопасността на тунелите – нека се запознаем с опита извън България в сферата. На следващата година да си поставим друга цел – ремонтите на пътища и наистина да ремонтираме 2000 км. Просто ни липсва план, имаме приета Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г., но колко кореспондира с реалността, е друг въпрос.

Какви кампании планирате да реализирате до края на 2023 г.?

В момента провеждаме много сериозна кампания, в която се включиха Пътна полиция - Пловдив, Българска петролна и газова асоциация и очакваме да се присъедини и Гранична полиция. Отпечатахме 15 хиляди листовки, насочени към гастарбайтери. Те са преведени на няколко езика и съдържат осем прости правила за безопасност на движението по основните пътища у нас. Например да не се спира в аварийна лента, да не се почива в нея и други. Хората, които идват от чужбина, не са запознати с нашите норми и ние трябва да ги информираме.

За 15 септември подготвяме широка кампания, която се надявам да стане национална. Очакваме да ни подкрепят родителите на загиналите деца в пътни инциденти. Тя е свързана отново с правила за безопасността на движение по пътищата, които да припомним на всички.

Другото нещо, с което сме се заели, е свързано с нашата практика да получаваме много сигнали за редица проблеми, с плановите ни проверки на различни обекти и докладите, които публикуваме на нашата интернет страница.

В разгара на летния сезон движението по републиканската мрежа в страната е активно. Има редица отсечки, в които редовно стават инциденти. Какви мерки за пътна безопасност могат да бъдат предприети?

Има немалко проблеми с инфраструктурата. Направиха се ремонти по автомагистрала „Тракия“, а още не е възстановена маркировката, а тя е жизненоважна, особено при лоши метеорологични условия. Отново изоставаме с почистването на растителността по първокласни и второкласни пътища. Като че ли няма ясна методика как да се прави това нещо, а с нарастването на трафика добрите пътни условия са ключови за безопасността. Това са различни фактори, с които всяка година имаме проблеми.

Отново казвам, като че ли държавата стои пасивна и под държава нямам предвид МВР, защото това е институция, която има ангажимент единствено да контролира, и ако се приеме някакво правило за движението по пътищата, министерството трябва да работи за това то да се спазва.

Какво е мнението Ви за законопроекта за изменения в Закона за движение по пътищата (ЗДП)?

Аз бях на обсъждането им в Комисията по транспорт и съобщения в Народното събрание (НС). За съжаление се предлагат изключително хаотични промени. Всяка една от представените парламентарни групи обеща - още през 2021 г., че ще се работи за нов закон, защото този не виждам как може да бъде повече реформиран. МВР направиха някаква корекция, но това е поредното кърпене на парче, а не цялостна визия, с която да се решат проблемите.

Не ги решаваме и с правилника за прилагане на нормативния акт. През 1999 г. е приет сега действащият закон и в него има Параграф 2, който казва, че правилникът от 1968 г. отпада и се въвежда нов метод по организиране на движението – член 14 от ЗДП, където са Наредба 18 за пътните знаци, Наредба 2 за маркировките – те са издадени въз основа на Закона за движение по пътищата и ние приемаме, че няма да имаме правилник към закона. Но издаването на наредбите се забави с около 2 години и заради това НС прие поправка, за да няма правен вакуум, с която казва, че в този период правилникът важи дотолкова, доколкото не нарушава закона. А как един правилник от 1968 г. да не противоречи на закон от 1999 г.? След това се видя, че има проблем, и се каза, че до 2008 г. трябва да се изработи нов правилник за движение по пътищата. Все още нямаме такъв. Това беше първата задача, с която ДАБДП трябваше да се заеме, но като че ли няма политическа воля за нов закон. А липсата на такава води до хаос по пътищата.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството неведнъж е заявявало, че някои от най-важните пътни трасета трябва да се изградят чрез концесия или друго публично-частно партньорство. Какво е Вашето мнение?

Аз подкрепям концесиите и ще обясня защо. В Гърция, откакто стартира тази практика, значително се подобри качеството на инфраструктурата и - второ - държавата влезе в своята функция да контролира това, което е направено, без да се ангажира самата тя да го изгражда. Друг е въпросът, че според мен единствената концесия, която може да издържи тук, е тази на АМ „Тракия“. От там насетне мисля, че сметката няма да излезе никъде другаде.

Доколко ремонтите, поддръжката на пътната мрежа и маркировките са важни за безопасността, къде ги поставяте? Кои са другите основни фактори за повишаване на безопасността на движението? Какво е мястото на превенцията?

Аз вече го казах – през зимата при лоши метеорологични условия пътната маркировка е изключително важна. Показвали сме добре направена маркировка на например пешеходна пътека и зле направена. Разликата, когато има или няма, е огромна. Маркировката и знаците са едни от най-важните елементи на пътя. Неслучайно е измислена и помага на водача да се ориентира в пътната обстановка.

Трябва и непрекъсната поддръжка на мантинелите. Защото една ударена ограничителна система е много по-опасна от липсваща. Имаше период, в който по АМ „Тракия“ 135 точки бяха с повредена мантинела.

В какво трябва да бъдат вложени според Вас събраните приходи от тол такси през 2023 г.?

Таксите, събрани от тол, трябва да се влагат единствено в строителство и поддържане на пътища и в нищо друго. Това е целта. Затова въведохме справедливото плащане – който уврежда, плаща повече.

Четете ли вестник „Строител“ и какво е мнението Ви за медията?

В. „Строител“ е изключително полезно издание, защото отразява актуалната информация много обективно. На страниците на вестника публикувате всички важни неща от сферата на строителството, особено пътното. За хора, които се занимават професионално с тази тематика, представената информация е много важна. Няма друга такава медия. Да, чета редовно в. „Строител“. Чета го не само аз, но и колегите ми. Следя и интернет сайта Ви.