Проф. Братоев, проектът за разширението на третата линия на метрото през кв. „Слатина“ вече е защитен чрез влязлото в сила изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община. Оттук нататък какви стъпки трябва да се извървят от административна гледна точка, за да се реализира тази отсечка? На какъв етап са тръжните процедури за избор на изпълнители?

Искам да припомня, че по промяната на ОУП на столицата и по проектирането на метрото в отсечката през жк „Слатина“ започнахме работа още през 2016 г. С влязлото наскоро решение за изменение на Общия устройствен план трасето вече е факт. Паралелно действахме и по линейния регулационен план, който определя точното разположение на станциите, къде ще бъдат техните входове и изходи. Предстои финализиране на работата по документа и следва той да бъде приет от Столичния общински съвет (СОС).

Обществените поръчки за избор на изпълнители на трасето от ул. „Шипка“ през жк „Гео Милев“, „Слатина“ – „Арена София”/Тех парк – „Цариградско шосе“ бяха обявени преди година и половина. Те са шест на брой, като за една от тях имаме подписан договор с фирма „Сименс“ за системите за управление и за влаковите композиции. За търга за изграждане на метротунела през кв. „Слатина“ има избран изпълнител и за него няма обжалване. За останалите, за които има обжалвания, на първа инстанция решението на съда е в полза на „Метрополитен“. Предстои заседание на Върховния административен съд, където да се вземе окончателно решение. Надявам се скоро да подпишем ако не всички договори, то поне част от тях. Предполагам, че до края на 2022 г. това ще се случи, след което можем да дадем старт на реалното строителство.

Засега финансирането на този проект е осигурено от Столичната община. Има решение на СОС за теглене на заем до 195 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за изграждане на участъка. В държавния бюджет също има заложени средства за проекта, тъй като той беше изваден от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В тригодишната бюджетна прогноза на държавата са предвидени по 40 млн. лв. на година за метрото, така че то е обезпечено. Остава малка част от финансирането, която не е осигурена, но на този етап е важно да има подписани договори с изпълнителите на трасето, за да може да се финализира договорът за отпускане на заем от ЕИБ.

Моите очаквания са след първото тримесечие на 2023 г. да започне реалното строителство, което е напълно по план. Защото преди две години бяхме решили, че това трасе не трябва да се изпълнява едновременно с частта от подземната железница, която се изгражда под бул. „Владимир Вазов“ към жк „Левски“. Това се налага, защото „Метрополитен“ има определен капацитет. Първата година от реализацията винаги е много тежка, тя е свързана със съгласувателни процедури, с различни бюрократични дейности, които изискват хора, а и е нужно време, за да се позиционират фирмите по строителните площадки. От друга страна компаниите, които работят по разширението на метрото, също не са с безкраен капацитет. Много малко са фирмите в България, които владеят спецификата за строеж на подземната железница – те са 7-8.

За обществената поръчка на един от бъдещите участъци от метрото имахме 14 кандидати. Но половината от тях отпаднаха, защото нямаха опит, съответно им липсваха референции и необходимият капацитет. Трябва да се знае, че метрото е много сериозен проект, дори и аз самият понякога се чудя как успяваме да се справим с всички перипетии и да приключваме реализацията му.

Ако започнем да строим участъка през жк „Слатина“ следващата година, реалистично е през 2026 г. да бъде завършен, срокът за изпълнение е 42 месеца.

Може ли да дадете информация за това как ще изглеждат спирките по трасето през жк „Слатина“?

Към момента имаме яснота по отношение на планировката на спирките. Както споменах, вече е разписано ситуирането им, къде ще са входовете, изходите. Разработен е проект по всички части. Но все още не сме определили имена на станциите, не разполагаме и с визуализации на метроспирките. Предстои внасянето на доклад до Столичния общински съвет за наименованията, като вероятно това ще стане до края на 2022 г.

Когато строителите започнат реална работа, се появяват различни съоръжения, като колектори например, и това влияе на архитектурата. Затова ако изпълнението на участъка през жк „Слатина“ започне през 2023 г., за визията на станциите ще може да говорим в края на 2024 г. или началото на 2025 г.

В изпълняващата се част на третата линия на метрото под бул. „Владимир Вазов“ в район „Подуяне“, която започна през март 2022 г., вече се подготвя интериорът на спирките. Проведени са разговори с проектанта, който ще изработи различни варианти на базата на идейния проект. След като бъде готов, ние ще разгледаме неговите предложения, като е възможно и всички да бъдат отхвърлени. Работата по интериора не приключва, докато не се получи продукт, който съответства на идейния проект и е напълно приемлив.

На какъв етап е изграждането на 3 км метролинии до жк „Левски“?

Строителството върви трудно заради няколко фактора. Първо, защото преведохме на изпълнителите само половината от дължимите аванси през януари. Финансирането за първите няколко месеца го обезпечи Столичната община. През септември успяхме да им дадем и втората част от сумата, след като НПВУ беше одобрен от Европейската комисия и съответно Министерството на финансите ни отпусна средства.

Радостно е, че България получи одобрение за първото плащане по НПВУ. Четох изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което тя цитира точно разширението на третата линия на Софийското метро. „Вече има проект, по който има подписани договори и дейностите са стартирали“, казва тя.

Освен проблема с по-бавното финансиране през първите месеци, трябваше да се реконструират инженерни мрежи и съоръжения. Тези дейности изискват време, но те вече приключиха и започна същинската строителна работа – по изграждането на шлицовите стени, покривните плочи, етажните конструкции. Стартира и работата по тунелите.

По график към момента на места има забавяне, на други изпреварване. Искам да подчертая, че разминавания в рамките на месец не ги смятаме за съществени. По отношение на финансовия план изпълнението е около 14-15%, като до края на 2022 г. трябва да стигне 18-19%. Догодина според предвидените графици ще се реализират 35% от финансовия план, когато ще се навлезе в най-сериозната част от работата. Строителите винаги си дават толеранс в сроковете при първоначалните дейности, защото нещата, които се включват в този процес, изискват повече време. Както отбелязах, това важи особено за реконструкцията на различните инженерни мрежи. Така е било при всички изградени досега участъци, наясно сме, че реконструкция на един канал не може да бъде направена за ден. Например на станцията при стадион „Георги Аспарухов“ имахме канал ф2000, който се прави наново, обхождайки съоръжението. Изградиха се шахти с дълбочина от по 3 м. За тези дейности бяха необходими 3 месеца и чак след това се отвори фронт за построяването на шлицовите стени. На метростанцията при ул. „Витиня“ също има канал, който ни пречи, той сече станцията, но вече има възможност да се премести. За него трябваше да се направи част от тунела, върху който ще се реконструира каналът. Тоест строителите изпълниха шлицовите стени и покривната плоча, за да мине каналът и предстои да започнат работа по спирката.

Накъде ще продължи метрото, след като мине през кв. „Слатина“? Какъв е дългосрочният план?

Изграждането на двата участъка от разширението на третия лъч на метрото е приоритет за нас. С изпълнението им ще завършим основната схема за развитие на подземната железница. Към момента дължината на линиите е 52 км с 47 станции, а с новите трасета от Линия 3 ще достигнат 61 км с общо 56 спирки.

Подготвяме документация за строежа на една междинна спирка между бул. „Сливница“ и МС „Обеля“. По линия на Механизма за свързване на Европа се предвижда модернизация на жп линията София – Волуяк, като в рамките на проекта ще се изгради гара Обеля, където ще има и метростанция. Вече водим разговори с Национална компания „Железопътна инфраструктура“, за да съгласуваме проекта.

Имаме идеи за разширението на метрото, но към стъпки за реализацията им ще се премине само ако се осигури финансиране. Например има резервирано трасе за подземна железница към Симеоновския лифт, както и към „Студентски град“. Според плановете второто може да е част от Линия 2 на юг от бул. „Тодор Каблешков“ със спирка на бул. „Черни връх“ и трасето да завива към „Студентски град“. Друга посока е след МС „Люлин“ към Софийския околовръстен път. Кога ще се строи, не се знае, но територията е резервирана. По бул. „Рожен“ на север също има заложено трасе в ОУП. То минава под булеварда и не се засягат частни имоти. Когато някога се премине към строителство, ще може да се направи и отклонение в посока кв. „Илиянци“. Тоест ако някога градът започне да се развива в тези направления, има предвидено трасе, ще се направят проекти и ще стартира строителство. За всички тези бъдещи разширения имаме одобрен ОУП и няма да се налага да се извърви тромавата процедура като при участъка през жк „Слатина“. Може би регулационните планове ще отнемат време, както и подготовката на проектите. Но без финансиране няма да стартираме изработване на никакви документи. Нека да подчертая, че от изработването им до тяхното стартиране трябва да има не повече от две години, защото те остаряват и стават неактуални.

Какви са резултатите от програмата за поставяне на преградни стени на някои от старите метроспирки?

Приключихме програмата. На 12 станции са монтирани съоръженията и вече функционират. На 3 от спирките се изпълняват довършителни дейности.

А какво се случва с програмата за обновяване на мотрисите, които обслужват първите два лъча на метрото?

По нея трябваше да се реновират 12 влака, като успяхме да обновим 8 и 4 останаха. Заради регламент на Европейския съюз във връзка с войната в Украйна за момента замразихме изпълнението на договора. Когато се премахнат ограниченията, тогава ще продължим.

Бяхте сред гостите на традиционния Бал по повод Деня на строителя, на който КСБ отбеляза и 15 години от създаването си. Как ще продължи сътрудничеството Ви с Камарата?

Първо, искам да поздравя КСБ с годишнината. Камарата е значима професионална организация, с която от години „Метрополитен“ поддържа добри партньорски отношения. Искам да пожелая на строителите здраве, радост, щастие и много успехи! И нека да е ясно, че без значение какво се говори по адрес на строителите, в България има много качествени фирми. Големите компании трябва да запазват и развиват своя капацитет, а това става само чрез реализирането на мащабни проекти. Ние знаем, че когато работим интензивно, строителите поддържат способностите си. Нека строителите да се стягат, защото това, което правим заедно, изисква много труд и от двете страни. Когато подпишем договор с даден строител за изпълнение на участък от метрото, тогава той става наш партньор и съвместно решаваме всички възникнали проблеми. И затова проектът за метрото е толкова успешен.

Искам да съобщя от страниците на в. „Строител“, че на 28 януари 2023 г. Софийското метро отбелязва 25 г. от пускането в експлоатация на първия си участък. Това е денят, когато потегля първият влак на столичната подземна железница по трасе с дължина 6,4 км и 5 метростанции - от МС „Сливница“ до МС „Константин Величков“. В следващите години строителството на метрото се осъществява с променливо темпо в зависимост от финансирането на участъците, като през 2003 г. е завършен Западният радиус на Линия 1 с обща дължина 9,5 км и 8 метростанции. През 2009 г. е пуснат участък от 8 км с 6 станции от МС „Сердика” до МС „Младост 1”. След влизането на България в Европейския съюз чрез оперативните програми „Транспорт” и „Транспорт и транспортна свързаност” за периода 2008-2020 г. има изградени 34 км. В резултат на това метромрежата заема 34-процентен дял в системата на градския транспорт на София. И за първи път ще обявя, че по повод 25-ата годишнина на метрото ще проведем международна научна конференция на тема „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“. Тя ще се състои на 26 и на 27 януари 2023 г. в София. „Метрополитен“ ЕАД организира събитието заедно със Столичната община. Ще участват КСБ, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“, Българската минно-геоложка камара и др. Вестник „Строител“ бе избран за медиен партньор на конференцията. Използвам случая да благодаря на изданието на КСБ за доброто сътрудничество през годините.