Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия: Подготвяме кадри за сектора заедно със строителния бизнес

24 май е празник, който показва желанието и стремежа на българите към просвета и наука

Проф. Марков, благодарим Ви, че традиционно сте наш гост в навечерието на 24 май. Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост? За какво трябва да се замислим на празника?

Сърдечно благодаря за поканата. За мен винаги е чест да давам интервюта за вестник „Строител“. Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) си парт­ни­ра с изданието дълги години и трябва да подчертая, че съвместната ни работа е изключително ползотворна. Убеден съм, че е така и за двете страни.

УАСГ има тясно сътрудничество и с Камарата на строителите в България (КСБ). Освен че подготвяме кадри заедно със строителния бизнес за сектора, правим изследвания, изпълняваме поръчки на компании и експертизи – конструктивни и технически, както и всякакъв друг вид дейности, които са в нашата компетенция.

24 май е огромен български празник, забележителен. Не съм убеден, че друга държава в света чества официално ден на буквите, но за щастие ние в България имаме такъв. 24 май е празник, който показва желанието и стремежа на българите към просвета и наука, към непрекъснато повишаване на професионалната подготовка, както и към надграждане на познанията и впечатленията ни в духовната област. На всички - студенти, преподаватели, на всички работещи в строителния отрасъл, на екипа на в. „Строител“ и читателите на изданието искам да пожелая на първо място здраве. Желая им и много успехи и да продължават да уважават и ценят този голям български празник.

Юбилейната 2022 г. за УАСГ беше изпълнена със събития и като че набраната инерция продължава и през 2023 г. – от началото на годината се провеждат много форуми, семинари, уебинари, публични лекции, една от които е на 17 май с президента Росен Плевнелиев. Успявате ли да участвате в тях? Какви мероприятия предстоят до края на годината?

Лично аз нямам възможност да се включвам във всички събития, които провеждаме в университета. Не е възможно да го съчетавам с многобройните си ангажименти. Но винаги съм добре запознат с мероприятията, защото организацията задължително минава през ръководството на УАСГ. Все пак преди ден успях да участвам в научна конференция в областта на транспортните съоръжения. Искам да отбележа, че на нея видях много познати лица от строителния бранш и някои от тях се включиха с доклади.

Интересното за лекцията на президента Плевнелиев е, че тя е за развитието и предизвикателствата пред строителния бизнес, не е с политическо съдържание. Известно е, че той, преди да стане министър на регионалното развитие и благоустройството, а впоследствие и държавен глава, беше в строителния бранш и реализира много успешни проекти. Заради това ние целяхме той да запознае нашите студенти с постиженията, предизвикателствата и трудностите в строителния сектор.

Що се отнася до другите многобройни събития, било то научни конференции или форуми, семинари и други, мога да заявя, че това е рутинна работа за университета. Освен образователните дейности, които основно извършваме, за да подготвяме кадрите, организираме мероприятия, където нашите преподаватели, включително и представители на бизнеса, могат да покажат своите успехи. Естествено през 2022 г. те бяха малко по-интензивни, защото отбелязахме важен период – 80 г. от основаването на Университета по архитектура, строителство и геодезия, сега се стараем да поддържаме набраната инерция.

Може би най-важното събитие, което ни предстои, е кандидатстудентската кампания, която започва през юни. Ще имаме няколко големи есенни конференции в различни направления – строителни конструкции, хидротехническо строителство, транспортно строителство.

В. „Строител“ получи покана да отрази пристигането на 38 студенти от Университета по приложни науки в Щутгарт, Германия, в УАСГ. Те ще направят интересна обиколка в София и ще прекарат учебната си практика у нас. По каква линия идват в УАСГ и от какви други чужди висши училища очаквате хора?

Реализираме този международен обмен по програма „Еразъм +“. Студентите от университета в Щутгарт се обучават в специалности, свързани с транспортното строителство. Най-значителният обект, който ще проучат по време на своята практика, е метрото в София, ще се запознаят с технологията и начините на изграждане на столичната подземна железница. Ще им бъдат изнесени лекции по тази тематика, ще разгледат обекти в строеж и действащите участъци. Освен това ще имат възможност да посетят редица културни и исторически обекти в страната.

Основно по „Еразъм +“ изпращаме студенти от УАСГ в доста държави – Германия, Франция, Белгия, Испания, Италия. Те се обучават в партньорски университети в рамките на един или два семестъра. След което полагат изпити, които им се признават и при нас, и продължават обучението си в УАСГ. Преди да заминат, се изготвят учебни планове, по които те могат да се подготвят, за да има пълно съответствие между изучаваното от тях в България и в чужбина.

Съвършено аналогична е практиката с чуждестранните студенти, които приемаме от изброените държави, а и от други. Регулярно те идват в Университета по архитектура, строителство и геодезия за един или два семестъра, също при изготвен план за обучение. Полагат изпити тук, които им се признават в съответните университети. Много интересни са чуждестранните студенти, които изготвят дипломната си работа в УАСГ и я защитават тук. После се явяват на защита и пред комисия в своята страна, в която се обучават, въпреки че колегите ни от чуждите университети признават нашите оценки. Имали сме такива студенти от Франция, Белгия, Тунис.

Каква е обратната връзка? С какви впечатления остават българските студенти от престоя си в чужбина?

Не сме правили официално запитване, но в традиционните си разговори с тях повечето заявяват, че са изключително доволни от престоя си в другите университети. Същото чуваме и от студентите, които идват в България. Международният обмен способства не само за обучение, но и за опознаване на младите хора от другите държави, маниерите им, нравите, традициите. Няма как да са недоволни, всичко им е изключително полезно.

Какво друго осъществявате в рамките на международната си дейност?

Не само студенти от УАСГ ходят в чужбина. Наши преподаватели изнасят лекции в университети извън България, но престоят им там е по-кратък. Срокът е от порядъка на седмица или две, в които представят цикъл от лекции. Те са по различни дисциплини, като сред висшите училища, на които гостуват, са техническите университети във Виена, в Берлин, в Щутгарт. Това обогатява нашите преподаватели, съответно и колегите от другите университети.

Студентите от УАСГ посещават строителни обекти, например наскоро са организирани такива на хидротехнически съоръжения от каскада „Доспат-Въча“, на изпълняващ се проект в София и др. Практика ли е да ходят на терен?

Да, във всеки курс, особено за студентите в сферата на транспортно и хидротехническо строителство - за останалите има много подходящи обекти в София - се организират т.нар. практики и учебни екскурзии, на които се запознават с големи обекти. Обучаващите се в специалност „Хидротехническо строителство“ посещават не само каскада „Доспат-Въча“, но и доста язовири. Тези от „Транспортно строителство“ ходят на магистрални участъци и по първокласни пътища, за да се запознаят отблизо с процеса на строителството. Това се случва няколко пъти през периода на следването им. Мостовото строителство също представлява голям интерес за възпитаниците ни, например на Дунав мост 2.

Студентите по ландшафтна архитектура редовно са на различни обекти по Софийското поле, за да се запознаят с почвите, както и с растенията, които виреят там.

Колегите от Архитектурния факултет посещават архитектурно-исторически паметници. Даже много често го правят на собствени разноски. Доста от тях имат възможност да разглеждат архитектурно наследство в Италия, която е много богата на паметници. Така студентите могат не само да добият представа за това, което имаме ние, но да сравнят богатството на другите държави.

Споменахте колко е важна кандидатстудентската кампания. Какво правите за привличането на повече студенти в УАСГ? Защо младите хора трябва да изберат строителната, архитектурната или всяка друга професия?

Аз съм пристрастен към специалностите, които предлага УАСГ. Трябва да ги изберат, защото това са много перспективни професии, които предоставят големи възможности за развитие и за творчество, и надявам се в бъдеще и в сектора да има и по-големи заплати, защото има леко изоставане. Нашите специалности са изключително необходими. Като цяло има интерес към УАСГ, като той варира – понякога към някои специалности е по-малък, за други е по-голям, после нещата се обръщат. Всяка година е различно.

За мен професиите, които се изучават в УАСГ, са с минало и настояще, но и с бъдеще. Защото строителството никога няма да спре!

По отношение на това какво правим, за да привлечем повече кандидат-студенти, популяризираме УАСГ по време на посещения в гимназии. Набираме желаещи най-вече в интернет, както и през Facebook. За младите хора най-атрактивното място си остават социалните мрежи.

Притеснява ли Ви липсата на държавен бюджет?

Разбира се, че ме притеснява, защото ние в момента всеки месец работим с една дванадесета от миналогодишния бюджет, а нивото на цените далеч не е равно на това, което беше преди 1 г. Издръжката ни е по-скъпа, имахме някакви резерви, но те вече се стопиха и сме изключително притеснени, защото сме на ръба. Това не се отнася само за нашия университет. Колегите ректори споделят същото в разговори. Изключително затруднени са всички системи в държавата, които са свързани с държавния бюджет, а това рефлектира върху тях, включително и върху бизнеса.

При предишното ни интервю казахте, че нямате яснота какви ще са възможностите за финансиране на проекти на УАСГ по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и по „Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Вече имате ли нужната информация?

За съжаление все още нямаме яснота. Надявам се скоро да се запознаем с данни какво е предвидено за нас и в какви направления може да изпълняваме проекти. В момента постепенно приключваме дейностите по старите проекти, в които участваме в партньорство със СУ „Св. Климент Охридски“ по Оперативна програмата „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“. Много пъти съм разказвал за тях пред в. „Строител“ и затова само ще припомня наименованията им - „Създаване на център за изграждане и развитие на върхови постижения“ и „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“.

Европейските институции работят за създаване на по-тясно взаимодействие между образованието и бизнеса, както и за това университетите да участват в създаването на иновациите. Случва ли се подобна колаборация в България? МОН предлага изцяло нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, той ще помогне ли на процеса?

Личното ми мнение е, че европейските институции нямат достатъчно експертиза, за да организират подобни взаимодействия. Ние си сътрудничим с бизнеса и познаваме материята и начина на работа. В същото време много от представителите на частния сектор са се обучавали при нас и са наясно в детайли за дейността на университета. Затова сътрудничеството между нас е наистина ползотворно. Разбира се, има европейски програми за насърчаване на тези взаимодействия, дори и в момента се изпълнява една, но тя е с много скромно финансиране, за да се подпомогнат научните изследвания. Относно закона, едва когато се приеме, ще видим дали ще е в помощ. Трябва да е ясно, че нито един нормативен акт не може да повлияе на този процес, ако го няма финансовия ресурс. Реформи не се правят без нужните средства.

Приключихте ли с ремонта на двете общежития 61 Б и 35?

На 12 май започнахме строителните дейности в блок 61 Б. Имахме големи проблеми и за двата обекта, като при общежитие 35 те продължават. Тези трудности не са типични за Университета по архитектура, строителство и геодезия, а за всички, които работят със Закона за обществени поръчки. Повече от две-три години се сблъскваме с обжалвания на тръжните процедури. Обявяваме поръчка, обжалва се, обявяваме пак, пак се обжалва, но най-после ремонтът на блок 61 Б стартира.

За бл. 35 тече поредно обжалване на търга за изпълнител в Комисията за защита на конкуренцията. Очакваме решението на КЗК. Финансовият ресурс е осигурен, но не можем да завършим обществената поръчка и да стартираме строителните дейности.

В този период на забавяне на проектите цените на строителните материали, електроенергията, горивата, услугите се увеличиха доста. Затова и най-сериозният проблем в момента за строителния бранш е липсата на прилагането на Методиката за индексация на строителните договори. В случая Вие ще ги индексирате ли?

Ние сме отправили писмено искане за индексация на стойностите за бл. 61 Б към Министерството на образованието и науката, тъй като от тях са осигурени средствата за проекта. Чакаме отговор и съответните обосновки. При другия блок трябва да стигнем до старт на ремонтните дейности, за да можем да отправим регламентирано искане за индексация.

Изпълняват ли се други СМР в обекти на УАСГ, има ли планирани такива?

Няма други строителни проекти. Не сме и планирали още ремонти на сгради, защото лесно можем да планираме, но като няма финансиране, липсва резон.

Започнахме интервюто със сътрудничеството Ви с КСБ и в. „Строител“. УАСГ работи с КСБ и по проекта за „Цифров иновационен хъб в сектор строителство“, по който сте партньор. По какви други теми бихте искали да работите с КСБ?

Основното, което правим в УАСГ, са обучение, изследователска и проектантска работа. Това са нашите области, в които можем да бъдем полезни, а те са полезни и за строителния бизнес. Без КСБ не можем да работим - не сме ли близо до изпълнителите, няма да постигнем най-добрите резултати.

На финала бихте ли споделили мнението си за в. „Строител“, полезно ли Ви е изданието?

В. „Строител“ ми е много полезен. Искам да споделя, че след като излезе мое интервю в изданието, изключително много представители на строителния бизнес, които ме познават, ми се обаждат да ме поздравят. Това показва, че се чете от бранша.