Инж. Венцислав Ангелов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“: Разработването на инвестиционната програма на АПИ за 2023 г. е в заключителен етап

Инж. Ангелов, от близо два месеца сте начело на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Какво успяхте да свършите за изминалия кратък период?

Два месеца са и много, и малко за управленския процес. Част съм от екипа на Агенцията от години и това, което направихме заедно, е да работим с удвоена мобилизация, за да успеем в кратък срок да отговорим на очакванията на гражданите по отношение дейността на АПИ. Във ведомството има квалифицирани и качествени хора, трудят се много и вярвам ще направим нужното, така че в следващите месеци да се говорят повече добри неща за Агенцията и нейните експерти.

През декември м.г. завършихме ремонта на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“. Движението бе пуснато в двете посоки и трафикът за Коледа и Нова година бе значително облекчен. Продължихме и ускоряваме темпото за решаването на редица въпроси, свързани с проектите Видин – Ботевград, АМ „Русе – Велико Търново“, автомагистралите „Европа“ и „Струма“.

Наскоро обявихте, че през 2023 г. се предвижда да бъдат ремонтирани 3000 км в рамките на инвестиционната програма на АПИ. Документът готов ли е, какви средства са заложени за изпълнението му и какво включва той?

Разработването на инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2023 г. е в заключителен етап. Тя ще обхваща не само обекти за основен или текущ ремонт, но и за ново строителство. Документът ще съдържа всички обекти от програмата за 2022 г., по които работата ще продължи и през настоящата година. Освен това се включват и нови обекти за текущ и основен ремонт по предложения на областните пътни управления, областните управители, кметове на общини и граждани. По предварителни разчети това са около 3000 км пътища. Участъците, които ще се ремонтират, са приоритизирани, за да е ясно кои отсечки ще бъдат за текущ, кои ще са за основен ремонт. Това се определя въз основа състоянието на пътя, аварийността, интензивността на движение, регистрираните пътни инциденти в участъка, регионалното му значение, проектната готовност. Критериите са комплексни.

През тази година ще може да започне основният ремонт на около 200 км пътища, за които през 2022 г. бяха проведени обществени поръчки за избор на изпълнители на СМР и за строителен надзор. За целта ще започне поетапното издаване на разрешенията за строеж. Предстои например ремонтът на 19 км от път III-811 Сливница – Гълъбовци – Ракита, на 15,7 км от пътя между Мъдрец и Обручище, на близо 66 км от третокласния III-906 (Старо Оряхово – Обзор) – Гильовица – Каблешково, на близо 25 км от III-907 (Маринка – Звездец) – Визица – (Царево – Малко Търново), на около 21 км от III-992 (Бургас – Созопол) – Ясна поляна – Приморско, на близо 12 км от III-9009 Ново Паничарево – Ясна поляна, на около 12 км от III-121 Иново – Градец – Периловец – Шишенци – Бойница и др.

През 2023 г. е предвидено да стартира ремонтът на два тунела на АМ „Хемус“ – „Топли дол“ и „Правешки ханове“. В момента се провеждат обществените поръчки за избор на изпълнители.

Ще се реализират СМР и на 6 мостови съоръжения. Това са виадуктът при 59-и км на АМ „Тракия“, надлезът на пътя Провадия – Айтос при 17-и км, мостът над река Вит в с. Гложене, мостът над р. Марица на пътя Плодовитово – Асеновград, мостът над р. Искър на Северната дъга на Софийския околовръстен път (СОП) II-18 при 12-и км в района на Нови Искър, надлезът над жп линия на II-53 Сливен – Ямбол – Средец. Изпълнителите са избрани след проведена процедура по ЗОП. Ремонтът на тези обекти ще се финансира от републиканския бюджет.

По ОП „Региони в растеж“ тази година ще се изпълняват 5 обекта с обща дължина близо 104 км. Проектите са: 27 км от път II-53 Поликраище – Елена – Сливен, 9,5 км от третокласния III-2077 Каблешково – Межден в област Силистра, близо 19 км от III-9004 Варна – Белослав – Разделна – Падина – Житница в област Варна, над 23 км от III-559 Полски градец – Тополовград – Устрем в област Хасково, около 25 км от второкласния път II-23 Русе – Кубрат в областите Русе и Разград.

През 2023 г. ще започне подготовка за проектно обезпечаване за изграждане на скоростни трасета на липсващи участъци по направленията Видин – Кулата в участъка Монтана – Враца и обход на Враца и по Русе – Маказа в отсечките Бяла – Велико Търново – Маказа. Ще стартира и процедура по проектно обезпечаване за АМ „Рила“, която ще е връзка между трите автомагистрали „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“. Планирано е да се обяви обществена поръчка за прединвестиционно проучване/идеен проект за изграждането на скоростен път, свързващ АМ „Марица“ с път I-7 при границата ни с Турция при Лесово. Трасето ще е с приблизителна дължина 42 км.

По изграждането на кои важни пътни артерии ще работи АПИ до края на 2023 г.? Кои обекти е възможно да бъдат завършени и на кои се очаква да стартира строителството?

Продължава изпълнението на големите инфраструктурни проекти – участъците от автомагистралите „Хемус“ - от Боаза до прeсичането с път II-35 Плевен – Ловеч, на „Струма“ и „Европа“, на трасето Видин – Ботевград. До половин година ще направим опит да пуснем движението по новоизграден 7-километров участък между Новачене и Скравена, част от направлението Видин – Ботевград. Амбицията ни е след Великден да започне строителството и на отсечката Ружинци – Монтана.

През 2023 г. планираме да завърши строителството на 13,6 км от модернизацията на пътя Видин – Ботевград в участъка п.в. „Макреш“ – п.в. „Бела“, на над 15 км от АМ „Хемус“ - участък 1, който е от Боаза до пресичането с III-307 Луковит – Угърчин, включително п.в. „Дерманци“, на Северния обходен път на Бургас – близо 5 км. Предвиждаме до май да завърши изграждането на трасето от ГКПП „Калотина“ до Драгоман, част от АМ „Европа“, което е около 14,5 км. С приключването на строителните работи от границата със Сърбия до Сливница, или по около 31,5 км, ще се пътува по автомагистрала. За последния 16,4-километров участък от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента има одобрен ПУП и се извършват отчуждителните процедури. До средата на 2023 г. трябва да започне строителството в 6 км отсечка, за която ще има фронт за работа.

При АМ „Струма“ – в рамките на първото полугодие се очаква да завърши укрепването на свлачището при южния портал на тунел „Железница“, както и да приключи първият етап от укрепването на свлачището от северната страна. Това ще позволи да се пусне движението в едното платно на магистралата в една посока и да се преминава през тунел „Железница“. Така значително ще се улесни пътуването след Благоевград в началото на летния туристически сезон, когато много хора тръгват към Бяло море. Прогнозният срок за пълното завършване на укрепителните дейности на свлачището при северния портал е краят на годината - началото на следващата. Изискали сме от строителите да работят мобилизирано, за да завършат укрепителните дейности колкото се може по-бързо и по-скоро и тунел „Железница“ да се използва и в двете посоки без никакви ограничения.

По другия голям проект – изграждането на тунела под Шипка, продължава изработването на техническия проект по договора, подписан през 2022 г. В началото на 2024 г. се предвижда да има утвърден технически проект и да започнат реалните строителни работи на терен.

Тази година ще се извършват проектантски работи и отчуждителни процедури по проекта за АМ „Русе – Велико Търново“. През 2022 г. бяха подписани договорите с избраните изпълнители на проектирането и СМР, както и на строителния надзор. Сега екипите работят върху огромна, но невидима за окото на шофьорите дейност, която задължително трябва да се изпълни като проектиране и отчуждителни процедури, преди да започне същинското строителство.

Европейските програми от период 2021-2027 г. вече са одобрени. Има ли яснота какво финансиране от ЕС може да получи АПИ от Програма „Развитие на регионите“ (ПРР), Програма „Транспортна свързаност“, програмите за трансгранично сътрудничество (ПТС)? Какво е планирано относно дългоочаквания лот 3.2 на АМ „Струма“?

По ПРР по отношение на пътната инфраструктура ще се финансират мерки, целящи подобряване на функционалните връзки между териториите чрез инвестиции в пътища от I, II и III клас, които са извън TEN-T мрежата. По Приоритет 1 на програмата средства ще се осигуряват за републиканска мрежа на териториите на 10-те градски общини Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Общата предвидена сума в ПРР за новопостроена, модернизирана или реконструирана пътна инфраструктура е около 57,6 млн. лв. По Приоритет 2 ще се финансират пътища на територията на цялата страна. Общата сума тук е близо 190,7 млн. лв. Във връзка с изискванията на ПРР за отпускане на средства на интегрирани проектни концепции, състоящи се от взаимосвързани и допълващи се проектни идеи, в хода на подготовката на АПИ за кандидатстване за финансиране с пътни отсечки от републиканската мрежа са проведени множество срещи и е водена кореспонденция с общините в качеството им на потенциални бенефициенти и възможни партньори.

По ПТС Интеррег VI-A „Гърция – България 2021-2027“ ще се кандидатства за финансиране по Приоритетна ос (ПО) 2 „По-достъпна трансгранична територия Гърция - България“ със стратегическия проект „Главна пътна комуникация Смолян пътен възел „Юг – Топливо“, кв. „Устово“ от км. 0+000 до км. 2+520 - четвърти етап, област Смолян“, който е предварително включен в програмата. Общата предвидена сума в нея за новопостроена или реконструирана пътна мрежа е около 28,3 млн. лв.

По ПТС Интеррег VI-A ИПП „България – Северна Македония 2021-2027“ АПИ планира да кандидатства по ПО 2 „По-свързан трансграничен регион“. Тук инвестициите ще бъдат под формата на проект от стратегическо значение, какъвто е откриването на новия Граничен контролно-пропускателен пункт „Клепало“. Предвижда се Агенцията да изпълни пътя до ГКПП, а именно III-1008 Струмяни – ГКПП „Клепало“. Проектът включва рехабилитация на 650 м и изграждане на 21 км път до граничния пункт по нов терен. Общата предвидена сума в програмата е около 11,5 млн. лв.

По ПТС Интеррег VI-A „Румъния – България 2021-2027“ се проучва възможността да се кандидатства по Приоритетна ос 1 „Добре свързан регион“ с подходящи пътни проекти, които да бъдат свързана инфраструктура към основната линия на велосипедния маршрут EuroVelo 6 по р. Дунав. EuroVelo 6 е основата на Интегрираната териториална стратегия.

Другата програма, по която АПИ е бенефициент - „Транспортна свързаност 2021-2027“, бе одобрена от Европейската комисия на 3 ноември 2022 г. Агенцията е потенциален бенефициент по три от приоритетите й, единият от които е „Развитие на пътната инфраструктура по „основната“ Трансевропейска транспортна мрежа и пътни връзки“, като средствата са 703 409 722,00 евро. За другите два приоритета „Подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта“ и „Техническа помощ“ парите съответно са 403 322 912 евро и 36 504 706,00 евро.

По отношение изграждането на най-сложния участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле - лот 3.2, специфичните консервационни цели за защитените зони „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“, които са засегнати от трасето на проекта, са определени и на 25 октомври 2022 г. са издадени заповеди на МОСВ за тези зони. Предстои да бъде направен анализ на съответствието на изводите от доклада по оценка на съвместимостта, съответно Решението по Оценката на въздействието върху околната среда, с утвърдените специфични и подробни цели за опазване на засегнатите от проекта защитени зони от „Натура”. Ако анализът потвърди изводите, направени през 2017 г., и вариантът се потвърди, АПИ е в готовност да стартира изграждането на участъка през Кресненското дефиле.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков неведнъж е заявявал, че някои от важните пътни трасета трябва да се изградят чрез концесия или друго публично-частно партньорство (ПЧП). Разглеждат ли се подобни възможности?

Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МРРБ. В тази си функция е задължена да изпълни всяко едно решение на Министерския съвет или на Народното събрание, независимо дали става дума за концесия или ПЧП. Факт е, че за да изградим нова пътна инфраструктура, е необходим солиден финансов ресурс. Мащабни инфраструктурни проекти с тунели, множество съоръжения, преминавания през терени със сложен релеф, каквито предстоят, трудно биха се реализирали в разумен срок с финансиране от бюджета. Познатото ни една магистрала да се строи с десетилетия не е най-далновидното решение и това е видно.

АПИ започна ли индексация на строителните договори? Какъв процент на промяна на стойностите може да си позволи Агенцията?

Да, започна. До момента са подписани 5 допълнителни споразумения въз основа на разработената Методика за индексация на договорите и утвърдените вътрешни правила за условията, реда и начина за прилагането й. Работата започна още през миналата година. До края на 2022 г. АПИ изпрати на всички изпълнители с действащи договори за строителство писма с разяснения относно изменението на стойността на договорите във връзка с инфлационните процеси, придружени с проект на допълнително споразумение. Сключените допълнителни споразумения са за строителството на обходния път на Бургас, както и за изграждащите се участъци от автомагистралите „Струма“ и „Европа“.

Темпът в процеса на сключване на допълнителни споразумения зависи от спецификата на повечето строителни договори и въпросите, които се пораждат, особено по отношение на прилагането на Методиката към договори, по които са приключили дейностите към момента на приемането й, но текат срокове за съобщаване на дефекти и гаранционни срокове, респективно договорите са действащи, както и различните указания на Управляващите органи на оперативните програми.

Въз основа на приетата Методика за индексация на договорите Агенцията е в активна комуникация с изпълнителите по договорите и се процедират постъпилите искания от страна на изпълнителите.

Прогнозната стойност за индексация е 136 млн. лв. с ДДС за договорите за строителството на АМ „Струма“ 3.1, включително и за тунел „Железница“ с трите подучастъка, реализиран по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, за модернизацията на път I-8 Калотина – СОП, частично финансиран от Механизма за свързване на Европа, както и за изпълнение на част от мерките за смекчаване на въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле и повишаване на безопасността в участъка, финансиран от държавния бюджет.

За проектите, изпълнявани по ОП „Региони в растеж“, ОП „Околна среда 2014-2020“ и програмите за териториално сътрудничество на ЕС, на индексация подлежат договори за СМР за 11 проекта, като по предварителни разчети прогнозната стойност, необходима за индексация, е 34,9 млн. лв. с ДДС.

Кога ще бъдат обявени обществените поръчки за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на републиканската мрежа за дългосрочен период. Какво ще е новото в тях?

Подготвят се тръжните процедури за ТРП на републиканските пътища за следващите 48 месеца. Тоест продължителността на новите договори ще бъде 4 години. Проектите на процедури са представени за предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки. В зависимост от становището на АОП и евентуалните бележки ще може да се определи срокът за обявяване и точните им параметри. Новост в процедурите е възможността за изпълнение на частични основни ремонтни дейности, касаещи пътните съоръжения. Определен е конкретно обхватът на възможните възлагания в рамките на текущото и превантивното поддържане.

Какви други обществени поръчки може да очаква строителният бранш през 2023 г.?

През 2023 г. ще обявяваме търгове за изпълнители на основен ремонт на участъци и съоръжения, за които имаме готови технически проекти. Например такава е отсечката от път II-99 Бургас – Малко Търново в цялата си дължина от 53 км. Предстои стартирането на тръжни процедури за избор на изпълнители на СМР и надзор при ремонта на Дунав мост при Русе, на 58 км от пътя София – Пловдив, на участъци от I-4 Севлиево – Велико Търново – Омуртаг, на второкласните пътища Етрополе – Златица, Видин – Кула – Връшка чука и много други. Дейностите на всички тези обекти ще се финансират от републиканския бюджет.

По проектите, осъществявани със средства от фондовете на ЕС, предстоят открити процедури за избор на изпълнители при ремонта на II-53 Поликраище – Елена – Сливен, на обходния път на гр. Рудозем. Предвидено е и стартирането на обществена поръчка за изработване на технически проект с ПУП - Парцеларен план и извършване на строително-монтажни работи (инженеринг) за изграждане на Главната пътна комуникация на Смолян п.в. „Юг – Топливо“, кв. „Устово“.

Предстоят и немалко поръчки, свързани с проектното обезпечаване на обектите. Както казах, по направленията Видин – Кулата, в участъка Монтана – Враца и обхода на Враца, и по Русе – Маказа, в отсечките Бяла – Велико Търново – Маказа. Ще стартира и процедура за изработването на идеен проект на АМ „Рила“.

Докъде стигна разплащането с пътностроителните компании на забавените суми за извършени СМР договори за ТРП?

Агенцията стриктно се е придържала към разпореденото й от Народното събрание с решението от 20 април 2022 г. и на фирмите още през лятото са платени 50%, така както е разписано, или около 655 млн. лв. През декември м.г. бяха направени плащания в размер на около 319 млн. лв. Финансовият ресурс се осигури за сметка на преструктуриране на разходи и трансфери по централния бюджет за 2022 г. Предоставените средства бяха за извършване на разплащания към пътноподдържащите дружества, на които АПИ е възлагала изпълнението на текущи ремонти по договорите за ТРП на републиканската мрежа. Дейностите, които са проверени от Дирекцията за национален строителен контрол и са класифицирани като „Текущ ремонт“ и „Неподлежащи на контрол“, са платени в пълния им обем и стойности.

С решение на правителството от 1 февруари т.г. бяха осигурени 438 млн. лв., с които ще бъдат платени задължения за ремонти на пътища, възлагани в периода 2020 г. – началото на 2021 г. Това ще бъде направено само за ремонтите, за които е установено, че са текущи.

Какви мерки за обезопасяването на пътната мрежа са предвидени през 2023 г.?

За АПИ е важно да се осигури безопасността на движение по цялата републиканска мрежа с дължина около 20 000 км. С реализирането на инвестиционната програма ще се извършат ремонтни дейности, които ще подобрят както технико-експлоатационните качества на участъците, така и безопасността на движение по тях. Освен това чрез специализираната ни дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“ се осъществяват редица процедури за управление на безопасността на пътната инфраструктура, като одити за пътна безопасност, оценки на въздействие, периодични и целенасочени инспекции по пътна безопасност, обследване, анализиране и обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП. Мерките, които се прилагат, са различни за всяка разглеждана отсечка в зависимост от нейните специфики, функции и значение.

В какво ще бъдат вложени събраните около 581 млн. лв. от пътни такси през 2022 г.? Какви са очакванията за приходите от тол системата за тази година?

Прогнозните приходи за 2023 г. са около 724 млн. лв. От тях от електронни винетки се очаква да бъдат 270 млн. лв., а от тол близо 454 млн. лв. Събраните средства постъпват в републиканския бюджет. Според Закона за пътищата приходите от пътни такси са за изграждането на нови пътища, за поддържането и ремонта на републиканската инфраструктура.

За текущото поддържане на 20 000 км републикански пътища годишно са необходими много повече средства от тези, които държавата събира като пътни такси в момента. По прогнозни данни са нужни минимум 1-1,2 млрд. лв.

Камарата на строителите в България (КСБ) е дългогодишен партньор на АПИ. Как ще продължите взаимодействието си?

Сътрудничеството ни с КСБ не само продължава, но трябва и да се задълбочи, за да може заедно в диалог и в кратък срок да решаваме оперативно въпросите. Когато те са изложени ясно и точно, много по-бързо се намират работещите решения и за двете страни. Когато има проблем, не може да си позволим да си затворим очите или да го скрием. Трябва конструктивно да намерим начин как бързо да го решим.

Приветствам Камарата за подкрепата й на инициативите за професионалното образование - „Най-добър млад строител“ и „Достойни наследници на Кольо Фичето“. Насърчаването на повече млади хора е важно за бъдещето на професията, а АПИ и целият строителен бранш имаме нужда от квалифицирани кадри.

Това е първото интервю, което давате за в. „Строител“. Какво е мнението Ви за изданието на КСБ, полезен ли Ви е вестникът?

Чета вестника от години, защото ми е полезен. Ценни са и анализите за процесите в строителния бранш, и мненията на отделните експерти. Неслучайно сте си извоювали правото изданието да се определя като професионалния глас на гилдията. Това е не само оценка за работата на целия екип на в. „Строител“, но и огромна отговорност за доверието.