Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд за устойчиви градове: За 15 години Фонд ФЛАГ е подкрепил повече от 1300 проекта и е предоставил кредити за над 2 млрд. лв.

Г-жо Данкинова, на 30 юни т.г. Фонд ФЛАГ навърши 15 г. от създаването си. Приемете сърдечни поздрави от екипа на в. „Строител“ за годишнината. Как отбелязахте празника?

Благодаря за поздравленията! През изминалото време Фонд ФЛАГ се утвърди като успешен проект и устойчив инструмент на държавна политика за местно и регионално развитие.

На 30 юни организирахме събитие, за да отбележим годишнината. Празникът ни премина под мотото „Партньорство“ и ние действително считаме, че това е една от най-важните характеристики на фонда. Поканихме своите партньори през годините – банките, международни финансови институции, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Фонда на фондовете и, разбира се, основните ни клиенти – местните власти.

Отличихме най-дългогодишните и устойчиви партньори с малки пластики, изработени от студенти от Националната художествена академия, и така създадохме още едно партньорство и подкрепихме младите творци.

Позволявам си да споделя, че се получи изключително приятелско и емоционално събитие, което ни зареди и мотивира за нови начинания.

Каква е равносметката Ви за изминалия период? Кои са най-големите постижения на Фонд ФЛАГ?

За 15 години Фонд ФЛАГ е подкрепил повече от 1300 проекта и е предоставил кредити за над 2 млрд. лв. за инвестиции в размер на близо 7 млрд. лв., които променят българските градове и региони и подкрепят местните власти в усилията им за модернизация, разширяване на общинската инфраструктура, предоставяне на публични услуги и създаване на устойчиви местни общности.

Наши клиенти са били 240 от общо 265 български общини. Можем да се похвалим с успешно управление на 3 фонда за градско развитие (ФГР) и съвместен финансов инструмент с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) – инвестиционна платформа. През всички тези години сме постигали отлични финансови резултати без лоши кредити.

Но най-важното достижение според мен е наистина устойчивото развитие на дружеството, ясно формулирани цели и гъвкави, навременни и принципни решения.

На колко години стана Фондът за устойчиво градско развитие (ФУГР), за който също отговаряте, и какви са неговите успехи?

Дъщерното дружество на ФЛАГ – Фонд за устойчиво градско развитие, тази година навършва 10 г. То е създадено, за да участва в изпълнението на финансовия инструмент Фондове за градско развитие, който също бележи 10 г. от стартирането си в България.

Оценката, която не е само моя, също е за едно успешно развиващо се дружество, което съвместно с ФЛАГ и други партньори, които привлича, наложи модел за развитие на финансовите инструменти. Постепенният преход от 100% безвъзмездна помощ към комбинирана подкрепа или изцяло финансови инструменти беше важен и ФЛАГ, и ФУГР имат съществена роля за случването му. През трите фонда за градско развитие, които управляваме, сме финансирали повече от 100 проекта – публични и частни. ФГР София по инструмента JESSICA инвестира целия наличен ресурс и продължава да реинвестира всички върнати средства.

Срокът за инвестиране на ФГР София и Юг по Оперативна програма „Регионално развитие 2014-2020“ (ОПРР 2014-2020) изтича в края на 2023 г. Към момента са договорени около 80% от наличните средства.

Има ли нови форми за подкрепа на общините през програмен период 2021-2027 г. чрез двата фонда? Забавянето на старта на новите програми и на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще попречи ли да реализирате заложените цели?

За предстоящия период очакваме да получим право на реинвестиране на средствата от изминалия програмен период и съответно да бъдат обявени и да стартират новите градски фондове от програмен период 2021-2027.

Паралелно с това работим за втори етап на инвестиционната платформа с Европейската инвестиционна банка, която да е допълващ инструмент към градските фондове и проектите от НПВУ. По независещи от нас причини се забавихме и пропуснахме шанса за финансиране при много по-изгодни лихвени нива, но въпреки това считаме, че ще предоставим на местните власти добре структуриран и ефективен финансов механизъм. Предстои да завърши процедурата по увеличение на капитала на дружеството и одобрение на заема от ЕИБ.

През септември ще стартираме и изпълнение по проект по програма LIFE на Европейската комисия, с който ще осигурим техническа помощ за проекти, допринасящи за енергийна ефективност и „зеления” преход.

Обикновено в края на даден програмен период и в началото на следващ правим равносметка за научените уроци. Какви са Вашите изводи в тази посока?

Да, факт е, че правим преглед, отчитаме грешките и вярваме, че има научени уроци. За съжаление част от грешките се повтарят и най-вече тази, че отново за трети програмен период ще стартираме програмите и финансовите инструменти със закъснение и ще трябва много да бързаме и наваксваме. Има натрупан огромен опит, много експертиза и знания – вярвам, че ще се използват и няма да се пропиляват.

Какви са конкретните възможности и механизми за финансиране на проекти от Фонд ФЛАГ и Фонда за устойчиво градско развитие през 2022 г.?

През тази година финансираме чрез всички механизми, с които разполагаме – мостови кредити, кредити за собственото участие на общините за изпълнение на проекти, които имат договор за финансиране по европейски или национални програми. Допустими също така са проекти от фондовете за градско развитие, които управляваме. В началото на годината инвестирахме и последните средства от платформата, създадена съвместно с ЕИБ.

Какви кредити на общините са отпуснати по двата фонда от началото на годината? Каква е стойността им и за какви проекти?

По линия на ФЛАГ от началото на 2022 г. са предоставени 30 кредита за близо 35 млн. лв. Финансирани са проекти по всички оперативни програми, включително тези за трансгранично сътрудничество, Програмата за развитие на селските райони, Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство. Палитрата на дейностите е голяма – от пътища и ВиК инфраструктура през енергийна ефективност, рекултивация на депа за отпадъци, укрепване на свлачища и др. Подкрепяме проектите за подобряване на културната инфраструктура – читалища, театри, музеи.

Голямо предизвикателство са проектите по Приоритетна ос 6 на „ОПРР 2014-2020” – „Регионален туризъм“. Те са с комбинирана подкрепа – безвъзмездна помощ и финансов инструмент през ФГР. Допълнително се включва и ФЛАГ за осигуряване на мостовото финансиране и за допълване на собственото участие.

Очакваме и абсолютно е наложително да се реши въпросът с индексациите на договорите, които са одобрени преди началото на кризата и ръста на цените на строителството и доставките. Има много проекти под риск и няма никакъв шанс за повече отлагане. Важно е да се приеме решение, за да се знае ще има ли и какъв ще е размерът на компенсациите. Това ще даде възможност възложители и изпълнители да вземат информирано решение и да преценят как да продължат.

Споменахте няколко пъти, че Фонд ФЛАГ реализира първата Инвестиционна и координационна платформа с ЕИБ. Колко проекта подкрепи тя и ще успеете ли да я продължите със следващ етап?

Ресурсът по платформата е напълно договорен и повече от 50% от средствата са инвестирани. През тази година се завършиха и първите проекти. Финансирани са 32 проекта с кредити за 131,5 млн. лв. Подпомогнахме разнообразни предложения – за подобряване на градската среда, пътна инфраструктура, изграждане на ВЕИ, енергийна ефективност и др.

Както вече казах, работим за стартиране на втори етап на платформата. Имаме работен pipeline от проекти, започнали сме преговорите с Европейската инвестиционна банка. Има решение за увеличение на капитала на дружеството, което трябва да се изпълни. Очаквам до ноември тази година да можем да обявим началото за кандидатстване за финансиране.

Традиционно участвате в Националната среща на финансистите от общините, организирана от НСОРБ. Каква обратна връзка Ви дадоха тази година местните власти за работата на двата фонда?

Традиционно участваме във всички форуми на НСОРБ. Националната среща на финансистите ни зарежда особено, защото се срещаме с хората, с които реално движим процеса по финансирането и впоследствие по изплащане на кредите. Дигитализацията на нашата дейност доведе до това, че всички документи се движат online. Колегите, които общуват понякога ежедневно – кредитните експерти на фонда и финансистите на общините, си пишат, говорят и се познават добре, но често не са се виждали. Особено след двете години на пандемия от COVID-19. Годишната среща дава възможност за запознаване, пряк контакт и допринася за обсъждане на различни въпроси. Изключително ценни са предложенията, които получаваме за това в каква посока да се развиваме и какви са нуждите.

Разбира се – когато получиш обратна връзка в посока на благодарност, удовлетвореност и позитивна оценка, това мотивира целия екип на фонда за още по-усърдна, професионална и всеотдайна работа.

На 29 юни т.г. Камарата на строителите в България отбеляза 15 г. от създаването си. Какво ще пожелаете на строителния бранш? По какви теми смятате, че можете да задълбочите партньорството си с КСБ?

Имаме еднаква възраст на организациите. Това вероятно допринася за доброто ни партньорство. 15 години са малко, но са и много като опит и възможности.

На Камарата на строителите в България ще пожелая да става още по-силна и отговорна! Да продължава да се развива като устойчив партньор и да защитава интересите на своите членове. Струва ми се важно КСБ да работи и за това все повече млади хора да се обучават и стават истински образовани строители.

На хората от строителния бранш искам да пожелая да преминат с минимални щети през кризата и да строят така, че те и техните наследници да изпитват радост и гордост от построеното!