Инж. Моллов, Методиката за индексация на договорите в строителството вече е факт. На 30.09.22 г. постановлението на Министерския съвет (ПМС) излезе в Държавен вестник (ДВ) и Методиката вече е в сила. Как оценявате значението на нейното приемане за бранша, отразени ли са в нея основните искания на Камарата на строителите в България (КСБ)?

Да, Методиката за индексация на договорите за строителство по Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с драстично повишените цени на строителните материали вече е факт. Съдържанието на публикуваното ПМС №290 от 27.09.2022 г. в ДВ в голяма степен съвпада с нашите очаквания. В голяма степен, тъй като освен покачването на цените на материалите всички наблюдаваме и рязко увеличение на цените на енергоносителите, на горивата, на разходите за труд и въобще налице е галопираща инфлация, непозната за последните 10 г., чието отражение на практика е частично застъпено в приетата Методика. Казано с най-прости думи, Методиката работи по следния начин:

- различните типове строежи са разделени в 6 групи, като за всяка е определен теглови индекс на материалите, като чрез него се определя тяхната стойност от общата стойност на съответното строителство;

- така получената стойност се умножава по изменението на тримесечния общ „индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали“ (по данни на НСИ) към тримесечието, през което са приети извършените дейности спрямо датата, на която е подадена офертата към договора, като в случаите на подадена оферта преди 2021 г. за отправна дата се приема 31.12.2020 г., а дейностите, приети преди 30.06.2021 г., не подлежат на индексация.

По мое мнение една достатъчно ясна, справедлива и пределно опростена методика като формулата за индексация се прилага към допустимите дейности (СМР) по всички договори за строителство в резултат на обществена поръчка (вкл. инженеринг и рамкови), независимо от това дали СМР предстоят, са в процес на изпълнение или са вече извършени. Не е предвиден т.нар. таван на индексацията (какъвто имаше в първоначалния вариант), а всичко се определя от това в каква посока ще се движат цените на материалите – ако те се понижават, то индексацията ще бъде с отрицателен знак, т.е. стойността на извършените СМР ще бъде намалена.

Все пак горна граница има, тъй като съгласно чл. 116 от ЗОП увеличението на цената „…не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение“. Смятам, че значението на този акт е в няколко посоки. Естествено, основното е по отношение на договорите за строителство в резултат на проведени обществени поръчки – там Методиката е еднозначна и задължителна за прилагане. Но има и още два косвени ефекта – единият е по отношение на договорите за строителство между частно-правни субекти, като например в отношенията между инвеститор и купувач на жилищния пазар. Да, там тя не е задължителна за прилагане, но би могла да се използва като обективен модел за определяне покачването на стойността на строителната продукция въобще, що се касае за договори, които не са по реда на ЗОП. Другото според мен приложение, на което може би засега не му се обръща достатъчно внимание, е, че това може да бъде един модел, по който възложителите на ОП могат да определят обективно настоящата стойност на проектите, които се готвят да възлагат и изпълняват. Какво имам предвид – в голяма част от случаите възложителите разполагат с инвестиционни проекти и търсят възможности за тяхното финансиране. Докато такива възможности се открият, стойността на тези проекти се изменя, и то сериозно, и престава да бъде актуална. Тази Методика би могла да се използва от всеки възложител, който „изтупа от праха“ един проект отпреди няколко години, като по този начин достатъчно обективно да определи каква е неговата актуална стойност и въз основа на резултата да обяви обществена поръчка и да кандидатства за финансиране за настоящата стойност на този проект. Така феноменът, който наблюдаваме много често в последно време: „обявяваме обществена поръчка – не получаваме нито едно заявление за участие“, ще бъде избегнат.

Какво предстои от тук нататък? Какви са следващите стъпки след приемането на Методиката?

Това беше реално вторият ключов ход от процеса, като първият беше естествено изменението на ЗОП. Тепърва предстоят още две ключови стъпки – едната е да се изготви детайлно указание за механизма на прилагане на тази Методика. Ясно е, че в един нормативен документ (а в случая пределно опростен като текст) не могат да бъдат описани всички отделни актове и последователност на действия, и тъй като става въпрос за разходване на публичен ресурс – необходимо е всички детайли относно законосъобразното прилагане на Методиката да бъдат изяснени. Това е следващата ключова стъпка, по която ние като Камара на строителите ще насочим усилията си. Моето лично мнение е, че най-добре би било такова указание да бъде изготвено с помощта и даже по инициатива на Министерството на финансите (МФ), защото те имат капацитета да обхванат всички възможни възложители по ОП в строителството и да съобразят указанията за прилагане на Методиката с техните конкретни специфики. Имаме насрочена първа среща с колегите от Министерството на регионалното развитие, надявам се там да присъстват и представители на МФ и да имаме съвсем скоро срок и ангажимент за изготвяне на указание по прилагането на Методиката. Нямаме възможност да губим повече време в дълги дискусии и обсъждане, тъй като колегите строители вече са на предела на възможностите и силите си.

Втората съществена стъпка, която предстои, за която обаче от КСБ малко бихме могли да допринесем, е откъде всъщност ще се осигурят необходимите средства. И тук отново разчитаме на инициатива от страна на МФ, тъй като в техни ръце са наличните инструменти, които могат да бъдат неусвоените средства от оперативните програми, различните финансови инструменти, с които разполага държавата като Фонд ФЛАГ, или пък възможностите за кредитиране, които предоставя „Български ВиК холдинг“ ЕАД, допълнителни трансфери от държавния бюджет в тази или следващата година, преструктуриране на отпуснатите вече бюджетни средства и вероятно други. Това е процес, който касае всички възложители, косвено и нас изпълнителите, разчитаме МФ достатъчно бързо да даде съответните отговори.

Приключва мандатът на УС на Камарата. Като член на ИБ и УС кои са основните неща, които бихте отбелязали като постижения на ръководството на организацията през изминалите 3 г.? Кои са сферите, в които Вие работихте най-активно? За какво не стигна времето?

Безспорно на първо място това е възможността за индексация на договорите за строителство, приетата и обнародвана Методика. На някои от Общите събрания на Областните представителства, на които присъствах, колегите с нескрита изненада казват, че не са вярвали, че ще успеем да се преборим за това нещо – така че смятам индексацията за може би най-важния резултат от дейността на сегашното ръководство на КСБ.

Друг безспорен успех е начинът, по който строителният бранш премина през пандемията от COVID-19. Не бива да забравяме, че ние бяхме сред малцината, които имахме възможност да извършваме дейността си. Това в никакъв случай не беше случайност, а стана факт с дейното участие на ръководството на Камарата, включително с насоките към всички членове как да организират по-добре производствените процеси, така че реално да не се стигне до спиране на дейността на цели компании. Вероятно можеше да направим и повече, но е факт, че случаите, при които на отделни колеги се наложи за определени периоди да преустановят дейността си, бяха единични.

На трето място бих определил като постижение това, което успяхме да предотвратим, а именно приемането на някои безумни предложения за изменения както в ЗОП, така и в Закона за устройство на територията (ЗУТ). В края на миналата година се заговори за промени в тези два закона, като най-фрапантните естествено са пълната забрана на инженеринга или пък промените в ЗУТ, с които на всеки бъдещ инвеститор се вменяваше задължението, преди да пристъпи към строителство, да процедира подробни устройствени планове (ПУП).

Всички следва да оценим подобаващо това, че от съвсем скоро беше одобрен на ниво ЕС и регистриран Европейският цифров информационен хъб (ЕЦИХ) в сектор „Строителство“, на който КСБ е инициатор и съосновател. ЕЦИХ е голям успех, защото е един от 4-те проекта, одобрени директно от ЕК! Хъбът всъщност е инструмент, с който се създава възможност за финансиране развитието на цифровите технологии в строителството, с което да направим следваща стъпка по отношение на дигитализацията в отрасъла, за която все още доста активно само говорим. Доколкото ми е известно, има не повече от десетина проектантски бюра в страната, които в някаква степен ползват цифровото информационно моделиране при подготовката на проектите. Това, което предстои, е на базата на тези цифрови модели да се пристъпи към дигитализация както на самия процес на строителство, така и на контрола по извършването му. За целта както ние като строители, така и колегите от страна на възложителя и надзорните фирми трябва да разполагаме със съответните инструменти и технологии, които позволяват да се работи в такава цифрова информационна среда.

Като успех бих посочил и положителното развитие на „Строителна квалификация“ ЕАД през последната година. Като дъщерно дружество на КСБ основната му цел е да подготвя квалифицирани кадри или да преквалифицира служителите на нашите членове в зависимост от развитието на технологиите и техните нужди безплатно (за сметка на КСБ) за ограничен брой представители. През 2022 г. обаче дружеството излиза на положителен резултат. Това естествено не е основната му цел, но показва, че има достатъчно голям интерес от страна на нашите членове и те са готови да заплатят за обучението на допълнителен брой служители, т.е. оценяват качеството на предоставяните услуги.

Бих желал да отлича и резултатите от работата ни по отношение изчистването на имиджа на строителните компании. Знаете, че в последните две години думата строител стана почти мръсна. Наслушахме се на всякакви упреци и обвинения, в голямата си част абсолютно безпочвени, но това беше продиктувано по-скоро от политическата конюнктура, отколкото от действителността. Проведохме срещи с ръководствата на почти всички парламентарно представени групи, изложихме нашите проблеми и позиции, получихме разбиране в най-общия случай. Активно работихме и с Националното сдружение на общините в Република България, контактувахме и с медиите в тази насока и резултатите с доза изненада видяхме в социологическото проучване на агенция „Тренд“ отпреди месец. Оказа се, че не всичко е толкова в черно, както очаквахме, а реално в очите на обществото професията строител е достатъчно уважавана. Хората успяват да отсеят политическите интриги от реалността. Факт е, че за голяма част от трудностите, които ние изпитваме, обикновените граждани не са чували и не са наясно. Факт е също така, че за някои от основните ни проблеми, например повишението на цените на строителните материали, всички са наясно и подкрепят исканията ни това да бъде отразено в цените, по които се заплаща нашата дейност.

Работихме активно и по изменения в нормативната уредба, но не мога да кажа, че сме постигнали особен успех, просто защото в тази турболентна политическа обстановка много трудно можехме да намерим партньор – отсрещна страна, с която да споделим нашите предложения за законодателни изменения. За съжаление единствено последното служебно правителство е това, в което срещаме чуваемост на предложенията, партнираме си изключително добре, но като служебно то има ограничен мандат и пълномощия.

На 30 ноември предстоят избори за УС на Камарата, Вие сте сред номинираните за член на Съвета. Какви според Вас трябва да са основните приоритети на новото ръководство на КСБ?

За мен основните приоритети са ясни. На първо място това е Камарата да бъде припознавана като защитник на интересите на своите членове, без значение дали са големи или малки фирми. Започнах с това, че най-сериозният ни успех е приемането на Методиката за индексация на цените на договорите за строителство. Това е нещо, което касае абсолютно всички членове на Камарата – почти половината от членската ни маса работят по обществени поръчки, а както споменах, косвено касае и тези, които не изпълняват обществени поръчки. В продължение на тази линия мисля, че много важно във фокуса на новото ръководство е да бъде работа в посока засилване на саморегулацията в бранша. Ние трябва да направим така, че нашите членове да виждат смисъл от членството си в Камарата, а това може да се случи, когато КСБ брани интересите на всички свои членове. Защитата на интересите обаче има две страни, едната е защита пред трети за Камарата страни – възложителите и клиентите на строителството, както и държавната и общинска администрация. Но има и „вътрешна“ - това е защита на правата и интересите вътре между самите членове. И тук, въпреки известните законови ограничения, мисля, че има поле за работа, за да може КСБ да регулира участието на строителните фирми по най-добрия начин в строително-инвестиционния процес, да не се допуска дискриминация, да се борим с нелоялната конкуренция и порочните практики.

Втори приоритет е продължаването на дейността по изчистването на негативния ни имидж. Не следва да допускаме при всеки вот нашият бранш да бъде тема на всички политици, в резултат на което негативът от политическите разпри да се стоварва върху частния сектор, и по-специално – строителния. Всички знаем, че може би най-големият проблем, с който се сблъскваме всички в момента, е липсата на кадри. Няма как, ако целият бранш е поставен в негативна светлина, ние да можем да привлечем млади и квалифицирани кадри. На всички ни е ясно, че трудът в строителството не е лек – тежък е! – обикновено се работи на открито и нерядко при тежки атмосферни условия, свързан е с рискове по отношение на здравето и безопасността, като цяло никак не е привлекателен. В добавка и лошият ни имидж ни обрича на тотален крах в посока привличането на нови кадри.

Третият фокус, може би като продължение, е всъщност как да привлечем нови кадри в строителството. Един от аспектите е позитивен цялостен имидж на бранша, но от друга страна това са популяризиране на възможностите за преквалификация и повишаване на квалификацията, облекчаване на възможността за внос на работна ръка от чужбина, увеличаване на заплащането в строителството, което, разбира се, е един от факторите за привличане на млади хора, и не на последно място развитието и внедряването на нови технологии. Те, освен че водят до облекчаване на тежкия физически труд, те са и позитивната интрига за всеки млад човек – да вижда перспективата, да вижда възможността да е от първите, които ги внедряват.

Не на последно място естествено приоритет би трябвало да бъде реализацията на така необходимите за бранша законодателни промени, които подготвяме и сме подготвили. Повече от 10 г. говорим за изменение в основния закон, който ни касае – ЗУТ, но говорим за това, че има редица препратки по други нормативи, за които невинаги знаем, а в много случаи даже водещи и до противоречия. Една от основните ни цели всъщност е да достигнем до цялостен закон или кодекс за строителството, в който на едно място да бъдат събрани всичките нормативни изисквания и документи, които касаят строително-инвестиционния процес, и да го направим така, че да работи ефективно, защото най-лошите закони са тези, които се нуждаят от тълкуване. Разбира се, не се ограничаваме само до законите - имаме достатъчно неактуални наредби с остарели правила и изисквания, които всъщност са неизпълними или, най-просто казано - не работят. Наложително е да бъдат ревизирани, като немалка част от тях са от 70-те и 80-те години, и е ясно, че времето им отдавана е изживяно.

Изп. директор сте на една от най-авторитетните строителни компании - „Райкомерс Конструкшън“, какви са проектите, които реализирате в момента? Какви са амбициите Ви в краткосрочен и дългосрочен план? Знам, че определяте новите технологии като движеща сила на компанията.

Проектите, които изпълняваме в момента, са доста, основно в областта на ВиК инфраструктурата, и това е свързано с приключването на програмния период на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), който е и основният източник на финансиране за тези обекти. Много сме натоварени, защото проектите стартираха с голямо закъснение, но пък крайният срок не се променя и трябва да ги завършим в рамките на следващата година. Работим в Смолян, довършваме обекти в Русе, Ямбол, Враца, очаквам да започнем скоро дейности и в Банкя. Най-вероятно пропускам, много са обектите ни, но амбициите ни са да ги завършим в установените срокове.

В дългосрочен план очакваме с нетърпение развитието на новия програмен период по ОПОС. Вече сме в края на втората година от него, а едва наскоро ЕК одобри индикативната програма и общия размер на финансовия ресурс. Надявам се, че ще продължи изпълнението на дългосрочните цели за съхранение на водните ресурси и постигане на съответствие с европейските директиви по отношение на опазване на околната среда. Има доста населени места, които се нуждаят от изграждане или рехабилитация на ВиК инфраструктурата, има достатъчно работа. Разчитам, че проектите ще бъдат възлагани основно като инженеринг (проектиране и строителство), защото за голяма част от населените места проектите са разработени едва на идейна фаза и евентуалното им разделяне в две отделни процедури – първо проектиране, съгласуване и одобрение на технически проекти и едва след това строителство, би било по мое мнение катастрофално за усвояването на средствата по програмата. А има необходимост от огромни инвестиции във ВиК сектора, дори съм сигурен, че парите, които са заложени, не са достатъчни, и затова трябва да бъдем максимално ефективни. В тази връзка ние продължаваме уверено с внедряването и развитието на нови технологии, конкретно в безизкопното полагане на тръбопроводи съвсем наскоро закупихме поредната машина от най-ново поколение от пролетното строително изложение в Германия, а допреди седмица беше и част от изложението на доставчика ни в България. Смятаме, че това е инвестиция в бъдещето, защото безизкопните технологии са, от една страна, възможност за възложителя за ефективно изразходване на финансовия ресурс, а от друга – това е инструмент, с който ние като строители бихме могли да допринесем за намаляването на негативното отражение, което строителният процес има върху околната среда – и с намаляването на количеството на строителните отпадъци, и с намаленото количество на отработените газове, които строителните машини изхвърлят.

Работите активно във ВиК сферата. Каква е Вашата оценка на ситуацията в сектора в момента? Докъде сме с изпълнението на ОПОС? Ще се намери ли решение за малките населени места и те да се впишат в европейските екологични критерии?

Ситуацията в сектора е доста тежка, защото, както казах, изпълнението на проектите от приключващия програмен период 2014-2020 г. започна със сериозно закъснение. В момента въпреки проблема с повишаващите се цени на материалите реално строителство кипи почти навсякъде, но имам опасение, че част от проектите няма да могат да бъдат завършени своевременно. Доколкото си спомням, ефективното усвояване или реално изплатените средства по ОПОС са под 60%, а всъщност остава още малко повече от година, през която усвояването на тези пари ще бъде допустим разход, тоест плащанията могат да бъдат извършвани до края на 2023 г.

По отношение на малките населени места мога да кажа, че проблемът е сериозен в две отношения – едното е, че към този момент има достатъчно крупни нужди от инвестиции в големите градове, за да постигнат те екологично съответствие, така че в условията на ограничен ресурс за малките населени места като че ли няма достатъчно средства. Друг съществен проблем е, че всъщност населените места между две и десет хиляди еквивалент жители досега не бяха включени в нито една програма за финансиране. Според мен решението е да се използват ефективно възможностите за публично-частно партньорство, които в някаква степен са застъпени в нашето законодателство, но не дотам, че реално да може да се пристъпи към тяхното реализиране. Тук не става въпрос единствено за модела концесия, чието приложение в нашия ВиК сектор е крайно ограничено, но говорим и за различни други възможности, като договори за управление, договори с гарантиран резултат, договори, при които за публичния възложител се запазва текущото ниво на разходите, като се фиксира срок, през който частният изпълнител да експлоатира съответните мрежи и съоръжения, с изискване за постигане на определени трайни норми на икономии, както и конкретни технологични и екологични показатели, широко разпространените BOT договори (build-operate-transfer).

Освен много средства, милиарди за развитието на ВиК сектора, трябват ли и нормативни промени? Ако да, какви?

Както казах по-горе – изработване на адекватно законодателство, което ще даде възможностите за развитие на публично-частно партньорство. Естествено необходимост има и от изработване на специален закон за ВиК сектора, в момента имаме, отново по подобие на ЗУТ, застъпване на нормативните изисквания основно в Закона за водите, но също така в ЗУТ, отделни наредби и подзаконови актове. Необходимо е специфично, конкретно и отделно законодателство, което да регулира взаимоотношенията и отговорностите на всички участници и всички фактори във ВиК сектора. Един такъв естествено са ВиК операторите, чийто статут е недостатъчно ясно регламентиран. Вследствие на изменение в Закона за водите се пристъпи към окрупняването на ВиК операторите в страната, даде се възможност за реализацията на т.нар. водни асоциации, които да могат в себе си да съберат активите на няколко населени места и съответно да имат възможността да изберат един ВиК оператор, който да ги експлоатира и поддържа в цялата област. Факт е, че в момента голяма част от населените места са обединени в тези ВиК асоциации, но имаме и немалко изключения и няколко ВиК оператора, които нямат възможност да обслужват по-голяма област, което естествено води до тяхната ниска ефективност.

Като цяло необходимо ни е законодателство, което да отразява обективно практически наложилите се нужди и процеси в теоретичната част, а не обратното.

Как оценявате значението и ролята на в. „Строител“ за популяризиране и отстояване на политиките на Камарата?

В. „Строител“ е доказал своята роля и функция като основен инструмент за популяризиране както на дейността, така и на посоката за развитие на КСБ. Смятам, че е необходимо може би още малко да поработим в посока двупосочна комуникация, тъй като в момента вестникът ни е насочен в голяма степен към читателите – нека има още повече диалог. Изданието ни се чете във всички министерства, държавни и общински ведомства – нека чуваме по-често и тяхното мнение по горещите теми на деня. Иначе за мен това е единственото съботно четиво, не че през седмицата не следя онлайн сайта на медията, но задължително какво се е случило през седмицата и какво предстои да се случи в сектор „Строителство” научавам от в. „Строител“.