От сърце пожелавам на всички читатели на в. „Строител“ и на екипа на изданието здраве, светли празници, щастлива, мирна и успешна Нова 2023 година!

Г-жо Михайлова, традиционно краят на годината е време за равносметка. Как оценявате 2022 г.? Кои бяха основните теми, по които работихте, и кое отчитате като успех?

2022 беше година на интензивна работа в Европейския парламент (ЕП). За съжаление и година, в която Европа видя лицето на войната отблизо. Руската агресия в Украйна постави множество въпроси, изостри проблеми и изправи пред изпитание европейската солидарност. След 2 г. на изолация, противопандемични мерки и нетрадиционно функциониране на Парламента се върнахме към екипната работа, възможността да обсъждаме  позициите си и да реагираме бързо и успешно на предизвикателствата.

Основна тема за ЕП беше пакетът законодателни промени „Подготвени за цел 55“, който ще има отражение върху начина на живот на европееца през следващите 10-30 г. Целите, които са заложени в много от законодателните досиета, се отнасят до ежедневието на повечето страни и предполагат качествени промени още до 2030 г. Аз работих усилено върху пакета и като докладчик или докладчик в сянка по някои от досиетата и като председател на Работна група „Структурни политики“ към „Обнови Европа“. В 30 заседания, които имах честта да ръководя, ние обсъждахме всички 14 законодателни предложения – от търговия с емисии, емисии от автомобили и ванове и индустриални емисии до Социален фонд за климата, възобновяема енергия, енергийна ефективност или строителни материали. В повечето случаи нашите решения се превръщаха в решения на Парламента поради изключително отговорната роля, която играе Групата „Обнови Европа“.

Работих и по актуализация на Многогодишната финансова рамка, и по въвеждането на специални глави REPowerEU в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Бях докладчик в сянка по доклада за „Нов европейски Баухаус“ и се радвам, че повечето мои предложения са гласувани в окончателния вариант на документа. Предстои гласуване по директивата за строителните материали, по която съм докладчик в сянка. Използвам случая да благодаря на експертите от Камарата на строителите в България (КСБ), които ми съдействат с тяхната експертиза и опит.

Интензивна, отговорна, изпълнена с предизвикателства година – такава беше 2022.

През 2022 г. след близо 2 години отлагане заради пан­де­ми­я­та успяхме да реализираме посещението на делегацията на КСБ в Брюксел и провеждането на конференция „Дигиталните и иновационни предизвикателства пред строителния сектор в България“, която премина при изключителен успех в ЕП.  Вие бяхте организатор и на редица други форуми. Разкажете ни малко повече за тази сфера от Вашата дейност.

Да, това беше още едно измерение на 2022 г. – след две години на ограничения отново имахме възможност да организираме срещи, семинари, конференции. Радвам се, че успяхме да реализираме стария общ проект с Камарата на строителите в България. И искам специално да благодаря на вестник „Строител“ за съдействието. Конференцията беше успех, който продължава и в други значими проекти на КСБ като „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“.

Имах възможност да организирам и други конференции – за стратегическите суровини – в Брюксел с колега от Хърватия, за ролята на младежите в бъдещето на Европа със съдействието на Бургаския свободен университет и не на последно място за ролята на културните институции в България за реализирането на „Нов европейски Баухаус“ със съдействието на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Това е важна за мен тема. Виждам в нея бъдеще за българската научна общност, архитекти и строители, но също и за общините и неправителствения сектор. Традиционните структурни фондове са ни познати, но пред българските институции стои възможността и предизвикателството да навлязат в територията на хоризонталните програми на Европейския съюз, които по бюджет надхвърлят структурните фондове, а като възможности са много по-пъстри, многостранни и мултидисциплинарни. „Нов европейски Баухаус“ има този потенциал и може да съчетае инвестиции с култура, пространствено планиране с културни ценности, културно и историческо наследство с новата стратегия за „зелен“ преход.

Една от важните теми за България е стартирането на проектите с финансиране от НПВУ. Кога страната ни може да очаква да започне същинското им изпълнение?

На 16 декември 2022 г. Европейската комисия отпусна първия транш за реализация на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Първото плащане е в размер на 1,37 млрд. евро. Кога можем да очакваме останалите средства, дали те ще се случат и какви проекти ще се реализират, зависи изключително от българската изпълнителна власт. Подчертавам това, защото всички останали, заинтересовани от бързото изпълнение на НПВУ, са в ролята на очакващи решение, насоки, покани, указания. Планът е изключително централизиран като архитектура и това поставя под риск изпълнението му поради нестабилността именно в централната изпълнителна власт.

След получаването на първия транш от финансирането по НПВУ вече не може да се повтаря само, че очакваме Народното събрание да приеме поредица от законопроекти. Сега трябва бързо, компетентно и прозрачно тези средства да се инвестират в ефективни модерни проекти с висока добавена стойност. Общият размер на субсидията, заявена от България в НПВУ, е 5,69 млрд. евро под формата на безвъзмездна помощ. Страната ни въобще не предложи подход да се възползва и от кредитната част на Механизма за възстановяване и устойчивост. А жалко – съседна Румъния инвестира пълноценно и безвъзмездна помощ, и заеми, и цели програми, управлявани от Европейската инвестиционна банка. Това е само един от многото положителни примери. България изостава с прилагането на мерките от Плана. Какво предстои? Ще зависи от всички нас – администрация, местна власт, индустрия, бизнес, политическа и конституционна стабилност. 

Сред приоритетите в НПВУ за България е енергийното обновяване на  публични и частни сгради. Какви мерки трябва да се приемат, за да не изостане страната ни драстично от останалите?

Енергийната ефективност е не само приоритет. Тя е най-прекият път за постигане на целите на „зеления” преход, но и за постигане на енергийна независимост и конкурентоспособност на Европа, на всяка страна, на всяко индустриално производство, на всяко домакинство. Това постепенно се превръща в аксиома, която е позната на Европейската комисия, ЕП, повечето от държавите членки, на голяма част от гражданите на ЕС,  но очевидно не и в България. Казвам го с голямо съжаление.

Енергийната ефективност на сградния фонд е от ключово значение за общата енергийна картина, за намаляването на вредни за природата емисии, за подобряване на качеството на живот на хората, за поевтиняване на съвременния начин на живот. Ако и най-непредубеденият европейски гражданин се запознае с Директивата (обновена) за енергийна ефективност, ще разбере абсолютната необходимост мерките за ЕЕ да бъдат номер едно във всяка национална стратегия за растеж.

Ние сме длъжни да информираме българското общество, да му представим добри примери, да заинтересоваме всеки, да отговорим с аргументи на напълно безпочвените критики и коментари за ненужността от мерки за енергийна ефективност.

Строителната индустрия в България ще носи отговорност за изпълнението на проектите за енергийна ефективност на сградния фонд, но също така може да поеме част от отговорността за обществена информираност и изграждането на обществена подкрепа.

Какво трябва да направим? Още на 1 януари 2023 г. да започне целенасочена кампания за мотивиране на собственици в многофамилни сгради и собственици на еднофамилни къщи.

Почти всички европейски програми на България за програмен период 2021-2027 г. са одобрени. Кои ще са основните сфери, в които ще се инвестират средствата от ЕС?

Да, преди края на 2022 г. програмите на ЕС, които се очакваше да започнат от началото на 2021 г., са договорени. Това е важна крачка и голямо предизвикателство. Пред страната ни стои задачата в съкратени срокове (след необосновано закъснение) да изпълни мерките от Националния план за възстановяване и устойчивост и заедно с това да реализира оперативните програми – отново в съкратен график с пропуснати 2 г. Ще бъде много трудно, но приоритетните сфери са общи и те се определят от Стратегията за растеж на ЕС - Зеления пакт. Инвестициите по оперативните програми могат да се разгледат в няколко ракурса – като вложения в превенция на климатичните промени и дигитална трансформация; инвестиции в инфраструктура и човешки капитал; вложения за догонване на развитието и в изпреварващи технологии. Балансът на различните ракурси ще даде желаната ефективност. Дали ще го постигнем? Първи знак за това, дали България има потенциала и готовността да направи такива мащабни инвестиции, ще дойде от степента на реализация на Националния план за възстановяване и устойчивост. Неслучайно някои от основните приоритети в НПВУ са приоритети и в оперативните програми. Един от най-ярките примери е енергийната ефективност на сградния фонд – приоритет и в Плана, и в Програма „Развитие на регионите 2021-2027“.

Според мен ключ към ефективното изпълнение е сътрудничеството – партньорство на държавата с местните власти, със строителната индустрия, с бизнеса като цяло, с академичната общност. Затварянето в централизирани проекти е обречено на неуспех.

Друга тема, която е много важна за страната ни, е как ще продължи да се реализира кохезионната политика на ЕС?

Кохезионната политика на Съюза е една от основните политики, която реализира принципите на солидарност, субсидиарност и балансирано развитие на цялата територия на обединена Европа. Последните години на първоначален сблъсък, преодоляване и възстановяване от пандемията от COVID-19 показаха, че кохезионната политика има и потенциала за спешни действия с мерки, които използват практиките й и са адекватни на променящите се условия. Кохезионната политика помогна много за възстановяването от здравната криза на територията на цяла Европа. Нейните принципи и механизми се използват и като основа за Механизма за възстановяване и устойчивост.

Безспорен проблем е забавянето на новия планов период, който можеше и трябваше да започне в началото на 2021 г., но все още има държави членки, които не са договорили оперативните си програми.

Очаквам промени в кохезионната политика на базата на опита от реализацията на националните планове за възстановяване и устойчивост и постепенното преливане на механизми от хоризонталните програми към традиционните оперативни програми. Очаквам и изравняване на обемите на грантови и кредитни възможности за кохезия. Тенденциите вече се очертават ясно. Необходимо е изграденият административен капацитет да бъде запазен, квалифициран и развит, но също така е необходимо на национално ниво да се създадат дългосрочни програми за развитие, които да позволяват добра синергия на традиционната кохезионна политика с нови инструменти, като например Социален фонд за климата, „Нов европейски Баухаус“, стратегически инвестиции за устойчивост или комплексни подходи като REPowerEU.

Какво е мнението Ви за присъединяването на страната ни към еврозоната и Шенген?

Обикновено българските политици отговарят на този въпрос с декларацията, че страната ни е покрила всички технически изисквания за принадлежност към зоната Шенген и че правим всичко възможно да отговорим и на изискванията за еврозоната и затова трябва да бъдем приети колкото се може по-скоро. Моето мнение е, че за нас принадлежността към еврозоната е необходимост, която ще стабилизира икономиката, ще завърши периода на присъединяване към ЕС и не на последно място ще изиграе огромна роля за преодоляване на поредицата комплекси, на които робува част от политическата класа и се опитва да насажда на българските граждани.

Но и за Шенген, и за еврозоната освен качествена, детайлна, продължителна  и изключително отговорна работа на експертите, която те вършат с висок професионализъм, са необходими ясно изразена воля, ангажименти и гарантиране на дългосрочност и предвидимост на поетите ангажименти на държавно ниво, на всички нива на представителност на държавата ни. А това не ни достига.

Знаците, които се чуват от България, са странно разнородни. Политическата нестабилност и откритите конфликти между държавни институции не предполагат нито предвидимост, нито дългосрочност.

Какви ще са приоритетите в работата Ви през Новата година?

Очертават се три основни направления на дейността ми през 2023 г. Първото е продиктувано от дневния ред на ЕП и колкото се може по-ефективната работа за преодоляване на кризите, с които се сблъсква Европейският съюз, особено по отношение на енергийната ефективност като ключ към постигането на енергийна независимост и конкурентоспособност на европейската икономика и социална система. Предстои завършването на Пакета „Подготвени за цел 55“ и огромна работа за неговото представяне пред европейските граждани и бизнес.

На второ място ще бъда ангажирана в голяма част от времето си с инициативи на „Обнови Европа“, Работната група по структурни политики и инвестиции, подготовката на посланията на групата за предстоящите през 2024 г. избори за представители в Европейския парламент.

И като трето направление бих посочила една тема, която ми дава възможност да съчетая знанията и опита, който съм придобила през годините работа в различни направления, за да допринеса, надявам се, за изграждане на националната ни визия за ролята на културно-историческото наследство за просперитета на страната ни, като използваме и Структурните фондове на ЕС, и новите инициативи като „Нов европейски Баухаус“, и партньорство с признати европейски организации, посветени на опазването, съхранението и популяризирането на културното и историческо наследство.

Каква ще бъде следващата Ви съвместна инициатива с КСБ и вестник „Строител”?

Следващата година ще бъде посветена на уменията – огромна тема с основно значение за европейската икономика, нейната  независимост  и конкурентоспособност.  Бих искала да обсъдим с най-силната организация на строителната индустрия в България темата за необходимите за работниците в строителството знания и умения, формите за тяхното придобиване, отговорностите на работодателите и държавата, на браншовите камари. Каква ще бъде формата? Мисля, че ще намерим най-добрата и ефективна форма, която да бъде ефикасна за Камарата на строителите, да ангажира потенциала на в. „Строител“ и да допринесе за прилагането на европейските политики в България.

Същевременно очаквам, че през първата половина на 2023 г. ще бъдат окончателно приети и влезли в действие поредица от законодателни инициативи, които са обединени в общия пакет „Подготвени за цел 55“. Вече говорихме за някои от тях, но много документи от това ново или актуализирано законодателство имат отношение към строителната индустрия. Надявам се да изградим позициите на българския строителен бранш по тяхното прилагане и ефективно интегриране в българското законодателство и инвестиционния процес. Дали това ще бъдат дискусии или работни срещи, дали ще поканя колеги от Европейския парламент, с които съм взаимодействала по някои от досиетата и ще организираме съвместно с КСБ работни групи и подготовка на позиции? Още е рано да кажа, но бих се радвала да си сътрудничим и по тези теми.

Какво ще пожелаете на читателите и на екипа на в. „Строител“?

От сърце пожелавам на всички читатели на в. „Строител“ и на екипа на изданието здраве, светли празници, щастлива, мирна и успешна Нова 2023 година!

На в. „Строител“ бих искала да пожелая да продължи все така с увереност, професионализъм и иновативност да работи и през 2023 г.!